“Мъдростта съгради дома си, постави седемте стълпа.” Малко различие има в превода, там другояче малко е преведено. Всяка една дума или всяко едно изречение губи или печели при произношението. Силата на една дума зависи от начина, как ще я произнесеш. Човек се ражда, това е началото. Съграждането е раждането на човека. Поставянето на седемте стълпа, това е учението на човека. Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това изречение. То е една формула. Съграждаш своя дом, съграждаш човека, съгради човешкото тяло. Човек има седемте стълпа. Четирите стълпа ги имаме, то са двата крака, двете ръце, поставил още три стълпа, поставил му уста, очи, уши. Те са седемте стълпа, които подкрепят това, великото здание.

Сега не се спирайте върху устата, как е направена. Туй, което се отваря и затваря не е уста, то е врата. Уста е туй, което разумно говори. Устата е врата, която се отваря и затваря, важен е човекът, който отваря и затваря, който влиза и излиза от вратата. Той е важен, а не вратата. Не разбирайте под очи вашите мигачи и това, което се върти. Но това, разумното, което вижда, вашият ум, вашето знание, вашето съзнание. Под уши не разбирайте външния израстък, чрез който възприемате външните впечатления от света. Не разбирайте, че това са уши. Това са ония хубавите възприятия.

Българинът, без да разбира тази философия, той си направил кола с четири колелета. Впрегнал два вола и турил на колата опашка. То са неговите седем стълпа. Ще кажете: “Защо му е на българина опашка?” Опашката подразбира разширение. Тази опашка става по-дълга и покъса. Когато иска малко товар, опашката е дълга; щом опашката се скъси, товарът е голям. Казва: “Къса опашка има заякът.” Много голяма кола има, много е натоварен. С какво е натоварен? С толкова багаж и надали друго животно носи такъв товар, както заякът. Има един, който носи повече от заяка. Жабата носи още по-голям товар. Като кажете “жаба”, разбирам човек натоварен с много товар. Такива мисли и желания има - непостижими работи. Като кажете: “заяк”, разбирам, че е много натоварен. Те са търговци. Голям търговец е заякът. Веднъж се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успявали в търговията, но едно нещо: имате много дълги крака, затова не можете да успявате. Всичкото нещастие в живота се дължи на задните ви крака, които са много дълги.” Казва: “Тия крака вашите прадеди ги добиха по едно нещастие. Срещнаха се едно време с конете, които обичаха с задните крака да хвърлят камъни и те, като се упражняваха да хвърлят камъни, им се проточиха краката. Конете станаха големи, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката. Затова, казва, изпращайте вашите деца в нашите училища и ние ще скъсиме краката.” И за аргументация казва: “Вижте, едно време орлите имаха крака, но идваха в нашите училища, скъсиха краката си, направиха си крила, подигнаха се в въздуха и хвъркат.” Питам: според туй предание, което съществува в окултната наука, можаха ли децата на зайците да завършат училището и да скъсят своите крака? Големият товар на заяка е неговия страх, който постоянно носи. При всяка шубрачка, която го бръсне по корема, подскача. Всякога упражнява страха.

Тогава и вие, ако всяко нещо в живота ви плаши, не сте ли един заяк. Следователно не са ли дълги краката ви. Но какво представляват краката на човека или краката на заяка? Те представляват неговите добродетели, то е капитала, който трябва да функционира. Туй, с което трябва човек да започне, то са добродетелите. Под думата добродетели ние вече имаме човешките крака. Като погледеш на ръцете, ти имаш представа как да разполагаш с своите капитали, с своите добродетели, как да ги употребиш в своя живот и какво благо те допринасят. Така ръцете имат смисъл.

Казва: “Трябва да се работи, трябва да се ходи.” Но в нашето ходене трябва да имаме пред вид добродетелите, с които трябва да се развиваме и прилагането на тия добродетели. И сега все трябва една школа. И ако аз кажа на някой човек: “Твоето щастие седи в твоите ръце”, как ще ме разбере? - “Как, ще каже, откъде ще дойде това щастие?” Който не знае, това щастие не може да дойде; който знае, щастието ще дойде. Магически ще дойде. Без копане, без оране, без ходене, без търгуване, без да продава кожи, без да щавосва[1]+, без да тъче и т. н. От себе си ще израстне, ще дойде щастието. Ще кажете: “Как?” Че ако вас ви дадат един отличен роаял, направен в най-добрата фабрика на разумния свят, пък ви дадат и един учител, да знаете как да поставите вашите ръце, вашите пръсти на този роаял, да произвеждате най-хубавата музика, питам: няма ли да се поправи вашето положение? Та всеки в себе си от вас има такъв роаял. Съвременните научни изследвания показват, че човек има един роаял в себе си, който има 25 хиляди клавиши. Не както сегашните роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаял. Който знае да свири на този роаял, неговите работи се нареждат магически. Пък който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромах ще бъде, и болен ще бъде, и грешен ще бъде, и какво ли няма да дойде на главата му. Казва: “Защо се случи това?” - Защото не знаеш да свириш на роаяла, който Господ ти дал. Казвате вие: “От де да го намерим?” Аз ви рекох, младите моми де намират момците? Аз туй го рекох само за пример, вие не сте ни от младите, ни от старите, такива работи ги няма между вас. Вие не сте ли наблюдавали младите моми. Вие сте ги наблюдавали като цветята. Тия, младите моми са цвета отвън. Аз за цветята говоря. Както цветята привличат пчелите, които са в един кошер на 4-5 километра, така и момите в въздуха изпращат едно благоухание и всички пчели - тия момци идат, разговарят се. И цветята са щастливи. Не сте ли виждали тия младите моми. Пък някой път сте ги туряли на ухото си, на гърдите си, в ръцете сте ги носили. Вие всинца обичате младите моми. Пък момците са хапливи. Като закачиш младия момък, той току те жилне. Те с себе си носят оръжие, като го закачиш, извади си сабята, блъсне те хубаво. Това са иносказания.

Да допуснем, че вие сте били при младия без да сте станали млад. Станали сте стар, без да сте поумнели. Защото старият без поумняването, той не е стар. Старият без знанието е една вехта дреха. Вие сега казвате: “Като идем в оня свят.” Казал е едно време волът: “Дотегна ми да живея между нашите, свят ли е. Дето минеш, с рогата те мушкат. Трябва да ида надалеч, не може да си кажеш две сладки думи. Щом се приближи с рогата, бодва.” Волът казва: “Ще ида при хората да се науча на нещо.” Питам: като дошъл при хората, какво научил? Човек го хванал, впрегнал го, иде да учи на нивата. Впрегнал го в колата, учи го. То са практически пособия. Най-първо му показва, какво нещо е ралото, какво нещо е остенът. Остенът, това е закона. Впрегнал го е вътре, волът учи. Те са все практически пособия. Като изоре, човекът го отпрегне. Казва: “Така като ореш, земята ще даде жито.” Като узрее житото, човек иде, ожъне го, пак впрегне вола, натовари го и казва на вола: “Ела да пренесеш житото.” Казва: “Туй жито, което си донесъл, аз го сях, събрах го, пък ти, както си го донесъл, така ще го занесеш.” Учи го човекът.

Сега вие казвате, че живеете. И животът е едно оране. Вие орете вашите ниви и каквото израстне, казвате: “Това е карма.” Кармата, това е жетва. След като човек овършее житото, което го посял, неговите ученици ще го пренесат. Сега аз ви навождам на тия мисли. Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота. Искате самостоятелност. Казвате: “Не съм ли аз свободен.” Но в какво седи свободата на човека? Без Любов живот не може да има. Без Мъдрост знание не може да има, светлина не може да има. Без Истина свобода не може да има. Ти казваш: “Аз трябва да живея.” Че ти как ще живееш, ако нямаш любов? От де ще вземеш живот? Все трябва да те кредитира някой. Значи първата Божествена банка, това е Любовта, която те кредитира в живота. Втората Божествена банка, която те кредитира, това е Мъдростта и третата Божествена банка, която те кредитира, това е Истината. Това са трите стълба: твоята уста, твоите очи и твоите уши. Онова, което ти ядеш, Любов е. Онова, което виждаш, Мъдрост е и онова, което слушаш е Истина. Вие, ако така разбирате, ще видите каква важна рол имат те.

Ако ти с ушите си не може да намериш Истината, твоите уши не са на място. Ако ти с очите си не може да намериш [Мъдростта], твоите очи не са на място. Ако ти с устата си не може да намериш Любовта, твоята уста не е на място. Че на мене често ми казват: “Нямаме любов.” Аз нищо не казвам. Сега за пръв път ви рекох: устата не са на място. Казва: “Много глупав човек съм.” Рекох, очите не са на място. Казва: “Какво нещо е истината?”- Рекох, ушите му не са на място. И си мълчи. Казва: “Я, ми кажи нещо.” Какво да му кажа за Истината, когато ушите му не са на място. Какво да му кажа за Мъдростта, когато очите му не са на място. Трябва да го пратя при Бога, Той да му намести устата; трябва да го пратя при Бога, Той да му намести очите и да го пратя при Бога, да му намести ушите.

Понеже вие сте се събрали при мене тази сутрин, всички, които сте дошли, аз ще кажа Господ да намести вашите уста на място, да намести вашите очи на място, вашите уши на място. Затова започвам да ви говоря. Говориш за Любовта, радвай се на твоята уста. Като ядеш, всяко благо за устата, то е Любов. То са предметно учение. Онова, което виждаш в света, това е Мъдрост. Онова, което влезе в твоя ум, радвай се на това, каквото и да е. Не се смущавайте, че вие виждате някой лош образ в света. Лошото в света е неразбраното. Доброто в света е разбраното. Следователно туй, което не сте разбрали, е лошо; туй, което сте разбрали, е добро. Тъй ще разбирате.

Но лошото, което влезе в вас, след като го проучите, туй лошо ще се превърне на добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне за добро. Рекох, ако в себе си вие една лоша мисъл не можете да я превърнете, какво показва? Какво ви коства да превърнете една лоша мисъл? Много лесна работа е. Ако аз ви дам един американски златен долар от 20 долара, ако турим всеки долар по сто лева, две хиляди лева. Да допуснем, че този златен долар е оцапан в говежди лайнушини. Ако ви го дам, вие ще го хвърлите ли? Ще го вземете, ще го окъпете като детенце и ще го изчистите. Веднага, като го изчистите, ще го турите в джоба си. Значи, в вас като влезе една лоша мисъл, тя е като американската златна монета от 20 долара, оцапана с говежди нечистотии. Турете я в вода, омийте я. Казвате: “Крайности.” Понеже нещата идват отвън, от света. Всяко нещо, което иде от света, може да се оцапа. Туй трябва да го знаете. Всички ония неща, които ги възприемате от света, имат възможност да се оцапат. Някой път може да не са оцапани. Зависи от мястото. Има извори, които не се цапат. Има извори, дето се цапат. Следователно като идете при този извор, трябва да го очистите, не да се сърдите на външните условия.

Та рекох, приложение трябва. Вие не обръщате внимание какво е положението на другите хора. Казвате: “Този човек е лош.” Не се занимавайте с лошевината на хората. Казвате: “Този човек е добър.” Не се занимавайте и с неговата добрина. Вие ще направите една погрешка. Ако едно дете отива при един сладкар, който прави такива бонбони и през целия живот ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе. Питам: от туй близане какво ще добие детето? Да допуснем, че една млада мома види един красив момък, какво ще научи? - Ще научи, че е сладък. Сладчината храна не дава, тя само забавлява човека. Вие понякой път искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа. Вземете образ от Бога. Господ, който е създал всичко в света, вие казвате: “Защо така лош е светът?” Питам: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създал, ли я оцапал или онзи, който употребил монетата, я оцапал? Вие казвате: “Защо светът е така лош?” Вие веднага туряте в ума си: “Защо Господ така го създал, защо го оцапал?” Вие не мислите добре. Значи вашите очи не са на място турени. Вие вече изкривявате очите си. Или някой път вие страдате, казвате: “Защо Господ ни даде тия страдания?” - Ни най-малко Господ ви дал тия страдания. Господ ви дал едно благо, което трябва да го очистите. Други са го оцапали и Той го дава като на едно разумно същество и казва: “Очисти от нечистото туй ценното!” И за работата, която свършиш, ценното ще остане в тебе. Следователно всяко нещо, което вие очистите, ще остане за вас. В всяка горчива опитност, която имате в живота си, в този опит ви се дава една скъпоценност и туй, което го чистите, често добивате един скъпоценен камък.

Тогава изучавайте нещата по следния начин. Изучавайте твърдите тела, особено скъпоценните камъни. Всички твърди тела са дадени за учение, малки телца са те. Изучавайте растенията, особено плодните дървета, изучавайте животните, особенно човека. Ако вашите разбирания при скъпоценните камъни са правилни, разбиранията при цветята и при растенията ще бъдат правилни. Защото скъпоценният камък е туй, с което човек се отличава. Вашите външни дрехи, както сте облечени, това са вашите скъпоценни камъни. Един човек какъв е, ще го познаеш по дрехите. Като погледнеш дрехите, ризата - това са скъпоценните камъни. По ризата му, по горните, по долните му дрехи ще познаеш човека. Някои хора са много развлечени. Те минават за светии, разхвърлени са, оцапани, да покажат, че умът им е зает с нещо по-свято. Но това са първокласни ленивци, които не са научили скъпоценните камъни. Щом видите един човек с какво се храни, вие ще знаете, дали изучава добре растенията, особено плодните дървета. Най-после като изучава животните, това е неговата мисъл, дойдете до човека. Ако той не знае, как да съпоставя своите мисли, логически да ги съпостави на едно място; ако не съпоставя за своя полза и за ползата на своите ближни, той не е проучил човека добре.

Сега не искам да остане мисълта, колко глупави хора сме били. Едно време бяхте глупави, сега излязохте. Не мислете за вашата минала глупост. Вземете един урок от децата. Едно дете, като направи една глупост три пъти, вече не я прави. Детето, като иде в света, не знае, какво нещо е запалена свещ. Майка му казва на български: “гъш!” На френски как се казва или на английски, или на италиански как се казва? - Не може да се преведе “гъш”. На немски как се казва? Майката казва “гъш”, значи ще се изгори, това е странен език. Детето не знае български език и “гъш” не разбира. Като тури веднъж пръста си, майката казва: “гъш.” И като си тури друг път пръста и майка му като каже гъш, то си оттегля ръката. Следователно вие не сте научили, какво нещо е “гъш”. Има ли някой от вас, който да не се е парил? - Няма. Опарването иде защо? Понеже детето не знае какво нещо е “гъш”, майката, като запали свещта, иска да му даде първия урок на туй, великото знание. Каква велика работа извършва огънят в света, детето не разбира. Гледа един пламък, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби. Пламъкът не позволява да го бутат. Отдалеч да го гледат, той не обича да го целуват. Ако речеш да го целунеш, ще ти изгори устата. Понякой път хората се хранят с пламък, но трябва да знае, как да го загаси. Ще го полееш с водица отгоре, която възприемеш. Ако човек може да се храни с пламък, той може да бъде много здрав човек. Или на сегашен език казано: ако вашето чувство няма топлина, туй чувство не е на мястото си. Ако в една ваша мисъл няма светлина, тя не е на мястото си. Ако в една ваша постъпка няма мекота, тя не е на мястото си.

Сега вие мислите, че всички тия работи ги знаете, ще започнете да цитирате нещата. Мъдростта съгради своя дом и постави своите седем стълпове. Но каква философия има да поставиш тия седем стълпа. Аз ще ви заведа при роаяла и тогава ще ви кажа: Я, посвирете. Посвирете ми първото парче на живота. Първото класическо парче на живота на Любовта. Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мъдростта, едно парче от тази симфония на битието. Посвирете ми първото парче на Истината. Как ще ми го посвирите? Аз бих желал да го чуя. Може да го посвирите на цигулка, на тамбура, на китара, на флейта. Как ще ми посвирите?

Вчера дойде един приятел при мене, има едно противоречие в живота. Рекох му: “Ти не си в приятелски отношения с “сол”, не си в приятелски отношения с “ла”, не си и в приятелски отношения с “си”. Музикално там ти е всичкото нещастие.” Пък той е доста добър музикант, разбира от музика. Рекох му: “Кой тон обичаш?” Казва: “Фа-то ми допада. Всичко около “фа” се върти.” Рекох: “Ти си българин.” И действително, всяка една погрешка на всеки един българин се ражда от това, че обича повече материалното от духовното и Божественото.

Аз сега говоря за естествените тонове в природата, не ония отражения. Защото имаме една музика, която е отражение. Но говоря за основните тонове в природата, които съществуват. Тия тонове вие ги имате всякога. Щом вземете правилно един основен тон в природата, вие усещате една радост в себе си. Който и тон да е. Сега говоря от гледището на съвременната музика. Тъй както са поставени седемте тона, като ги вземете правилно, ще усетите една вътрешна радост. Запример любовта си има един основен тон. Ако вземеш първия основен тон на Любовта, всичко върви, може да свириш в Духовния свят. Всичките други парчета, които свириш, ти ще ги свириш като един отличен виртуоз. Ако вземеш първия основен тон на Мъдростта, на светлината, на знанието, всичко туй ще дойде по един естествен път. Ако вземеш първия основен тон на Истината вярно, ти веднага в живота разбираш всичките добродетели.

Аз съм правил опити. Дойде един човек при мене, който е болен. Казва: “Няма ли да ми предпишеш някакъв цяр?” Рекох: “Никакъв цяр няма да ти предпиша.” Казва: “Няма ли да ми дадеш с какво да се нахраня?” Рекох: “И това няма да ти дам. Аз ще ти кажа сега само няколко думи и ако вярваш, може да оздравееш сега.” Той е болен, като му рекох: “ти ще бъдеш здрав”, той се позамисли. Даже той ме корегира, че не съм произнесъл добре. Много пъти те не знаят, че и произношението и то е говор. Някой казва: “Обиди ме Учителят, небрежно се отнесе. Каза ми: иди си, ще оздравееш.” Музикално му го рекох: “Иди си, ще оздравееш.” Той по човешки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздравееш, не бой се! (Учителят го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини са на дявола. “Ти си много добър, като тебе няма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Те са дяволски работи. - “Иди си, Бог те е направил здрав!” (Малко твърдо.) След туй този, на когото съм казал твърдо: “ще оздравееш”, се връща и ми казва: “Като дойдох първия път при тебе, ти не ми говори меко, но оздравях.” Аз рекох: “Ако бях ти говорил мекичко, ти не щеше да се върнеш. Като ти казах натъртено, ти се върна. Ако исках да не те виждам, щях да ти кажа много меко, но понеже искам да се върнеш.” Знаете, какво нещо е мекия говор. Той е мочурлак, в който като затънеш, не може да излезеш. “Иди си, ще оздравееш.” (Твърдо.) То е твърдата почва, камък, на който може да стъпиш.

Аз говоря за същината на живота. Разбирайте. Тия неща, които вие ги считате груби, не са всякога груби. Господ ти каже от невидимия свят: “Иди си, иди да работиш, добър да бъдеш.” Казвате: “Как грубо се отнесе с мене!” Ни най-малко не е грубо. “Иди да работиш!” (Твърдо.) “Иди да работиш.” (Меко.) Кое е сега правилното? “Ако обичаш, иди да работиш; ако обичаш, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода!” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече! На момиченцата ще дадат малко захар, едно бонбонче, ябълка, всичко туй. Кое е по-хубаво? Не се галете. Вие много обичате да се галите. Не галете себе си. “Иди донеси вода!” Кажи и стани, иди донеси вода! Ти си кажи на ума: “Стани!” Не, да си кажеш: “Ако обичаш да станеш.” Ти си заповядай и кажи си: “Стани, облечи се, обуй си обущата!” (Твърдо.) Дай си заповед: “Стани се помоли!” (Твърдо.) “Наяж се, не преяждай!” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети!” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия. Не на другите така да говориш, но на себе си. На себе си кажи твърдо: “Не преядай! Обуй си обущата!” Не чакай сутринта, като станеш, да дойде някой да ти донесе вода. “Моля ти се, донеси ми малко вода.” Но на себе си кажи: “Иди за вода, измий се, наготви си, наяж се, помоли се на Бога, иди да направиш някому добро!” На себе си така ще говориш и като дойдат другите, ще приложиш същата философия.

Утре, като станете, приложете това. Щом се събудиш, кажи: “Стани!” Не казвай: “Чакай да видя часовника, да видя отвън времето какво е.” Като се събудиш, стани. Не, да кажеш: “Още не се е зазорило.” Стани, нищо повече. Стани, облечи се. “Какво ще правя?” Излез навън. Като станете сутринта, направете първия опит. Тъй заповед ще си дадете. Стани без никаква философия. Като станеш, ни най-малко колебание. Да или не, стани! Веднага изпълни заповедта. Като се събудиш, хвърли юргана, като ще си един войник. Една положителна мисъл, една Божествена мисъл. Господ казва така: Стани! Господ каза на Йона: “Стани, иди в Ниневия да проповядваш. Кажи на тия хора, че те не изпълняват Божия закон.” Йон, като чу това, тури си юргана, че ха, на запад.

Та рекох, желая сега да се храните добре, не да ви канят. Изведнаж като дойдеш, да ядеш. Нахрани се, наяж се умерено, не преядай! Дойдеш до някое противоречие, кажи: “Гледай добре!” Та сега да оставим другите работи.

Ще си дадете първата заповед: Стани! То е новата философия на живота.

Стани и в Истината крепък бъди!

Стани и в Любовта топъл бъди!

Стани и в Мъдростта светъл бъди!