"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание



СТАНИ



5 ч. с. На Молитвения върхъ



“Въ начало бѣ Словото”

Добрата молитва



Размишление.



Има единъ стихъ, ще го намѣрите въ притчитѣ, въ Стария завѣтъ. “Мѫдростьта съгради дома си, постави седемтѣ стълпа.” Малко различие има въ превода, тамъ другояче малко е преведено. Всѣка една дума или всѣко едно изречение губи или печели при произношението. Силата на една дума зависи отъ начина, какъ ще я произнесешъ. Човѣкъ се ражда, това е началото. Съграждането е раждането на човѣка. Поставянето на седемтѣ стълпа, това е учението на човѣка. Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, съ които се обяснява това изречение. То е една формула. Съграждашъ своя домъ, съграждашъ човѣка, съгради човѣшкото тѣло.



Човѣкъ има седемтѣ стълпа. Четиритѣ стълпа ги имаме, то сѫ двата крака, дветѣ рѫце, поставилъ още три стълпа, поставилъ му уста, очи, уши. Тѣ сѫ седемтѣ стълпа, които подкрепятъ това, великото здание.



Сега не се спирайте върху устата, какъ е направена. Туй, което се отваря и затваря не е уста, то е врата. Уста е туй, което разумно говори. Устата е врата, която се отваря и затваря, важенъ е човѣкътъ, който отваря и затваря, който влиза и излиза отъ вратата. Той е важенъ, а не вратата. Не разбирайте подъ очи вашитѣ мигачи и това, което се върти. Но това, разумното, което вижда, вашиятъ умъ, вашето знание, вашето съзнание. Подъ уши не разбирайте външния израстъкъ, чрезъ който възприемате външнитѣ впечатления отъ свѣта. Не разбирайте, че това сѫ уши. Това сѫ ония хубавитѣ възприятия.



Българинътъ, безъ да разбира тази философия, той си направилъ кола съ четири колелета. Впрегналъ два вола и турилъ на колата опашка. То сѫ неговитѣ седемь стълпа. Ще кажете: “Защо му е на българина опашка?” Опашката подразбира разширение. Тази опашка става по-дълга и покѫса. Когато иска малко товаръ, опашката е дълга; щомъ опашката се скѫси, товарътъ е голѣмъ. Казва: “Кѫса опашка има заякътъ.” Много голѣма кола има, много е натоваренъ. Съ какво е натоваренъ? Съ толкова багажъ и надали друго животно носи такъвъ товаръ, както заякътъ. Има единъ, който носи повече отъ заяка. Жабата носи още поголѣмъ товаръ. Като кажете “жаба”, разбирамъ човѣкъ натоваренъ съ много товаръ. Такива мисли и желания има непостижими работи. Като кажете: “заякъ”, разбирамъ, че е много натоваренъ. Тѣ сѫ търговци. Голѣмъ търговецъ е заякътъ. Веднъжъ се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успѣвали въ търговията, но едно нѣщо: имате много дълги крака, затова не можете да успѣвате. Всичкото нещастие въ живота се дължи на заднитѣ ви крака, които сѫ много дълги.” Казва: “Тия крака вашитѣ прадѣди ги добиха по едно нещастие. Срещнаха се едно време съ конетѣ, които обичаха съ заднитѣ крака да хвърлятъ камъни и тѣ, като се упражняваха да хвърлятъ камъни, имъ се проточиха краката. Конетѣ станаха голѣми, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката. Затова, казва, изпращайте вашитѣ деца въ нашитѣ училища и ние ще скѫсиме краката.” И за аргументация казва: “Вижте, едно време орлитѣ имаха крака, но идваха въ нашитѣ училища, скѫсиха краката си, направиха си крила, подигнаха се въ въздуха и хвъркатъ.” Питамъ: споредъ туй предание, което сѫществува въ окултната наука, можаха ли децата на зайцитѣ да завършатъ училището и да скѫсятъ своитѣ крака? Голѣмиятъ товаръ на заяка е неговия страхъ, който постоянно носи. При всѣка шубрачка, която го бръсне по корема, подскача. Всѣкога упражнява страха.



Тогава и вие, ако всѣко нѣщо въ живота ви плаши, не сте ли единъ заякъ. Следователно не сѫ ли дълги краката ви. Но какво представляватъ краката на човѣка или краката на заяка? Тѣ представляватъ неговитѣ добродетели, то е капитала, който трѣбва да функционира. Туй, съ което трѣбва човѣкъ да започне, то сѫ добродетелитѣ. Подъ думата добродетели ние вече имаме човѣшкитѣ крака. Като погледешъ на рѫцетѣ, ти имашъ представа какъ да разполагашъ съ своитѣ капитали, съ своитѣ добродетели, какъ да ги употрѣбишъ въ своя животъ и какво благо те допринасятъ. Така рѫцетѣ иматъ смисълъ.



Казва: “Трѣбва да се работи, трѣбва да се ходи.” Но въ нашето ходене трѣбва да имаме предъ видъ добродетелитѣ, съ които трѣбва да се развиваме и прилагането на тия добродетели. И сега все трѣбва една школа. И ако азъ кажа на нѣкой човѣкъ: “Твоето щастие седи въ твоитѣ рѫце”, какъ ще ме разбере? “Какъ, ще каже, откѫде ще дойде това щастие?” Който не знае, това щастие не може да дойде; който знае, щастието ще дойде. Магически ще дойде. Безъ копане, безъ оране, безъ ходене, безъ търгуване, безъ да продава кожи, безъ да щавосва*, безъ да тъче и т. н. Отъ себе си ще израстне, ще дойде щастието. Ще кажете: “Какъ?” Че ако васъ ви дадатъ единъ отличенъ роаялъ, направенъ въ най-добрата фабрика на разумния свѣтъ, пъкъ ви дадатъ и единъ учитель, да знаете какъ да поставите вашитѣ рѫце, вашитѣ пръсти на този роаялъ, да произвеждате най-хубавата музика, питамъ: нѣма ли да се поправи вашето положение? Та всѣки въ себе си отъ васъ има такъвъ роаялъ. Съвременнитѣ научни изследвания показватъ, че човѣкъ има единъ роаялъ въ себе си, който има 25 хиляди клавиши. Не както сегашнитѣ роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаялъ. Който знае да свири на този роаялъ, неговитѣ работи се нареждатъ магически. Пъкъ който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромахъ ще бѫде, и боленъ ще бѫде, и грѣшенъ ще бѫде, и какво ли нѣма да дойде на главата му. Казва: “Защо се случи това?”



Защото не знаешъ да свиришъ на роаяла, който Господь ти далъ. Казвате вие: “Отъ де да го намѣримъ?” Азъ ви рекохъ, младитѣ моми де намиратъ момцитѣ? Азъ туй го рекохъ само за примѣръ, вие не сте ни отъ младитѣ, ни отъ старитѣ, такива работи ги нѣма между васъ. Вие не сте ли наблюдавали младитѣ моми. Вие сте ги наблюдавали като цвѣтята. Тия, младитѣ моми сѫ цвѣта отвънъ. Азъ за цвѣтята говоря. Както цвѣтята привличатъ пчелитѣ, които сѫ въ единъ кошеръ на 4-5 километра, така и момитѣ въ въздуха изпращатъ едно благоухание и всички пчели тия момци идатъ, разговарятъ се. И цвѣтята сѫ щастливи. Не сте ли виждали тия младитѣ моми. Пъкъ нѣкой пѫть сте ги туряли на ухото си, на гърдитѣ си, въ рѫцетѣ сте ги носили. Вие всинца обичате младитѣ моми. Пъкъ момцитѣ сѫ хапливи. Като закачишъ младия момъкъ, той току те жилне. Тѣ съ себе си носятъ орѫжие, като го закачишъ, извади си сабята, блъсне тѣ хубаво. Това сѫ иносказания.



Да допуснемъ, че вие сте били при младия безъ да сте станали младъ. Станали сте старъ, безъ да сте поумнѣли. Защото стариятъ безъ поумнѣването, той не е старъ. Стариятъ безъ знанието е една вехта дреха. Вие сега казвате: “Като идемъ въ оня свѣтъ.” Казалъ е едно време волътъ: “Дотегна ми да живѣя между нашитѣ, свѣтъ ли е. Дето минешъ, съ рогата те мушкатъ. Трѣбва да ида надалечъ, не може да си кажешъ две сладки думи. Щомъ се приближи съ рогата, бодва.” Волътъ казва: “Ще ида при хората да се науча на нѣщо.” Питамъ: като дошълъ при хората, какво научилъ? Човѣкъ го хваналъ, впрегналъ го, иде да учи на нивата. Впрегналъ го въ колата, учи го. То сѫ практически пособия. Най-първо му показва, какво нѣщо е ралото, какво нѣщо е остенътъ. Остенътъ, това е закона. Впрегналъ го е вѫтре, волътъ учи. Тѣ сѫ все практически пособия. Като изоре, човѣкътъ го отпрегне. Казва: “Така като орешъ, земята ще даде жито.” Като узрѣе житото, човѣкъ иде, ожъне го, пакъ впрегне вола, натовари го и казва на вола: “Ела да пренесешъ житото.” Казва: “Туй жито, което си донесълъ, азъ го сѣхъ, събрахъ го, пъкъ ти, както си го донесълъ, така ще го занесешъ.” Учи го човѣкътъ.



Сега вие казвате, че живѣете. И животътъ е едно оране. Вие орете вашитѣ ниви и каквото израстне, казвате: “Това е карма.” Кармата, това е жетва. Следъ като човѣкъ овършѣе житото, което го посѣлъ, неговитѣ ученици ще го пренесатъ. Сега азъ ви навождамъ на тия мисли. Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота. Искате самостоятелность. Казвате: “Не съмъ ли азъ свободенъ.” Но въ какво седи свободата на човѣка? Безъ Любовь животъ не може да има. Безъ Мѫдрость знание не може да има, свѣтлина не може да има. Безъ Истина свобода не може да има. Ти казвашъ: “Азъ трѣбва да живѣя.” Че ти какъ ще живѣешъ, ако нѣмашъ любовь? Отъ де ще вземешъ животъ? Все трѣбва да те кредитира нѣкой. Значи първата Божествена банка, това е Любовьта, която те кредитира въ живота. Втората Божествена банка, която те кредитира, това е Мѫдростьта и третата Божествена банка, която те кредитира, това е Истината. Това сѫ тритѣ стълба: твоята уста, твоитѣ очи и твоитѣ уши. Онова, което ти ядешъ, Любовь е. Онова, което виждашъ, Мѫдрость е и онова, което слушашъ е Истина. Вие, ако така разбирате, ще видите каква важна роль иматъ тѣ.



Ако ти съ ушитѣ си не може да намѣришъ Истината, твоитѣ уши не сѫ на мѣсто. Ако ти съ очитѣ си не може да намѣришъ [Мѫдростьта], твоитѣ очи не сѫ на мѣсто. Ако ти съ устата си не може да намѣришъ Любовьта, твоята уста не е на мѣсто. Че на мене често ми казватъ: “Нѣмаме любовь.” Азъ нищо не казвамъ. Сега за пръвъ пѫть ви рекохъ: устата не сѫ на мѣсто. Казва: “Много глупавъ човѣкъ съмъ.” Рекохъ, очитѣ не сѫ на мѣсто. Казва: “Какво нѣщо е истината?”Рекохъ, ушитѣ му не сѫ на мѣсто. И си мълчи. Казва: “Я, ми кажи нѣщо.” Какво да му кажа за Истината, когато ушитѣ му не сѫ на мѣсто. Какво да му кажа за Мѫдростьта, когато очитѣ му не сѫ на мѣсто. Трѣбва да го пратя при Бога, Той да му намѣсти устата; трѣбва да го пратя при Бога, Той да му намѣсти очитѣ и да го пратя при Бога, да му намѣсти ушитѣ.



Понеже вие сте се събрали при мене тази сутринь, всички, които сте дошли, азъ ще кажа Господь да намѣсти вашитѣ уста на мѣсто, да намѣсти вашитѣ очи на мѣсто, вашитѣ уши на мѣсто. Затова започвамъ да ви говоря. Говоришъ за Любовьта, радвай се на твоята уста. Като ядешъ, всѣко благо за устата, то е Любовь. То сѫ предметно учение. Онова, което виждашъ въ свѣта, това е Мѫдрость. Онова, което влѣзе въ твоя умъ, радвай се на това, каквото и да е. Не се смущавайте, че вие виждате нѣкой лошъ образъ въ свѣта. Лошото въ свѣта е неразбраното. Доброто въ свѣта е разбраното. Следователно туй, което не сте разбрали, е лошо; туй, което сте разбрали, е добро. Тъй ще разбирате.



Но лошото, което влѣзе въ васъ, следъ като го проучите, туй лошо ще се превърне на добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне за добро. Рекохъ, ако въ себе си вие една лоша мисъль не можете да я превърнете, какво показва? Какво ви коства да превърнете една лоша мисъль? Много лесна работа е. Ако азъ ви дамъ единъ американски златен доларъ отъ 20 долара, ако туримъ всѣки доларъ по сто лева, две хиляди лева. Да допуснемъ, че този златенъ доларъ е оцапанъ въ говежди лайнушини. Ако ви го дамъ, вие ще го хвърлите ли? Ще го вземете, ще го окѫпете като детенце и ще го изчистите. Веднага, като го изчистите, ще го турите въ джоба си. Значи, въ васъ като влѣзе една лоша мисъль, тя е като американската златна монета отъ 20 долара, оцапана съ говежди нечистотии. Турете я въ вода, омийте я. Казвате: “Крайности.” Понеже нѣщата идватъ отвънъ, отъ свѣта. Всѣко нѣщо, което иде отъ свѣта, може да се оцапа. Туй трѣбва да го знаете. Всички ония нѣща, които ги възприемате отъ свѣта, иматъ възможность да се оцапатъ. Нѣкой пѫть може да не сѫ оцапани. Зависи отъ мѣстото. Има извори, които не се цапатъ. Има извори, дето се цапатъ. Следователно като идете при този изворъ, трѣбва да го очистите, не да се сърдите на външнитѣ условия.



Та рекохъ, приложение трѣбва. Вие не обръщате внимание какво е положението на другитѣ хора. Казвате: “Този човѣкъ е лошъ.” Не се занимавайте съ лошевината на хората. Казвате: “Този човѣкъ е добъръ.” Не се занимавайте и съ неговата добрина. Вие ще направите една погрѣшка. Ако едно дете отива при единъ сладкарь, който прави такива бонбони и презъ цѣлия животъ ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе. Питамъ: отъ туй близане какво ще добие детето? Да допуснемъ, че една млада мома види единъ красивъ момъкъ, какво ще научи? - Ще научи, че е сладъкъ. Сладчината храна не дава, тя само забавлява човѣка. Вие понѣкой пѫть искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа. Вземете образъ отъ Бога. Господь, който е създалъ всичко въ свѣта, вие казвате: “Защо така лошъ е свѣтътъ?” Питамъ: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създалъ, ли я оцапалъ или онзи, който употрѣбилъ монетата, я оцапалъ? Вие казвате: “Защо свѣтътъ е така лошъ?” Вие веднага туряте въ ума си: “Защо Господь така го създалъ, защо го оцапалъ?” Вие не мислите добре. Значи вашитѣ очи не сѫ на мѣсто турени. Вие вече изкривявате очитѣ си. Или нѣкой пѫть вие страдате, казвате: “Защо Господь ни даде тия страдания?” - Ни най-малко Господь ви далъ тия страдания. Господь ви далъ едно благо, което трѣбва да го очистите. Други сѫ го оцапали и Той го дава като на едно разумно сѫщество и казва: “Очисти отъ нечистото туй ценното!” И за работата, която свършишъ, ценното ще остане въ тебе. Следователно всѣко нѣщо, което вие очистите, ще остане за васъ. Въ всѣка горчива опитность, която имате въ живота си, въ този опитъ ви се дава една скѫпоценность и туй, което го чистите, често добивате единъ скѫпоцененъ камъкъ.



Тогава изучавайте нѣщата по следния начинъ. Изучавайте твърдитѣ тѣла, особено скѫпоценнитѣ камъни. Всички твърди тѣла сѫ дадени за учение, малки тѣлца сѫ тѣ. Изучавайте растенията, особено плоднитѣ дървета, изучавайте животнитѣ, особенно човѣка. Ако вашитѣ разбирания при скѫпоценнитѣ камъни сѫ правилни, разбиранията при цвѣтята и при растенията ще бѫдатъ правилни. Защото скѫпоценниятъ камъкъ е туй, съ което човѣкъ се отличава. Вашитѣ външни дрехи, както сте облѣчени, това сѫ вашитѣ скѫпоценни камъни. Единъ човѣкъ какъвъ е, ще го познаешъ по дрехитѣ. Като погледнешъ дрехитѣ, ризата това сѫ скѫпоценнитѣ камъни. По ризата му, по горнитѣ, по долнитѣ му дрехи ще познаешъ човѣка. Нѣкои хора сѫ много развлѣчени. Тѣ минаватъ за светии, разхвърлени сѫ, оцапани, да покажатъ, че умътъ имъ е заетъ съ нѣщо по-свято. Но това сѫ първокласни ленивци, които не сѫ научили скѫпоценнитѣ камъни. Щомъ видите единъ човѣкъ съ какво се храни, вие ще знаете, дали изучава добре растенията, особено плоднитѣ дървета. Най-после като изучава животнитѣ, това е неговата мисъль, дойдете до човѣка. Ако той не знае, какъ да съпоставя своитѣ мисли, логически да ги съпостави на едно мѣсто; ако не съпоставя за своя полза и за ползата на своитѣ ближни, той не е проучилъ човѣка добре.



Сега не искамъ да остане мисъльта, колко глупави хора сме били. Едно време бѣхте глупави, сега излѣзохте. Не мислете за вашата минала глупость. Вземете единъ урокъ отъ децата. Едно дете, като направи една глупость три пѫти, вече не я прави. Детето, като иде въ свѣта, не знае, какво нѣщо е запалена свѣщь. Майка му казва на български: “гъшъ!” На френски какъ се казва или на английски, или на италиански какъ се казва? - Не може да се преведе “гъшъ”. На нѣмски какъ се казва? Майката казва “гъшъ”, значи ще се изгори, това е страненъ езикъ. Детето не знае български езикъ и “гъшъ” не разбира. Като тури веднъжъ пръста си, майката казва: “гъшъ.” И като си тури другъ пѫть пръста и майка му като каже гъшъ, то си оттегля рѫката. Следователно вие не сте научили, какво нѣщо е “гъшъ”. Има ли нѣкой отъ васъ, който да не се е парилъ? - Нѣма. Опарването иде защо? Понеже детето не знае какво нѣщо е “гъшъ”, майката, като запали свѣщьта, иска да му даде първия урокъ на туй, великото знание. Каква велика работа извършва огъньтъ въ свѣта, детето не разбира. Гледа единъ пламъкъ, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби. Пламъкътъ не позволява да го бутатъ. Отдалечъ да го гледатъ, той не обича да го цѣлуватъ. Ако речешъ да го цѣлунешъ, ще ти изгори устата. Понѣкой пѫть хората се хранятъ съ пламъкъ, но трѣбва да знае, какъ да го загаси. Ще го полѣешъ съ водица отгоре, която възприемешъ. Ако човѣкъ може да се храни съ пламъкъ, той може да бѫде много здравъ човѣкъ. Или на сегашенъ езикъ казано: ако вашето чувство нѣма топлина, туй чувство не е на мѣстото си. Ако въ една ваша мисъль нѣма свѣтлина, тя не е на мѣстото си. Ако въ една ваша постѫпка нѣма мекота, тя не е на мѣстото си.



Сега вие мислите, че всички тия работи ги знаете, ще започнете да цитирате нѣщата. Мѫдростьта съгради своя домъ и постави своитѣ седемь стълпове. Но каква философия има да поставишъ тия седемь стълпа. Азъ ще ви заведа при роаяла и тогава ще ви кажа: Я, посвирете. Посвирете ми първото парче на живота. Първото класическо парче на живота на Любовьта. Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мѫдростьта, едно парче отъ тази симфония на битието. Посвирете ми първото парче на Истината. Какъ ще ми го посвирите? Азъ бихъ желалъ да го чуя. Може да го посвирите на цигулка, на тамбура, на китара, на флейта. Какъ ще ми посвирите?



Вчера дойде единъ приятель при мене, има едно противоречие въ живота. Рекохъ му: “Ти не си въ приятелски отношения съ “солъ”, не си въ приятелски отношения съ “ла”, не си и въ приятелски отношения съ “си”. Музикално тамъ ти е всичкото нещастие.” Пъкъ той е доста добъръ музикантъ, разбира отъ музика. Рекохъ му: “Кой тонъ обичашъ?” Казва: “Фа-то ми допада. Всичко около “фа” се върти.” Рекохъ: “Ти си българинъ.” И действително, всѣка една погрѣшка на всѣки единъ българинъ се ражда отъ това, че обича повече материалното отъ духовното и Божественото.



Азъ сега говоря за естественитѣ тонове въ природата, не ония отражения. Защото имаме една музика, която е отражение. Но говоря за основнитѣ тонове въ природата, които сѫществуватъ. Тия тонове вие ги имате всѣкога. Щомъ вземете правилно единъ основенъ тонъ въ природата, вие усѣщате една радость въ себе си. Който и тонъ да е. Сега говоря отъ гледището на съвременната музика. Тъй както сѫ поставени седемтѣ тона, като ги вземете правилно, ще усѣтите една вѫтрешна радость. Запримѣръ любовьта си има единъ основенъ тонъ. Ако вземешъ първия основенъ тонъ на Любовьта, всичко върви, може да свиришъ въ Духовния свѣтъ. Всичкитѣ други парчета, които свиришъ, ти ще ги свиришъ като единъ отличенъ виртуозъ. Ако вземешъ първия основенъ тонъ на Мѫдростьта, на свѣтлината, на знанието, всичко туй ще дойде по единъ естественъ пѫть. Ако вземешъ първия основенъ тонъ на Истината вѣрно, ти веднага въ живота разбирашъ всичкитѣ добродетели.



Азъ съмъ правилъ опити. Дойде единъ човѣкъ при мене, който е боленъ. Казва: “Нѣма ли да ми предпишешъ нѣкакъвъ цѣръ?” Рекохъ: “Никакъвъ цѣръ нѣма да ти предпиша.” Казва: “Нѣма ли да ми дадешъ съ какво да се нахраня?” Рекохъ: “И това нѣма да ти дамъ. Азъ ще ти кажа сега само нѣколко думи и ако вѣрвашъ, може да оздравѣешъ сега.” Той е боленъ, като му рекохъ: “ти ще бѫдешъ здравъ”, той се позамисли. Даже той ме корегира, че не съмъ произнесълъ добре. Много пѫти те не знаятъ, че и произношението и то е говоръ. Нѣкой казва: “Обиди ме Учительтъ, небрежно се отнесе. Каза ми: иди си, ще оздравѣешъ.” Музикално му го рекохъ: “Иди си, ще оздравѣешъ.” Той по човѣшки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздравѣешъ, не бой се! (Учительтъ го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини сѫ на дявола. “Ти си много добъръ, като тебе нѣма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Тѣ сѫ дяволски работи. “Иди си, Богъ те е направилъ здравъ!” (Малко твърдо.) Следъ туй този, на когото съмъ казалъ твърдо: “ще оздравѣешъ”, се връща и ми казва: “Като дойдохъ първия пѫть при тебе, ти не ми говори меко, но оздравѣхъ.” Азъ рекохъ: “Ако бѣхъ ти говорилъ мекичко, ти не щѣше да се върнешъ. Като ти казахъ натъртено, ти се върна. Ако искахъ да не те виждамъ, щѣхъ да ти кажа много меко, но понеже искамъ да се върнешъ.” Знаете, какво нѣщо е мекия говоръ. Той е мочурлакъ, въ който като затънешъ, не може да излѣзешъ. “Иди си, ще оздравѣешъ.” (Твърдо.) То е твърдата почва, камъкъ, на който може да стѫпишъ.



Азъ говоря за сѫщината на живота. Разбирайте. Тия нѣща, които вие ги считате груби, не сѫ всѣкога груби. Господь ти каже отъ невидимия свѣтъ: “Иди си, иди да работишъ, добъръ да бѫдешъ.” Казвате: “Какъ грубо се отнесе съ мене!” Ни най-малко не е грубо. “Иди да работишъ!” (Твърдо.) “Иди да работишъ.” (Меко.) Кое е сега правилното? “Ако обичашъ, иди да работишъ; ако обичашъ, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода!” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече! На момиченцата ще дадатъ малко захарь, едно бонбонче, ябълка, всичко туй. Кое е по-хубаво? Не се галете. Вие много обичате да се галите. Не галете себе си. “Иди донеси вода!” Кажи и стани, иди донеси вода! Ти си кажи на ума: “Стани!” Не, да си кажешъ: “Ако обичашъ да станешъ.” Ти си заповѣдай и кажи си: “Стани, облѣчи се, обуй си обущата!” (Твърдо.) Дай си заповѣдъ: “Стани се помоли!” (Твърдо.) “Наяжъ се, не преяждай!” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети!” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия. Не на другитѣ така да говоришъ, но на себе си. На себе си кажи твърдо: “Не преядай! Обуй си обущата!” Не чакай сутриньта, като станешъ, да дойде нѣкой да ти донесе вода. “Моля ти се, донеси ми малко вода.” Но на себе си кажи: “Иди за вода, измий се, наготви си, наяжъ се, помоли се на Бога, иди да направишъ нѣкому добро!” На себе си така ще говоришъ и като дойдатъ другитѣ, ще приложишъ сѫщата философия.



Утре, като станете, приложете това. Щомъ се събудишъ, кажи: “Стани!” Не казвай: “Чакай да видя часовника, да видя отвънъ времето какво е.” Като се събудишъ, стани. Не, да кажешъ: “Още не се е зазорило.” Стани, нищо повече. Стани, облѣчи се. “Какво ще правя?” Излѣзъ навънъ. Като станете сутриньта, направете първия опитъ. Тъй заповѣдъ ще си дадете. Стани безъ никаква философия. Като станешъ, ни най-малко колебание. Да или не, стани! Веднага изпълни заповѣдьта. Като се събудишъ, хвърли юргана, като ще си единъ войникъ. Една положителна мисъль, една Божествена мисъль. Господь казва така: Стани! Господь каза на Йона: “Стани, иди въ Ниневия да проповѣдвашъ. Кажи на тия хора, че тѣ не изпълняватъ Божия законъ.” Йонъ, като чу това, тури си юргана, че ха, на западъ.



Та рекохъ, желая сега да се храните добре, не да ви канятъ. Изведнажъ като дойдешъ, да ядешъ. Нахрани се, наяжъ се умѣрено, не преядай! Дойдешъ до нѣкое противоречие, кажи: “Гледай добре!” Та сега да оставимъ другитѣ работи.



Ще си дадете първата заповѣдь: Стани! То е новата философия на живота.



Стани и въ Истината крепъкъ бѫди!

Стани и въ Любовьта топълъ бѫди!

Стани и въ Мѫдростьта свѣтълъ бѫди!

Станете!



Да произнесемъ: “Въ началото бѣ Словото и Словото бѣ въ Бога.” (Три пѫти.)



4-та беседа, държана отъ Учителя

на 23 юли 1937 г. петъкъ 5 ч. с.

на Молитвения върхъ.



------------

*щавосва вероятно отъ щави