Божествена мярка

УС, 29.12.1940г., неделя, 5:00ч., София
УС

Божествена мярка

От книгата "Съгласуване на мислите". Утринни Слова. Десета година (1940–1941).
Първо издание. София, Издателство „АСК-93“ и Издателство „Урания“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Добрата молитва

В начало бе Словото

12 глава от Евангелието на Матея.

Духът Божий


Тая неделя ще ви чета цитати, но трябва да знаеме как да цитираме. Някой като отвори Писанието цитира какво казал Христос, какво са направили светиите. Цигуларят за да свири добре, трябва да има добра цигулка, добри струни, трябва да е добре нагласена. После трябва често да си маже лъка. Ако не го маже, образува се скърцане. Пианистът в годината най-малко три–четири пъти трябва да има един, който да му акордира пианото. И за пианото е туй. Всичките инструменти трябва да се пазят. Човешкият ум, човешкото сърце и човешкото тяло трябва да се акордират. Сега често се спираме и казваме, туй е казано, онуй е казано.

Представете си, че вие сте гладни. Някой казва: Аз по обед ще ви донеса един хляб. В тебе има само една надежда, но ако не донесе хляба и само чакаш, каква полза? Сега често казват, тъй каза, но казаните работи трябва да се изпълнят. Запример един защитник адвокат по някой път защитава някой виновен. Аз считам най-добрият адвокат е самият човек. Няма по-добър адвокат от доброто. Щом грешиш, който и адвокат да хванеш, ще плащаш. Пък дали ще те оправдае, то е въпрос.

Та казвам: Каквото и да четете, ако не учите, ако не разбирате вътрешния смисъл, вие ще се намерите в едно противоречие. Аз съм взел 500-та страница от „Божественият и човешки свят“. Тук се говори за една истина, че всичките хора, все при Бога отиват. Други при месечината ходят. Адвокатът веднага ще иде при закона да проверява. Казва, така е писано в закона. Този писаният закон е месечината. (Учителят чете от 500-та страница на „Божественият и човешки свят“): „Когато държавникът иска да създаде някакъв закон, той отива при месечината. Когато философът иска да пофилософствува малко, той отива при месечината. Когато жената иска да стане майка, а мъжът баща, и двамата отиват на месечината да се съветват с нея. Няма човек в света, който да не е ходил при месечината, да се съветва с нея.

Следователно, на месечината, която е около 50 пъти по-малка от земята, е дадена важна служба. Тя показва пътя на човека към доброто. Казано е в Битието, че в четвъртия ден Бог създаде Слънцето и Луната, да светят на Земята. Това не подразбира само физическото, външното Слънце и външната Луна. В човека има едно вътрешно слънце и вътрешна луна, които осветяват неговия път. Месечината е турена в умствения свят на човека. Тя е студена, но трезва, не обича да лъже. Когато хората научили това изкуство и почнали да го прилагат, месечината престанала да се върти около оста си. Защо? – За да не се опорочи. Щом види, че някой лъже, тя започва да се разсипва. Ако продължава още да лъже, тя съвсем се скрива, не се показва пред очите ни. Когато човек започва да се разкайва, да съзнава погрешката си, месечината отново се показва на небето и се засмива. Тя се усмихва на всеки, който говори истината.“

Сега по някой път казвате: Аз ли съм най-големият грешник? Но не си и най-големият праведник. Да грешиш това е изкуство. И да си праведен пак е изкуство. Та всеки един, който не знае как да живее, той греши. Всеки, който знае как да живее той прави добро. Сега как се цери злото в света? (Учителят чете 100-та страница): „Когато видя, че някое дете къса главите на мухите, няма да считам, че е грешно, но ще зная, че е много енергично. В такъв случай ще го извикам при себе си, ще му дам една лопатка или мотичка и ще го накарам да вади троскот от земята.

Някои хора говорят за идеален живот, стремят се към него и пренебрегват физическия. Те не знаят, че за да дойдат до идеалния живот трябва да започнат от физическия. Като метод за правилно развитие, те трябва да отглеждат цветя, плодове и зеленчуци. Мнозина избягват работата със земята, считат я за унизителна. Не е така. Всяко растение, всеки плод, с които човек се занимава, внасят в него свои качества. Запример, добре е да отглеждате фикус. Наистина, фикусът е безплодно растение, но дава нещо от себе си. Който иска да забогатее, нека отглежда фикус. Той внася спокойствие и разположение в човека. Фикусът е за учените хора. Ако искате да станете активни, енергични, отглеждайте череши, главно червени череши; ако искате да усилите вярата си, отглеждайте сини сливи. Искате ли да бъдете истински религиозни, вие трябва да се занимавате с отглеждайте на цветя, плодове и зеленчуци. В програмата на всички религиозни системи като метод за работе се препоръчва отглеждане на растенията.Чрез тях човек се лекува. Като ги обработва познава тяхната магическа сила.“ Сега погрешката на Ева къде е? Тя нямала усет, че силата е в плода. Тя отиде при едно отровно растение, отиде да учи медицина и закъса там. Първата медичка, първата ученичка по медицина беше жена.

Сега вие ще свържете тия страници. 500-та представя жена, 100-та представя мъж, 200-та тя е дъщеря. Ако майката не е умна и дъщерята ще е подобна на майка си. Сега имаме думата познаване и думата разбиране. Да познава човек и да разбира човек. (Учителят чете 200-та страница): „Човек може да работи свободно със своя ум, със своето сърце и със своята воля само когато ги познава. Ако човек познава законите, които управляват ума, сърцето и волята, лесно би се справил с мъчнотиите си. Ако пожелае, човек лесно може да се подмлади. Как? – Чрез волята си. Достатъчно е да си внуши някаква положителна права мисъл, за да разбие всички отрицателни мисли, които е придобил чрез самовнушение.“ Сега думата самовнушение вече подразбира, че човек се подчинява на внушението, когато в него се пробуди Божественото естество. Само Божественото е, което вдъхновява, не внушава. Казват: Някой път човек да си внуши, ако има желание да развива Божественото в себе си, той ще си внуши. Още от ранна възраст на детето внушават мисълта, че ще остарее и то постепенно започва да остарява. Още от ранна възраст казват да не грешиш, да не ходиш да крадеш в градината. Те му показват пътя. В туй дете се заражда желание да види какво има на туй дърво. Докато допущате отрицателното в живота си, вие ту ще придобивате нещо, ту ще губите; ще придобиете любовта и ще я изгубите, ще придобиете знание и ще го изгубите. Един от важните въпроси, които ни рисуват всички хора, е защо нямат успех в живота си, защо работите им не вървят и какво трябва да правят, за да уредят живота си. – На кого работите не вървят добре? – На онзи, който няма приятели. Близките му казват: Това дете ще порастне. Като работи човек плаща. В цяла една беседа мога да ви кажа какво нещо е работата. Човек може да работи само при слънцето. Вечерно време не може да работи. Денем, когато живее на слънце, дето има светлина, има работа. Дето няма светлина, няма работа. Когато работите на един човек не вървят, показва, че няма слънце. Дето няма слънце, никакъв успех не може да има. Всички, на които не вървят работите, ще се молите да изгрее вашето слънце, да се върти земята. Трябва да има да се върти около някого. Жената като се върти около някое слънце, тръгне ѝ напред. Мъжът като се върти около месечината, тръгва му напред. Мъжът и жената като се завъртят, напред им върви. Които не се въртят, нищо не им върви. Българите много добре разбират това. Някоя мома, която иска да се жени, ще иде да се завърти на хорото, като се завърти, тръгнат работите ѝ напред. Нали казват, не си струва човек да играе. Не си струва да играеш глупаво. Като играеш, майстор да си. Да знаеш добре играта. Българите имат няколко игри, но те са ги опорочили. Тия игри са извадени от светилището. В древните времена, в светилището са знаели да играят. Вие сега не знаете как да играете, ако речете да играете. За пръв път аз образувах игра, едно колело, по-полека, да не кажат, че полудяха.

Пазете едно правило: Всяко нещо което произтича от закона на Любовта, то е правдоподобно. Всичко в света играе на хоро. Няма нещо, което да не играе. Земята играе, месечината играе, слънцето играе, звездите играят, въздухът играе, водата играе, всичко играе в света, само че ние не виждаме играта. Ако разгледате ума, човешкия ум, и той постоянно играе. И в ума има игра. И сърцето постоянно тупа. Ние наричаме тази игра биене на сърцето. Биене какво значи. Туй, което расте, туй, което се движи, туй което примирява противоречието в живота, това са елементите на биенето. Сърцето бие, сърцето е, което кара човека да расте, праща храна по всички части на тялото. То дава посока на движението. Като се движи сърцето ви, като бие сърцето, ще имате посока.

Сега имате 300-та страница. Представете си, че след години, някой намери тази книга и вземе една беседа и започне да чете, казва: Колко е умен, каква хубава беседа направил, ще се прослави. Сега 300-та страница е краят на беседата. Много малко е. Тук дава правило: „Обичайте всичко, което Бог е създал, за да обичат хората това, което вие създавате. Знайте, че за всичко, за което мислите, седи човешкият ум. Зад всичко, което предизвиква човешките чувства, седи Любовта. Зад Любовта седи Божият Дух.“ Вие сте чели това, но не сте обърнали внимание.

Вие по някой път навярно правите онази погрешка, която са направили група французи. Всички съвременни хора искат нещо много чудновато, някоя тайна да се разкрие. Явява се един адепт от Индия и започва да проповядва на парижкото благородно общество. Доста се привързали към него. Той им казал, че един ден ще направи едно чудо. Ще са качат на експреса и той с мисълта си ще спре този експрес. Но казва, за да направя този опит, трябва да му дадат огърлици, диаманти, всички скъпоценности, които имат. Дават му ги и те всички заедно с него се качват на експреса. Казал им, че той ще спре експреса, но той скочил от експреса и изчезнал. Този, който спира експреса, не вярвайте в него. Вярвайте в този, който го кара. Той се вижда. Като взима тия скъпоценности, той тръгва по отделен път, занася богатствата със себе си, а те остават вътре. Казвам: Лековерните хора в света изгубват своето щастие за някакво мнимо щастие. Какво ще ми разправя един човек на мене, който имам мир в душата си, виждам Божествената светлина, радвам се на света. Или той ще ме заведе в един край, как хората готвят всички добри яденета. Всичките хубави яденета не може да се сравнят с вкуса на една ябълка, с вкуса на сливата, черешата, гроздето, което сме опитали. Другото е – ще употребя една турска дума – буламач. Никакъв печен хляб не може да се сравни с вареното жито. Свареното жито е по-хранително отколкото мляното жито, от което може да направиш хляб. Казвам: Сега, простата истина седи по-горе от каквото и да е, което човек е създал.

Сега 400-та страница е начин за лекуване някои недъзи. „И тъй помнете всички болести и неразположения се лекуват с дълбоко и съзнателно дишане.“ Дишаш значи, въздуха, който приемаш да го обичаш, да знаеш, че има нещо във въздуха, което е влязло в тебе. Хиляди години са го знаели посветените, те го наричат прана. То е онази животворна енергия, която чрез любов може да се възприеме. Онези хора, които не дишат по любов, тази енергия в тях не влиза. За всеки човек има специални методи за дишане. Човек ще се домогне до тези методи чрез своя вътрешен учител и лекар. Слушайте своя вътрешен учител и лекар, т.е. Божественото в себе си. Така ще изправите всичките си недостатъци, каквото не сте развили, ще го развиете. Ще дишате и ще пеете. Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Ако не диша правилно, човек заминава преждевременно за онзи свят. И на онзи свят няма да го приемат за ученик, ако не диша правилно. Там ще го накарат да прочете „Добрата молитва“ с вдишване, задържане и издишване. Там няма болести, няма страдания, няма и противоречия.

Сега казвате, ние старите хора. Работата е много лесна. Евангелистът казва: „Повярвай в Господа Исуса Христа, ще бъдеш спасен ти и домът ти.“ Не може да вярваш в един човек, ако не го любиш. Може да вярваш само в онзи, когото обичаш. Вън от любовта не може да имаш вяра. Туй е извод. Същественото е, казвате, повярвай, обичай Господа Исуса Христа и вярвай във всичко, което е проповядвал. Право е, вярно е, само че трябва да притурите.

Сега идваме към малките числа, 99 страница. Сега какво трябва да прави ученикът? „Като ученици вие не трябва само да цитирате стихове и да се спирате върху тяхното буквално значение, но да разглеждате вътрешния им смисъл. За да разберете смисъла на стиха „в грях ме зачена майка ми“ преди всичко вие трябва да разбирате еврейски език, да четете Библията в оригинал. Всеки стих има три тълкувания: едно тълкуване за обикновените хора, второ – за талантливите и трето – за гениалните, т.е. за посветените. Стихът „в грях ме зачна майка ми“ е вярно преведен, но малцина разбират вътрешният му смисъл. – Защо майката е заченала детето си в грях? – Защото е била силна, енергична, здрава жена. Тя му дала повече сила, отколкото трябвало. Ако беше родила едно слабо, хилаво дете, щеше ли да има сила то да ходи тук-там да краде, да убива. Майката е вложила в това дете толкова енергия, толкова здраве, че от изобилие на сила в себе си започнало да къса главите на мухите, на кокошките, да краде плодове от дърветата и т.н. Следователно, ако майка ви е вложила много енергия във вас, благодарете за това. Не обвинявайте майка си, че ви е родила с много енергия, но потърсете начин как да пласирате тази енергия, да я използувате разумно. Когато видя, че някое дете къса главите на мухите, няма да считам, че е грешно, но ще зная, че е много енергично. В такъв случай ще го извикам при себе си, ще му дам една лопатка или мотичка и ще го накарам да вади троскот от земята.“ Дойдохме на 100-та страница. Аз не искам да правите погрешки в тия цитати.

В една от колегиите в Америка по естествените науки, учениците искали да опитат един от професорите колко е учен – той бил учен човек по насекомите. Те взели крака от един бръмбар, глава от друг, тяло от трети и направили един нов бръмбар. Показват го и казват: Към кой тип ще го преведете този бръмбар? Той като видял, казал: Момчета, това е бръмбар, от вас измислен! Често книги има написани, много тълкувания направени. Трябва да го различавате, че не е естествен, но изкуствен бръмбар, ако си учен човек. Трябва да намериш погрешката. Щом не можеш да намериш погрешката, ще бъдеш излъган. Ще ви прочета 165 страница. „Каквито блага е предвидил Бог за човека, същите блага са предвидени и за тревите, и за цветята, и за мушиците, и за рибите, и за птиците и за млекопитаещите. Хората мислят, че като не обичат някого, всички не го обичат. Преди всичко Бог го обича.“ Ти не обичаш някого и казваш, как да го обичам. Този човек, Бог го обича, тогава какво ще кажеш. Казва: Не обичам този човек, не е добър. Бог го счита за добър. Когато казвате, че не обичате някого, първо ще видите обича ли го Господ, ако Господ не го обича, тогава кажи: Понеже Господ не го обича и аз не го обичам. Ще кажеш: Понеже Господ го обича и аз го обичам. Преди всичко Бог го обича. Да обичаме всички хора, които Бог обича. При това вие казвате, че обичате Бога. Щом измените възгледите си за човека, противоречията ще изчезнат. Любовта изключва противоречията и внася мир в човешката душа. Щом си почине, той отново започне да работи, т.е. да обича. Ще ви прочета 289 страница. „Помнете: един е вашият Учител, Който е във връзка с всички учители вън от вас. Един е вашият Бог, който е във връзка с всички богове вън от вас. Ако не познавате Учителя си вътре у вас, който ви е дал светлина да виждате и да разбирате ясно, вие не можете да разбирате и външните учители. Ако не познавате Бога, който е вътре във вас, който ви е дал живот, вие не можете да познаете и разберете окръжаващите неща. Ако разберете това, което днес ви говоря, всички ще се подмладите, ще станете на 33 години. Които са минали тази възраст ще се върнат назадат. Всички ще станете млади без никакви бръчк по лицата, без никакви гърбици. Всички ще олекнете и ще хвърчите с вашите аероплани. Ако мисълта на човека не лети с аероплан и не обикаля целия свят, каква мисъл е тя? Ако с окото си човек не може да вижда и най-отдалечените звезди на небето, какво око е това? Астрономите си служат с телескопи за изучаване на звездите и планетите, но все още няма такива усъвършенствани телескопи, с които да виждат светлината и на най-малките звезди. Нали, когото обичате искате да го виждате и го виждате всякога. Мене ми разправяше един мой познат. Чудех се, казва, минавам покрой една къща и когато и да мина, все ще излезе някой, все ще ме видят. Някой път исках да мина да ме не видят. Казва, какво искат тия хора от мене? Казвам: Какво искат. Искат да ги обичаш, нищо повече. Ти като ги видиш започваш да мислиш и понеже ти ги избягваш, не искаш да излязат. Казват: И нас Господ е създал, погледни ни. Другите гледаш, нас не искаш да гледаш. Аз забелязвам братя и сестри, на някого погледът се задържа по-дълго време, ухилват се, някои бързо погледнат – не е лошо това. Аз виждам хубавата страна. Понеже погледът е силен ще ги изгори, по-малко ги гледат. Онзи, на когото нервната система може да издържи, по-дълго го гледат. Питаше ме един млад брат веднъж, казва: И досега не мога да си обясня. Едно младо момиче на 15 години веднъж ме погледна в очите с един спокоен поглед, нищо не можах да прочета, пък ме учуди. В погледа не можах да прочета какво иска. Казвам: Ти какво искаше? Ти искаше да ти се ухили, пък то не се ухили. Ти искаше, то да ти даде светлина, пък то затвори всичките светлини в себе си. То иска да те опита имаш ли светлина да го осветиш вътре. По някой път вие виждате някой човек, че има светлина, лесно четете. Ами който няма светлина? Та когато хората ви обичат, те изпращат светлина вътре във вас, те ви познават. Когато не ви обичат, вие сте затворена книга за тях. Затуй за да разберем Божия път, като обичаме Бога, нещата са разбрани. Като не го обичаме, неразбрани са. Този закон е верен. Обичаш ти Христа, думите Му ще бъдат разбрани. Когото обичаш, разбираш думите му. Когото не обичаш нещата, остават неразбрани. Сега мислите ли, че вие, когото обичате и когото не обичате са двама различни хора? Те са един и същ човек. Има един анекдот из американския живот. Доста виден американец не го обича жена му, вижда, че жена му е хладна към него, не може да ѝ каже. Започва той да изучава как да привлече вниманието ѝ. Започва да я следи като ходи в града, къде ходи, в какви базари. Открива, че тя доста често посещава едно място. Отишъл там, постъпил като слуга, дегизирал се и продава нещата, които трябва да продава. Той я посреща любезно, тя се усмихва насреща му. Вечерта като се върне вкъщи, тя не знае. Той я пита от къде купила тия неща. – Еди от къде. Той започва да описва. Нали, казва, той ти се ухили насреща. Казва, нали това ти каза. Тя се чуди. После нали за толкоз беше продажбата, тя се чуди още повече. Казва: Аз от далече чета тия работи. Тя казва: Той е много благороден човек. Един отличен ум има, погледа му, обходата му. Тя мисли, че нейният мъж е друг, а онзи е друг. Той е същият. Разликата е, че в първият случай на живота много близо са дошли. И двамата са излезли от своята орбита, стълкновили са се. Сега излизат от орбитата отвън, в която Бог ги е поставил. Някой път всичките противоречия в живота произтичат от близостта. Дойде някой човек, ще вземе пари от тебе, не ги връща, ще се скарате. Не му давайте пари на заем, нищо повече. Казва, без заем. В Божествения свят никакъв заем не дават. Онзи стих е староеврейска работа, дето казват: като дадеш на сиромасите, заемаш на Господа. Няма никакво заемане на Господа, то е по човешки. Аз разбирам работата на Господа. Да ти е приятно, че може да работиш и да слугуваш за Господа, това е вътрешен смисъл.“

Казвам ви, сега 9 места се цитираха, свързах ги заедно. Колко неща трябва да има човек предвид, за да може да разбере една истина. Истината в света е непонятна без любов. Истината е непонятна и без знание. Истината е последен резултат. Когато човек иска да познае истината, той трябва да иде при любовта да се учи от нея. Истината ще го научи. Любовта ще го научи как да се запознае с истината, с Божественото знание, с Божествената мъдрост, с чистотата. Казваме да говорим истината. Ти не можеш да говориш истината, когато нямаш любов, ти не можеш да говориш истината, ако нямаш мъдрост. Да говориш нещо, трябва да го знаеш. Ще дойде някой да ми разправя за слънцето. Той ще говори неверни работи. Днес всички говорят, че слънцето било разтопено. Като създаде Бог света, в Библията както казват: „И създаде Бог небето и земята, и земята беше неустроена.“ Единственото нещо, което е неустроено, е земята. Всичките други работи са устроени вече. Сега допуснете, че ви казвам: В слънцето може да се живее. В тази стая, в печката може ли да живеете? В печката не се живее, ще изгорите. Слънцето гори, но не всичкото слънце гори. Има места в слънцето, които горят, има места, които не горят. Слънцето има всичките климати. Най-хубав климат има там. На слънцето има известни области, дето всичко може да се разтопи. Има хладини, дето човек може да си почине, има долини и плодни дървета. Не искам това да вярвате, предполагам. И реки има и вода тече, хиляди пъти по-чиста, отколкото водата на земята. Ако ние имаме една бутилка от слънчевата вода, то всичките хора в България тук бихме ги подмладили само по една капка като им дадете. Когато четете 1001 нощ, всичкото, което е писано, така ли е? Но всички неща, които съществуват в света са верни. Вие може да вярвате, че някой се подмладява. Аз не се подмладявам. Някой се родил, някой се подмладява. Мисли, аз ще умра. Аз не умирам, друг умира. Казва, аз ще стана богат. Аз не ставам богат, друг става. Мисля да стана учен, аз не ставам, друг става. Тъй щото каквото помисля все е вярно. Само че може за вас да не е вярно. Няма нищо в света, което да помислиш, да не е вярно. Реалността стои в това, че именно туй не съответствува на нас в дадения случай. То служи като един стимул. Ако ти преждевременно станеш учен човек, туй знание няма да ти помогне. Но постепенно ако придобиете знанието, то ще ви ползува.

Сега в религиозно отношение казват: Да ида в небето, да се явя пред Христа. Много човешки разсъждавате. Какво ще направите пред Христа, кажете ми? Да му се оплачете? Небето място за оплакване ли е? Събрали се двама братя, ще идат при Христа да ги примирява. Друга работа на Христа не е останала. Че Той като говори още на земята като беше Той се отказа от тази работа. Слушай казва, Учителю, кажи на брата ми. Христос казва, кой ме поставил съдник, аз не съм съдник. Вие сами си разглеждайте работата. Мене ми разправяше друг един мъж. Бог ми е свидетел, аз повиках Бога за свидетел. Като се разправям с жената, обвиняват ме, викам Господа за свидетел. Казвам: Освободи ме от този укор, Господи. Работа ли му е да вика Господа за свидетел.Често вие викате Господа за свидетел. Не правете тия работи. Кажете, аз свидетелствувам, проверете дали е вярно. Казва: Господ ми е свидетел, това не казвайте. Оставете се с вашите религиозни работи, не викайте Христа за свидетел. Казва: „Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ви видят, да прославят Бога.“ Вие да бъдете светлина в себе си, че да няма нужда да викате Господа, ни Христа да свидетелствува. По някой път, за да турите авторитет, казвате, Учителят тъй каза. Няма да туряте аз какво съм казал. Като направите една погрешка, казвате: Тъй каза Учителят. Като направите едно добро – не, не е Учителят. Като направите погрешка, носете си погрешката. Като направите добро, носете си доброто. Няма да туряте на мястото на погрешката друг. Вас дръжте на мястото си, не брата си. Това са атавистически остатъци от миналото, от които трябва да се отучите. Аз се чудя, като дойде някой, че ми се кара, че не му вървят работите. Че аз ли съм виновен? Турил му учителят единица в училище, аз съм крив, че му турили слаба бележка. Да иде да го убеди да му тури 6, да учи. Болен станах – аз ли съм виновен. Живей добре, за да не си болен. – Изпъди тази болест! Как ще я изпъдя? Ти си я викнал на гости. Не може да дойде в дома, да краде твоят гост. За мене болестите са гости, поканил си ги, ще има ядене и пиене.

Та се изисква обхода, разумна обхода се изисква в новия живот. Колко е мъчно човек да бъде спокоен! Българите обичат да се занимават с политика. В Англия не се занимават с политика, в Германия се занимават с политика. Политиката е за политиците. Другите си гледат работата. Англичанинът обича парите. Касата отвори, гледа, когато е подписвал нещо, знае дали има пари или не. Мене често ме питат, кой ще победи. Казвам, не е моя работа. Двама пехливани се борят, обзалагат се, че ме питат, кой ще победи, понеже се обзаложили по 1000 английски лири. Англичаните много обичат да се обзалагат. Има надбягване на коне в Англия, обзалагат се кой кон ще спечели. Мнозина стават богати от залагането. Има надбягване, видни англичани взимат участие, някой път и английският крал взима участие. Обзалагат се с 1000 английски лири. Казват, еди-кой си кон Мари или Джон. Седи той и като спечели, веднага 1000 лири взема. Казват: Кой кон ще спечели? Казвам: Ще видите. Сега тук в България конете са тази лотария. Като вземат билет само току ме питат. Имаме един приятел в Патагония, не зная но повече от 10 години взема билет, за да спечели пари да се върне в България. Скоро писал на дъщеря си, че по-напред лотарийните билети го притегляли да взема, сега вече не го теглили, не вземал. Близо 12, 13, 14 години все взема и не му се пада. Аз вярвам още 100 пъти трябва да взима билети според моите изчисления, за да му се падне, за да дойде в България.

Богатството се определя от количеството злато, което човек има в кръвта си. Богатството е точно определено и не може да ти се падне, ако нямаш злато в кръвта си. Ако нямаш другото богатство, то е ценното. Съобразно с това злато, което имаш, кредитът се отпуща. Най-първо дойде някой и казва: Ти ще забогатееш скоро. Казвам: Ти скоро ще изгубиш туй, което имаш. Тебе не ти трябва богатство. Ти като осиромашееш, човек ще станеш. Защото като осиромашее човек, започва да мисли. От него работник ще стане. Дръжте мисълта, онова, което Бог е вложил вътре във вас, разчитайте на него, не разчитайте на нищо друго. Всякога Бог е вложил повече, отколкото вие сте предвидили. Ако може само да използувате онова, което е във вас, то е достатъчно, то е предостатъчно. Не си туряйте мисълта, че Господ нищо не е турил. Турил е повече, тъй щото всинца имате условия да станете толкоз богати, колкото е предвидено, да станете толкоз учени, колкото е предвидено. Казвате: Че как? Предвидено ви е и колко високи ще станете. В действителност, колкото и да мислите ще станете 1,50; 1,65; 1,80; 1,92 метра. Мисля имаме само един брат, близо два метра. Но той е само един. Има и два и половина. Сега близо три метра има и широчината на човешкото тяло е предвидена. Всичко е предвидено. Сега предвидено е да станете умни деца. Предвидено е всички да станете умни възрастни хора. Предвидено е всички да станете умни стари хора. Няма да има разлика. Ще се различавате само че в младини светлината ще бъде малка, възрастни като сте, ще бъде по-силна, в старини най-силна ще бъде, най-силна светлината. Сега обратното става. Младият има повече светлина; възрастните – средно, старите – съвсем загаснала. Правилото е в детство светлината е едва, във възрастните да се усилва светлината, в старите вече е на зенита. Да се зарадваш, че при тебе дошла Божествената светлина. Ако искаш да станеш млад, ще намалиш светлината, ще се подмладиш. После ще започнеш да усилваш светлината, ще станеш стар. Старост показва голяма светлина, лесна работа.

Приложете любовта като магическа сила, с която правите опити, микроскопически опити да видите дали ще излезат сполучливи. Запример, ако аз съм на вашето място, ще направя ето какъв опит. Запример, някой път се яви жълт цвят на лицето, ще се постарая да изменя жълтия цвят на лицето. По някой път, кожата може да стане суха, груба. Ще се постарая да омекча кожата и да я направя да има малко влага. По някой път може ръцете да изстинат, краката може да изстинат. Ще се постарая да ги постопля. По някой път погледът е мъжделив. Ще се постарая да бъде ясен. Може да има тъмен цвят. Ще се постарая да изменя цвета на лицето. Колко неща има, които може да ги измениш. Имаш някоя гърбица, ще се постараеш да оправиш гърбицата. Много лесна работа е. Изправете се при една такава врата, краката да бъдат близо до прага. Всяка вечер като се изправяте до вратата, гърбицата ще се изправи. В десет години ще бъдете прав като стрък. Щом се прегърбва човек, показва че вече влиза в закона на прераждането. Когато се мериш, започваш да се прегърбаш, че като влезеш в утробата на майка си, да се свиваш. Не е лошо и то, но като правиш опит, дръж положителното, изправи се. Дръжте положение перпендикулярно от слънцето към земята, то е едно здравословно състояние. Когато човек се огъва, то е само временно, за да премахнеш само някои препятствия. Всякога, когато човек иска да избегне някоя голяма мъчнотия, той се огъва. Такъв е законът в природата, търсим кривите линии. В друго отношение правите линии са за предпочитане. Казвам: Всякога считай, че правата линия е линия, която води към Бога. Само по пътя на правата линия може да се явим пред лицето на Бога. Тя е мярка на Божественото. Всички други мерки с нея се мерят.


Отче наш.

9. Утринно слово
29.ХII.1940 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев