Ще ви говоря тази сутрин върху опознаването. В опознаването има четири състояния, четири положения. Опознаване без съзнание не може да се прояви. Значи имаме четири състояния, през които човек минава: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Сега ще направя едно разграничение. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е родено вече. Самосъзнанието е дете, което се изправило на краката си и ходи на училище да се учи. Свръхсъзнанието е състояние, в което човек служи на Бога. От тези четири състояния се ражда стремеж, от тях произтича животът. Сега аз говоря за един живот не на страдания и на изпитания, но за един организиран живот. Организираният живот е съчетание на мислите, чувствата и постъпките, в него има пълно единение. Съвременното човечество е вече минало двата етапа.

В първа глава на Битието е казано, че Бог е направил човека от пръст. Пръста показва едно бременно състояние. Първоначално човек не е съзнавал живота, той бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем, в положението на камъните, на водата, която тече, на въдуха и след като Бог вдъхнал дихание на човека чрез носа, тогава идва съзнанието. Носът показва съзнанието на човека, устата му показва подсъзнанието, ушите му показват самосъзнанието, а очите му показват свръхсъзнанието. Тези четири състояния се обединяват чрез закона на Любовта. Когато човек стъпва на краката си вече, той трябва да съзнава онова положение, от което е изваден - първото положение. Второто положение е, когато ние срещаме животните. Животните представят съзнанието: рибите, птиците, млекопитающите.

Една малка бележка ще направя: тъй както са езиците на всички съвременни народи, те нямат точните думи, с които да си изразяват идеите.

Човекът сам представя самосъзнанието. Самосъзнанието се отличава с две качества. То носи в себе си радости и страдания. Страданията произтичат от онзи неестествен, неорганизиран живот. Радостта пък е онзи организиран живот. Значи организираният и неорганизираният живот се срещат в човека. Неорганизираният живот е в страданията, а организираният - в радостите. Великото, безпределното, Бог, като се е ограничил, е създал малките форми, докато настани хората. И с това се изгубва вечното. Когато хората се ограничават, раждат се страданията. Представете си сега, че вие идете от Париж, от местото на всичките удобства, а тук нямате такива удобства: нямате тези люлеещи легла, автомобили, хубави апартаменти. Тук апартаментите ви са със стени няколко милиметра дебели.

Опознаването носи една велика идея - възприемане на Любовта. В Любовта има няколко елемента: слизане и качване. Първо Любовта слиза. Само разумният човек, само Бог може да слиза в света. Само разумният, само Бог може да възлиза. Там, дето Бог може да слиза, и там, дето Бог може да възлиза, никой друг не може да слиза, никой друг не може да възлиза. Любовта се изразява чрез живота. Това че Бог е слезъл, показва живота, който имаме сега. Това е присътствието на Бога в нас. И понеже Той е слезъл от един възвишен свят, дошъл е в един свят, както вие сте дошли тук в планината. За да слезе в този свят, Той се е приспособил, за да намери едно малко место в нас, в което да се настани. Значи Бог се самоотрича от своята слава, величие, от всичко, което има и слиза да живее между своите деца. И ние може да кажем, че Бог живее както човек, както ние живеем. После пък ние ще отидем при Бога, ще живеем в Бога като човеци. Значи Бог живее в нас като човек, а ние живеем в Бога като човеци. Бог, който е слезъл у нас, носи всички свои благословения и търси начини да ни предаде своите благословения, за да не злоупотребим с всичко онова, което Той ще ни даде. Следователно чрез закона на страданията и радостите, Той е почнал да ни учи да оценяваме Неговите блага.

Страданието произтича от известно вътрешно пресилване. Ако претоварите стомаха си, вие ще имате страдания. Ако пресилвате сърдцето си, вие ще имате страдания. Ако пресилвате ума си, ще имате потъмняване или неврастения. Всякога, когато човек се заеме да извърши нещо, за което не е готов, той страда. И всякога, когато се заеме да извърши нещо, което той знае, той се радва.

И тъй законът на Любовта, който сега влиза в света, ще преобрази света. Първоначално човек се е стремял да живее за себе си. Божествено качество е да живееш за себе си. И Бог не може да живее за другите. Да живееш за себе си, това е едно от най-великите качества. И Бог като няма за кого да живее, иска да живее за онези, които е създал. Ето защо Бог е започнал със самоограничението. Той се е радвал в органичението, че може да слезе, да опознае онези същества, които е създал. Но присътствието на Бога в малките същества е причинило техните страдания. Това ограничение е подобно на състоянието ви, когато се намирате пред някоя голяма планина, която хвърля сянка отгоре ви. Тя непременно ще ви причини известно страдание, понеже не може да имате такъв голям простор. Вие страдате от това, че Някой ви е засенчил. Децата страдат от майките си, които ги засенчват. Синовете страдат от бащите си, които ги засенчват. Слугите страдат от господарите си, които ги засенчват. Учениците страдат от учителите, които ги засенчват. Целият свят е пълен само с засенчване. И когато хората искат да се освободят от засенчването, изсичат горите. Когато хората искат да се освободят от засенчването на къщите, събарят ги. Следователно за бъдаще къщите ни трябва да бъдат прозрачни, да не засенчват никого. Майките трябва да бъдат прозрачни, да не засенчват никого. Бащите трябва да бъдат прозрачни, да не засенчват никого. Господарите и учителите трябва да бъдат прозрачни, да не засенчват никого. Най-после и самите ученици трябва да бъдат прозрачни, да не засенчват никого. Прозрачността може да се образува само по закона на Любовта. Аз употребявам думата прозрачност в смисъл да няма никакво съпротивление в човешките мисли, в човешките чувства и в човешките постъпки.

Сега аз разглеждам живота от едно ново становище тъй, както днес може да се прояви. Ние живеем в един неоценен свят. Запример нито един от вас не е доволен от състоянието, в което се намира. Майката не е доволна от синовете и дъщерите си, понеже не я обичат тъй, както тя желае. И децата не са доволни от майка си и от баща си, защото не са такива, каквито те ги искат. Понякога бащата и майката стават капелмайстори. Децата трябва да пеят, а те не знаят още добре пеенето. Тогава майката е принудена да прави некаква забележка на децата си.

Сега ще ви задам въпроса: Как трябва човек да живее? Първоначално като човек ти се намираш затворен в яйце и трябва да знаеш, как да счупиш черупката. Който не знае, той счупва яйцето, а който знае, той разтваря яйцето. Следователно разтварянето на яйцето, това е основният тон на живота. Това наричат и в музиката основен тон. И тогава, който взима основния тон на живота правилно, той не боледува. Когато направите една погрешка, вие боледувате. Всяко боледуване показва, че вие не сте взели основния тон на живота.

Сега ние говорим за опознаването. Да опознаеш себе си или да опознаеш другите, това значи да дадеш на този, когото обичаш, всички условия да се прояви в умствено, сърдечно и физическо отношение. Това, което видехте тази сутрин на изгрява, това беше една художествена картина, която показваше какъв е бил света, когато вие сте били създавани. Сега пък времето показва, къде отивате, какво ще бъде бъдещето. Съвременните хора имат нужда от трансформиране на езиците, за да се разбират. В новия живот Бог ви дава вече условия да се опознаете. И първият процес на опознаването седи в това, че онзи, с когото трябва да се опознаете, той ще ви проговори. И тогава цялата природа представя съвокупност от всички елементи: като започнем от физическия свят, органическия и дойдем до човешкия. Туй показва възможностите за човешката душа, които предстоят в бъдеще да се прояват. Всека форма е възможност на душата да придобие известно богатство. Запример вие се намирате при едно дърво и мислите, че това дърво е неразумно. Не, това дърво е много чувствително. Много примери в живота потвърждават това. Ако един престъпник отиде при някое дърво, това дърво непременно ще умре, изсъхва. Има случаи, когато Някой праведен или светия отиде при някое сухо дърво, дървото оживява. Значи когато дърветата изсъхват, престъпления се вършат. Когато дърветата израсват, добро се върши в света. Когато хората умират, престъпления се вършат. Когато хората се раждат, добро се върши в света.

В един разказ от древността се разправя за трима учители, които се състезавали за една и съща мисия в света. За тази цял заставили и тримата да гласуват, да изберат едного между тях. След гласуването намерили три бюлетини, всеки гласувал за себе си. Случило се това, което е станало някога в миналия век при посрещането на един европейски крал. За тази цял били избрани дванадесет красиви моми, всека от които носела букет, но една от тях, трябвало да ги предаде на краля. Чрез гласуване трябвало да бъде избрана една от тях. Като гласували, намерили дванадесет различни бюлетини - всека гласувала за себе си. Сега как бихте разрешили вие тази мъчнотия? Трябваше да дойдат дванадесет крале, че всека една от тях да му поднесе букет. И понеже това противоречие е съществувало и съществува и до днес е така наредено, че за хората, които се женят, всеки мъж да бъде краля, когото посрещат, а жена му да бъде младата мома, която ще му предаде букета. Детето, което майката ражда, е кралят, който иде, а майката предава букета. Следователно за да няма противоречие в човешкия живот, за всеки даден случай, всеки човек трябва да има само една идея, която да посрещне като краля. Мисълта - това е синът, който трябва да се роди. Той е кралят, царят е Божественото, което трябва да дойде в човека. В сърдцето пък трябва да се роди само едно хубаво чувство, това е дъщерята. Дъщерята се ражда в сърдцето. Това е царицата, която трябва да дойде, това е княгинята, която трябва да дойде.

Та рекох, сега трябва да имате едно ново разбиране за Любовта. За да обичаш някого, ти трябва да слезеш на неговия уровен. За да обичаш някого, трябва да му занесеш от своите блага, които имаш, и да го научиш как да ги употребява. И най-после да обичаш някого това значи да го приемеш в себе си и да го заведеш на гости в своето отечество. Тогава всички вие се приготовлявате да отидете там, отдето сте излезли, т.е. да се върнете изново в рая, в райската градина на всичките възможности, на всичките блага, които сте имали. Между земята и рая, дето ще влезете, има една тъмна зона, за минаването на която трябва да имате една модерна запалена свещ, най-малко от 25 милиона свещи. Това е необходимо, за да минете тази зона. Като влезете в другия свят, в Божествения свят тази свещ ще представя една малка червена светлинка. Там тази светлина няма да бъде необходима. Тази зона се отличава не само със своята тъмнина, но тя е толкова студена, че всичко замръзва. Там студът е по-голям от 273 градуса. През тази зона само Любовта е в състояние да ви даде онази топлина, за да не изстинете.

А онова, което ви задържа още на земята, това е човешкият егоизъм. Двата полюса показват егоизъма на мъжете и жените. Северният полюс показва мъжкия егоизъм, който се състои от натрупани снегове и ледове. Южният полюс показва женският егоизъм. Значи има два вида егоизъм: егоизъм на ума и егоизъм на сърдцето. Аз мога да ви кажа, какво представя егоизъмът на северния полюс. Ако си представите всичкия събран лед на северния полюс разпръснат из цяла Европа, той би образувал една планина от две хиляди метра. Ако пък този лед се разпростре по цялата земя, тя би била покрита от един леден пласт, дебел 40 метра. Това е мъжкият егоизъм. Също толкова е и женският егоизъм, ледена планина две хиляди метра. Това не е нещастие. Това е едно благо. Изкуство е да знае човек как да използува това благо. Егоизъмът, това е богатството, което мъжете и жените са събрали от хиляди години на земята, след като са излезли от рая. Значи всичкото това богатство, складирано от хиляди години насам, е натрупано на северния и южния полюс. И хората понякога искат да премахнат този егоизъм. Опасна работа е да се премахне този егоизъм. Къде ще се тури този лед? Цялата земя ще се затрупа, цялата култура ще спре. Пък ако речем да го стопим ще стане цял потоп на земята. Единственото нещо, което може да се справи с този лед, това е любовта. Малко по малко постепенно тя ще го стопи.

Сега аз не искам от вас отведнаж да разтопите своя егоизъм. По никой начин не ви препоръчвам да разтопите вашия егоизъм, защото ще настане цял потоп. Ако пък речете да го разхвърлите у вас, цялата ви еволюция ще спре. Нека седи на своето место, където си е. А понеже умът и сърдцето представят двата полюса на вашия живот. В ума е събран всичкият егоизъм на мъжа, а в сърдцето всичкият егоизъм на жената. И Бог, който вижда опасността за човека, не казва: “Сине мой, дай ми ума си”, но казва: “Дай ми сърдцето си.” Бог иска сега жените да отидат при Него, да се справи с техния егоизъм, да го организира. И тъй от хиляди години насам се стопява егоизъмът на жената. Този егоизъм, който сега се завършва, е егоизъмът на жените. Новата епоха, която иде, започва с епохата на мъжа, да се организира мъжкия егоизъм. Понеже жените вече са освободени от своя егоизъм, те ще дойдат да помагат на мъжете да се освободят. Затова всеки мъж изисква жена му да го [обича], понеже тя ще даде тази топлина, която ще стопи егоизъмът му. Затова мъжът се нуждае от любовта на жената. Аз употребявам думите мъже и жени в много широк смисъл, не в този ограничен смисъл, както сега се разбира. С други думи казано, човешкото сърдце трябва да помага на човешкия ум. Това е жената, това е девата.

Та сега всички, които сте дошли тук, всички имате големи дарби, способности, сили вложени във вас, но още не ги съзнавате. Понякога вие се движите в един илюзорен свят, да мислите, че нищо няма у вас. Нали сте наблюдавали зимно време, като гледате земята, казвате, че нищо няма в нея, но пролетно време, щом дойде топлината, светлината, влагата, всичките цветя израстват. Сега ще направя едно сравнение. Едновременно в човека има две движения, както и земята. Земята има две важни движения: тя се върти около Слънцето, върти се и около себе си. От движението около Слънцето се образуват годишните времена. От движението около себе си се образуват ден и нощ. Радостта това е осветлената страна на вашия живот. Страданието, това е тъмната, неосветлената страна на вашия живот. И затова ние казваме, че когато радостта, осветлената страна се движи, ще дойде в областта на страданието. И страданието като се движи, ще дойде в областта на радостта. Трябва да знаете закона, че радостите и скърбите се сменят, понеже вашият живот се движи около себе си, движи се и около Бога.

Ето сегашните наблюдения показват, че Марс, който беше най-близо до земята, последните 15 години се е изменил. Астрономите са намерили, че инженерите на Марс са много по-напреднали отколкото тия на Земята. Там има такива грандиозни канали, каквито на земята няма. Там има два пъти повече обработена почва отколкото на Земята. Това са предположения. Като четете Сведенборга, виждате, че той ходил на Марс, на Юпитер, на Венера, на всичките планети и описва какъв е животът там. Това са човешките способности, човешките чувства, човешките сили, които могат да се събудят. Щом се събудят, с тях ще изучавате живота и на другите планети.

Дали това е вярно или не, един ден вие ще знаете положително. Представете си, че по някакъв начин ви упояват и вечер, както спите, ви пренасят от вашата стая в някоя друга къща. Вие се намирате в чудо, не знаете дали тази къща е ваша или не. Как е станало преместването не знаете. Но ако съзнателно ви преместват от една къща в друга, вие ще виждате пътя, по който сте минали. Един ден, когато израснете още повече, може би в далечното бъдеще, вие ще имате по един свободен билет за екскурзия и ще можете да ходите по която планета искате, както някои от вас, сте дошли от Париж в България. И тогава ще ходите по Марс, по Венера, дето искате. Един ден ще има посетители на земята и от другите планети, но днес още не могат. Ако сега слезе Някой от другите планети на земята и кажат, че са дошли от Юпитер, ще кажат, че са лъжци и измамници и ще ги турят в затвор като луди. Ако отидете в Париж и сте слезли от Слънцето, ще ви повярват ли? А човек трябва да отиде до Слънцето и да се върне. Има едно Слънце, на което човек трябва да отиде. Има едно Слънце, чийто жители, като дойдат у нас, те подигат човешкия живот. Те са братя на любовта, които сега слизат. Те идат, ние имаме изпратен авангард от тях. Когато те слезат на земята, цялата земя ще се преобрази, тогава всички хора ще говорят на един език. Всички хора ще се наричат братя и сестри. Всички майки и бащи ще образуват само един баща и една майка.

Сега вие ще запитате откъде ще дойдат. Отгоре ли? - Не. Те ще излязат от човешката глава, през там ще минат. Човешките очи ще бъдат вратата, през която те ще дойдат в света. Те са толкова фини, че през никое друго место освен очите няма да минат. През ушите няма да минат. Те трябва да дойдат през очите. И затова казва псалмопевецът: “Когато видя Господа, душата ми ще се изпълни с радост.” И онова, което сега вътрешно съзерцаваме, което виждаме, това е, което произвежда в нас радост. И това, което отпосле чувствуваме и виждаме, това произвежда радост.

Сега тази светлина, която ние виждаме, тя е излезла от очите на други. Ние схващаме светлината на онези, които седят по-горе от нас. Ние възприемаме тази светлина като външна. Светлината пък, която ние издаваме, животните я схващат като външна светлина. Животните не виждат нещата тъй както ние ги виждаме, понеже вече тя претърпява две пречупвания. Вие знаете, че когато светлината минава от по-редка в по-гъста среда, се пречупва. Щом турите една пръчка във водата, тя се показва пречупена. Това са подробности, обширни работи, технически работи, от които всинца не може да се ползувате. Запример вземете един цигулар, който е техник, майстор на цигулки. Той се интересува от какъв материал е направена. Като вземе цигулката в ръка, той ще я разглоби и пак ще я сглоби. Който се интересува от струните, той ще гледа струните на цигулката; който се интересува от лъка, ще гледа как е направен този лък. Обаче обикновените хора, които искат реалността, те искат да знаят какъв тон, каква музика може да излезе от цигулката.

Ние сме различни инструменти. Важно е сега, каква музика ще излезе от нас, какви мисли ще излязат от нас и какви чувства ще излязат от нас. Мисълта на човека зависи от онова предразположение, да възприеме тези братя, които идат отгоре - Братята на Любовта. И всички вие имате опитността, когато сте били млади, виждате един млад човек и го обикнете. Като остареете, както сега някои мислят, че са остарели, вече не виждате тази красота. Аз наричам млади хора ония, които имат градини, пълни с плодни дървета и сами късат плодовете от своите дървета. Стари хора са ония, които са минали през своите градини вече, те не живеят вече в градините си, понеже са консервирали вече своите плодове и се занимават със своите тенекии.

Сега ние вече сме се отегчили от консервите. Някои от тези консерви са развалени. В новия живот ние влизаме пак в Божествените градини и ядем от техните плодове. Сега ние всички ви поканваме да излезете от вашето положение, да влезете в Божествените градини и да си откъснете от новите плодове. Времето помага, и ние ще ви помогнем, като влезете в градините, да знаете как да си изберете от тези плодове. Всеки ще си избере според вкуса на своя ум, според вкуса на своето сърдце. Сега всички бъдете готови за онези блага, които ще ви донест вашите братя, които идат отгоре. От хиляди години насам цялото човечество ги очаква и те ще дойдат. Това го наричат: “второто пришедствие”, но ония, които не го разбират. Това го наричат: “свършване на света”, но ония които не го разбират. А ние го наричаме: “начало на новия живот”.