Има два въпроса, за които всеки човек трябва да се интересува: да запази това, което има и да спечели туй, което няма. Върху първото положение се гради сегашният порядък на нещата. Сегашният порядък на нещата подразбира да задържим това, което имаме. Бъдащето развитие изисква да придобием това, което Нямаме. Сега ще разбирате много широко. Туй, което млекопитаещото го няма, човек го има. Туй, което рибите нямат, млекопитающите го имат. Туй, което рибите имат, растенията го нямат.

Та рекох, природата, в която ние живеем, това е един свят на предметно учение. Вие сте били някога млади и сте остарели. Някога сте били деца, свършили сте училище, придобили сте известно знание и сте станали възрастни. Това знание, което сте придобили, трябва да го задържите. Защото има опасност, да изгубите знанието, което сте придобили. Сега ще ви представя картинно, какво нещо е загубата. Запример какво се ползува един рибар, който хвърля няколко пъти мрежата си в морето и колкото риби улови, всичките излизат от дупките на мрежата? Питам: защо му е тази мрежа, през която рибите една по една излизат и отиват в морето? Като има мрежа, той трябва да хване поне една риба. Това е печалба. Значи, според мене човешкият ум представя една подобна мрежа. И ако този ум, като мрежата на рибаря, постоянно се хвърля в света, изважда риби без да ги задържи в себе си, защо му е този ум. Един ум, който не може да задържи поне едно тяло риба, т.е. който не може да задържи поне една съществена мисъл в себе си, не е на местото си.

Ние сме дошли до една епоха в живота, когато търсим същественото. Кое е същественото в живота? Днес живееш, утре умираш, изчезваш. Съществено ли е това? Да мислиш, че със смъртта изчезва и духът на човека, ти се самоизлъгваш. Значи същественото не умира.

Двама студенти в Кеймбричкия университет в Англия си дали обещание, че който по-рано умре да даде некакво съобщение от онзи свят, за да разбере другият дали има задгробен живот или не. За тази цял те написали едно мото на един лист, затворили го в един плик и го оставили настрана и двамата знаели мотото. Не след много години единият от тях умира по-рано. Другият, който останал жив, тръгнал да търси начин да влезе в съобщение с заминалия си другар. Къде не ходил той. При врачки, при адепти, при ясновидци, но все не могъл да се убеди дали съществува друг свят. Каквото му казвали, той все се съмнявал в задгробния живот. Той се съмнявал, че приятелят му е жив. Най-после той се убедил по някакъв начин. Той направил следния опит: той взел една плоча, завил я с платно отгоре, турил един молив и оставил плочата на едно скрито место, което само той знаел. След това той се обърнал мислено към приятеля си със следната молба: “Моля ти се, съобщи ми по някакъв начин дали си жив, дали има задгробен живот, искам да се уверя в това.” Един ден той отива на местото където е била плочата и какво вижда? На плочата било написано с познат на него почерк, първо: мотото, което било написано в плика преди смъртта на студента и второ: “Тук съм вече от две години. Едва сега започва да се зазорява в моя живот. Още не съм видел никаква работа.” Така той се уверил, че тези думи са написани от приятеля му, понеже мотото, което било написано на плочата, е било известно само на двамата.

Та рекох, кое е съществено сега за вас. Вие сте слушали много философи да говорят за Бога, но това са отвлечени работи. Това, което ние знаем, сега ни ползува само до известна степен. Онова, което ни ползува, то не е още самата природа, защото това, което знаем, това, което виждаме, е преходно още. То е само като една външна обстановка, като един театър, като една сцена, но всичко още не е реално. Вие виждате на сцената различни актьори, които играят ролите на цар, на царица, на съдия, но туй не е реално още, това е само едно представление още. Това е една реалност, която е извън театъра. Следователно животът, който ние сега живеем на земята, е един театър. А реалният живот не е външен. Не мислете, че тия 500 - 1000 души, които са се събрали в театъра, носят нещо реално. Те са любители само и представят нещата на сцената, без да стават действително така и в живота.

Питам: оня, който играе ролята на цар на сцената, цар ли е в същност? Онзи, който се облича с различни костюми и играе чужди роли, такъв ли е в същност? Онзи, който играе ролите на астроном, астроном ли е в същност? Не, той само играе роля на астроном. Той играе роля само, каквато е писано в драмата. Като е работил 3-4 седмици върху своята роля, излиза на сцената, взима тръбата, с която се е упражнявал да насочва погледа си към небето, и минава за астроном. Но той нищо не знае, той не разбира нищо от астрономия. Онзи, който е съдия на сцената, съдия ли е в същност? Той отсъжда, раздава права без да е съдия. Той не е свършил най-първо по правото. Той е актьор, но не на истински закони. И при това този актьор, който е дал присъдата си, може ли да я приложи в действителния живот? За 4 часа той е отсъдил някого за некакво престъпление, но присъдата му не се прилага. Временно само я прилагат, затварят го в затвора, докато се свърши представлението. Мъчен въпрос е това. Това е един мъчен въпрос.

Един французин отишел да посети Париж. За тази цял той се отбил в Нотър дам дьо Парис да разгледа какво има там, после отива в един от театрите и си взима билет. Той мислил, че отива в църква, а то се оказало театър. Той помислил, че ще отиде в църква, но се излъгал, в театъра попаднал. През всичкото време той стоял близо до сцената. На сцената представяли едно мъчно действие. Касаело се за некакво престъпление. Той гледа всички хора наоколо си, наредени един след друг, а на сцената станало едно престъпление, некакво убийство, за което хванали престъпника и ще го съдят. Като гледал как всички хора на сцената, актьорите увъртвали действието, как адвокатите защищават престъпника и той се чуди, че след като всички хора, цялата публика видели как е извършено престъплението и всички мълчат, никой нищо не казва, той се възмутил и казва: “Аз те видех как извърши престъплението!” И всички му ръкопляскат. Той се обръща след това към публиката и се чуди на ума им, че всеки от тях нищо не казва.

Сега и ние се намираме в такъв нереален живот - живот на сцената. В театъра няма нищо реално. Той е живот само за забавления. Авторът е написал нещо само за мислене, за сдружение. Каквото му дошло на ума, това писал. Той се стремял да напише нещо по-ефектно, което да въздействува на света, на своите хора. Извън театъра в действителния живот, хората страдат, мъчат се, но никой не плаче за тях. А на сцената, в театъра хората плачат и страдат, а публиката плаче и се смущава.

Един ден един свещеник запитал един актьор: “Слушай, вие проповядвате лъжата и всички плачете, вярвате в нея, а ние проповядваме истината на хората, а те не вярват. Кое е причината за това?” Актьорът отговорил: “Причината е в това, че ние проповядваме на хората лъжата като истина, а вие проповядвате истината като лъжа.” Ами ако ти работиш и нищо не вярваш в това, което си изработил, какво си спечелил? Важно е човек да работи и да вярва в това, което е изработил. За човека е важно доколко той може да приложи нещата.

Помнете следния закон: Човек се ползува само от онова, което той сам може да приложи. Божествената справедливост седи в това: каквото човек приложи за себе си, това остава за вечни времена за него. Каквото хората прилагат, то остава за тях. Един ден, каквото всички хора приложат заедно, те стават една целокупност и тогава дръжте в ума си мисълта, която се отнася до далечното бъдаще: Всички блага, които хората са придобили днес, един ден ще станат общо достояние. А за сега, всяко благо е до известна степен достояние за онзи, който върши това благо. Който се учи, той става учен. Който живее добре, той става чист и свят. Който изучава законите на хигиената, той става здрав. Който изучава законите на забогатяването, той ще стане богат, но забогатяването не е произволен процес. Истинското богатство, което човек има, показва, че този човек е работил в далечното минало. Не мислете, че когато човек забогатява, той забогатява от само себе си. Хиляди души са работили за забогатяването на един човек.

Може ли да кажем, че християнството, което има 500 000 последователи, всички тия последователи са се убедили от един човек? От 2000 години насам милиони хора са работили за разпространение на християнството. То се дължи на колективния труд на милиони хора, които са работили за разпространение на Словото Божие и са придобили известни резултати. И досега още християнството не е достигнало това, което трябва. Много още трябва да се работи, за да се достигне това, което Христос е проповядвал. За в бъдаще се изискват работници, които да работят не само безкористно, но да работят със съзнателна любов. Защото това, което вие изработвате, ще бъде за в бъдаще. Бъдащето християнство няма да бъде за един, но ще бъде за всички. Всеки един ще участвува в това, което е изработил. Ако работите, ще участвувате; ако не работите, няма да имате дел.

Сега вие сте се събрали тук да слушате една беседа. Тази сутрин слушахте една малко отвлечена беседа. Сега ще говоря върху по-практични неща. Някой път вашите умове са натоварени с временни неща. Да допуснем, че сега като говорим, Някой от вас не може да ме слуша. Защо? Той дължи 20-30 000 лв., за които са го дали под съд. Той взел пари на заем и не може да ги върне. Аз проповядвам, а в ума му все тия 20-30 000 лв. и той мисли как да изплати своя дълг. Той мисли дали ще спечели делото си или не. Аз, като говоря, виждам на къде е неговият ум и му рекох: “Слушай, няма какво да се безпокоиш, ти ще спечелиш делото!” Веднага в ума му се заражда мисълта: “Право ли говориш, от где знаеш това?” - “Не питай от где зная. Утре, като спечелиш делото, тогава ще си спомниш думите ми. Ако спечелиш, ще кажеш, че съм вярно казал; ако не спечелиш, ще кажеш, че съм те излъгал.” Добре, рекох му сега: “Ти ще изгубиш делото.” Той пак пита: “От къде знаеш?” - “Ще видиш, ще провериш.” Мога да ти кажа две неща, които в един случай ще ти бъдат приятни, в друг случай - неприятни. Като кажа, че ще спечелиш - приятно ти е. Като кажа, че ще изгубиш делото - неприятно ти е. Понякога не е ли хубаво човек да изгуби? Аз ще ви кажа, че е хубаво понякога човек да изгуби. Запример ти си болен човек и аз ти казвам, че е хубаво да изгубиш болестта си. Питам: ако ти кажа, че ще изгубиш болестта си, ще ти бъде ли мъчно, ще ти бъде ли неприятно? Не, приятно ще ти стане. Обаче ако ти кажа, че ще изгубиш здравето си, ще ти стане неприятно. Защо, като изгубиш болестта си, ти става приятно, а като изгубиш здравето си, не се радваш? Като ме срещне болестта, ще ме пита: “Ти защо ме изпъди от кираджията ми, от този ми наемател? Ти не знаеш ли, че навреди моите интереси?” Какво трябва да кажа на болестта? Аз ще ви приведа един пример от българския живот, да ви кажа какво бих отговорил на болестта.

Един български овчар, който се занимавал с окултните науки, минавал една летна вечер през един мост, гдето се срещнали две трески (болестта). Той се спрел на моста да слуша как се разговарят двете сестри трески. Едната запитала другата: “Ти къде отиваш?” - “Аз отивам горе на планината при един овчар, голям здравеняк, от когото съм намислила да си взема малко енергия за зимата.” - “Е, как ще направиш това?” - “Той ще издои овцете и като сръбне първата лъжица от млякото, аз ще влезна в нея. Ами ти къде ще отидеш?” - “Аз пък съм намислила да отида при един кадия, от него да си взема малко енергия за през зимата.” Овчарят чул този разговор и взел мерки против треската. Случило се през това време, че една от овцете му умряла. Той одрал кожата ѝ, направил си един мех и го турил на слънце да се изсуши. Като издоил овцете си, вместо да изпие първата лъжица мляко, той я турил в тулума. С първата лъжица мляко, заедно, влезла и треската, която цяло лято тресла тулума. Първия, втория ден все ту-ту-ту, тресе се тулумът от треска. През есента, като свършил работата си на планината, овчарят снел овцете си в селото, но понеже тулума му трябвал за сирене, той го отворил, изхвърлил треската навън, измил хубаво тулума и го напълнил със сирене. След това той пак отишел на моста да слуша какво ще говорят треските. Първата треска се задала от далеч, но мършава, слаба и едва върви. Сестра ѝ я прегърнала и ѝ казала: “Сестро, какво ти е, на какво си замезала?” - “Гладна съм, цяло лято не съм яла. Остави се, този овчар приготвил един тулум и аз влезох в него с първата лъжица мляко. цяло лято тресох този тулум, но какво ще вземеш от него, той нищо няма.” - “Нищо сестро, ела аз ще те заведа при нашия стар кадия.” Като отишли при съдията, че като започнали - едната сутрин да го разтърсва, другата- вечер, кожата му одрали. Като се оправили и двете трески, те си заминали и оставили съдията свободен. Сега и аз ще кажа на вашите болести: Дръжте съдията! Едната - вечер, другата - сутрин.

Какво означава този пример? Примерът означава, че човек трябва да бъде умен. Дойдат ли некакви неприятности в живота му, той трябва да ги тури в тулума. Имаш един дълг да плащаш, тури го в тулума вътре, да се не безпокоиш. Имаш омраза към някого, тури я в тулума. Имаш некаква неволя, некакво неверие, тури го в тулума. Имаш некаква несрета, тури я в тулума, а ти си гледай работата. Нека тулумът си изпитва, нека той се разправя, ти не се разправяй с мъчнотиите си. Но рекох, за да може човек да постъпва по този начин, той трябва да има здрав ум. Той не трябва да мисли, че е болен. Защото болестта не е нищо друго, освен разгласяване на онези органи, които имаме. Някой път човек може да си навехне крака, благодарение на това, че станало разширение на лигаментите, които държат мускулите, вследствие на което те не могат да държат костите в изправно положение. При това състояние кракът не може да бъде стабилен. Затова, като върви в пътя си, човек не трябва да се захласва. Аз харесвам тия, които като вървят, от далеч гледат да няма тръпчинки пред тях, че като наближат, намаляват хода си, да няма сътресение. Теренът, по който вървим, не е навсекъде еднакъв, не е тъй гладък да вървиш спокойно. Не може навсекъде да се върви с еднаква бързина. Некъде трябва да намаляваш хода на своето движение.

Понякога хората се заблуждават в две неща. Те мислят, че много знаят, а някога мислят, че нищо не знаят. Това са две крайности. Че знаят нещо, вярно е. Че има неща, които не знаят и това е вярно. Ако съберете знанието на всичките животни в света, ще видите, че човек знае повече от колкото знанието на всички заедно. Даже и най-малкото дете има по-големи възможности, отколкото всички животни заедно. Същевременно един ангел знае повече, отколкото всички хора на земята, отколкото знанието на цялото човечество, което е придобито през хилядите години. Казваш: “Каква е целта на живота?” Целта на човешкия живот е да постигне в бъдаще положението на ангел, да придобие ангелски ум, че като погледне само да знае какво ще бъде бъдащето. Бъдащето на човека е начертано. Запример има учени хора, които достатъчно е да измерят челото на човека на широчина и на височина, за да познаят неговия ум. Същевременно достатъчно е да измерят широчината и височината на човешкия череп, за да познаят какъв ще бъде неговият характер. Същевременно те могат да познаят дали ще има човек успех в живота си или няма. Учените са дошли до заключение, че когато главата отзад е много широка човек е много страхлив, като заека. Достатъчно е да го бутне Някой по корема, като заяка, за да подскочи.

Запример един заяк разправял на друг, че 60 мечки го гонили. Че от где се взеха толкова много мечки? Мечките не гонят зайци преди всичко, не една, а дори 60 мечки били. - “Е, ако не бяха 60, поне 25 имаше.” - Къде ще се съберат 25 мечки за един заяк, да го гонят? Научните изследвания казват, че мечката може да хване вол да му изсмучи кръвта му, но какво ще прави с един заяк. Ако го хване, ще вземе от него няколко грама кръв. Мечката не си губи времето за един заяк. - “Ех, не зная какво беше. Като минавах през гората, нещо ме бутна по корема и аз подскочих.”

Често и ние, понякога като заяка казваме, че имаме големи страдания. В какво седят вашите страдания? Вие сте изпратени на земята на курорт, а през празното време трябва да отивате на училище да се учите. Вие имате всички условия за това - изобилно въздух, изобилна храна, изобилно вода и светлина, всички пособия. Тогава в какво седят вашите страдания? Ех, на обед не сте имали повече ядене, а само едно. Или че в супата нямало разбити яйца или нямало лимон или нямало фиде или супата не била направена от пуйка. Нали знаете как се прави тази супа? Мене не ми влиза в работата, не се занимавам с такива супи, но да ви кажа как се прави. Първо пуйката се заколва, след това се изтърбушва, изчиства се, изважда се воденичката ѝ, измива се, нарезва се на ситно. След това пуйката се измива, туря се цяла в чорбата с нарязаната воденичка, туря се малко фиде, прибавят се едно две разбити яйца. Варената пуйка се изважда настрана и отделно се туря на скара да се позачерви малко. Като ядете тази супа, за вас е добре, но за пуйката не е добре. Някои питат защо пуйката си продължава носа надолу. Пуйката казва: “Всеки, който ми отрезва главата, трябва да мисли. Ако не мисли, Господ ще проточи и неговия врат, както моят нос е проточил.”

Сега запример вземете един човек, който иска да ви говори. Знаете ли колко е опасно да говори човек днес в съвременния живот. От която страна да разглеждаш един пример, все ще се намери Някой да мисли, че този пример се отнася до него. В Америка един проповедник проповядвал на мъже и жени. На събранието присътствували много хора, много мъже и жени. След свършване на събранието един мъж, като се върнал дома си, обръща се строго към жена си и казва: “Не те е срам, да ходиш да разправяш тези интимни работи на проповедника, да ставаме за смях пред хората, всички да знаят какво сме правили в къщи!” - “Нищо не съм разправяла!” - “Не, не е вярно, ти си разправяла и то такива интимни работи от нашия интимен живот.”

Следователно във всека реч думите трябва да бъдат много избрани, но и примерите да бъдат избрани. Аз съм за онзи език, чрез примерите на който, хората не трябва да идват до лоши заключения. Хората не трябва да се обиждат от примерите. Примерите трябва да бъдат поощрение към доброто. Защото и добрите и лошите примери имат голямо влияние върху хората. Някой път ние навеждаме един лош пример само за да дадем повод към известно чистене. Нали понякога в киното дават филмове как се извършва известно престъпление. Тези филмове правят силно впечатление върху децата и те искат да опитат тези неща.

Рекох, при сегашните условия, при които ние живеем, трябва да имаме една вътрешна мисъл, на която винаги да се разчита. Тази мисъл трябва да представя залог на банкера, който е вложил в банката 500 000 лева в наличност и на които всякога може да разчита. Стабилността на думите зависи от златния еталон, който е вложен в тях. Сега в Америка има милиарди злато, което е заровено в земята. В наличност са тия пари. Така и всеки човек трябва да има такава наличност в идеите си. Той трябва да има такива идеи, на които всякога да разчита. Всеки от вас може да разчита на нещо.

В Америка, изобщо в големите градове хората са свързани с бакалницата си чрез телефони. Той вземе телефонния номер на еди коя си бакалница и казва: “Моля господине, изпрати ми толкова кила захар, толкова кила ориз, хляб” и т.н. Не се минава и половин час и от бакалницата му доставят всичко. Всеки от вас има такива телефони, тъй щото когато поиска нещо, ще хване номера на телефона и ще постигне каквото ви трябва. Така лесно човек може да се справя с всички в живота си. Колцина от вас се запитвате по телефоните от другия свят да ви дадат един добър съвет. Днешното човечество лесно урежда работите си с телефонните си съобщения. Например, някоя буря предстои да дойде. Чрез тези телефонни съобщения може хората да се предупредят, че на 5-6 000 километра от тях се заражда некаква буря. Може същевременно да се изчисли с каква скорост се движи тая буря и след колко време ще се яви на определено место. По този начин може да се вземат предохранителни мерки против бурята. Някой път чрез тези телефонни съобщения казват, че времето се подобрява. Ние живеем в един свят, гдето телефонните съобщения са необходими. Както са нужни физическите телефони, така са нужни и духовните телефони на хората. Тези телефони ние ги наричаме “интуиция”.

Един български офицер ми разправяше една своя опитност, за силата на интуицията. Като началник на гарнизон през време на войната, дават му два взвода. Един ден, както били на бойното поле, той избрал едно место, дето наредил войниците си. Колкото и да били обстрелвани от неприятелите си, този ден минал много благополучно - никакъв снаряд не паднал на местото, където бил той с войниците си. На другия ден войниците отиват на същото место, но един вътрешен глас казва на офицера да промени това место, да не останат на същото место. Войниците казват: “Господин началник, да останем тук, вчера беше много хубаво.” В това време офицерът се отдалечава от това место, отива по-далеч от войниците си. В този момент пада една граната, избива голяма част от войниците му, останалите ранява, а той единствен остава жив. Рекох, има нещо вътре в човек, което постоянно му говори. Ако човек се вслушва в своята истинска интуиция, той всякога ще бъде добре. Има и една лъжлива интуиция, която лъже човека. Войниците се поддадоха на своята лъжлива интуиция и мислеха, че като е бил вчерашният ден добър и днешният ще бъде добър, но на офицера подшепваше нещо: “Днес иди на друго место.” Ние не трябва като войниците [да мислим], че само туй место е безопасно. Безопасното место не е само едно. Безопасното место е местото на Бога, а Той е навсекъде. Слушай този вътрешен глас, каквото ти говори и всякога ще бъдеш добре. Ако не слушате този вътрешен глас, всякога ще имате несрети.

Сега някои от вас сте женени, а други сте неженени. Ще ви дам един пример. Да знаете как да се освобождавате от неприятелите си. Запример мъжа на някоя жена е много добър човек, но много сприхав, не иска да му турят бент. Като се разгневи и започне да говори, не му казвай нищо. Той иде от работа, малко е възбуден. Като го види жена му, не трябва да го пита защо е възбуден. Без да обръща внимание на неговата възбуденост, тя трябва да го поздрави и да си мълчи. Той като говори, тя да си мълчи. Рече ли да го запитва защо не е донесъл това или онова от града, защо не е донесъл нещо за ядене, за обличане или защо не ѝ купил обещаната рокля или защо не ѝ донесъл билет за странство, например както сега за изложението за Ню Йорк. Не, тя трябва да мълчи или да му запее некаква песен. Това правило важи еднакво и за жената, и за мъжа и за децата. Ако са умни, децата не трябва да правят бележки на баща си, на майка си, да намират техните слабости. Синовете и дъщерите никога не трябва да говорят за слабостите на своите родители. Също така и добрите родители, бащи и майки, никога не трябва да говорят за слабостите на своите синове и дъщери. Някои родители разправят за недъзите на своите деца, а пък други ги прекалено хвалят. Не, родителите не трябва нито да корят, нито да хвалят децата си. Искат ли да кажат нещо за тях, нека кажат: “Добри са децата ни, но като деца понякога правят погрешки. Това са обикновени работи, навсекъде ги има из външния свят.”

Сега как се изявява животът на човека? Човек е изложен на различни влияния. Запример, ако при вас дойде Някой нервен човек и вие ставате нервен. Той ви предава своя импулс. Ако дойде Някой добър, разположен човек и вий ставате добре разположен. Ако времето е топло и вие сте разположени. Ако времето е студено, вие веднага се свивате. Онези, които разбират Божиите закони, знаят как да постъпят при известно неразположение. Когато човек е крайно нервен, силно раздразнен, нека се подложи на един студен душ. Колкото и да е неразположен, веднага в него ще стане една реакция и неразположението ще изчезне. Водата играе роля на проводник на добри сили. Чрез нея човек се освобождава от събралите се енергии в организма. Запример, ако ти си решил да се караш с жена си или с мъжа си, преди да пристъпиш към това, подложи се на един студен душ. Това се отнася и за мъжа и за жената и за децата в един дом. При това, аз не препоръчвам студена вода. По никой начин водата не може да бъде под нула градус. За гневливия човек температурата на водата трябва да бъде над 10 градуса. Тази вода действува отлично. Това всеки може да опита. Тъй щото, гневи ли се човек често, нека прави такива студени душове. Като направи 6 душа в годината той ще започне да се гневи все по-рядко и по-рядко. Най-напред ще се гневи един път в месеца, после на двата месеца един път, в трите месеца един път и т.н. Така той ще уравновеси силите на своя организъм и ще дойде до онова естествено положение, когато човек стане господар на себе си.

Та рекох, ние не трябва да изразходваме напразно своята енергия. Аз Нямам предвид гнева като нещо лошо, но казвам, че в гнева, във всека неестествена мисъл се изгубва енергия, която после мъчно се доставя. Ние трябва да пазим своята енергия за нещо по-хубаво, не трябва да я харчим безразборно. Като остарее човек, знаете ли колко мъчно се добива тая енергия. В старите се разваля онзи апарат, чрез който се добива тази енергия. Ето защо, в млади години човек трябва да пази енергията си, да има изобилна енергия, та като стане на 50, 60, 70, 80 години пак да се усеща млад. Старостта не трябва да означава изгубване на онази естествена сила, която Бог е дал на човека. Старият човек трябва да знае повече, да знае как да разпределя своята сила, а не да губи знанието и силата си.

Ще ви приведа един пример от времето на Херцеговската война. При турския паша по това време идва един стар човек на 80 години и се оплаква на пашата, че баща му го бил. - “Баща ми ме би и ме изпъди от дома”, казал старият. Заинтересувал се пашата да види какъв ще е бил този турчин, този баща, който е могъл да бие своя 80 годишен син. Отива той при бащата и вижда един 100- годишен старец дърводелец, който работи. - “Защо си бил сина си?” - “Не иска да работи, мързи го, не ме слуша!” Значи този 100-годишен старец може да бие сина си. Стогодишният казва на пашата, че той имал баща по-стар от него, който продължавал още да работи. Пашата отива да види и този старец. Какво показва това? Че тези стари хора имали знание, та могли да запазят своята енергия, своята младост.

Често религиозните хора казват, че живеят по Бога, че Бог ги е благословил, а преждевременно остаряват. Защо? Защото не спазват това, което Бог им е дал. Човек не трябва да бъде разточителен. Всяко нещо, което Бог ни е дал, трябва да го пазим, да бъде за нашето благословение, както за благословението на нашите ближни и за околните. И тъй, първото нещо: Пазете своите мисли. Дойде ли в ума ви една светла мисъл, не допущайте в това време да влезе някоя лоша мисъл. Дръжте в сърцето си всякога по едно топло, благородно чувство и в живота си да имате по една светла постъпка, които да ви служат като фар. Имате ли по една светла мисъл, светло чувство и благородна постъпка, трябва да ви е приятно, като погледнете на тях. За всека добра постъпка трябва да ви е приятно, че сте я извършили.

Та, рекох сега, задайте един въпрос, но Някой философски, отвлечен въпрос, който да ползува всички. Запример може да зададете въпроса как може човек да стане учен, силен, как може да развие своите добродетели, своите способности, своето тяло, да придобие добри условия.

На мнозина, които са казали, че са сиромаси, аз съм рекъл: Вие имате голям кредит в банките. Аз виждам вашия кредит. Вие сте даровити. Някой от вас може да рисува хубаво, неговите деди и прадеди са рисували, в няколко години той може да стане отличен художник. Ако аз бях на негово место бих нарисувал такава картина, която би могла да се продаде за 100 000 лева. Един знаменит художник в Чикаго нарисувал една хубава картина, но понеже не му дали за нея колкото иска, той я разрязал на две части. В този момент се стичат няколко американци и купуват картината двойно по-скъпо. Едно е важно: да знаеш кога да разрежеш картината. Друг Някой е добър хирург, знае как да намества счупени крака, друг пък знае как да разтрива. Ако аз бях на ваше место, щях да намеря Някой богаташ с изкълчен крак и ще наместя крака му. Първо ще наместя крака на богаташа да го [се] посребря, а после ще лекувам безплатно. Тъй щото искаш ли да изправиш живота си, разтривай изкълчени крака, но да знаеш как да разтриваш. В София има един добър майстор на счупени крака, Воденичаров се казва. Той наместил счупените крака на някои наши сестри, които съм водил по разходки. Понеже съм ги водил по разходки, аз трябваше да плащам за техните крака. Та сега бъдете внимателни, като ходите по планините. Не искам никой да си счупи или изкълчи краката. Като вървите, не гледайте в облаците, но първо гледайте пред вас, да не хлътнете некъде. Ето и аз, като ходя, всякога гледам пред себе си. Гледайте как стъпвате, стъпвайте на целия си крак, а не само на пръстите си.

Друг Някой може да има хубав глас, само да го развие. Щом сте неразположени, пейте. В човека има две същества - едното е разположено, другото - неразположено. Попейте една-две минути на неразпложения и неразпложението ще изчезне. Тъй щото всеки ще се спре на една от своите дарби и ще работи върху нея. Сега не очаквайте на Бога да ви благослови. Бог е благословил всички хора, само че те трябва да признаят благословението. Човек носи в себе си ред дарби, а в бъдаще ще му дадат и други дарби. Христос казва, че онзи, който имал един талант и не го обработвал, му го отнели. Онзи, който имал два таланта, дали му още два, а този, който имал пет таланта, дали му още пет. Опасно е когато човек не развива талантите си, той стои, не работи и казва, че [е] неспособен.

Та сега, като се разсърдите, ще ви дам един практичен метод против сърденето. Щом се разсърдиш, поеми дълбоко въздух и брой от 1 до 10, ако си още гневен, поеми още един път дълбоко въздух, издишай го и брой от 1 до 100, ако си още гневен, пак поеми дълбоко въздух, издишай го и брой от 1 до 200. Дойдеш ли до 300, всякакъв гняв ще изчезне. Това е един добър метод за уравновесяване на енергиите на човека. Ако пък не искате този метод, като се разгневите, изпийте една чаша топла вода на глътки. Гневът е топлина. Значи, подобното подобно лекува. Гневът и топлата вода се хващат ръка за ръка и главата ти става мирна. Ако не пиете топла вода, гневът ще излезе навън, ще се скарате с околните си и ще съжалявате, че сте изгубили енергии повече отколкото трябва. Такъв е законът. Всека мисъл трябва да се изрази на своето време. Ако мисълта се изрази преди времето или после своето време, вие губите.

Всяко нещо, което мислим, чувствуваме и всека постъпка трябва да бъдат направени на своето време, щом ги направим преди времето и после времето, не излиза както трябва. Цялата философия стои в това да направим всяко нещо на своето време. Защото светът, в който сега живеем, ние не можем да го направим по-добър от колкото е. На времето не можем да заповядваме. И на въздуха не можем да заповядваме. И на хората не можем да заповядваме. Единственото нещо, на което можем да заповядваме, това е на себе си. На себе си можем да бъдем пълни господари. Всеки може да бъде господар на себе си. А после той има право да упражни влияние и на другите хора.

Правото е Божествено, а кривото е когато ние не сме били господари на себе си, а искаме да сме господари на другите. Човек трябва да бъде добър господар, а не лош. Ако човек е добър господар на себе си, ще бъде добър господар и на другите. Ако човек е бил добър слуга на себе си, ще бъде добър слуга на другите. Две неща се изискват от човека: да бъдем добри господари на себе си и добри господари на другите. Да бъдем добри слуги на себе си и добри слуги на другите. Това е практическото, към което всеки трябва да се стреми. Това не може да се постигне в една, две, три години, но след 10 - 20 години. Но и след толкова години да се постигне, това е едно велико благо. Това е, което желая сега. Тогава човек ще има благословението на Бога, на добрите хора и на разумния свят.