Преди няколко време имах един разговор с един виден професор по музика. Понеже го интересува музиката, аз го слушах и той разправяше най-новите теории. Като го слушах, той разправи какво мислил Шопенхауер за музиката. Рекох, какво е мислил Шопенхауер, то е теоретически. Неговата теория не съвпада с същината на музиката.

Аз считам сопрано за жена, басът за мъж, тенорът за син, а пък алтът за дъщеря. За мене музиката е едно семейство: баща, майка, син и дъщеря. Някои тук говорят само за тенор, този, който говори само за тенор, мисли, че е жена. Жените говорят за тенор, понеже обичат мъжете. А пък този, който говори за алта, те са мъже, моми търсят. А пък някои говорят за бас, понеже иска да се жени и иска да знае, дали бащата е богат и мазен. Той кисна да се смее. Рекох му: “Аз ще приведа този пример и на някои други професори.” После той ми разправи теория за основните положения на някои тонове, каква роля играят. Рекох му: “Каква е основата на една музикална терца?” И той почна да ми развива цяла една теория. Аз му рекох: “До” е основен тон, но в музиката “сол” има по-голяма тежест, понеже “сол” винаги се връща към началото, от дето е излязъл. Според моята теория, рекох му аз, ябълката винаги като цъфне и узрее плодът, това е “сол”. И след това се повръща към “до” и после пак израства същото.

И след като ми разправи той дълго време, каза: “Извинете, че ви задържах дълго време. Може да ви чакат и други.” И се разделихме. Всеки човек, каквото го интересува, за него говори. Набожният, дето и да отиде, за Господа говори, той търси Господа. Той казва: “Видял ли си го? Каква форма има?” Все за него говори.

Някой път аз си служа с следното уподобление: Някой млад момък все пита за някоя млада мома, казва: “Видял ли си я? Видя ли последната ѝ фотография? Израстнала ли е, какъв е цветът на роклята ѝ.” Той се интересува от шапката ѝ, от обущата ѝ, къде следва, къде ходи всеки ден, от всичко се интересува! Питайте един стар дядо на 120 години, той казва: “Мен никак не ме интересуват младите моми.” Той казва: “Пропадна всичката ми стока.” Ако вие си съставите понятие от възгледите на стария и от възгледите на младия, какво ще разберете? Младата мома не е това, което младият мисли за нея; тя не е това, което старият мисли за нея.

Сега да ви изясня: когато говоря за младата мома, аз разбирам живота. Младата мома е живота. Ти се интересуваш от живота - млад момък си. Казваш: “Без моми не може!” Някой казва: “Ти какво си тръгнал подир момите?” Не разбирам обикновените моми, но живота! Тая, младата мома ще я търсиш и ако не опичаш ума си, да изучаваш характера ѝ, главата ти може да пати много. Това са иносказания. Трябва да се изучава вътрешната страна на живота. Мома, момци, майки, бащи, това са външни форми. Когато говориш за майка, за баща, това не подразбира още живота, целокупния живот. Или като говориш за един учен човек, това са частични проявления на онзи, великия живот.

Има един нов начин, по който човек трябва да се занимава с живота. Вие сте недоволни от живота, понеже животът не ви е дал това, което искате. Вие тогаз сте недоволни и от Онзи, който ви е създал. Ако ви говори някой за Божията Мъдрост, казвате: “Оставете тия работи! Не ми разправяйте! Не зная ли аз? Ако имаше такава Истина, за каквато ми говориш, работите не биха вървели така.” Питам: ако вие попитате един фотограф може ли да се направи една картина без сенки, той ще каже: “Невъзможно!” Ако картината навсякъде е еднакво осветлена, няма да излезе. Ще излезе само белина. Никакъв образ няма да имате. И предметите няма да ви бъдат достъпни. Ако пък всичко е в сянка, пак няма да излезе. Ще излезе тъмнота. Ще имате две картини: едната тъмна, а другата бяла. В светлата и в тъмната картина реалността ще бъде скрита. Сега вие искате животът да бъде без сенки, т.е. не искате да имате страдания. Тогаз нищо няма да разберете от живота. Тогаз не можете да имате разбиране, в своя ум няма да имате предмети, които да изучавате. Тогаз какъв ще бъде вашият живот? Представи си, че ти срещнеш една млада мома, която не виждаш. Тя ти говори, но ти не я виждаш. Тя е в сянка. Само чуваш гласа ѝ. Но не можеш да имаш ясна представа де ѝ е челото, устата, очите, носът и пр. Чуваш един глас. Иде от някъде. Но питам: ако този глас постоянно ти говори през целия ти живот и ти нямаш ясна представа за външната ѝ форма, каква връзка можете да имате?

Днес искам да ви наведа на някои прости работи. Вземете такава една книга като Библията. Доста хора са работили върху нея. От много автори е тя. Ония от вас, които искате да знаете от колко автори е писана тя, можете да видите това в някой библейски речник. Някой ме пита: “Ти чел ли си Исайя? Той не е ли един от най-великите пророци?” Рекох му: “Минава за един от първите пророци. Има един отличен стил. Хубаво схваща.” Той казва: “Ти чел ли си Петокнижието, онзи законоведец Мойсея? Каква мисъл, гениален човек! Чел ли си за Аврама?” - Рекох, чел съм. Той казва: “Какъв патриах е той!” - Действително, един вид брамин е бил той, много учен човек е бил Аврам. Не е бил тъй прост. За да му говори Господ да напусне бащиния си дом, този човек е имал познания. Отишъл да се учи. И Господ му дал много красива другарка. Сара беше много красива. Ако беше в нашите времена, на мнозина щеше да запали чергата. В това дивашко време тя е запалила на доста чергата. На князе е запалила чергата. Той пита Аврама, каква му е тя. Той казва: “Сестра ми е.” Той не каза, че му е жена, понеже иначе ще го претрепи. Сара каза: “Кажи му, че съм ти сестра.” Той взе жена му. И Господ се затвори за него. Каза му Господ: “Да повърнеш жена му. Той е пророк.” Изобличава го. Той отива при Аврама и му казва: “Като ти е другарка, защо каза, че ти е сестра? Защо не каза, че ти е жена?” - “Измамих се, че тук няма страх Божи.” В душата на Аврама трепва страх да не би да го убият.

Господ казва на Аврама: “Излез из дома бащин в мястото, което ще ти покажа.” И в душата на Аврама се появява един малък страх. Вие можете да съдите какво е било понятието на Аврама за Бога. Аврам казва: “Обичам да полъгвам малко някой път.” Рекох, патриарсите и те полъгват малко. Защото човек от страх винаги лъже. Дето има страх, има и лъжа. Той казва: “Какво ще мислят хората за мен?” Това е вече страх. Някой казва: “Това не е в моя интерес.” Това е пак един вид страх. В тия съображения винаги има нещо, което не е вярно. Те са неверни работи.

Аврам беше прав. Сара не беше негова жена. Женитбата е един институт. Някой се оженил за чужда дъщеря и казва, че е негова жена. Идеята не е права. Това не е собственост. Някой казва: “Моята жена.” Значи схващаш я като своя собственост. Казваш: “Моят мъж.” Схващаш го като своя собственост. Казваш: “Моята къща.” Също казваш: “Мои дървета.” Не, тия дървета не са твои, ни най-малко! Казваш: “Тая идея е моя.” Не, ти се лъжеш. Тая идея не е твоя. Тя не е излязла от твоята глава. През колко умове е минала тя! Ти казваш: “Аз разбирам това!” Твоето разбиране колко души са го разбрали преди тебе.

Та вие се намирате в положението, което е описано в следния анекдот: Конят, когато станал за пръв път студент в един университет на природата, и учите му го пратил да изследва една фигура, която е елипсовидна. Казал му професорът: “За да я изследваш, ти трябва да си прекараш главата и шията си през тая елипса. Ако можеш да прекараш, ти ще научиш някои качества на тая елипса.” И тръгнал като студент. И гледа, че едвам може да си провре главата и шията през елипсата. И си мушка главата. И като идва елипсата до рамената му, спира там, обаче почнал да усеща едно напрежение. И тръгнал напред. И вижда, че тръгва нещо отподире му. Нещо се закачило отподире му. Преди да си прекара главата през елипсата, той тежал 100 килограма, но след това тежал вече 300 килограма. И теглил. Като се връща, пита го професорът какво научил. Конят казал: “Теглих и измерих елипсата. Но забелязах едно свойство, че преди да си прекарам главата тежах 100 килограма, а като си прекарах главата, тежах 300 килограма.” Професорът казал: “Това е свойството на елипсата.” Вие имате едно желание. Докато не сте вкарали главата си през елипсата, вие тежите 100 килограма като коня. Но който тежи 50 килограма, щом си прекара главата през това желание, ако е бил 50 килограма, ще тежи 150 килограма.

Тогаз вашето положение ще бъде следното. Ще се намерите в положението на жителите на едно турско село, дето отишъл един паша. Турците го посрещнали много добре. Пашата от голямо доволство и признателност, че го угостили както трябва, казал им: “Да ви подаря един слон за развлечение за вас.” Турците не знаели, какво нещо е слонът. - “Много благодарим”, казали те. Той им праща един слон. Той трябвало всеки ден да изяжда 70 килограма ориз. А в село нямало на каква работа да го турят. Той си ходел. Всеки ден събирали по 70 килограма ориз да го хранят, понеже след една година ще дойде пашата да пита, как е слонът, хранят ли го и доволни ли са. След една година той среща един от селяните и казва: “Как е моят слон? Доволни ли са?” - “Много сме доволни.” Той казал: “Да ви изпратим още един!” За пашата е едно удоволствие да даде един подарък на тия селяни, но за тия селяни е едно нещастие да харчат по 140 килограма ориз всеки ден.

Та рекох, при съвременните условия на нас не ни трябват слонове. В духовната наука важно е това, което в дадения случай може да ни бъде полезно. В дадения случай за нас е полезно да знаем на какви основи почива самият живот, къде започва животът и как ние можем да бъдем най-първо здрави и да се ползуваме от живота тъй както трябва. Детето трябва да се ползува от живота като дете. Трябва да се остави свободно. Човек трябва да бъде едно свободно дете. Като стане човек възрастен, пак трябва да бъде свободен. И на зрела възраст, и на стара възраст, всякога той трябва да бъде свободен. Защото ако човек дойде в живота и целият му живот е само от горчивини, какво го ползува този живот?

Вие всички сте носители на ценности! Всеки един от вас представлява една ценност. Никой в света не може да ви замести. Вие сте една ценност, която никой не може да замести! И най-малката бубулечка никой не може да я замести; и най-малкото растение никой не може да го замести. И най-малката капка вода никой не може да я замести. Онзи, светлият лъч на слънцето никой не може да го замести. Буквата “а” никоя друга буква не може да я замести. И буквата “б” никоя друга буква не може да я замести. И буквата “в” никоя друга буква не може да я замести. Казвате: “Какъв е смисълът на живота?” Човек и след като е учен, той ще употреби същите неща, които и детето употребява, само че възрастният ще употреби такива форми, които съответствуват на него. И детето ще употреби същите елементи, но в съвсем друга форма, която подхожда на детето.

Та рекох, потребна е за някои от вас […]. Виждам, съвременният свят е остарял преждевременно. Аз виждам религиозни хора остаряли преждевременно. Той не иска да греши, но не знае какво нещо е грях. Той счита за грях това, което не е. Той казва: “Преядох, съгреших.” В преяждането няма никакъв грях. Казва: “Много пари похарчих.” И в харченето на много пари няма никакъв грях. Казва: “Изядох на този човек парите.” Никакви пари не си изял. Парите не се ядат. Кривото в живота е, че ние не знаем нашите отношения. Грехът седи, че ние нямаме правилни отношения към Първичната Причина, към Бога. Ние туряме греха там, дето няма никакъв грях. Един влиза в една градина, откъсва една ябълка и я изяжда и счита това за грях. Или както Жан Вължан откраднал един хляб и считат това за грях.

Често са ме питали: “Разбираш ли астрология?” Рекох, разбирам малко нещо. Но чудя се на ония гениални астролози, те са взели слънчевата система, както са я разбирали едно време. Меркурий са го направили секретар, той носи знанието. За да бъдеш умен и с знание, трябва да се учиш при Меркурий. Хванали планетата Венера и я направили богиня. И турили, че тя се разпорежда с любовта, с човешките чувства. И ако искаш да бъдеш щастлив, да бъдеш кавалер, непременно трябва да си се учил в училището на Венера. И тогаз ще знаеш да пишеш любовни писма, ще знаеш да отглеждаш и деца. После хванали Марс. Той пък е онзи в света, който има енергия, сила, той е юнак. Направили Марс адютант на боговете. После хванали и нашата Месечина. И ако искаш да имаш въображение, да разбираш великите, грандиозните работи, трябва да се учиш в училището на Месечината, да бъдеш завеян, да мислиш за това, което не е. Хванали Юпитер, гърците го нарекли Зевс, а римляните - Юпитер. Той пък прави хората благородни. Той ходи с голямо достойнство, често има високо мнение за себе си, че е от високо произхождение. Ако искаш ти да станеш цар, трябва да имаш качествата на Юпитер. Някои жени разбират астрология. Казват: “Този човек мъж ли е?” Юпитер го няма там. Казват: “Като някоя баба се свил!” Рекох, ще пращаш мъжа си в училището на Юпитер, той да му каже, в какво седи достойнството на мъжа. И най-после хванали Сатурна и го направили философ. Той е най-крайната граница. Той гледа скептически на всичките работи. Много е скържав. Ти му говори каквото искаш. Той не вярва в нищо. Някой казва: “Аз не вярвам в тия работи.” Защото Сатурн влияе върху човека да бъде скептичен. Има си основание.

Та рекох, ако сте скъжав, Сатурн ви е повлиял. Ако не знаете как да се отнасяте, няма благородство, Юпитер не ви е произвел, не сте се учили при него. Ако пък знаете как да се отнасяте, били сте в този университет. Това са 7 университети. А пък според модерните астролози, които взимат пред вид новооткритите планети, университетите не са 7, а 10. А пък има място за още две. Интересното е, че Венера строи устните на човека. Ако не си учил при Венера, устата ти ще бъдат тънки. А пък, ако много знания си добил от нея, устните ти ще бъдат дебели, диплома имаш, че си се учил при нея. Ако си се учил при Венера и на страничните кривини на носа ще имаш диплома. Страничните кривини на носа пак Венера ги е правила. Марс обича тия страни на носа. Когато носът е сплескан, дихателната система е слабо развита и такива хора са предразположени към заболяване на белите дробове, а пък, ако носът е широк, дихателната система и кръвообръщението са отлични. Когато Месечината е повлияла върху някой човек, той има хубава линия на челото отпред. Тия хора, които имат широко чело, у тях въображението е развито, а пък тия, чието чело е сбутано горе, те нямат въображение, поезия. Те имат други хубави работи, но поезия няма у тях. Месечината дава поезия. Най-после Слънцето. На него дали ролята да бъде носител на живота. Слънцето е упражнило своето влияние върху човека. Също така и Венера, Меркурий, Марс, Юпитер, Сатурн. В старо време са считали, че всички тия планети са като живи същества, които оказват известно влияние. Или другояче казано. В света има известна категория на разумни същества, които направляват Венера. Има същества, които направляват! Всеки един параход си има капитан. Следователно планетата Венера си има известни същества, които я направляват. И нашата земя си има известни същества, които я направляват. Следователно ние сме под влиянието на ония, които направляват Земята, Венера, Слънцето и пр. Не може да ви се даде в съкратена форма, за да видите защо човек трябва да се интересува от всичко в света.

Често ви говоря за Любовта. Но какво трябва да се разбира под “любов”? Под любов разбирате вие всякога това, което не е любов. Любовта е първата, която е отделила човека от Бога. Любовта е първата, която е дала свобода на човека. Ти казваш: “Преди любовта какво е било?” Човек преди Любовта е бил в едно потенциално състояние, той нищо не е знаел, свободен е бил, никаква радост и страдание не е имал, никакви грешки не е правил и никакви добрини не е правил. А с идването на Любовта, човек е излязъл в света, придобил знание, но е правил и погрешки. Щом дойде Любовта в вас, тя ще ви внесе в големите противоречия, с които ще трябва да се справите. Тогаз да допуснем, че вие влезете в съприкосновение с едно същество, което има устройството на барута. Ако разбирате сега естеството на барута, знаете, че това същество не търпи никакъв огън. Щом дойде огънят, барутът веднага се запалва. Това запалване е влюбването. Да кажем, че вие, които имате естеството на барута, минали сте покрай едно същество, което има висока температура. Питам: какво ще стане? Ще стане едно избухване! Ти казваш: “Защо да е така?” Какво трябва да правиш? Ще бъдеш умен, когато отиваш при това същество, трябва да полееш барута си с вода, за да не се запалва.

Рекох, в съвременното образование трябва да се изучава как трябва да се живее. Светът е направен толкоз хубав, че има с какво да се занимаваме. Аз не намирам никакво противоречие. Оставете всеки един човек. Даже ако бяхме оставили света сам да се самовъзпитава, ако не се месехме в неговия живот, то светът щеше да бъде два пъти по-добре, отколкото е сега. А пък сега ние, като възпитаваме своите деца, жените - мъжете си, мъжете - жените си и пр., то какви са резултатите? Като възпитават жените мъжете си, мъжете са станали два пъти по-лоши! И мъжете, ако бяха оставили свободни жените си, те щяха да бъдат два пъти по-добри, отколкото са сега. И жената, ако беше оставила свободен мъжа си, той щеше да бъде два пъти по-добър отколкото е сега. И бащата, ако беше оставил свободни децата си, те щяха да бъдат два пъти по-добри.

Не съжалявайте за онова, което идва в вашето сърдце. Всички ония естествени желания, които идват в душата ви, те са едно благо заради вас. Но има и желания, които могат да проникнат в вашата душа и които не са за вас. Вие сте справочно бюро. Или вие сте поща. Могат да идват писма до вас, но всички те не са заради вас. При един раздавач могат да идват 500 писма. Своите ще прочете, но чуждите писма няма да прочете. Ще ги раздаде по адресите на хората и ще се запознае с тях.

Вие сега някой път се запознавате с този - онзи. Пазете се, като се приближавате при хората, не търсете опакито у хората. Опакито не е нещо реално. В всеки един човек има една реална страна. То е Божественото. В всеки един човек търсете най-първо Божественото и след време, когато намерите Божественото, тогаз изучавайте вече човека. Ако тъй не постъпвате, всякога ще правите погрешки. Защото ако не познавате хората и себе си няма да познавате. Ако познавате себе си, ще познавате хората. И ако познавате хората, ще познавате и себе си. Всеки един човек, когото срещате, е едно велико благо заради вас. Например срещнете един човек, който ще внесе отлично въображение в вас. А въображението е потребно за вас. Тия хора, които имат въображение, са хора, които чъртаят бъдещите цивилизации: те чъртаят какъв ще бъде бъдещият живот. Това, което сега не се вижда, въображението го вижда.

Ако не мине Венера покрай вас и не ви даде Божествен потик да се проявят вашите чувства, те не могат да се проявят. На някои хора изтъняват устните. Съвременната неврастения се дължи на подтискането на чувствата. У някои на страха да не съгреши човек. По-добре е да съгрешиш и да научиш нещо, отколкото да бъдеш праведен и да не научиш нищо. Праведните ще бъдат съдени, защото не са съгрешили. Ще те питат: “Защо не съгреши?” Ще кажеш: “От страх!” Страхът не трябва да влиза! Или другояче казано, за да разберете: Благото, което Бог ви е дал, вие ще го турите в действие, макар и да стане някаква погрешка. Ще направите някакъв опит! Ти, като правиш опити в химическата лаборатория, не ще стане без грешка! Колко пъти химиците са излизали с изгорели лица, но ще научат много работи! Но после химикът става внимателен, изучава свойствата на елементите и като дойде, очите му са четири.

Като говоря за любовта, аз разбирам съвсем друго от това, което хората разбират. Виждам, че хората разбират това, което не е.

Някой ми казва: “Защо, Учителю, не даваш себе си за пример?” Рекох, аз себе си пример никога не давам. Аз своята дреха мога да дам, но това е Учителева дреха, тя е от козината на овцете. Тя не знае какво съм аз. Тя и на моя гръб и на друг гръб си е все същата. Дрехата не може да бъде учителска. Нито пък аз си въобразявам, че съм учител. Рекох, правя опити. Рекох нещо и не го разбират. Рекох си: Не си избрал подходяща форма. Рекох си: Ти ако си на тяхно място, как ще разбереш.

Някой път аз си правя своите наблюдения. Някоя млада мома ме интересува. Мен ме интересува нейното чело. Чета там какво е миналото ѝ Челото е разумността. Интересува ме нейното сърдце - изучавам нейния нос и уста. Те са областта на сърдцето. Изучавам физическото устройство, изучавам брадата ѝ. Брадата е физическия свят, носът е чувствения свят, а челото е умствения свят. Интересуват ме нейните прадеди какви са били, как са живели, какви хора са били. Обаче, аз като погледнах челото ѝ, тя се стесни. И почва да си туря една форма. Ако аз съм малко по-красив […][1]. Аз разбирам езика ѝ. Тя казва: “Хубаво да ме прецениш. В своите научни изследвания да не би да дадеш някои фалшиви факти, че да си имам разправии!” Казва някой: “Защо мило те погледна?” Как няма да ме гледа мило! Че от онова, което аз ще запиша, зависи цялото ѝ бъдеще. Аз ще изменя цялото ѝ бъдеще! Тая мома, на която аз се спра, нейното чело, нос, уста, нейната карма се изменя. И ред поколения ще се изменят. Как няма да ме гледа омилно. Ред поколения могат да станат нещастни, ако я погледна лошо. И тогаз тя ми праща мил поглед. Какъвто е погледът, такова ще бъде бъдещето. Тогаз тя се отваря. Ако се свие и ме погледне като разбойник, тогаз казвам: “Отиде вече!” На вас ви рекох, ако ме гледате с мил поглед, ще измените цялата ваша съдба и бъдеще! Но ако ме гледате кръвнишки ще спънете цялото ваше бъдеще.

Вие сте дошли сега. Ще се измени цялата ваша съдба. Аз ви говоря за Бога. Ако възприемете учението, тъй както аз го разбирам, ще опитате дали е вярно или не. Аз искам в бъдеще да опитате дали е вярно или не. Аз не говоря за някое човешко учение, но за едно учение, което ще измени целия ход на вашия живот и вие ще бъдете радостни и весели. Та когато някой човек ме погледне, аз го опитвам.

Някои фотографират Учителя, вървят подир него и “цък-цък”. Тъкмо се обръщам и приказвам и “цък”. И след това ми донасят снимки. А пък и аз си правя своите наблюдения. Едно хубаво желание има у тях. Представи ми един брат повече от 30 - 40 и само на едно място съм излязъл добре. А другите все малко сбутано. Няма да кажа, че тия картини не са хубави, но аз схващам разните положения. Някой път моите отношения и отношенията на другите хора са сбутани. Когато хората наоколо са сбутани и аз ставам сбутан. Когато аз съм хубаво излязъл и те са излезли добре. Та когато хората погрозняват, условията отвън са лоши. И когато хората стават красиви, условията вън са добри. Аз желая когато се фотографирате, да излезете добре и това ще показва, че външните условия са добри.

Казва се там: “Христос изпрати 12-те си ученици.” 12 неща има, с които трябва да се занимавате. Тия 12 неща всеки един от вас трябва да знае, да изучава. Всеки един апостол показва едно качество, което трябва да знаете. Можете да прочетете. Ще ви кажа само за Йоана: Йоан е ученик на Любовта! Ако искате да изучавате Любовта, дръжте Йоана! С онова което Йоан говори, той очъртава много добре Божествената Любов. И апостол Павел е писал за Любовта, но Йоан е един мистик. Той разбира вътрешната страна, той има една вътрешна опитност.

Бих желал вие да изучавате Любовта, мистически да я изучавате! Любовта е, която освобождава. Това, което не те освобождава, не е любов. Любовта трябва да те отдели от всички ония ограничения. И следователно когато прави тия отделяния, тя внася топлина. Колкото повече се увеличава топлината на любовта, толкоз вие ставате по-свободен. Колкото повече се намалява топлината на любовта, толкоз повече се ограничавате. Колкото повече се увеличава мекотата на любовта, толкоз повече се освобождавате. Колкото повече се намалявя мекотата на любовта, толкоз повече се ограничавате. Това са известни правила, които трябва да знаете. Намалила се е мекотата ви. Ограничени сте! Увеличила се е мекотата ви. Станали сте по-свободен. Когато аз ви говоря за любовта, имайте пред вид, че Бог се проявява на вас като на деца, като ви дава неща, които са били скрити, както един баща, дава на своите деца своите подаръци.

И тъй, Бог дава подаръци на тия, които Той обича. Когато Бог ни е обикнал, Той е извоювал нашата свобода, а пък когато ние Го обикнем, ние ще извоюваме Неговата свобода.

Как ще ме разберете? Вашата философия казва: “Има ли нужда да извоюваме Божията свобода?” - Да не ограничаваш Божия Дух в себе си! Че вие не давате свобода на Бога в себе си! Като дойде една Божествена мисъл, вие не ѝ давате път. Ако ти каже Бог да отидеш при един прокажен, ти казваш: “Ами ако се заразя?” Страх имаш! Ако отиваш при един прокажен, ако отидеш при един прокажен като Христа, проказата му ще изчезне. Тебе те е страх от дявола. Господ казва да отидеш при дявола. Господ ти казва да отидеш при дявола. Ти казваш: “Слушал съм много лоши работи за него!” Господ ти казва: “Не бой се! И дяволът върши моята работа.” Бог казва на Анания: “Иди при Савла, аз съм го избрал. Ще му се отвори сърдцето и ще отиде да проповядва.” Ако вие като този Ананий можете да положите ръце и да паднат люспите на апостол Павел, тогаз вашата любов е на място. Не се страхувайте!

Христос казва на тия 12-те, де трябва да отидат и какво трябва да правят: болни да изцеляват, гладни да нахранват, мъртви да възкръсяват и на всички да казват, че е наближило Царството Божие.

Рекох на вас, ако ви каже Господ и вие не сте готови да направите нещо за Него, тогаз! Какво можете да направите? Вие за Господа не само сега, но и в бъдеще […][2] Вие ще имате работа с Господа не само сега, но и в бъдеще и след хиляди и хиляди години ще имате работа с Него. Вие ще Го срещате не само в този живот, но и в бъдещите животи и след хиляди и хиляди години все същите въпроси ще разрешавате.

Не търсете разрешението там, дето го няма. Вие търсите всичкото разрешение в сегашния живот. Ако аз търся разрешението на една ябълчна семка, аз ще я посадя и като даде първия плод, това е разрешението. И като вкуся ябълката, тогаз ще позная каква е ябълката. Сега мога да имам много теоретически познания каква е ябълката, но това не е още познание на оная, първата ябълка, която ще опитам. И това опитване ще покаже какъв е характерът на това плодно дърво.

Питам: всеки един от вас какви плодове ще родите? Това е важно. Аз ви говоря върху тия въпроси, понеже между млади и между стари има едно обикновено схващане.

Не очаквайте хората да ви почитат, но почитайте вие най-първо. Не очаквайте хората да бъдат справедливи, но вие бъдете справедливи. Не очаквайте хората да бъдат разумни, но вие бъдете разумни. Не очаквайте хората да бъдат силни, но вие най-първо трябва да бъдете силни. Но за да бъдете силни, какво ви трябва? Учениците Христови казаха: “Придай ни вяра!” На вас вяра не ви трябва, понеже имате повече вяра, отколкото ви трябва. Само че, вие вярвате в това, в което не трябва да вярвате толкоз. Там е всичката ви погрешка. Например някой вярва, че той има известна слабост. Това не е наука - известна слабост. Вие искате да бъдете силни на физическото поле. Трябва да обичате Истината, за да станете силни. Вие искате да бъдете умни, да имате знания, да имате един отличен ум, да можете да помните. Вие трябва да обичате светлината, Мъдростта. Без любов към Мъдростта не можете да имате това знание. Тая любов към Мъдростта ще внесе в вас знанието!

После искате да бъдете щастливи в света! Ако вие нямате любов към Любовта, вие не можете да постигнете това! Как да ви кажа? Или с други думи: Вие трябва да обичате. И като обичате, вашата любов да е такава, че никой да не знае вашата любов. Като обичате, никой да не ви знае е по-добре, отколкото да ви знаят. Защото хората като знаят, ще пипат, ще осакатяват любовта. Ще те питат как обичаш и пр. Онзи, който люби, той свободен става! Свободата се дължи на любовта! Тя освобождава. Нас освобождават ония, които ни любят! Бог, като ни люби, ни освобождава. И ние, като обичаме ближните, ние ги освобождаваме. И близките, като ни обичат, ни освобождават. Бог има любов към нас и ние трябва да имаме любов към Бога и към ближните. Ние трябва да обичаме ближните, за да ги освободим. Любовта е за освобождение. Ние трябва да се обичаме. Ние трябва да имаме средство, за да превърнем леда в вода и пара и тогаз растенията могат да растат и да дадат плод. Нивите могат да дадат плод.

Три неща ще ви река: В любовта да се усили вашата температура. В любовта да се усили вашата мекота. И в любовта да се усили вашата вяра. Да вярвате само в това, което е, а не в това, което не е. Защото и да вярвате в това, което не е, то няма да стане. Например ти казваш: “Аз вярвам, че тя може да ме обича.” Ти не трябва да вярваш, че тя може да те обича, но трябва да вярваш, че тя те обича. Щом вярваш, че може да те обича, това е изгубена работа. Ние за Господа казваме, че вярваме, че Бог може да ни обича! Не е било време, когато Бог не те е обичал. И всичката култура, която сме придобили, се дължи на това. Но ние сега сме взели своята свобода и с своите погрешки измъчваме Духа Божи в себе си. Писанието казва: “Не огорчавайте, не измъчвайте Духа в себе си.”

Всички сме написали сега много евангелия. В всяка една къща виждам ново евангелие. Мъжът е писал едно евангелие, жената е писала едно евангелие. Мъжът ще каже на жена си: “Така ще правиш, мъже няма да гледаш много, няма да хойкаш много, с други хора вземане - даване няма да имаш много.” Затворете старото евангелие и пишете така: “Иди там, дето Бог те праща!” На детето си пиши така: “Иди там, дето Бог те праща.” На жена си пиши така: “Иди там, дето Бог те праща.” На дъщеря си пиши така: “Иди там, дето Бог те праща!” На слугата кажи: “Иди там, дето Бог те праща!”

И сега рекох, направете това, за което Бог ви е пратил. Бог ви е пратил в света тук, за да освободите вашите ближни. Бог ви е пратил в света, да дадете светлина на вашите ближни. Бог ви е пратил в света, за да укрепите вашите ближни. Ние трябва да обичаме Истината. Като обичаме Истината, ние укрепяваме нашите ближни. Като обичаме Мъдростта, знанието, ние укрепяваме нашите ближни. Онова, което правим заради себе си, правим го и за другите.

Та рекох, имайте една вяра! Чрез вяра стават нещата! Едно време се събираха 3-4 души приятели, братя само. Казва един брат: “Все така ли 3-4 души ще се събираме? На какво прилича тая работа?” Аз им казах: “Това е сега рандеву.” Най-първо се събират двама: момъкът и момата. И никой не ги вижда. Но след време вече всички знаят. И се наредят децата и на децата децата. Тия приятели, които бяха тогаз, се смущаваха, че са сами, а пък сега казват: “Учителю, забрави ни. И не можем да те видим вече.” Рекох, едно време не ме виждахте и сега не ме виждате.

Старите приятели, обичайте новите приятели, дайте им свобода! Вие живеете още в вашите стари разбирания. Обичайте, за да ви обичат! Законът е такъв! Сега нямам никого пред вид. Искам да изкарам нещо ново. Аз никога не се спирам върху погрешките. Имам едно качество, което харесвам в себе си. Когато минавам покрай някой човек и видя, че прави погрешка, не се спирам. А там дето се спра и видя, че някой човек е направил погрешка, ще се върна, той е посял едно семе, на което не знае естеството. Дяволът го е излъгал. И аз изваждам това семе и турям едно от моите семена.

Та рекох, като видите, че някой прави погрешка, извадете това семе и турете вашето семе. А пък ти ще отидеш и ще кажеш: “Знаете ли какво си посял?” Аз не турям никак на ум, кой каква погрешка е направил. Защото аз ако разправя кой е направил погрешката, ще хванат и мене. Та, за да не създам беля и на себе си, правя така. Защото и дяволът търси своята семка. И ще каже: “Къде ми дена семката?” Тогаз, като дойде, рекох му: “Слушай, ти ще ми платиш, понеже посях на твое място. Плати ми и аз ще ти дам твоите семена.” А пък той не обича да разменя. Като дойде да разменя, казва: “Не!”

Да се върнем към същественото. Аз искам в вас да има едно свещено чувство, да разберете Бога в ежедневното. Например случи ви се една болка. Да благодарите на Бога. Вчера идва една сестра. Връща се от Рила. Заболява ѝ рамото. Според новия начин за лекуване, трябва да се турят горещи компреси. Рекох, аз ще изпратя един мой асистент, който да покаже новото лекуване. Те турят студени компреси и когато станат топли, снемат ги и пак турят нови с студена вода. Моят метод е точно обратен: турям на мястото горящ компрес, приготвен с вряла вода и като поизтине, пак го сменям с нов горещ компрес. Пратих един мой асистент, за да покаже и направи това върху болната и след половин час болката се прекрати. Та рекох, туряйте топли компреси и като станат студени, свалете ги и турете нови топли компреси. Вие казвате: “Не си струва човек да прави добро.” Значи вие туряте студен компрес и когато стане топъл, снемате го и туряте нов компрес с студена вода. Това е стария начин. Така много хора са се повреждали. Когато се преплетат червата на някого, турят студени компреси. Но ако туряте в случая топли компреси на такъв човек и всеки 1-2 минути ги снемат и турят нови топли, ще има много по-добър резултат.

Та рекох, компресите на доброто струват повече отколкото компресите на хладното. Казват: “Човек трябва да бъде хладнокръвен.” Човек не трябва да има хладнокръвие. Никога не трябва да бъдете хладнокръвни. Интересувайте се! Мъчи се една мравка някъде! Не я гледай безучастно. Тури ѝ една сламка. И като ѝ помагаш, ти развиваш едно хубаво, благородно чувство в себе си. Каквото и да ви се случи в живота, и правите така, това ще се отрази върху вашия мозък и ще проявите една хубава чърта. Всичко, каквото става, всички противоречия, които стават, са все за благото на човека. И големите противоречия, които стават днес, са за да се покаже, че Бог превръща всичко за ваше добро. И всичко, което ви се е случило и ще ви се случи, е за ваше добро. И като се раждате е за добро, и като умирате е за добро. И като заболеете е за добро. То е, за да станат известни промени. И разочарованията, които имате, са за добро. Вие ще видите, в какво седи Божията Любов! Оная мома, която са напуснали 9-10 момъка, това е за нейно добро. Най-после ще я срещне онзи момък, който е за нея! Защо ѝ са ония, които щяха да я бият. Нека да има 9 разочарования, за да има едно очарование. И едното очарование е за предпочитане, пред девет разочарования. Когато дойде вашият Възлюблен, не чакайте деветте последни. Винаги чакайте вашия Възлюблен. Дали пръв ще дойде или последен - приемете го!

Когато Бог в началото се покаже към вас с своята благост, приемете го. Ако пък Бог ви тури в начало в изпитания, чакайте, Той ще ви избави. Та сега някои хора са усетили в началото Божията благост, а някои в края ще я усетят. Ония, които в началото са усетили Божията благост, да дадат половината на ония, които нямат, а пък ония, които в края ще получат своето благо, да дадат половината на ония, които в началото са го приели. И чакайте Господа. И всеки момент бъдете готови да приемете Божието благо!

И ако ме слушате и ако ме гледате омилно, ще се измени цялата ваша съдба! Ако пък ме гледате кръвнишки, няма! Никой ваш брат да не гледате кръвнишки! Но омилно го гледайте. И той да ви погледне омилно!

Да знаете, че Господ вътре в вас действува!

И всичко в света да бъде за Слава Божия!