Някои от вас оперирате с дългите вълни, че радиото не се слуша. Трябва да оперирате с късите вълни.
(За слабото чуване.)

Ще ви прочета няколко реда от “Царският път на душата”. На 4 страница прочете[те] беседата: “Царският път на душата”.

Едно малко сравнение. Да допуснем, че пред вас седи един виден цигулар, артист по музиката, има отлична цигулка от Страдивариус, има отлични ноти, най-хубавите ноти. Ако вас ви представят цигулката, после ви представят най-хубавите ноти, написани от някой виден музикант и най-после вас ви представят и самия цигулар, каква представа ще имате от трите положения. Красивото от трите положения, че цигуларят трябва да свири. Цигулката трябва да се обади. Нотите трябва да декламират, а самият цигулар трябва да пояснява нещата. Едно оподобление. Вашата цигулка това е вашето тяло; нотите, които свирите, това е вашето хранене, вашето дишане. Онова, което мислите, това е цигуларят вътре в вас. Сега, ако този цигулар не съчетае цигулката, не съчетае нотите, пък не тури своите ръце в действие, тогава музиката за вас ще бъде неразбрана.

Сега например вие искате да изпеете една песен нали? Българите имат една възлюбена песен: “Цвете мило, цвете красно”. Всеки народ си има по една възлюбена песен, наричат ги химни на самия народ. Англичаните имат такъв химн, французите имат такъв химн, германците имат такъв химн, американците имат такъв химн и българите и те имат. И всеки човек си има по един химн. Питам тогава: кой е химна на майката? - Нейното дете. Кой е химна на човека? - Неговата глава. Кой е химна на любовта? - Сърцето. Кой е химна на добрия човек? - Неговите крака. Кой е химна на справедливия човек? - Неговите ръце. Кой е химна на разумния човек? - Неговата мисъл, свещената му мисъл. Това е химна. От там ще почнете. Химнът, това е една мярка, с която нещата се мерят.

Понякой път ние говорим за любовта. Вие не можете да имате Любов, докато не ви е обхванало Божественото дихание. Всичката погрешка на съвременното човечество е, че те искат да бъдат щастливи и да се обичат, без да е лъхнал Господ в тях. Каква любов може да имате, ако вие седнете на трапезата на вашия възлюблен, който може да ви нахрани с лед или с топено желязо или с топено злато. Какво може да научите от вашия възлюблен, който може да ви тури десет тона на гърба. Или какво може да научите от вашия възлюблен, който може да ви впрегне като някой вол, да орете на нивата. Сега хората са изгубили смисъла на Божествената Любов. Ние мислим за Любовта това, което не е. Кой е химна на Любовта, какво казахме? (-Сърцето.) Добре, какви са функциите на сърцето? Сърцето се отличава с своята щедрост. През сърцето минава всичката кръв, необходима храна за цялото тяло. Следователно сърцето в всеки момент изпраща своето благо, което минава през него по цялото тяло, за да могат всичките членове на това велико царство да имат храна навреме. Следователно сърцето всеки момент мисли за благото на всички. То има много благородна цел. Сърцето не иска нито една малка клетка да бъде гладна, или да страда. Тя трябва да има своята храна, да чувствува щастие.

Сега понякой път и сърцето го забавляват. Със сърцето понякой път се случва, което се е случило с една слугиня. Тя прегорила гостбата на своята господарка. Защо? Понеже ходила да гледа когато минава нейният възлюблен. Един ден закъснял, случило се нещо, тя като чакала, прегорила яденето. Често, когато Господ не минава, аз говоря за Господа, който трябва да мине пред вашите прозорци, пред вашите очи, пред вашия ум. Един ден, ако вие не видите Господа, работите ще се прегорят. Като мине вашият възлюблен по пътя пред вашите прозорци, всичко върви по мед и масло. Сега може да имате някакви философски възгледи и да кажете: “Минава ли Господ като възлюблен?”- Минава, всеки ден минава. Слънцето изгря тук и видях го и по пътя си върви. И доста дълъг път има. И вие го видяхте. Понякой път възлюбленият минава без да каже нещо, а понякой път той проговаря. Понякой път възлюблената, като види своя възлюблен, зарадва се, а понякой път му хвърли по някое цвете, едно каламфирче. Той се наведе на земята, вземе го и го тури на гърдите. Понякой път възлюбленият, като мине, ще остави по някое писъмце.

Вие сега тия работи ги считате срамотни: как някоя мома да се е влюбила в някой! Че защо, какво има, като се е влюбила! Де е лошото? Значи срамота е майката да се влюби в детето, срамота е и човек на слънцето да гледа; срамота е и човек по земята да ходи. Ако така разсъждаваме, какво ще научим. Ти се радвай, че може да ходиш. Като стъпиш на земята, да ти е приятно. Като видиш слънцето и това да ти е приятно. Туй трябва да стане един начин за една велика мисъл. Понеже великият живот не може да се разбере по този път, по който сега вървим.

Най-първо ти, за да разбереш живота, трябва да имаш една доброкачествена храна. За да разбираш живота, трябва да имаш един отличен стомах. Стомахът ще те свърже с физическия свят. За да разбереш духовния свят, трябва да дишаш чист въздух, трябва да имаш отлични дробове. А за да разбереш Божествения свят, трябва да имаш един отличен мозък, една отлична глава, отлични чисти мисли. Сега да ви запозная: главата представлява капитала, който е вложен в човешкия живот. Дробовете му преставляват капитала в обръщение, а стомахът е капитала, който дава приход. Ако стомахът ви добре функционира, имате приходи от капитала. Ако дробовете добре функционират, капиталът е в обръщение. Ако главата ви е добре, имате един добре вложен капитал. Та, понякой път вие казвате дали Господ ви обича. Попитайте главата си. Ако имате глава, не бойте се. Ако мислите дали работите ви добре отиват в обръщение, попитайте малко гърдите си, гърба си. Пък ако искате да знаете дали имате приходи, дали капиталът дава приход, попитайте малко стомаха си. Българите и русите криво се разбират. Българинът, като казва “живот”, русинът разбира съвсем друго. Българинът разбира живот да живее, русинът разбира стомахът[1] му да яде. Често и младите така се разбират. Когато момъкът говори “живот”, момата разбира като русина. Когато момъкът говори по български, момата разбира по руски.

Та има един анекдот. Оженил се един обеднял руски княз за една много красива мома. Той ѝ давал по стотина целувки на ден. “Мы поцелуемся.” Три деня се целували, тя огладняла. Казва: “Нада кушат.” - “О, ничего. Поцелуемся.” Че по-добра целувка от яденето няма. Тя е най-красивата целувка. Ако ти не ядеш, целувката нищо не дава. Най-хубавата целувка е дишането, най-хубавата целувка, това е мисълта. Та, ако понякой път ние се срамуваме от целувките, те не функционират правилно. Ти, за да целуваш някого, ти трябва да се храниш добре. Ти, за да целуваш някого, ти трябва да дишаш добре. Ти, за да целуваш някого, ти трябва да мислиш добре. И тогава целувката ти е разбрана. Щом стомахът ти е развален, щом дробовете ти са развалени, щом мозъкът ти е развален, не целувай никого.

Сега ще ме питате: “Как да го разберем?” Тъй както ви го казвам. Аз съм за ония целувки, които внасят живот. Всякога, когато целуваш, ти ще внесеш нещо свещено, че този човек да помни не само в този живот, но и в другия живот да помни, че ти си го целунал. Казва: “Нали Юда Искариотски целуна Христа.” Той казва: “С целувка ли предаваш Сина человеческаго?” Сега понякой път ние обвиняваме Юда, че предал Христа. Да оставим ние Юда. Ако сам човек в себе си предава истината и се отрича от нея, не е ли той в себе си един от учениците, който не е разбрал смисъла на живота.

Та ви рекох, в никой случай не се колебайте. Не ви обичат хората, вие се сърдите на Господа. Не мислят хората добре за вас, пак на Него се сърдите. Че нямало кой да ви обича, пак на Него се сърдите. Пък вие не [сте] пратени да ви обичат, защото ще прегорите яденето. Вие сте пратени да обичате. Защото когато бяхте в Бога, ви носи в своята утроба хиляди и хиляди години и ви каза Господ: “Излезте сега от мене и занесете в света на страждущите вашата добродетел, всичко онова, което аз съм внесъл в вас.” Та изнесете тази велика истина. Вие сега очаквате пак да ви галят. Галенето е като идете в небето, там ще ви галят. Не зная тази дума как да я разберете. Хубаво е галенето, но представете си двама души братя, които искат да се ръкуват. Ако ръцете на двамата са болни, ако се ръкуват, ще имат ли някой хубав усет. Или ако двама души са събрани, искат да се обичат и ако сърцата им са болни, как ще се обичат? Болните сърца са аристократи, те обичат да имат слугини, да има няколко души лекари, после обичат утеха да им се казва. Болните всякога искат да ги утешават, да влезеш в положението им, че са страждущи. Ако няма, топи му се сърцето, макар да е счупено.

Та рекох, единственото нещо: обърнете внимание на вашето лице. Понякой път вие казвате, че някой човек е двоеумен, двоеличен. Една теория има, богословците казват, че три лица имал Господ. Господ има едно лице на Любовта, с което гледа Любовта и я праща в света. Бог има друго лице на Мъдростта, чрез което праща светлина в света. Бог има трето лице, чрез което праща Истината в света и дава свобода на хората. Та рекох, вие сте троеличен. Вашето чело, то е първото лице, то е разумния живот. Челото показва разумното, Божественото. Вашите очи, вашият нос, то е света на ангелите. Второто лице е, с което вие сте запознати с ангелите. Най-после под брадата е третото лице, което е скрито, както туркините носят яшмак[2]. Жените са по-искрени, но мъжете крият третото лице. В мъжа двете лица са открити, едното е скрито. В жената и трите лица са открити. Жената е по-напреднала от мъжа. Тя казва: “Каквото го направих, го направих.” Третото лице го откри, махна яшмака, а пък мъжът не познава, той още държи на жена си един ким[3]. Казва: “Ако не беше тя, нямаше да изляза от рая.” Адам имаше голяма любов към Ева, защото той предпочете да напусне рая заради нея. Сега, като ходи по света, казва: “Ако не беше направила тази погрешка, щях да бъда в рая.” Все я осъжда и третото лице в мъжа още не е отворено. Погрешката на Адама, знаете ли къде е? Той считаше, че Ева, която е излязла от него, че тя никога не може да направи една погрешка, понеже казваше: “Аз съм много умен.” То е невъзможно да направи погрешка. Така е, докато възлюблената беше в него, но когато тя излезе от него, той не ѝ предаде ония правила, които Бог говори на него. Той казва: “От това дърво няма да ядеш.” Разправя му на дълго и на широко. И мъжът кат баща се държеше по-високо, мислеше, че дъщеря му не трябва да знае тия работи. Мислеше, че е много целомъдрена, че никога няма да ходи да пипа това дърво на познанието доброто и злото. Вие искате да знаете, кое е това дърво. Ако ти имаш един господар и той казва: “Да ми не буташ касата.” Касата, парите, това са забраненото дърво. Ако ти буташ парите, ти вече си направил престъпление, бутнал си забраненото дърво. Готвило се за някои високопоставени хора. Казват: “Ти няма да буташ яденето.” Ако идеш и буташ, то е забраненото дърво, което ти не трябва да буташ. Та рекох, забраненото дърво е всяка мисъл, която произвожда в тебе страдание. То е забранения плод. Всяко едно чувство, което произвожда страдание, е забраненото дърво. Страдаш - не го бутай!

Ние сме дошли на Рила, за да изменим едно положение. Когато младият син отиде в училището, той не отива само за забавление, но той отива за знание. В какво седи знанието? Знанието е един предмет, трябва да се опознае. Един ботаник разбира растенията да растат, после разбира какви качества имат. Само един лекар, който иска да лекува, той трябва да разбира свойствата на растенията. Та рекох, вие трябва да изучавате свойствата на мислите и свойствата на човешкия говор. Ако кажете на френски: “tout à fait”, на турски това значи: “дръж заяка”, а на френски има съвсем друго значение. На френски значи: “съвсем”. Или ако вземете “fait accompli”- свършен е светът.

Рекох, всички съвременни окултни ученици, за да изучат окултната наука, трябва да имат Любов. Окултизъмът без любов то е една сила неразбрана. Всичкият грях на Адама е, че той започва едно знание без Любов. Трябва да намериш Любовта. Тепърва сега ние изучаваме закона на Любовта. Любовта има най-хубавия език, най-избраните думи се намират в Любовта. Няма по-красив език от езика на Любовта. Та рекох, ако вие искате една наука, [в] която да възкръснете, изучавайте Любовта. Вие страдате и при това не знаете по кой начин да се лекувате. Не ви вървят работите и не знаете, как да я уредите. Като влезе Любовта, всичко ще уреди.

Тогава ще ви дам едно нещо: Не влизай в училището, докато нямаш Любов. Не влизай в живота, докато Любовта не те озарила. Никаква работа в света не започвай без Любов. Любовта е, която ражда всичко в света. И туй, което е родено от нея, има светлина. Само за роденото от Любовта има светлина. Без Любов светлина няма. Сега пазете се от едно заблуждение: вие всички сте пристрастни в любовта. Вие някои обичате повече, някои по-малко. После не пазите еднакво всички. Едного пазите повече, другиго - по малко. Защо? - Обичате някого повече, защото той ви посреща и ви обича. Но случва се някой път обратното, че някой ви обича, пък вие не го обичате. Него обича друг, него трети, четвърт и т. н. Тогава всички пъшкат. Единият, който обича, пъшка; вторият пъшка; всички пъшкат. Пъшкането в света е от неразбраната любов. Всеки, който пъшка, не е разбрал любовта. Сега, когато вие страдате, защо страдате? Не сте разбрали Любовта. Като разберете Любовта, всичките ви страдания ще се смъкнат, тъй както кожата на змията се смъква.

Рекох, ако вие се бихте решили да служите на Бога, както аз разбирам, животът ви ще бъде друг. Понякой път и аз се мъча. Понякой път ми идва на ум да кажа: “Много дебели глави имат.” Ако кажа, че много дебели глави имат, ще направя една погрешка. Защото дебелите глави не ги направи Господ. Ако един деликатен предмет много го употребявате, той става дебел. Хората често като работят, ръцете им стават дебели. Хората често, като са много алчни да спечелят, сърцето им става дебело. Човек, който иска всичко да има в света, задебелява. И неговият ум задебелява. Вие не може да бъдете собственици на живота. Животът може да го опитате. Погрешката е там, че вие искате да имате една собственост. Единствената собственост, на която имате право, то е вашия дух, вашата душа, вашия ум, вашето сърце. Вън от тях нищо не ви трябва. Тогава ще влезе обмяната, че дух с дух ще се обмени. При тази обмяна се заражда любовта. Душа с душа като се обменя, пак се заражда любовта, и ум с ум, и сърце с сърце, като се обменят, пак същото.

Та рекох сега, да обичате тези, които не обичате. И да намерите малкото добро. На някои вие сте отпуснали повече кредит. Да намалите техния кредит, а на другите да отпуснете повече. На някои давате по-голям кредит, отколкото трябва, пък на други няма никакъв кредит. Вземете малко от кредита на онези, които обичате и дайте на ония, които не обичате. Сега виждам вашата мисъл. Казвате: “Покажи ни, Учителю!” Аз ще ви покажа тъй, както старият рак показал на сина си как да ходи напред. - “Синко, ти трябва право да ходиш.” - “Татко, покажи ми!” Той започнал да ходи. - “Така и аз ходя.”

Сега имайте пред вид, че вие страдате от много работи, които ви са дадени в миналото и които не сте ги свършили. Много работи в вас не са свършени. Цялата човешка карма, това са недовършени работи. Туй, което окултната наука го нарича карма, това са недовършени работи. Сега в този живот трябва да ликвидирате с вашата карма. Запример вие често се мъчите, че не сте даровити, че не сте някой поет, някой музикант. Това ви мъчи. Всеки от вас може да бъде даровит цигулар. Всеки от вас може да бъде даровит поет. Че как? Като каже: “Планини високи, долини дълбоки.”Де е сега философията? Аз намирам в високите места има възможност човек да падне. А в долините човек може да се удави. Когато хората отгоре [падат], те са на планините. Когато долу се давят, те са долу в долините.

Сега на всинца ви какво ви трябва? Лесна работа няма. Как се качвате горе? Птици ще станете, крила трябва да имате. Тогава рекох, планините за кого са? - Планините са за човешкия ум. За какво са долините? - За човешкото сърце. Следователно мястото, да възпитавате вашия ум, е планината. Мястото, да възпитавате вашето сърце, е долината. Ето поезия: “Планини високи безбрежни, които Бог създаде, първият лъч на светлината вас огрява. Колко сте красиви, за вас душата ми трепери.” Може да наредите съществителни и прилагателни, колкото искате. Рекох сега, да впрегнете три чифта волове, да идете да орете в долините на вашето сърце. Да посеете най-хубавата пшеница, най-хубавите плодни дървета, да прекарате най-хубави пътища, съобщения. Като узреят плодовете, който пътник мине, да го посрещнете, да го нагостите, да му кажете по една сладка дума. Като се уморите от живота на долините, ще се качите по планините, ще фантазирате, ще пеете горе. Само на планините се пее. Планинските песни имат ехо в долините долу. Животът на сърцето става красив, само когато умът мисли. И тогава вашият възлюблен, това е вашият ум, вашата възлюблена това е вашето сърце.

Та рекох, не спъвайте пътищата на вашата възлюблена и не спъвайте пътищата на вашия възлюблен. Каквото и да ви говорят за вашата възлюблена, не вярвайте; каквото лошо и да ви говорят за вашия възлюблен и него не вярвайте. Какво трябва да вярвате? Вярвайте, че вашият възлюблен е на планината. И трябва да вярвате, че неговата възлюблена е в долината. Тогава тя отдолу ще казва: “Планини високи!” Той отгоре ще казва: “Долини дълбоки!” Това е любов. Планини високи, долини дълбоки!

Та рекох, търсете Бога по планините! Ние го търсим по планините. Ума търсим, затова сме дошли. След туй ще слезем в долините. Сега сме при възлюбления, който ни угощава. После ще слезем в долините, там при възлюблената и тя ще ни угощава. Ще кажем: “Колко са красиви великите Божии работи в света.”

Сега пожелавам гласа на вашия възлюблен, който иде отгоре от планините и пожелавам гласа на вашата възлюблена, който иде от долините да чуете!