Умореният преди да е започнал работа, трябва да почива. Едно правило. Който обича музиката, трябва да свири. В живота има една голяма опасност, тя е следната. Има един смешен анекдот, който аз ще приведа. Един философ в древността казал, че всичко, което Бог е направил, е чисто и свято, следователно човешките ръце не трябва да пипат нищо, което Бог е направил. След като говорил много години, дошло време да опита своята философия на практика. Излязъл един ден да се разхожда, дошъл до едно голямо дърво, на което плодовете били високо, седнал долу под дървото, дано дойде Господ да му откъсне. Греело слънцето, плодовете узрели, духал вятър, но плодовете не падали, нито един плод не се откъснал. Той мислел, че да откъсне един плод е грях. Чакал Господ да дойде, но Господ не дошъл. Явил се такъв глад в него, започнал да мисли по кой начин може да задоволи глада си. Писал писмо на Господа, да му даде в случая право. Има ли право да откъсне, или да чака Господ да дойде. Може ли да ми кажете колко време ще чака под това плодно дърво. Щом мислите, че едно дърво е свято и си позволявате да късате, непременно ще изгубите това, което имате. Нещата са важни дотолкова, доколкото те може да се приложат.

За пример, вие имате желание да пеете. Но коя е подбудителната причина, за кого ще пеете? Защо ще пеете? Пеенето е улесняване на една работа. Работа, която не върви, трябва да й пеете. Музиката в света се явила, когато хората така са заплескали своите работи, че е трябвало да има някакъв отдушник. Като не върви работата, ще турят масло, това-онова. На кого му се пее? На сиромаха не му се пее, но богатият, който е на някой банкет, в някоя опера, на някой концерт, на онези, на които работите са уж наредени, може да им се пее. Но на които работите са заплескани, защото има случаи, когато и на тия, богатите хора, работите са заплескани. На тях и на всички, които са осъдени на смърт трябва да им се пее, за да се утешат. Трябва да им се пее. Ти си богат, но за теб предстои смъртна присъда. Ти си красив, но за теб предстои смъртна присъда. Всичките хора са осъдени, до един. Сега всички осъдени хора аз ги виждам със своите знакове, титли, величия, мърдат като заклани. После казвате: „Какво са направили в света?" Едни носят знаковете на знатността, но всички и малки, и големи отиват на заколение. Питам: Какво ви ползуват вашите знаци, че знаете това или онова, когато вие сте осъдени на смърт?

Песента е направена за смъртта. Като се запее, смъртта така се захласва, че се отказва да вземе тръгналия за другия свят. Всякога, когато запеете, ще отложите присъдата. Смъртта като чуе една песен, ако е някоя българска, казва: „Чакайте да послушам песента". Затуй песните трябва да бъдат по-дълги. Щом не пеете, присъдата ще иде навреме; щом пеете, присъдата се отлага. Защо трябва да пеете? За да се отложи страданието ви. Защо трябва да пеете? За да се спрат нещастията ви. Пеенето така има смисъл. А защо трябва да бъдете добри? За да се откупите, нищо повече. Ще давате, за да се откупите. Има смисъл да бъдете добри. Вие искате да бъдете добри за себе си. Ще работите, ще спечелите нещо и туй, което спечелите, ще го дадете или за себе си, или за някой друг. Ако не разбирате живота, тогава какво ще ви ползува доброто? Доброто е една сила, която трябва да приложите някъде. На съвременните хора липсва едно разбиране. Дават ви един обяд, нещо вътре у вас ви казва да не ядете, вие не знаете, че в това ядене има сложена отрова, но не слушате вътрешното чувство. Много пъти гощават така вълците с месо, но и съвременните вълци са станали хитри. Като погледнат, знаят, че има отрова, отминават, не го вкусват. Тази отрова може да е съзнателна, може да не е съзнателна. Някоя несръчна къщовница сготвила в един некалайдисан съд, яденето е седяло доста време в него и тя ви дава да ядете от това ядене. Погледнете първо в съда, в който е готвено яденето, и ако не е калайдисан, не яжте. По-добре стойте настрана, отколкото да ядете. Някой човек иска да ви даде пари назаем. Вижте първо в ръцете му, какви са парите. Ако са направени от желязо, от мед, не ги вземайте, ако са от злато, вземете парите.

Един проповедник говорил на събрание, слушателите му били много, десет-двадесет хиляди, но от тях най-малко хиляда души спят; на десет души единият вече спи, понеже трябват делегати за другия свят, там слушат, какво става. Някой ме пита, защо спят тук. Те са делегати горе. Не ги смущавайте делегатите. Вие като слушате, едновременно с вас вашите ръце слушат ли, вашите крака слушат ли? Слуша главата ви, взема участие, гърдите ви, коремът ви съвсем друго правят. В дадения случай, когато говори един проповедник, коремът казва: „По-скоро да свърши, трябва ядене. Мене не ме интересува това, казва той. Вашата глава желае едно, вашите дробове желаят друго. Умът слуша, какво ще каже проповедникът, гърдите възприемат въздуха и го изхвърлят.

Та казвам: Трима души в човека има, които си дават мнението. Дробовете казват: „Ако ние не сме тук, той не би могъл да говори; ние, меховете, постоянно работим, ние сме, които го караме да изказва своите мисли. Често ние се намираме в положението на онзи българин един учен българин Цеко Грънчаров, умен човек беше, имаше правилно чело, но по произход малко мургав цвят, сатурнов тип, не можеше да види хубавото. Заражда се в него желание да иде в Америка, но средствата му са малко. Казва: „За да ида в Америка, трябва да зная език, да уча американците." Решено свършено. Отива първо във франция да научи френски, да свърши някой колеж. Но за да не си харчи парите, понеже бил евангелист, отива в една евангелска църква в Париж и те го наемат на големия орган да върти дръжката, да духа и органът да свири. Цеко Грънчаров падаше малко философ. Като сяда органистът да засвири, той си мисли: „До какво положение дойдох сега да карам един мех." Спира да върти и мисли. Идва при него музикантът и му казва: „Господине, с философия не става, но трябва ръчката да въртите." Разправяше ми той този случай. Цеко Грънчаров сам ми разправяше това, гениален човек беше. В Ню Йорк пада от третия етаж, счупва му се ръката, но остава жив. Благодарение, че паднал на багажа си. И до сега е жив, той е в Америка. Хората мязат на Цеко Грънчаров. Всеки си има по една философия.

Младият е, който е изгрял, възрастният, който е дошъл в зенита си, на най-високото място се е качил, а старият е, на който едва виждам гърба му, заминава. Аз обичам старите за това, че гюрюлтия не правят. Най-голяма гюрюлтия правят тия, които са на средата, особено отгоре като се качат. Те са всичките заповедници и все оправят света. Онези, които идват сега, той ги посреща. Това са състояния, които съществуват във вашите души. Вие не разбирате по някой път себе си. Искате да се покажете, че знаете много. Това обаче не сте вие. Защото аз съм виждал една кокошка изхохори се пред един вол и казва: „Знаеш ли колко съм голяма?" Подскочи, клъвне вола. Той казва: „Аз съм толкова голям, има ли смисъл да се занимавам с една кокошка?" Отбие се. Тя казва: „Да знаеш, тук кокошка се бори с тебе." Ти преодоляваш една мъчнотия, мислиш, че това е геройство. Ако една кокошка може да върне един вол от пътя му! Според мене, кокошката не трябва да бъде на пътя, дето волът минава. Някой път имаме самомнение, мислим, че може да издържим на едно изкушение. Има изкушения силни като вола. Ти не всякога може да върнеш вола от пътя му. Кокошката се заблуждава.

Та сега по някой път човек седи и не е разположен да слуша. Но представете си в едно събрание дето има сто души, и някой влезе и каже: „Пожар!" Вие веднага ще гледате из коя врата да излезете навън. Защо? Страданията в живота, това са пожари. Единственото нещо, което осмисля живота и внася радост в живота, това са страданията. На земния живот по-хубаво нещо от страданията няма. Човек, който не е минал по пътя на страданията, той не е човек. Съвременният човек е станал човек, след като е минал едно голямо страдание. Ние имаме да минем още едно голямо страдание. Когато видите туй голямото страдание, няма да остане частица да не трепери, и космите ви, и веждите, всичко ще се разтрепери. И като ви се говори за това страдание, казвате: „Дано Господ, каквото говори, на тебе да го каже, ние още веднъж не искаме да слушаме Божия глас." Сега вие очаквате, че ще дойде Христос. Ако рече да дойде Христос, вие ще хвръкнете във въздуха, ще настане каша, търкаляне, събаряне канари, разхвърляне на пластове, извиране на вода, пламък, огън навсякъде, разрушение, всичко разхвърляно, така ще бъде целият свят. От сегашната култура, от всичко това, което виждате, ще стане такъв хаос, че нищо няма да остане. Това е краят на нещото, което ще видите. След като видите всичко това, ще кажете: „Какъв смисъл има животът." След това ще дойде нова фаза. Зад разрушението какво седи. Това аз уподобявам на хубавите дървета в една плодна градина, където виждате изсечени плодните дървета, виждате как ги хвърлят в пещта. След всичко туй казвате: „Защо трябва да се изкоренят тези дървета?" Но, представете си, че отвън е студено, вие влизате в една стая с хубави мебели от дървета, добре отоплена и маса с книги. Тогава вече изгарянето на дърветата е намясто. Страданията на хората на земята ще образуват отоплението на бъдещето. Другояче, ако няма такава връзка между страданието и бъдещите последствия, страданията нямат смисъл.

Вчера идва една сестра и казва: „Някои външни хора дошли от провинцията, искат да ви видят, че ще си заминават." Казвам: Питахте ли защо искат да ме видят? „Запознали се с един брат и той им говорил за Вас. Те като че ли са делегатки от провинцията." Е, щом са делегатки, да дойдат. Три възрастни сестри идват и сядат. Казвам: Добре дошли, откъде сте, заповядайте. Едната казва: „Я ни кажете има ли още да страдаме на земята?" Рекох: Ти още не си страдала, има още да ти пати главата. Както те виждам, ти си много припряна, много сприхава, има да ти пати главата, хем здравата. „Ами децата ми ще патят ли?" Децата ти ще ти дадат такъв урок, че ще помниш. Другата, по-весела, тя ме гледа в очите да й кажа и на нея нещо. Млада, угледна, на 35 години. Казвам: Сестра, какво има да ме питаш? Казва: „Аз обичам много деца. Радвам им се, но ги нямам. Искам да зная, ще имам ли деца или не?" Казвам: Както виждам, не е писано да имаш деца. Като я попарих с вряла вода и оттам насетне не искаше да седи дълго тук. По-напред имаше разположение, седи, казах й, че няма да има деца, казва: „Хайде да си вървим". Третата беше най-умна. Казвам: Мога да ви кажа много работи, но сега съм зает, ще дойдете друг път. Сега ще ви кажа най-малкото. На едната казах, че ще й пати главата, за щастие нямам време ни дума да кажа. На втората казах, че не е писано да има деца. А третата казва: „Не искам нищо да ми кажеш." Тя само искаше добър път. Тръгнаха.

Аз по някой път разсъждавам: умрял някой, ние скърбим, някой момък напуснал момата, тя скърби. Скръбта е една и съща. За всяко нещо, което ние не разбираме, скърбим. Казвам на тази жена: Тебе не ти е писано да имаш деца. Ти в новата еволюция трябва да работиш върху себе си, да се самовъзпитаваш. Ако искаш деца, колкото искаш може да осиновиш.

Та и вие в новия път като ме слушате, искате да ви кажа нещо, което аз не обичам да казвам. Често ме питате: „Учителю, аз напреднал ли съм?"Ами че за да се проявя аз, трябва да те чуя. Ако ти си певец, тогава ще ти кажа. Ако пееш хубаво, напреднал си, ако не пееш, какво да ти кажа? Ако имаш знания, учен си, ако нямаш не си учен. И те са на степени. Вие имате само елементарни разбирания за нещата, както са поставени предметите. Един вол, един камък, едно добро, чисто механически ги разглеждате или гледате само физическата им страна. Имате един скъпоценен камък. Той все по нещо ще се различава от другите. Два камъка не могат да бъдат еднакви по величина. Двама души не са еднакви. В моите изследвания не съм срещал нито един човек да прилича на друг. Двама души да имат еднакви очи по форма, по цвят, не съм виждал. Нито челата им, нито веждите им са еднакви, нито очите. Има грамадно различие в хората. Ти не може да имаш едно благо, докато твоите очи, твоят нос, стомах, дробове, докато всичко в тебе не разбере това благо. Всяко нещо, за да се разбере истински, трябва да участва цялото наше естество; то трябва да вземе дял. Ако твоят стомах е малко разстроен, ти не може да разбереш истината. Ти ще разбереш истината, но ще влезе един нюанс на едно недоволство, което ще пречи да я разбереш напълно. Ако имаш някакъв дефект в твоите дробове, пак не може да разбереш истината. Ако има недъг в твоите крака, или в ухото, не може да разбереш истината, също така не може да разбереш и любовта. Казвате: „Той има много добро разбиране." Само един здрав човек може да има едно добро разбиране. Здрав човек това е завършеният човек. Още от миналото той си носи този капитал. Здравето е капитал, с който функционира в дадения случай. Човек не може без капитал, или то е нивата, на която ти ореш. То е условието, при което може да работиш. И животът е капитал. Умът на човека е капитал, с който може да работи. Сърцето е капитал, с който може да работи. Умът още не е човека, сърцето още не е човека. Богатството, всичките пособия още не са човекът. Човекът е нещо отделно от всички тези блага, кои-то Бог му дава. Вие искате да бъдете щастливи, нали така? Щастието е възможно само при здравия. Щастието е възможно само при живота. Щастието е възможно само при светлия ум. Щастието е възможно само при благородното сърце. То е един резултат. За да бъдеш щастлив, то от тебе зависи. Ако искаш да бъдеш щастлив, трябва да знаеш как да говориш; ако не знаеш как да говориш, не може да бъдеш щастлив. Ако слабият не знае как да говори на силния, може ли да бъде щастлив? Отиваш при Бога и ти не знаеш как да Му говориш. Ние отиваме при Бога и казваме: „Той, ако иска, да ни даде." Това е един упорит характер, своенравен. Друг път казва: „Каквото Господ иска, ще даде." Ти опитваш Бога да видиш, какво ще ти даде, тогава пък Го критикуваш. След като ти даде, ще кажеш: „Това ли намери да ми даде? Аз мислех, че Господ другояче ще постъпи, че Господ всичко ще направи, Той не постъпи както трябва. Най-после дойде един от служителите Божии, удари ти две три плесници и ти казва: „Ха, върви си."

Да излезем на упражнения, после ще разговаряме. (6 ч.)

(След гимнастиките.)

В живота на човечеството настава една нова фаза. За нас не е въпрос какви са хората. Нас не ни интересува от какво е направено едно шише, нас ни интересува колко може да събере това шише. В коя фабрика е направено, от какъв материал е направено, това не ни интересува, но здраво ли е шишето и какво може да събере. Какъв е човекът, то е друг въпрос, какво може да научи човек в света, и това не ни интересува. Не ни интересува отношението на въздуха към дробовете ни, но ни интересува добър ли е или не, чист ли е този въздух или не. Светлината, която иде при нас, ни интересува добра ли е или не. Храната, която влиза у нас, също ни интересува. Тя ни интересува дотолкова, доколкото можем да я възприемем.

Сега, като слушате един сказчик, вие казвате: „Колко съм невежа." Не се спирай колко знаеш и колко не знаеш, то не е важно. В дадения случай какво може да научиш. Колкото знаеш и колкото не знаеш, то е безпокойство, не го туряй в ума си. Колко може да научиш, дали си богат или не, не трябва да се безпокоиш, няма какво да те безпокои какво може да придобиеш в настоящето. Казвам: Сега ще ти говоря за настоящето. Вие може да кажете: „Ние знаем тези работи." Аз не говоря за неща, които знаете, аз говоря за неща, които не знаете. Вие може да имате известно разбиране за нещата. Нито един от вас няма пълно разбиране за това, което става в природата. Туй, което е разбрал в един момент всеки един философ, всеки един човек, в следващия момент туй разбиране се различава. Сутрин светлината е една, на обяд светлината се различава, не е същата, нито по количество, нито по качество, нито по интензивност е същата.



Да кажем, че това е цялата Земя (фиг. 1). Вижда ни се, като че ли Слънцето се повдига нагоре. Лъчите, които падат хоризонтално или наклонено, се различават. Някой казва: „Аз видях Слънцето." Под какъв ъгъл си го видял, какво количество светлина си възприел, какво количество от тази светлина си преработил. Онова, което не си преработил, ако се пусне в тебе, то ще ти създаде една неприятност. Това, което можеш да възприемеш в организма си, то те ползува. Аз говоря за онзи велик закон, който функционира в природата. Природата е снизходителна към разумните същества, понеже използуват всичко. Онова, което не могат да използуват, го пращат навън. Неразумните същества искат всичко да заграбят, вследствие на това им се дават педагогически задачи, както природата си знае. Няма да ви обяснявам защо е така. Аз няма да ви обяснявам, защо Слънцето е нагоре, защо Земята е валчеста. Не може ли да бъде плоска. Тази форма е най-подходяща. Защо не е плоска? Защото не подхожда в дадения случай. Земята може да бъде плоска. Земята нито е валчеста, нито е плоска, никаква не е. Какво значи никаква? „Никаква" значи, че не може да вземе форма, каквато иска. Всичките тела са валчести, защото кривата линия е най-подходящата линия. Тя е линията, при която има най-малко съпротивление. Ти, като вървиш по права линия, ще се изкривиш. Казваш: „Не трябва да бъда крив." Ще бъдеш крив. Ако те изкривяват хората, радвай се, че са те изкривили. Ако ти създадат препятствия, пак се радвай, защото в туй препятствие ще намериш посоката на твоето движение. Ще видиш нещо ново. Така като се говори, това е морализиране. Морализирането е неестествено отношение към хората. Аз имам пари, ти вземаш от мене на заем, но аз ти казвам: Ти трябва да бъдеш честен, навреме трябва да плащаш дълговете си. Ти трябва да вървиш по Бога, ти трябва да бъдеш религиозен, ти трябва да бъдеш разумен. Но всичко се основава на това, че ти имаш да ми даваш.

Един турчин взел пари от един ходжа. Турчинът го пита: „Сега къде да ида?" „Докато си взема парите, при мене ще бъдеш, да те уча." Като си взел парите, турчинът го пита пак: „Къде да ида?" „В джамията иди." Съвременният наш морал, съвременните наши понятия за право, за криво, са все около нашите интереси. Затова няма един общ морал. Един учен човек създаде една теория, да кажат хората: „Той е учен човек." И от тази теория да изкара парици. Той ще напише едно съчинение, за да просвети света. Измисли някакъв газ да мори неприятелите, или че измислил някаква машина. Но зад всичкото това измисляне стои нещо користолюбиво. Природата държи сметка обаче за всичко.

Един кръчмар запитал: „Какво ще бъде моето наказание в бъдещия свят, като съм продавал вино?" Всички бъчви, които си продавал, ще бъдат окачени на врата ти. Ти си продал 200, 300, 400 бъчви и тия бъчви ще бъдат окачени на врата ти, какво ще правиш? То е фигура. Учените хора казват: „Всяко последствие има своята причина." Ти си бил кръчмар, продавал си вино. Ти си причина, а бъчвите, последствието ще бъде окачено на врата ти. Туй е сега за изяснение, за едно забавление. Ти казваш: „Възможно ли е това кръчмарят да носи бъчвите?" Не е възможно. По една ще ги носи.

Значи първия ден като иде, ще му турят първата бъчва, втория ден ще му турят втората бъчва, на хилядния ден хилядната бъчва ще носи. После какво ще стане? Ще се повтори наново, пак до хилядната, и пак ще се повтори. След туй се разглобяват бъчвите, носи частите им, обръчите, после пак ще ги сглоби, ще ги пълни, ще ги носи и ще ги донася пълни от онзи свят в този свят. Но това не е наука, това са заплашвания, за да не грешат хората. Кръчмарят няма да носи никакви бъчви в оня свят. Той в оня свят ще бъде без бъчви. Там ще бъде най-голямото му страдание, че няма бъчви. Ако ти дадат в оня свят да нямаш език, да нямаш очи, да нямаш уши, да нямаш стомах, да нямаш дробове, питам: не е ли по-страшно, отколкото да носиш хиляда бъчви на гърба си. Аз бих предпочел да нося милиони бъчви на врата си, отколкото да загубя очите, ушите си. За да се уплашат хората, така се казва: „Хиляди бъчви да носиш".

Една къщовница иска да сготви. Според новата наука, за да сготвиш, кухнята ти трябва да има два прозореца, кухнята ти да е съградена на хигиенично място, да има слънце от изток, запад и юг. Огнището, на което трябва да готвиш, трябва да е на такова място, че като туриш тенджерата, сутринта да влезе първия лъч и на обяд да влезе в тенджерата един лъч. Ако може да паднат тия два лъча, туй ядене е вкусно сготвено, ако не влязат, яденето отрова става. Човешкият ум е един трансформатор на енергиите, които идват от цялата вселена. Ако твоят ум не може да предаде слънчевата енергия, той не е ум. Ако твоето сърце не е в състояние да предаде слънчевата светлина, не е сърце. Ако твоята воля не може да се ползува от благата, които природата дава, ти нямаш воля. Ти се намериш пред едно дърво с плодове и не може да откъснеш от плодовете. Казваш: „Имам ли право да късам от плодовете?" Аз имам право да късам от всички плодове на дърветата, но нямам право само от устата на един човек да го вземам, а имам право от всяко дърво да откъсна от плодовете му. Никакъв закон не съществува в природата. Има вътрешен закон, според който, не мога да взема плода от устата на човека, понеже той е вложил енергия, за да откъсне този плод. Нямам право да вземам неговите плодове. Тъй седи въпросът, ако искате да имате един морал. Познанието на доброто и злото седи в това, да не вземаш капката от устата на човека, да не вземаш ризата му, с която е облечен, да не вземаш шапката, която е на главата му, да не вземаш обущата на краката му. Това е познание на добро и зло. А пък животът е онова дърво доброто, от което вие може да се ползувате винаги. Вие трябва да се ползувате и от знанието. Това знание как ще го придобиете? Виждате, че природата не е устроила пръстите еднакво. Всичкото ви нещастие и щастие е написано на ръката ви. Каквото и да ви се случи, всичко е написано на ръката ви. Как трябва да постъпите, е написано на ръката ви, за всеки даден момент е написано. Защото първият пръст показва посоката, в която трябва да се движиш, път, който трябва да намериш в света, за да знаеш как да се движиш и накъде. Няма повисок от него. От него ще видиш цялата обстановка, ще се ориентираш. Какъв е вторият пръст? Това е най-високият планински връх на твоя ум, на твоето сърце и твоята воля, дето ти може да се качиш и да гледаш този път и да видиш всичките мъчнотии. Ако не се качиш на най-високия връх, има много пъти да се качваш. Третият пръст, безименият е склад, отдето ти можеш да вземаш всичките си сили, с които може да разполагаш. Те се намират в твоя трети пръст. Ти пари нямаш, скръбен си, нервен си, чувствата ти хилави, умът ти хилав, започваш да милваш третият си пръст. Ако някои хора, които са скръбни, милват този си пръст, по-скоро ще се уреди работата, без да знаят, без да кършат ръце, да четат една книга, втора книга, да вземат пари от банката. Хвани третия си пръст, тегли го и кажи: „Кажи ми, откъде да взема заровените пари". Банката е там, изворът, отдето може да вземеш, е третият пръст. Третият пръст на човека е свързан с всички складове на природата. Той е нещо като звънец. Ти само като похванеш бутончето, онези, разумните същества, започват да звънят и всички казват: „Вижте там онзи, какво иска." Ти дръннеш на една станция и те казват: „Кой е там?" Ако ти си в Америка, дрънкаш на звънеца на един бакалин, казваш: „Моля 3 кила захар, 5 кила грозде, 2 хляба." Не се минава половин час и една каруца иде с добре облечен човек в бели дрехи, с ръкавици, носи нещата. Ти сега искаш, без да дрънкаш. Ще дрънкаш по всички правила, но няма да дрънкаш на всички звънци, както децата напразно дрънкат. Всяко място в природата, което бутнеш, ще ти създаде щастие или нещастие. Ако стъпиш правилно, ще намериш някой изгубен часовник, някой изгубен пръстен ще намериш, ще намериш някой портфейл със сто хиляди лева, с двеста хиляди лева. Сега това на вас ви се вижда странно.

Ние, съвременните хора, сме отегчени от един безразборен живот. Ти седиш и мислиш, какво ще стане с тебе след двадесет години. Ти си офицер, след двадесет години ще има война. Гледам, както ти си построен, ти си човек невнимателен. Като офицер ще отидеш на война, ще те ударят и ще ти откъснат левия крак или лявата ръка. После виждам два георгиевски кръста на гърдите. След двадесет години казва: „Каквото каза, ми се случи". Аз не ги създадох, аз предвидих нещата, които ще станат. Пътят, по който хората вървят, е неразумен и неестествен. Този ред и порядък на хората не е естествен и не е в съгласие с природния ред и порядък. Природата не ти е определила да ходиш и да се биеш. Казваш: „Аз съм длъжен да ида да се бия за отечеството." Ти нямаш право да се биеш, когато природата не -те пуща. Ти от Господа имаш ли право да се биеш? „Но за отечеството ще ида да се бия." Един човек, когото Бог е създал, ще иде да завладява една земя, която Бог е създал. Нито един човек не е достоен, нито един народ не е достоен да завладяват земята, нито цялото човечество. Земята е на природата. Всяко живо същество, което съществува, има право да живее на земята, но не и да я владее. С другите работи сега няма да се занимавам, но питам, за какво говорят хората? Къде е правото? Хиляди хора киснат по затворите. Хиляди жени са изгубили своите умове от един безпорядъчен живот на сегашния строй. Хиляди деца са станали хилави по причина на човешкото безумие. Търсят причината в наследствеността, че дядо му, че баба му, че природата така го създала. Това са философски обяснения. Важното е, че хората не вървят по онзи разумен път, за който те са създадени.

Вие сте от разумните, вие знаете 5 по 5 колко прави. Какво означава 25? 2 плюс 5 е равно на 7. Две злини, събрани на едно място, дават едно добро. То е 25. Две добрини събрани на едно място и други две злини събрани на едно място, дават едно добро. 5 х 5 = (25). На едното място има плюс, на другото минус. Следователно числа, които са положителни, свършват с негативен резултат. И числа, които са негативни, свършват с положителен резултат. Богатият, който започва с богатство, не може да бъде богат. Такъв закон не съществува. Онзи земеделец, който нищо не извади от хамбара си и нищо не е посял на нивата, не може да вземе нещо. Следователно, ако ти не осиромашееш, не може после да забогатееш. Сиромашията е една възможност. Ако си богат, трябва да осиромашееш; ако си сиромах, трябва да забогатееш. Две положения трябва да разбираш. Трябва да знаеш как да започваш днешния ден с плюс или минус. Това е едно благо, че не знаеш. Трябва да знаеш, че числото 5 е в лявата страна, то е негативно. Лявата ръка е негативна. Лявото полушарие е положително, дясното е отрицателно. Ако в тебе една мисъл се прояви в лявото полушарие, което е положително, и ако ти речеш с лявата ръка да работиш, ти ще изгубиш. Право ли е или не, не знаете сега. Лявото полушарие е в хармония с дясната ръка, а дясното полушарие е в хармония с лявата ръка. Прекръстосване има. Следователно трябва да се съберат хора, на които полушарията са в хармония. При това този закон седи в това, да знаеш кой пръст е положителен и кой отрицателен. Имате четири пръста, двата в дадения случай ще бъдат негативни и двата ще бъдат положителни. Палецът е регулатор, трансформатор. Той трансформира тази енергия.

Да допуснем, че вие завържете приятелство с някой човек, искате да знаете, дали този човек ще устои или не на първоначалните приятелски чувства. Ще зависи най-първо от вашето ляво полушарие, ще зависи и от вашето дясно полушарие, ще зависи от вашата дясна ръка, и ще зависи от вашата лява ръка, ще зависи от вашия десен крак и от вашия ляв крак. Краката това са резултати. Краката са свързани със склад от добродетели. Човек, който устойчиво ходи, стъпва съзнателно, внимателно, този човек е добър. Един човек, на когото ръката е енергична и каквото хване го направи красиво, този човек е справедлив. Каквото хване, ще го направи. Човек, който добре вижда, той обича истината. Човек, който добре слуша, той е мъдър. Човек, на когото обонянието е правилно, той е умен. Човек, на когото езикът е хубав, мек, той е любещ. Едно животно като види друго животно, го близне, казва: „Виж каква ми е любовта." Турците имат една поговорка: „Хората, като се познават, се обичат, животните, като се ближат, се обичат. Някои хора се облизват. Някой човек, като види друг, облизва се. Защо се облизват хората? Трябва ли да се облизва човек? Само бедният се облизва, богатият никога не се облизва. По някой път човек подава езика си, намазва устата си, това не е облизване. Езикът предава енергия. Горната част на устата е положителна, активна. Долната пасивна. Следователно всички хора, на които долната бърна е подадена, казват: „Дай". Те мислят какво Бог може да направи за тях. Онези, на които горната бърна е развита, дават. Те казват: „Каквото ние можем да направим за другите ще направим." Един човек казва ли: „Какво могат да направят другите за мене", долната бърна е развита. Той се е научил да взема.

В растенията има един съзнателен живот, във всичките животини, в хората има един съзнателен живот. Туй съзнание в най-напредналите съществва е още поразвито. Не мислете, че реалността сега се заражда у вас. Тази реалност разяждаше сърцата на най-възвишените същества, които живееха в тази култура на земята.

Нашата земя е претърпяла много промени. Нашата земя първоначално е била грамадна. Едно време, когато ангелите са живели на земята, тя е била сто пъти по-голяма, отколкото сега. След като се биха ангелите, те я разрушиха. Тя се смали. След като ние се бием, ще стане още по-малка. Това са научни теории, които се нуждаят от доказателства.

Имам на разположение един час, не искам много да ви държа, защото ще заспите. Няма време за доказателства. Аз съм много положителен. Не спите ли, ако ви впрегна с мене да вървите сто километра, ще ви капнат краката. Преди 15-20 години с мене пътува една модна госпожица и, като пътува с мене, казва: „Господине, скъсаха ми се краката, не мога вече да вървя. Не мога да мръдна нито една педя." Казвам: Права сте, трябва да си починете. Не казвам: Как тъй, само толкоз ли можете да ходите? Не се е научила да ходи дълъг път. Тя казва: „Никога през живота си не съм ходила четири часа без спирка, ще умра."

Трябва едно разбиране. За себе си е права. В съвременната наука трябва да вървим по един отличен път. Всичките умни хора не седят на едно ниво. Някои криво ме разбират. Но съвременната наука трябва да има приложение. Математиката е наука, която има приложение в живота. Във всяка една твоя мисъл стават ред процеси, които са математически изчислени. Ти за да извършиш какъвто и да е процес, твоите математически клетки трябва да вземат участие. Те докато не свършат своите математически изчисления, не може да пристъпиш нито йота нанякъде. След като ги извършат, тогава казват: „Господарю, сега ще мръднеш." И ти ще се мръднеш, колкото те ти кажат. Ако ти не пристъпиш според техните изчисления, ще те сполети нещастие. После има клетки, които седят хиляди пъти по-високо в морално отношение от самия човек. Знаят си работата, знаят да те посъветват как да постъпиш, ако ги питаш, ако ги слушаш. Господ е създал човека тъй хубаво, назначил му е хубави настойници, толкова хубави настойници, че човек, ако ги слуша, ще стане човек и половина. Истинска наука е туй.

Казваше ми един българин: „В боя при Солун, падат гранати, куршуми, но не зная какво да правя. Отидох, Господи! Нещо ми казва: „Не се мърдай, стой! Тихо стой! Никъде няма да мърдаш. До пет минути няма да мърдаш." След пет минути казва: „Ходи сега, бягай!" Слава Богу нищо не ме засегна." Друг ми разправяше следното: „Аз съм офицер, имам да охранявам един полк с войниците си. Един глас ми казва: „Ще заемеш еди коя си позиция и няма да се мръднеш целия ден. Ако се мръднеш, ти и хората ти ще пострадат." Целия ден седим на това място, обстрелват ни. Никой не пострада през деня. На другия ден аз искам да идем на друго място да се скрием, но войниците казват: „Ние вчера тук бяхме в безопасност." Аз не останах при тях на старото място, отидох на ново място. Там падна една граната и изби всичките до един. Само аз останах жив."

Сега ще кажете, че това е заблуждение. Ами не е ли заблуждение, ти да вървиш по това, което не знаеш. Сега за пример ние сме толкова лековерни, мислим, че съвременният строй може да се измени. Че как ще се измени. Съвременният строй е изменен. Съществува един строй в света, който трябва да възприемем. Ние създаваме само идеята в камарата, че трябва да подобрим света. Туй никога няма да стане. От две хиляди години християните искат да го поправят според своите разбирания и нищо не са оправили. Тъй както Христос учи, веднага ако го приложим, ще имаме резултати.

Сега разбира се, аз не искам да се занимавам с един човек, на когото краката се счупили. Защото според моите изчисления виждам, че на някого крака се е счупил от желанието на хората да се счупи. Каквото хората желаят, това става. Някой път хората искат да се бият, започват вестниците да пишат за война, битки, и най-после туй, което мислят, стане. Казват: „Да се примирим." И пак се примиряват и пак живеят братски. И тъй става. Туй, което общо е вярно, и в тебе е вярно. Ако ти в себе си кажеш: „Ще стана учен, ще стана учен", и ставаш учен. Дотегне ти сиромашията и казваш: „Богатство, богатство." След като забогатееш, ще кажеш: „Сиромашия, сиромашия." Ако в света нямаше сиромаси хора, богатството нямаше да има смисъл. Красотата на богатството е сиромашията. Ако в света нямаше сиромаси хора, богатството щеше да бъде по-голямо нещастие. А красотата на здравето, това е болестта. Какво представлява едно болезнено състояние? Здравият човек, който убива хората, здрав ли е? Онзи, болният, се моли, колко е кротък, той обещава всичко. Вие го облажавате, че се е разболял, значи е отворил сърцето си. Онзи казва: „Аз работих, трябва да ям и да пия, да живея." Всички трябва да измрат, той да живее. Болният казва: „Господ здраве да дава на хората." Не е лесно да си болен. Че кое е по-хубаво да си болен и да желаеш доброто на света или да си здрав и да казваш: „Да измрат всичките, да ги избием?" Хубаво, тогава само ти ще останеш в света. Няма никаква философия в това. Ако ти в себе си убиваш всичко онова, което е възвишено и благородно, ако ти в себе си убиваш всяка хубава мисъл, която съгражда, ако ти в себе си убиваш всяко чувство, което съгражда, ти си убиец на себе си. Остава в тебе една хилава мисъл, ти ставаш някое величие в света. Питам: Какво ще спечелиш? Следователно, ще приложиш закона: никакво убийство на никаква мисъл, никакво убийство на никакво чувство и желание, никакво убийство на постъпките. Мислите, чувствата, желанията и постъпките да живеят. Никакъв затвор на никаква твоя мисъл, никакъв затвор на никое твое чувство, никакъв затвор на каквато и да е твоя постъпка. Аз разбирам право. Има постъпки, които не са наши. Да убиеш един човек, това не е постъпка, това е престъпление. Под думата простъпка аз разбирам Божественото, под думата мисъл разбирам също Божественото. Простъпка или хилава мисъл, или хилаво чувство разбирам човешките неща от неразбирането. Понеже ние искаме да бъдем щастливи. Ако ти убиеш един човек, ето какво ще стане. Ако ти убиеш един твой ближен, той ще стане един червей, ще влезе в твоя стомах чрез храната, ще вземе да те гложди, ще се размножава и оттам насетне в нервната система, в мислите, в желанията и няма да видиш бял ден оттам насетне. Сега това няма приложение, понеже не разбираме закона, онзи закон, който направлява живота. Има неща, които още сега може да приложите и да опитате, че около вас има разумни същества и че вие живеете в един разумен свят. В дадения случай, ако вие може да измените вашите мисли и постъпки, този свят ще се отвори и вие ще видите хиляди лица, които ще се подадат всички засмяни. Вие ще кажете: „Обширен е този свят." И веднага всичката ви сиромашия, всичките ви болести ще изчезнат, всичките ви страдания ще изчезнат. Светът е пълен с толкова приятели. Сега вие сте като затворници, виждате само стражари, които пазят на вратата, и хиляди ваши приятели, които мислят за вас. Казвате: „Те не съществуват." Когато вие се обърнете към тази любов, когато вие се обърнете към тази мъдрост, когато се обърнете към тази истина в този свят, стражарите ще отворят затвора и този затвор ще престане за вас. Всички затвори трябва да се съборят вътре във вас.

Сега за пример често срещам хора със стари възгледи. Срещна свещеник, погледне ме; той мисли, че аз развалям реда и порядъка. Вървя един ден, срещам един свещеник, гледа ме криво. Казвам на другите: Кажете му, че има друг свят. Като ме гледа, препъна се, удари се. Казвам: Отче, може да те вземат преждевременно, няма да оправиш света. Ти и аз сме криви в едно, че не сме носители на онова, Божественото, което е в нас и служим на онова заблуждение от хиляди години. Хората в света страдат, страдате и вие, страдаме и ние. „Да ви прости Господ." Ще ни прости, когато изменим нашите мисли, когато изменим нашите чувства и постъпки справедливо. Не мислете, вие имате една мисъл, която може да ви костува живота. Сега се насажда новото учение. Новото учение е учение на Бога, че хората трябва да живеят в една разумна любов и всеки човек има право да живее на земята. Новото учение е учение, че всеки човек има право да учи на земята. Новото учение е учение, че всеки човек има право да бъде свободен на земята. То е Божието учение. Има право, понеже от Бога са излезли и при Бога ще се върнат, имат право да бъдат свободни. Никой не трябва да поставя препятствие на Божествения ред, на човешкото може да се поставят препятствия. Дойдем ли до Божественото, всеки трябва да почита и уважава Божественото, да му каже: „Пожелавам ти да постигнеш свободата, пожелавам ти да постигнеш любовта, пожелавам ти да постигнеш добрите твои мисли, пожелавам ти да постигнеш добрите твои желания, пожелавам ти да постигнеш добрите твои постъпки."

Бъдещата наука е това: като станеш, изхвърли от главата си всичко онова, което те безпокои. Изхвърли из ума си, че светът е лош. То е внушение, то е една сянка, то не е радост. Ти мисли, че светът е добър. Ти мисли, че в света има само добри хора, само добрите хора живеят, лошите хора, това са сенки, те нямат условия за живот. Питам: Кое е по-хубаво една бомба, която може да се пръсне и да унищожи хиляди хора, или едно житно зърно, което може да израсте и да храни тия хора. Житното зърно в моите очи е по-реално. Онази бомба нищо не струва, ще убие хиляда души и какво ще постигне? Бомбата е изобретение на човека. Бог е създал житното зърно. По какво се различават човешките дела? Разрушават. По какво се различават Божиите дела? Създават. Казвате: „Де е Господ?" Като влезе в тебе Божественото, ти растеш. Като влезе в тебе Божественото, ти си радостен. Като влезе в тебе Божественото, ти мислиш, ти всичко може да направиш. Какво е човешкото? Като влезе човешкото, ти си болен. Като влезе човешкото, ти си сиромах. Като влезе човешкото, ти си хилав, шантав. Човешкото може да те направи шантав. А Божественото? Всичко онова, което въздига хората, дава растеж, радост, веселие, то е Божественото. Всичко онова, което отнема радостта, то е човешко. Така трябва да мислите всички.

Има ли Господ? Щом има радост, има Господ, щом няма радост, няма Господ. Аз не търся Господ вън от Неговите качества. Може ли слънцето да грее и да не внесе радост, да не освети и да не внесе своята топлина и светлина. Слънцето и неговата топлина и светлина вървят заедно. Че как ще проповядвате Господа без любов, без знание, че как ще Го представите че Той съди света, ще тури хората в ада? Ние създадохме този ад. Господ ще ви тури това, което вие сами сте създали. Бог създаде небето, Бог създаде рая, създаде хубавите, красивите неща. Ада го създадоха хората. Хората създадоха ада и кой каквото е създал, там ще иде. Сега искат да ни убедят колко време сме щели да страдаме. Аз оставам и този въпрос, но да дойдем до онова: как може да бъдете здрави, да бъдете умни, да бъдете добри? Каквото поискате, ще ви бъде. Колко души бедни има между вас? Аз искам да зная, понеже мога да ви помогна. Кои са причините за вашата беднотия? Защо всички изведнъж бедни не станете? Ние не разрешаваме въпроса в света, но искаме да внесем една нова светлина. Ние вярваме, че всеки човек е в състояние да разбере светлината. Щом аз се явя с едно фенерче, няма да ви уча да ходите, но ще вървя напред, вие ще ходите след мене сами, вие ще знаете пътя. Сега, за да ви взема и да ви водя за ръка, трябва да предположа, че вие сте слепи. Тогава тази светлина е безпредметна за вас. Ако вие имате очи, аз мога да ходя, само да осветявам пътя ви и вие сами да вървите. Аз представям едно знание. Тази светлина, тя е необходима в този път, да намерите пътя си и да отидете до мястото, до предназначението.

Вие сте дошли на земята и веднага искате най-първо да имате едно видно положение. Право имате да искате да бъдете здрави, да искате да растете, да искате да имате условия. Дръжте в ума си мисълта, че никой в света не е в състояние да отнеме това от вас, което Бог ви е дал. Докато така мислите, никой не е в състояние да ви лиши от нищо. Когато се поколебаете, неприятелите ще почнат да влизат. Затова именно човек не трябва да се колебае в крайните резултати на доброто. Някой път вие се уплашите от някоя голяма боа или от буря. Аз съм минавал през места, дето хората са били завличани от пороища. Преди години дойде една буря, 20 души се издавиха, ние преминахме през реката; тя задигна линията, мостове, станции. Шофьорът казваше: „Няма нищо, излязохме." А наоколо хората казваха: „Много праведни трябва да са, щом можаха невредими да минат." Аз вярвам, че онзи свят е разумен и нищо не е в състояние да отнеме моя живот, когато невидимият свят е с мене. Но когато невидимият свят не е с мене, колкото и да се пазя, все това. Но има друго разумно нещо в света, което действува. Вие сте дошли на земята да проверите не вашата разумност, но разумността на другите, които ви ръководят. Вие сте дошли на земята, за да се уверите, че този свят, в който живеете, не е такъв анархически, както мислите, той е в пълен ред и порядък. Понеже хората не могат да си го обяснят, представят си го такъв, какъвто не е. Не е тъй, защото ние създадохме туй противоречие. За пример вземете сегашната криза, как мислите, тази криза кой я създаде. Тя е изкуствена, създадена от самите хора, за да могат по изкуствен начин един ден да изиграят другите. Казваше ми един приятел от Америка: „фалирали сто банки в един ден." Къде са капиталите на тези банки? Парите минали от едни хора в други или храната минала от едни хора в други. Туй всичко е дадено от разумния свят за всички живи същества, които живеят, не само за хората, но и за животните, и за растенията. Човек е взел привилегията да постъпва така, както не трябва, затова природата ще го държи отговорен. И всички тия нещастия, които ни сполетяват сега, се дължат на онова противодействие. Римската империя, която владееше света, де е сега? Един ден ще изчезнат всички, ще остане само един разумен порядък в света, докато хората дойдат до същественото, че по човешки не трябва да се живее. Нали се казва: „Дай власт на човека, за да го познаеш какъв е." Тогава, каква е целта на онези, които имат власт? Онези, които имат власт, да дадат свобода на своите братя. Тогава казвам: За да познаеш любовта на хората, трябва да им дадеш живот. Ако не можеш да дадеш живот на хората, ти не ги обичаш. Любовта подразбира живот да дадеш. Когато обичаш онзи, който умира, той ще оживее. Виждаш един човек, който се е обезсърчил, като го обичаш, трябва да му дадеш живот. Следователно любовта без даването на живот не е любов. Това е едно залъгване, една лъжа. Тогава някой казва: „Обичаш ли ме?" Аз вярвам само в една любов, която може да даде живот. Всяка любов, която не дава живот, това е залъгалка. Всяка сила, която не може да даде свобода на човека, това е насилие. Така трябва да се разбира. Някой казва: „Мене да ми дадат само власт, ще избеся всичките." Но, приятелю, казвам, като ти дадат власт и ти освобождаваш всичките хора, тогава разбирам, че ти си един силен човек. Да не се заблуждаваме. Ние в света нямаме една идеална система. Засега английската държава вътрешно е най-уредена относително е уредена; нито една държава не е уредена така, както трябва. В Англия, като идеш, там си свободен, религията е свободна, но политиката не е свободна, ти в политиката не може да се месиш. Българите всички са политикани. Нашите стражари са нищо пред американските, те са по 6 стъпки високи, близо 2 метра. Всеки, който не слуша, могат да го вдигнат с една ръка и да го тръснат на земята. Щом ти каже: „Хайде в участъка", и ти направиш възражение, веднага в носа те удрят и те простират на земята. Който е дошъл в Америка, трябва да се подчинява на законите. Туй няма нищо общо със Славейковата поговорка: „Покорна главица, остра сабя не сече." Но това не е правото, не е идеалното. В американците има съзнание, в англичаните има съзнание, и в българите има съзнание. Всеки народ си има свои добри страни, всеки човек си има свои лоши страни. Доброто живее във всинца ни, трябва да се сплотим така, че то да стане общо за всички.

Бъдещата свобода на хората трябва да се обоснове върху любовта, която дава живот, върху знанието, което носи светлина и показва пътя в истината, която дава свобода и възможност за всеки човек нормално да се развива. То е моето разбиране. В природата има закон за размножаването. Никога не трябва да се роди един човек без позволение. Много хора са родени без позволение и затова страда светът. Човек трябва да дойде на определено време и определени условия. Много хора има в света, които не могат да живеят при дадените условия. Други пък са дошли за едно и също нещо, че има състезание. За една служба се появяват 15 хиляди души кандидати. Ако се явят 15 хиляди души кандидати за една служба, какво щастие може да има? Ако се явят 15 хиляди кандидати за една мома, кой ще бъде щастлив?

Един ще бъде щастлив, но 14 999 ще бъдат нещастни. Питам: Какво щастие може да има при такива състезания? За една служба има право да се яви само един кандидат. В природата законът е такъв. Щом се явят 15 хиляди кандидати, това е неестествено положение. Туй неестествено положение го създаваме самите ние.

Някой казва така: „Бог дава, но в кошара не вкарва". Аз не зная какво е искал да каже онзи, който е измислил това? Аз казвам: Бог дава и иска онова, което дава, разумно да се приложи в живота. Бог дава сила на хората, но не иска тази сила да се употреби за насилие. Бог дава живот в света, но не иска да се употреби за насилие. Той иска любовта да дава живот. Това е желанието на Бога. Някой мисли къде е Господ? В страданията, които претърпяваме. Сега ние сме в тези страдания, там е Господ сега. Той ни пита: „Какво правиш?" „Страдам, Господи, защо?" „Защото не вървиш по правия път." Аз може да страдам от своите погрешки, аз може да страдам от погрешките на другите, колективно ние сме отговорни и индивидуално ние сме отговорни. Общо сме отговорни за цялото човечество, пък и цялото човечество е отговорно за моята погрешка. Ако страдам за греховете на другите хора, мога да им помогна, ако страдам само за себе си, мога да помогна само на себе си.

Сега, когато говоря върху този въпрос, не искам да ви ангажирам, не искам да ви оправя света, не искам да ви изменям строя. Целият строй никой не може да измени, може да станат промени в света. Туй, което ние делим, или искаме земята да завладеем, мязаме на онзи гръцки поп, който купил една нива и казал на нивата: „Да знаеш, че за пръв път поп те владее." Нивата погледнала и казала: „Дядо попе, като тебе 99 господари съм имала." На онова, което човек придобива, трябва наистина да му бъде господар, да не може нищо в света да го лиши от правото, което той има.

Ние трябва да изучаваме земята, защото земята е валчеста, защото земята се върти. И ние трябва да се въртим. Не другите да ни въртят, а всеки сам да се върти. Аз бих съжалявал, ако трябва да чакам другите да ме въртят. Сам ще се въртя. Ще се въртиш, за да може твоето слънце да изгрява, и то равномерно, да определя движението ти, а ти да бъдеш господар на твоята съдба. Другите хора може да ги имаш като едно условие, като подбудителна причина, за да мислиш. Някои хора мислят, че са много самостоятелни. Най-първо момъкът обича една мома, ходи с нея, мисли, че е много самостоятелен. Намери друга, по-красива, влюби се в нея, напусне първата. Втората му заповядва: „Ще напуснеш първата." И той я напусне. Де е човекът? Ако богатството може да измени твоя ум, да те направи ненаситен, ти си роб на богатството. Ако сиромашията може да измени твоя характер, да те направи лицемер, да пълзиш по земята, ти си под чуждо влияние. Ти и при сиромашията, и при богатството трябва да бъдеш човек. Да се разговаряш приятелски със сиромашията, да се разговаряш приятелски с богатството, да се разговаряш приятелски със знанието, да се разговаряш приятелски с невежеството, да се разговаряш приятелски с доброто и злото. Като ги срещнеш, ще поздравиш злото, ще кажеш: „Много ми харесваш, отде идваш?" Ти нямаш правилно понятие за злото, то не е твое. Трябва да се освободиш от тази идея, че злото те е натиснало. Злото в света съществува, но то за един е добро, за друг не е. Доброто за един е зло, за другите не е. Относително е. Добро е за тебе да изядеш кокошката, но това за кокошката е зло. Казваш: „Господ така е решил." Това е твое разбиране. За едного Господ е дал крушата, за друг кокошката. Сега ние ще оставим света, няма да го разглеждаме само от наше гледище. Има друго едно разрешение, то е следното: сегашното положение в света прилича на една градина. Ние трябва да носим вода от 4 5 километра с кофи и да поливаме всичкия зарзават.

Казваме: Измъчихме се, туй нещо живота ни отне. Това е сегашното положение, а какво ще бъде бъдещето? Водата ще я пренесем в градината и тя сама ще полива. Това е разумният живот. Водата, която сама полива градината, това е разумният човек, пък този, който полива с кофи, носи водата, той е от онези хора, които не са разбрали живота. Сега всички с кофи носите. Всеки взел малко масълце, върви, носи го. Всеки взел парче месо и го носи на жена си, на децата си. Казвам: Няма да прокопсате вие. Масло в шишета не трябва да се носи, месото на парчета не трябва да се носи. Няма да режеш нито едно животно. Има и друг начин на хранене. Туй животно, което ти искаш да изядеш, то е намерило и извадило от тревата месцето. Има начини в природата. Иди при растенията и кажи: „Вие на еди-кой си господин вол сте дали, моля ви, да ми дадете от същото". Има много по-хубава храна от месото. Казвате, че месото е чиста храна. Никак не е чиста. Всичките нечистотии са в него. Всичките клетки, които го образуват, имат своята нечистота, техните лайнушки седят вътре. Не е никаква чиста храна, най-нечистата храна е. Хората не могат да живеят един порядъчен живот. Съвременните хора мязат на котката. Котката, като хване мишката, с козината я изяжда. Като питам котката защо го прави, тя казва: „Да не остане следа от моето престъпление, да няма за какво да ме съдят." Аз зная сега каква идея имаш, тя е идея на хиляди хора (обърна се към един брат). Тази идея ще я оставиш, понеже тя ще се разреши след хиляди години. В друго събрание бих те изслушал цял час и два часа. Сега ти ще послушаш, забележи си всичките противоречия, които има. Аз ще разрешавам противоречията. Той каквото чувствува, е право, но каквото мисли, не е право. Понеже чувството е твое, а мисълта не е твоя. Сега ще имаш търпение да слушаш. Аз лично не се обръщам към този брат, а това, което казвам, не се отнася до този брат, защото всички може да мислят така, като него. Той трябва да има търпение да ме слуша сега.

Казвам: Туй, което може да научите, е следното. Най-първо трябва да бъдете богати, после да станете сиромаси. Най-първо всички трябва да бъдете здрави, после да станете болни. Най-първо трябва да станете умни, после да станете глупави. Това, ще кажете, е едно противоречие. Най-първо хамбарът да бъде пълен, после да посеете семето на нивата и хамбарът става празен. Идната година ще бъде повече. Като дадеш знанието на другите хора, всички ще те слушат. Един професор, след като говори на студентите четири години, след четири години те казват: „Тази лекция сме слушали, друго, нещо ново ни кажете." След четири години студентите не искат да слушат професора със същата лекция. Казват: „Ние сме слушали това." Трябва да осиромашеете, за да слушате отново. После професорът ще слуша студентите какво са разбрали. Той ще слуша един отзвук на неговата лекция и тогава ще намери погрешката си. Втората година той ще измени лекциите си.

Казвате: „Пари, пари." Представете си двама млади юнаци, единият, който иска богатство, другият не иска богатство, казва: „Мене ми трябва красива мома." Първият иска милиони, милиони. На единия давам 25 милиона, на другия красивата мома. Кой ще спечели в случая? Но няма друга мома, нито други пари. Този, който носи парите, на какво ще мяза? Той ще каже: „Аз ще подкупя момата." Момата е толкова умна, че оценява само един момък, който може да й даде сърцето си. Аз съм привел този пример за онзи, който избрал въшката, и онзи, който избрал житното зърно. За предпочитане е вие да имате до себе си една душа. Тази душа седи много по-високо от 25 милиона ако разбирате закона. Сега вие, които ме слушате, казвате: „Хубаво е туй, но какво трябва да правим при сегашния ред на нещата ?" Ето какво трябва да направят сегашните хора. В една американска църква, богаташ искал да разсипе, да разстрои цялата църква, искал да стане неговата воля. Той каквото мисли, туй да стане. Най-после се събрали всичките братя в църквата и казват: „Не може да го търпим." Да го бият не искат, най-после казват: „Господи, ако е за Твоя слава, да бъде с нас, ако не, задигни го, да си върви." Не се минава и един месец и той се разболява, на умиране е. Вика тия братя да се помолят. „Как да се помолим за тебе, ти ни тормозиш. Да си вървиш! Ако обещаеш да дадеш всичкото си богатство и да живееш в любов, ще се молим да ти даде Господ живот, но ако не, да си вървиш." „Моля, братя, аз ще живея като вас, няма да ви измъчвам." Това трябва да направи всеки от вас. Казвам тъй: Господи, аз няма да взема парите на другите хора и да ги туря в джоба си. Няма да се кача на власт, да говоря за свобода, да затворят другите хора, пък аз да говоря за свобода. Аз бих желал съвременните министри да идат в затвора, да видят своите братя, да поседят между тях, да се позамислят. Аз бих желал сегашните владици, свещеници да се запитат, защо тези хора са затворени. Хората не изпълняват волята Божия, не изпълняват законите на държавата, нито пет пари не дават, че някой нарушил законите на държавата.

Най-първо трябва да се изпълни волята Божия. Сегашните народи са християнски народи. Сега не може да ви чета морал. Признавам, че иде нещо страшно в света, такова, каквото светът никога не е виждал. Когато светът го види, и на малките деца ще побелеят главите. Ако не искате да вярвате, прочетете посланието на апостол Петър, че всичко това ще изгори. Туй, което хората не искат, ще дойде, за да се очисти земята. Земята трябва да се очисти с огън, да се очисти от всички свои престъпления. Сега има милиони хора, които въздишат, стенат, но никой няма, който да им помогне. Казват: „Целият християнски свят, всички религиозни хора по света трябва да издигнат гласа си към Бога и да кажат: „Не изпълнихме, Господи, Твоята воля, отсега нататък решаваме да изпълняваме Твоята воля във всичката нейна простота и пълнота. Ние не искаме да заговаряме против никого. Туй, което вършим, трябва да бъде волята Божия. Защото аз считам, че доброто трябва да бъде добро за всички, правото трябва да бъде право на всички, съобразно със степента на тяхното развитие. Благата за всички трябва да бъдат еднакви, всички разумни хора трябва да имат еднакъв живот. Утре всички тия хора, които сега съществуват, ще изчезнат от лицето на земята. Колко поколения са изчезнали и туй ще изчезне, и техните кратуни ще се търкалят. Бъдещето поколение като дойде, няма да има условия да върши престъпления. Бъдещето поколение трябва да носи живот в себе си, да носи свобода в себе си, разбиране, един нов строй, ще се откликва на страданията. Всички, ако пожелаем това, може да постигнем много. На всички страданията да са отзивчиви към страданията на другите хора.

Ние се събираме тук не за себе си само. Всеки човек в света е дошъл с едно велико предназначение. Един пръст на ръката или крака има велико предназначение. Той сам по себе си е слаб. Когато всички пръсти се съединят и работят заедно, представляват една мощна сила. Единството какво означава? Не нещо откъснато, но всички заедно. Тогава ще сме силни. Всеки един пръст е на своето място. Когато човек е в общия Божествен организъм, той е на мястото си. Когато дойде денят, нещо да се проявите, да сте готови, не да се готвите в момента. Когато си свободен, свободен ще си, когато трябва да държиш, дръж, когато трябва да пуснеш, пусни.

Вие може да кажете тъй: „Всичко туй е добро, но ние сме слаби хора." Няма по-слабо от водата в света, но и по-силно от водата няма. По-слабо от светлината няма, но и по-силно от светлината няма. По-слабо от вятъра, от въздуха няма, но и по-силно няма. Светлината е слаба, водата е слаба, вятърът е слаб, но когато дойде онзи вятър, има една силна страна. Водата, когато дойде в своята стихия, и тя е силна. Светлината и тя е силна. Та казвам сега: Аз искам да бъдете слаби като светлината, слаби като водата, слаби като въздуха, но същевременно казвам: Трябва да бъдете силни като светлината, силни като водата, като въздуха, то е една максима, която трябва да носите в ума си. Слаби като водата не е вода в едно малко шише. Каквото и да ви се каже, да го изпълните, не като влезете в стихията. Като слизате от онзи планински връх, ще вдигате шум и, като слезете долу, силен ще бъдете, понеже в своята сила вие ще внесете известна енергия, която е необходима за сегашното развитие. Трябва да носите нещо. Вие седите и гледате младата мома, която седи пред огледалото, оглежда се и казва: „Пари нямам да се оженя, не съм красива да се оженя, тялото ми не е хубаво." Тази мома не съзнава, че има един ум, едно богатство, има едно сърце друго богатство. Момъкът и той казва, че е сиромах. Оставете тези стари, отживели времето си идеи. Вие всички сте богати. Не лъжете нито себе си, нито другите. Дотогава, докато имате един ум, вие сте богат уповавайте на своя ум. Докато имате туй сърце да пулсира, да чувствува, вие сте богати. Докато туй, което желаете, можете да го направите, вие сте богати. Не се отказвайте от правото, което Бог ви е дал. Сега някои от вас може да дойдат да ви кажат: „Много хубаво проповядва, но нищо не доказва." Всичките мои беседи мога да ви ги кажа само в три думи, ако разбирате. Може да запаля фенера и да ви посоча пътя, посоката накъде да вървите. Мога да ви посоча най-високият връх и да кажа: Идете, вижте! Мога да ви посоча и най-голямата долина, да слезете там и да видите. В човека има нещо хубаво

Ще ви приведа един пример. Аз зная какво се крие в човека, познавам го. Преди повече от 25 години пътувам от Варна за Бургас с един мой приятел. Идва той и ме заставя, по-право казва: „Искам да те заведа в Бургас, ще дойдеш с мен." Той с колело, аз без колело. Вземам си една чанта, която и сега имам. Казва: „Аз ще нося чантата." Казвам: Но бързо няма да вървиш. Казва: „Ще те науча да яздиш на колело." Казвам: Не искам. Беше завалял проливен дъжд и преди да дойдем до Бургас, река Камчия беше наводнила и пътя, та той се принуди да вземе колелото на рамото си. Вода имаше до колене. Вижда ни един ханджия и казва: „Господа, накъде отивате?" В Бургас. „Назад, не може да вървите." Назад не може, не се връщаме. Казвам: Да си вдигнем крачолите, ще крачим. Онзи, смел, казва: „Ще вдигна велосипеда". Онзи казва: „Ще се удавите, накъде е пътят не знаете, трябва да сте много внимателни, по шосето трябва да хванете. Не мога да ви помогна." По едно време идва един българин с една хубава кола и един охранен кон. Ханджията казва: „Този може да ви помогне, той знае пътя, може да се качите на каруцата, но е един инат, досега не съм виждал да е направил добро някому." Аз казах на този с колата: „Може ли да ни направиш една малка услуга, имаме велосипед, да го туриш на колата, пък ние ще запретнем крачолите, ще вървим след колата." Той погледна и каза: „Човещина е, не само велосипеда, но и вие се качете горе на колата, ще ви изведа на сухо." Кръчмарят си прехапа устните. Този човек направи едно добро. Запознахме се, качихме се на колата и по целия път говорихме с него, покани ни в дома си, спахме при него, сутринта ни изведе на няколко километра извън селото, да ни изпрати. Моят приятел издаваше списание, записа го за списанието. Той се зарадва и каза: „И на мене ми е приятно, такива добри хора като вас, като минават, да се спират в моя дом." Но оттогава и до днес, втори път не съм се спирал.

Казвам: Във всеки човек се крие нещо хубаво, но човек трябва да знае как да бутне ключа, за да види какво се крие вътре. По някой път ние се намираме на опасно място. Имаме много предвзети възгледи. Като кажем „този човек е лош", ние отиваме в голяма крайност и предизвикваме злото. Навсякъде в света казват: „Лош е светът." Туй е отчасти вярно. Преди години се разхождах, един стражар казва: „Де ти е позволителния лист, легитимацията?" Нямам никаква легитимация. „Как смееш да ходиш без легитимация? Аз ще те арестувам тебе." Ти друг път хора като мене арестувал ли си? „Колко пъти." Рекох: Слушай, ти друг път човек като мене няма да срещнеш. Ако аз кажа само една дума за тебе, знаеш какво ще стане с тебе. Той мисли, че съм някой министър. Исках с него да се пошегувам. „Извинете, господине." Разговаряме се с него, той носи пушката. Казвам: Ако всякога ме слушаш, на високо място ще те туря, пък ако не слушаш, в затвора ще те туря. Човещина. Казвам: Ти сега носиш пушката, утре друг ще те арестува. Ти днес мене ще арестуваш, утре тебе някой ще те арестува. Ако има защо да ме арестуваш, кажи, и ако си прав, аз сам ще ида. Ако съм престъпил вашия закон, сам ще отида в участъка. На държавния ред аз се подчинявам. Гледай да бъдеш добър човек, с лошо нищо не се постига. Ако кажа само една дума за тебе, знаеш ли какво може да стане. Той се уплаши, после се здрависахме. Казвате сега: „Кажи на този човек да прогледне." Кажи му какво можеш да направиш за него. Ти му кажи, че жена му ще бъде здрава. „Жена ти сега е болна, в къщи имаш едно болно дете. Жена ти и детето ти ще бъдат здрави. Ха от мене това. Жена ти да бъде здрава и детето ти да бъде здраво и работите ти ще се оправят." Не да го залъгваш. По този път, по който ти мислиш да разрешаваш нещата, ти ще влезеш в дранголника. Ти ме виждаш, аз не съм от тия светии, за които ме мислиш. Аз мога да взема твоята пушка и да я счупя. Разчитайте на онази ваша сила, която природата е вложила във вас. Вие всички сте хипнотизирани от един живот, който не е естествен. Живеете просто един нехигиеничен живот, от какво ли не се заразявате, от какво ли не умирате. Трябва да излезете на чист въздух. Трябва да започнете от малкото, да съграждате живота. Човек трябва да стане като малкото дете, да бъде роден от благородни майка и баща, близките му също да са благородни братя и сестри, разумен народ, разумно общество, всичко да израсте като дърво, да бъде като някой извор. Такова трябва да бъде бъдещето общество. Всички вие сте повикани тук, на земята, да работите. Не мислете, че сте само вие, милиони хора има, които мислят като вас. По целия свят, в целия културен свят има хиляди и милиони хора, които мислят и работят. Не само тук в България, навсякъде всичките хора са проводници на новото. За бъдеще то ще се увеличи. Казвам: По този начин ще дойде онази истинска наука, когато съзнателно ще се работи.

Засега достатъчно, понеже, ако ви говоря повече, ще стане натрупване, а в натрупването нещата не могат да растат.

Три неща във вас трябва да останат: любов, която да ви свърже с формата, светлина, която да ви отвори пътя, и свобода, която да ви даде простор, за да можете да бъдете свободни и да вършите волята Божия.