Живот, мисъл и воля

МОК, 22.4.1932г., петък, 5:00ч., София
МОК

Живот, мисъл и воля

Архивна единица

От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание на томчето

Размишление.


Има положения в живота, с които всички разумни същества трябва да бъдат запознати. Например всички същества, видими и невидими, малки и големи, знаят да се хранят. Колкото и да е дребно едно същество, все има известна представа за храненето. Наистина малките същества не се хранят като човека, но и те ядат. В края на краищата, всички същества умират по единствената причина, че не знаят как да се хранят и каква храна да избират. Например сегашните месоядни животни в далечното минало не са били месоядни. Коя е причината, че са станали месоядни? Няма да се спирам върху този въпрос, защото трябва да превеждам ред научни факти и теории. Време е нужно за това. Богословите дават други обяснения. Ако изнеса едните или другите обяснения, ще се повдигне голям спор. Ако ученият среща затруднения при обяснение на този въпрос, толкова повече ще се затрудни богословът. Ето защо на ония, които се занимават с Божествената наука, се гледа като на малки деца в количка. Като ги возят в количката, те мислят, че това е в реда на нещата. Майките им ги возят от любов. В първо време майката носи детето си на ръце, но като се умори, търси количка да го вози. Като влезеш в един дом, лесно може да познаеш колко майката обича децата си. Всички майки не обичат еднакво децата си.

Питам: Може ли светът да съществува без хранене? Защо трябва съществата да се хранят? Да се пита може ли без храна, това е същият въпрос, който задали на Паганини. Запитали го: Можеш ли да свириш на три струни? – Мога. Явил се и свирил. – На две струни? – Мога. – На една струна? – Мога. – Без струни? – Мога. Обаче не се явил вече да свири. Той мислено дал концерт. – Без ядене може ли? – Може, но няма да чуеш никакъв концерт. Струните на цигулката са храна. Ще туриш четири струни, ще ги опнеш и ще свириш. Докато се храниш с четири струни, ти си при животните; с три струни си при хората; с две струни си при ангелите; с една струна си при Бога, в Божествения свят. Без струни ти си вън от Бога, т.е. никъде не си. Ще те търсят и никъде няма да те намерят. При това положение ти не можеш да бъдеш цигулар. – По какво се познава цигуларят? – По цигулката. Без цигулка той не може да се прояви.

Какво се иска днес от човека? – Да има правилно разбиране за живота, да си обяснява нещата правилно. Това внася нова светлина в неговия ум. Когато вървиш по естествения път на своето развитие, ти придобиваш по-голяма светлина, движенията ти стават по-хармонични. Пътят ти е строго определен – вървиш напред, без колебание. Щом си на земята, можеш да се движиш напред и назад. Обаче влезеш ли в живота, ще вървиш само напред. Там не се позволява никакво връщане. Ти си в положението на граната, пусната от оръдието. Докато не постигнеш целта си, не можеш да се върнеш назад. И най-големите техници не са дошли до положението да заставят гранатата да се върне назад в оръдието. Земята, т.е. земното притегляне, е препятствие за нея.

Помни: Никоя мисъл, никое желание, никаква постъпка не може да се върне там, отдето е дошла. Силата, която се съдържа в мисълта, в желанието или в постъпката, ще удари някъде в земята и там ще спре. Импулсът на мисълта продължава, но като форма, тя спира някъде. Както пчелата намира цветята, както влюбеният намира онази, която обича, така и мисълта отива там, дето е изпратена. Като намери онзи, когото обича, мисълта оставя своето благословение и си заминава. Не можеш да ядеш една храна, в която няма живот и съзнание. Не можеш да ядеш една храна, която не те обича. Ще ядеш само онази храна, която мисли за тебе и те обича.

И тъй, правете опити да се убедите, че животът е скрит в храната. Когато изгуби разположението си, човек казва: Не ми се яде, не ми се живее. Колко проповедници са проповядвали, че животът има смисъл, че трябва да се живее, но никой не е успял да те убеди в това. Обаче видиш ли баница, хапнеш ли си от нея, казваш: Заслужава да се живее! Значи това, което баницата може да направи, никой проповедник, философ, писател и поет не могат да направят. Баницата е по-силна от тях. – Защо? – Защото те работят отвън, декламират, а баницата работи отвътре. Баницата е готова да се жертвува за човека, а поетът казва: Каквото съм писал, това е всичко. Ако можеш да се ползуваш от него, добре; ако не можеш, и аз не мога да ти помогна. Аз взимам баницата като символ. Имам пред вид онази баница, от която всички баничари се учат. Има една баница в природата, образец на всички баници, от които сте яли и продължавате да ядете. В заключение казвам: Това, което храната може да направи, никой друг не може да го направи.

Сега да се върнем към основната идея на лекцията: живот, мисъл и воля. Животът е началото на нещата, мисълта – средата, а волята – краят. Животът е началото, дето се пробужда съзнанието; мисълта е средата, през която се предават енергиите, а волята е проява на тия енергии. Когато две същества се отблъскват, казваме, че между тях няма хармония. Там действуват отрицателни енергии. Положителните енергии дават, а отрицателните – взимат. Енергиите на живота, мисълта и волята са положителни и постоянно дават и взимат.

Изучавайте законите на Битието, на еволюцията и инволюцията. Еволюцията започва с хиперболата, с Божествения свят. Задачите не се решават с кръгове, нито с точки. – Защо? – Защото кръгът като затворена форма представлява човешкият егоизъм. Какво ще научиш от колелото, ако го въртиш хиляди пъти? Кръгът е движение около себе си – около своя център. Същевременно той се движи и около друг център. Значи затворените кръгове се движат първо около себе си и после около други кръгове. Всички кръгове се движат в една посока, която учените не знаят. Цялата вселена от сто милиона слънца се движи целокупно, поради което след време ще бъде на друго място. Друга вселена ще бъде на мястото на сегашната. Тогава и ние няма да бъдем тук.

Това са отвлечени работи, предположения, които си правят учените хора. Който се занимава с тези въпроси, сам може да определи доде ще стигнат неговата мисъл, неговото чувство и неговата постъпка. Така и физиогномистът може да определи какви способности има човек. Достатъчно е да погледне лицето на човека, да види неговите черти, за да каже дали ще стане музикант, или не. Каквото казва, става; разбира се, ако човек работи върху себе си. Всеки може да бъде гадател първо на себе си, после на другите. Ако си ученик, ще хванеш големия си пръст и ще знаеш ще те вдигат ли днес на урок, ще отговориш ли добре. Като се явиш на изпит, ще знаеш дали ще издържиш изпита си, или ще пропаднеш. Палецът, т.е. големият пръст, е разумното начало в човека. В него се крие велика наука. Третата фаланга на палеца при основата има отношение към животинския и растителния свят; средната фаланга има отношение към човешкия свят, а горната – към Божествения свят. Ако тази фаланга е къса, това показва, че този човек е изминал малко път, той е далеч от Божествения свят. Който изучава човешкото лице, трябва да се съобразява с известни математически и геометрически отношения като основни мерки. Ако не се съобразява с тях, той може да предполага, без да придобие истинско, положително знание!

Като изучавате човешката ръка, виждате какъв път е изминал човек. Той е вървял в три посоки – трите фаланги на пръстите. Цялата ръка също представлява три свята: пръстите означават човешкия свят, дланта – животинския, а ръката нагоре, до рамото – растителния свят. Всеки пръст, съставен от три фаланги, също представлява три свята: горната крайна фаланга представлява Божественият свят, средната – ангелският свят, а последната при основата – човешкият свят. Върху нея е работил разумният, космичният човек. Казвате, че човек трябва да се развива умствено. За това е нужно неговият живот, неговата мисъл и неговата воля да се въплътят. Тялото е израз на трите велики сили, които действуват в човека – на живота, на мисълта и на волята. Обаче човек трябва да бъде господар на тези сили.

Какво представлява смъртта? – Събличане кожата на змията. Като съблече един път кожата си, змията става микроскопически по-добра. Тя трябва да свали от себе си хиляди и милиони кожи, за да бъде в сила да направи едно малко добро. И тогава, като хване жабата, тя започва да мисли и казва: Хайде от мене да мине – пуща жабата на свобода. Ето защо, когато ми кажат, че някой направил едно малко добро, отговарям: Той е съблякъл вече милиони кожи, може да прави добрини. Сегашните хора още не са добри, защото не са съблекли всичките си кожи. Още много кожи има да събличат.

Ще изясня горната мисъл с един пример. Представи си, че си задлъжнял, имаш да даваш на хората. За щастие получаваш 500 хиляди лева наследство. Веднага идват приятели и познати, да ти искат пари на заем. Казваш: И аз имам дългове, трябва да ги изплатя. Каквото остане, ще ви услужа. Преди да посрещна дълговете си, нищо не мога да дам. Казвам: Не очаквай добро от оня, който сам дължи на хората. Като знае този закон, змията казва: Няма да се откажа от жабите, докато не платят дълговете си. Казано ми е, че за всяка изядена жаба се плащат хиляда лева. Така постъпват мнозина от съвременните хора. Докато им плащат по хиляда лева за една жаба, те никога няма да се откажат да ядат жаби. Има случаи, когато и вегетарианци за хиляда лева ще изядат една жаба. В това отношение те приличат на онзи българин, който прекарвал свинската мас през дупката на едно дърво, да мине за дървено масло.

Един ден този българин отишъл при свещеника да се изповяда – това било по Великден – Великите пости. Свещеникът му казал: През пости ще ядеш само дървено масло; ще се откажеш от свинската мас. Той си казал: Ще направя, както ми казваш. Като се върнал у дома си, той стопил свинската мас, прекарал я през дупката на едно дърво и я налял в шише. Казал си: Изпълних заповедта на свещеника, ще употребявам само дървено масло. – Това са приказки, които нямат нищо общо с действителността. Те отговарят на човешкия манталитет, на неговото умствено развитие. Направиш една свинска постъпка, която прекарваш през дървото, да мине за дървено масло, да я смекчиш. Всички хора правят дупки на дървото, прекарват през тях свинската мас, да мине за дървено масло. Превръща ли се свинската мас в дървено масло? Може да мислиш, че се превръща, но ти сам се заблуждаваш.

Питате: Лошо ли е да има човек парички? – Не е лошо, но парите са временен център. Парата е един малък спътник на човека, но и без него може. Земята може и без месечина. Тя оказва известно влияние върху земята, но и без нея може. С пари е хубаво, но някога и без пари е хубаво. Казваш: Да имам пари, ще се возя с файтон, с автомобил. И малките деца возят с файтончета и колички. Те се разполагат в тях като аристократи. Ако и вие като децата се качвате на файтони и автомобили, не сте ли такива големи деца? Конете теглят файтона, а вие казвате: Коне са това! – Конете имат по-голяма опитност от вас. Те знаят повече неща от вас. За да залъгват хората, да не викат и кряскат, разумните същества от невидимия свят им дават файтони и таксита, да се возят с тях. На малките деца дават колички, а на възрастните – файтони. Ако видиш възрастен човек в детска количка, ще се смееш, не му прилича. Какво ще кажеш, ако видиш един светия или един ангел в такси? Ще се смееш. Също така е смешно да видиш един разумен човек във файтон. Аз разглеждам този въпрос принципиално, не отричам абсолютно употребата на файтон и такси. Като изключения те се допущат, но не завинаги. Ако разчиташ всякога на тях, краката ти ще се атрофират. Станеш ли сутрин от сън, тури в ума си мисълта, че дето трябва, пеш ще вървиш. Ако се возиш на файтон, конете печелят, а ти губиш.

Мнозина искат да живеят без мъчнотии и страдания. – Това е невъзможно. Мъчнотиите и препятствията в живота са условия за развиване на енергиите. Ако не съществуваше тъмнината, светлината не би се проявила. Достатъчно е да се тури едно препятствие на пътя на светлината, за да може тя да се прояви. Когато животът, мисълта и волята срещнат препятствие на пътя си, те веднага се проявяват. Важно е да знаеш отде иде препятствието. Като знаеш, можеш да го премахнеш. Това значи умен човек. Следователно мъчнотиите и препятствията са неразрешени задачи. – На кого се дават задачи? – На способния ученик. – Докога ще страдаме? – Докато станете като Бога. Няма същество на земята, което да е страдало като Бога. В Него се включват страданията на всички живи същества. Който не може да търпи, страда, мъчи се и се оплаква. Ще търпиш, докато се научиш да страдаш. Търпението е трансформатор. То превръща неразположението, недоволството в положителни сили.

Една от задачите на ученика е да се справи със себе си, със своя живот; да се стреми да развие ония способности и сили в себе си, които могат да му помагат; да се учи от опитностите на хората, без да иска и той да има същите постижения. Не може да срещнете двама души с еднакви постижения. Коренът има ли постиженията на цвета? Цветът има ли постиженията на плода? Ако има разнообразие между дърветата, колко повече има между хората. Двама ученика свършват с отличие, но разбиранията им са различни. Външно имат еднакъв успех, но вътрешно те се различават. Двама професори четат лекции по един и същ предмет, но по разбиране те коренно се различават. Бъди доволен, когато се различаваш от другите. Това е идеалът на човешкия живот. Няколко души могат да имат еднакви стремежи, еднакви желания, но всеки има нещо специфично, което трябва да постигне. Това го отличава от другите. Ако следваш университет, първо ще се интересуваш от науката, а после от това, да задоволиш професора си. Той е взел науката от Природата, която интересува всички хора. Тя включва всички възможности и условия за човешкото развитие.

Ново разбиране, нов мироглед е нужен на хората. Старите разбирания трошат колата на човека. Пътят, по който сегашните хора вървят, е каменист. Те са тръгнали със своите коли с по четири колела, но двете вече са строшени, далеч са отхвърчали. След време и последните две колела се строшават. Виждаш пътника възседнал коня си и препуска. Най-после и конят изчезва. Пътникът върви пеш, уморен и самотен. Много естествено. С кола ще вървиш по гладкия път, с кон – по планинския, а пеш – по стръмните планински върхове. В живота има високи планински върхове, които трябва да извървиш сам, без кон и раница. Питаш се: Защо е създаден така светът? Как не се намери една слугиня да ме вози с количка? И това може, но сегашните слугини обръщат количките и вие падате на земята. Викате, кряскате, но тя не иска да знае – смее се, шега си прави. После ще те вдигне, ще те тури в количката и ще каже на майката, че станало едно малко нещастие. Всеки ден по едно нещастие, докато най-после толкова се наплашиш, че не искаш да чуеш за количката. Сега вие сте дошли до положението сами да се възпитавате. Ако не се възпитавате, ще дойде слугинята – тя да ви възпитава. След това няма да помислите за количката. Достатъчно е детето да се опари няколко пъти на свещта, за да не смее повече да се докосва до нея. Каже ли майка му да не отива при свещта, то слуша вече. Чрез страданията хората са дошли вече до разбирането на Божествения език. Бог казва: Не пипай това! Не минавай оттам! Като се изгориш няколко пъти, няма повече да пипаш, дето не трябва, и да минаваш, дето е забранено.

И тъй, положителните сили на живота, на мисълта и волята имат отношение към човека – към хикс. Те трябва да минат през човека и да му оставят Божието благословение, което носят със себе си. Човек живее, мисли и действува. Тези сили са изваяли и ваят човешкото лице, човешкото тяло. Волята е създала челото и горната част на ръката. Мисълта е създала носа и средната фаланга на пръстите. Животът е създал долната част на лицето – устата и брадата. Въздухът влиза през носа – той храни мисълта. Светлината храни волята. Който не разбира светлината, той е човек със слаба воля. Значи волята се усилва от светлината, интелектът – от въздуха, а животът – от храната. Това е новата философия на живота. Тя изисква прилагане. Ще възприемаш правилно светлината. Ще поемаш и изпущаш плавно въздуха. Ще поемаш въздух през лявата ноздра и ще го изпущаш през дясната. И обратно: ще поемаш въздух през дясната ноздра и ще го изпущаш през лявата. Същият закон се отнася и до възприемане и изпращане на светлината. Ще приемаш светлина чрез едното око, ще я изпращаш навън чрез другото. Трябва да знаеш колко светлина да приемаш и колко да изпущаш. Ако не знаеш, ще станеш разноглед. Някога едното око е нормално, а другото – късогледо или далекогледо. Изобщо трябва да знаете какво е отношението между очите и правата мисъл. От гледането на човека зависи неговата мисъл. Ако възприема светлината правилно, и мисълта му ще бъде права. Както физическата храна поддържа човешкия живот, така и светлината като кондензирана енергия поддържа човешкия дух. Който не приема тази храна, той остава умствено слаб. Ако искаш да бъдеш здрав, ще се храниш чрез устата – с физическа храна, чрез очите – със светлина, а чрез носа – с въздух.


Т. м.

27. Лекция от Учителя, държана на 22 април 1932 г., София – Изгрев.