Изобилниятъ животъ
От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата
„Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби ; азъ дойдохъ, за да иматъ животъ”
Иоана 10: 10.
„Крадецътъ не иде”... Азъ бихъ изказалъ тази мисъль въ положителна форма: „Крадецътъ иде”... „Азъ дойдохъ”... „Азъ ида.”
Съвременнитѣ хора се питатъ, коя е причината за нещастията въ живота. Отговарямъ: Крадецътъ. Всички закони въ човѣшкия животъ сѫществуватъ по една и сѫща причина — да ограничатъ този крадецъ. Всички обществени институти, въ края на краищата, иматъ една и сѫща цель — да оградятъ човѣка отъ крадеца. Христосъ нарича този опасенъ човѣкъ съ обикновената дума „крадецъ”, а цивилизованитѣ хора му даватъ по-благородни имена. И въ животинското царство има много крадци. Единъ отъ тѣхъ е нареченъ „мравоядецъ”. Той дебне мравкитѣ и ги изяжда. За тази цель той си прави около пѣсъчливитѣ мѣста специални конусовидни хунии, обърнати съ върха надолу. Като влѣзе въ конуса, мравката започва да се хлъзга по стенитѣ, докато слѣзе най-долу, дето я чака мравоядецътъ и я изяжда. По отношение на построената хуния, мравоядецътъ проявява голѣми технически и геометрически способности. И въ съвременнитѣ общества, на много мѣста сѫ поставени такива хунии, дето човѣкътъ играе ролята на мравоядеца. Той дебне жертвитѣ си, хваща ги въ хунията-капанъ и ги изяжда, т. е. ограбва, убива и погубва. Христосъ знае качествата на този крадецъ и го характеризира. Изобщо, който краде, не обича труда и работата. Какво обича той? — Голѣми придобивки съ малко усилия и трудъ. Той обича лекъ, повръхностенъ животъ. Българската поговорка: „Докато умниятъ се намѫдрува, лудиятъ се наиграва” — има отношение къмъ крадеца.
Следователно, нещастията въ човѣшкия животъ се дължатъ, именно, на външната и вѫтрешна дейность на крадеца. Крадци има въ всѣка държава. Понеже човѣкъ представя малка държава, и въ нея има единъ или повече крадци. Безъ да подозира, като се храни, човѣкъ храни и крадцитѣ въ себе си. Ще кажете, че не е възможно, културни и религиозни хора да иматъ крадци въ себе си. Какво мислите вие, не е важно. Фактъ е, че всички хора носятъ въ себе си по единъ или повече крадци. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не страда отъ своитѣ крадци. Тѣ се криятъ така майсторски, че мѫчно можете да ги познаете. Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави голѣми реклами, а малко изпълнява. Тази е причината, дето хората иматъ стремежъ къмъ голѣми постижения; тѣ искатъ да се прославятъ, да станатъ голъми хора и се представятъ такива, каквито не сѫ.
Като говоря за крадеца, азъ не го осѫждамъ. Щомъ Богъ го е допусналъ, той има нѣкакво предназначение. Христосъ изяснява качествата на крадеца главно за посветенитѣ, които разбиратъ Неговото учение и могатъ да се предпазятъ отъ крадеца, вънъ и вѫтре въ себе си. Крадецътъ започва всѣкога съ мажорна гама, тонътъ му е повишенъ, енергиченъ. Той е спретнатъ, добре облѣченъ, съ изискана обхода. На пръститѣ си има по нѣколко пръстена. Всичко прави съ цель да привлѣче своитѣ жертви. Всички спорове, недоразумения, крамоли въ живота се дължатъ на него. Дето види проява на нѣщо благородно, той ще направи всичко само да го унищожи. На кого се дължи изчезването на красивитѣ идеи и стремежи въ човѣка? — На неговия крадецъ. Докато е младъ, човѣкъ е готовъ да се жертвува за човѣчеството, да работи за тържеството на великитѣ идеи, но нѣщо въ него му нашепва: Не виждашъ ли, какви сѫ хората? Не виждашъ ли, какъвъ егоизъмъ сѫществува между тѣхъ? За кого ще се жертвувашъ? По-добре живѣй за себе си; да знаешъ, че си свършилъ нѣкаква работа. Младиятъ постепенно се отказва отъ идеитѣ си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другитѣ. Крадецътъ пакъ му нашепва: Единъ пѫть ще живѣешъ. Яжъ, пий и весели се, това ще ти остане. Вслушвайте се въ думитѣ на крадеца, но слушайте и думитѣ на Христа, Който ви казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и да го иматъ преизобилно.” Правете разлика между еднитѣ и другитѣ думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате въ борба, въ рѣзки психически падания и повдигания.
Помнете: не може да бѫде човѣкъ щастливъ, докато се подава на съветитѣ на своя крадецъ. Страшно е положението на мѫжа или на жената, които вѣрватъ на своитѣ крадци. Жената работила цѣлъ день, спечелила нѣщо и, като се върне у дома си, още на пѫтната врата я посрѣща. крадецътъ; въ качеството си на нейнъ възлюбенъ, предлага ѝ да отидатъ да си хапнатъ и пийнатъ, да си почине отъ дневната работа. Днесъ ще си хапнатъ и пийнатъ, утре пакъ сѫщата история, докато се опропастятъ. Така постѫпватъ много християни съ Христа. Тѣ се оженятъ за Христа и, по старъ обичай, използуватъ благата Му, докато единъ день
Той ги напусне. Той работи по цѣли дни за тѣхъ, а вечерь тѣ Го посрѣщатъ на вратата и Го обиратъ. Днесъ Го обератъ, утре Го обератъ, докато една сутринь Христосъ излѣзе на работа и повече не се връща. Това е великата драма въ човѣшкия животъ. Следъ това казватъ: Не вѣрвамъ вече въ Христа. — Не вѣрвашъ, защото Той е затворилъ вратата си за тебе. Ти си вѣрвалъ, че почиташъ хората, и тѣ сѫщо те почитатъ; вѣрвалъ си, че работишъ за Христа и се ползувашъ оть Неговитѣ блага. Обаче, щомъ измѣнишъ на своята вѣра, благословението се вдига отъ тебе. Ако мислишъ, че другитѣ ще работятъ за тебе, ти си на кривъ пѫть. Единъ день Христосъ ще ви каже: „Ела да разгледаме смѣткитѣ си, да видимъ, какви печалби и загуби имаме.” Ще кажете, че спасението се дава даромъ. — Така е, но условията не се даватъ даромъ, характеръ не се изработва даромъ, добродетели не се придобиватъ даромъ. — Строго е казано. — Строго е за крадеца, за когото се говори въ Писанието: „Всички крадци ще останатъ вънъ, въ тъмнината, дето има плачъ и скърцане съ зѫби.”
Единъ старъ свещеникъ казалъ на слугата си: Иване, лошо нѣщо ни чака, всички ще отидемъ въ пъкъла, дето има плачъ и скърцане съ зѫби. Дѣдо попе, ние да му мислимъ. Твоята работа е наредъ, ти нѣмашъ зѫби, нѣма съ какво да скърцашъ — отговорилъ засмѣно слугата. Това сѫ човѣшки заключения, резултатъ на човѣшка логика.
Единъ свещеникъ написалъ писмо до свой другарь, въ което му съобщавалъ, че изпраща съ слугата си две хубави пражени риби. Слугата взелъ писмото и рибитѣ и тръгналъ да изпълни порѫчката па господаря си. Рибитѣ издавали приятна миризма, която съблазнила слугата. Той се спиралъ тукъ-тамъ по пѫтя и откѫсвалъ по малко отъ рибитѣ. Докато стигне кѫщата на свещеника, слугата изялъ рибитѣ. Звънилъ на вратата и предалъ писмото и кошничката на свещеника. Като прочелъ писмото, свещеникътъ казалъ: Стояне, тукъ има две риби. — Така ли? Да бѫда поне спокоенъ, азъ мислѣхъ, че съмъ ги изгубилъ по пѫтя.
Нѣкои хора четатъ Евангелието, дето Христосъ казва, да възлюбишъ врага си. Тѣ си въздъхватъ спокойно и казватъ: Добре, че любовьта не е изгубена. Щомъ става въпросъ да любишъ враговетѣ си, любовьта е още въ живота. Любовьта е въ писмото, и рибитѣ сѫ въ писмото, но сѫщевременно тѣ сѫ въ стомаха на слугата, който е крадецъ.
Опасенъ е външниятъ крадецъ, но по-опасенъ е вѫтрешниятъ. Сѫщо така опасенъ е и лъжецътъ. Ето, осемь хиляди години се изминаха отъ създаването на свѣта, и народитѣ още не сѫ свободни. Онѣзи, които поробватъ народитѣ, обещаватъ, че ще имъ дадатъ свобода, но не изпълняватъ обещанията си — лъжатъ. Моми и момци се обичатъ, обещаватъ си, какви ли не златни кули, но нищо не изпълняватъ — и тѣ се лъжатъ. Момата слуша, какво говори нейниятъ възлюбенъ, и си мисли, че е намѣрила единъ поклонникъ. Щомъ обещава и не изпълнява, това е крадецътъ, който колѣничи предъ своята жертва, иска да я глътне. Всѣкога силниятъ колѣничи предъ слабия, изважда ножа си и го пробожда въ гърдитѣ. Въ който моментъ момъкътъ колѣничи предъ момата, той е стѫпилъ вече на сърдцето ѝ и забива своя ножъ.
Крадецътъ се явява и при мене и започва да ми говори, че азъ съмъ изпратенъ отъ Бога. — Какво съмъ азъ, зная, не се лъжа отъ неговитѣ приказки. Важно е, той самъ да си отговори, отъ Бога ли е, или не. Като казва на мене, че съмъ отъ Бога, той прави опитъ да разбере, може ли да ме обере. Ако не може, тогава иска да знае, можемъ ли заедно да обираме хората. Страшенъ е този крадецъ. Той съсипва домоветѣ, съсипва вашитѣ дъщери и синове, ограбва благороднитѣ и възвишени мисли и чувства на хората. Често хората се обезсърдчаватъ и казватъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ. Защо нѣма да излѣзе нищо? Защо се поддаватъ на внушенията на крадеца? Човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Следователно, той носи въ себе си всички условия и възможности да се развива. Ако отъ днесъ нататъкъ придобива условията и възможноститѣ, той е пропадналъ. Отъ крадеца не може да излѣзе нищо. Следователно, докато мисли, чувствува и постѫпва правилно, човѣкъ има всички условия да расте и да се развива, да стане истински човѣкъ.
Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ.” — Кой е този азъ? — Докато човѣкъ не познае Онзи, Който дава животъ, и онзи, който отнема животъ, не може да се повдигне. Ще каже нѣкой, че човѣкъ трѣбва да бѫде положителенъ, да разбира нѣщата, да внушава на хората, какво да правятъ и какво да не правятъ. Това не е достатъчно. Колко хора съ положителни мисли, съ правилно разбиране на живота, съ способность да внушаватъ на близкитѣ си, оставатъ назадъ. Внушаването е забиване на гвоздеи. Това всѣки може да направи. Не е важно да внушавашъ мисли, но да ги посаждашъ. Внушението е насилие, кражба. Ти можешъ да внушишъ на нѣкого мисъльта, че е добъръ, благороденъ човѣкъ, безъ да е такъвъ. Измѣни ли съ това неговото естество? Страшенъ е крадецътъ, но иде неговиятъ край. Дрехитѣ му започватъ да треперятъ отъ страхъ. Той предчувствува смъртьта си. Досега той се проявяваше въ свѣта, той колѣше, убиваше, крадѣше. Всичкитѣ ваши близки, заминали за онзи свѣтъ, сѫ пострадали все отъ крадеца. Ако очитѣ на сегашнитѣ хора бѣха отворени, щѣха да видятъ, че при всѣки умиращъ стои по единъ крадецъ, който очаква, поне за последенъ пѫть да вземе нѣщо отъ своята жертва. И после казва: Богъ да го прости! Добъръ човѣкъ бѣше. Щомъ е билъ добъръ, нѣма защо да го прощава Богъ. Крадецътъ има нужда отъ прошка, защото той ще бѫде въ затворъ, отъ който мѫчно ще излѣзе.
„Азъ дойдохъ да дамъ животъ.” — Какъвъ животъ дава Христосъ на хората? — Новъ животъ. Хората говорятъ за новъ животъ, а мислятъ, какъ да наредатъ по-добре живота си. Значи, тѣ живѣятъ още въ стария животъ. Бащата работи 30 г. усилено, да отгледа децата си, да ги изучи и осигури. Той имъ направи хубава кѫща, но дохожда крадецътъ и го задига за онзи свѣтъ. Едва сега той може да разбере, за какво е живѣлъ. Синоветѣ и дъщеритѣ му започватъ да спорятъ помежду си, да дѣлятъ богатството му. Тѣ сѫ на опасенъ пѫть. Защо? — Дали сѫ мѣсто на крадеца въ себе си, той да се проявява. Това не значи, че бащата не трѣбва да се грижи за децата си. Напротивъ, онзи, на когото водата е въ изобилие, трѣбва да я пусне да тече свободно навънъ, да напоява всички градини и нивя, които минаватъ покрай нея. Божието благословение е общо за всички живи сѫщества. Богъ благославя повече онѣзи, които не Го обичатъ, отколкото тѣзи, които Го обичатъ. Нѣкой казва: Да възлюбимъ Господа, за да ни благослови. — Какво излиза най-после? — Че преди да възлюби Бога, той ималъ по-голѣмо благословение, отколкото сега.
Единъ варненски търговецъ решилъ да стане евангелистъ, за да върви търговията му по-добре, обаче, останалъ излъганъ. По-рано печелилъ повече, отколкото сега, като евангелистъ. Той се питалъ, защо започналъ да губи въ търговията си. Много естествено. Като евангелистъ, той решилъ да продава по-честно, съ по-малки печалби. Честниятъ и почтенъ трудъ не донася голѣми печалби. Срѣщате нѣкой свѣтски човѣкъ, здравъ, червенъ, жизнерадостенъ. Щомъ стане християнинъ, веднага отслабва. Защо? — По-рано крадецътъ го е кредитиралъ. Сега, като вижда, че го губи като свой клиентъ, той го изоставя и му казва: Господарю, време е вече да плащашъ. И започватъ да се изреждатъ полици една следъ друга. И той плаща една полица, втора, трета и, като не може повече да плаща, фалира. Крадецътъ е кредиторътъ на хората. Отъ осемь хиляди години той ги обира. Дето и да води човѣка, въ научно или въ религиозно общество, една и сѫща цель има — да спечели нѣщо. Едно трѣбва да знаете: докато не изгубите това, което сте наследили отъ вѣкове, нищо ново не можете да спечелите. — Какво трѣбва да изгуби човѣкъ? — Навика да краде. Ще кажете, че това е противоречие. Онзи, който не разбира вѫтрешния смисълъ на думитѣ „крадецъ” и „крадене”, всѣкога ще живѣе въ противоречия. Не само хората живѣятъ въ противоречия, но и растенията.
При единъ малъкъ изворъ израсли едно до друго минзухаръ — съ своята жълта премѣна, и кокиче — съ бѣлата си, скромно наведена главичка. Било студенъ зименъ день, но тѣ се разговаряли помежду си. Минзухарътъ попиталъ кокичето: Защо си излѣзло толкова рано съ своята бѣла премѣна? Не знаешъ ли отъ ученитѣ, че бѣлата дреха не държи топло? Така заровено въ снѣга, никой не те забелязва. Ти трѣбва да се индивидуализирашъ. Вижъ моята жълта, портокалена дреха. Отдалечъ ме виждатъ. Кокичето си въздъхнало, но нищо не отговорило. То знаело, че неговата задача е да буди въ хората стремежъ къмъ чистота. Младъ момъкъ миналъ покрай извора, видѣлъ и дветѣ цвѣтя, откѫсналъ ги и съ радость полетѣлъ къмъ своята възлюбена, да ѝ занесе първитѣ пролѣтни цвѣтя. Тя се накичила съ тѣхъ и весело подскочила. Тукъ кокичето и минзухарътъ се помирили съ положението си: минзухарътъ, съ мисъльта, че подтиква хората къмъ индивидуализиране, а кокичето — къмъ чистота.
Чистота е нуждна на съвременнитѣ хора: чиста храна — за здраве, и чиста кръвь, чисти мисли и желания — за сила и бодрость на духа. Ще кажете, че живѣете добъръ, чистъ животъ и вѣрвате въ Бога, правите добрини. И така да е, не се изкупватъ лесно грѣхове и престѫпления. Който е дошълъ на земята, той носи грѣховетѣ си отъ далечното минало. Колко заблуждения сте внесли въ свѣта! Колко обещания сте дали и не сте ги изпълнили! Колко чужди свѣщи сте изгасили! Подъ „свѣщь” разбирамъ свѣтлината на човѣшкия умъ. Днесъ, като погребватъ нѣкого, палятъ му свѣщи. — Защо? — Да се научи да не гаси свѣщитѣ на хората. Голѣма тъмнина го очаква въ другия свѣтъ, затова му палятъ свѣщи, да освѣтятъ пѫтя му. — Какъ ще ни посрещнатъ на онзи свѣтъ? — Ще ви запитатъ, готови ли сте да живѣете безъ лъжа, безъ кражба, безъ насилие. Който е готовъ, добре ще го приематъ; който не е готовъ, ще го върнатъ на земята като последенъ сиромахъ, да научи уроцитѣ си, т. е. да изправи погрѣшкитѣ си. И следъ всичко това, този човѣкъ ще говори за набожность. Набоженъ е този, който има любовь въ себе си. — Ще бѫда ли спасенъ? — За спасение можешъ да питашъ, но далечъ си още отъ набожностьта. Който се покае, той ще бѫде спасенъ. Обаче, само онзи може да се покае, който е разбралъ дълбокия смисълъ на живота. Той си е поставилъ за задача да изгони крадеца отъ своята държава. Да се покаешъ, това значи, да тръгнешъ въ Божествения пѫть.
Нѣкой се оплаква, че откакъ жена му се опредѣлила като Христова последователка, животътъ имъ се развалилъ. Много естествено, сега ператъ дрехитѣ ѝ. Може ли да перете нечисти дрехи, и водата да остане чиста? Щомъ перете нечиститѣ си дрехи, водата непремѣнно ще се размѫти. Следъ като прекарате дрехитѣ презъ десеть води, едва тогава водата ще бѫде чисто. Значи, мѫжътъ трѣбва да има търпение, да почака, докато жена му мине презъ десеть води, да се изчисти съвършено. Тя сега е въ първата вода едва, не може да се харесва на никого, нито мѫжътъ ѝ да бѫде доволенъ отъ нея. Това се отнася до всички хора, които вървятъ въ Божествения пѫть. Ако мислите, че, като тръгнете въ правия пѫть, изведнъжъ ще станете праведни, вие се самозаблуждавате. Напротивъ, първо ще изнесатъ нечистотиитѣ ви навънъ и следъ това ще се изчистите. Божествената вода залива цѣлата земя и чисти всичко, каквото срещне на пѫтя си. Когато нѣкой ви се оплаква, че е нечистъ, не го подигравайте, но извикайте го да влѣзе въ коритото, въ което сте вие, и заедно да се чистите. Не му казвайте, че трѣбва да дойде при васъ, да му покажете пѫтя къмъ Бога. Достатъчно е да го поканите въ вашето корито, заедно да се чистите. Който много обещава, не говори истината.
Единъ индусъ отишълъ въ Парижъ и се представилъ за голѣмъ адептъ, който владѣе тайнитѣ сили на природата. Той казвалъ, че съ мисъльта си могълъ да спре и най-бързиятъ експресъ. За да направи този опитъ, му били нуждни злато и скѫпоценни камъни. Интересуващитѣ му донасяли, каквото иска, само да направи опита. Единъ день той се качилъ на експреса съ всички богаташи, отъ които взелъ нѣкаква ценность, за да направи решителния опитъ. Докато всѣки моментъ очаквали да спре експресътъ, тѣ били изненадани отъ друго нѣщо: адептътъ изчезналъ.
Тъй щото, чувате ли нѣкой да ви казва, да вървите следъ него, за да ви направи човѣкъ и половина, не му вѣрвайте. Защо ви е нуждна тази половина? Ако станешъ истински човѣкъ, това е достатъчно. Който отива при Бога, самъ трѣбва да отиде: жената ще остави мѫжа си, и мѫжътъ — жена си, сами ще се явятъ предъ Бога. Ще кажете, че мѫжъ безъ жена и жена безъ мѫжъ представятъ половинъ човѣкъ. Това не е половинъ човѣкъ, но единъ полюсъ. Докато полюситѣ сѫ раздѣлени, всѣкога има дейность, творчество. Едната половина въ човѣка е Христосъ, а другата — крадецътъ. Всѣки трѣбва да се откаже отъ крадеца и да остави въ себе си само Христосъ, Той да работи. Само така човѣкъ ще има животъ и то преизобилно.
Първото условие за придобиване на живота е присѫтствието на любовьта. Който отвори сърдцето си за любовьта, той има животъ въ себе си. Казано е въ Писанието: „Любовьта не се превъзнася, не се гордѣе, не мисли зло.” Любещиятъ е смиренъ. Той се отнася съ дълбоко почитание и уважение къмъ всичко живо. Кой човѣкъ е смиренъ? — Който работи съзнателно върху своята градина. Щомъ се върне отъ работата, която е вършилъ презъ деня, взима мотиката, търнокопа и започва да копае, да обработва градината си. Той се отнася съ почитание къмъ всички работи. Почитайте и своята половина, която неуморно работи въ васъ. Ще кажете, че не я виждате. — Невидима е тази половина, невидимъ е Христосъ въ васъ, но човѣкъ се ползува отъ невидимото, а не отъ видимото. Човѣкъ се ползува отъ свѣтлината, отъ водата, отъ храната, когато тѣ станатъ невидими за него. Тѣ проникватъ въ тѣлото му и принасятъ своята полза. Днесъ всички хора искатъ да видятъ нѣщата. Могатъ да ги видятъ, но нѣма да се ползуватъ отъ тѣхъ. Досега крадецътъ е билъ невидимъ въ човѣка и се е проявявалъ тайно. Отсега нататъкъ Христосъ трѣбва да стане невидимъ, а крадецътъ — видимъ, т. е. да излѣзе вънъ. Крадецътъ е билъ невидимъ, защото дохождалъ все вечерь. Дайте ходъ на първата половина въ себе си — на Христа, за да се отворятъ очитѣ ви, да виждате ясно, да знаете, кѫде да поставяте различнитѣ бои и цвѣтове. Всѣки цвѣтъ, всѣка боя трѣбва да се постави на мѣстото си.
Единъ художникъ обичалъ една мома, която, недоволна отъ него, искала да му причини нѣкаква пакость. Тя му дала нѣкаква отрова, която се отразила върху зрението му. Той изгубилъ зрението си, но, отъ любовь къмъ работата си, продължавалъ да рисува. Десеть години рисувалъ една картина, на която всички се смѣели. Той не виждалъ, какви бои поставя, затова картината му предизвикала смѣхъ. Момата, която го ослѣпила, е неговиятъ крадецъ, на когото той далъ първо мѣсто въ себе си. За да възстанови зрението си, художникътъ трѣбва да изпѫди крадеца навънъ, а да пусне на негово мѣсто Христа. На всѣка друга половина, вънъ отъ васъ, ще кажете: Който иска да остане въ моя домъ, първо трѣбва да мине презъ Божественото корито. Който не е съгласенъ на това, той е човѣкъ и половина. Съ такива хора не правете съдружие. Отнасяйте се и къмъ себе си, и къмъ другитѣ хора критически, безъ да се обезсърдчавате. Ако искате да запазите живота си, стремете се да бѫдете невидими. Агнето е здраво, и кожата му цѣла, докато вълкътъ не го е видѣлъ. Щомъ го види, животътъ му е въ опасность. Който иска да се запази чистъ на земята, пакъ трѣбва да бѫде невидимъ.
Мнозина искатъ да видятъ и познаятъ Христа; преди да сѫ Му приготвили мѣсто въ себе си. Ако знаете азбуката — азъ, буки, веди, глаголи — това е достатъчно за васъ. Какво означаватъ буквитѣ? „Азъ” означава човѣка; „буки” — Божествената книга; „веди” — изучавамъ, чета, обръщамъ тази книга; „глаголи” — говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговоря за крадеца. Тогава ще дамъ друго обяснение: азъ съмъ азъ, буки — сѣнка. И това не ви харесва. Тогава казвамъ: Приложете огъня на алхимицитѣ, за да отдѣляте съ него чистото отъ нечистото; Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито въ житното зърно. За предпочитане е да имашъ едно житно зрънце, отколкото богатствата на цѣлия свѣтъ. Житното зрънце съдържа голѣма сила въ себе си. Христосъ се проявява и чрезъ сѣмкитѣ, и чрезъ растенията. За да опитате силата Му, трѣбва да ги посадите. — Не Го виждаме. — Не можете да Го видите. Той е животъ, а животътъ е невидимъ. Казано е, че Богъ живѣе въ сърдцата на смиренитѣ Дето е Богъ, тамъ е и Христосъ. Следователно, търсете Го въ умоветѣ, въ сърдцата и въ душитѣ на смиренитѣ, но не и въ тѣлата имъ. — Казано е, че тѣлото е храмъ Божи. — Казано е, обаче, че има тѣло естествено, има и тѣло духовно. Значи, духовното тѣло е храмъ Божи, а не тѣлесното.
„Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби.”
Кѫде ще го видите? — Въ отрицателнитѣ прояви на човѣка. Когато крадецътъ отнеме нѣщо отъ човѣка, въ него остава известна празднина, която причинява злинитѣ. Крадецътъ не признава никакви закони, той прескача презъ плета и пакъ постига цельта си. Първото нѣщо, което човѣкъ трѣбва да приложи въ личния си и въ обществения животъ, е почитанието. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да влѣзешъ въ единъ домъ, дето всички членове се почитатъ: жената почита мѫжа си, мѫжътъ — жена си, децата — родителитѣ си. Тежко е да видите, че дъщерята критикува майка си, или синътъ — баща си, а следъ това започватъ да четатъ Евангелието, дето Христосъ казва, че хората трѣбва да се обичатъ. Това не е естественъ животъ. Нѣма защо да се критикувате, а после да признавате, че сте грѣшни. Възвишенитѣ сѫщества знаятъ, че сте грѣшни. Тѣ очакватъ отъ васъ да се изправите. Решилъ съмъ вече да скѫсамъ концитѣ на всички лъжци и крадци. Ще имъ изпратя такава свѣтлина, че да не могатъ да се побератъ въ кожитѣ си. Срещна ли нѣкой крадецъ, ще му кажа: Долу маската! Приложи Христовия законь, който изисква взаимно почитание и уважение къмъ всички хора. Това значи почитание на Божественото Начало, както въ себе си, така и въ своя ближенъ. Който съзнава, че носи свѣтлия и чистъ образъ на Бога, той е получилъ вече дипломъ за свършенъ курсъ на човѣшкото знание. Изгуби ли този дипломъ, изгубва и знанието. Онзи, въ когото Богъ живѣе, свѣти отдалечъ. Приятно е да видите едно свѣтло лице, съ красива, Божествена усмивка. Христосъ казва: „Силата на човѣка не се заключава въ отношението му къмъ видимото, а къмъ невидимото. Невидимъ е Богъ за насъ, но реаленъ. Желателно е и Христосъ да остане за насъ невидимъ, за да запазимъ къмъ Него чисти и свети отношения.
„Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, заколи и погуби.” Като краде, коли и погубва, той е станалъ светия въ умоветѣ на хората. Всички говорятъ за него, оплакватъ се, пъшкатъ, страдатъ отъ проявитѣ му. Ако хората престанатъ да говорятъ за него, а проповѣдватъ за Христа, досега щѣха да станатъ светии. Тогава ще разберете думитѣ на Христа: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ, и то преизобилно.” Това значи, да придобиешъ любовьта, но не като чувство, нито като топлина или като настроение. Любовьта не се мѣни. Който люби, той има свѣтлина въ себе си. Каже ли нѣкой, че люби, а свѣтлината му изчезва, той нѣма любовь. Човѣчеството се нуждае отъ свѣтещи умове и сърдца. Много пѫти сѫ били запалвани човѣшкитѣ умове и сърдца, но крадецътъ всѣкога ги е загасвалъ. Свършва се царството на крадеца, иде вече неговиятъ край. Той нѣма да изчезне, но свѣтлината въ човѣшкитѣ умове и сърдца ще се увеличи, и хората ще го познаватъ. Днесъ има добри хиромантици, физиогномисти, астролози, които познаватъ човѣка, добъръ ли е, или лошъ; тѣ познаватъ, какви намѣрения има и т. н. Както и да се прикрива, познаватъ го. Човѣкъ се познава по рѫцетѣ, по пръститѣ, по очитѣ, по походката и по много още белези. Казано е, че нѣма скрито-покрито въ свѣта. Христосъ иде въ свѣта и носи такава свѣтлина, предъ която нищо не може да се укрие. При тази свѣтлина, и вие ще прониквате въ хората, но и тѣ ще проникватъ въ васъ. Богъ е насочилъ погледа си къмъ всички и прониква въ тѣхъ. Нѣма да остане гънка въ човѣшката душа, която да не се освѣти отъ този погледъ.
„Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ.” Стремете се къмъ Онзи, Който дава животъ, като единствено неизмѣнно и реално нѣщо. Влѣзе ли тази Реалность въ васъ, всичко придобивате. Напусне ли ви, всичко изгубвате. Това е правото учение, това е правиятъ пѫть въ живота. Спрете ли се подъ сѣнката на нѣкой човѣкъ, да търсите отдихъ и разхлада при него, вие сте изгубени. Сѣнкитѣ могатъ да дадатъ отдихъ и разхлада за два-три часа, но не и за цѣлъ животъ. Сѣнкитѣ не носятъ щастие на човѣка. Човѣкъ човѣка не може да ощастливи. Нѣма случай въ живота, мѫжътъ да е направилъ жена си щастлива, или жената да е направила мѫжа си щастливъ. Богъ въ човѣка може да направи и жената, и мѫжа щастливи, но човѣкъ — никога. Ако това е невъзможно, защо търсите невъзможното? Има една половина, която може да направи и мѫжа, и жената щастливи, но тя не е на земята. — Какъ можемъ да бѫдемъ щастливи? — Като се обърнете къмъ Бога. Най-доброто и лесно обръщане на хората къмъ Бога е, да ги възпитаватъ още докато сѫ въ утробата на майка си. Излѣзатъ ли отвънъ, мѫчно се възпитаватъ, тѣ сѫ вече на края на живота. Всѣко нѣщо се обръща вначалото си, а не на края. Ако искате да обърнете една рѫкавица, ще я хванете въ началото ѝ, а не за пръститѣ. Желае ли човѣкъ самъ да се обърне, трѣбва да се стреми къмъ Божествения животъ.
Днесъ проповѣдвамъ за невидимия Господъ, Който не е въ сѣнкитѣ на нѣщата, но въ тѣхната сѫщность. Той дава животъ на всички и то преизобилно. Дето влѣзе, Той носи сила, радость и веселие. Той прави хората братя, сестри и приятели. Започнете съ малкото, което ви е дадено, и постепенно отивайте къмъ голѣмото. Започнете отъ началото и постепенно се приближавайте къмъ края. Дъщерята и синътъ сѫ началото на нѣщата, т. е. малкото. Разрешите ли отношенията си съ тѣхъ, разрешавате ги съ всички хора. Дадете ли мѣсто въ сърдцата си за Христа, вие сте се справили съ крадеца, отъ когото се страхувате. Бѫдете смѣли и решителни, но уповавайте на Бога. Самъ човѣкъ нищо не може да направи. Проявявайте доброто, но бѫдете будни къмъ злото, което всѣки моментъ ви дебне. Иде време, когато и злото, и крадецътъ, и дяволътъ ще се обезсилятъ. Време е вече и дяволътъ да се покае.
Въ единъ анекдотъ се разправя, какъ дяволътъ се обезсърдчилъ. Той училъ хората дълго време, откривалъ имъ тайнитѣ на природата, просвѣщавалъ ги въ науката, въ изкуствата, въ управлението, докато ги направилъ по-учени отъ себе си. Най-после хората престанали да го слушатъ и почитатъ. Той изгубилъ властьта си надъ тѣхъ и решилъ да се уедини. Отишълъ на една планина и започналъ да плаче, че никой не го обича. Христосъ разбралъ мѫката и страданието му и се приближилъ до него. Дяволътъ повдигналъ главата си, погледналъ Го и Му казалъ: Напраздно слизашъ на земята, закъснѣлъ си, трѣбваше да дойдешъ по- рано. Азъ уча хората хиляди години вече, дадохъ имъ знания, изкуства, но никой не иска да ме знае; станали сѫ непослушни и своенравни. И тебе нѣма да слушатъ. — Не отивамъ при хората, — отговорилъ Христосъ. Въ този моментъ една змия се впила въ гърдитѣ на дявола. Христосъ го погледналъ, съжалилъ го и го освободилъ отъ змията. — Не искамъ да отнема властьта ти надъ хората. Бѫди имъ пакъ учитель, но на доброто. И крадецътъ ще се отрече отъ занаята си и ще каже: Не прескачайте презъ плета, но и азъ, и вие да влѣземъ заедно презъ главната врата. Следователно, когато Христосъ казва, че иде да даде животъ, Той има предъ видъ всички живи сѫщества. Той носи животъ и на хората, и на крадеца въ тѣхъ.
Мисъльта, която Христосъ оставя на съвременнитѣ хора, е следната: Приятели и неприятели, жители на ада и на небето, живѣйте всички въ миръ и съгласие, обикнете се като братя. Велики духове слизатъ въ ада да помагатъ на падналитѣ души. Колкото по-великъ е духътъ, толкова по- дълбоко трѣбва да слѣзе, да работи за изкуплението на падналитѣ и изоставени сѫщества. И Христосъ казва за себе си: „Не дойдохъ да помагамъ на ангелитѣ, но на загубеното Адамово сѣме.” На друго мѣсто е казано: „Чухъ отъ мало до голѣмо да славятъ Бога.” Ще слѣзе Богъ между всички сѫщества и ще ги примири. Ще пѣятъ и ще Го славославятъ въ единъ гласъ, съ една пѣсень: Да бѫде благословенъ невидимиятъ Господъ, Който живѣе въ всички сѫщества и превръща всичко на добро. Да слави Господа всѣко дихание!
24. Беседа отъ Учителя, държана на 1 декемврий, 1918 г. София.