Като чуха

НБ, 17.11.1918г., неделя, 10:00ч., София
НБ

Като чуха



От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата







„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си” Матея 22:22.

„И като чуха, зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „чувамъ”. Чувамъ и слушамъ сѫ синоними. На какво се зачудиха? — На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря? Повдига се въпросъ за даването. Често става въпросъ за слугуването. Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е. служенето къмъ любовьта. Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ. На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ. Значи, сѫщиятъ въпросъ може да се преведе съ думитѣ: Трѣбва ли да се дава дань на човѣка? Животнитѣ, като по-низкостоещи отъ човѣка, му даватъ данъкъ: месо, млѣко, яйца, вълна, мась, трудъ и др. Въ това отношение, човѣкъ е кесарь на земята. „Като чуха, зачудиха се.” Да се чуди човѣкъ, това не показва, че е убеденъ въ истината.

„И като чуха, зачудиха се.” Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговоръ и се зачудиха, че толкова лесно разрешилъ въпроса. Като искаме да уловимъ нѣкое животно, което се изплъзва отъ рѫката ни, чудимъ се, какъ не сме намѣрили начинъ да го задържимъ. Често очудването се изразява въ негодуване. Много нѣща чуваме въ живота. Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората да се обичатъ. Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва. Защо не трѣбва? — Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ. Който много обича, много дава. Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо? — Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта. Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета. Това сѫ два процеса, които трѣбва да иматъ предъ видъ повдигането на човѣшката душа.

„И като чуха, зачудиха се.” И доднесъ още хората се очудватъ на проявитѣ въ живота и се запитватъ, сѫществува ли Богъ, или не сѫществува. Който има да дава, отрича сѫществуването на Бога. Който има да взема, признава, че Богъ сѫществува. Сѫщото виждаме и въ личнитѣ отношения на хората. Когато нѣкой има голѣми дългове, отрича своя кредиторъ и казва, че е умрѣлъ. Ако го питатъ, кѫде е твоятъ кредиторъ, той отговаря: Нѣма го, не сѫществува, отдавна е умрѣлъ. — Не сѫществува, защото има да плаща. Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови да плащатъ задълженията си. Книжницитѣ и фарисеитѣ чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушатъ. Така правятъ нѣкои хора. Чуватъ да се изнася нѣкаква нова идея, но не слушатъ и си отиватъ по домоветѣ. Сега и азъ проповѣдвамъ: едни ме чуватъ, други ме слушатъ. Отъ онѣзи, които слушатъ, се явяватъ такива, които търсятъ лекъ начинъ за възприемане и прилагане на Христовото учение.

Единъ българинъ останалъ неученъ, не знаелъ да чете и пише, нѣмалъ и занаятъ. Това било въ старо време. Той се заелъ самъ да се научи да чете и успѣлъ, но толкова малко, че съ това знание не могълъ никѫде да си отвори пѫть. Ходилъ тукъ-тамъ, дано намѣри нѣкакъвъ занаятъ, да изкарва прехраната си лесно. Единъ день срещналъ единъ свещеникъ съ котле вода въ едната рѫка и съ китка босилекъ въ другата. Той ходѣлъ отъ кѫща въ кѫща да ръси и да чете молитва. Ето една лесна работа за мене! — си казалъ българинътъ. Отишълъ единъ день въ черква, да види, какво прави свещеникътъ тамъ и да се запознае съ новия си занаятъ. Като чулъ, какво говори свещеникътъ, той се върналъ у дома си, взелъ едно котленце съ вода, китка босилекъ и тръгналъ по улицитѣ да ръси, когото срещне на пѫтя си.

Много хора мислятъ и постѫпватъ като този старъ българинъ. Тѣ казватъ: Ще взема котле вода и китка босилекъ и ще тръгна да ръся хората — все ще ми падне нѣщо въ рѫката. Това показва, на каква степень на развитие се намиратъ такива хора. Следъ това ще кажатъ, че трѣбва да бѫдемъ морални. Като си взелъ котленце съ вода и китка босилекъ, ще подържашъ този моралъ. Свещеникътъ казва, че трѣбва да има богомолци. Лѣкарьтъ казва, че трѣбва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвамъ: Трѣбва да има слушатели, т. е. хора, които, като слушатъ, могатъ да прилагатъ. Всички търсятъ лесенъ занаятъ. Азъ пъкъ уча хората на мѫченъ занаятъ: да слушатъ добре и да прилагатъ правилно.

Чуването и слушането сѫ синоними. Между тѣхъ има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането. Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: Дано моятъ синъ израстне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има нѣкой да ме гледа на старини. Като говоря за котлето и босилека, нѣмамъ предъ видъ свещеницитѣ, които официално изпълняватъ службата си. Свѣтътъ е пъленъ съ попове, т. е. съ бащи (отъ думата „папа”), които търсятъ лекъ начинъ за прехранване. Голѣмо благословение е за човѣчеството, да се освободи отъ хора, които търсятъ лесния начинъ. Желателно е, въ бѫдеще Божиитѣ служители да бѫдатъ облѣчени въ бѣли дрехи. На небето приематъ само такива хора, които сѫ облѣчени въ бѣли, чисти дрехи. Видятъ ли, че пристига нѣкой съ черни дрехи, веднага го връщатъ назадъ. Черниятъ цвѣтъ, тъмнината благоприятствува за престѫпленията. Ако крадецътъ иска да обере нѣкоя кѫща, той влиза нощемъ, когато е тъмно, когато всички спятъ. Презъ деня, на свѣтло, престѫпления не се вършатъ. Това е законъ, който има отношение и къмъ ума, и къмъ сърдцето. Когато въ ума на човѣка влѣзе отрицателна мисъль, той става недоволенъ и върши погрѣшки и престѫпления. Отрицателната мисъль разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: Тъмно ми е въ съзнанието. Когато тъмнината проникне въ човѣшкия умъ, всички хора — мѫже, жени, деца, ставатъ недоволни. Ако и въ сърдцето влѣзе отрицателно чувство или желание, човѣкъ пакъ става недоволенъ. Недоволството кара хората да търсятъ лесния пѫть въ живота. Едно трѣбва да се знае: лесниятъ пѫть е най- мѫченъ, и най-мѫчниятъ пѫть е най-лекъ. Дайте на единъ човѣкъ съ боленъ кракъ да носи единъ килограмъ тежесть, да видите, колко ще се затрудни. Дайте на здравия човѣкъ да носи сто килограма тежесть, той ще ги пренесе отъ едно мѣсто на друго съ радость. Тъй щото, каже ли нѣкой, че работата му е тежка, че не може да я свърши, това показва, че кракътъ му е измѣстенъ, или има нѣщо изкълчено въ себе си. Каже ли, че работата му е лека, приятна, това показва. че кракътъ му е здравъ, че всичко въ него е на мѣстото си. Нека тази мисъль ви послужи като формула. Каже ли нѣкой, че не може да реши известенъ въпросъ, ще знаете, че има нѣщо изкълчено въ него. — Мога да реша този въпросъ. — Можешъ да го решишъ, защото всичко въ тебе е на мѣстото си.

Азъ вземамъ думитѣ „кракъ”, „изкълчване” въ широкъ смисълъ. За да се изкълчи нѣкой удъ въ човѣшкия организъмъ, това показва, че този човѣкъ не е знаялъ, какъ да постѫпи. Въ турско време турцитѣ влизаха въ богати български кѫщи и, за да ги заставятъ да кажатъ, кѫде сѫ паритѣ имъ, тѣ ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажатъ, кѫде е скрито богатството имъ. Тѣ даватъ своята дань чрезъ насилнически начинъ. Питайте следъ това тѣзи българи, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря. Тѣ ще ви кажатъ, че трѣбва да се дава. Който е миналъ презъ нажежена пиростия, знае, че трѣбва да се дава дань на Кесаря. Даньта на Бога се дава доброволно, а на Кесаря — чрезъ насилие. На Бога ще давашъ доброволно, колкото искашъ и когато искашъ. Не изпълнишъ ли този законъ доброволно, ще дойде Кесарьтъ и насила ще те застави да дадешъ. Богъ и Кесарь сѫ двама господари. Ако не служишъ доброволно на единия, ще дойде вториятъ и насила ще те застави да му служишъ. Двамата господари сѫществуватъ въ свѣта и като две различни състояния: здраве и болесть. Болестьта е Кесарьтъ. Той ще те тури на легло или на нажежена пиростия и, колкото да викашъ, нѣма да те освободи. Ще търсишъ единъ лѣкарь, втори, трети, докато най- после дойде нѣкой отвънъ да ти помогне. Плащането на лѣкаритѣ не е нищо друго, освенъ дань на Кесаря. Тѣ събиратъ данъцитѣ и ги предаватъ на Кесаря.

Като отговаря на въпроса, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ посочва на хората новъ начинъ за живѣене. За да пресъздаде живота си, човѣкъ трѣбва да знае истински методи, съ които да си служи. Ще кажете, че вѣрата е единъ методъ. Така е, но каква трѣбва да бѫде вѣрата? Ако вѣрата не може да ви извади отъ обикновения животъ, тя не е истинска вѣра, не е истински методъ. Каквото знание или изкуство притежавашъ, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква вѣра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията въ живота? Какво е това знание, което не може да премахне облацитѣ въ твоето съзнание? Страданията на хората показватъ, че тѣ не сѫ изпълнили задълженията си къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. Страданията представятъ колело, едната половина на което е назѫбена, а другата — гладка. Като минавашъ презъ гладката часть, чувашъ тихъ, мекъ гласъ, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” — Нѣмамъ време сега. Щомъ се отказвашъ отъ задълженията си, гласътъ се отдръпва навѫтре, нищо не чувашъ. Следъ това минавашъ презъ назѫбената часть на колелото. Тукъ вече нѣмашъ време за изборъ, да изпълнишъ, или да не изпълнишъ — задължавашъ се да изпълнишъ. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зѫбцитѣ, вижда една тѣсна отворена вратичка и презъ нея излиза навънъ. Който не изпълнява Божията воля, вижда тѣсна врата, но понеже живѣе въ съмнения, не се решава да мине презъ нея. Той продължава пѫтя си по колелото, докато попадне на зѫбцитѣ му. Тукъ той разбира законитѣ на живота.

Ще кажете, че има нѣщо жестоко въ това колело. Така е, но то е създадено отъ хората следъ грѣхопадането. Първоначално цѣлото колело е било гладко — Богъ го е направилъ. Следъ грѣхопадането, дяволътъ турилъ рѫка на половината колело, обсебилъ го и му турилъ собствения си печатъ — зѫбцитѣ. Така сѫ направени днесъ дарацитѣ за чепкане на вълна. Хората иматъ желание да разчепкватъ нѣщата и, каквото ценно и красиво намѣрятъ, да го задържатъ за себе си.

„И като чуха, зачудиха се.” На какво се чудя азъ? — На глупоститѣ въ човѣшкия животъ. Срѣщамъ една мома, напѣта, горда, хвърчи. Коя е причината за това ѝ състояние? — Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи съ своя възлюбенъ. Казвамъ ѝ: Качила си се на дяволското колело. Като попаднешъ подъ неговитѣ зѫбци, не само че нищо нѣма да постигнешъ, но на прежда ще станешъ. Срѣщамъ друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички ѝ обръщатъ внимание. Не е лошо да се пудри човѣкъ — и кѫщата се бѣлосва отвънъ. Лошото е въ заблуждението на човѣка, да мисли, че основата на кѫщата се крепи върху мазилката. Туряйте на кѫщата си, каквато искате мазилка, шарете я, както намирате за добре, но първата работа е да я поставите на здрава основа. Ако основата на кѫщата не е здрава, тя нищо не струва. Ако основата на кѫщата ви е слаба, а отвънъ бѣлосана и нашарена, главата ви ще страда много.

„И като чуха, зачудиха се.” Азъ се чудя на вашитѣ заблуждения, а вие — на моитѣ думи и се запитвате, какъ трѣбва да живѣете. — Много просто, ще се откажете отъ лъжата, отъ кражбата, отъ омразата, отъ завистьта. — Може ли да се живѣе така? — Може. Вие не сте приложили истината, любовьта, правдата, доброто, а се питате, какъ може да живѣе човѣкъ съ тѣхъ. Приложете великитѣ добродетели въ живота си и ще видите, какъ може да се живѣе по новъ начинъ. Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата сѫщина. Философитѣ казватъ, че Богъ завинаги ще остане неразбранъ. Не е така. Най-лесното нѣщо въ свѣта е да разберешъ Бога, при условие, че Го обичашъ и Му служишъ. Не спазвашъ ли тѣзи условия, ти ще Го разберешъ толкова, колкото лѣкарьтъ разбира човѣка, когото е поставилъ на операционната маса. Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го. Ако го питате, какво нѣщо е човѣкътъ, той ще ви опише, въ най-голѣми подробности, всичкитѣ органи, какви функции изпълняватъ тѣ. Външно, анатомически и физиологически, той го познава, но сѫщината на човѣка не познава. Важно е, какво, въ сѫщность, представя човѣкъ.

Съвременнитѣ хора искатъ да разбератъ Бога външно: да Го поставятъ на своята маса и да започнатъ да Го разглеждатъ отвънъ и отвѫтре, да видятъ, какви органи има и каква е тѣхната служба. Въ края на краищата, ще кажатъ: Нищо не разбрахъ. Какъ ще разберешъ единъ инструментъ, ако не го опиташъ? Чудни сѫ хората, които мислятъ, че като турятъ нѣщо на своята маса, веднага ще намѣрятъ истината. Истината не може да се постави на никаква маса. Тя е извънъ формитѣ. Има нѣщо ценно, вложено въ човѣшкото тѣло, което наричатъ душа, но щомъ турятъ ножа, тя изчезва. Щомъ дойде душата въ васъ, вие трѣбва да и дадете нуждната почить, т. е. да ѝ дадете съответна дань. И двамата господари — Богъ и Кесарь сѫ въ самия човѣкъ: Първиятъ е горе, въ главата, а вториятъ — долу, въ коремнитѣ органи. Всѣки день трѣбва да отдавате Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу. За да задоволите ума си, ще прочетете една хубава книга; за да задоволите стомаха си, ще се нахраните добре. Тогава и двамата господари ще кажатъ: Нашиятъ поданикъ изплати дълга си. Ако излъжешъ Кесаря, той ще бѫде недоволенъ отъ тебе. Ако ме питате, защо проповѣдвамъ, ще отговоря: Плащамъ своята дань къмъ Бога. Единъ день, като ме сѫдятъ, вие ще бѫдете свидетели. Като ме слушате, и вие изплащате даньта си къмъ Бога. Тогава азъ ще бѫда вашъ свидетель. Така, именно, ще минемъ безопасно деня: азъ ще свидетелствувамъ за васъ, вие — за мене.

Приложете този моралъ въ живота си, да бѫдете спокойни. Ако сте неразположени, дайте си отчетъ, на кого дължите — на Бога, или на Кесаря. Като си отговорите на въпроса, ще си платите дълга и ще бѫдете свободни. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Като иматъ да даватъ на нѣкого, а нѣматъ пари, отиватъ при нѣкой лихварь, взематъ известна сума и плащатъ дълга си. Отъ единъ дългъ се освобождаватъ, на другъ налитатъ. Вмѣсто да ходишъ отъ единъ лихварь на другъ, иди при Бога. Той има много банки на разположение, които ще ти дадатъ или безъ лихва, или само съ 2% лихва. — Какъ се намиратъ тѣзи банки? — Както намирате и другитѣ. Излѣзте въ града, вдигнете главата си нагоре и четете надписитѣ. Така ще намѣрите и Божественитѣ банки: ще вдигнете главата си нагоре и ще четете. Ако нѣкой ви пита, какво търсите, ще отговорите: Търся една Божествена банка. Който чуе, че търсите такава банка, ще ви се смѣе, но това да не ви смущава. „Търсете и ще намѣрите.” Единъ день ще прочетете надписа, който съ години сте търсили: „Божествена банка.” Каквото напрежение изпитва човѣкъ, когато очаква нѣкой гостъ, такова е напрежението му, когато търси Божественото. Ще дойде день, когато ще го намѣри и ще се облекчи.

Спазвайте и двата закона — на Бога и на Кесаря, безъ да ги смѣсвате. Когато прочетешъ една хубава книга, или направишъ добро на нѣкого, това е плащане дань на Господа. Когато се нахранишъ добре, ти плащашъ дань на Кесаря. Благодари, че си платилъ даньта си и не мисли за утрешния день. Какво ще стане съ децата ти, съ тебе, не мисли за това. Какво ще ядешъ утре, и за това не мисли. Благодари, че днесъ си платилъ своята дань на Кесаря. Въ Божествения законъ е писано: „Днесъ за днесъ. Утрешниятъ день не е твой.” Кесарьтъ казва точно обратно: Ще се погрижишъ за утрешния день. Нѣкой се натъква на друга опасность. Той не мисли за утрешния день, защото разчита на баща си. Това значи, да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си, като кърлежъ. Това не е правилно. Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което животътъ ти носи. Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и почтено. Туришъ ли тази мисъль за основа на живота си, ти си намѣрилъ Божествената банка. Бѣгашъ ли отъ условията, които животътъ ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря. Въ първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вѣрва на думитѣ ми, лесно може да ги провѣри. Нека отиде на гробищата и види, какво е останало отъ онѣзи богаташи, учени и философи, които вѣрваха, че могатъ да се спасятъ съ пари, съ наука и съ философия.

Има едно богатство, една наука и една философия, които могатъ да спасятъ човѣка, но тѣ сѫ извънъ човѣшкитѣ разбирания. Докато хората служатъ на закона на Кесаря, всички ще отидатъ на онзи свѣтъ, безъ да се спасятъ. Има богати, учени и философи, които сѫ въ онзи свѣтъ И чакатъ по-скоро да слѣзатъ на земята. — Защо? — На небето нѣма условия за тѣхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползуватъ отъ добритѣ условия на небето. Тѣ сѫ служили на Божия законъ, затова сѫ добре приети на небето. Тѣ сѫ прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаятъ нито да лъжатъ, нито да крадатъ. Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината.” Помнете, че колелото се върти. Докато сте на гладката му часть, разчитайте на Бога. Той ще обедини мислитѣ и чувствата ви. Той ще ви обедини като народъ. Очаквате ли на Кесаря, той ще ви тури на своя даракъ и ще ви разчепка.

Време е вече, всѣки да даде своята дань на Господа. Азъ започвамъ отъ днесъ да ви товаря, да има какво да занесете. Ако има нѣщо фалшиво въ това, което ви давамъ, азъ самъ отговарямъ. Нѣмамъ нищо противъ служенето на Кесаря, но измѣнчивъ е този животъ. Всѣки, който е служилъ на този законъ, който цѣлъ животъ е ялъ, пилъ, удоволствувалъ се, въ края на краищата, и той казва като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!” За Соломона казваха, че нѣма царь подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т. е. отъ суетата въ живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломонъ написа ценни книги, въ които изнесе несигурностьта и преходностьта на този свѣтъ. Той искаше да намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ си казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ.” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда преврата, който станалъ въ Соломона. Обиколенъ отъ много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намѣрилъ любовьта. Единъ день срещналъ една овчарка, въ която се влюбилъ, но не могълъ да я привлѣче къмъ себе си. Той виждалъ спасението си въ нея и се питалъ, защо не я срещналъ по-рано.

Всѣки ще срещне на пѫтя си своята овчарка или своя овчарь и ще се запита, защо не я срещналъ по-рано, а сега, следъ като опетнилъ живота си. Най-после човѣкъ дохожда до положение да обърне другата страница на живота, да служи на Бога, т. е. да дава своята дань доброволно и съ любовь. Даването подразбира правилна обмѣна. Като се дава на Бога доброволно и съ любовь, обмѣната всѣкога е правилна. Човѣкъ дава и на Кесаря, но чрезъ насилие, затова обмѣната не е правилна. Тогава човѣкъ се усѣща стегнатъ, като съ обрѫчи.

Радвайте се и веселете се, защото Богъ работи днесъ въ свѣта. Той взема участие и въ индивидуалния животъ на човѣка, и въ семейния, и въ обществения, и въ политическия. Той събаря, гради, произвежда преврати, отдѣля потрѣбното отъ непотрѣбното, овцетѣ отъ козитѣ. Овцетѣ служатъ на Божествения законъ, а козитѣ — на Кесаря. Овцетѣ сѫ символъ на любовьта. Опитайте се да хванете една коза, да видите, колко ще крѣка. Хората, които постоянно се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, и които постоянио роптаятъ, сѫ отъ категорията на козитѣ. Овцетѣ носятъ своитѣ страдания безъ роптание. Хората взематъ вълната, млѣкото, месото имъ, и тѣ не роптаятъ. Това сѫ хората на любовьта. Наистина, овцата символизира любовьта, но въ това не подразбираме формата „овца”. Хората не могатъ да отдѣлятъ формата на нѣщата отъ тѣхното съдържание и смисълъ, затова се чудятъ, какъ е възможно глупавата овца да изразява любовьта. Коньтъ е символъ на интелекта, но днесъ, като кажатъ конь, разбиратъ сѫщество, което може да се езди. Волътъ е символъ на търпение и издръжливость. Въ стария, първиченъ езикъ, думата „волъ” подразбира да желаешъ и да можешъ, а конь — да искашъ. Ако днесъ Адамъ дойде на земята и чуе, съ какви думи си служатъ хората, какво съдържание и смисълъ сѫ вложили въ тѣхъ, какъ сѫ ги измѣнили, той ще се очуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание? — Че така сѫ ви учили, така сѫ ви възпитавали. Както да се оправдавате, Адамъ вижда, съ какви криви преводи си служите.

Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ преводъ на нѣщата. Щомъ го намѣрятъ, и науката, и философията, и знанието имъ ще се измѣнятъ. Тогава и животътъ имъ ще се подобри 99%. Правилното изговаряне на думитѣ произвежда специфично въздействие върху човѣка. Както лимонътъ събужда въ човѣка усѣщане за кисело, така и всѣка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човѣка. Какво се крие въ лимона, всички знаете. Но ако изговоря предъ васъ думитѣ „правда, добродетель, истина”, вие ще свиете рамене. Защо?

— Не знаете съдържанието имъ. Ако разбирахте тѣзи думи, изговарянето имъ би произвело върху васъ такова действие, каквото произвежда лимонътъ. Който разбира съдържанието на думата „Богъ”, той ще стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ — ще придобие качествата на образа, който се крие въ тази дума. Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Произнасяйте често тази дума въ себе си, не само по форма. Влѣзте въ съдържанието и въ смисъла ѝ, за да произведе тя нуждното действие върху васъ. Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му. — Защо страдаме? — Защото Богъ е дошълъ между хората и намѣства изкълченитѣ имъ крака. Ако Богъ не работи, дяволътъ ще вземе Неговото мѣсто. Той ще упои хората, ще притѫпи сърдцата имъ къмъ болкитѣ и страданията на близкитѣ имъ. Тѣ ще живѣятъ въ блаженство за тѣлото, но душата имъ ще бѫде поробена. Затова е казано въ Писанието: „Пазете се отъ онѣзи, които душа погубватъ.”

„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си.” Фарисеитѣ, които изпитваха Христа, ще дойдатъ и при васъ, да ви питатъ, какъ ще изпълните дълга си като учитель, свещеникъ, сѫдия, баща, майка, братъ и сестра. Който разбира живота, ще ви каже: Служете на Бога чрезъ закона на любовьта, а на дълга си служете чрезъ даването. Всѣки има дългъ къмъ своя народъ и къмъ отечеството си и ще му отдаде това, което е негово. Всѣки народъ е далъ и дава нѣщо на хората, затова всички трѣбва да му върнатъ неговото. Така постѫпи Христосъ. Когато Го запитаха, трѣбва ли да даваме дань на Кесаря, Той имъ отговори: „Дайте да видя образа на това, което трѣбва да дадете на Кесаря.” Като Му подадоха една монета, на която бѣше образътъ на Кесаря, Той каза:
„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.”

И тъй, подъ „любовь” трѣбва да разбирате служене на Бога. Мислете върху любовьта. Вие сте я опитвали, но за малко време, нѣколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човѣкъ губи любовьта? — Защото не може да намѣри границата между слугуването на Бога и на Кесаря. Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е. съгласието между ума и сърдцето си. Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония. Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ. Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си. — Какъ трѣбва да любимъ? Какъ да проявимъ чувствата си? — По тѣзи въпроси не се философствува. Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане. Какъ ще измиешъ краката на единъ пѫтникъ, дошълъ въ дома ти? Ще вземешъ единъ легенъ съ топла вода, сапунъ, кърпа и ще ги измиешъ. — . Да не му причиня нѣкаква болка. — Ако рѫцетѣ ти сѫ меки и нѣжни, не се страхувай, нѣма да му причинишъ болка; ако рѫцетѣ ти сѫ корави и груби като зѫбцитѣ на колелото, това е другъ въпросъ. Всѣки день вие минавате презъ колелото на живота, затова нѣкога сте разположени, а нѣкога — неразположени. Когато сте неразположени, минавате презъ назѫбената часть на колелото. Какво трѣбва да правите тогава? Ако сте честенъ човѣкъ, ще кажете на приятеля си: Не стой близо до мене, да не те хванатъ зѫбцитѣ на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадашъ. Нечестниятъ иска да страдатъ и другитѣ, като него. Той ще започне да ги разубеждава въ сѫществуването на Бога, та по този начинъ и тѣ да опитатъ зѫбцитѣ на колелото. Не, преди да разглеждате този въпросъ, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха.” — Кои си отидоха? — Крадцитѣ, които обиратъ хората. Пазете се отъ крадци и разбойници, пазете и ближнитѣ си отъ тѣхъ. Ако лѣкарьтъ не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти съ нѣщо.

„И като чуха.” Има два вида чуване: да чувашъ страданията на хората, да чувашъ и радоститѣ имъ. Чувашъ, че хората страдатъ, и казвашъ: Нека страдатъ, безъ страдания не може. Лѣкарьтъ казва: Безъ болести не може. Свещеникътъ казва: Смъртьта е неизбѣжна. Овчарьтъ стриже вълната на овцетѣ и казва: Добре, че дойде време за стрижене. Който чува за радоститѣ на хората, казва: Дано се раждатъ повече добри хора. Да растатъ децата и да се учатъ! Да има храна за всички хора. Да е добро време, та да се изоратъ нивитѣ на селянитѣ. Дано всички иматъ дрехи, кѫщи, да живѣятъ въ радость и да славятъ Бога! Нека всички хора бѫдатъ богати съ добродетели! Носете навсѣкѫде своитѣ добри мисли и желания.

„И като чуха, оставиха Го.” Когато неприятельтъ ви чуе вашия отговоръ, ще ви остави и ще си отиде. Щомъ си отиде той, ще дойде приятельтъ ви. Дяволътъ се опита да изкуси Христа, но Той го изпѫди.

Следъ това дойдоха ангели отъ небето да Му слугуватъ. При васъ не могатъ да дойдатъ ангели, докато не минете презъ изпитания, страдания, изкушения. Като дойдатъ, тѣ ще ви учатъ на мѫдрость, ще ви предадатъ своето знание. Ангели има и на небето, и на земята. Ако отидете на нивитѣ и на лозята, и тамъ ще намѣрите ангели, които по цѣлъ день оратъ и копаятъ. Тѣ работятъ и за градоветѣ, и за селата, и така плащатъ своята дань и на Бога, и на Кесаря. Давайте и вие своята дань на Кесаря и на Бога. Бѫдете благодарни за всичко, което ви се дава. Радвайте се и за страданията, и за радоститѣ. Радвайте се и на загубитѣ, и на печалбитѣ. Изпразвайте пълнитѣ си кесии и не се страхувайте отъ нищо. Богъ изпразва кесиитѣ на хората, и пакъ Той ги пълни. За да изпразнишъ кесията си, трѣбва да отворишъ широко сърдцето си. Кой отваря сърдцата на хората, знаете. Щомъ е така, бѫдете готови на всѣкакви жертви. Христосъ казва: „Който изгуби живота си, ще го намѣри.”

Пазете се отъ лекия пѫть на живота. Не се стремете къмъ бързо забогатяване. Всѣко нѣщо, придобито безъ трудъ, съ насилие и съ бързина, се изгубва лесно. Освободете се отъ съмнението и подозрението. То е лесниятъ пѫть въ живота. Лесно е да се усъмнишъ въ нѣщо и да го отхвърлишъ. Мѫчно е, когато изпитвашъ и провѣрявашъ нѣщата. Тукъ се изискватъ усилие, постоянство и трудъ. Не мислете, че като носите котле съ вода и китка босилекъ да ръсите хората, ще успѣете много. Опасни сѫ киткитѣ. Има цвѣтя, които упояватъ и приспиватъ хората. Следъ това дойдатъ неприятелитѣ имъ и ги обератъ. Пазете се отъ такива китки! Днесъ Христосъ казва на всички хора: Платете своята дань на Господа! Който приеме Неговото учение, ще бѫде благословенъ. Това се отнася до всички народи, до цѣла Европа. Който не Го приеме, ще попадне подъ зѫбцитѣ на колелото. Ако европейскитѣ народи не приематъ Христа въ себе си, ще минатъ презъ голѣми страдания. Следъ това тѣ ще се опомнятъ, нѣма да повтарятъ погрѣшкитѣ си. Ако европейскитѣ народи платятъ своята дань на Бога, на земята ще дойде дълготраенъ миръ. Ако днесъ сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното. Едно сте минали, друго иде. Важно е, всѣки човѣкъ, всѣки народъ да приложи любовьта и да гласува заедно съ ангелитѣ. Сега въ разумния свѣтъ, т. е. въ другия свѣтъ, надъ насъ, правятъ нови избори. Старитѣ царе, съ своитѣ правителства и чиновници заминаватъ — коренно пречистване става въ свѣта. Ще видимъ, за коя партия ще гласувате. Две партии има въ свѣта: партията на личния егоизъмъ, и партията на Божията Любовь. Да се гласува за партията на Божията Любовь, това значи, да изчезнатъ всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народитѣ. Всички трѣбва да платятъ своята дань на Бога доброволно и съ любовь. Тогава нѣма да има бедни и онеправдани, нѣма да царува безправието — въ свѣта ще царува великата Божия Правда.

Мина вече старото време. Иде новото време, иде на власть партията на Божията Любовь. Горко на лицемѣритѣ, крадцитѣ и лъжцитѣ! Иде новата партия, която ще повдигне всички народи и общества, всички църкви и училища, всички семейства и родове. Всички хора ще се облѣкатъ въ бѣли дрехи, символъ на чистота. Нека всички жени се облѣкатъ въ бѣли дрехи и платятъ първо даньта си на Бога, а после на Кесаря. Бѫдете смѣли и решителни и кажете въ себе си: Понеже дадохме даньта си на Бога, можемъ вече да служимъ на народа доброволно и съ любовь. Научихме вече, какво значи истинско служене.

„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовитѣ думи, да не си отивате, но да останете въ себе си, силни и решителни, безъ колебание и съмнение, съ пълно упование на Бога и на своята душа. Всички познавате истината, защото сте излѣзли отъ Бога. — Не сме добри, не сме учени. Отъ осемь хиляди години насамъ вие сте давали дань само на Кесаря. Отсега нататъкъ ще давате даньта си само на Бога и на народа. Ще кажете, че има анархисти, които не сѫ съгласни съ това. Азъ признавамъ само онѣзи анархисти, които се борятъ противъ злото въ себе си. Нещастията и страданията се дължатъ на това, че хората не даватъ своята дань на Бога. Когато приложатъ този законъ, тѣ ще бѫдатъ къмъ Бога въ отношение на синъ къмъ баща.

Спогодете се съ Бога, Който е вашъ Баща. Обикнете Го, за да Го познаете. Тогава всички ще бѫдете царски синове и дъщери. Не прескачайте плета на вашитѣ възлюбени. Откажете се отъ донжуанството. — Искаме да бѫдемъ щастливи. — Откажете се отъ стария животъ, отъ вашия Донъ Жуанъ, отъ лъжата и лицемѣрието. Христосъ казва: „Горко вамъ книжници и фарисеи! Горко вамъ лицемѣри!”. България се нуждае отъ честни и достойни българи, отъ честни мѫже и жени, съ здравъ гръбнакъ, които да плащатъ своята дань на, Бога и на народа.

Идатъ нови дни за човѣчеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България! Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства. Не питайте, кой е кривъ и кой — правъ. Това е стариятъ монархизъмъ. Това не сѫ Божествени постѫпки.
Желая, всички българи да сѫ ангели, съ мотики и рала, отколкото първенци, короновани въ лъжа и кражба. Тѣ сѫ дали вече своята дань на лъжата и на кражбата. Нова страница трѣбва да отворятъ и да напишатъ доброволно и съ любовь: Отсега нататъкъ ще даваме своята дань на Бога и на народа, на любовьта и на новото име на нашия народъ.

23. Беседа отъ Учителя, държана на 17 ноемврий, 1918 г. София.