Вкѫщи
От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата
„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото”. Марка 10:10.
„И вкѫщи”. Въ дадения случай думата „кѫща” е важна. Понятието „кѫща” е обикновено. И съвременнитѣ хора гледатъ на кѫщата като на обикновено нѣщо. Какво представя кѫщата? — Постройка, направена отъ четири или повече стени, отгоре покрити. Тя има единъ или повече прозорци и една или повече врати — зависи отъ срѣдствата на човѣка и отъ цельта, за която е правена. Повечето кѫщи, външно и вѫтрешно, отговарятъ на хората, които сѫ ги строили и живѣятъ въ тѣхъ. Отъ направата и строежа на кѫщата сѫдимъ за степеньта на умственото и духовно развитие на обитателитѣ ѝ.
Евреитѣ направиха своята скиния по образецъ и подобие на тази, която Мойсей видѣ въ духовния свѣтъ. Следователно, трѣбва да се предположи, че и хората правятъ кѫщитѣ си по образецъ на тѣзи, които нѣкога сѫ видѣли въ духовния свѣтъ. Каквото сѫ запомнили отъ тѣзи образци, това свалятъ на земята. Понеже хората идатъ отъ различни свѣтове, тѣ сѫ представители на различни култури, затова земнитѣ имъ кѫщи се различаватъ. Какво заключаваме, когато видимъ, че нѣкой човѣкъ си строи кѫща? Строенето на кѫща подразбира женитба или встѫпване въ бракъ. Значи, който строи кѫща, иска да се жени, да встѫпи въ бракъ. Ако е младъ, той строи кѫщата за себе си; ако е старъ — за своитѣ деца, внуци и др.
„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото”. Този стихъ, самъ по себе си, нѣма особено значение. Христосъ е говорилъ за много нѣща, а за какво, именно, Го запитали ученицитѣ Му вкѫщи, не е известно. Въ математиката, когато искатъ да опредѣлятъ едно неизвестно, взиматъ известни числа или прави линии и решаватъ задачата. Въ случая, и азъ взимамъ една права линия, за да опредѣля неизвестната.
И тъй, строенето на кѫща подразбира встѫпване въ бракъ. Думата „бракъ” въ различнитѣ езици има различно значение: на български езикъ тя означава съчетание, на турски значи да оставишъ нѣщо, а на английски „break” — да счупишъ нѣщо. Тъй щото, когато говоримъ за брака, трѣбва да приемемъ едно отъ тритѣ понятия. Значи, хората се женятъ или да се съчетаятъ, или да се оставятъ, или да счупятъ главитѣ си. Въ заключение, ще кажемъ, че въ кѫщата, дето билъ Христосъ съ ученицитѣ си, се разисквало върху брака — единъ отъ най-важнитѣ социални въпроси. Запитаха Христа: Защо човѣкъ трѣбва да се жени, и какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на мѫжа къмъ жената и на жената къмъ мѫжа.
Единъ американски професоръ отивалъ да се жени. Запитали го: Кѫде отивашъ? Вмѣсто да отговори, че отива да се жени, той отговорилъ: Отивамъ да се жежа.
Какво означава глагола „жежа, жежене”? — Печене. Значи, американскиятъ професоръ отивалъ да се пече. Когато пече хлѣбъ, жената нагорещява пещьта. Ако я нагорещи повече, отколкото трѣбва, тя ще изгори хлѣба. Когато готви, тя пакъ нагорещява пещьта. Нагорещи ли я повече, отколкото трѣбва, яденето ще прегори, или ще изгори. Думата женитба има съвсемъ друго значение, а не печене, жежене, както нѣкои я разбиратъ. Днесъ тази дума е изопачена. Първоначално тази дума означавала съчетание, съединяване, но това не е нито бракъ, пито женитба. Думата женитба е преводъ на истинската дума съчетание, но преводътъ не е сполучливъ. Думата женитба произлиза отъ жена, която означава „добра жетва”. Това значи, да извадишъ сѣмето на нѣщо, което е узрѣло добре, и да го изядешъ. Истинското съединяване или съчетание не става на земята. Тукъ не ставатъ никакви бракове, никакви женитби. Това, което хората наричатъ бракъ, женитба, е друго нѣщо, по-скоро сдѣлка, поставена на известни условия и интереси. Покажете ми единъ мѫжъ или една жена женени, които никога да не сѫ си казвали горчива дума, никога да не сѫ отправили помежду си кривъ погледъ. Нека всѣки си отговори, какъвъ е неговиятъ бракъ: съединяване, оставяне или строшаване на главата. Повечето бракове сѫ оставяне или строшаване на глави. Малко бракове представятъ съединяване или съчетание.
Кѫде се крие причината за разваляне на човѣшкитѣ бракове? — Въ неустойчивостьта на човѣшкото естество, въ проявитѣ на самия човѣкъ. Много мисли, чувства и желания на човѣка оставятъ следъ себе си торъ, нечистотии, въ които нѣжнитѣ коренчета на човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце изсъхватъ. Горко на това сърдце и на този умъ, които сѫ попаднали въ торищата на изопаченитѣ човѣшки мисли и желания! Важенъ е въпросътъ за брака, затова ученицитѣ на Христа сѫ разисквали върху него. Съединяватъ се не само мѫже и жени, но всички хора. Съ кого се съединяватъ хората? — Съ Бога. Каквото е отношението на мѫжа къмъ жената, и на жената къмъ мѫжа, такова е отношението на всички хора, като души, къмъ Бога. Нѣкои се присъединяватъ къмъ една или къмъ друга църква и мислятъ, че съ това сѫ разрешили въпроса. Тѣ не знаятъ, че всѣка църква, всѣко общество сѫщо така сѫ съединени или свързани съ Бога. Значи, не само отдѣлниятъ индивидъ, но всички църкви, общества и народи иматъ отношение къмъ Бога.
„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото”. Тѣ искаха отъ Христа принципаленъ отговоръ по този въпросъ, затова и вкѫщи Го запитаха за сѫщото, да имъ даде повече обяснения. Човѣкъ не може да се просвѣти върху даденъ въпросъ, докато не го разреши принципално. Докато търсите щастието на земята, никога не можете да го намѣрите. Земята е велика Божествена работилница. Тя е мѣсто за работа, а не за щастие. Който влѣзе въ тази работилница, трѣбва да се облѣче въ мѫжки или въ женски дрехи и да изучава дълбокия смисълъ на това, което е вложено въ неговата кѫща — въ собственото му тѣло. Какъ сѫ направени кѫщитѣ на земята, знаемъ: едни сѫ направени повече отъ камъни, други — повече отъ тухли, трети — само отъ дъски. И духовнитѣ кѫщи сѫ направени по сѫщия начинъ, но материалитѣ имъ сѫ фини — материали на добродетелитѣ: на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата, на добродетельта, на милосърдието, на вѣрата и др. Любовьта, напримѣръ, представя обширенъ свѣтъ, въ който участвуватъ множество разумни и възвишени сѫщества, съ специална задача и предназначение.
Когато слѣзе на земята, като работникъ въ Божествената работилница, човѣкъ трѣбва да запита Учителя си, може ли мѫжъ да напуща жена си и жена — мѫжа си. На този въпросъ Христосъ отговаря: Мѫжътъ и жената сѫ въ една плъть. Подъ думата мѫжъ и жена Той разбиралъ духа и душата, ума и сърдцето на човѣка. Тѣ живѣятъ въ една кѫща, въ една плъть. На земята мѫжътъ и жената живѣятъ въ две кѫщи, отдѣлно единъ отъ другъ, поради което се явява споръ, въ коя отъ дветѣ кѫщи да живѣятъ. Обикновено мѫжътъ иска да бѫде господарь и заповѣдва да живѣятъ въ неговата кѫща. Нѣкога жената иска да бѫде господарка, да живѣятъ въ нейната кѫща. Тази е причината за спора между мѫжа и жената на земята. Спорътъ лесно се решава: дайте едната кѫща подъ наемъ на вашитѣ деца, а въ другата останете да живѣете вие, двамата. Христосъ казва: Мѫжътъ, т. е. духътъ може да напусне жената само тогава, когато тя се опорочи и отдалечи отъ Бога. Само при това положение връзката между човѣшката душа и Бога се прекѫсва и настава това, което се нарича „втора смърть”. Да се отдалечишъ отъ Бога и да отидешъ въ свѣта да се удоволствувашъ, да водишъ пороченъ животъ, това е грѣхъ, който не се прощава. Защо? — Защото връзката е прекѫсната. Затова е казано въ Писанието: „Не огорчавайте Духа, съ Когото сте свързани.” Ако жената има нисши наклонности, а мѫжътъ е духовенъ, но се увлѣче по желанията на жена си, той поробва душата си. Ако жената е благородна, съ духовни стремежи, и се увлѣче по нисшитѣ желания на мѫжа си, тя поробва душата си. Христосъ казва на ученицитѣ си: За този грѣхъ, именно, духътъ напуща душата. За да не изпаднатъ въ грѣхъ, на всички се препорѫчва чистъ и светъ животъ. Човѣкъ не може да се развива правилно, ако животътъ му не е чистъ и светъ.
Чистиятъ и светъ човѣкъ е всѣкога доволенъ отъ живота си, той е готовъ на всѣкакви услуги и жертви за благото на своята душа и на своитѣ ближни. Който прелюбодействува, той е опетнилъ душата си. Той е готовъ на всички престѫпления. Като прелюбодействува, човѣкъ служи на плътьта си. Тя взима надмощие въ човѣшкия животъ. Този принципъ наричаме „хопити”. Той руши, разединява, умъртвява. Въ Евангелието този принципъ е нареченъ грѣхъ, змия. Той бѣше проникналъ и въ рая, качилъ се бѣше на забраненото дърво и оттамъ се разговаряше съ Ева. Човѣкъ е дошълъ на земята да изпълнява Божията воля, а не да служи на нисшия принципъ. Той е влѣзълъ въ работилницата на живота — въ свѣта, и трѣбва да опредѣли отношенията си къмъ него.
„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото.” Този стихъ показва, че има въпроси, на които човѣкъ може да намѣри отговора въ себе си, въ своя умъ. Тамъ той ще намѣри разрешението на въпроса за отношенията между мѫжа и жената. Здравето и щастието на човѣка зависятъ отъ връзката между духа и душата отъ една страна, както и между ума, сърдцето и волята, отъ друга страна. Ако връзката между тѣхъ се разкѫса, човѣкъ изгубва здравето си. Щомъ започне да боледува, той става недоволенъ, нещастенъ. Тъй щото, ако боледувате, търсете причината за това въ неправилнитѣ отношения между духа и душата, както и между ума и сърдцето. Божиитѣ закони сѫ много строги. Когато Духътъ посети нѣкого, и той измѣни на Божиитѣ закони, последствията сѫ лоши; никой не може да избѣгне тѣзи последствия. Каквото и да прави, човѣкъ не може да измѣни на правилнитѣ отношения. Рече ли да измѣни на тѣхъ, това е все едно, да размѣни мѣстата на струнитѣ въ цигулката и да ги разгласи. При това положение, никаква мелодия не може да излѣзе. Какъ ще свирите на цигулка, на която четиритѣ струни сѫ еднакво настроени? Може да свирите на цигулката, само когато струнитѣ ѝ сѫ нагласени споредъ законитѣ, които отговарятъ на самия инструментъ. Умътъ е нагласенъ въ една гама, сърдцето — въ друга, душата — въ трета, духътъ — въ четвърта. Обаче, между всички гами има известно съотношение. Хармоничниятъ животъ подразбира спазване на това съотношение.
Христосъ обяснява на ученицитѣ си, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на ученика къмъ учителя. Нѣкои казватъ, че, ако били на мѣстото на Христовитѣ ученици, щѣли да иматъ други отношения къмъ Христа. Какви отношения щѣха да иматъ? И тѣ, като Заведеевитѣ синове, щѣха да искатъ първитѣ мѣста. Такова желание поражда недоразумение и несъгласие между хората. Христосъ каза на богатия да продаде всичкото си имане, да даде паритѣ на беднитѣ и да Го последва, но той не разбра думитѣ Му и не Го послуша. Това показва, че и на времето си, и днесъ не всички хора разбиратъ учението на Христа. Да се отречешъ отъ себе си, това значи, отричане отъ всичко лично, човѣшко и временно. Който се отрече отъ себе си, той не казва, че това или онова е негово; той е готовъ на всички жертви. Каже ли „това е мое”, грѣхътъ е турилъ вече крачето си, дето не трѣбва. Започнатъ ли майката и бащата да спорятъ, кое дете обича повече майката, и кое — бащата, грѣхътъ е на прага на този домъ. Любовьта не се дѣли, нито се продава. Христосъ обяснява на ученицитѣ си, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между хората.
Като изучаватъ устройството на своето тѣло, нѣкои се запитватъ, защо човѣкъ има две очи, две уши, две ноздри, две отвърстия на устата, две половини на мозъка? Защо главата му отзадъ и горе е покрита съ косми, а лицето — гладко? Всѣко нѣщо си има значение. Покритата часть на главата съ косми означава мѫжкия принципъ, а голата, гладката часть — женския принципъ. Долната часть на крака е противоположна на горната часть на главата, затова тя представя лицето на тази часть. Между тѣзи части има известно съотношение. Ето защо, ако нѣкой страда отъ подагра въ краката, това показва, че въ горната часть на главата има нѣщо дисхармонично. И обратно, ако има болка въ горната часть на главата, това показва, че въ долната часть на крака сѫществува нѣкаква аномалия. Като разглеждате рѫката на човѣка, виждате, че горната часть е космата — мѫжки принципъ, а долната гладка — женски принципъ. Характерътъ на човѣка се познава по долната часть на рѫката, т. е. по жената, какъ тя се проявява вкѫщи.
Думата „мѫжъ, мѫжки принципъ” подразбира свѣтъ, въ който се събира потенциалната енергия. Оттукъ тя се изпраща въ женския или негативния принципъ, да се обработва и пресъздава. Затова се казва, че идеитѣ трѣбва да влизатъ въ сърдцето, като благоприятна почва за тѣхното обработване. Умътъ трѣбва да бѫде богатъ съ мисли и идеи, които да слизатъ въ сърдцето. Който иска да се жени, да избере богатъ мѫжъ, или богата жена. Тукъ думата „богатъ” е употрѣбена въ широкъ смисълъ — богатъ по умъ, по сърдце и по душа. Богатиятъ не трѣбва да злоупотрѣбява съ своето богатство, защото ще си причини такова нещастие, каквото съвременнитѣ хора си причиняватъ съ изсичането на горитѣ. Да злоупотрѣбявашъ съ богатството на ума си, това значи, да се изложишъ на крайна сухота и безплодие, което води къмъ обезсмисляне на живота.
Фарисеитѣ запитаха Христа: „Защо Мойсей позволи на мѫжа да напише разводно писмо на жена си и да я напусне? Христосъ отговори: „За жестокосърдечието ваше е писалъ тази заповѣдь.” Хората пишатъ закони, които не сѫ съгласни съ Божиитѣ. Даже и въ природата има закони, които не сѫ съгласни съ Божиитѣ, но и еднитѣ, и другитѣ сѫ временни. Несъзнателно майката и бащата пишатъ закони на своитѣ деца, за които тѣ носятъ последствията имъ, добри или лоши. Когато майката е бременна и даде мѣсто на нѣкакво нисше чувство, страсть или желание, то ще се предаде на детето. Сѫщо така и бащата предава своитѣ чувства и желания на детето си. Ако е пожелалъ да извърши нѣкакво убийство, а не го извършилъ, детето ще го направи. Казано е въ Писанието: „Нѣма нищо скрито, което да не се разкрие”. Като знаятъ това, родителитѣ трѣбва да бѫдатъ внимателни, да не предаватъ на децата си своитѣ лоши желания. Христосъ казва: „Само за прелюбодеяние има право човѣкъ да напусне жена си”. Предавайте на децата си своитѣ добри мисли, чувства и желания, да се радвате на живота и вие, и децата ви. Като дойдете следния пѫть на земята, спазвайте Божиитѣ закони. Това е първата задача, която всѣки трѣбва да разреши въ себе си, въ своя домъ. Така, именно, ще можете лесно да се справяте съ своитѣ мѫчнотии. Това подразбира ликвидиране съ кармата. или смекчаване на сѫдбата.
Като слушате да се говори за изпълнение на Божиитѣ закони, не трѣбва да се плашите. Вѣрно е, че всѣко нарушаване на тѣзи закони носи своитѣ лоши последствия, но трѣбва да бѫдете разумни, смѣли и решителни. Свѣтътъ се нуждае отъ герои. Казано е, че страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие. — Какъ да измѣнимъ грѣха? — Грѣхътъ не може да се измѣни, той всѣкога си остава грѣхъ. Сѫщо така, доброто си е всѣкога добро, любовьта — любовь, омразата — омраза, лъжата — лъжа. Нищо не е въ състояние да ги измѣни, нито оправдае. Последствията на отрицателнитѣ сили сѫ разрушителни: тѣ действуватъ зле върху ума, сърдцето, тѣлото на човѣка. Следователно, не се мѫчете да ги измѣните, но стремете се да ги избѣгвате, да не попадате подъ тѣхното влияние. Ако мразите нѣкого, вие се свързвате съ всички, които мразятъ, а съ това усилвате вашата омраза. Като знаете това, кажете си: За благото на моя умъ, на моето сърдце, на моята душа и на моя духъ нѣма да лъжа и да мразя. Прилагайте глаголитѣ „мога и будя”. Събуждайте доброто въ себе си. Събудете Христа въ себе си, въ своята кѫща. — У насъ ли е Христосъ? — На това сами можете да си отговорите. Има праздни и пълни кѫщи. Ако кѫщата ви е праздна, Христосъ не е у васъ. Ако кѫщата ви е пълна, Христосъ е у васъ. Мѫжъ, на когото жената е умрѣла, е самъ вкѫщи, неговиятъ Христосъ е заминалъ нѣкѫде. И жената е сама, ако мѫжътъ ѝ е умрѣлъ — нейниятъ Христосъ е заминалъ. Търсите ли другъ Христосъ, ще намѣрите нѣкой антихристъ. Сѫщото се отнася и до църквитѣ. Църква, която Христосъ е напусналъ, остава сама. Вториятъ, който дойде, ще бѫде антихристъ. Страшно е положението на човѣка, когото Христосъ е напусналъ. Той е въ състояние „хопити”, т. е. надмощие на плътьта. Този човѣкъ е осѫденъ на втора смърть. Като се отегчи отъ живота, човѣкъ иска да умре. Лесно е умирането, но страшно е, когато дойде втората смърть. Има смисълъ да умре човѣкъ, но ако се освободи отъ грѣха. Значи, има смърть за добро, съ добри последствия; има смърть съ лоши последствия. Смърть, която носи лоши последствия, има разрушително влияние върху човѣка. Тази смърть наричаме „втора смърть”. За да се избавите отъ нея, дръжте въ ума си мисъльта, че Христосъ е въ васъ, ученицитѣ Му — сѫщо, и вие сте единъ отъ Неговитѣ ученици. Вложите ли тази мисъль въ ума си, дръжте я постоянно, за да запазите доброто си разположение. Загубите ли разположението си, вие приличате на младитѣ моми и момци, които въ първо време се възхищаватъ едни отъ други, но скоро се насищатъ и губятъ възхищението си.
Единъ младъ момъкъ срещналъ една мома и толкова я харесалъ, че пожелалъ да се ожени за нея. Отъ сутринь до вечерь все за нея мислилъ: не могълъ нито да работи, нито да спи, измѫчвалъ се, мислилъ, че не може да живѣе безъ тази мома. Единъ день той отишълъ при единъ добъръ, благочестивъ човѣкъ и му разказалъ мѫката си. Той го изслушалъ и му казалъ: Не бързай да се женишъ, може тази мома да не е за тебе. — За мене е, безъ нея ще полудѣя, нѣмамъ смисълъ въ живота си. Добриятъ човѣкъ го успокоилъ малко, казалъ му да я проследи, да види, какъ живѣе. Следъ две седмици младиятъ момъкъ отишълъ пакъ при добрия човѣкъ и му казалъ: Право казвашъ, тази мома не е за мене. Срѣщамъ я постоянно съ единъ младъ господинъ. Значи, момъкътъ се влюбилъ въ момата, но любовьта му не е трайна. Изведнъжъ се запалилъ, изведнъжъ изгасналъ. Това не е любовь.
Много хора приличатъ на младия момъкъ: днесъ се влюбятъ въ Христа, искатъ да се оженятъ за него, но въ скоро време любовьта изгасва — надеждитѣ и очакванията имъ не се оправдаватъ. Човѣкъ се жени или за Христа, или за младия момъкъ. Който се ожени за Христа, завинаги вѣренъ Му остава. Който се ожени за младия момъкъ, въ скоро време ще се развѣнчае. На земята женитба не сѫществува. Който иска да се жени, да отиде въ духовния свѣтъ. Женитбата е духовенъ процесъ. Момъкъ и мома се обичатъ и казватъ, че ще си бѫдатъ вѣрни до гроба. — Това не е любовь. Любовьта следва човѣка и задъ гроба. Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани”. Това показва, че Той възстава противъ гроба. Въпрѣки това, хората взиматъ гроба като предѣлъ между два свѣта, или за край на живота. Човѣкъ не трѣбва да мисли за гробъ, но да работи върху себе си, да се кали, да понася мѫчнотиитѣ и страданията съ търпение и любовь. Така той ще възпита своето животинско естество, за смѣтка на което ще се пробуди духовното. Като се наблюдава, той вижда, че въ най-красивитѣ моменти на живота му, въ него проговаря животното. Това показва, че той не се е справилъ съ него и много още има да работи, докато го възпита. Събуждайте духовното начало въ себе си, за да бѫдете силни, да се справяте съ животинското.
Умътъ и сърдцето на човѣка трѣбва да бѫдатъ въ постоянна връзка, да си останатъ завинаги вѣрни. Човѣкъ ще бѫде дотолкова вѣренъ на другитѣ, доколкото е вѣренъ на себе си. Който изневѣрява на себе си, изневѣрява на ближния си. Това е законъ, въ който нѣма изключение. Ще кажете, че се стремите къмъ духовния свѣтъ. — За да разберете духовния свѣтъ, трѣбва да разбирате физическия. И обратно: познаването на физическия свѣтъ води къмъ познаване на духовния. Както за познаването на физическия свѣтъ имашъ нужда отъ сѣтива и органи, така и за познаването на духовния свѣтъ сѫ нуждни съответни органи. Цвѣтето познаваме чрезъ зрението и обонянието. Какъ познаваме чувствата? — И за тѣхъ има съответни органи. Ето защо, отъ всички хора се иска работа, да развиятъ духовнитѣ си органи и сѣтива така, както сѫ развити физическитѣ. На физическия свѣтъ нѣкои нѣща се изразяватъ въ цвѣтове, багри, бои и по тѣхъ ги различаваме. Какъ различаваме нѣщата въ духовния свѣтъ? — Чрезъ проявитѣ на характера. Всѣка проява на характера има свой специфиченъ цвѣтъ и тонъ. Цвѣтоветѣ, багритѣ сѫ имунитетъ срещу грѣха. Дето има цвѣтове, тамъ грѣхътъ е изключенъ. Грѣхътъ се върши всѣкога на тъмни мѣста. Значи, цвѣтоветѣ прогонватъ грѣха, или го изкупватъ. Съ други думи казано: музиката, цвѣтята и животнитѣ спасяватъ човѣка отъ грѣха. Затова, спирайте вниманието си върху тѣхъ. Който не имъ обръща внимание, той е слѣпъ, глухъ и безъ обоняние. Той се е развелъ съ жена си. Затова не трѣбва да се приема въ никакво общество, нито между хората на земята, нито между сѫществата на небето. Единственото нѣщо, което спасява човѣка отъ грѣха, е разкаянието. Що е разкаянието? — Тониране, което има за цель да хармонизира всички тонове, чрезъ които човѣкъ може да свири по Божественъ начинъ. Разкаянието е нагласяване на душата споредъ тоноветѣ на Божествената хармония. Затова, именно, сѫ дошли хората на земята. Като се тониратъ въ великата работилница — земята, тѣ ще се върнатъ отново на небето. Това, което човѣкъ прави на земята, добро или зло, не може да го направи на небето — тамъ нѣма съответни условия. Ако отидете на небето и допуснете една лоша мисъль, ще ви изпѫдятъ вънъ за хиляди години. — Тамъ не прощаватъ ли? — Не е въпросъ за прощаване, но тамъ, изобщо, не приематъ грѣшници. Човѣкъ ще живѣе на земята хиляди години, докато научи Божественитѣ закони и престане да грѣши. Ще кажете, че животътъ на земята е лошъ. — Има по-лошъ животъ отъ земния. Казано е, че, който напусне жена си безъ причина, ще мине презъ втората смърть. За да се избѣгне тази смърть, мѫжътъ и жената трѣбва да живѣятъ въ една кѫща, т. е. въ едно тѣло. Двойственостьта въ човѣка — дветѣ очи, уши, ноздри, дветѣ половини на мозъка показватъ това, именно, че едното отъ тѣхъ е за мѫжа, т. е. за ума, а другото — за жената, т. е. за сърдцето. Жената е онзи полюсъ, въ който се събира нуждната енергия за оплодяване, за обработване. Ето защо, сърдцето трѣбва да бѫде всѣкога топло, а умътъ — енергиченъ, да не се подава на никакви съблазни и лъжи.
Едно време сатаната изкушаваше Христа. Казваше Му: „Ако ми се поклонишъ, ще ти дамъ всичкитѣ царства свѣтовни.” Ако дяволътъ дойде при васъ и ви иска цѣлувка, ще му дадете ли? Не му давайте, защото той носи проказа и смърть. Той ще отдалечи душата ви отъ Бога, ще изгубите всичко ценно въ себе си и ще минете презъ втората смърть. Пазете се отъ лъжливитѣ учения, които много обещаватъ, нищо не даватъ. Мислете право и поставяйте всичко на критика. Ще дойде нѣкой да ви разубеждава въ сѫществуването на Бога. Въ кого да вѣрвате? Ще ви говорятъ за различни философи — за Кантъ, за Спенсеръ и др. Въ хората ще вѣрвате, а нѣма да вѣрвате въ Бога. Душата, съ която облагородявашъ нѣщата, не е ли твоятъ Богъ? Умътъ, съ който мислишъ, и сърдцето, съ което чувствувашъ, не сѫ ли удове на Божественото Начало въ тебе? Всѣки човѣкъ е проекция на Бога. Ако човѣкъ сѫществува, и Богъ сѫществува. Като последствие на това твърдение, излиза, че щомъ човѣкъ умира, и Богъ умира. Вѣрно ли е това? — Въ едно отношение е вѣрно. Понеже човѣкъ е частица отъ Бога, като умре частицата, заедно съ нея умира и частицата отъ Бога, която е била въ човѣка. Ако сѫдите за нѣщата по аналогия, ще дойдете до криви разбирания за Бога. Преди всичко, смърть не сѫществува. Човѣкъ не умира, но минава отъ едно състояние въ друго. Ако търсите Бога, ще Го намѣрите въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа си, но само когато сте особено разположени; когато сте отворени за всички живи сѫщества и готови да се жертвувате за цѣлия свѣтъ. Въ този моментъ вашиятъ Богъ се е пробудилъ и ви говори. Усъмните ли се въ Него, вие хвърляте каль въ лицето Му и Го затъмнявате. Трѣбва ли да се съмнявате въ Онзи, Който ви е направилъ хиляди добрини и не престава да ги прави? Велики сѫ дѣлата Божии. — Нѣма ли поне едно изключение въ Неговитѣ дѣла? — Въ сто милиона движения има едно изключение — резултатъ на човѣка, който се съмнява въ Божиитѣ закони. Въ хиляда добри прояви на Бога има една лоша, която принадлежи на човѣка. Съ това ние създаваме мѫчнотии на Бога и Го заставяме да слѣзе на земята, да изправи сторената погрѣшка. Значи, изключението въ законитѣ на Бога е човѣкътъ. Въ Битието, дето се говори за създаването на свѣта, Богъ билъ доволенъ отъ всички дни, но за втория день не се казва нищо. Защо? — Въ този день е създадена материята, отъ която е направенъ човѣкътъ — изключението. И за човѣка има единъ лошъ день — вториятъ. Ако презъ този день се опитате да философствувате, философията ви ще бѫде мъртва.
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Не е позволено на човѣкъ да напуща жена си безъ причина”. За предпочитане е да носи страдания, отколкото да пожертвува душата си за едно моментно удоволствие. Добре ли постѫпва пияницата, който за чаша вино жертвува благото на своитѣ деца, жена и на цѣлия си домъ? Ние се намираме предъ дилемата, да изхвърлимъ ли втория день, изключението, отъ себе си, или да го оставимъ. Първиятъ човѣкъ — духътъ въ човѣка е направенъ по образъ и подобие на Бога, вториятъ човѣкъ — плътьта е направена отъ каль. Обаче, въ Писанието е казано, че вториятъ човѣкъ е направенъ въ шестия день. Шесть е число на илюзии, на слизане и на качване. Човѣкъ е своенравно сѫщество, затова му сѫ дадени играчки, да се забавлява. Въ игритѣ си той е отишълъ далечъ: започналъ е да коли, да рѣже глави на кокошки, агънца, прасета, дори и на хора. Днесъ го виждаме на бойнитѣ полета, дето рѣже глави, рѫце, крака, вади очи и т. н. — Защо се биятъ хората? — Защото сѫ направени отъ каль. — Кога ще престанатъ да се биятъ? — Когато се родятъ отъ вода и духъ. Христосъ обръща вниманието на ученицитѣ си къмъ причинитѣ и последствията на страданията въ човѣшкия животъ. Той казва, че задачата на човѣчеството е да преработи и организира материята, отъ която е създаденъ човѣкътъ. — Кога ще се преработи тя? — Когато мѫжътъ и жената не се напущатъ; когато всички хора се обединятъ въ едно цѣло и живѣятъ безъ грѣхове и престѫпления. Въ бѫдеще хората ще живѣятъ въ чистота и светость. Никой нѣма да казва като Давида: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми”. Ако майката е живѣла въ грѣхъ, и дъщерята ще живѣе въ грѣхъ. Понеже майката не се е въодушевявала отъ възвишеното, и дъщерята ще следва нейния пѫть. Майката е мислила само за ядене и пиене, за облѣкла и украшения, и дъщерята ще мисли за сѫщото, и тя ще се кичи съ панделки и цвѣтя. Добро нѣщо е панделката, тя е знаме на правдата, но не е истинска. Бѫдещитѣ хора ще живѣятъ съ велики идеи.
Мнозина казватъ, че Христовото учение не е приложимо днесъ, не е съгласно съ съвременната култура. Не е приложимо Христовото учение за онѣзи, които сѫ направени отъ каль. Обаче, за онѣзи, които сѫ направени отъ духъ и вода, то е приложимо. Тѣ го прилагатъ и живѣятъ въ миръ, въ съгласие и любовь. Тѣ ще бѫдатъ вѣрни въ любовьта си и задъ гроба, а не както сегашнитѣ хора, само до гроба; въ повечето случаи вѣрностьта имъ не стига и до гроба.
Двама приятели пѫтували презъ една гѫста гора и се разговаряли любовно, за вѣрностьта и трайностьта на своитѣ чувства. По едно време тѣ чули нѣкакво шумолене и видѣли, че мечка иде срещу тѣхъ. Единиятъ отъ тѣхъ билъ по-срѫченъ, веднага се качилъ на едно дърво. Вториятъ не успѣлъ да го последва и съобразилъ да легне на земята и да се пристори на умрѣлъ. Той чувалъ, че мечката не яде мърша. Като приближила до него, мечката започнала да го души, и, понеже помислила, че е мъртавъ, продължила пѫтя си. Онзи, който билъ на дървото, веднага слѣзълъ и запиталъ приятеля си: Какво ти каза мечката? — Каза ми, другъ пѫть да не тръгвамъ на пѫть съ такива приятели.
Какво представя мечката? — Мѫчнотиитѣ въ живота. Какъ разрешаватъ хората мѫчнотиитѣ си? Едни ги разрешаватъ отвисоко, качватъ се на високи дървета и казватъ, че тамъ се мисли добре. Тѣ не говорятъ истината — отъ страхъ се качватъ на дървета. Тѣ не сѫ смѣли. Други пъкъ лѣгатъ на земята и се приструватъ на умрѣли. И тѣ сѫ страхливи. Христосъ казва и на еднитѣ, и на другитѣ: Азъ нѣмамъ нужда отъ приятели, които се качватъ на дърво, или лѣгатъ на земята, като видятъ мечка. Азъ нѣмамъ нужда отъ ученици, направени отъ каль.
Сега и азъ желая да срещна българи, които не сѫ направени отъ каль. Има вече такива българи. — Какво ще стане съ България и съ българитѣ? — Онѣзи, които сѫ направени отъ каль, ще се стопятъ. Онѣзи, които сѫ родени отъ чиста вода и отъ свѣтлината на духа, ще иматъ велико бѫдеще. Това е казалъ Христосъ на своитѣ ученици. Това и азъ казвамъ днесъ на васъ.
12. Беседа отъ Учителя, държана на 1 септемврий, 1918 г. София.