Погледна Петра
Аудио - чете Нели Недялкова
Погледна Петра (Беседата за четене в стар правопис)
От книгата"Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.III
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2008 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание
От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.), ИК "Жануа'98", София, 2009,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата
От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата
“И обърна се Господ, та погледна Петра”
От Лука 22: 61
В прочетената глава изпъкват три важни неща: думите на Исуса, положението на Петра и пропяването на петела. Ще се запитате какво отношение има тази глава към нашия живот. Като разберете нейния дълбок смисъл, ще видите, че тя, наистина, има отношение и към нас.
Съвременните хора страдат от неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адът е павиран все от неизпълнени човешки обещания. И земята е пълна с неиздържани човешки обещания. Защо Петър се отрече от Христа? Всъщност какво представлява Христос? Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека. По отношение на Петра, Христос е Учител. Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват. Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него. Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела. Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е. общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти. Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа. Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя. Като пропя петелът, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака.
Съвременните хора се поставят на същите изпитания, като Петра. Така се изпитват убежденията им. Като не могат да издържат на своите обещания, петелът им се провиква: Кукуригу! Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат. Историята е пълна с такива примери. Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания. Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си. От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген. Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген. Регул дал обещание, че ще изпълни условието им, но като отишъл в Рим, вместо да преговаря за мир, той настоявал да се продължи войната. Той изпълнил само обещанието да се върне в Картаген, дето го очаквала явна смърт.
Сегашните християни не са големи герои, но като пропее петелът им, тогава се стряскат и виждат погрешките си. Една българска пословица казва: "И без петел съмва". Те искат да кажат, че петелът не е нужен на човека. Може и без петли, но знаете ли какво ще стане, ако петлите престанат да пеят? Само двадесет и четири часа ако не пеят, непременно ще стане някаква катастрофа. Ако не беше пропял петелът, Петър щеше да бъде изгубен. Обаче, като пропя, той се разкая и спаси. Този пример показва, че човешката Природа е непостоянна, изменчива.
Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си. Била излъгана от един мъж и, понеже я напуснал, тя започнала лек живот, от който разбогатяла. Тя била недоволна от живота си, но поне не чувствала никакви лишения. В това време се запознала с един господин, който искал да се ожени за нея. Преди да се оженят още, той изял всичките й пари и я напуснал. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явил друг кандидат, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много в живота. Като знаете Природата на човешкото естество, петелът ви трябва да бъде буден. На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си. Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение. Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправят. Кукуригу, Петре, излез вън! Петър излезе вън и горко плака.
Плачът е признак на разкаяние, на осъзнаване на човешките погрешки. Той чисти човешкото сърце. Когато окото се напраши, непременно трябва да се насълзи, за да се очисти. Колко пъти човек се е отклонявал от правия път. Но когато петелът ти пропее, не мисли, че си праведен. Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него. Не се самозаблуждавай в преходни и временни неща. Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу!" Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу!" Когато жената не изпълнява обещанията си, мъжът й да каже: "Кукуригу." Когато синът не изпълнява обещанията си, баща му да каже: "Кукуригу!" Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка й да каже: "Кукуригу!" Всеки има един знаменит петел в себе си, който държи съзнанието му будно. Радвайте се и благодарете, когато петелът ви пее.
Обикновено смятат петела за глупаво, неразумно същество. Не е така. Петелът, като птица, е представител на една висока култура в Духовния свят. Между птиците и Ангелите има известно отношение. Крилата са признак на висока интелигентност. У млекопитаещите чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с вкус, с голяма естетика. Това се вижда в направата на гнездата им. Семейният живот у тях е добре уреден. Когато правят гнездата си, и мъжката, и женската вземат участие. Те заедно събират материал за гнездото, заедно мътят яйцата си и заедно отглеждат малките си. Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и с Любов, както птиците, светът щеше да се превърне в рай. Понеже хората страдат за неиздържаните си обещания, Христос каза на Петра : "Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от мене."
Кога пеят петлите? – Обикновено след полунощ. Ако пеят преди полунощ, това е признак за разваляне на времето. Ако вашият петел пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно. Старите българи казват, че когато петлите пропеят, лошите духове се разпръсват. Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят. Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си. В човешкия свят петлите представляват умовете на хората. Докато петелът ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози. И да направите някаква погрешка, лесно ще я изправите. Престане ли петелът ви да пее, очаква ви някакво голямо страдание или някаква катастрофа.
Христос и петелът представляват два принципа, тясно свързани помежду си. Христос е висшият разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум. Христос, т.е. висшият разум в човека се бори със злото, а петелът – нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи. Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на петел.
Спомни си Петър речта на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене". Защо Петър се отрече три пъти от Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само един път? Първия път Петър се отказа от страх. Като го запитаха и той ли е ученик на Христа, Петър се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултат на умствен процес. Втория път се отрече със сърцето си. Той беше малодушен и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия път се отказа поради слабата си воля. Понеже умът и сърцето на Петра не бяха в съгласие, първо умът отпадна. Като остана само с волята си, Петър не беше в състояние да съгласува ума и сърцето си, понеже бяха вече разколебани. Като греши, човек пада в три направления – в областта на ума, в областта на сърцето и в областта на волята. Значи, всяка лоша мисъл, попаднала в човешкия ум, изопачава не само ума, но и сърцето, и волята, поради което той става докачлив, подозрителен в чувствата си, нелогичен в мисълта си и слаб във волята си.
И тъй, когато дойдат страдания в живота ви, ще знаете, че това е Божественият петел, който пее. Той напомня на човека, че е нарушил някоя Божествена заповед. При това положение, не трябва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излезете вън и там да се разкаете. Докато е между хората, човек не може да се разкае. Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде. Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат. Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете.
Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си. За да не плаче, човек трябва да се вслушва в думите на Духа, Който постоянно му посочва погрешките, с цел да се изправи. Като не слуша думите на Христа в себе си, човек сам Го връзва и три пъти се отказва от Него. Това е ставало от памтивека и до днес. Защо Петър се подложи на това изпитание? Защото за да защити Христа, той отсече с ножа си ухото на един от римските войници. Петър имаше добри черти в характера си. Той пръв позна Христа и Го призна в себе си за Бог. Въпреки това, от време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петър си въобразяваше, че е учен, че разбира всичко и всичко може да направи. Много хора се мислят за учени. Те вярват, че могат да направят много неща. Всъщност, такива учени по-скоро могат да объркат работите, отколкото да ги оправят.
Често хората се възхищават от някого и казват, че има отличен характер. В какво се заключава характерът на човека? Не е характерен онзи човек, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение. Тези неща се придобиват лесно. Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония. Такъв човек е готов да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена от днешните. Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа. Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата. Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее. Той пее само веднъж в живота на човека. Като сгрешите, петелът ви ще пропее. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва. Близо е вашият петел, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трябва да използвате условията за вашето развитие. Няма по-добри условия от сегашните за създаване и каляване на човешкия характер. За каляване на характера са нужни изпитания и мъчнотии.
Докато не беше се изпитал и познал, Петър беше готов да защитава Христа докрай. За да покаже своята готовност, той отсече ухото на един от римските войници. След това, когато го повикаха при първосвещениците, на въпроса "И ти ли си негов ученик?", Петър веднага се отрече. Но след тези думи той се замисли. От този момент в живота му стана преврат. Той излезе вън и горко плака. Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него. В този момент, именно, петелът на човека пропява. Кога пее петелът? На зазоряване. Следователно, зазоряването е важен момент за човешката душа.
Днес Христос се обръща към всички и ви пита: "Вашият петел пропя ли? Къде останаха вашите обещания? Било е време, когато всички хора, всеки на своето време, са дали обещание на Христа, да следват Неговия път. Ще попитате как е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали. Наистина, ако днес някой се осмели да каже, че е говорил с Христа и Му е дал някакво обещание, ще го вземат за ненормален. От толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорил с Него! Как ще Го видите, когато Той днес е на фронта, вързан, и Го съдят. Той е пред Пилата и Каиафа, пред Петра и множество народ, които се отричат от Него. Петлите на всички отричащи се от Христа пропяват. Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу!" Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български петел. Той е герой. Онзи, на когото петелът е пропял, той е спасен. Той се обръща към Бога с думите: "Господи, готов съм вече да пожертвам живота си за Тебе. Никога няма да се отрека от Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава."
Нека всеки се запита: "В аудиторията ли съм, или вън от нея?" Отричам ли се от Бога, пее ли петелът ми, или още не е пропял? Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло. Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-даване, мислят за печалби и осигуровки. Те, именно, турят ръка на Христа и Го съдят. Трети се намират в положението на онези, в които съзнанието се пробужда. Христос се обръща към тях, поглежда ги и ги пита: "Знаете ли какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли какви обещания сте дали на Бога? Спомнете обещанията си, които сте дали някога в душата си и се върнете към Онзи, Който ви е дал всичко."
Бъдете благодарни на малкото, което ви се дава. Никъде в Божествената книга не е писано, че човек трябва да се храни с кокошки, с агънца, с прасета. В Божествената книга е писано, че човек може да яде от всички плодове, освен от плодовете на забраненото дърво. Ще кажете, че ви е нужно масло да опържите картофи, да се пооблажите. И това не е писано в Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени във вода и осолени? Днес много хора грешат по причина на яденето. За да задоволят изискванията на стомаха си, те са готови на всичко. Те продават и веруюто си, и убежденията си, само да задоволят стомаха си. Здравето и силата на организма не зависят от пищната храна. Чистият и естествен живот освобождава човека от излишъците, а с това и от много мъчнотии. Като говоря за естествената храна, аз нямам намерение да ви налагам моето разбиране за храненето, но обръщам вниманието ви да употребявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъв смисъл има някой да стане вегетарианец и постоянно да поглежда към месото, да съжалява, че се е отказал от него? За предпочитане е да си остане месоядец, отколкото да бъде вегетарианец и да се измъчва. Когато променяте режима на храненето и на живота си, правете опити, за да видите как ще ви се отрази промяната. Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я; в противен случай, върнете се към стария начин на живот и на хранене.
Един господин, след дълго употребяване на тютюна, решил да се откаже от него. Известно време той се въздържал и не пушел, но станал толкова нервен, че постоянно се сърдел на децата си и на жена си. При най малкото разгневяване той набивал децата си, но пак не могъл да се успокои. Най-после жена му казала: "Вместо да се гневиш, да биеш децата и да изразходваш напразно нервна енергия, по-добре започни отново да пушиш, та да се успокоиш." Човек трябва да прибягва само до такъв режим в живота си, който може да внесе известно подобрение в нервната система.
"Докато петелът пропя, Петър три пъти се отказа от Христа." Той се усъмни в Него. Не само Петър се усъмни в Христа, но и много още от учениците Му. Те си казваха: "Ако е Христос, Син Божи, нека покаже силата си." Те не разбираха, че Божественото учение, което Христос проповядваше, не се проявява във физическа сила, но в Любовта. Ако между двама души, единият си служи с нож, а другият – с Любов, силата ще бъде на страната на онзи, който си служи с Любовта. Как трябва да бъдат построени домовете – на принципа на силата, или на Любовта? На принципа на Любовта. Силата е резултат на нещо. Следователно, ако на човека предстои да прави избор между силата и Любовта, той непременно ще избере Любовта. Силата изопачава ума, сърцето и волята, а Любовта повдига човешката душа и я води към Бога. Който приеме Любовта и я приложи, той ще подобри живота си; усъмни ли се в нея, той обременява кармата си.
Днес повечето хора са на мястото на Петра. Техният Христос е вързан, и те се колебаят в Него. – “Не е ли възкръснал Христос?” – За онзи, който Го е видял, Христос е възкръснал; онзи, който не Го е видял, той може да вярва, или да не вярва във възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на Слънцето. Първите думи, които Христос каза на учениците си, след възкресението, бяха: „Мир вам!" Когато видите Христа, Той и на вас ще каже: „Мир вам!" Тези думи означават: войната е свършена, петелът е пропял, съдбата е минала, Възкресението е станало.
Много християни, в миналото и сега, са виждали Христа и са разговаряли с Него. Например, една стара жена видяла Христа и разговаряла с Него. Той й казал: "Ще те взема при себе си, но след като минеш през огън." Как си представяте Христа? Някои си Го представят като обикновен човек, със селска бяла аба, с калпак на главата, а други – като цар, с мантия и с корона на главата си. Наистина, Христос има корона на главата си, но не от злато и скъпоценни камъни, а от петте велики Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона. Той ще му проговори чрез устата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта.
„И обърна се Господ, та погледна Петра". С други думи казано: Христос погледна Петра и се молеше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабите си братя. Тогава Христос беше с корона на главата си, образувана от светлината на Добродетелите. Такава корона се дава на всеки, който издържи изпитите си. Петър разбра смисъла на Христовия поглед, излезе вън и горко плака. Такава корона турят на главите на младоженците, като символ на великите Добродетели. Те трябва да приложат Добродетелите в живота си и върху тях да съградят бъдещия си дом.
Къде пеят сегашните петли? В курници, или на сухи дървета. В първичния живот не е било така – петлите са били свободни и са пели на високи дървета. Желая вашите петли да напуснат курниците и да пеят постоянно. Само така животът ви ще тече правилно, без катастрофи и нещастия. Кой пее днес в домовете? Ту жената, ту мъжът. Не е лошо пеенето, но то трябва да става сутрин, когато се пробужда Божественото съзнание в човека.
Нека всички хора си поставят за задача в живота да освободят Христа в себе си и никога да не се отричат от Него. Който се е отрекъл, да бъде буден. Щом петелът му пропее, да излезе вън и да се разкае. Ще каже някой, че не се е отричал от Господа. Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа. Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете. Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче. Когато вашият петел пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал. Христос запита Петра три пъти: „Петре, обичаш ли ме?" С това Той искаше да му каже: "Готов ли си да развиеш трите основни Добродетели на живота? Готов ли си да отхраниш тези сирачета, да станеш тяхна майка?" И вас запитва Христос, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено във вас, и да го приложите? Готови ли сте да носите на главата си короната на великите Добродетели, да носите Светлина на ближните си?
Желая ви да бъдете смели и решителни, да изпъдите страха и малодушието навън. Имайте Вяра и упование на(***в) Бога. Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества. Той говори днес на всички хора. Как? Чрез страданията. – “Кога ще дойде мирът?” – Когато пропеят петлите на всички народи – на Англия, на Франция, на Германия, на Русия, на цяла Европа. Те ще излязат вън и ще поплачат. Христос се е обърнал към европейските народи, поглежда ги и им казва: "Вие сте културни народи, от вас зависи бъдещето ви." Вашите петли пеят вече. Когато петелът на Петра пропя, той разбра, че работите не се нареждат нито с нож, нито с дипломация.
Съвременните хора са жертва на демони, на бесове, които ги карат да се бият. Да се бори човек със злото, това е в реда на нещата, но да се бие мъж с жена си, брат с брата си, сестра със сестра си, това не е естествено. Дом и народ се повдигат, когато се борят против злото. В който ден нарушат този закон и въстанат против Бога, те сами подписват своята смъртна присъда. Разкае ли се един народ, Христос съгражда своята църква върху него. Аз вярвам, че европейските народи ще се разкаят, ще излязат вън и ще поплачат. Те са на път да направят това. Затова казвам: Мирът иде! Когато Христос отправи погледа си към някого, той ще съзнае погрешката си и ще се разкае. Няма сила в света, която може да се противопостави на погледа на Христа.
Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена. Сега е краят на века, единадесетият час на деня. Всички сте призвани на лозето, да работите само един час. Който е обидил брата си, да излезе вън и да поплаче. Като ви срещна втори път, да видя, че умовете и сърцата ви са пробудени, че всички мъже и жени, братя и сестри живеят помежду си в мир и съгласие.
Както е хубав днешният ден, такъв ще бъде и вашият живот. Днешното слънце и хубавият ден ще бъдат свидетели на моите думи.
Както вън е топло, така Любовта ще царува в сърцата ви. Топлината на Любовта ще ви изпотява, за да изхвърлите навън нечистотиите си. Спасението ви се крие в чистотата на вашето тяло, на вашия ум и на вашето сърце. Както днешният ден е светъл и чист, такъв да бъде и вашият живот.
Неделни Беседи
18.08.1918 Неделя, София