Тритѣ положения
От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата
И дойде при Него изкусительтъ и рече: „Ако си Синъ Божи” Матея 4: 3 — 10.
Три положения има въ живота, презъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Първото положение е изкушението, което се отнася до личния, т. е. индивидуалния животъ на душата. Това се вижда отъ думитѣ, които дяволътъ отправя къмъ Христа: „Ако си Синъ Божи, речи тѣзи камъни да станатъ хлѣбове.” Христосъ отговаря: „Писано е, че не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста”. Тукъ се състезаватъ двама учени въ Божественото знание — отъ една страна Христосъ, Който бѣше въплътенъ въ форма на човѣкъ, като Учитель на любовьта и правдата; отъ друга страна дяволътъ, който сѫщо бѣше въплътенъ въ форма на човѣкъ, но изкуситель. И двамата се състезаваха върху Божествената истина, която господствува въ свѣта. Дяволътъ казваше на Христа: Ти си дошълъ на земята съ велика мисия, но за постигането ѝ трѣбва да покажешъ изкуство, какъ да превърнешъ камънитѣ въ хлѣбъ. Ако това бѣше станало въ времето на Христа, днесъ нѣмаше да купувате хлѣбъ съ купони. Дяволътъ обърна вниманието на Христа върху егоизъма на хората. Той Му каза, че хората сѫ крайни егоисти и, за да успѣватъ въ живота си, трѣбва да бѫдатъ богати. Сѫщевременно той Му казваше, че и въ миналото сѫ идвали Учители като Него, но не сѫ успѣвали. Съ това той искаше да разколебае основата, на която бѣше стѫпилъ Христосъ.
Христосъ познаваше добре Божиитѣ закони и не се подаде на изкушението на дявола. Той знаеше, че камънитѣ не могатъ изведнъжъ да се превърнатъ на хлѣбъ. Това не е въ естествения редъ на нѣщата. При това, Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето”. Каква нужда има тогава да превръща камънитѣ въ хлѣбъ? Той самъ е живиятъ хлѣбъ и, който го яде, има животъ въ себе си. Затова Христосъ отговаря на дявола: „Не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста”. Какво ще стане съ човѣчеството, ако се храни само съ хлѣбъ? — Ще фалира. Всички хора, които отъ времето на Адама досега сѫ се хранили само съ хлѣбъ, сѫ фалирали. Ще възразите, че хората могатъ да се осигурятъ съ храна и да продължатъ живота си. Идете на гробищата, да видите, доколко идеята ви е права.
Нѣма осигуренъ човѣкъ на земята. Колкото и да се осигурява, въ края на краищата ще останатъ само сухи кости отъ него — всичко ще му се отнеме. Като казва, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ Словото Божие, Христосъ има предъ видъ последствията и отъ двата вида храна. Той знае, че който се храни съ Словото Божие, вѣчно живѣе, за него смърть не сѫществува. Сегашнитѣ хора търсятъ само физическия хлѣбъ, за него се биятъ, наскърбяватъ и огорчаватъ. Дяволътъ използува това положение и казва: Дръжте се само за хлѣба и за паритѣ. Всичко превърнете на хлѣбъ и на пари. Който има хлѣбъ и пари, той е осигуренъ. Това не е истина. Преди да вади такива заключения, човѣкъ трѣбва да разбира смисъла на нѣщата и да знае, че не само съ хлѣбъ може да живѣе, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога.
Какво представя Словото Божие? — Великата разумность въ живота. То има отношение къмъ вѫтрешния, разуменъ човѣкъ, който разбира дълбокия смисълъ на Божиитѣ закони. Въ разговора между Христа и адепта на злото, на лице излиза хлѣбътъ, като изразъ на реалностьта. И адептътъ казва, че безъ хлѣбъ не се живѣе, и Христосъ подържа сѫщата идея. Ако е вѣрна идеята на адепта, че само съ физическия хлѣбъ се живѣе, би трѣбвало всички хора, всички семейства да сѫ щастливи. Въ сѫщность не е така. Идете въ нѣкое богато семейство, дето хлѣбътъ е въ изобилие, да видите, какъ живѣятъ. Тамъ или мѫжътъ, или жената, или децата сѫ недоволни. Защо сѫ недоволни? Нали иматъ хлѣбъ? Нали хлѣбътъ е носитель на живота? Тѣ сѫ недоволни, защото хлѣбътъ не билъ допеченъ, или имало малко пѣсъкъ въ него и т. н. Може ли камъкътъ да се превърне на хлѣбъ и да не остане малко пѣсъкъ въ него? Питайте химика, кога реакциитѣ ставатъ правилно. За да се извърши една реакция правилно, непремѣнно трѣбва да се получи нѣкаква утайка, т. е. поне едно отъ полученитѣ вещества да бѫде твърдо, неразтворимо въ вода. На искането на адепта да се превърнатъ камънитѣ на хлѣбъ, Христосъ отговаря: „Не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога”. Съ други думи казано: Който се храни съ Словото Божие, само той може да превърне камъка на хлѣбъ. За това се изискватъ вѣкове и хиляди години. На този законъ се подчинявамъ азъ и се храня съ живия хлѣбъ. Хранете се и вие съ него и правете опити, да разберете, каква сила се крие въ него. Да направимъ следния опитъ: да тръгнемъ двама души на пѫть. Азъ ще взема четвъртъ килограмъ хлѣбъ, а спѫтникътъ ми — седемь килограма, за седемь деня. Следъ като се върнемъ, ще видимъ, кой отъ двамата е прекаралъ по-добре. Отъ опитъ ще се увѣрите, че цената на нѣщата не се заключава въ тѣхното количество. Въ четвъртъ хлѣбъ има толкова енергия, колкото и въ седемь килограма — отъ човѣка зависи, какъ ще използува енергията. Ще кажете, че това е невъзможно. Какъ можа Христосъ на времето си да нахрани петхиляденъ народъ съ петь хлѣба? Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Недоволството на хората прави нѣщата невъзможни. Ако има само четвъртъ хлѣбъ на разположение, човѣкъ е недоволенъ и се чуди, какъ ще се справи съ него. Още по-страшно му се вижда положението, ако трѣбва да раздѣли хлѣба си съ нѣкого. Недоволството на човѣка пъкъ се дължи на кривата мѣрка, на кривитѣ разбирания, съ която си служи. Стомахътъ е мѣсто, дето се приготвятъ соковетѣ за смилането на храната, а не мѣсто за трупане на голѣмо количество храна. Кривото разбиране за службата и предназначението на стомаха води къмъ недоволство, а недоволството — къмъ изкушение. Значи, първото изкушение започва отъ стомаха.
Три главни фактора взиматъ участие въ човѣшкия животъ: стомахътъ, бѣлиятъ дробъ и мозъкътъ. Стомахътъ е свързанъ съ физическия човѣкъ, бѣлиятъ дробъ — съ духовния, а мозъкътъ — съ Божествения. Следователно, ако разглеждате живота чрезъ окото на стомаха, ще се занимавате само съ ядене и пиене, ще мислите за кокошки, агънца, масло, яйца и все къмъ земята ще гледате. При това положение, не можете да проникнете въ дълбокия смисълъ на живота. Стомахътъ трѣбва да отдѣля сокове, необходими за смилане на храната. Преработенитѣ материали въ стомаха трѣбва да отидатъ въ бѣлия дробъ, да се пречистятъ; оттамъ отиватъ въ мозъка, дето се одухотворяватъ и превръщатъ въ живъ хлѣбъ. Не схваща ли човѣкъ нѣщата въ тѣхната сѫщина, непремѣнно ще внесе личенъ елементъ въ разбирането си, а личниятъ елементъ е причина за всички спорове и недоразумения въ живота.
Мислете, както мислятъ добритѣ и възвишенитѣ сѫщества; мислете и като Бога. Докато мисли и чувствува по своему, човѣкъ всѣкога ще се спъва. — Не можемъ ли да мислимъ и чувствуваме, както искаме? Не можемъ ли да правимъ, каквото желаемъ? — Има нѣща, които не можемъ да направимъ по своя воля. — Защо? — Защото за всѣки човѣкъ Богъ е начърталъ специфиченъ планъ. По този планъ трѣбва да върви той и. да го реализира. Пѫтьтъ на всѣки човѣкъ е индивидуаленъ, и въ него се криятъ условията за развитието му. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, колко храна, колко пари му сѫ нуждни. Ако човѣчеството вървѣше по пѫтя, който Христосъ му сочеше, днесъ свѣтътъ щѣше да има другъ изгледъ. Но и сега още не е късно. Богинята на доброто ще разруши омърсения храмъ и новъ, чистъ ще съгради. Колко пѫти Богъ е разрушавалъ еврейския храмъ и отново го е съграждалъ! Богъ е разрушавалъ и продължава да руши храмоветѣ на всички хора, които сѫ ги опетнили и доднесъ още опетняватъ. Какво означава разрушаването на единъ храмъ? — Смъртьта на човѣка. Богъ изпраща смъртьта да разруши нечистия човѣшки храмъ, следъ което го изпраща въ робство за десетки години. После Той му съгражда новъ храмъ и го изпраща да живѣе въ него, като го съветва да пази абсолютна чистота, да не го оскверни. За този храмъ, именно, е казано: „Не знаете ли, че сте храмъ Божи?”
Днесъ на хората се проповѣдва Божественото учение. Това учение не е секта, както нѣкои го считатъ, нито нѣкаква религия. То е Христовото учение; то е за онѣзи, които иматъ дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цѣлото човѣчество; за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вѫтрешния смисълъ на това учение, той ще намѣри въ него сила да продължи своя животъ, да реши задачитѣ си правилно. Всѣки човѣкъ се натъква на противоречия, даже Христосъ мина презъ тѣхъ. Като произнесе думитѣ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога, Богъ Му помогна да разреши противоречията си. Дойде ли дяволътъ да ви изкушава, не се борете съ него, но призовете Божието Слово на помощь и си кажете: „Не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ всѣко Божие Слово. Ще живѣя съ Него и ще се боря съ Него. Само така човѣкъ ще стане и физически, и духовно красивъ: по тѣло, и по умъ; по сърдце и по душа. Само така човѣкъ ще придобие онѣзи елементи, които сѫ необходими за съграждане на новия животъ. Всѣки иска да постави здрава основа на своя животъ. Всѣки иска да бѫде здравъ, разуменъ и добъръ. Мома и момъкъ се женятъ. Момата търси здравъ, уменъ, добъръ момъкъ, да се ожени за него, за да постави здрава основа на живота си. И момъкътъ търси здраве, разумна и добра мома. И той се нуждае отъ здрава основа. На болни хора не е позволено да се женятъ. Болестьта, грѣхътъ не произлизатъ отъ Божествения свѣтъ, тѣ сѫ дяволски изобретения. Ще кажете, че не може безъ грѣхове и безъ погрѣшки. Вѣрно е, че всички живи сѫщества грѣшатъ, но и безъ грѣхъ може. Грѣхътъ сѫществува само въ човѣшкия свѣтъ, но не и въ Божествения, дето всичко е въ хармония. Значи, има свѣтове, дето грѣхътъ е изключенъ. Благодарение на грѣха, на недоволството, човѣкъ се натъква на противоречия и търси причината за това вънъ отъ себе си — въ условията, или въ окрѫжаващитѣ. Вината е въ самия него, а не вънъ отъ него. Кой е виновенъ за ревностьта на момата и на момъка? Трѣбва ли да търсятъ вината вънъ отъ себе си? Ревностьта се крие въ човѣка, но външнитѣ условия ставатъ причина тя да се прояви.
Младъ, добъръ момъкъ обичалъ една богата американка, но не се решавалъ да ѝ направи предложение за женитба. За да го застави да направи това, тя облѣкла единъ манекенъ въ мѫжки дрехи и го турила въ стаята си предъ огледалото така, че отражението му въ огледалото да се вижда отвънъ. Това тя правѣла, когато възлюбениятъ ѝ минавалъ край прозореца на нейната стая. Като поглеждалъ въ стаята и виждалъ, че човѣкъ стои тамъ, ревностьта се пробудила въ него, и той започналъ да си представя страшни нѣща. Това го заставило по-скоро да направи предложение на момата. Значи, една сѣнка събудила ревностьта му и го накарала да се ожени.
Едно трѣбва да се знае: само единъ момъкъ е опредѣленъ за една мома, и само една мома е опредѣлена за единъ момъкъ. Ако мѫжътъ е недоволенъ отъ жена си, и жената — отъ мѫжа си, това показва, че тѣ се оженили за сѣнкитѣ на нѣкой образъ, а не за самия образъ. Всѣки може да провѣри тази истина. И хората, и животнитѣ се лъжатъ отъ сѣнкитѣ. Често свинята се излежава подъ сѣнката на нѣкоя круша. Както лежи, вижда нѣкаква круша на земята и веднага скача да я изяде, но остава излъгана. Това било сѣнката на нѣкоя круша, отражение на реалностьта, а не самата круша. Христосъ не се лъжеше съ сѣнкитѣ. Той казваше: „Човѣкъ може да се храни и да подържа живота си съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога”. Какъвъ е ефектътъ отъ това Слово? — Който се храни съ Божието Слово, има животъ въ себе си. Той изпитва вѫтрешенъ миръ, подемъ на силитѣ си и енергия. Той съзнава, че живѣе. Като дойдатъ до Божественото учение, до учението на любовьта, великитѣ писатели и философи казватъ, че, за да успѣе въ това учение, човѣкъ не трѣбва да раздвоява съзнанието си, но да бѫде всѣкога тихъ и спокоенъ. Дойде ли до злото, да не го търси въ Божествения свѣтъ, но да знае, че то царува въ свѣта на сѣнкитѣ. Безпокоите ли се, влѣзте дълбоко въ душата си, дето е мирътъ и тишината, и Словото ще ви се изяви.
Мнозина търсятъ смисъла на живота въ силата, въ красотата, въ богатството, въ ученостьта, но и при тѣзи придобивки смъртьта ги дебне и отнася съ себе си. Човѣкъ може да бѫде силенъ, богатъ, ученъ, но не и безсмъртенъ. Хлѣбъ, направенъ отъ камъни, не осигурява човѣшкия животъ. Друго нѣщо се иска за безсмъртието. Нѣкой иска да си направи кѫщичка, да се осигури. И това не е лошо. И птицата даже си има кѫщичка — своето гнѣздо, но и човѣкътъ, и птицата не сѫ осигурени. Каква по-хубава кѫщичка може да сѫществува отъ човѣшкото тѣло? Има ли нѣщо по-сигурно отъ тази кѫща? Всѣки може да ви изпѫди отъ кѫща, съградена отъ камъни и тухли, но отъ вашата собствена кѫща — отъ вашето тѣло, никой не може да ви изпѫди. Всѣки самъ, съ своя добъръ или лошъ животъ, може да се задържи за по-дълго време въ своята кѫща, или може да я напусне преждевременно. Богъ изпраща човѣка на земята да учи, а не да гради кѫщи. Така постѫпватъ и родителитѣ. Тѣ изпращатъ синоветѣ и дъщеритѣ си въ университети да учатъ, а не да правятъ кѫщи и да се осигуряватъ съ сѣнкитѣ на реалностьта. Дръжте въ ума си мисъльта, че имате кѫща и нѣма защо да се безпокоите. — Може ли безъ кѫща да се живѣе? — Ако си ученикъ, не ти трѣбва кѫща, има кой да се грижи за тебе. Който те е изпратилъ на училище, той ще се погрижи за кѫща.
Помнете: На онзи, който е възприелъ Словото Божие въ себе си, пѫтьтъ му е навсѣкѫде отворенъ. Словото носи Божията Любовь. Подъ думитѣ „Слово Божие”, Христосъ разбира онази любовь, която отваря на хората царската врата и за небето, и за земята. Това значи, да бѫде човѣкъ добре приетъ и между хората, и между животнитѣ. Който носи любовьта въ себе си, не може да умре отъ гладъ. Ако попадне въ гора, далечъ отъ хората, дивата коза ще му предложи млѣкото си, но гладенъ нѣма да остане. Едно време козитѣ сами сѫ услужвали на хората, но сега бѣгатъ отъ тѣхъ, страхуватъ се да не ги заколятъ, да одератъ кожата имъ, а месото да използуватъ за консерви, съ единствената цель, да се осигурятъ за по-далечно бѫдеще. Консервитѣ не сѫ здравословна храна. Защо хората да не засѣятъ цѣлата земя съ Словото Божие? Мислите ли, че при това положение ще има гладъ на земята? Мислите ли, че тогава ще има нужда отъ консерви? Земята ще ражда преизобилно, и всѣки ще се радва на голѣмото изобилие. Ще кажете, че хората сѫ лоши, че свѣтътъ е лошъ и трѣбва да се осигурявате. За кой свѣтъ говорите, за вашия ли? Ако е въпросъ за вашия свѣтъ, вие отдавна сте фалирали. Обърнете се къмъ Господа и кажете: Господи, решилъ съмъ да приема Словото Ти и да се храня съ Него. Азъ бихъ желалъ на направя опитъ съ българитѣ. Ако приематъ Словото Божие и се откажатъ отъ лъжата, отъ кражбата, отъ всички отрицателни прояви, ще имъ се даде такова изобилие, каквото никога не сѫ имали.
И тъй, кого трѣбва да слушате? — Словото Божие. То носи животъ и осмисля живота. Бѫдете готови да приемете Словото въ себе си и провѣрявайте, дали сте Го приели, или не; дали То действува вече у васъ, или не действува. Ако сте Го приели, всички бедни, страдащи, болни, които влизатъ въ общение съ васъ, ще се утешатъ. Ако не сте Го приели, вие ще минете и заминете край тѣхъ, безъ да имъ дадете нѣкаква утеха.
„Тогава Го завежда дяволътъ въ светия градъ, и постави Го на крилото на храма, и казва Му: Ако си Синъ Божи, хвърли се долу. Ангели ще те повдигнатъ, да не препънешъ въ камъкъ ногата си”. Това е второто изкушение на Христа отъ дявола. Христосъ му отговаря: „Писано е, да не изкушавашъ Господа Бога твоего”. Отъ гледището на висшето човѣшко съзнание, човѣкъ е духовно сѫщество. Той е правовѣренъ, намира се на крилата на храма, отдето дяволътъ го изкушава, кара го да се хвърли долу, да изпита любовьта на Бога. Човѣкъ влиза въ пѫтя на истината, съ желание да следва Бога, да придобие Неговата Любовь. Обаче, хората му казватъ: Защо си се отдѣлилъ отъ свѣта? Защо си се изолиралъ? Влѣзъ между хората, да си поживѣешъ. Единъ животъ ти е даденъ, използувай го, както трѣбва, да не съжалявашъ нѣкога. Отговорете на тѣзи хора:
„Писано е да не изкушавашъ Господа Бога твоего”. Чистота се иска отъ всѣки човѣкъ. Влѣзешъ ли въ Божия храмъ, нищо да не искашъ, нищо да не те изкушава. Влѣзете ли веднъжъ въ Божествения свѣтъ, нищо да не е въ състояние да ви изкара навънъ. Който и да ви вика отъ свѣта, съ каквито примамки да ви привлича, не го слушайте.
Какво дава съвременниятъ свѣтъ на неопитнитѣ хора? — Каквото дава на коня, който цѣлъ день работи. Коньтъ работи неуморно, а отгоре на това и камшикъ играе по гърба му. Вечерь, като се прибере въ обора, ще му дадатъ малко сѣно или ечемикъ. Адептътъ на злото, който се шири въ свѣта, постѫпва съ хората, както лошиятъ господарь съ коня си. Кой не е билъ уморенъ, огорченъ и вързанъ? Цѣлъ день работите, и вечерь се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че свѣтътъ е лошъ, че животътъ нѣма смисълъ. Като възнаграждение за работата си получавате торба съ ечемикъ. Защо ви е тази торба? Богъ не ви е пратилъ за нея. — Какво да се прави тогава? — Ще се държите за Божествения свѣтъ, въ който сте потопени, като срѣда за вашата душа. Що се отнася до свѣта, ще гледате на него като мѣсто за прилагане на вашето знание. Като души, вие сте влѣзли вече въ Божествения свѣтъ, нѣма излизане отъ него, нѣма и влизане. — Ще ни ограбятъ въ свѣта. — Кой кого ще ограби? Смѣшно е синъ да краде баща си. Ако синътъ се осмѣли да краде баща си, той го поставя на изкушение. Нѣма защо да изкушавашъ баща си, нѣма защо да изкушавашъ Господа. Защо ще изпитвашъ баща си, обича ли те, или не? Дъщерята и синътъ казватъ на баща си и на майка си: Ако ни обичате, дайте ни това, което искаме. — Лукаво чадо, не изкушавай Господа. Мѫжътъ казва на жена си: Ако ме обичашъ, направи една жертва за мене. — Лукави мѫжо, не изкушавай Господа. Жената казва на мѫжа си: Ако ме обичашъ, направи една жертва за мене. — Лукава жено, не изкушавай Господа. Не търгувайте съ любовьта. На никого не казвайте, ако ви обича да направи това или онова за васъ. Какво искашъ да направятъ за тебе, ако те обичатъ? Ще кажешъ, че искашъ пари да отидешъ въ странство да се учишъ, или да подобришъ материалното си положение.
Богъ изпраща една душа на земята да се учи, като ѝ обещава добри условия, за да придобие знания, да се развива добре. Като тръгне за дългия си пѫть, срѣща я богинята на добродетельта и ѝ казва: Искамъ да бѫда служителка въ твоя храмъ, но съ условие, да го пазишъ чистъ и непокваренъ. Ако нарушишъ условието, ще го разруша, или ще го напусна. Душата дава обещание да пази храма си чистъ и неопетненъ. Още въ първитѣ дни на странствуването си тя забравя обещанието си. Съ паритѣ, които получава, тя яде, пие, води лошъ животъ и не учи. Въ скоро време изцапва храма си и сама става причина да го напусне богинята. Едва сега съзнава, какво е направила, и започва да плаче и да се моли на богинята, отново да се върне въ храма. Тя ѝ отговоря сърдито: Ти яде и пи, не помисли за обещанието си и измърси храма, въ който служехъ. Не мога вече да служа въ този храмъ. Не ми остава нищо друго, освенъ да го разруша и отново да го съградя. До това време ти ще пасешъ свинетѣ, за да научишъ урока си, че дадено обещание предъ Бога трѣбва да се изпълни. Богинята съборила храма, съградила новъ и, душата, като блудния синъ, се върнала пакъ на земята, съ ново тѣло, да учи и да работи съ смирение и любовь.
Въ притчата за блудния синъ се казва, че бащата го приелъ съ любовь, заклалъ въ негова честь едно угоено теле и го оставилъ при себе си да работи. Телето, което бащата заклалъ въ честь на сина си, представя новото му тѣло, което ще се съгради въ бѫдеще.
Всѣки, който е дошълъ на земята, излиза отъ Бога, отъ своя добъръ, възвишенъ и светъ Баща. Той иде на земята да се учи, но на пѫтя го срѣща богинята на доброто, която му предлага да стане служителка въ неговия храмъ, съ условие да пази абсолютна чистота въ него. Той обещава, но не изпълнява обещанието си, за което богинята разрушава неговия храмъ. И доднесъ богинята прави сѫщото съ всички, които сѫ дошли на земята и обещали да живѣятъ въ чистота и светость. Тя събаря всички нечисти храмове и отново ги съгражда, като казва на притежателитѣ имъ: Помнете, че и въ миналото разрушихъ нечиститѣ ви храмове и отново ги съградихъ. Сѫщото се повтаря и днесъ. Пазете храмоветѣ си чисти и свети, защото мѫчно се придобива благодать и спасение. Тъй щото, когато нѣкой вашъ близъкъ замине за онзи свѣтъ, ще знаете, че неговиятъ храмъ е билъ нечистъ и трѣбвало да се разруши, за да се съгради отново. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ разрушаване на нечиститѣ човѣшки храмове, съ цель да се съградятъ нови, чисти и съвършени. Ще кажете, че вашиятъ близъкъ е билъ добъръ човѣкъ. — Добъръ е билъ, но храмътъ му е нечистъ. Кой не се отвращава, когато влѣзе въ нечиста, мръсна кѫща? Много мѫже и жени бѣгатъ едни отъ други. — Защо? — Миризливи и нечисти сѫ храмоветѣ имъ. Тъмнина и хладина владѣе въ тѣхъ; тѣ сѫ лишени отъ свѣтлина и топлина — животъ нѣма въ тѣхъ. Богинята на доброто ги е напуснала, нѣма я вече тамъ. Поради отсѫтствието ѝ всички хора се терзаятъ, недоволни сѫ и отегчени. Съградятъ ли се отново разрушенитѣ храмове и влѣзе ли богинята въ тѣхъ, хората се изпълватъ съ възвишени мисли и чувства, радватъ се на вѫтрешенъ миръ и спокойствие — нищо не е въ състояние да размѫти тѣхния животъ. И тогава, между хората и сѫществата отъ разумния невидимъ свѣтъ се създава здрава вѫтрешна връзка.
Мнозина искатъ да проникнатъ въ невидимия свѣтъ, но за това сѫ нуждни специфични условия. Повечето хора нѣматъ ясна представа за живота и мислятъ, че, като живѣятъ на земята, трѣбва да използуватъ живота, както разбиратъ. Не е така. Животътъ може да се използува като благо за растене и развиване на човѣка, но не и като развлѣчение. Животътъ е свѣщь, за нѣкои восъчна, за други — лоена. Не е важно отъ какъвъ материалъ е свѣщьта; важно е да се запали и да гори, за да можете да четете на нейната свѣтлина. Ако я запалите и само се радвате на свѣтлината ѝ, безъ да я използувате, всичко е загубено за васъ. Докато свѣщьта ви гори, непремѣнно трѣбва да се ползувате отъ свѣтлината ѝ. Има ли смисълъ да запалите свѣщьта си и да излѣзете вънъ, да се хвалите, че сте богати, учени, че свѣтлината ви е голѣма. Ако постѫпвате така, свѣщьта ви ще изгори, и вие ще останете въ тъмнина. Тогава ще дойде отчаянието и обезсмислянето на живота. Нека свѣщьта въ вашия храмъ да гори и свѣти постоянно, за да четете на нея книгата на вашия животъ и да разбирате, какво Богъ иска да ви каже. Само така ще разберете, какво означава влизането на свещеника въ светая светихъ и смисъла на думитѣ: „Миромъ Господу помолимся.” Всѣки очаква мира, и той е решилъ да дойде. Днесъ всѣки разбира, какво нѣщо е мирътъ. Ако се помолимъ за миръ съ смирение, молбата ни ще се чуе. Искашъ ли да те чуе Господъ, трѣбва да имашъ миръ, смирение въ себе си и, каквото пожелаешъ — знание, сила, мѫдрость, кротость, добродетель — всичко ще придобиешъ. Желая да бѫдете силни въ любовьта, въ мѫдростьта, въ истината, въ правдата и въ добродетельта, въ кротостьта и смирението, въ вѣрата и въ надеждата. Свѣтътъ се нуждае отъ силни и велики хора. Това иска отъ васъ и богинята на доброто. Тя казва: Ако приложите добродетелитѣ, които имате въ себе си, азъ ще ви рѫководя и ще възнеса молбата ви къмъ Господа.
Дяволътъ завежда Христа на една висока планина, показва Му всичкитѣ царства свѣтовни и славата имъ и казва Му: „Всичко това ще ти дамъ, ако паднешъ да ми се поклонишъ”. Това е третото изкушение, което ималъ Христосъ. Обаче, Той знае, че планината е мѣсто за общение съ Бога, а не мѣсто, отдето човѣкъ трѣбва да се кланя, за да придобие богатства и почести. Затова Той отговорилъ: „Махни се, сатано, защото е писано, само Господу Богу твоему да се поклонишъ и Нему да послужишъ”. Въ свѣта всичко е на Бога, затова само на Него трѣбва да се кланяме. — Какъ трѣбва да се кланяме на Господа? — Въ Духъ и Истина. Мнозина се срамуватъ да се покланятъ на Господа. На Бога се срамуватъ да се кланятъ, а колко пѫти на день се кланятъ за една служба на своя ближенъ, подобенъ на себе си. Ще кажете, че безъ поклони нѣма служба. Не е така. Всѣки човѣкъ, който е развилъ своята дарба, като музикантъ, художникъ, ученъ, писатель, носи препорѫката съ себе си. Богъ го е препорѫчалъ още съ идването му на земята. Следователно, той нѣма защо да се кланя за служба. Неговото мѣсто е опредѣлено, и той достойно го заема. Какво виждаме днесъ? — На много мѣста главитѣ станали опашки, а опашкитѣ — глави. Време е вече всѣки да се върне на своето мѣсто — главитѣ на мѣстото на глави, а опашкитѣ на мѣстото на опашки.
На направенитѣ предложения на Христа отъ дявола, ако е Синъ Божи, да превърне камънитѣ въ хлѣбъ, да се хвърли отъ храма и да му се поклони, за да Му даде всичкитѣ свѣтовни царства, Христосъ отговаря: Ако си Синъ Божи, храни се съ Словото Божие; ако си Синъ Божи, не се хвърляй отъ храма, да изкушавашъ Господа; ако си Синъ Божи, само на Бога се кланяй. Това е зовътъ на вашия Баща. Чувате ли гласа Му? Всички трѣбва да слушате гласа, който се носи отъ висинитѣ и казва: Деца, какво правите? Камънитѣ на хлѣбъ ли правите? Отъ планината ли се хвърляте? На дявола ли се кланяте? Това е гласътъ на Христа, Който днесъ говори на много езици едновременно. Дето и да отидете — въ Англия, Франция, Германия, Русия, навсѣкѫде ще чуете Неговия гласъ. Въ сѫщность, единъ е езикътъ на Христа, но, като минава презъ различнитѣ народи, Той го превежда на съответния за тѣхъ езикъ. Азъ го превеждамъ на български езикъ, за което се изисква голѣмо изкуство.
Днешниятъ день носи съ себе си хиляди изминали години; той носи сѫщевременно и бѫдещето. Отъ това гледище, казваме, че Христовото учение има отношение и къмъ миналото, и къмъ настоящето, и къмъ бѫдещето. Ако се свържете съ Бога, Той ще ви пригърне, цѣлуне и облѣче съ нова дреха. Следъ това ще заколи въ ваша честь най-угоеното си теле и ще ви задържи при себе си. Вие трѣбва да съзнавате новото си положение и да кажете: Господи, не съмъ достоенъ да бѫда Твой синъ. Приеми ме като последенъ между Твоитѣ слуги, да ора Твоята нива. Това значи, да влѣзете въ нивата на вашето сърдце и да започнете да го разоравате. Богъ ще ви покаже, кѫде какво да сѣете — всѣко нѣщо на мѣстото си. Всѣко растение символизира известна мисъль, чувство или желание. Като разберете смисъла имъ и ги преведете, ще знаете, съ какви чувства и желания да храните сърдцето си и съ какви мисли — своя умъ.
Чувате ли гласа на вашия Баща, Който ви говори отвѫтре? Той казва: Ще съблѣка старитѣ ви дрипели, ще премахна нечистотиитѣ ви; ще ви освободя отъ недоразуменията и омразата между васъ; ще разпръсна съмненията и подозренията по всички краища на свѣта, да бѫдатъ далечъ отъ васъ. Тогава ще се вселя въ васъ, да живѣемъ всички заедно — вие, като мои синове и дъщери, а Азъ, като вашъ Баща. — Кога ще бѫде това?
— Още днесъ — отъ васъ зависи. Този день е Божественъ, безъ начало и безъ край. Човѣшкиятъ день представя една секунда отъ Божествения. Щастливъ е онзи, който може да прекара една секунда отъ Божествения день. Животътъ придобива великъ смисълъ за него. Той постепенно се измѣня и става новъ човѣкъ. Започнала е вече промѣната съ всички хора.
Като се върнете у дома си, приложете новата програма на живота си: да работите за Бога, за своя ближенъ и за себе си. Това е смисълътъ на Христовото учение. Бѫдете готови за това учение и, дето ви праща Богъ, тамъ ходете. Радвайте се и за най-малкото, което можете да направите за Господа. И малкото се благославя, както голѣмото. Най-малката добра мисъль и най-малкото добро чувство е свѣтлина, ценна за вашия храмъ. Приложете я въ него, да усилите свѣтлината му. Не мислете, че съ богатство само можете да успѣвате. Има богати хора въ свѣта, но малко сѫ онѣзи, които живѣятъ съ добри мисли и чувства. Такива хора сѫ нуждни на свѣта: да пръскатъ своитѣ свѣтли мисли и топли чувства, да очистятъ земята. Атмосферата трѣбва да се пречисти и освежи. Различнитѣ болести и епидемии се дължатъ на човѣшкитѣ ежби, раздори и недоразумения. Тѣ ще изгорятъ и върху пепельта имъ ще израснатъ добринитѣ на онѣзи хора, които ще станатъ братя, а не врагове. Иде това време, и скоро е. Лошото се свърши, доброто иде. Тъй казва Господъ. Вижда се вече краятъ на старото, иде началото на новото. Ще блесне красотата на новия свѣтъ, която Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ. Който види красотата на новия день, ще повѣрва въ Господа и ще започне да Го славослови, както Отецъ му го научилъ.
Блажени сѫ, които видятъ зората на новия день!
3. Беседа отъ Учителя, държана на 7 юлий, 1918 г. София.