Роден Сава Симеонов (Савата), предан ученик на Учителя, завещал триетажната си къща на Изгрева на Братството

30.11.1922г.

Роден Сава Симеонов (Савата), предан ученик на Учителя, завещал триетажната си къща на Изгрева на Братството

30 ноември 1922г.

Роден Сава Симеонов (Савата), предан ученик на Учителя,

завещал триетажната си къща на Изгрева на Братството

 

Ето няколко статии от които можем да научим за този скромен и трудолюбив човек, верен ученик на Учителя:

1.Сава Симеонов

 

Той е крайно услужлив и се отзовава веднага на всяка мъчнотия, за която му известяват приятелите. Участва при преместване на приятели от една квартира в друга, пренасяне на пиана и много други услуги. Той е голям планинар и посещава редовно Витоша и Рила, обикновено сам.

 

 

2. Спомени на Сава Симеонов могат да се прочетат в т.23 на "Изгревът". Например:

 

"Кога и как Учителя пристигна в с. Мърчаево"

 

"Първата ми среща с Учителя. Войник вегетарианец"

 

"Учителя ми определи пътя на земята"

 

3. За един истински ученик - статия във вестник "Братски живот", след заминаването на Савата

Прикачени миниатюри gallery_7012_32_153981.jpg 41-05.jpg

Сава Симеонов


Сава Симеонов Костов е най-големият син на Симеон Костов, роден на 30 ноември 1922 г. в Мърчаево. Основно образование завършва в с. Владая. Рано се включва в обработването на земята заедно с цялото си семейство. По време на пребиваването на Учителя в тяхното село той е войник — отслужва военната си повинност. Поделението му се намира в квартал Лозенец. Дават тревога, започва бомбардировка, той напуска казармата и избягва в полето, като оставя поста си. Когато свършва тревогата, той се връща в казармата и застава на поста си. Идва командирът и му се скарва, че е напуснал поста си. След няколко дена — в неделя, той отива в Мърчаево при Учителя, но не му казва нищо за случилото се. Учителя се обръща към него и го пита: „Ти защо избяга от казармата при тревогата? Не знаеш ли, че отгоре те пазят?" Като излиза от стаята на Учителя, Йорданка Жекова го вижда и пита Учителя: „Учителю, кой е този млад войник?" Учителя й отговаря: „Като дойде на Изгрева да живее, тогава ще го познаеш." По-късно, при честите посещения при Учителя, Савата споделя своя идея — да си направи барака в с. Мърчаево. В нея да чете беседи и да се подвизава като отшелник. Учителя му възразява: „Тук ще ти одерат кожата. Ти ще отидеш на Изгрева и там ще си направиш къща, в която ще живееш и ще работиш в София." Скоро след това Учителя го сприятелява с Йорданка и доктор Жеков. Той отива да живее при тях като техен син. След заминаването на Учителя Савата започва да работи в строителството, завършва средното си образование във вечерна гимназия. Включва се в бригадата на Борис Николов и след 1950 г. работи в Русе, Варна и други градове на провинцията. По това време Вълко Червенков нарежда да се дава наряд — жито, царевица, мас, вълна и други селскостопански произведения за всеки притежаван декар земя. Сава Симеонов е принуден постоянно да купува продукти от провинцията и да ги изпраща на баща си, за да не му вземат земите. След завръщането си в София той постъпва на работа в „Паркове и градини". В края на 1960 г. си построява триетажна къща в квартал „Изгрев". Напуска „Паркстрой" и започва да работи в почивните станции и домове на Рила до с. Говедарци. Той е крайно услужлив и се отзовава веднага на всяка мъчнотия, за която му известяват приятелите. Участва при преместване на приятели от една квартира в друга, пренасяне на пиана и много други услуги. Той е голям планинар и посещава редовно Витоша и Рила, обикновено сам. Сега е на завидна възраст, все още работи и се чувства като младеж.

 

Източник: 7.72 Сава СимеоновУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА

Светъл лъч към човешките души


5. КОГА И КАК УЧИТЕЛЯТ ПРИСТИГНА В С. МЪРЧАЕВО


Това стана няколко дни след голямата бомбардировка над София. Ще ви разкажа как това стана. Аз тогава бях в школата за запасни офицери като телефонист. На 10 януари 1944 г. бе голямата бомбардировка и около школата паднаха големи бомби. Голямо напрежение и тревога. Във Военната болница, в Александровската болница паднаха бомби. В нашия район падна бомба върху един хангар през деня и обърна нагоре релсите на ж.-п. линията. През нощта на 10 срещу 11 януари 1944 г. дадоха тревога, падат бомби, гърмят гърмежи, прожектори разкрояват небето, като търсят самолети, за да ги обстрелват от противовъздушната отбрана, която бе около тухларните фабрики. Аз като телефонист дадох тревога, предадох тревогата и избягах. В този хаос през нощта аз избягах. В школата имаше хиляди хора и когато обядваха, дойдоха самолетите и хвърляха бомби. А през нощта нищо не се вижда. Аз избягах, но на следващия ден към 9 часа се връщам, фелдфебелът ми казва: «Ще те съдят, понеже си избягал.» Но беше голям хаос, 10 000 войници тичат насам-натам, няма роти, всичко е разрушено. НМърчаевоа 13 януари 1044 г. три школни роти ни евакуираха в гр. Радомир и мен ме взеха за «свръзка», нали бях телефонист. И оттам можех да ходя до Мърчаево и да се виждам с Учителя.

 

Източник: 5. КОГА И КАК УЧИТЕЛЯТ ПРИСТИГНА В С. МЪРЧАЕВОСава Симеонов

Изгревът - Том 23


6. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ. ВОЙНИК ВЕГЕТАРИАНЕЦ


А каква е първата ми среща с Учителя? Ето, Той идва към мене, вдига пръст и казва:

- Всички хранителни вещества се намират в хляба.


Не Го питам нищо. А в казармата аз съм вегетарианец, не ям месо, а само хляб. И ми отговаря. А аз не съм задавал въпрос за хляба и какво ям в казармата. Така отговори на въпроса на всички, които ме заобикаляха и ме убеждаваха, че ще се изтощя и ще умра от глад.


А този въпрос бе много голям за мене. В казармата ми се подиграват, че не ям месо, после ме тормозят, заплашват ме с наказания. Да си войник вегетарианец, не е за разправяне. Как съм издържал, само аз си зная.

 

Източник: 6. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ. ВОЙНИК ВЕГЕТАРИАНЕЦСава Симеонов

Изгревът - Том 23


12. УЧИТЕЛЯТ МИ ОПРЕДЕЛИ ПЪТЯ НА ЗЕМЯТА


Та, това беше животът ми на село. Защо го разказвам? За да ви станат ясни думите на Учителя: «Ако останеш тука, ще ти одерат кожата.» Това бе първата Му дума към мене. А кой ще ми одере кожата? Аз работя и не искам нищо. Това е мое разбиране, изковал съм го у себе си от беседите. Това не е шега работа. Аз само чета беседи и никъде не ходя. Нямам свободен ден. А то е един изход за мен. Иска да каже, че «имаш вечно благо, но от него, нищо няма да разбереш». И Учителят започна да изрежда така замислен, съсредоточен.

- А-а, ти ще отидеш там, после ще отидеш там, но и там нема да стане.


Учителят изрежда едно след друго, но е недоволен от това как ще ме приемат там, където ще отида. Приказва, че ще правя смени, но какви смени, откъде да знам? Нямам понятие за това. И накрая каза:

- През 1964 година ще се оправи, ще се оправи това. - После: туй ще стане, онуй ще стане, и накрая каза: - Защо се боиш от комунистите?


И накрая каза:

- Защо ще е нависоко, а не нашироко.


А това не можех тогава да го разбера.

- А, то ще се оправи, ще се оправи.


Учителят го вижда и все едно, че говори с него. Вдига дясната Си ръка нагоре и вика: «А, то ще се оправи, то ще се оправи.»


И накрая каза:

- Ама ти си добре, дръж връзката. Ще се оправят нещата.


Това е връзката с Учителя.


После си взимам довиждане и се прибирам. Беше събота, бях в отпуска от казармата и накрая в неделя си отидох в казармата.

 

Източник: 12. УЧИТЕЛЯТ МИ ОПРЕДЕЛИ ПЪТЯ НА ЗЕМЯТАСава Симеонов

Изгревът - Том 23


За един истински ученик

 

15218336_10211107980640120_1915647300_n.

 

Замина си един от последните живи ученици на Учителя, Саво Симеонов Стоянчов, брат Сава. С него си отива една епоха на живите свидетели на Учителя и Школата.

 

Замина си така, както беше живял – тихо, скромно, с достойнство, без да притесни никого. Отрони се като златисто есенно листо от голямото Дърво на живота в градината на Братството, за да се обнови и прероди в нещо по-красиво и светло. Замина си на 27 септември, на същата дата от друг месец, на която си заминава и Учителя. Замина си в неделя – сигурно защото обичаше най-много неделните беседи. Замина си в 7 ч. сутринта с първите лъчи на Слънцето – то му беше гост, защото всяка сутрин го посрещаше на покрива на къщата си. Дойдоха да си го приберат невидимите за нас приятели, с които той си общуваше.

Напоследък все пишем за първите ученици. Сега ви пиша за един от последните... дето е всред първите. Мир и светлина на душата му.

 

Андрей Грива