Добрият подарък / Най-добрият подарък

НБ, ПС, 17.12.1944г., неделя, 10:00ч., София
НБ ПС

Добрият подарък

От книгата ""Заветът на Любовта", т. III , извънредни беседи (последно слово) - 1944г.,
държани от Учителя в София - Изгрев
Издание 1944, София
Книгата за четене на PDF
Съдържание


[Матея 12:1–7]


Природата, като възпитателка, се отличава в своите методи. Ако музикантът свири добре, тя го възнаграждава; ако не свири добре, нищо не му дава. Ако човек работи, тя го облича; ако не работи, гол го оставя. Цигуларят свири с петте си пръста: с палеца поддържа цигулката, а с четирите свири. Представете си, че безименният пръст на някой цигулар е повреден. Как ще свири той? Докато взимат участие четирите пръста, работата върви добре. Щом дойде до безименния пръст, нищо не излиза.

Когато работите на човека куцат, причината е или в мислите, или в чувствата, или в постъпките – нещо му липсва. – Не може ли да се живее така? – Може и така, но все ще липсва нещо. Бог не е същество, на което можем да се наложим. Той не изпълнява чужди заповеди. Какво ти искаш да направиш, това е твоя работа. Какво Бог мисли да направи, това е Негова работа. Казваш: Аз се молих, но „нито глас, нито услишание" на молитвата ми. – Ти мислиш, че е така. Какво Бог мисли, никой не знае. Той постъпва според своите желания. Ако и човек постъпва по същия начин, сам се натъква на противоречия. Например, някой минава за културен. Поканиш го на обяд и очакваш да се прояви като културен. Обаче, той пръв сяда пред трапезата, и пръв започва да яде. Избере си най-хубавото ядене, нахрани се добре, без да мисли за другите. Ако остане нищо за тях, добре ще бъде; ако нищо не остане, той не иска да знае. Щом си виден цигулар, вземи първо място в оркестъра. Ако си обикновен цигулар, вземи последно място. Има известен ред в живота, който трябва да се спазва. Който не го спазва, животът ще му го наложи.

Говори се за реални и нереални неща. Често хората се натъкват на противоречия. Защо? Това, което считат реално, излиза нереално, преходно. Например, младата мома обръща внимание на момците. Който я види, спира се, иска да се запознае с нея. Тя е доволна, мисли, че е в реда на нещата момците да се интересуват от нея. Като стане 30–40 годишна, момците минават, заминават край нея, не ѝ обръщат внимание. Тя се чуди, какво е станало, че никой не се интересува от нея. Много естествено, тя не е тъй млада и красива, както е била по-рано. Тя гледала на преходните неща като на реални. Реалността се отличава с ясно виждане на нещата. Има реално виждане, има и илюзорно виждане. От това гледище, има реални сънища, има и нереални. Виждаш на сън баща си: може да го виждаш реално, може до го виждаш нереално.

Човек трябва ясно да различава реалните неща от нереалните. В бъдеще лесно ще различаваме реалността от нереалността. Всяко нищо, което е реално в умствения свят, има отражение на физическия свят. Реалността се познава по интензивността на светлината и нейното количество. В умствения свят нещата са толкова по-близо до реалността, колкото по-голяма и по-интензивна е тяхната светлина. В физическия свят нещата са толкова по-близо до реалността, колкото по-голяма е тяхната сила.

Сегашните хора очакват наготово да им отдадат правото. Кой ще им даде правото? Всеки сам трябва да извоюва своето право. Като посрещаш слънцето сутрин, то ще ти даде всичко, от което се нуждаеш. Ако сам не излезеш да го посрещнеш, то нищо няма да ти даде, няма да се погрижи за тебе. Слънцето внася разнообразни стимули в природата, както и в целокупния живот. Какъв стимул щяха да имат хората без слънцето?

Казано е в Писанието: „Всички ще бъдем научени от Господа." Това е истинското знание, с което човек се ражда. Когато хората бъдат научени от Господа, т. е. когато се родят с това знание, няма да има страдание в света, няма да има никакъв спор. Ако хората и до днес страдат и спорят помежду си, това се дължи на преходното, човешко знание, което прилагат. Докато живее с обикновени идеи, човек е в свeта на промените. Например, обичаш някого. Първоначално ти виждаш само доброто в него. Постепенно започваш да виждаш погрешките му: днес виждаш една погрешка, след време – втора, трета, докато те станат като облаците и засенчат твоето слънце. В тебе настава вътрешна слепота, ти не виждаш нещата ясно и казваш: Не мога да търпя тоя човек. Той трябва да се махне! Защо не можеш да го търпиш? Защото не си го поставил на фокус. Недъзите на човека се виждат, когато не си попаднал на фокуса, дето нещата се очертават ясно. Попаднеш ли на фокус, всичко е светло и ясно.

Двама богаташи имали много работници на разположение. Първият плащал на работниците си със записи, а вторият със звонкови монети. От кой господар работниците били по-доволни: от първия, или от втория? – От втория, понеже плащал със звонкови монети. Кой човек обича записите и полиците? Колкото работникът обича записите, толкова и хората обичат истината. Да обичаш истината, това значи, да бъдеш най-богатият и най-силният човек.

Що е истина? – Онова, което само се защищава. Истина, която сама не се защищава, не е истина. Единственото нещо, което само се защищава, е истината. Тя е огън пояждащ. Никой не може да престъпва законите ѝ. Истината определя нещата. Тя показва на човека, как трябва да върши работите си. Тя е областта, в която всичко се върши с най-малки разходи. Следователно, да живееш несъобразно с истината, това значи, да живееш с най-големите разходи. Истината изключва всякаква разточителност, всякакво разлагане. В истината нещата се подмладяват, възраждат, обновяват. Формата на плода може да загние, но не и семката. След време от семката излиза нова форма, нов плод. Англичаните наричат тоя процес „eternal generation.'' Влезте в истината, за да се подновявате чрез нея.

Човек трябва да започва деня с най-малката работа. Още със ставането си от сън, да изпее една песен на своя възлюбен. Колко сестри пеят на възлюбените си? Пейте така, че възлюбеният ви да бъде доволен, да пожелае и втори път да му пеете. Да пееш на своя възлюбен, това е най-малката работа, която можеш да свършиш. Най-малката работа, направена с любов, внася обновяване в живота. Като ученици на живота, всеки трябва да свърши задачата си, която му е дадена. Не повтаряй погрешката на циганите. В древността циганите са били ученици на окултна школа, но са я напуснали, и до днес стоят вън от нея с неразрешени задачи.

Какво се иска от човека днес? – Да владее мисълта си, да ѝ даде правилна посока. Мислите, чувствата и постъпките правят човека красив. Те са светът, отдето черпим красотата. Който пее с любов, предава нещо на хората. Той стои по-високо от оня, който не пее и само взима. Изобщо, който повече дава, а по-малко взима, стои по-високо от оня, който повече взима, а по-малко дава. Зачитайте ония, които стоят по-високо, защото всякога дават повече, отколкото взимат.

Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот, и то преизобилно." Като цитирате тоя стих, разбирайте неговия вътрешен смисъл. Даването е първото условие, върху което може да се съгради новото общество. Всеки трябва да дава от себе си. И управляващите, и управляемите трябва да прилагат закона на даването. Не е лесно да управляваш един народ. За да управляваш, трябва да си роден за тая работа. Слънцето управлява цяла система, но какъв мощен център на енергия представя то! Голямо, мощно е слънцето, затова може да управлява. Всички планети му се подчиняват, защото дава изобилно от своята енергия. Всеки човек принадлежи към дадена система. Той трябва да познава тая система и да я зачита. Той трябва да познава още и областта, в която се движи. Непознаването на нещата е причина на противоречията в живота. Днес противоречията са неизбежни. Земята е затворен свят, в който страданията и противоречията вървят паралелно. Докато земята не се пресъздаде и преустрои, страданията ще съществуват. Земята е създадена вече, но сега се преустройва. И трети път предстои да се пресъздаде. Тогава ще можем да кажем, че живеем в новата земя и новото небе, за които се говори в Писанието.

Сегашните хора живеят под постоянен страх. Кое ги плаши? Днес те се страхуват от войната. Каква е била войната в миналото и каква е сега? В миналото войната е била повече състезание между силния и слабия. И днес още силният може да отвори война на слабия. Силният не признава никакво право. Докато е силен, той казва: Правото е на моя страна. Въпреки това, има силни хора, които казват, че трябва да се приложи Христовото учение в живота. Други казват, че това е невъзможно. И ония, които казват, че трябва да се приложи, не са Го приложили. Христовото учение ще се приложи в новата култура, която иде вече. Хората не са готови още за това учение. Наблюдавам, колко мъчно хората понасят обидите. Те не са в състояние да понесат и най-малката обида.

Като обидят никого, той веднага пита: Защо ме обидиха? Невъзможно е да живееш на земята и да не те обидят. Какво представя обидата? – Най-малкото петно, което може да падне върху тебе. Вървиш по улиците, все ще падне нещо върху тебе: или прах, или сажди от някой комин, или някоя птичка ще хвръкне над главата ти и ще те оцапа. Обида ли е това? Някоя муха кацнала на дрехата ти. Обида ли е това? Когато не се спазват природните закони, идат страдания и противоречия. Идат и блага в живота. – Кога? – Когато се спазват природните закони. Не взимайте повече блага, отколкото ви трябват. Не взимайте повече захар, отколкото вкусът ви изисква. Ако три бучки захар подслаждат чая ти, не туряй повече. Ако вкусът ти е притъпен, колкото захар да туряш, чаят ти пак няма да бъде сладък. Някога много бучки захар не дават и това, което трити бучки правят. Който задържа захарта, т. е. благото само за себе си, непременно ще страда от излишъци в организъма си. Любовта изключва користта.

Следователно, прави всичко с добро разположение и с любов. Как ще свири цигуларят, ако ръката му е влажна? Тоновете няма да бъдат чисти. Не влажна, а суха трябва да бъде реката на цигуларя, за да излизат чисти, правилни тонове. Цигуларят трябва да има добро разположение на духа, да свири с любов. Не е цигулар оня, който свири без любов и без разположение. Не е цигулар оня, който свири без идея. И поетът не може да пише без любов, без идея. Какво ще напише той, ако няма разположение?

Веднъж посетих едно семейство, което имаше две красиви, интелигентни деца – момиче и момче. Родителите бяха нещо неразположени, искаха да бъдат сами. Аз отправих погледа си към, момченцето и започнах да го разглеждам, да видя, какви способности се крият в него. Това не избягна от погледа на родителите. Доволни от вниманието, което отправих към момчето, те се разположиха към мене, отвориха се и ме запитаха: Какво ще кажете за детето? Ще излезе ли нещо от него? Има ли някаква дарба? – Има дарба, ще излезе човек от него. Родителите се заинтересуваха от мене, защото обърнах внимание на детето им. Казвам: Докато ние не се интересуваме от истината, и от нас няма да се интересуват. Щом ние се интересуваме от истината, и от нас ще се интересуват. Докато ние не се интересуваме от любовта, и от нас нима да се интересуват. Докато ние не се интересуваме от мъдростта, и от нас няма да се интересуват.

Да се интересуват от любовта, от мъдростта и от истината, но без никаква корист, това разбирам интерес. Любовта не се изкушава. Тя се проявява свободно, без никакво насилие. Защо се проявява любовта, не знаеш. Никой учен работи десетки години с бръмбарите и пеперудите – изучава ги. Коя е причината за това? Любовта му към тях. Някой земеделец се занимава с градината си – цял ден копае и полива. – Защо? – От любов към цветята. Човек помага на всичко, от което се интересува. Поливаш цветята, интересуваш се от тях – помагаш им.

Вчера наблюдавах, как се биха два петли: единият беше черен, другият – пъстър. Те стоят на разстояние 20 крачки един от друг. По едно време пъстрият се изтърси и изкукурига. Черният веднага се спусна към него, хвърли се отгоре му и го запита: Кой ти даде право да пееш? Знаеш ли, че не е време за пеене? Пъстрият започна да се обръща наляво-надясно, да се отдалечава стратегически и, като дойде на 30 крачки от черния петел, пак изкукурига, с което искаше да каже: В нашето естество е да пеем. Каквото и да кажем на хората с пеенето си, все е добро. Ние предсказваме добри работи. Но понеже днес са скарахме, утре времето ще бъде облачно.

Колко хубав щеше да бъде животът, ако между хората нямаше спорове, недоразумения и крамоли! Колко хубав щеше да бъде животът, ако хората не даваха път на лошите мисли и чувства! Колко приятно е да срещнеш човек, който никога не е допущал злото в себе си, който никога не е помислял лошо за своя ближен. Наистина, при сегашните условия мъчно се постига това, понеже злото е обхванало половината от живота. Днес и добро има в света, но и злото царува. Колкото и да се пазиш от злото и от отрицателното, все ще направиш нещо лошо. За да владее мисълта си, човек трябва добре да познава своя мисловен апарат. Той трябва да изучава главата, дробовете, стомаха си. Също така той трябва да изучава ръцете и краката си. Само така ще разбере, колко сложна е човешката машина, колко сложна е системата, по която е построен неговият организъм.

Велика е вселената, със своите слънчеви системи, с милиардите същества в тях. За всички тия същества има Промисъл. Един е, Който се грижи за всички. Днес мъчно можеш да убедиш човека, че има живот на слънцето. Някои пък мислят, че и на слънцето живеят хора, като тия на земята. Не е така. Земният човек не може да живее на слънцето. Ако един земен човек отиде на слънцето, ще тежи 16 000 тона. Слънцето не се нуждае от такава тежка материя и от такова количество. Материята, от която са направени слънчевите жители, е крайно пластична и устойчива. Тя издържа на голяма светлина и топлина. Слънчевите жители извървяват грамадни разстояния, като достигат до крайните предели на слънчевите системи. Дали вярвате в това, или не, не е важно. Може да го приемете като една от приказките на «Хиляда и една нощ." Каже ли някой, че няма хора на слънцето, казвам: Вярно е, че на слънцето не могат да живеят хора, като тия на земята; вярно е, че и на земята не могат да живеят същества, като тия на слънцето. Ако един слънчев жител слезе на земята, той ще я запали. Земята не може да издържи на интензивността, с която той живее. Като дойде на земята, слънчевият жител трябва да вземе предпазителни мерки, да не направи някаква пакост. В Стария Завет е казано, че колкото пъти е слизал някой от небесните жители на земята, хората, които са го виждали, падали на земята. Не се издържа лесно на голямата светлина. Сегашният човек не е в състояние да издържи пред Божия съд. Затова днес строгостта отстъпва пред милостта.

Веднъж един мой познат влиза в стаята ми, вижда много мухи и започва да ги пъди с метлата. Отворих прозореца, но те не мърдат от мястото си. Казвам му: По тоя начин няма да ги изпъдиш. С метлата по-скоро ще ги убиеш, отколкото да ги изгониш вън. Нищо друго не остава, освен да ги хващаш една по една и да ги изнасяш навън. Сам това мъчно ще направиш, трябва и аз да ти помагам, да ги ловим и хвърляме навън. Така стаята по-лесно ще се очисти от мухите. Казвам и на вас: Не пъдете мислите си с метла. Няма по-красиво нещо от това, да срещнете човек, който постъпва добре. Няма по-приятно нещо за ухото от това, да чувате, как свири един опитен цигулар. Приятни, чисти тонове излизат от неговата цигулка. Няма по-голямо благо за човека от това, да се храни с чистите звуци, които излизат от един добър симфоничен оркестър. Няма по-хубаво нещо от това, да гледаш, как се движи ръката на добрия художник по платното. Няма по-хубаво нещо от това, да наблюдаваш, как поетът пише своите произведения. Няма по-хубаво нещо от това, да гледаш, как прилежната мома работи. Няма по-хубаво нещо от това, да виждаш скромността и смирението на светията.

Сега от невидимия свят се дава Нобеловата премия на оня, който може да представи най-добър метод за прекратяване на войната. Кой метод е най-добрият? – При който всички народи, всички хора сложат оръжието си и не пожелаят никога повече да воюват. Оня народ, който намери такъв метод, ще получи най-голямата премия. Такава премия ще получи и всяка жена, която си каже: Нямам право да петня очите си с лошото, което виждам в мъжа си. Ако вижда лошото в мъжа си, тя петни очите си. Щом вижда и чува лошото, тя цапа очите и ушите си. Същото се отнася и за мъжа. Никога не цапайте очите и ушите си с лошото в живота. Лошото представя нечиста материя, каша, която мъчно се измива. Тя с години не се измива. Пазете се да не попаднете в тая каша. Който е попаднал веднъж в тая нечиста материя, трябва да търси начин, да се освободи и очисти. Има начини за очистване от нея, но те трябва да се търсят.

Един от видните английски проповедници, както бил на амвона, мисълта му се прекъснала и не могъл да свърши проповедта си – забравил, какво трябвало да говори. Той започнал да пее, и мисълта му се възстановила. Какво показва това? – Ако един от методите не работи, приложи друг. Ако не можеш да говориш, започни да пееш. Ако не можеш да пееш, говори.

Три неща ни интересуват: да бъдем умни, да бъдем добри и да бъдем силни. Колко силен трябва да бъде човек: като българския герой Дан Колов, или като еврейския Самсон? Такива герои са изключения. Самсон, с кост от животно, уби хиляда души. С един замах сграбчи градската врата и я тури на гърба си. Това, което той направи, беше играчка за него. Ние, сегашните хора, трябва да станем силни в търпението си и да учудим света. Това, което днес придобиете с търпението си, ще остане и в бъдеще. Не се разсейвайте, не губете времето си, но работете.

Днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията любов. Днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията мъдрост. Днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията истина, Какво по-хубаво нещо от тия подаръци? В деня, в който приготвим най-добрия подарък на любовта, ще изгрее новото слънце. В деня, в който приготвим най-добрия подарък на мъдростта, слънцето ще бъде на зенита. В деня, в който приготвим най-добрия подарък на истината, слънцето ще престане да залязва – вечно ще грее. Ние ще изпълняваме Божията воля, ще станем Синове Божии и ще вървим от слава в слава.


30. Беседа от Учителя, държана на 17 декември, неделя, 10 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.