Новата присадка
"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.
Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание
Данаилъ, 3 гл.
Въ живота на съвременнитѣ хора има една опасность: понѣкога тѣ искатъ да измѣнятъ реда въ природата, както и своя животъ. Въ края на краищата, тѣ се убѣждаватъ, че това не е по силата имъ. Колкото и да възпитавате вълка, все вълкъ си остава; мечката си остава мечка, рибата – риба, мѫжътъ – мѫжъ и жената – жена.
Сѫществуватъ два порядъка въ света: човѣшки и Божественъ. Въ човѣшкия порядъкъ нѣщата се измѣнятъ спорѣдъ волята на човѣка. Въ Божествения порядъкъ нищо не се измѣня по волята на човѣка. Човѣкъ може самъ да си направи кола, и самъ може да я развали, когато пожелае. Обаче, никой не може да измѣни състава и свойствата на въздуха, водата, светлината. Нѣкой иска да стане духовенъ. Това не зависи отъ него. Преди всичко, за човѣка е важно да бѫде истински човѣкъ. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да бѫде човѣкъ: да мисли, чувства и постѫпва, както Богъ е опредѣлилъ. Щомъ постигне това, лесно може да стане духовенъ. Това значи, да облѣче дрехата на духовностьта. Лесно се облича и съблича една дреха; мѫчно е да станешъ истински човѣкъ. Да завършишъ университетъ, не значи, че си станалъ по-добъръ. Учениятъ се ражда ученъ, простиятъ се ражда простъ. Колкото и да се учи, простиятъ си остава простъ. Можете ли да промѣните характера на заека? Колкото и да го възпитавате, той си остава заекъ.
Задачата на съвременния човѣкъ не се заключава въ опити – да измѣня характера на хората и на животнитѣ, но да разбере, какво е неговото предназначение и да го изпълни. Който не разбира своето предназначение, иска да стане философъ, поетъ, ученъ, музикантъ, но нищо не постига. Ако не е роденъ за философъ, не може да стане такъвъ; ако не е роденъ за поетъ, ученъ или музикантъ, не може да стане такъвъ. Кой за каквото е роденъ, такъвъ става. Земята не прави ябълката ябълка, крушата – круша, сливата – слива. Земята дава само условия за проява на сѣмената, безъ да ги създава. Всѣко сѣме проявява естеството си, независимо почвата, въ която е поставено. Всѣки човѣкъ, дошълъ на земята, се проявява такъвъ, какъвто си е. Каже ли нѣкой, че е станалъ лошъ, той не говори истината. Лошиятъ е роденъ лошъ, добриятъ е роденъ добъръ. Ако направишъ една погрѣшка, това не значи, че си лошъ. Окаляната златна монета не губи цѣната си. Презъ каквито нечистотии да мине, тя си остава златна. Както златото никога не се измѣня, така и добриятъ човѣкъ винаги си остава добъръ. Ако позлатишъ медната монета, тя си остава пакъ медна. Пазѣте се отъ позлатяването въ живота. Двама войника се каратъ, но щомъ видятъ полковника, веднага заставатъ мирно, тихо, като че нищо не е било. Външната имъ обхода е добра, но вѫтрѣшно не си хармониратъ. Докато полковникътъ е съ тѣхъ, тѣ сѫ послушни. Каквото имъ заповѣда той, всичко изпълняватъ; кѫдето ги прати, веднага отиватъ. Щомъ се отдалечи полковникътъ, тѣ отново започватъ да се каратъ. Той мисли, че тѣ сѫ изправни, но се лъже. Достатъчно е да погледне лицата имъ, за да разбере, че тѣ не си хармониратъ. Трѣбва да различавате външнитѣ прояви отъ вѫтрешнитѣ.
Презъ руско-турската война единъ руски войникъ се напилъ толкова много, че едва се движелъ. Това се случило въ Добричъ. Полковникътъ му го срѣщналъ, спрелъ го и му казалъ: Войникъ, ти си пиянъ. – Не съмъ пиянъ, ваше високоблагородие. Понеже предварително се наялъ съ чесънъ, той казалъ на полковника: Ето, помиришете ме, да видите, че не мириша на ракия. Чесънъ съмъ ялъ, затова мириша на чесънъ. Полковникътъ се засмѣлъ и го подложилъ на следното изпитание: Мини по тази дъска, да докажешъ, че не си пиянъ. Войникътъ погледналъ къмъ дъската, която била поставена за мостъ и си казалъ: Не мога да пазя равновѣсие. Ако вървя само на една дъска, ще падна. Веднага той съобразилъ, какво да направи. Турилъ още една дъска до първата и бавно, съсрѣдоточено започналъ да мѣсти краката си. Първо турилъ дѣсния си кракъ на едната дъска и казалъ: За славата и величието на Русия! После стѫпилъ съ лѣвия си кракъ на втората дъска и казалъ: За славата и величието на моя полковникъ! Като видѣлъ неговата духовитость, полковникътъ се усмихналъ и казалъ: Скоро ще изтрезнѣешъ. Ти си уменъ и досѣтливъ войникъ.
И така, ако правитѣ погрѣшки, не се извинявайте съ майка си и баща си. Не казвайте, че сте направили грѣшка за нѣкого отъ ближнитѣ си. Ако правите добро, пакъ не казвайте, че сте го направили за нѣкого. Правете добро за самото добро. Черешата ражда череши. За никого тя не би родила другъ плодъ, освѣнъ череши. Благодари за това, което си днесь. – Какъвъ ще бѫда въ следното прераждане? – Точно такъвъ, какъвто си днесь. Ако днесь си министъръ, въ следното прераждане ще заемешъ или по-долно положение, или по-горно – зависи отъ живота ти. Ако си управлявалъ зле, на онзи светъ положението ти ще бѫде по-лошо; ако си управлявалъ добре, положението ти ще бѫде по-добро. Който живѣе зле, ще прегледатъ смѣткитѣ му и ще го поставятъ въ затворъ. Трѣбва ли да питашъ, защо си въ затворъ? Много просто, не си изпълнилъ задълженията си, както трѣбва. Следователно, който изпълнява Божията воля, въ следното прераждане ще заеме високъ постъ; който не изпълнява Божията воля, въ затворъ ще го поставятъ. Не мислете, че можете да правите грѣшки и да минавате безнаказано. По закона за наследственостьта всѣки жъне това, което е сѣлъ; всѣки жъне плодоветѣ на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Богъ дава свобода на човѣка и го оставя да изпита нѣщата. Каквото желаешъ за себе си, прави сѫщото и на другитѣ. Затова е казано: „Да възлюбишъ ближния си като себе си”. Всѣки разбира какво значи да обичашъ себе си. Всѣки трѣбва да живѣе спорѣдъ възрастьта и службата, която му е дадена. Като не спазватъ това, хората се натъкватъ на страдания. Тази е причината, че детето е недоволно отъ положението си; то иска да бѫде голѣмъ човѣкъ, като дѣдо си или баба си. Момченцето иска да бѫде като дѣдо си, а момиченцето – като баба си. Тѣ виждатъ, че имъ липсва нѣщо, не сѫ като дѣдо си и баба си, но не знаятъ, че и на дѣдото, и на бабата липсва нѣщо. Дѣдото и бабата не могатъ да се хранятъ добре, не спятъ добре, не могатъ сами да си услужватъ, зависими сѫ отъ близкитѣ си. Детето свободно се качва по дърветата и си бере плодове. Дѣдото и бабата не могатъ да се качватъ по дърветата; тѣ търсятъ услугата на децата, да се качатъ на дървото и да имъ откѫснатъ нѣколко круши или ябълки. Въпреки това, младитѣ обичатъ да подражаватъ на старитѣ, поради което преждевременно остарѣватъ. Тѣ искатъ да станатъ учени хора, да ги почитатъ и уважаватъ.
Мнозина спиратъ вниманието си на ученитѣ хора, на пророцитѣ, на Великитѣ Учители и казватъ: Христосъ направи това и онова. Павелъ каза това и онова. Исай остави нѣщо цѣнно следъ себе си и т. н. Добре е това, великитѣ учени и философи сѫ казали цѣнни нѣща, но и до днесь още тѣ говорятъ на човѣчеството. Важно е, какво сте направили вие и какво ще направите въ бѫдеще. Ще кажете, че искате да придобиете изкуството да лѣкувате различни болести, да пѫдите духове. Защо ви е това изкуство? Ако придобиете едно отъ висшитѣ изкуства, сами ще се натъкнете на голѣми изпитания, страдания и противорѣчия.
Въ древностьта живѣлъ единъ адептъ, който ималъ способностьта да лѣкува различни болести. При него идѣли глухи, слѣпи и нѣми, и той ги лѣкувалъ. Какво било учудването му, когато, вмѣсто благодарность, тѣ му отговаряли съ жестокость и недоволство. Едни го гонели, други – ругаели и обиждали. Той се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: Господи, коя е причината, че тѣзи хора ме преследватъ? Отворихъ очитѣ и ушитѣ имъ да виждатъ и чуватъ; отключихъ устата имъ да проговорятъ, и следъ всичко това не намирамъ спокойствие отъ тѣхъ. Богъ му отговорилъ: Азъ затворихъ очитѣ, ушитѣ и устата имъ, защото сърдцата имъ бѣха жестоки. За да не грѣшатъ повече, лишихъ ги отъ благата на външния светъ. Ти се намѣси въ моя планъ безъ позволение, затова ще носишъ последствията на своята постѫпка. Има смисълъ да отваряшъ очитѣ и ушитѣ на слѣпи и на глухи, ако тѣ сѫ готови да служатъ на Богъ. Не сѫ ли готови, по-добре да бѫдатъ глухи и слѣпи, за да не грѣшатъ. И богатството има смисълъ, ако си готовъ да го вложишъ въ служене на Богъ. Не си ли готовъ да направишъ това, по-добре да си бѣденъ, да не грѣшишъ. Богатство, което се внася на разположение въ банкитѣ, нищо не ползва. Това е човѣшки порядъкъ.
И така, не се смущавайте отъ болеститѣ и недѫзитѣ въ света. Не се безпокойте за света, нито за себе си. Какво ще стане съ света, или съ васъ, не е ваша работа. Има кой да се грижи за това. Който е създалъ света, Той се грижи за него. И най-голѣмото зло отстѫпва предъ любовьта. Преди години бѣхъ въ Варна. Понеже не бѣше много студено, отоплѣвахъ се съ мангалъ. Често внасяхъ мангала въ стаята си, не добре разгорѣлъ, но не се страхувахъ отъ газоветѣ, които се отдѣляха при горѣнето. Приятелитѣ, които ме посѣщаваха, се бояха отъ неразгорѣлия мангалъ и веднага си отиваха. Азъ оставахъ самъ и спокойно си работѣхъ, отъ никого не смущаванъ. Като виждахъ колко сѫ страхливи хората, дойдохъ до заключението: Когато се смущавашъ и безпокоишъ отъ нѣщо, тури неразгорѣлия мангалъ предъ себе си. Това, което тѣ безпокои, ще се уплаши отъ мангала и ще излѣзе навънъ. Когато злото влѣзе въ васъ и усѣти миризмата на газоветѣ отъ неразгорѣлия мангалъ, веднага ще излѣзе навънъ. Злото не устоява на отровнитѣ и задушливи газове. Доброто обаче, не само че устоява предъ тѣхъ, но повече се стабилизира. Любовьта парализира действието на всички отрови. Обичай, люби и не се страхувай отъ нищо! Нѣма сила въ света, която може да се противопостави на Любовьта. Нѣма противорѣчие, което може да устои на Любовьта. Тя е лѣкъ срѣщу всички болести, броня срѣщу всички отрови и злини. – Не може ли безъ противорѣчия, мѫчнотии и злини въ света? – Не може. Това е светъ, презъ който неизбѣжно трѣбва да минете. Колкото по-смѣли и рѣшителни сте, толкова по-добре за васъ. Смелость е нужна на съвременнитѣ хора.
Единъ човѣкъ рѣшилъ да опита смѣлостьта си, като се изложилъ на голѣмъ рискъ. Той направилъ три опита, които излѣзли сполучливи. При първия опитъ той миналъ по вѫже надъ Ниагарския водопадъ, съ върлина въ рѫка. Вѫжето било опънато отъ единия до другия край на водопада. Отдолу се чувалъ ревътъ и бушуването на водата, но той миналъ спокойно по вѫжето. При втория опитъ той пакъ миналъ по вѫжето, но вече безъ върлина. Най-после той миналъ по вѫжето, съ другъ човѣкъ на гърба си. Пита се, кой отъ двамата билъ по-смѣлъ: който билъ на гърба на акробата, или самиятъ акробатъ? По-смѣлъ е онзи, който се довѣрилъ на акробата. И двамата рискуватъ, но рискътъ на първия е по-голѣмъ. Той вѣрвалъ, че ще мине благополучно водопада, макаръ и да е на гърба на акробата.
Каква е вѣрата на съвременнитѣ хора, ако не вложатъ като този човѣкъ, упованието си въ Божия Промисъль? Защо и при най-лошитѣ условия да не вѣрвате, че Провидението ще ви пренесе на гърба си безопасно отъ единия светъ до другия? Въ Божествения Промисъль нѣма никаква измѣна. Ще кажете, че не разчитате на физическия светъ. Това е неразбиране на живота. Физическиятъ светъ е отражение на Божествения. Докато си на физическия светъ, ще ядешъ, ще пиешъ, ще спишъ, ще работишъ и за всичко ще благодаришъ. Яденето и пиенето е за земята, а благодарностьта – за небето. Яжъ, безъ да преяждашъ, и благодари. Пий, но не вино, което опива. Пий чиста вода и сладко вино, за да не се опивашъ. Яжъ и пий всѣкога съ любовь, за да бѫдешъ здравъ. Много хора страдатъ отъ опивателни срѣдства: отъ вино, ракия, тютюнъ и др. И въ психическия светъ има опивателни нѣща. Нѣкои мисли и чувства опиватъ, както алкохола. Който не ги познава, възприема ги и после страда, боледува, мѫчи се, докато се освободи отъ тѣхъ.
Коя е причината за болеститѣ? – Отсѫствието на извѣстенъ цвѣтъ въ човѣка. Ако му липсва червения цвѣтъ на любовьта, жълтия цвѣтъ на мѫдростьта или синия цвѣтъ на истината, той непремѣнно ще боледува. Ето защо, за да не боледувате, трѣбва да внесете тѣзи цвѣтове, както въ организма си, така и въ своята психика, т. е. въ чувствения и въ умствения си животъ. „Провѣрявайте състоянието на организма си, както писательтъ и поетътъ провѣряватъ произведенията си. Каквото напишатъ, тѣ го преглеждатъ отъ къмъ правописъ, стилъ и тогава го пускатъ въ света. Нѣкой казва, че не прави поправки въ произведенията си. Както му диктували духоветѣ, така пишелъ. Ако разчиташъ на диктовката на духоветѣ, ще направишъ най-голѣмитѣ грѣшки въ живота си. Не разчитай на водата въ шишето, но на живия Божественъ изворъ, който дава изобилно и доброволно. Разчитай на онѣзи мисли, чувства и постѫпки, които минаватъ презъ твоя умъ, твоето сърдце и твоята воля. Разчитай на тѣхъ, защото тѣ ще ти донесатъ нужната опитность.
Като се говори на хората, какъ трѣбва да живѣятъ, тѣ мислятъ, че е нужно да минаватъ презъ опитностьта на миналитѣ поколѣния. Това е невъзможно. Нѣщата не се повтарятъ. Преди две хиляди години Христосъ дойде на земята, избра 12 апостоли, които изпрати по света да проповѣдватъ. Мислите ли, че и днесь ще стане сѫщото? Днесь Христосъ не търси 12-тѣ апостоли, но казва на всички хора да изучаватъ светлината, въздуха, водата и хлѣба. Стани рано, да посрѣщнешъ изгрѣва на слънцето, и за нищо не се безпокой. Като приемешъ енергия отъ него, иди да работишъ, да свършишъ нѣкаква работа. Всѣка работа, свършена съ любовь и спокойствие, носи благословение за човѣка. Всѣка работа, свършена чрезъ насилие и безпокойство, носи ограничение и заробване. Мнозина работятъ, но желанието имъ е да станатъ богати, или да ги хвалятъ хората. Напишешъ нѣщо и тръгнешъ по познати и приятели да го четешъ, за да чуешъ нѣкаква похвала отъ тѣхъ. Прочети го на единъ свой приятель, който разбира произведението ти, и се върни у дома си, да напишешъ нѣщо ново. Нѣма защо да повтаряшъ една работа много пѫти. Една преценка на опитенъ човѣкъ е достатъчна. Уповавай първо на Богъ, а после на себе си и на ближния си. Който вѣрва на Божественото, работитѣ му се свършватъ добре и съ успѣхъ.
Вѣра е нужна на съвременнитѣ хора. Дойдете ли до Божиитѣ работи, никакъвъ споръ не се позволява. Щомъ мине една Божествена мисъль презъ ума ви, приемете я веднага. Като даде плодъ, тогава разсѫждавайте върху нея. Що се отнася до човѣшкитѣ мисли, тамъ първо мислете, после действайте. По отношение на Божественитѣ мисли е обратно: първо ще действате, а после ще мислите. Човѣшкитѣ работи се провѣряватъ въ началото, а Божественитѣ – на края. Това е естествениятъ редъ на нѣщата. За да се развивате правилно, всѣки трѣбва да намѣри поне една добра черта въ себе си, да не се критикува. Ти поглеждашъ пръститѣ на рѫцетѣ си и казвашъ: Не сѫ хубави пръститѣ ми. - Защо не сѫ хубави? Сравнявашъ ги съ пръститѣ на другъ нѣкой и намирашъ, че твоитѣ не сѫ хубави. Не разбирашъ нѣщата. Дѣдо ти е билъ философъ и предалъ тази черта и на тебе. Твоитѣ пръсти сѫ философски. Има ли нѣщо лошо въ това? Радвай се на пръститѣ на своя познатъ, но се радвай и на своитѣ. Благодари за всичко, което ти е дадено. Изучавай пръститѣ, рѫката, лицето, главата си, за да научишъ, какво е вложилъ Богъ въ тебе и върху какво трѣбва да работишъ най-много. Нѣкой иска срѣдниятъ му пръстъ да бѫде заостренъ. Това е голѣмо нещастие. Срѣдниятъ пръстъ трѣбва да бѫде тѫпъ. Изобщо, първиятъ пръстъ, показалецътъ, може да бѫде заостренъ; това е добре, но останалитѣ пръсти не трѣбва да бѫдатъ заострени. Приемете нѣщата такива, както сѫ дадени. На всѣки човѣкъ сѫ дадени такива очи и уши, носъ, уста, пръсти, каквито сѫ нуждни за неговото развитие. На всѣки човѣкъ е опредѣлено, съ какви хора да се срѣща.
Благодарете за всичко. – Дотегна ми да живѣя! – Че ти още не си живѣлъ както трѣбва. Ти само си морализиралъ хората, но и тебе сѫ морализирали. Дето се обърнешъ, постоянно слушашъ: Това не прави, онова не прави. Не яжъ много, или повече яжъ. Въ края на краищата, ти не знаешъ, какво да правишъ. Ще ядешъ, колкото трѣбва, и ще постишъ, когато трѣбва. Ако си въ общество, между много хора, ще ядешъ; ако си самъ, ще постишъ. Когато отивашъ на работа, ще ядешъ; когато почивашъ, ще постишъ. – Колко да ядемъ? – Ще ядешъ като човѣкъ, а не като микроба. Докато си въ света, между хората, ще ядешъ като човѣкъ. Щомъ отидешъ при Богъ, ще ядешъ малко, като микроба. Въ Божествения светъ не се яде, както на земята. Тамъ душитѣ се хранятъ само отъ миризмитѣ на плодоветѣ, но знаятъ отношението на хранитѣ къмъ своитѣ удове. Тѣ четатъ написаното върху плодоветѣ. Вземешъ една ябълка и веднага я захапвашъ, безъ да прочетешъ, какво е писано върху нея. Ти не знаешъ отношението й къмъ тебе. Ябълката има отношение къмъ човѣшкото сърдце, на което постоянно говори. Крушата има отношение къмъ човѣшкия умъ. Яжте плодове и ги изучавайте. Четете написаното върху тѣхъ. Четете написаното и върху хората, да се познаете и възлюбите.
Помнете: Всѣки човѣкъ, всѣко животно, всѣко растение сѫ написани книги, по които може да се чете. Виждате, една котка върви следъ господаря си. Кѫде отива, защо върви подиръ него? Обикновено кучето върви следъ господаря си, а не котката. Може да дадете различни тълкувания, защо котката върви подиръ господаря си. Ще кажете, че го пази, да не му се случи нѣкакво зло. Домъ, въ който има котка, добре е. Напусне ли котката дома, ще се случи нѣщо лошо. Това не е суевѣрие, но фактъ. Защо е така, това е другъ въпросъ. Ако искате да знаете, ще се случи ли нѣкакво нещастие презъ деня, наблюдавайте, какво правятъ котката и кучето. Тѣ се скриватъ още преди нещастието и катастрофата. Нѣкога се случва обратното: хората се страхуватъ, очакватъ нѣкакво нещастие, катастрофа или бомбардировка, а въ това време кучето и котката си играятъ спокойно. По инстинктъ тѣ предчувстватъ, че днесь нѣма да се случи нищо лошо. – Какво представлява животното? – Малка, скромна кѫщичка, въ която понѣкога влиза човѣшка душа, да поживѣе временно. Каквото е планинската хижа за туриститѣ, такова нѣщо е животното за заминалитѣ човѣшки души. Ще кажете, че не е възможно човѣшка душа да влѣзе въ нѣкое куче напримѣръ, или въ нѣкоя котка. Това е неразбиране на Божествения порядъкъ. Има кучета, които проявяватъ голѣмо благородство и безкористие. Санбернардското куче се хвърля смѣло въ водата, да спаси давѣщия се. То не мисли за себе си, жертва се за човѣка. Куче ли е това? Въ кѫщичката на това куче може да живѣе временно човѣшка душа и да се проявява.
Това сѫ въпроси, които днесь не ни интересуватъ. Сега отъ човѣка се иска да приложи волята си, да свърши добре работата, която му е дадена. Досега човѣкъ е поливалъ чуждитѣ цвѣтя, а не своитѣ. Време е вече да полива своитѣ цвѣтя. Като полѣе своитѣ цвѣтя и му остане свободно време, тогава да полива чуждитѣ. Ще кажете, че човѣкъ прави това отъ човѣколюбие. Вѣрно е това, но никой не може да обича ближния повече отъ себе си. Колкото обичашъ себе си, толкова най-много може да обичашъ ближния си. Любовьта къмъ себе си е мѣрка на нѣщата. Затова, работете върху ума си, да възприемате светлитѣ Божествени мисли. Освободете се отъ безпокойството, за да възприемате правилно Божественитѣ мисли и чувства. Безпокойството е прѫчка, която трѣбва да се премахне. Защо ще се смущавашъ отъ проявитѣ на хората? Че нѣкой билъ грубъ, невъзпитанъ, това е негова работа. Той пречи на себе си. Ти ще го търпишъ такъвъ, какъвто е. Богъ търпи всички и никого не сѫди. Той търпи и вълцитѣ, и мечкитѣ, и тигритѣ. Не само ги търпи, но имъ помага. Наблюдавалъ съмъ, какво правятъ чайкитѣ. Нѣкоя чайка се спуска къмъ водата да хване риба, но тя се изплъзва отъ погледа й. Десетки пѫти се спуска, дано хване една риба, но все не успѣва. Най-после тя отправя погледа си нагоре, да й помогне Богъ. Следъ това пакъ се спуска къмъ водата, и този пѫть опитътъ й излиза сполучливъ. Ако това става съ чайката, колко повече Богъ помага на човѣка, който има съзнателно отношение къмъ Него. И човѣкъ трѣбва да търпи, да се моли и да очаква помощь.
Молете се постоянно, безъ да се безпокоите. Чрезмѣрното безпокойство протрива кожата на човѣка. Ако триешъ само отвънъ кожата си, тя нѣма да стане толкова чиста, колкото ти искашъ. Добриятъ животъ чисти кожата и отвънъ, и отвѫтре. Ще каже нѣкой, че уповава на своя умъ и сърдце. Нѣма защо да уповавате на ума и на сърдцето си, но оставете ума си на влиянието на Божията Мѫдрость и светлина, сърдцето си на влиянието на Божията Любовь и топлина и волята си – на Божията Сила. Не се занимавайте съ света и съ светскитѣ хора. Тѣ вървятъ по своя пѫть и работятъ добре и съ търпение.
Преди години срѣщнахъ единъ светски човѣкъ, който разказваше, че изгубилъ всичкото си богатство, но вѣрва, че пакъ ще се съвземе. Каквото спечелилъ на младини, всичко изгубилъ. – Добъръ е Господъ! – казваше той. - Ще работя, ще подобря положението си. Той минаваше за светски човѣкъ, но се оставя на действието на Божественитѣ условия и върви напредъ, не се безпокои.
Сега и на васъ казвамъ: Не се безпокойте ! Поставете ума си подъ действието на Божествената светлина, и сърдцето – подъ влиянието на Божествената топлина. И тогава, благодарете за всичко. Ако годината е неплодородна, благодарете и за това. Не казвайте, че следната година ще бѫде плодородна. Всѣка година носи своето благо, колкото и да е малко, или голѣмо то. Ако заболѣете, не тичайте веднага при лѣкарь. Спрете се въ себе си и започнете да се разговаряте съ заболелия органъ. Ако ви боли кракъ, рѫка, глава или стомахъ, поговорете си съ него. Първо му се извинете, че никога не сте се занимавали съ него, не сте влизали въ положението му. Кой човѣкъ е спазилъ досега нужната обхода къмъ тѣлото си, както и къмъ отдѣлнитѣ удове? Кой е благодарилъ на клеткитѣ за работата, която ежеминутно вършатъ въ неговия организъмъ? Клеткитѣ сѫ разумни душички, съ специална работа. Благодарете за работата, която тѣ вършатъ. Виждате едно дърво, заровило главата си въ земята и съ години стои на едно мѣсто и работи, безъ роптаене и недоволство. Ако дървото е благодарно, защо човѣкъ да не благодари за всичко, което му е дадено? Лоши били условията днесь. Утре лошитѣ условия ще се замѣстятъ съ добри. Днесь хората воюватъ, но утре войната ще се свърши. Човѣкъ отваря войни, а Богъ носи миръ. Злото се измѣства съ добро, а не съ зло. И злото има нужда отъ добро. И най-опасниятъ звѣръ става тихъ и спокоенъ, като се нахрани. Въ случая, храната е доброто, което укротява злото въ звѣра.
Сега е краятъ на вѣка, ликвидация съ смѣткитѣ на миналото. За да ликвидира правилно, човѣкъ трѣбва да има вѣра и упование, първо на Богъ, а после на хората. Вѣрата въ хората почива на користолюбие. Вѣрвашъ въ богатия, защото може да ти даде пари, да подобришъ положението си. Ако нищо не ти дава, вѣрата ти къмъ него ще отслабне. Истинската вѣра се проявява, преди да си получилъ нѣщо отъ човѣка. И най-свирепото животно, като го хранишъ, вѣрва въ тебе. Щомъ престанешъ да го хранишъ, вѣрата му изчезва. Ние търсимъ хора съ абсолютна вѣра и любовь, да знаятъ какъ да обичатъ. Все трѣбва да се намѣри учитель, да покаже на хората какъ да обичатъ. Любовьта се предава чрезъ учитель. Христосъ дойде на земята да научи хората да любятъ.
„Ако не станете като малкитѣ деца, не може да влѣзете въ Царството Божие”. Изучавайте проявитѣ на децата. Изучавайте проявитѣ на слугитѣ и на господаритѣ. Изучавайте радостьта и скръбьта. Като знаете, какво представлява скръбьта и какво – радостьта, ще разбирате хората и нѣма да се чудите, защо нѣкога сѫ вѣсели, а нѣкога – сериозни и замислени. Натоварениятъ е винаги замисленъ и съсрѣдоточенъ, а разтоварениятъ – безгриженъ и веселъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да може самъ да се товари и разтоварва. Ако тръгвашъ на екскурзия, не вземай на гърба си повече товаръ, отколкото можешъ да носишъ. Важно е да носишъ любовьта въ себе си. Тогава, и съ малко хлѣбъ да тръгнешъ, нѣма да останешъ гладенъ. Сѫществата, които служатъ на Богъ, отдалечъ още предвиждатъ нуждитѣ ти и се притичатъ на помощь. Който носи Любовьта въ душата си, той се съобщава съ разумнитѣ сѫщества чрезъ радио, по вѫтрѣшенъ пѫть. Днесь параходитѣ се съобщаватъ съ сушата и съ други параходи чрезъ радио, телефони и други съобщителни срѣдства. Въ миналото не сѫществуваха такива срѣдства, поради което много параходи пострадаха при катастрофи. Никаква външна помощь не можѣше да стигне до тѣхъ. Дето е Любовьта, тамъ помощьта иде; дето нѣма Любовь, нѣма и помощь. Докато работитѣ ви не вървятъ, ще знаете, че действа законътъ на безлюбието. Щомъ работитѣ ви започнатъ да се оправятъ, тогава действа законътъ на Любовьта.
И тъй, разчитайте на Любовьта, която действа вече въ света. Тя помага на хората, освобождава ги отъ противорѣчия, мѫчнотии и заблуждения. Всички питатъ кога ще се свърши войната. Днесь не мога да ви отговоря на този въпросъ. Ако бѣхте ме запитали преди 20 години, щѣхъ да ви отговоря точно. Сега всѣки отъ васъ е заинтересуванъ, поддържа извѣстна страна. Може да се предсказва само на хора, които не сѫ заинтересувани. Има единъ Божественъ законъ, който опредѣля точно нѣщата. Който живѣе по този законъ, може да опредѣли точно, колко души ще бѫдатъ убити въ една война, колко ще бѫдатъ ранени и колко ще се върнатъ здрави и живи. Ако всѣки куршумъ падаше на цѣльта си, живъ човѣкъ нѣмаше да остане на земята.
Сега азъ не се интересувамъ кога ще се свърши войната, но искамъ да зная, кога ще престанатъ войнитѣ; кога хората ще се разбиратъ по миренъ начинъ. Какво се ползвате, ако знаете кога ще се свърши войната? Важно е, какво става днесь на земята. Отъ невидимия светъ идатъ възвишени сѫщества на земята, голѣми майстори, които знаятъ добре да присаждатъ. Всички хора ще бѫдатъ присадени съ новата присадка на Любовьта, поради което въ бѫдеще нѣма да се биятъ помежду си. Присадката на Любовьта ще тури край на войната. Отъ васъ се иска внимание, да не пречупите присадката, да не израстѣ отново дивачка. Радвайте се, че светътъ ще бѫде присаденъ съ присадката на Любовьта. – Вѣрно ли е това? – Вѣрно е сто и едно на стотѣ. Дето се запази присадката, тамъ ще се прояви доброто; счупи ли се присадката, човѣкъ си остава такъвъ, какъвто е билъ по-рано. Новата присадка ще внесе истинското подобрение въ живота. Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре ще бѫде за цѣлото човѣчество. Присаждането е започнало вече. Днесь присаждатъ Русия, Англия, Америка, Германия, Франция, Италия, Япония, България, Сърбия, Гърция и др. Когато присадятъ всички народи и всички хора, войната окончателно ще престане. Тогава ще дойде вѣчниятъ миръ на земята.
Т. м.
12. Беседа отъ Учителя, държана на 5-ти септември, 1943 г., 10 ч. с., София – Изгрѣвъ.