Полянката надъ палатката на Учителя



5.30 ч. сутринта. Слънцето изгрѣ 5.31м



Небето чисто, синьо. Времето тихо



и меко. Хубавъ изгрѣвъ.



“Духътъ Божий”



Добрата молитва



Малко размишление



Ако ви запитатъ защо ходите на планината, какъвъ отговоръ бихте дали? Ако попитатъ ученика, защо ходи въ училище, той ще каже: “Да се уча.” Ако попитатъ молящия се: “Защо ходите въ църква?” Той ще каже: ”За да се моля, за да се науча да се моля.” Ако попитатъ гладния защо ходи въ гостилницата той ще каже: “За да се храня.”



Но тѣзи процеси не сѫ статически. Тѣ не сѫ само за единъ моментъ. Тѣ сѫ процеси непреривни. Човѣкъ презъ целия си животъ трѣбва да ги изучава. Който ходи въ училище, все си взема по една книга, изнася отъ училище по една книга, носи я въ торбата си. И казва: “Отъ тая книга азъ се уча.” Който излиза отъ църква си носи единъ молитвеникъ и казва: “Отъ тази книга се уча да се моля.” Който излиза изъ гостилницата, носи хлѣбъ и казва: “Отъ този хлѣбъ ще се уча какъ да се храня.” Нѣкои хора се раздѣлятъ на две категории: Има хора, които излизатъ изъ училището и вървятъ и нищо не носятъ, но отподирѣ имъ има единъ човѣкъ, който имъ носи букваря. Има хора, които излизатъ изъ църквата, има слуги, които имъ носятъ молитвеника отподиръ. Сега има едни, които излизатъ изъ гостилницата и иматъ слуги, които имъ носятъ хлѣбоветѣ.



Сега вие, като дойдохте на планината най-първо ви предупредиха, че сами трѣбва да си носите и букваря и молит252 веника и хлѣба си съ себе си. Тогазъ въ живота кое е подобре: самъ ли да си носишъ букваря или да ти го носятъ2 Самъ ли да си носишъ молитвеника или да ти го носятъ2 Хлѣба самъ ли да си го носишъ или да ти го носятъ? Да ти носятъ и да носишъ това сѫ два велики процеса въ природата. И двата процеса изискватъ най-умни хора за слуги. Може ли вие да поставите глупавия за учитель? Можете ли да вземете за слуга хилавия? (Учителятъ се обърна къмъ преводачката и каза: ) -Вие нѣкой пѫть не се безпокойте за превода си. Попитали единъ българинъ, знае ли френски. Той казалъ: “Зная разбира се: Мон пер, мон мер.” -Знаете ли английски? -“Зная разбира се: Май фадър, май мадър.” - “Повече знаешъ ли?” -“Имахъ много работа, само това чухъ и само това научихъ и лесно азъ уча езицитѣ. Само като ги чуя, говоря ги вече.” Това може да го вземете като сериозно или като анекдотъ. Дали се е случило, то е въпросъ.



Но сѫществуватъ два велики закона въ свѣта, които направляватъ човѣшкиятъ животъ. То е закона за човѣшката мисъль и закона за човѣшкитѣ чувства. Тѣзи закони се отличаватъ съ следнитѣ качества: Когато влезешъ въ първия законъ на човѣшката мисъль, ти усѣщашъ всичкото разположение, не може да имашъ безпокойствие на мисъльта си. Когато влезешъ въ втория законъ, имашъ всичкото разположение на чувствата си. И човѣкъ се намира въ процеситѣ на постоянно вдъхновяване, както го наричатъ поетитѣ. Ако поканитѣ на гости единъ французинъ и единъ англичанинъ и имъ кажете: “заповѣдайте”, то на англичанина ще го кажете по английски, на французина по френски, на българина по български. Какъ ще започнатъ тѣ яденето? По различни начини ли? Тѣ ще нарушатъ единъ законъ на съвременната етика. Тѣ ще почнатъ и тримата да си кривятъ устата. И следъ като сѫ си кривили устата за половинъ часъ, ще ви кажатъ: “Благодаримъ.” Французинътъ ще каже: “Мерси боку.” Англичанинътъ ще каже: “Ай танкъ ю вери мъчъ.” Българинътъ ще каже: “Азъ ви благодаря много.” Тѣзи хора, които говорятъ така, сѫ разбрали вѫтрешното съдържание на храненето и понѣкой пѫть, когато хората сѫ повикани да живѣятъ, тѣ се кривятъ, както хората, които ядатъ. И нѣкои ще кажатъ: “Какво се кривятъ тѣзи хора?” Нѣма да бързашъ. Ще чакашъ додето дойде до: “Ай танкъ ю.” Можешъ да учишъ българина, англичанина и французина какъ да говорятъ, но какъ да ядатъ, нѣма да ги учишъ.



Въ живота, нѣкои постѫпки на нѣкои хора ни се виждатъ неестествени. Художникътъ най-първо започва съ цапането на платното. Поетътъ се учи да драска по чистата си книга, която има. Но художникътъ разумно цапа. И поетътъ разумно драска. Разумнитѣ и неразумнитѣ цапания и разумнитѣ и неразумнитѣ драскания, се отличаватъ по това, че еднитѣ се прочитатъ, а пъкъ другитѣ не могатъ. Сегашната свѣтлина, която влиза въ човѣшкитѣ очи, произвежда едновременно 7 процеса. Тѣзи процеси само разумнитѣ хора ги разбриратъ. Тѣзи процеси сѫ процеси на червената свѣтлина, на портокалената, жълтата, зелената, синята, тъмно синята и виолетовата. Червената свѣтлина е процесъ на сърдцето. Портокалената е процесъ на ума. Зелената е процесъ на сърдцето. Жълтата е процесъ на ума. Синята е процесъ за душата. Виолетовата е процесъ на духа. Червената свѣтлина има особенъ езикъ, който трѣбва да се знае. Свѣтлината едновременно говори на 7 езици на човѣка. И който разбира тия 7 езика, той е здравъ, ученъ и философъ. А пъкъ който не ги разбира, не може да има постижения. Онѣзи, които изучаватъ езика на червената свѣтлина, като не го знаятъ, взематъ само да ядатъ и да дъвчатъ съ шумъ. Тѣ изучаватъ науката за храненето. И почти цѣлото човѣчество е занято съ науката за храненето - учатъ това. Ония, които започватъ съ портокалената свѣтлина, понеже не знаятъ езика й да го говорятъ, тѣ вдъхватъ въздуха - учатъ учението на дишането. Тѣ сѫ ученици на науката за дишането. И човѣкъ, следъ като е ялъ дълго врѣме, ще каже: “Тенкъ ю, мерси, благодаря.” А пъкъ онѣзи, които знаятъ езика, благодарятъ преди да сѫ яли. Онѣзи, които не знаятъ, благодарятъ следъ като сѫ яли.



Ние въ свѣта обичаме онѣзи, които сѫ ни обичали, онѣзи, които сѫ свършили нѣщо за насъ. Това е законъ за ученицитѣ, въ какъвто и да е смисълъ на думата. А пъкъ Богъ обича хората, преди да сѫ направили нѣщо, когато сѫ били грѣшни. Нищо не сѫ направили и пакъ Богъ ги обича. Това сѫ два въпроса: Въпросъ на знайното и въпросъ на незнайното. Да учишъ това, което не знаешъ и нѣма какъ да ти го разправя и нѣма какъ да го изучишъ.



Въпроса на знайното и въпроса на незнайното другояче може да се изрази така: Единиятъ процесъ е човѣшки, а пъкъ другиятъ процесъ е Божественъ. Невъзможното въ единия процесъ е възможно въ другия процесъ. И въ Писанието е казано: Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Невъзможното за омразата е възможно за Любовьта. Невъзможното за невежеството, е възможно за знанието. Невъзможното за слабостьта е възможно за силата.



Напримѣръ колко е мѫчно да направишъ услуга на единъ човѣкъ, който ти е направилъ пакость. Въ какво седи мѫчнотията? Ако спуснете единъ човѣкъ въ кладенеца съ едно вѫже, това вѫже е на мѣстото си. И ако речете да отрежете вѫжето, ще направите една голѣма пакость на човѣка. Ще трѣбва да спуснете човѣка съ здраво вѫже и да го извадите. Вѫжето не трѣбва да се реже. Но следъ като сте го спуснали и сте го извадили вече навънъ, тогазъ може да отрежете вѫжето. Защото въ втория случай, ако вие не отрежете вѫжето, той не ще може да ходи по пѫтя, ще се спъне. Въ първия случай, ако сте отрѣзали вѫжето когато той е спуснатъ вече долу, пакъ нѣма да свършите работата - той ще остане долу.



Всичкитѣ противоречия, които се случватъ въ живота ви, да не ви смущаватъ. Това, което ви смущава, това е работа за Бога. Работа за Бога е това, затова ви смущава. Това, което не ви смущава, това е вашата работа. Погрѣшката е тамъ, че хората се занимаватъ съ Божиитѣ работи, а пъкъ сѫ оставили съ тѣхнитѣ работи Богъ да се занимава. Това е все едно децата отъ първо отдѣление да се занимаватъ съ работата на учителя си, а пъкъ да оставятъ буквара си, той да учи за тѣхъ. И ако ме попитате, какъ ще се оправи свѣтътъ, ще кажа: вземете буквара и учете буквитѣ и оставете философскитѣ въпроси на ученитѣ. Не ви съвѣтвамъ да вземете ученитѣ книги. Букваритѣ да вземете.



Ще завърша само съ едно изречение, времето напредва. Защо трѣбва да заключа? Понеже наближава вече една зона, дето Господь трѣбва да работи и ние трѣбва да прекратимъ нашата работа.



Въ Америка единъ богатъ банкеринъ се отличавалъ съ своята стиснатость, скържавость. Думата скържавъ не е хармонична. И думата стиснатъ не е хармонична. Тогава може да кажемъ: “единъ човѣкъ, който не е щедъръ”. И всѣкога той не давалъ повече отъ 1 доларъ. Когато отивали при него отъ името на нѣкое благотворително дружество, не давалъ повече отъ 1 доларъ. Следъ като му говорятъ 10-15 госпожи, ще имъ даде 1 доларъ. Единъ день влиза една млада мома и му казва: “Господине, искамъ да ви кажа само една дума на ухото. Никой да не чуе.” Следъ като му казала тази дума, която никой не слушалъ, той изважда и й дава 25 000 долара. Неговитѣ приятели, като го видѣли, казали: “Защо давашъ толкозъ много?” Той казалъ: “Тя знае какъ да говори.” Азъ никога не съмъ слушалъ такива думи като нейнитѣ. Сега оставамъ вие сами да си разрешите какво му е казала тя.



Приложете тая постѫпка на младата мома.



Отче нашъ



(Упражнения при третото езеро.)



22 Рилска беседа



Срѣда, 16 августъ 1939г.