Тази сутринь ще ви дамъ една много малка закуска, за да може да работите добре. Ще ви изнеса единъ малъкъ примѣръ. Когато Богъ създаде свѣта, всичкитѣ хора били щастливи, но нѣмали какво да работятъ. Затова започнали да се молятъ да имъ изпрати Господь какво да правятъ. Затова Господь изпратилъ единъ ангелъ съ една много голѣма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи. Хората не били тогава толкозъ много колкото сега. Тѣ били на брой около хиляда души. Като тръгналъ ангелътъ, понесълъ торбата, която била пълна съ пакети. Всичкитѣ подаръци седѣли въ тѣзи пакети. Когато тръгналъ, ангелътъ наближавалъ земята, разглеждалъ я, той видѣлъ една красива мома. Тя била царска дъщеря, която се кѫпела въ единъ хубавъ изворъ. Той се така захласналъ въ нейната красота, та забравилъ чувала си и изпопадали всичкитѣ пакети по земята. Хората се разтичали и всѣки взелъ каквото му попаднало, разграбили пакетитѣ, не както било предназначението, всѣки не отишълъ на своето мѣсто и затова се родило разногласие между хората. Върналъ се ангелътъ при Бога. Попиталъ го: “Раздаде ли пакетитѣ на хората?” Ангелътъ казалъ: “Господи, видѣхъ една красива девица, която Ти си създалъ, че забравихъ да ги раздамъ.” Господъ му казалъ, че ще го прати втори пѫть на земята, да се научи да не ги забравя. И досега този ангелъ въ всинца ви учи да не ги забравя. Този ангелъ все и той е недоволния въ васъ. Всички вие носите торбата, която Господь ви е далъ, като ви е изпратилъ отъ Небето да раздадете тия блага и тѣ сѫ изпопадали безъ да отидатъ на своето мѣсто.



Въ новата епоха този ангелъ ще се освободи, ще се върне въ своето отечество и за толкозъ хиляди години той ходи отъ човѣкъ на човѣкъ, за да провѣрява кой пакетъ е взелъ. Всичкитѣ пакети сѫ били надписани. Вие се захласвате всички въ тази красивата царска дъщеря. А, знаете ли коя е тя? То е свѣтътъ. Свѣтътъ, в всичкитѣ свои проявления, въ които ние се захласваме нѣкой пѫть, той е царската дъщеря. Не е лошо човѣкъ да се захласва. Човѣкъ има право да се захласва, само когато изпълни своята длъжность. Той трѣбваше да раздаде всичкитѣ подаръци и тогава да се захласва. Въ новата култура човѣкъ има да разучава четири нѣща: да оцени благата на своя духъ; да оцени благата на своята душа; да оцени благата на своя умъ и да оцени благата на своето сърдце и да послужи на Господа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа, съ всичкия си духъ. Тѣ сѫ четиритѣ пръста. Силата на палеца, силата на показалеца като се събератъ, тогава може да работятъ всичкитѣ.



Първиятъ пръстъ, това е неговиятъ духъ, вториятъ пръстъ, това е неговата душа, третиятъ пръстъ е неговиятъ [умъ] и четвъртото, малкото пръстче е неговото сърдце. Палецътъ показва Божествениятъ духъ, Божествениятъ свѣтъ, това е Любовьта. Тѣ винаги трѣбва да се събератъ съ голѣмия пръстъ да събератъ сила чрезъ него. Ако не ги подкрепи, тѣ сѫ безсилни. Тогава, когато вие отслабнете, съберете пръститѣ, турете палеца и кажете: “Азъ ще работя съ моя духъ, съ моята душа, съ моя умъ, съ моето сърдце ще работя за Бога.” Нали сте видѣли хората какъ събиратъ пръститѣ си. Какво искатъ да кажатъ? - Знаете ли азъ какво имамъ? И азъ не го зная. За да се създаде първиятъ пръстъ, всички мощни духове сѫ работили за създаването въ фабрикитѣ. Той се нарича пръстъ на Юпитеръ - едно отъ великитѣ божества на миналото. За да се образува вториятъ пръстъ всички възвишени души сѫ работили да създадатъ този пръстъ. Този пръстъ е на Сатурнъ - на едно паднало божество. То е пръстътъ на човѣшката разумность, на човѣшката съвесть, на човѣшката справедливость. За третия пръстъ сѫ работили всички възвишени умове, той е пръстътъ на Слънцето. Той е пръстътъ на хубавото, красивото, възвишеното въ свѣта, пръстътъ на науката. За малкия пръстъ сѫ работили всички възвишени сърдца да направятъ малкия пръстъ. Той е пръстъ на Меркурий, тъй наречениятъ секретаръ на боговетѣ.



Та вие често трѣбва да попипвате малкия си пръстъ и да кажете: “Моля, кажи ни какво трѣбва да правимъ.” Този, малкиятъ пръстъ се занимава съ всичкитѣ материални работи въ свѣта. Голѣмиятъ пръстъ това е Божественото въ човѣка, Божественото сърдце, отъ което излизатъ всичкитѣ енергии и се подкрепятъ пръститѣ въ човѣка.



Вие не трѣбва да правите погрѣшката на единъ царь въ древностьта. Азъ ще ви кажа каква погрѣшка е направилъ. Погрѣшката, която царьтъ направилъ, е погрѣшката, която единъ отъ неговитѣ поданици направилъ. Той си посадилъ една градина и посадилъ три дръвчета отъ череши, най-хубавитѣ череши, които ималъ. Когато черешитѣ узрѣли, той напълнилъ една табла, турилъ я на главата си и тръгналъ да иде при царя да занесе тия плодове. Но по пѫтя вземалъ по една череша - дали сѫ сладки, дали ще ги хареса царьтъ. Докато иде до царя вземалъ и опитвалъ и останали само две череши. Като отишълъ при царя, царьтъ го попиталъ: “Какъ се яде това нѣщо?” Той взелъ и изялъ и дветѣ череши. Царьтъ видѣлъ какъ се яде, но сега сами ще си теглите заключението.



Отче нашъ



Вторникъ, 15 августь 1939г.



На билото надъ палатката на Учителя