“Бахаръ Бену Аба”



Ще ви приведа два примѣра, за да обясня една обикновена истина. Презъ единъ зименъ день единъ момъкъ излѣзълъ да се разходи. Той не предвиждалъ никаква опасность, заради което не си взелъ никакво орѫжие. Но ето, че се явила една глутница вълци и той билъ заставенъ да се качи на едно дърво да се спаси. Следъ единъ часъ вълцитѣ си заминали, но въ това време той вижда, че една мечка тича къмъ него, отива къмъ дървото, иска и тя да се качи, да се спаси отъ вълцитѣ, които отново идатъ. Като се качила на дървото, мечката вижда, че на сѫщото дърво надъ нея седи единъ момъкъ. Тя разбрала, че той се страхува отъ нея, безпокои се нѣщо. Тя го погледнала и му казала: “Не бой се, защото и двама сме на сѫщата опасность. И азъ трѣбваше като тебе да си почина презъ нощьта, но излѣзохъ да се разходя, та и мене погнаха.” Следъ единъ часъ вълцитѣ си заминаха. Тогава мечката се обърна къмъ момъка и му каза: “До виждане!” Като слѣзе отъ дървото момъкътъ, се обърна къмъ него и му каза: ”До виждане!” Животътъ представя дървото, а момъкътъ - умътъ на човѣка. Мечката е сърдцето на човѣка. Когато умътъ и сърдцето на човѣка едновременно се намиратъ въ опасность, тѣ не трѣбва да се борятъ.



Другъ примѣръ. Презъ единъ лѣтенъ день единъ младъ момъкъ отишълъ по работа въ гората. Но ето по едно време къмъ него иде една мечка съ дигнатъ кракъ и съ силенъ ревъ. Съ това тя го поздравила, като искала да му обърне внимание. Той погледналъ къмъ лапата й и видѣлъ, че въ нея се забилъ единъ голѣмъ трънъ. Той се навелъ къмъ нея, извадиSлъ тръна отъ лапата й и следъ това намазалъ мѣстото съ масло, превързалъ раната й и я освободилъ. Той направилъ добре своята операция. Следъ това мечката го хванала съ предния си кракъ и го повела следъ себе си. Той се чудилъ какво иска мечката отъ него, но тръгналъ подиръ нея. Следъ като пѫтували половинъ часъ, мечката го завела при едно голѣмо дърво, дето отъ една година имало една голѣма пчела и му казала: “За голѣмата услуга, която ми направи, вземи си отъ този медъ, колкото искашъ.”



Следователно когато твоето сърдце е наранено, извади тръна му. То ще ти покаже кѫде живѣятъ пчелитѣ. Мечката завела човѣка при меда, искала да му даде единъ добъръ урокъ. Тя искала да му каже: “Бъди работливъ и чистъ като пчелата!” Това, което понѣкога човѣшкиятъ умъ може да разбере за хиляди години, за разумното човѣшко сърдце е нужно само единъ день. Това, което сърдцето е научило отдавна, човѣшкиятъ умъ едва сега го учи. Нѣкои мислятъ, че човѣшкиятъ умъ върши всичко. Това отчасти е вѣрно. Умътъ върши всичко, но по инициатива на сърдцето. Затова човѣкъ първо трѣбва да разбере истината съ сърдцето си, а после да я разбере съ ума си. Човѣкъ трѣбва първо да възприеме любовьта съ сърдцето си, а после съ ума си.



Сега, като ви се превежда, трѣбва да знаете, че всѣки човѣкъ има и свой вѫтрешенъ преводчикъ. Следъ като преведете една истина на човѣка, оставете го да я разбере той вѫтрешно, както тя е създадена. Какъ може единъ човѣкъ да ме убеди, че ме обича? Той може да ми даде една дреха, но това ни най-малко не е любовь. Той обралъ вълната отъ овцата и направилъ дреха, но вълната не е негова. Другъ нѣкой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тѣзи пари не сѫ негови, той е обралъ земята. Той може да ме угости съ едно агне, да ми покаже любовьта си, но това не е неговата любовь, това е любовьта на агнето. Когато човѣкъ ми дава дреха, азъ познавамъ любовьта на овцетѣ. Когато ми дава пари, азъ познавамъ любовьта на земята. Когато ме угощава с агне, азъ познавамъ любовьта на агнето. Но какъ ще ми покаже своята любовь? Той трѣбва да ми покаже, своето добро сърдце. Той трѣбва да ми покаже, че ме обича, тъй както Богъ ме обича. Той трѣбва да ме обича така, както майка ми и баща ми сѫ ме обичали. Той трѣбва да ме обича така, както братъ ми и сестра ми сѫ ме обичали. Това сѫ понятия само на ума, но въ помощь на тѣхъ трѣбва да дойде сърдцето. Единственото нѣщо въ човѣка, което се жертвува, това е сърдцето. Всички прегрѣшения на човѣка произтичатъ все отъ жертвитѣ, които сърдцето е направило. Затова именно, Богъ извинява погрѣшкитѣ на сърдцето, понеже то ги е направило отъ любовь.



Сега ще ви приведа единъ примѣръ, за да изясня тази идея. Единъ отъ великитѣ Учители на древностьта изпратилъ единъ отъ своитѣ ученици да проповѣдва. Сѫщевременно той му далъ сила да лѣкува слѣпи, глухи, куци, хроми, съ една дума да лѣкува болни, да дава здраве на хората. Но какво било очудването му, когато колкото слѣпи срещналъ и отворилъ очитѣ имъ, всичкитѣ започнали да го преследватъ, да го гонят. На онѣзи, на които отворилъ ушитѣ и устата, почнали да говорятъ противъ него. На онѣзи, на които излѣкувалъ рѫцетѣ и краката, започнали да го налагатъ на общо основание. Той се върналъ при учителя си и му казалъ: “Свѣтътъ не е готовъ още за моето учение.” Учительтъ му го запиталъ: “Защо свѣтътъ не е готовъ за твоето учение?” “Защото на всички онѣзи, на които възвърнахъ зрението, слуха, говора, движението на рѫцетѣ и на краката, станаха мои неприятели.” Тогава Учительтъ ме отговорил: “Ти направи първата погрѣшка съ това, че първо отиде да отваряшъ очитѣ на слѣпитѣ, да отваряшъ ушитѣ на глухитѣ, да освобождавашъ рѫцетѣ и краката на ония, които бѣха вързани. Ти трѣбваше първо да проповѣдвашъ на ония, които иматъ здрави очи и уши, които иматъ здрави рѫце и крака. Първо трѣбваше да проповѣдвашъ на здравитѣ, а после, като нѣмаше какво да правишъ, тогава трѣбваше да отворяшъ очи на слѣпи, уши на глухи, да раздвижвашъ рѫце и крака на сакатитѣ. И най-после, като си свършеше работата, трѣбваше да се върнешъ при мене. Едно време всички тия слѣпи, глухи, нѣми, хроми бѣха твои неприятели. Азъ ги вързахъ, за да не те спъватъ въ свѣта.”



Рекохъ, сѫщо така и вие имате една слѣпа мисъль въ себе си. Трѣбва ли да й отваряте очитѣ? Вие трѣбва да услужите само на онази ваша мисъль, на която очитѣ сѫ здрави. И следъ като помогнешъ на всички свои добри мисли, като нѣма какво да правишъ, тогава можешъ да отворишъ очитѣ на онази своя мисъль, която е останала слѣпа. Вие трѣбва да знаете, че всѣка ваша слѣпа мисъль е вашъ неприятелъ. Когато дойде до своето сърдце, човѣкъ трѣбва да помага на всички онѣзи чувства, на които очитѣ и ушитѣ сѫ здрави, които сѫ здрави чувства. На тѣхъ трѣбва първо да помага човѣкъ. Сѫщото се отнася и до човѣшкитѣ мисли и постѫпки. Ако ти помагашъ на едно нездравословно, на едно болно чувство въ себе си, ти трѣбва да знаешъ, че помагашъ на своя неприятель. То е твой неприятель.



Сега всички вие сте изпратени като ученици въ свѣта да проповѣдвате. Едно обяснение. Тази мисъль, че трѣбва да проповѣдвате на беднитѣ хора, ми се вижда малко странна. Питамъ: кои бѣха причинитѣ, дето малкиятъ синъ, за когото се говори въ Библията, останалъ последенъ сиромахъ? Баща му сиромахъ, беденъ ли бѣше? Боленъ ли бѣше? Слѣпъ ли бѣше? Глухъ ли бѣше? Не, той бѣше най-здравиятъ и найблагородниятъ човѣкъ. Ако бѣха съжалили този, младиятъ момъкъ и бѣха му дали още толкова пари, колкото баща му даде, какво щѣше да прави той? Той и досега още щѣше да се забавлява съ младитѣ моми. А младитѣ моми не искатъ глупави ученици. Нѣма мома въ света, която да не е дала пѫтя на единъ глупавъ момъкъ. Следователно ония моми, които бѣха много умни, накараха младия момъкъ да изхарчи паритѣ си и да стане свинарь, за да дойде на себе си.



Сега, азъ ще се отклоня малко отъ мисъльта си. Мислите ли, че ако единъ ученикъ е богатъ, ще учи по-добре? Ако това бѣше вѣрно, Христосъ трѣбваше да се роди въ нѣкой царски домъ. Тогава Той щѣше да има на разположение властьта и нѣмаше да го гонятъ и разпъватъ на кръстъ. Но при това положение Христосъ никога нѣмаше да свърши тази работа, която свърши. Той щѣше да се научи да се облича добре, какъ да туря корона на главата си, какъ да заповѣдва, но никога нѣмаше да знае, какво нѣщо е страданието, какво нѣщо е жертва за другитѣ. Въ Библията имаме два примѣра за Давида и за Соломона. Давидъ бѣше беденъ овчарь, но като стана царь на Израиля, при всичкитѣ си добродетели, при всичката си доброта, той направи толкова много погрѣшки, за които и до днесъ говорятъ. И най-после му се роди единъ синъ, който минаваше за най-голѣмия мѫдрецъ въ свѣта. Въпрѣки това той имаше 300 жени и 900 наложници. Питамъ: ако всички мѫже биха желали да иматъ постиженията на Соломона въ това отношение, отде щѣха да се намѣрятъ толкова жени въ свѣта? Съвременнитѣ хора, въ своитѣ ненаситни желания мязатъ на Соломона. Ние виждаме, че всички ония велики, грамадни животни предипотопни, които имаха голѣми желания, природата ги изтреби. Сега като най-голѣмо животно е останалъ слонътъ, който въ сравнение съ предпотопнитѣ голѣми животни е като едно малко теленце.



Сега ще ви приведа другъ единъ примѣръ. Единъ турски паша посетилъ едно варненско село. Селянитѣ го приели много добре и въ знакъ на благодарность той имъ изпратилъ единъ слонъ подаръкъ. Знаете ли колко килограма оризъ изяжда единъ слонъ на день? За единъ день той изяжда 50-60 килограма оризъ. Въ две години селото обеднѣло отъ поддържането на този слонъ. Следъ известно време пашата срещналъ единъ отъ селянитѣ на това село и го запиталъ: “Доволни ли сте отъ слона?” - “Много сме доволни.” -“Добре ли го гледате?” -“Много добре го гледаме.” -“Тогава да ви изпратя още единъ.” Като чулъ тия думи селянинътъ и веднага избѣгалъ. Питамъ: кѫде е погрѣшката сега, въ пашата или въ селянина? Половината погрѣшка е въ пашата, а другата половина въ селянитѣ, че не знаяли какъ да употрѣбятъ слона, какъ да го впрегнатъ на работа. Пашата представя човѣшкия умъ, а селянитѣ - човѣшкото сърдце. Та рекохъ, когато умътъ прави подаръци на сърдцето, не трѣбва да му дава слонове. По-добре да му даде като подаръкъ една пчела. Тя ще му принесе нѣкаква полза, ще му даде медъ.



Сега да дойдемъ до основната мисъль. Въ живота на всѣки човѣкъ има три мощни нѣща. Нѣма по-мощно нѣщо отъ една свѣтла мисъль; нѣма по-мощно нѣщо отъ едно добро чувство и нѣма по-мощно нѣщо отъ една благородна постѫпка. Днесъ всички хора сѫ подложени на едно вѫтрешно изпитание, на едно вѫтрешно недоволство. Това недоволство не може да се премахне по другъ начинъ, освенъ чрезъ свѣтлата мисъль, чрезъ доброто чувство и чрезъ благородната постѫпка. Какво трѣбва да прави благородниятъ човѣкъ? Трѣбва ли той да търси своитѣ мисли отвънъ? Единственото благо, което Богъ ни дава въ ума, това сѫ свѣтлитѣ мисли, които идатъ отъ Божествения свѣтъ. Добритѣ желания, които Богъ ни дава на нашето сърдце, това е нашето богатство. Благороднитѣ постѫпки, които ни изпраща Богъ, това е нашето богатство. Ако въ твоята свѣтла мисъль ти не можешъ да видишъ Бога; и ако въ твоето добро чувство ти не можешъ да видишъ Бога; и ако въ твоята благородна постѫпка ти не можешъ да видишъ Бога, кѫде ще Го видишъ тогава?



Следователно въ всѣка свѣтла мисъль, отдето и да иде тя, ако ти не можешъ да видишъ Богъ - остава безпредметна. Свѣтлитѣ мисли идатъ и отъ животнитѣ и отъ въздуха и отъ растенията. И въздухътъ мисли и свѣтлината мисли. Често вие се оплаквате, че имало вѣтъръ или буря, че ви хапѣли комари и т.н. И при мене сѫ идвали комари, кацатъ на рѫката ми. Тѣ сѫ учени сѫщества, искатъ да направятъ сондажъ, да изследватъ кръвта ми. Азъ духна само и тѣ изхвръкватъ. И следъ това слушамъ тия учени комари, като се връщатъ отъ своитѣ научни изследвания, какво разправятъ на своитѣ си. Тѣ имъ казватъ, че е дошла голѣма буря, която е развалила научнитѣ имъ изследвания. А пъкъ азъ виждамъ, че тѣ искатъ да правятъ научни изследвания безъ да ме питатъ. Азъ намирамъ, че комаритѣ сѫ доста невъзпитани, защото досега нито единъ комаръ не ме е питалъ, като е кацвалъ на рѫката ми. Нѣкой пѫть ги духамъ, а нѣкой пѫть не ги духамъ и тѣ мислятъ, че нѣкой голѣмъ метеоръ ги е ударилъ. Това е най-голѣмиятъ метеоръ, почти нѣкоко хиляди пѫти по-голѣмъ отъ тѣхъ самитѣ. Азъ ги удрямъ така, че тѣ не умиратъ. И следъ това тѣ се чудятъ какъвъ метеоръ е билъ този, който не ги е умъртвилъ. И тѣ се чудятъ на себе си, колко сѫ били силни, да издържатъ на такива удари.



И тъй помнете, силата ви седи въ вашитѣ свѣтли мисли. Какви сѫ качествата на свѣтлата мисъль? Свѣтлата мисъль е онази, която дойде ли въ човѣка, при каквито условия и да се намира, той никога не губи своето равновесие. И доброто си чувство ще познаете по това, че при каквито условия да се намирате, дойде ли едно добро чувство въ сърдцето ви, вие никога нѣма да изгубите своето равновесие.



Сега азъ ще ви приведа още единъ примѣръ, за да изясня силата на вашата мисъль и на вашето чувство. Единъ великъ учитель изпратилъ единъ отъ своитѣ ученици въ свѣта да се учи. Той му казалъ: “Ще срещнешъ на пѫтя си единъ воененъ и ще му ударишъ една плесница.” Ученикътъ направилъ както учительтъ му казалъ. Военниятъ се обърналъ къмъ ученика, ударилъ му две плесници и два пѫти го обърналъ на земята. Той отишълъ при учителя си и му казалъ: “Азъ ударихъ на военния една плесница, но той ми удари две и два пѫти се търкулихъ на земята.” Следъ това учительтъ му го изпратилъ при единъ брамининъ, който се молилъ въ храма и му казалъ и на него да удари една плесница и да види, какъ ще му отговори. Ученикътъ направилъ каквото учительтъ му казалъ, ударилъ и на браминина една плесница. Въ първия моментъ брамининътъ дигналъ рѫката си да го удари, но веднага я спусналъ надолу и продължилъ молитвата си. Ученикътъ се върналъ пакъ при учителя си и му казалъ, какво направилъ съ браминина. Той казалъ на учителя си: “Много слабъ човѣкъ е този брамининъ. Дигна рѫката си да ме удари, но веднага я свали долу, нѣма сила да ме удари.” Най-после учительтъ му го пратилъ при другъ единъ учитель - адептъ, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи. Ученикътъ ударилъ на адепта една плесница, но той билъ така вглъбенъ въ своитѣ размишления, че нищо не забелязалъ, даже не се мръдналъ отъ мѣстото си. Като се върналъ при учителя си, ученикътъ казалъ: “Този последниятъ пъкъ е съвсемъ слабъ човѣкъ, даже не се мръдна, като че нищо не видѣ.” Тогава учительтъ му казалъ: “Докато не придобиешъ качествата и на последния, ти никога нѣма да имашъ успѣхъ въ свѣта.”



Сега приложението. Всички съвременни хора се намиратъ въ изпитанията на ученика и на тия, които сѫ получавали плесници. Едни други си служатъ като предметно учение. Питамъ: следъ като ученикътъ отиде да удари една плесница на военния, изпълни ли заповѣдьта на учителя си, както трѣбва? Ученикътъ се е намиралъ въ голѣми заблуждения. Сега ще ви приведа другъ единъ примѣръ. Другъ единъ ученикъ отивалъ десеть години наредъ при този великъ учитель, да го пита, какво представя любовьта. Учительтъ му все мълчалъ, но ученикътъ постоянствувалъ той искалъ да разбере какво представя любовьта. И на десетата година ученикътъ пакъ задалъ сѫщия въпросъ на учителя си, който постоянно мълчалъ, нищо не казвалъ. Учительтъ билъ високъ, снаженъ, силенъ човѣкъ. Той хваналъ този пѫть ученика за рѫка и го завелъ при рѣката Гангъ, дето го потопилъ. Ученикътъ започналъ да рита усилено, да се освободи отъ мощната рѫка на учителя си. Най-после учительтъ му го извадилъ отъ водата и го запиталъ: “Какво чувствуваше въ водата?” -”Чувствувахъ, че се задъхвахъ, въздухъ ми липсваше.” Учительтъ му отговорилъ: “Когато ти дойдешъ до положение да се задъхвашъ, да чувствувашъ нужда отъ въздухъ. Тогава ще разберешъ какво нѣщо е любовьта.”



Ние се движимъ между три категории хора: едната категория мяза на офицера, на когото ако ударишъ една плесница, той ще ти удари две и ще те обърне два пѫти на земята. Втората категория сѫ подобни на брамина, на който ако ударишъ една плесница, той само ще дигне рѫката си и веднага ще я свали долу. Третата категория хора сѫ ония, на които ако ударишъ една плесница, даже нѣма да обърнатъ внимание на тебе, нито на постѫпката ти. Тогава учительтъ извикалъ ученика си и му казалъ: “Ти трѣбва да бѫдешъ смѣлъ и силенъ като военния, който служи на закона. Законътъ [е] такова нѣщо: ако го нарушишъ, като му ударишъ една плесница, той ще ти удари две. После трѣбва да бѫдешъ като брамина, като онѣзи хора, които сѫ излѣзли вече отъ закона и искатъ да бѫдатъ свободни. По старъ навикъ този човѣкъ си дигналъ рѫката [да] отговори, но като си помислилъ, че служи на другъ законъ, той веднага си свалилъ рѫката, като видѣлъ, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава съ старото. Затова му казалъ: “И ти въ бѫдеще не се занимавай съ чуждитѣ работи.” Третата кагегория хора представятъ хората, които служатъ на любовьта, тѣ не се интересуватъ отъ крамолитѣ въ свѣта. Единъ день, когато и вие се върнете въ другия свѣтъ и ви изпитватъ, ще видятъ доколко сте служили на закона на любовьта. Ако вие сте стотина, говорили сте противъ тѣхъ, ще ви питатъ какви сѫ били научнитѣ основания на вашата критика. Какво ще отговорите? Ще кажете, че сте искали да ги оправите. Но веднага ще ви питатъ: “Вие оправихте ли себе си?” И когато вие започнете да давате своитѣ научни доводи, тѣ ще ви кажатъ, че вие сте се намѣрили въ положението на точилото, което остри ножоветѣ на хората. Вие сте наострили точилото, за да рѣжете главитѣ на хората.



Сега ще ви приведа още единъ примѣръ, за да изясня положението. Представете си, че отнѣкѫде ви се пада едно наследство отъ десеть милиона, но вие срѣщате едного, който ви дължи сто лева. Трѣбва ли да го хванете и да искате паритѣ си отъ него или да го оставите настрана, да не искате стотѣ лева, а да си вземете своето наследство? Ако речете да се занимавате съ стотѣ лева, ще изгубите десетьтѣ милиона, ще изгубите падежа, който е опредѣленъ за тѣхното изплащане. Сега ние сме дошли на земята да вземемъ своето наследство. Голѣмо е това наследство. Трѣбва ли при това богатство да се занимаваме съ погрѣшкитѣ на хората, съ дребнавоститѣ на живота? Това сѫ уловки и всѣки, който се занимава съ тѣзи уловки, той е изгубилъ своето наследство. Питамъ: ако вие носите едно шише отъ единъ килограмъ вмѣстимость, пълно съ вода и по пѫтя ви срещне човѣкъ, който иска да пие отъ вашата вода, мислите ли, че съ това ще ви причини нѣкаква пакость? Той ви прави една услуга, понеже вие сте близо до извора и като отидете при него и безъ това ще излѣете водата отъ шишето си. Следователно каквито пакости и да ви правятъ хората, тѣ сѫ за ваша полза. У васъ се създава едно противоречие и вие се чудите, какъ е възможно хората да ви причиняватъ пакости и вие да не се защищавате. Мислите ли, че царскиятъ синъ, като тръгне занѣкѫде, той самъ трѣбва да се защищава? Около него има доста голѣмъ екскордъ хора, които ще го защищаватъ. На сѫщото основание и около васъ има сѫщества отъ невидимия свѣтъ, които ви придружаватъ и защищаватъ.



Бащата на едно дете билъ машинистъ нѣкѫде въ Америка. Детето често си играело край линията, дето минавалъ тренътъ. Единъ день детето пакъ си играело на линията, но случило се, че въ този моментъ, именно минавалъ тренътъ. Като видѣлъ детето си на линията, бащата извикалъ: “Лѣгай!” Детето легнало на линията, тренътъ миналъ отгоре му и то се спасило. Ако детето се бѣше спрѣло да пита баща си, защо да легне, щѣше ли да се спаси? Ето защо, каже ли ви Любовьта нѣщо, слушайте гласа й. Каже ли ви Любовьта: Лѣгай - лѣгай! Ставай - ставай! Мълчи - мълчи! Говори - говори! Слушайте каквото Любовьта ви разказва: Лѣгайте лѣгайте! Ставайте - ставайте! Говорете - говорете! Мълчете - мълчете! Въ това седи разрешението на въпроситѣ въ живота. Вие ще запитате какъ трѣбва да стане това. Ще влѣзете въ техническото училище и тамъ ще ви кажатъ какъ трѣбва да стане. Това е теория сега, а това става на практика. Слушайте гласа на Любовьта и ще приемете истинския животъ. Слушайте гласа на Истината, и тя ще ви даде истинската свобода. Слушайте гласа на Мѫдростьта и тя ще ви даде истинската свѣтлина. Това е великото благо, което вие сте призвани въ новата епоха да приемете.



“Богъ е Любовь”



Ако възприемете това Слово и живѣете споредъ Него, тогава Духътъ ще дойде, ще живѣе у васъ и ще се изпълнятъ думитѣ: ”Духътъ ще дойде и всичко, каквото желаете, ще бѫде постигнато.” Дето да сте, при най-лошитѣ условия, прилагайте това Слово и ще видите добрата страна. Азъ вѣрвамъ, че всички вие ще го приложите.



Беседа държана отъ Учителя на 13 августь



10 часа преди обѣдъ предъ палатката Му



недѣля