"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера



презъ лѣтото на 1939 г. София,



Издателска къща „Жануа-98“, 2003.



Книгата за теглене - PDF



Съдържание



Текстът е взет от Архивна единица



РАЗУМНОСТЬ



Небето чисто. Времето меко.



Слънцето изгрѣ надъ облакъ 5.20 ч.с



Добрата молитва



“Духътъ Божий”



Размишление



Ще прочета 13 глава отъ Евангелието на Йоана.



“Богъ е Любовь”



Ще говоря върху една дума, която е малко разбрана разумность. Българитѣ я употрѣбяватъ безъ да я разбиратъ. Тя означава Божествената свѣтлина, която носи въ себе си всичкитѣ качества. Разумностьта е, която повдига човѣка, т.е. тази свѣтлина, която излиза отъ Божествения свѣтъ. Тя повдига човѣка и колкото повече човѣкъ има отъ тая свѣтлина, толкова той е по-благороденъ; и колкото по-малко има, толкозъ той седи на по-низка степень на развитие. За разумния човѣкъ нѣма противоречие, понеже той самъ не се поставя въ противоречия. Рекохъ, понѣкой пѫть противоречията въ живота произтичатъ отъ нѣмането на тая свѣтлина. Ние сами си създаваме противоречия.



Една млада мома си създава противоречие. Майка й и баща й сѫ я обичали и сѫ й дали животъ, за да дойде на земята. Тя, като порасне, е недоволна отъ баща си и майка си и търси нѣкого да я направи щастлива на земята. Постѫпката й е неразумна, тя е неразумна. Момата иска да бѫде щастлива въ този свѣтъ. Това е невъзможно. То е все едно да седнешъ на леда и като седишъ на леда, да очаквашъ този ледъ да ти даде топла храна и прочие. Какво може да ти даде ледътъ, нѣма да ви разправямъ. Ледътъ нищо не може да даде. Той е единъ складъ и трѣбва да мине презъ известенъ процесъ, за да го накарашъ да даде. Ледътъ е емблемъ на краенъ егоизъмъ, който сѫществува въ хората. Въ духовния свѣтъ егоизмътъ у хората е както севѣрния полюсъ потъналъ въ заледяване. Така и у този човѣкъ главата и сърцето му сѫ заледени. Само тукъ-тамъ въ тропическитѣ мѣста има малка топлинка. Нали се оплакватъ хората отъ ледената епоха, когато сѫ научили най-лошото на земята. Всички тѣзи остатъци на земята, които сѫществуватъ, сѫ отъ тогазъ. Когато излѣзналъ Адамъ отъ рая, се образувала ледената епоха въ свѣта. Въ тази ледена епоха Каинъ уби брата си - изяде го. Убива се нѣкой, отъ когото човѣкъ иска да вземе нѣщо. Единъ разбойникъ убива нѣкого и му взема паритѣ. И ако питате, защо го уби? - Убива го, за да вземе паритѣ. Убива го за паритѣ. Той убива единъ човѣкъ, който е толкова цененъ. Природата, Богъ е толкова работила, а пъкъ разбойникътъ може би за хиляда или две хиляди лева го претупва, за да му вземе паритѣ.



Сега какъ бихте си обяснили това явление? Или вие имате да вземете отъ нѣкого, дали сте му хиляда лева на заемъ. Вдигате цѣлъ единъ скандалъ, че не ви дава паритѣ. Питамъ сега, ако ви взематъ, съ хилядата лева какво ще спечелите? Ще ви придадатъ ли нѣщо тѣ? То е едно ваше неразбиране. То значи, че вие не разбирате Божествения процесъ какво нѣщо е. Да кажемъ, че една чешма е дала на нѣкому единъ килограмъ вода. Той я е налялъ въ едно шише, чешмата дига ли скандалъ да [й] върне тая вода? - Никога. Небето, което е пратило дъжда, никога не прави споръ да му върнатъ водата. Сега на васъ ви дойде едно малко изпитание и не може да го търпите. Лишавате се отъ нѣкое малко благо и вие сте недоволни. Богъ ви е далъ хиляди добрини, вие ги забравяте и за едно малко неудоволствие, вие се сърдите. Какъ така да не се задоволи вашето желание!



Питамъ сега, защо правите тия работи? Като се сърдите, какви сѫ вашитѣ основания? Научно да се обясни. Сръднята не е лошо нѣщо само по себе, но трѣбва да я оцените. Като дойде сръднята, трѣбва да й направите най-хубавия обѣдъ. А пъкъ тя се сърди за лошия обѣдъ, съ който сте я нагостили. Сръднята се сърди, че не сте я оценили. Значи, не се сърдитѣ вие, а сръднята. Какво значи сръдня? Сръдня значи “срѣдина”, т.е. посредъ день да се не спънешъ нѣкѫде. Питамъ, ако посредъ день се спънешъ нѣкѫде, какъвъ е поводътъ на това? Какъ ще го обяснишъ? Ако се спънешъ нѣкѫде, какъ ще се оправдаешъ? Ти ще се опрашишъ. Ще търсишъ повода въ това, че пѫтьтъ не е направенъ хубаво, че тѣзи хора сѫ некултурни, това-онова. Не, не. Всичката работа седи въ това, че не си сготвилъ добре на сръднята. Какво разбирамъ азъ подъ това? Христосъ казва: “Ако се обичате единъ други, по това ще позная, че сте мои ученици.” Любовьта трѣбва да ви бѫде храна. Човѣкъ въ дадения случай, ако не се храни съ любовь, той всѣкога ще прави погрѣшки. Нали онѣзи, които не се хранятъ съ хубава храна, отслабватъ, очитѣ имъ хлътватъ, не сѫ способни за работа, почва свѣтъ да имъ се вие, не могатъ да спятъ. Вие казвате: “Какво трѣбва да се прави?” - Хранете се. Съ какво? С плодоветѣ на Духа.



Ученицитѣ се обръщатъ къмъ Христа и казватъ: “Кой е, който ще Те предаде?” Понеже единъ отъ ученицитѣ намислилъ да Го предаде. Разни сѫ теориитѣ. Нѣма да се спирамъ на това, понеже ако ви разправя причината, защо Юда е предалъ, ще ви оцапамъ всинца. И тогазъ, за сто години нѣма да се изчистите. Този въпросъ нѣма да го засегамъ. Нѣкои казватъ, че Юда Го предалъ за 30 сребърника. Когато една мома говори зле за една друга мома, кой е повода? Тази другата мома никакво зло не е направила. И дветѣ моми се каратъ за единъ момъкъ, когото искатъ да иматъ за стежание, за собственость. И почватъ да се каратъ и говорятъ лошо единъ за други. Тѣ казватъ, че иматъ право надъ него. Каратъ се за него и искатъ да го иматъ и се мразятъ една друга. Защо се мразятъ за младия момъкъ? Тѣ го продаватъ,* нищо повече.



Но вие пренесете този процесъ не отъ вънъ. Азъ говоря не за момитѣ отъ вънъ. Това сѫ сѣнкитѣ въ живота. Коя е младата мома вѫтре въ човѣка? Кой е младиятъ момъкъ въ човѣка? Ако въ едно отношение за младия момъкъ вземете ума, за младата мома ще вземете сърцето. Питамъ тогазъ: колко моми може да обича единъ момъкъ? Колко моми иматъ право надъ момъка? Ако вие сте до едно дърво, кой има право да откѫсне плодъ?



Да изясня малко по-обективно. Да допуснемъ, че 10 души сѫ наредени на различна далеч[ина] отъ дървото. Кой има право да откъсне плода? Но нѣма право да се приближите. Който дето и да е отъ тамъ трѣбва да си проточи рѫката. Въ Божествения свѣтъ ти нѣмашъ право да изтикашъ деветтѣ, ако си десетия и да вземешъ първото мѣсто. Ако ти направишъ това, ти ще изгубишъ всичкитѣ условия на живота. А пъкъ тукъ на земята вие го правите. Най-последниятъ може да изтика нѣкой другъ и да вземе първо мѣсто. А въ Божествения свѣтъ това е невъзможно. Сега кѫде е причината? Защо въ Божествения свѣтъ е невъзможно? Понеже е единъ разуменъ свѣтъ, въ който всички сѫщества сѫ разумни. Тѣ не правятъ това тамъ, понеже всички сѫщества така се обичатъ, че всички си услужватъ. И онзи, който е найблизо до дървото, ще вземе плода и ще го предаде на десетия. Нѣма защо десетиятъ да вземе първо мѣсто. Но това може да стане въ физическия свѣтъ, който не е още организиранъ. Ако вие вземете и турите въ едно шише 10 песъчни зрънца, то ако обърнете шишето, тия зрънца ще взематъ разни положения. Тѣ не сѫ господари на положението. Вие, като въртите шишето, ще направите първото - последно и последното - първо. Ще направите такава бъркотия, че нѣма да се знаятъ мѣстата. И ще кажатъ: “Такъвъ е свѣтътъ.” Следователно щомъ престанете да мислите, тогава вие сте въ едно шише и нѣкой бърка шишето, движи го и постоянно се измѣня мисъльта.



Сега виждаме хубаво предметитѣ, понеже Слънцето грѣе. Но ако Слънцето престане да грѣе, тогазъ веднага ще се измѣни пложението. Но ако вие сами сте слънце, тогазъ може ли да се измѣни положението? Сега причината е вънъ отъ насъ. А пъкъ въ Божествения свѣтъ причината е отъ вѫтре. Та рекохъ, докато свѣтлината я приемате само отъ вънъ, тогава има опасность въ разбирането на нѣщата. Нѣкой пѫть ще разбирате добре нѣщата. А нѣкой пѫть нѣма да ги разбирате. Човѣкъ трѣбва да оценява нѣщата. Има две теории: едни казватъ, че ако Юда не бѣше предалъ Христа, свѣтътъ не щѣше да се спаси, това е криво разбиране. Може би понеже Юда предаде Христа, затова свѣтътъ досега още не е спасенъ. И ако не бѣше Го предалъ, щѣше да бѫде подобре спасенъ. Нима, ако еврейскиятъ народъ бѣше приелъ Христовото Учение и ако всичкитѣ бѣха станали проповѣдници, не можеше ли свѣтътъ да се спаси? - Можеше. Но ние сме отъ онѣзи хора, че следъ като направимъ погрѣшка, казваме, че безъ тази погрѣшка нѣма да научимъ тази опитность. Така е. Вѣрно е. Но има сѫщества, които и безъ да грѣшатъ иматъ опитность. Изисква ли се да яде човѣкъ единъ горчивъ обѣдъ, за да се научи? Много малко се изисква. Човѣкъ само като близне отъ единъ горчивъ обѣдъ, ще каже: “Достатъчно е!”



Отъ какво произтича лакомията? - Отъ хубавитѣ работи. А пъкъ отъ какво произтича скържавостьта? - Когато човѣкъ не иска да яде, когато обѣдътъ не е хубавъ, когато е горчивъ, хората нѣкой пѫть казватъ: “Не съмъ гладенъ, не искамъ да ямъ.” Той не иска да яде, понеже обедътъ не е хубавъ. Дето има хубавъ обѣдъ, всѣкога има добро ядене. Хубавото ядене е единъ процесъ. Човѣкъ, който добре мисли, той добре яде. Добрата мисъль е ядене. Понеже мисъльта сама по себе си има една цѣль. Правата мисъль носи постижения на онзи животъ, който ние търсимъ. Защото, ако ние не разсѫждаваме правилно, ако не оцѣняваме всичко това, което Богъ е създалъ, ние изгубваме условията за добрия животъ.



Сега по какво можемъ да познаемъ онази правата мисъль? Напримѣръ срещнете на полето едно червено цвѣте. Питамъ: защо това цвѣте се е облѣкло съ червена дреха? Вие мислите, че е произволно. Ни най-малко не е произволно. Или срещнете нѣкое цвѣтенце, което е облѣчено съ жълта дреха или съ синя, или зелена, или съ каква и да е друга краска. Какъвъ е поводътъ, че то се е облѣкло съ тази дреха? Това цвѣте въ дадения случай се е облѣкло за васъ. И то казва: “Азъ съмъ цена на живота.” То иска да ти каже: “Ти си влѣзълъ въ живота. Ти си свободенъ. Не грѣши, за да не изгубишъ твоята червенина.” Понеже, ако престанешъ да бѫдешъ червенъ, ще станешъ черенъ и тогава ще изгубишъ всичкитѣ условия, при които можешъ да работишъ. Свободата на човѣка зависи отъ следното: той трѣбва да се освободи отъ онази първата черупка, както пилето се освобождава отъ яйцето. Нѣкой пѫть вие се усѣщате крайно ограничени, като че нѣмате свобода. Това е липса на червения цвѣтъ или липса на тази Божествена свѣтлина, която носи 7-тѣхъ цвѣта. Всѣки единъ цвѣтъ носи животъ въ себе си. Тѣ сѫ дарби въ живота. Когато този цвѣтъ стане активенъ, тогава всички мѫчнотии падатъ. И вие се усещате свободенъ. Този червениятъ цвѣтъ въ музиката е основния тонъ, съ който започвашъ да говоришъ.



Нѣкои искатъ да знаятъ съ кой тонъ започва човѣкътъ. Съ основния тонъ започва да говори човѣкътъ. Основниятъ тонъ на съзнанието е, когато твоето съзнание се пробуди. Щомъ се пробудишъ и се усещашъ, че си нѣкѫде, то е основниятъ тонъ, съ който започвашъ да говоришъ. Или нѣкой пѫть казваме: “Основна мисъль.” Законътъ е все единъ и сѫщъ: основна мисъль, основно желание, основно добро, основна постѫпка въ живота. Трѣбва да имаме една основа, отъ която да започваме живота си. Основниятъ тонъ това е плодъ на Духа. Това е първиятъ потикъ на Божествения Духъ, който те въвежда въ свѣта и ти казва: “Внимавай сега!” И когато човѣкъ се облѣче съ червена дреха, какво трѣбва да прави? Тогава той отива да воюва. Това е истинското войнство въ свѣта. Тамъ започва растежа, мисъльта. Той търси Истината, търси знанието, свѣтлината, смисъла на живота. Това е воюване. Той търси въ свѣта богатството, което Богъ е вложилъ за него. Или по-ясно казано: той отива въ училище и започва да се учи.



Сега мнозина мислятъ, че въ 4-5-15-20 години могатъ да се научатъ и да станатъ учители. Ако е за единъ охлювъ да. Ако искашъ охлювъ да станешъ, много малко време се изисква. Ако искашъ да станешъ гѫсеница, много лесно можешъ да станешъ. Ако пъкъ искашъ да станешъ човѣкъ за сто години, лъжешъ се. Единъ охлювъ за сто години можешъ да станешъ. Азъ съмъ привеждалъ следния примеръ: отива единъ американски студентъ въ стара Германия, а не сегашната. Американцитѣ много бързатъ. Тѣ искатъ всичко да научатъ бързо. Този американецъ отива при единъ германски професоръ и иска да го научи по философия. Пита го: “Имате ли единъ курсъ кѫсъ по философия за 5-6 мѣсеца? Искамъ да я изуча за 6 мѣсеца.” Професорътъ билъ уменъ. Той казалъ: “Има такъвъ курсъ. Но когато Господь иска да направи една тиква, Той я създава за 6 мѣсеца. Но когато иска да създаде единъ дѫбъ, взема Му сто години и повече, за да бѫде дѫбътъ здравъ и да устоява.”



Ти посѣвашъ динена сѣмка и следъ 5-6 мѣсеца ще имашъ дини, колкото искашъ. Но питамъ: за колко време можешъ да задържишъ тѣзи дини, колко могатъ да устоятъ? Като ги държишъ една година, всички ще изкуфѣятъ. И отъ тѣхното съдържание вѫтре, нищо нѣма да остане, ще има само коритѣ. Така е и съ всички онѣзи, които така бързатъ. Тѣ усещатъ едно състояние въ себе си и казватъ: “Изгубихме!” Едно изкуфѣване има въ хората. Младата мома може да изкуфѣе. Младиятъ момъкъ може да изкуфѣе. И религиозниятъ човъкъ и учениятъ може да изкуфѣе. Нѣма човѣкъ, който да не може да изкуфѣе. Когато почне учениятъ да изкуфѣва, забравя работитѣ, като стане на 100-120 години. И младата мома изкуфѣва, тя, като стане на 120 години, чуди се, какъ е ходила подиръ тѣзи момци, чуди се, че е тичала подиръ тѣхъ за чернитѣ имъ очи.Тя не е разбрала момъка. Тя трѣбваше да обогати своя умъ, а пъкъ тя търси своето щастие отъ вънъ, да се хареса, обличала се е, предъ огледалото е седѣла. Хубаво е, но ако седишъ предъ огледалото цѣлъ день, какво ще спечелишъ? Сутринь - предъ огледалото, на обѣдъ - предъ огледалото, вечерь - предъ огледалото. Даже вечерно време, като яде, задавя се нѣкой пѫть, понеже тя за него мисли.



Сега това е предметно учение. Сега не вѣрвамъ, че вие имате тази опитность. Вие я нѣмате. Азъ съмъ слушалъ мнозина казватъ: “Азъ не мисля за себе си.” - Че какъ не мислишъ? Азъ съмъ виждалъ мома, че като се влюби и като умира, радостно й е, че умира за него. А нѣкоя съжалява, че умира заради него. Питамъ, кое е вѣрното? Вѣрно е, когато тя съзнава сѫщината, оная сѫщина. А когато е тичала подиръ сѣнкитѣ на нѣщата, тогава тя съжалява. Има едно различие между сѣнкитѣ и реалностьта на нещата. Онзи момъкъ, за който младата мома е тичала, нищо не й е далъ. Той е сѣнка на живота. Но онзи момъкъ, за който тя е тичала и който й е придалъ всички качества, той е реаленъ.



Ако вие сте ходили въ едно училище при нѣкой професоръ и той 4 години ви е преподавалъ за буквитѣ. После три години сѫ ви преподавали, въ прогимназията сѫ ви преподавали все за буквитѣ. Петь години въ гимназията пакъ за буквитѣ, 4 години въ университета - все за буквитѣ, тогава питамъ: какво ще научите? 4 плюсъ 3, плюсъ 5, плюсъ 4 равно на 16 години. За толкова години все за буквитѣ сѫ ви проповѣдвали, за буквара. Питамъ: какво ще научите отъ единъ букваръ? Вие сте тичали подиръ сѣнкитѣ. Но рекохъ, ако презъ тѣзи 16 години този професоръ ви е преподавалъ 16 буквара, тогазъ вие сте научили вече нѣщо. Буквара - това е първата добродетель въ свѣта, която човѣкъ трѣбва да изучава. Тя е свързана съ злото, съ доброто и злото. Първитѣ хора научиха това. И Богъ каза: “Понеже Адамъ яде отъ плода, за да познава доброто и злото и понеже не е така уменъ, както би трѣбвало да бѫде, за да стане като единъ отъ боговетѣ, то да не би да яде и отъ дървото на живота, трѣбва да го изпѫдимъ навънъ да иде да се учи. Да види въ какво седи доброто и злото, да види контраста, който сѫществува.” Та, ние сега изучаваме тѣзи противоположности. Трѣбва да знаемъ, че следъ едно добро, следъ една приятность следва нѣщо неприятно.



Напримѣръ вие сте много добре облѣчени. Влѣзете въ единъ съвремененъ хотелъ или ресторантъ, дето скѫпо се яде и се плаща. Вие ще имате единъ обѣдъ, който костува 10 долара, а това сѫ приблизително хиляда лева. За единъ обѣдъ влизашъ вѫтре, разположишъ се, ядешъ. Тѣзи хора, като те видятъ добре облѣченъ, още при влизането ти, ще ти кажатъ: “Заповѣдайте!” Ще ти взематъ шапката и ще я турятъ на една закачалка. И учтиво ще ви сервиратъ храната. Но щомъ излизате, ще ви кажатъ: “Господине, трѣбва да платите!” Найпърво вие ще мислите, че тукъ сте като у дома си. Но като излизате, ви казватъ: “Не можете да си излѣзете докато не платите!” И ако нѣма [съ] какво да платите, ще кажатъ: “Господине, като нѣмате пари, защо ни излъгахте? Ние толкозъ уважение и почитъ да ви дадемъ! Я, оставете горното си палто!” Вие ще влѣзете съ горното си палто и ще излѣзете само съ долното си палто. Добре, ако не научите този урокъ, ще влѣзете въ друго мѣсто съ долното си палто, но като излѣзете отъ тамъ, ще останете по жилетка. Това, което вие чувствувате, е че васъ постоянно ви събличатъ въ тѣзи ресторанти. Мислите ли, че удоволствията не сѫ подобни учреждения, дето ви събличатъ? Като влезешъ въ едно мѣсто на удоволствие, влизашъ съ палтото, но като излѣзешъ, палтото ви ще изчезне. И като излѣзешъ, ще видишъ, че времето се е измѣнило, студено ви е и казвате: “Тънки ми сѫ дрехитѣ!”



Сега азъ говоря за вѫтрешнитѣ процеси, които ставатъ въ насъ. Нѣкой пѫть човѣкъ е недоволенъ отъ себе си. Защо е недоволенъ? Недоволството произтича отъ това, че той трѣбва да има отъ тази Божествена свѣтлина. Трѣбва да има разумность. Тази сричка РА на египетски значи “свѣтлина”. ОМ значи всички качества, които се съдържатъ въ природата. РАЗ и ОМ става: “Свѣтлина, която носи всички Божествени качества.”



Та Христосъ дава единъ примеръ съ себе си. Вие казвате: “Колко зло е направилъ Юда, като е предалъ Христа!” Че ако вие предавате въ себе си всѣки день Божественото, ако вие всѣки день петните себе си, не е ли сѫщото? Че ако човѣкъ всѣки день предава себе си, като прави престѫпление, не е ли сѫщото? Ако ти петнишъ Божественото, което е въ тебе, не вършишъ ли сѫщото? Не вървишъ ли по стѫпкитѣ на Юда? Ами ако една дъщеря, която за единъ момъкъ напуща баща си и майка си, не върши ли сѫщото престѫпление? Ако единъ ученикъ напуща училището за едно малко удоволствие, не прави ли престѫпление? Ако единъ напуща молитвата си за едно малко удоволствие навънъ въ свѣта, не прави ли сѫщо престѫпление? Азъ говоря за онѣзи вѫтрешнитѣ ученици. Животътъ иде отъ вѫтре, отъ Божественото, което Богъ е вложилъ въ насъ. Защо ще търсимъ вънъ? Ние посрещаме Слънцето и не търсимъ нѣщо отъ него. За насъ слънцето има смисълъ дотолкозъ доколкото е изразъ като предметно учение за Божественото вѫтре въ свѣта. Понеже Слънцето е единъ изразъ на една колективна дейность на разумни сѫщества, които сѫ събрани въ това кълбо, въ Слънцето. И понеже тѣ сѫ много напреднали, тая свѣтлина се дължи на тѣхната мисъль. Свѣтлината, която Слънцето изпраща, се дължи на мисъльта на тѣзи сѫщества, които живѣятъ на Слънцето. Тѣ сѫ толкова напреднали, че постоянно изпращатъ свѣтлина на хората на земята и мислятъ за тѣхъ. Искатъ да ги повдигнатъ. Чрезъ червения цвѣтъ дава[тъ] животъ; чрезъ портокаления цвѣтъ индивидуализиратъ сѫществата; чрезъ жълтия цвѣтъ имъ даватъ интелигентность; чрезъ зеления имъ даватъ потикъ, за да растатъ; чрезъ синия цвѣтъ имъ даватъ вѣра и надежда; чрезъ виолетовия имъ даватъ сила, да могатъ да се борятъ. Има и много други цвѣтове, които се изпращатъ. Значи, тѣ сѫ като пратеници на онзи, Божествения свѣтъ. Тѣ изпращатъ Божествена свѣтлина, тѣ сѫ носители на Божественото начало.



Вие може да мислите дали на Слънцето сѫществуватъ такива хора или не. Азъ ще ви попитамъ единъ въпросъ: следъ като умрете и напуснете тѣлото си, може ли да кажете каква ще бѫде вашата форма и кѫде ще бѫдете вие? Следъ като умрете какво пространство ще завземате? На физическото поле вие нѣма да имате нѣкакво мѣсто. Даже нѣма да вземете мѣсто колкото бода на една игла. Отъ физическия свѣтъ всичката собственость, която имате, ще ви я взематъ. Значи на земята ще бѫдете безъ собственость. Никакво мѣсто нѣма да завземате. Тогава, като изгубите мѣстото на земята, ще влезнете въ друго едно пространство. И ако сте съ тѣзи възгледи, които имате сега, вие щѣхте да се намѣрите въ една ужасна тъмнина. И ще кажете: “Животътъ нѣма никакъвъ смисълъ въ себе си.” Нали всѣкога влюбенитѣ казватъ следното, щомъ младата мома срещне своя възлюбенъ, казва: “Слънцето изгрѣ заради мене.” Но щомъ не го вижда, целиятъ день е тъменъ за нея. И ако той е малко навъсенъ, сѫщо. Понѣкой пѫть, не че иска да бѫде навѫсенъ, но вчера напримѣръ, колко мъгла имаше, която закриваше Слънцето. Какво показва тази мъгла? Тази мъгла, която иде тукъ по планината, показва вашитѣ лоши мисли, всичкото ви неразположение.



И всѣка година ние имаме все сѫщото. Преди една година ние имахме близо цѣла седмица съ мъгли, отъ мъглитѣ не можахме да се освободимъ цѣла седмица. Мъглата се образува по следната причина: законътъ е все сѫщия - когато електричеството горе въ пространството е положително и когато електричеството долу на земята е сѫщо положително, тогазъ мъглата не може да се вдигне нагоре, понеже две положителни сили се отблъскватъ. Щомъ тѣ се споразумеятъ, че горе остане положителна енергия, а пъкъ земята се превърне въ отрицателна, тогазъ горната атмосфера привлича тѣзи мъгли нагоре. Та, докато вие сте положителни и искате да създадете единъ новъ свѣтъ и казвате: “Защо Господь направи свѣта така,” все има достатъчно мъгли. Вие трѣбва да кажете: “Свѣта, Господь го е създалъ много добре. Азъ ще изучавамъ свѣта така както Богъ го е създалъ, а не така както азъ искамъ да го създамъ!” Та, вие не създавайте въ себе си единъ новъ животъ, Богъ иска да създаде въ васъ единъ новъ животъ. Приемете новия животъ, който Богъ влага въ васъ. Иначе ще създадете каль. И ако се създаде кальта, ще се яви недоволство въ васъ.



Нѣкой пѫть може да ви се вижда странно и може да кажете: “Не сме ли напреднали ученици?” - Доста напреднали ученици сте въ едно отношение. Ще ви туря 6 въ едно отношение. Да вдигнете скандалъ сте майстори. За скандали на всички ще ви туря по 6 и по 7. Не зная какво значи думата скандалъ. На турски “дал” значи “клонъ”. А на български значи “даване”. А пъкъ “ска” значи оскѫдно. “Скандалъ” тогава значи: “оскѫдно давашъ”. Когато давашъ оскѫдно ще се вдигне скандалъ. Или когато направишъ нѣщо отрицателно, това е скандалъ. Може да направите една стомна мѫчно, да я счупите е лесно, но да я направите е мѫчно. Една дреха може да я развалите, но да я направите е мѫчно. Една дреха може да я зацапате, зачерните лесно, но да я направите е мѫчно. Една дума може да я зачеркнете, но да я поправите е мѫчно. Азъ не искамъ да зачеркнете. Вие казвате нѣкой пѫть: “Азъ не съмъ толкова добъръ!” - Кое въ васъ не е добро? Щомъ ходишъ вънъ, ще се окаляшъ. Кальта не иде отъ твоята вѫтрешность. Какъ може добриятъ човѣкъ да стане лошъ? Това е невъзможно. Но добриятъ човѣкъ може да се окаля отъ вънъ.



Да допуснемъ сега, че срѣщнете нѣкого и казвате: “Азъ чувствувамъ, че той не ме обича.” Какъ чувствувате, че той не ви обича? Преставете си, че единъ човѣкъ е излѣзълъ отъ въ кѫщата си съ топлина и е ходилъ по студенъ снѣгъ и сѫ му изстинали краката. И ако той ще тури своя кракъ при вашия кракъ, той ще ви даде своята студенина. Каквото има той, това ви дава. Питамъ: кой е виноватъ за това? Нѣкой пѫть вие казвате: “Това, което говорите, вѣрно ли е?” - Божествениятъ свѣтъ изисква отъ доброто, което е въ тебе, да дадешъ на човѣка толкозъ, колкото давашъ и на себе си. Толкозъ свѣтлина да му дадешъ, колкото давашъ и на себе си. Толкозъ сила да му дадешъ, колкото давашъ и на себе си. Да му дадешъ единъ лѫчъ, но лѫчъ отъ Божествената свѣтлина, единъ лѫчъ отъ Божествения животъ и единъ лѫчъ отъ Божествената сила. Това значи да обичашъ нѣкого. Единъ малъкъ лѫчъ отъ Божествената топлина ще дадешъ на този, когото обичашъ. А пъкъ щомъ не давашъ този лѫчъ, не може да има обичь. И тѣзи лѫчи, тая любовь не се измѣнятъ. Писанието казва: “Любовьта никога не отпада.” Не се самоизлъгвайте. Можете да кажете: “Нѣкога имахъ любовь, а сега нѣмамъ.” Богъ въ насъ не може да се измѣни. И ако нѣкой пѫть ние се измѣнимъ, това показва, че ние не оцѣняваме това, което Богъ ни дава. Ако срѣщна единъ човѣкъ, който не ме обича, азъ нѣма да кажа, че не ме обича, азъ ще кажа: Този човѣкъ е едно предметно учение. Ще кажа: Той ме обича, но азъ обичамъ ли Бога въ себе си? Следователно, като срѣщнете единъ лошъ човѣкъ, нека той да ви бѫде една мѣрка. Това, което той нѣма, ти ще видишъ имашъ ли го въ себе си. И ако правилно разрешите въпроса въ себе си, ти нѣма да пропаднешъ въ любовьта. Ако ти изпаднешъ въ изкушението да мислишъ какъ е станалъ този човѣкъ лошъ, това изкушение може да те накара да се подплъзнешъ.



Нѣкой пѫть искаме да знаемъ защо хората ставатъ лоши въ свѣта? Момата е лоша, понеже е изгубила онзи, когото тя е обичала. Търговецътъ е лошъ, понеже е изгубилъ капитала си. Майката става лоша нѣкой пѫть, когато е изгубила детето си. Та, всѣки човѣкъ, като изгуби това, което има, става лошъ. Лошевината седи въ онова, вѫтрешното недоволство. Та, първото нѣщо, въ което вие трѣбва да се опитвате, е следното: защо ние има да скърбимъ, че сме изгубили това и онова? Богъ може ли да ни вземе Слънцето? Кой може да ни вземе Слѣнцето? Софиянци могатъ ли да ни затулятъ Слънцето? Не могатъ. И всички хора, които сѫ долу, не могатъ. Тукъ спокойно можемъ да вземемъ отъ слънчевата свѣтлина толкозъ, колкото искаме. Често въ пустинята, когато пѫтуватъ, пѫтницитѣ вдигатъ прахъ около себе си. Този прахъ ги обкрѫжава и тѣ мислятъ, като че цѣлиятъ свѣтъ е въ прахъ. А пъкъ то е само около тебе. Та рекохъ, ние вдигаме сега тѣзи мъгли. И какво мислите? Тѣзи мъгли се вдигатъ нагоре, времето ще бѫде ли хубаво днесъ или не? Отъ васъ зависи. И добриятъ животъ, и спаданията, и радоститѣ въ свѣта зависятъ отъ хората.



Та рекохъ, турете тая основна мисъль: Дайте мѣсто на Бога, Който живѣе въ васъ, да работи. Слушайте Го! Дойде нѣкой човѣкъ и ви обиди. Питай Господа: “Господи, какъ да постѫпя? Каква е Твоята Воля?” А пъкъ ти изведнъжъ станешъ господарь и мислишъ както искашъ. Вие бръснете нѣкой пѫть безъ сапунъ, съ вашъ бръсначъ, по български казано. На общо основание бръснете. Затворете и турете всички ваши бръсначи въ джоба си. Никакво бръснене! Защото тѣзи бради излѣзнаха отъ многото бръснене. Сега азъ съмъ оставилъ брадата си безъ бръснене. Ако мога да се освободя отъ брадата безъ бръснене, тогава. И колкото повече бръснешъ брадата, толкова космитѣ ставатъ по-дебели. Нито бръснене, нито стрижене! На физическото поле има стригане и бръснене. А въ духовния свѣтъ никакво стрижене и бръснене не се позволява.



Сега, да преведа това. Когато имате вие чесънъ и лукъ въ градината, какво правите? Стрижете ли го или го търгате? Изтръгнете единъ коренъ, втори, трети. Че то е правилното. Чесънътъ го изтъргате отъ земята. Не го изрезватъ отгоре. Тогава би останали главитѣ долу. Та рекохъ, никога не посѣвай едно лошо желание въ себе си. Или го пресадете или го изтръгнете. Но законътъ е: Всѣкога, когато изтръгнете едно лошо желание, всѣкога посадете на негово мѣсто едно добро желание. Даватъ се въ насъ добритѣ желания всѣкога, когато въ насъ се даватъ условия на Божествената свѣтлина. Когато Божествената свѣтлина не работи въ насъ, ражда се злото. Когато тя работи въ насъ, ражда се доброто. Затова казваме, че злото е сѣнка на доброто. Доброто се ражда отъ Божествения свѣтъ. И когато Божествената свѣтлина не озарява човѣкъ, тогава се ражда злото. Злото и доброто сѫ като едно растение. Злото е коренъ на доброто, това е едно уподобление само. А пъкъ доброто, това сѫ клонища на злото. А пъкъ плодътъ, който се ражда е Любовьта. Христосъ казва: “По това свѣтътъ ще познае, че сте мои ученици, ако имате Любовь, която е родена отъ Духа, ако имате Свѣтлина, която излиза отъ Бога и ако имате сила, която Богъ ви е далъ.” И Христосъ казва въ прочетената глава: Каквото да правишъ, прави го сега. И разумно го прави. Но ти ще носишъ последствията. Иди направи нѣщата разумно! Въ ума ти е влѣзла една лоша мисъль. Иди да изправишъ погрѣшката си. Иди да кажешъ на онѣзи: “Азъ не предавамъ Учителя си, азъ се отказвамъ отъ това.” Юда като седѣлъ, седѣлъ, почналъ да се колебае. И Христосъ казва следъ това: “Сега се прослави Синъ Человѣчески.” Христосъ казва на Юда: “Каквото трѣбва да направишъ, иди го направи. И ако ти не направишъ това, което трѣбва да направишъ, азъ ще го направя!” И Юда не направи това, което му казва Христосъ да го направи. Страданията показватъ това. И Христосъ го направи. Христосъ казва на Юда да носи Божествената свѣтлина и Божествената Любовь въ свѣта. Но той не го направи. И азъ ви рекохъ сега: Не ходете по пѫтя на Юда! Защото, ако вие не направите това, което трѣбва, ще дойде тогазъ Христосъ и ще го направи. И ще има страдания. И после Юда, който го бѣше страхъ отъ страданията, понеже бѣше страхливъ човѣкъ, много страхливъ човѣкъ, не можа да избави своя животъ. Той отиде и се обѣси. Нищо повече!



Та, сега ще ви остава мисъльта: Не искамъ да говоря за отрицателни нѣща въ свѣта. Опасностьта въ свѣта произтича отъ красивитѣ нѣща. Една здравомислеща мома, като види единъ красивъ момъкъ, пощурѣе. Защо? - Тя не оцѣнява нѣщата. Ако вземешъ хубавото вино и се напиешъ, веднага ще изгубишъ свѣта си. Та, не желайте да имате хубавитѣ нѣща, не желайте да ги вземете. Радвайте се на момцитѣ. Не искайте да ги имате за собственость. Ти казвашъ: “Какво трѣбва да разбираме под това?” Че азъ, ако видя единъ човѣкъ съ отличенъ умъ и ако му завидя, бихъ рекълъ: да имамъ такъвъ умъ и азъ! - Че ти го имашъ. Азъ се радвамъ, че той има такъвъ умъ. Този човѣкъ използува този умъ и затова го има. Азъ да се зарадвамъ и да река: “Това, което имамъ и азъ да го развия!” Момата, като види този момъкъ, тя трѣбва да знае, че тя има този момъкъ въ себе си. И трѣбва да го изяви. И момъкътъ, като види красивата мома, трѣбва да знае, че той има тази мома въ себе си. Всичко това, което вие търсите, вие го имате въ себе си. Онѣзи хора, които виждате отвънъ съ всичкитѣ имъ придобивки, тѣ сѫ едно поощрение, което Богъ ви показва и иска да ви каже: “Когато вие приложите това, което онзи човѣкъ е използувалъ, Богъ ще ви благослови.” Не падайте духомъ, не казвайте: “Азъ изгубихъ условията. Азъ не съмъ оцененъ.” Ще ви оценятъ. Като заминете отъ този свѣтъ въ другия, ще ви оценятъ. Тамъ ще ви дадатъ оценка. Изпитателната комисия не е тукъ, а горе. Тукъ е ученето, преподаването. И горе въ невидимия свѣтъ, като не ви намѣрятъ готови, тѣ сѫ много учтиви, ще ви дадатъ билетъ да дойдете на земята. И после пакъ ще се върнете. И като ви видятъ, комисията знае отъ кои сте, отъ трудолюбивитѣ или не. И ако не сте отъ трудолюбивитѣ, тѣ всѣкога ще ви дадатъ по единъ хубавъ билетъ за разходка до земята. И ще кажатъ: “Тѣзи сѫ отъ ония, които обичатъ много да се разхождатъ.” Не говоря за васъ. А пъкъ, ако сте отъ трудолюбивитѣ, ще кажатъ: “Тѣзи сѫ отъ ония, които много добре се учатъ.”



Та, рекохъ, азъ желая да бѫдете всички вие като ония, които много добре се учатъ, та като отидете предъ тая изпитателна комисия, тѣ да кажатъ, че се учите добре. Казано е: “По това ще познае свѣтътъ, че сте мои ученици, ако имате любовь единъ къмъ другъ.” Значи, ако се учите и се поощрявате въ Божественото Добро, което Богъ ви е далъ и развивате вашето сърце, вашия умъ и вашата сила, въ това Богъ всинца ви ще ви благослови. Понеже свѣтътъ се нуждае сега отъ много добри работници, много силни и умни работници, които да не мислятъ за себе си. Не, да занемарятъ себе си, но всѣки да вдигне знамето и да каже: “За Бога ще работимъ отъ сега нататъкъ!” За Любовьта, за Мѫдростьта и Истината, за човѣчеството, за всичко това, което е велико и добро, за това всички трѣбва да работите, не само вие, но и всички въ свѣта, и на земята и на Небето! И както се казва въ Господнята молитва: Да дойде Царството Ти на земята така както е на Небето. Както работятъ горе на Небето, така да работимъ и долу на земята.



Отче нашъ



Искамъ да остане въ васъ мисъльта, да кажете: “Господи, благодаримъ Ти, че си ни подмладилъ, за да можемъ да работимъ заради Тебе!”



6.40 ч.с.



9-то планинско слово



Неделно утринно слово на Учителя



30 юлий 1939 г., 5 ч.с.



на Молитвениятъ връхъ, второто езеро - Рила



____________________________________________



* в оригинала думата е изписана като: “прадаватъ” - т.е. може да се чете и като “предаватъ”