"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера



презъ лѣтото на 1939 г. София,



Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF



Съдържание



Текстът е взет от Архивна единица







РЕАЛНОТО ВЪ ЖИВОТА



На Молитвения връхъ 6 ч.с.



Небето чисто, ясно. Времето тихо, топло.



Слънцето изгрѣ въ 5 ч.10 мин.



Добрата молитва



“Духътъ Божий”



Малко размишление



Ще прочета 4 глава отъ Ев. Йоана.



“Въ начало бѣ Словото”



Отъ 24 стихъ ще взема само дветѣ думи: “Богъ е Духъ”. Само разбранитѣ нѣща допринасятъ полза. Думата Богъ на български, и на френски, и на английски, и у всичкитѣ народи е дума неразбрана и трѣбва човѣкъ дълго време да я изучава, за да я разбере. Тя не е едно просто понятие. Духътъ е Богъ, значи това е реалностьта. Това е реалното въ свѣта. Що е реалното? Богъ е Духъ. Това е реалностьта. Ти колкото и да Го отричашъ и да не Го признавашъ, усещашъ, че има нѣщо, което те ограничава. Ти Го чувствувашъ въ себе си, ти може да се противишъ, да отричашъ, да се съмнявашъ, да философствувашъ, но ти усещашъ, че има нѣщо, което те ограничава и безъ което ти не можешъ. И само едно сравнение може да ви дамъ - човѣкъ може да отрича въздуха, той може да каже: “Нѣма въздухъ, азъ и безъ него мога.” Който престане да възприема въздуха, веднага ще усети една тяжесть. Та въ физическо отношение, дотолкова доколкото ние дишаме, ние живѣемъ. Щомъ престанемъ да дишаме, животътъ се прекратява. Идеята за Бога е аналогична. Щомъ престане човѣкъ да мисли за Бога, той умира.



Нѣкой пѫть нашиятъ животъ се обезсмисля, понеже ние търсимъ реалностьта въ сѣнкитѣ. Ние мислимъ, че тоя животъ, който живѣемъ и виждаме наоколо, че това е реалното. Това е относителна реалность. Това е сѣнка на реалностьта. Сега, каква е разликата, когато човѣкъ вѣрва въ реалностьта и когато вѣрва въ сѣнката? Щомъ вѣрва въ сѣнката, той става суевѣренъ. Той се смалява постоянно, а щомъ вѣрва въ реалностьта, той расте и се увеличава, добива знание, сила и всичко. Нѣкой казва, че е празна работа да вѣрва въ Бога. Той е въ сѣнките на живота тогазъ. Който е въ сѣнката на живота, той е правъ. Отъ сѣнкитѣ на живота не може да се храни.



Сега се изисква отличенъ умъ, отлична свѣтлина. Човѣкъ трѣбва да влезе въ свѣтлината, свѣтлината, която разкрива присѫтствието на Бога. Следователно въ сегашния животъ всѣки единъ, който има свѣтлина въ ума си, той ще види свѣта, който сѫществува. Той ще го схване вътрешно. Понеже ние не можемъ да схванемъ тоя обширенъ, реаленъ свѣтъ направо, а по отражение. Ние схващаме слънцето по свѣтлината, която иде. А какво има на слънцето, не знаемъ. Ученитѣ хора казватъ, че слънцето е гореща материя. Нѣкои учени казватъ, че има 5000, 6000, 10 000, 25 000 градуса, 1 000 000 градуса, 45 000 000 градуса. Никой отъ ученитѣ не е ходилъ на слънцето да провѣри това.



Сега за топлината. По какво се отличава по-силната и по-слабата топлина? При слабата топлина нѣщата замръзватъ, при силната се стопяватъ, а при умѣрената растатъ. Слабата топлина е за слабитѣ сѫщества, а пъкъ силната топлина е за силнитѣ, умнитѣ сѫщества. А пъкъ умѣрената топлина е като за васъ тукъ. За цѣлия свѣтъ е умѣрената топлина. Напримѣръ топлината, която имаме въ тѣлото си, е едвамъ 37 градуса и ако се увеличи топлината съ 3-4 градуса, човѣкъ заминава за другия свѣтъ. И постоянно хората мѣрятъ температерата. Нормалната температура е 37 градуса, 38 е анормална, 39 е още по-анормална, а при 40 градуса още повече. При 41 градуса човѣкъ умира. Обаче има микроби, които при 120 градуса като ги поставятъ, пакъ си живѣятъ, не умиратъ. Има едни микроби, които издържатъ и на 500 градуса. Сега, това сѫ научни предположения, но нито единъ отъ васъ не е правилъ опитъ. Пъкъ и ученитѣ хора, които твърдятъ това и тѣ не сѫ правили опити.



Запримѣръ всички учени хора, които казватъ, че слънцето е разтопено, тѣ не сѫ ходили да провѣрятъ това. Ученитѣ предполагатъ, че слънцето е разтопено. Сега, споредъ обикновенитѣ схващания, земята въ центъра е разтопена. Следователно ние мислимъ, че е течна. Твърдостьта произтича отъ извѣстно налягане и всичкитѣ хора ставатъ твърди, когато има голѣмо налягане върху тѣхъ. А пъкъ понѣкога хората иматъ депресия. Нали нѣкой пѫть има депресии и въ природата - голѣмо налягане. И хората тогава сѫ крайно неразположени. Щомъ се отмахне депресията, минава имъ и неразположението. Всѣка една неразбрана мисъль произвежда депресия вътре въ човѣшкото сърце или въ човѣшкия духъ. А пъкъ всѣка разбрана мисъль произвежда едно олекване. И всичкитѣ радости въ живота идатъ отъ разбранитѣ мисли. Разбранитѣ мисли, това сѫ плодове на Божествения свѣтъ, съ които човѣшкиятъ духъ се храни. Човѣшкиятъ духъ се храни съ разбрани мисли. Всѣка разбрана мисъль това е едно ястие за духа. И ако ти не хранишъ духа си съ разбрани мисли, тогава твоятъ духъ получава сѫщото състояние, както тѣлото, което не се храни добре - става хилаво, мършаво. Нѣкои отъ васъ, които искате да бѫдете красиви, да имате отлично лице, ясни очи и прочие, ако не знаете какъ да храните духа си, не можете да постигнете това - красотата не може да дойде въ васъ.



Христосъ казва: “Азъ имамъ ястие да ямъ, което вие не знаете.” И какво е това ястие? Той трѣбваше да върши Волята Божия съ онѣзи разбранитѣ мисли, да ги предаде на хората, да ги обърне къмъ Бога, да имъ покаже пѫтя, где е онзи истински животъ. Ние търсимъ живота въ свѣта въ Бога и вследствие на това умираме. А пъкъ безсмъртието седи въ познанието на Бога. Писанието казва: “И това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единаго Истинаго Бога.” Питатъ: “Защо трѣбва да вѣрваме?” - За да живѣешъ. Казватъ: “Ако не вѣрвамъ?” - Ако не вѣрвашъ, ще умрешъ. Ако искашъ да умирашъ, не вѣрвай; ако искашъ да живѣешъ, трѣбва да вѣрвашъ. Ако искашъ да страдашъ, не вѣрвай; ако искашъ да не страдашъ, вѣрвай! Страданията въ живота се осмислятъ, защото всѣко страдание произтича отъ една неразбрана мисъль, отъ една необмислена мисъль. И колко е голѣма разликата между единъ изкусенъ плодъ, който нѣкой човѣкъ е направилъ отъ гипсъ и единъ естественъ плодъ, който изяждате. Който и да е отъ васъ може да види каква е разликата между гипсенитѣ круши и ябълки и тѣзи родени въ природата - плодовете, които сѫ създадени отъ слънчевата свѣтлина.



Та рекохъ, когато говоря за разбранитѣ мисли, разбирамъ всѣка една мисъль, която е създадена отъ Божествената свѣтлина и отъ Божествения Духъ. И тя е храна за духа. Съ какво се храни духътъ? Казано е: Богъ е любовь. Плодътъ на Духътъ е Любовьта. Следователно за да опитаме ний реалностьта на Духа, ние трѣбва да опитаме Любовьта. Защото Духътъ се проявява чрезъ Любовьта. А пъкъ Любовьта носи живота. А пъкъ неразбраниятъ животъ носи страдания и радость. Разбрания животъ какво носи въ себе си? Той носи блаженство.



Та Христосъ казва: “Богъ е Духъ.” Нѣкой пѫть вѣрующитѣ се спиратъ и казватъ: “Кажете ми пѫтя какъ да повѣрваме въ Бога?” Можешъ ли да вѣрвашъ ти въ Сслънцето, докато не те озари неговата свѣтлина? Можешъ ли да вѣрвашъ въ огъня, докато не възприемешъ неговата топлина или можешъ ли да вѣрвашъ въ хлѣба, докато не опиташъ живота, който той носи въ себе си? Или можешъ ли да вѣрвашъ въ каквото и да е Слово, докато не го опиташъ?



Нѣкои нѣща, които ви говоря сега, може да ви се видятъ неразбрани; нѣкои нѣща може да ви се струватъ, че ги знаете. Съвременнитѣ хора много малко знаятъ. Аналитически и синтетически много знаятъ. Какво е анализътъ? Химикътъ при анализъ разединява съставнитѣ части на веществото, а при синтезъ ги съединява. А пъкъ като разединява и съединява какво прави той? Ако образувашъ единъ газъ и го запалишъ какво ще направи той? Ако разумно го запалишъ той ще свѣти, но ако го запалишъ така неразумно, той ще направи едно избухване. Така има много химици, които сѫ загивали. Въ Америка имало единъ химикъ, който изнамерилъ едно взривно вещество, което може би е 10 пѫти посилно отъ динамита. И една малка частица отъ това вещество той искалъ да представи на студентитѣ, за да видятъ тѣ какво е силенъ взривъ. Той видѣлъ, че тая работа е опасна и е видѣлъ, че отъ ученицитѣ му нищо нѣма да остане и казалъ на студентитѣ: “Бѣгайте!” Та студенти[тѣ] и професорътъ, всички напуснали аудиторията.



И въ най-малката частица отъ тази материя се съдържа такова силно нѣщо, че ако ти не знаешъ какъ да я употребишъ, можешъ да направишъ цѣлъ взривъ. Ами, я ми кажете напримѣръ отъ една дума, която е достигнала до вашето ухо, нѣкоя лоша дума, не става ли цѣлъ динамиченъ взривъ. Ако на една млада мома нейниятъ възлюбенъ й каже: “Не те обичамъ”, тогава тя, като се върне, ще бѫде смазана. Той само е размърдалъ въздуха и само тѣзи въздушни вълни се допрели до нейното тѫпанче и тя се връща убита, лицето й почернѣло. Младата мома, като я разлюби нейниятъ възлюбенъ, понеже той е слънцето за нея, та лицето й почернява, очитѣ й хлътватъ и се образуватъ черни вдлъбнатини подъ очитѣ й. Питашъ я: “Защо страдашъ?” Тя казва: “Той не ме обича.” Сега какъ трѣбва да превърнете нѣщата? Ето какъ: въ думитѣ “не ме обича” отхвърлете частицата “не” и кажете: “мене обича”. Той е билъ уменъ, че й казалъ ония думи, че й казалъ така, а пъкъ тя го е разбрала, че не я обича. Ти тури една запетайка и кажи: “Не, мене обича!” А пъкъ безъ запетайка ще значи: “Не ме обича.”



Сега вие туряйте такива запетаи въ живота си, иначе ще си образувате страдания. Вие казвате така: “Богъ не ме обича”. Единственото Сѫщество въ свѣта, което обича, е само Богъ. И ако нѣкой пѫть Богъ привидно не ни обича, причината на това сме ние. Онази наша лоша мисъль, която Му изпращаме, Той ни я изпраща върху насъ, за да я опитаме. А пъкъ ние считаме, че това, което Той ни повръща, отъ това [което] сме Му изпратили, че то изхожда отъ Него и затова ние считаме, че Той не ни обича.



Когато ти кажешъ, че не обичашъ нѣкого, знаешъ ли какво значи това? Ти казвашъ: “Азъ не го обичамъ.” Тогава ти правишъ престѫпление предъ Бога. И ако хората въ свѣта ще ви обичатъ, тѣ ще ви обичатъ заради божественото, заради Духътъ, който е вложилъ Богъ въ васъ. Когато обичашъ нѣкой човѣкъ, то неговиятъ Духъ се нуждае отъ твоята любовь. И ако не го обичашъ, ти си отхвърленъ. Да обичашъ нѣкого, то значи да го хранишъ. А пъкъ да те обичатъ то значи да те хранятъ. Сега не зная дали ще размишляваме така и другъ пѫть. Изпратете на нѣкого една хубава, разбрана мисъль и той като я възприеме, неговиятъ духъ следъ време ще ти изпрати друга хубава мисъль. Сега, нѣкой пѫть въ любовьта ставате много особени. Нѣкой, като го обичатъ, той затваря всичкитѣ кранове, та водата да тече само за него. Не. Следъ като се наядете, каквото остане дайте го на другитѣ.



Сега говоримъ за оня, вътрешния духовенъ животъ, а не за външнитѣ прояви, защото нѣкой пѫть вие ограничавате любовьта. Има една любовь на сѣнкитѣ, азъ за нея не говоря. И тѣзи, които пишатъ романи, се занимаватъ съ нея. Любовьта въ романитѣ, това е любовьта на сѣнкитѣ. И какво става въ единъ романъ? Онзи, който е създалъ единъ романъ, може да създаде романъ трагиченъ, драматиченъ или комиченъ. Въ драматичния романъ героитѣ страдатъ и двамата. И следъ като страдатъ, той и тя припадатъ. И следъ като се оженятъ, не припадатъ вече. А пъкъ въ реалната любовь, любовьта се усилва. Драмата е за сърцето, а пъкъ трагедията е за духа, за човешкия умъ е трагедията. Като разсъждава човѣкъ, трагедията за него вече не е такава трагедия. Трагедията за сърцето е драма за човѣшкия умъ. Човѣшкиятъ умъ има тогава постижения.



Та рекохъ, дръжте въ ума си следното: тази любовь, която вие имате, не е реалната любовь. Тя е една хубава дреха, съ която само сърцето се облича. И това сърце само страда отъ тази дреха. Тя не е много пригодна, тя не е много хубава. Въ тази любовь има следното: любовьта на сѣнкитѣ винаги взима, нищо не дава. И вследствие на това между хората се ражда противоречие: следъ време, двама души, които се обичатъ съ тази любовь на сѣнкитѣ, се намразватъ. Защо? Понеже единиятъ взелъ и другиятъ взелъ. И като не си даватъ, намразватъ се, понеже истинската любовь произтича от даването. Тебе не те обичатъ, ако не давашъ; и не могатъ да те обичатъ, ако не вземешъ. Да знаешъ навреме да давашъ и на време да вземешъ, значи на време да възприемемъ Божията Любовь и на време да придаваме Божията Любовь. Сега азъ не искамъ да остане въ васъ мисъльта на самоосѫждане. Нѣкой пѫть човѣкъ се подценява. Човѣкъ никой пѫть не трѣбва да се подценява, но и никой пѫть не трѣбва да се надценява. Той трѣбва да има една норма, да знае, че въ него има две цѣнности - душата и духа. Умътъ и сърцето сѫ дарби въ човѣка. Две нѣща човѣкъ трѣбва да знае: не трѣбва да подценява душата и духътъ. Така както ги разглеждамъ, това сѫ майката и бащата на човѣка. Ще обичашъ баща си ще обичашъ духа си. Баща си нѣма да го подценявашъ и майка си нѣма да подценявашъ. Вие казвате: “Какво е Духътъ?” -Това е бащата на човѣка. -“Какво е душата?” - Това е майката на човѣка.



Та рекохъ сега, въ сегашиятъ вѣкъ ние казваме, че Богъ е нашъ Баща. Той е Бащата, който се проявява вътре. Дѣ се проявява Той? - Въ душата ни, проявява се въ ума ни чрезъ свѣтлината, въ сърцето чрезъ топлината и въ нашата воля чрезъ силата си. Но единственото мѣсто, кѫдето можемъ да познаемъ Бога и да Го намѣримъ, това е нашиятъ духъ. Ако умътъ има свѣтлина, можемъ да го познаемъ. Трѣбва да познаемъ Бога и въ нашата душа. Ако тамъ има топлина, можемъ да Го познаемъ. Въ топлината зреятъ всички благородни чувства у човѣка. Не могатъ въ душата ти да се родятъ тия хубави чувства, ако нѣмашъ Божествена топлина. Новата религия е дете на старата религия. Всѣка религия, която не ражда, тя не е естествена религия. Че ако единъ човѣкъ има умъ и неговиятъ умъ не ражда мисли, тогава защо му е умътъ? И ако има едно сърце и то не ражда чувства, тогазъ защо му е сърцето? И ако има една воля и тя не ражда сила, тогава защо му е волята?



Следователно умъ, който ражда мисли, сърце, което ражда чувства и воля, която ражда сила, това сѫ нѣща, съ които трѣбва да се занимаваме. Умътъ трѣбва да ражда найхубавитѣ мисли и после не само да ги раждашъ хубавитѣ тѣзи мисли, но трѣбва и да ги отхранишъ. Мислитѣ трѣбва да ги отхранвате. Ако ти не знаешъ какъ да отхранвашъ мислитѣ и да ги пазишъ, то ще ги осакатишъ. Понеже хубавитѣ мисли, които ний придобиваме, тѣ влизатъ въ строежа на нашето тѣло. Хубавитѣ чувства, които придобиваме, влизатъ сѫщо въ строежа на нашето тѣло и хубавитѣ постѫпки. Значи разбранитѣ мисли, разбранитѣ чувства и разбранитѣ постѫпки, които приемаме, влизатъ въ строежа на сегашното ни тѣло. Религията не трѣбва да бѫде нѣщо отвлечено. Този свѣтъ е нѣщо, отражение на нѣщо вътрешно. Свѣтътъ, който виждаме, е проектиранъ, като на едно платно, на единъ екранъ се проектира нѣщо въ голѣмъ размѣръ. Единъ човѣкъ, който иска да разбере реалния свѣтъ, той трѣбва да се обърне в обратна посока, той трѣбва да се вглѫби въ себе си. Само че, като се вглѫбява въ себе си, той може да заспи. Ще започнете вглѫбяването съ изучаването на най-малкитѣ нѣща въ свѣта. Изучавайте свойството на една хубава ваша мисъль. При кои условия се ражда тя въ васъ. Изучавайте свойствата на едно ваше благородно чувство при какви условия се ражда то. Имайте си една малка книжка и когато ви дойде една хубава мисъль или едно хубаво чувство, забележете деня и часа, какво е било времето, дали е било облачно, вѣтровито; после дали е било лѣтно време, зимно време и прочие, за да разберете какъвъ е произходътъ на вашата мисъль и какво ви е дадено. Една мисъль, която се роди презъ пролѣтьта, има едно свойство; роденото презъ лѣтото - друго свойство; аю родената презъ есеньта и зимата - друго свойство.



Зароди се цѣлъ единъ разговоръ между Христа и тая самарянка при кладенеца. Тя не може да разбере, работата е непонятна за нея. Когато Христотъ й говори за живата вода, тя разбира обикновената вода и казва: “Нѣмашъ почерпало да извадишъ вода.” Та когато азъ ви говоря за мисъльта и вие ще ме разберете както самарянката. И вие ще кажете: “Дайте ми почерпало да мога да извадя отъ тази вода.” Христосъ каза на самарянката: “Иди и повикай мѫжа си.” А пъкъ кой е мѫжътъ? - Умътъ. Тя бѣше безъ мѫжъ, понеже не можеше да мисли.



И вие, ако не можете да мислите, тогазъ вашата мисъль е неразбрана. Сега трѣбва да имате единъ умъ. Ако сте безъ умъ, тогава нѣмате мѫжъ. Всѣки иска да бѫде мѫжественъ. Ти не можешъ да бѫдешъ мѫжественъ, ако нѣмашъ умъ. Ти не можешъ да бѫдешъ устойчивъ, ако нѣмашъ сърце, сърцето е, което дава устойчивость на характера. Умътъ дава мѫжество, а пъкъ сърцето дава устойчивость. Затова мѫжътъ се отличава съ сила, а жената съ устой. Тури една жена въ кѫщи и ще видишъ цѣлата кѫща ще е пълна само въ нѣколко години и съ какво ли не: гардероби, тигани, сѫдини, паници, малки петала, че панталони, обуща, кълба, вретена. Азъ сега пренасямъ факта отъ външния животъ въ вътрешния. Всичко, което става отъ вънъ, става и въ насъ. Често въ хората има единъ битъ-пазаръ. Не е необходимо да имашъ толкова много. Тебе ти трѣбва много малко: една стомна, една малка чашка, една масичка, единъ столъ, единъ тиганъ, малко хлѣбъ, нѣколко ябълки и свършена работа. А пъкъ ти мислишъ да имашъ 100-200 овце, хиляди говеда, да имашъ нѣколко милиони - 10, 15, 20 милиона и т.н.



Има човѣшки мисли, които струватъ по 15 000. За да се образува тази мисъль, нейната материя не е дошла отъ земята, но тя е дошла отъ далечнитѣ пространства - специални сѫщества сѫ я донесли. Азъ сега говоря за известни мисли. Нѣкой пѫть ти имашъ една мисъль и мислишъ, че тя е дошла въ тебе така. Не. Това е резултатъ отъ едно възвишено сѫщество, което отъ обичъ къмъ васъ ви е дало тази мисъль и се връща назадъ. Всички хубави, свѣтли мисли и свѣтли чувства сѫ подаръци отъ онѣзи ваши приятели, които ви обичатъ и сѫ ви донесли тѣзи подаръци. Може въ годината да имашъ един такъвъ подаръкъ и тогазъ за втората година или за следующата година животътъ ви се промѣнява. Но нѣкой пѫть ние не оцѣняваме тѣзи мисли и казваме: “Защо ни сѫ тѣзи мисли?” И ги туришъ настрани. Не, хвани тази мисъль. Тази мисъль ти носи благословение отъ Бога. Всѣка разбрана мисъль, всѣко разбрано чувство и всѣка разбрана постѫпка сѫ едно велико благословение. И всички велики хора се отличаватъ съ това, че тѣ ги оценяватъ.



Христосъ казва: “Азъ имамъ ястие да ямъ. И моята задача е да слугувамъ. Не дойдохъ да изпълня своята воля, не дойдохъ да живѣя както искамъ, но дойдохъ да изпълня Волята на Отца, Който ме е изпратилъ.” И вие сте изпратени на земята да изпълните една мисия. Тази мисъль е най-първо въ това да се научите да възприемете хубавитѣ мисли, чувства и постѫпки. И ако научите това, като заминете на другия свѣтъ, вий много сте придобили. И отъ тамъ насетне ще имате да учите много други нѣща. Сега ви пожелавамъ следното: тази мисъль, която ви дадохъ днесъ приемете я и мислете върху нея, за да имате Божието благословение.



Отче нашъ



6 ч.2 м.



(При огнището всички съ Учителя направихме паневритмичнитѣ упражнения. Отлично слънце грѣе.)



Недѣлно утринно слово



16 юлий 1939 г., Рила,



Второто езеро Елъ-Буръ