"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание





ЧЕТИРИТѢ ОТНОШЕНИЯ



Отче нашъ

“Ще се развеселя”



Ще прочета нѣколко извадки върху Мѫдростьта.



“Духътъ Божий”



Въ свѣта има четири математически отношения. Съвременнитѣ хора едва сѫ започнали да изучаватъ дветѣ отъ тѣзи отношения: отношенията на сърдцето и отношенията на волята. Изобщо едва сега хората сѫ започнали да съзнаватъ отношенията на духа и отношенията на душата. Въ частность обаче, мнозина отричатъ душата т. е. тѣ не съзнаватъ дали иматъ душа или нѣматъ. Тѣ не могатъ да направятъ разлика между сърдцето и душата си. Тѣ не съзнаватъ, въ какво се заключава тази разлика. Подъ думата “душа” азъ разбирамъ цѣлата вселена, съ всички материални свѣтове, цѣлото пространство, което е обгърнато отъ душата. Душата включва всичко въ себе си. Подъ думата духъ азъ разбирамъ онази сила, която работи въ това безкрайно пространство. Подъ думата умъ азъ разбирамъ свѣтлината, която освѣтява това пространство всички твърди мѣста, които сѫществуватъ въ свѣта. За мене поне е така, а за васъ какъ е, не зная.



Следователно човѣкъ трѣбва да има ясна представа за тия четири нѣща. Човѣкъ трѣбва да има ясна представа за твърдата материя, върху която е поставена основата на живота. Докато не разбирате основата на твърдата материя, вие не можете да се справите съ физическия животъ. При това, вие трѣбва да разбирате и законитѣ на водата. Водата представя сърдцето. Водата е отражение на живота на сърдцето. Ако не разбирате законитѣ на водата, вие не можете да разберете и живота на сърдцето. Когато говоримъ за твърдата материя, за сегашното състояние на земята, въ химията ние разбираме елемента вѫглеродъ. Подъ думата “вода” въ химията разбираме елемента водородъ. Най-после ние трѣбва да разбираме и законитѣ на въздуха, законитѣ на кислорода и на азота. Сѫщо така трѣбва да разбираме и законитѣ на свѣтлината. Свѣтлината е свързана съ знанието. Тъй щото, ако вие нѣмате тѣзи три състояния, т.е. ако не можете да разбирате твърдата, течната и въздухообразната материя, ако не познавате законитѣ, отъ които тѣ се управляватъ, вие не можете да се запознаете съ Мѫдростьта. А трѣбва да познавате Мѫдростьта. Мѫдростьта е область, която примирява всичкитѣ противоречия въ живота. Най-непримиримитѣ нѣща изъ областьта на живота намиратъ примиряване въ Мѫдростьта.



Запримѣръ вие изваждате една кокошка отъ курника си и намирате, че е въ реда на нѣщата да я заколите и изядете, но когато дойдатъ до васъ, когато васъ изяждатъ, неприятно ви е. Щомъ ви е приятно да изядете кокошката, сѫщо така приятно трѣбва да ви е, когато изяждатъ и васъ. Често съмъ срѣщалъ мѫже, които сѫ се оплаквали отъ женитѣ си, както и жени, които сѫ се оплаквали отъ мѫжетѣ си. Нѣкой мѫжъ казва за жена си: “Изяде ме тази жена!” Рекохъ му: “Напусни я тогава.” - “Не, нека си е при мене, че ако ще да ме изяде. Обичамъ я.” Има единъ стихъ въ Евангелието, който казва: “Който ме яде, той има животъ въ себе си.” Значи, Христосъ изпитва приятность, когато го ядатъ. “Който пие кръвьта ми и яде плътьта ми, той има животъ въ себе си.” Споредъ това учение, приятно е на човѣка да го ядатъ съ любовь, но лошо е, когато го ядатъ безъ любовь. Нѣма по-голѣмо страдание за човѣка отъ това да го ядатъ безъ любовь, но когато го ядатъ съ любовь, това е много приятно.



Ето какво разбирамъ да ядатъ човѣка съ любовь. Запримѣръ единъ човѣкъ взима едно кокоше яйце безъ любовь и го опражи и изяде, това е лошо за самото яйце. Но ако той обича това яйце и го пази въ джоба си, добре е за яйцето. Още по-добре е за яйцето, ако го тури подъ една квачка да се излюпи. По този начинъ той му дава животъ. Следователно по сѫщия начинъ, нѣкои хора, като те изяждатъ, даватъ ти животъ. Други хора, като те изяждатъ, нищо не ти даватъ.



И тъй, знанието е потрѣбно въ свѣта. Нѣкои религиозни хора казватъ, че знанието възгордява. Това е единъ кривъ пѫть. Възгордяватъ се само онѣзи невежи хора, които сѫ проучили една книга и мислятъ, че всичко знаятъ, че сѫ учени хора. Обаче онѣзи, които сѫ придобили своето знание чрезъ трудъ, тѣ никакъ не се възгордяватъ. Затова [и] теорията, споредъ която нѣкои вѣрватъ, че свѣтътъ ще се развали отъ учени хора, не е права. Свѣтътъ се разваля отъ глупави хора. Домътъ се разваля отъ глупави жени, а не отъ умнитѣ. Азъ считамъ всѣки човѣкъ, който работи за себе си, е лошъ. Отъ това становище всѣки човѣкъ, който работи само за себе си, е лошъ. Онзи, който работи за ближния си, той е добъръ. Лошевината на лошия човѣкъ се заключава въ това, че той иска благото само за себе си. Тогава ние считаме такива хора, че живѣятъ само за себе си, вследствие на което, се заражда една борба. Въ това отношение силниятъ всѣкога има право.



И тъй, думата “мѫдрость” изразява известни сѫщества, които иматъ всичкото знание, всичката сила въ свѣта. Сѫществата на Мѫдростьта сѫ създали цѣлата вселена. Следователно цѣлиятъ животъ на земята, всичко това, което сега става, се дължи все на тия разумни сѫщества. Тѣзи сѫщества постѫпватъ съ насъ както учителитѣ съ своитѣ ученици. Понѣкога тѣ размѣстватъ ученицитѣ, турятъ едного на едно мѣсто, другиго на друго мѣсто; едного изпѫждатъ отъ класъ, другиго оставатъ; едного турятъ близо до себе си, другиго - далечъ. Както учителитѣ правятъ съ ученицитѣ си каквото искатъ, така постѫпватъ съ хората и разумнитѣ сѫщества. Тѣ всѣкога постѫпватъ справедливо, но хората, като не разбиратъ този пѫть, по който тѣ ги рѫководятъ, намиратъ известни противоречия.



Запримѣръ разумнитѣ сѫщества нѣкога изпращатъ една душа на земята въ формата на красива жена и изпращатъ десеть мѫже следъ нея да я учатъ. Като тръгнатъ тѣзи мѫже подиръ нея, казватъ й разумнитѣ сѫщества: “Направи тѣзи мѫже да станатъ по-добри.” Какъ ще ги научи, какъ ще ги направи по-добри? За да ги направи по-добри, тя трѣбва да знае мѫдро да имъ говори. При единъ богатъ американецъ отъ Ню-Йоркъ, но голѣмъ скѫперникъ, идвали различни хора, мѫже и жени, отъ различни възрасти и положения, да му искатъ помощь, но той отказвалъ на всички. Билъ около 50-60 годишенъ. Единъ день при него идва една млада, красива мома, която му се поклонила много учтиво и му казала: “Господине, имамъ една молба къмъ Васъ.” Той веднага се усмихналъ, сърдцето му трепнало и казалъ: “Госпожице, на ваше разположение съмъ. Кажете, какво искате.” - “Можете ли да ми дадете 25 хиляди долара на заемъ?” - “На ваше разположение съмъ.” - “Тогава да подпиша?” - “Нищо не е нужно. Заповѣдайте, вземете сумата. И когато обичате, пакъ заповѣдайте. На вашитѣ услуги съмъ. Кажете ми кѫде живѣете. Дайте адреса си. И не ме забравяйте, минавайте по-често покрай мене.” После единъ отъ неговитѣ приятели му казва: “Защо си толкова глупавъ, да давашъ такава сума на тази мома?” Сладъкъ езикъ има тя. Като влиза и му заговаря, той се промѣня коренно и е готовъ да й услужи съ всичко, отъ което се нуждае. Той си казва: “Богатъ човѣкъ съмъ, имамъ много пари, но това, което тази мома внесе въ мене, струва много повече отъ тѣзи 25 хиляди долари.”



Сега вие можете да критикувате възможно ли е това или не е възможно. Каквото и да говорите, това е възможно. Нѣкой се моли на Господа, но Господь не му отговаря. Другъ се моли, Господь му отговаря. Защо на първия не отговаря? - Защото не знае, какъ да се моли. Той не знае, какъ да говори на Господа. Сладко трѣбва да се говори на Господа. Който не знае, какъ да говори на Господа, щомъ отиде при Него и започне да му говори, Господь казва: “Изпѫдете този човѣкъ навънъ, той не знае още, какъ да говори, не се е научилъ да говори. Изпратете десеть мѫже подиръ него, тѣ ще го научатъ.” Нѣкой е сиромахъ? Защо? - За да се научи сладко да говори, да стане езикътъ му сладъкъ. Като богатъ, човѣкъ се държи съ достойнство, но като осиромашѣе, той се сгушва, свива се. Сиромахътъ трѣбва да знае, че неговото спасение и богатство седятъ въ езика му.



Спасението на човѣка седи, освенъ въ неговия езикъ, още и въ ларинкса му. Какъвъ примѣръ имаме съ прочутата пѣвица Аделина Пати. Тя получила записъ отъ 25 хиляди долари, които трѣбвало сама да получи отъ пощата. Отишла въ пощата, но директорътъ на пощата й казалъ: “Извинете, госпожо, не ви познавамъ. Донесете нѣкакво доказателство, че действително сте вие, за да ви дадемъ паритѣ.” Тя влиза въ общото отдѣление и започва да пѣе. Веднага всички посетители и чиновници се събиратъ около нея. Дохожда и директорътъ. Като чуватъ гласа й, всички я познаватъ и директорътъ казва: “Дайте й паритѣ.” Ако човѣкъ не знае да пѣе, той ще вземе торбата и ще почне да проси отъ врата на врата. Кое е по-хубаво: да знае да пѣе човѣкъ или да проси отъ врата на врата? Нѣкой казва: “Азъ не искамъ да бѫда богатъ човѣкъ.” Това значи, че не иска[ш]ъ да проявишъ ума си. Не е достатъчно само да бѫде човѣкъ богатъ, но той трѣбва да знае, какъ да вложи богатството си, паритѣ си въ работа. Нѣкой казва, че не знае да пѣе. Какъ ще пѣе, когато заема само пози? Той мисли, като пѣе, да произведе ефектъ върху слушателитѣ си. Който пѣе, той трѣбва да пѣе само за себе си. По-добра публика отъ самия човѣкъ, който пѣе, нѣма. Той най-добре разбира отъ пѣнието.



И тъй, всички ние трѣбва да бѫдемъ изразъ на Божественото начало въ насъ. Богъ е вложилъ хиляди дарби у насъ, които отъ памти вѣка седатъ неразработени. И следъ всичко това тѣ седатъ и чакатъ Господь да ги спаси. Нѣкой има 400-500 декара земя, която не обработва, но оставилъ да се покрие съ плевели, съ треви и ходи да купува лотарийни билети, да печели отъ тѣхъ. Той очаква по нѣкакъвъ начинъ да спечели единъ милионъ лева. Имаме единъ българинъ, нашъ познатъ въ Патагония, който отъ 20 години насамъ 240 си купува билети лотарийни, дано спечели нѣщо, да се върне въ България, но горкиятъ нищо не печели.



Наскоро единъ нашъ приятель, който ходилъ въ Милано, ни разправяше единъ интересенъ случай. Въ това време се разигравала държавната лотария.” Гледамъ, казва той, единъ англичанинъ седи и мисли нѣщо. Вземе единъ билетъ, спечели 15 хиляди лева. Следъ това се изгуби за известно време, после пакъ се яви, пакъ купи билетъ, пакъ спечели.” Защо? - Този човѣкъ разбира законитѣ на лотарията, знае които билети печелятъ. И въ лотарията има закони, които трѣбва да се знаятъ. Нищо не става произволно. Запримѣръ ако човѣкъ отиде нѣкѫде или предприеме нѣщо, все мисли, че сто на сто ще спечели, той нищо нѣма да спечели. Докато въ душата на човѣка има едно малко колебание, има вероятность нѣщо да спечели, но ако е много самоувѣренъ, че ще спечели, той нищо нѣма да спечели. Защото забележете, щастието на човѣка се корени въ неговото сърдце. Между мозъчната и симпатичната нервна система въ човѣка, именно подъ лъжичката се намира трети центъръ. Този центъръ подсказва на човѣка какъ ще се наредятъ работитѣ му. Нѣкой човѣкъ е мраченъ, неразположенъ, роботитѣ му не вървятъ, но въпреки всичко, нѣщо подъ лъжичката му подшепва, че работитѣ му ще се оправятъ. Той не вижда никакъвъ изходъ отъ положението си, но това чувство, което му подшепва, че работитѣ му ще се оправятъ, не се лъже. Както му казва това чувство, така и става.



На какво отдавате силата на младата мома, която запалва сърдцето на младия момъкъ? Казватъ, че младиятъ момъкъ се е влюбилъ. Не се е влюбилъ той, но запалилъ се е и гори. Младата мома казва на момъка: “Или ще ме слушашъ, или ако не ме слушашъ, така ще те изгоря, че пепель нѣма да остане отъ тебе.” Той й казва: “Ще те слушамъ.” - “Добре, ако ме слушашъ, човѣкъ ще станешъ. Тогава ще ти кажа, какво ще правишъ. Ако не ме слушашъ, на пепель ще станешъ.” Питамъ: при това положение, какъ да не я слуша? Нѣкой пѫть момъкътъ запалва сърдцето на момата и казва: “Слушай, ако не ме слушашъ, отъ тебе пепель нѣма да остане.” Законътъ е вѣренъ. Сега питамъ кое е най-хубавото: да горимъ или да не горимъ? Отъ две възможности, все трѣбва да се избере едната. Казвате, че горенето е лошо нѣщо. И азъ съзнавамъ това и азъ съмъ съгласенъ съ васъ, лошо нѣщо е горенето. Но и ако не гори човѣкъ и то е лошо. Представете си една зима, при която температурата е около 30 градуса и нѣма горене, какво ще правите при такъвъ студъ? Значи лѣтно време може безъ горене, а зимно време трѣбва да има горене.



Всички вие, които сте нещастни, всички хора сѫ нещастни по причина на това, че не сте намѣрили нѣкой, който да ви запали. И то на свѣтъ да ви запали. Мнозина говорятъ за любовь, но азъ виждамъ, че тѣхната любовь дига само димъ. Любовь, която произвежда недоволство, не е любовь, нито е знание. Истинската любовь се придружава съ мѫдрость. Онзи човѣкъ, който ви люби, той има въ сърдцето си. Има една любовь, въ която петтѣ добродетели сѫ съединени въ едно. Въ любовьта има една велика прозорливость. Онзи, който те люби, той е прозорливъ и вижда всичкото твое бѫдеще. На сѫщото основание Богъ знае всичко за насъ, защото ни обича. За Него всичко е открито. И ако хората обичаха Бога, тѣ щѣха да иматъ всичката прозорливость.



И тъй, знанието трѣбва да започне. Откѫде трѣбва да започне? Въ знанието има единъ основенъ тонъ. Основниятъ тонъ не е Любовьта. Основниятъ тонъ на Любовьта е началото на живота. Основниятъ тонъ на живота е Истината. Ти не можешъ да разбирашъ живота, ти не можешъ да разбирашъ Мѫдростьта, ако нѣмашъ основния тонъ на Истината. Казано е: “Истината ще ви направи свободни.” И когато се даде основния тонъ на живота, тогава се явява Любовьта. Любовьта подкрепва живота, но Истината дава основа на живота - да се прояви. И ако ние нѣмаме Истината, тогава животътъ у насъ не може да се прояви. Тогава и Мѫдрость не може да имаме. Ти трѣбва да имашъ желание да научишъ нѣщо. Знание трѣбва.



Представете си, че азъ ви давамъ едно яйце отъ боа или змийско яйце, което вие държите въ рѫката си. Докато го държите въ рѫката си, това яйце е безопасно за васъ. Но ако речете да измѫтите това яйце, змията, боата, която излѣзе отъ него, ще ви погълне. Следователно има известни знания, които, докато сѫ въ зародишъ, не сѫ опасни. Вие трѣбва да знаете това. Обаче знанието е подобно на яйцата на боата. Оставишъ ли зародишитѣ на това знание да се измѫтятъ, това знание ще ви погълне. То става опасно за васъ. Да допуснемъ, че вие имате знанието да хипнотизирате хората. Но всички закони въ природата иматъ и обратни реакции, понеже въ дъното на битието седи Богъ, Който наблюдава постѫпкитѣ на всички хора. Когато види, че човѣкъ злоупотрѣбява съ великитѣ закони, Богъ му дава първия урокъ. Като се оженишъ, че родишъ единъ синъ, който ще те хипнотизира. Можешъ да родишъ една дъщеря, която сѫщо може да те хипнотизира.



Много хора се страхуватъ отъ дявола. Нѣма защо да се страхуватъ. Защото дяволътъ не живѣе въ свѣта, въ който и ние живѣемъ. Той живѣе извънъ свѣта и си служи съ дилафи. Той не разбира законитѣ на свѣта, но си служи съ куки, съ които вади човѣка отъ свѣта, въ който живѣе и отвънъ се разправя съ него. Той отдалечъ хваща съ тия куки. Ето защо дяволътъ е неуязвимъ. Нѣкой хука дявола, но трѣбва да знае, че неговитѣ думи нѣма да хванатъ, нѣма да стигнатъ до дявола. Той е Луциферъ! Той е свѣтлина, като ангелъ е той и е непристѫпенъ, безсмъртенъ. Твоитѣ думи, твоитѣ плюмки ще паднатъ върху самия тебе. Ако си старъ, ще паднатъ на брадата ти. Азъ съмъ давалъ много примѣри за дявола. Българинътъ обича да говори за дявола. Дяволътъ често говори на човѣка: “Слушай, съ мене да не се занимавашъ. Нищо лошо не трѣбва да говоришъ за мене.” Единъ день дяволътъ намислилъ да даде единъ добъръ урокъ на човѣка. За тази цель той внесълъ въ него желанието да има едно хубаво магаре. Човѣкътъ отишълъ на пазаръ да си купи магаре. Тамъ видѣлъ едно младо, красиво магаре и пожелалъ да го купи. Запиталъ за цената му и го купилъ. Това магаре не било никой другъ освенъ дявола, който се превърналъ въ магаре. Селянинътъ завелъ магарето дома си. Той казалъ на жена си: “Жена, отсега нататъкъ работитѣ ми ще тръгнатъ добре.” - “Ще видимъ”, казала жената. Единъ день той завелъ магарето на чешмата да го напои. Обаче, магарето влѣзло въ курната* и оттамъ показвало ушитѣ си. Като дошълъ единъ човѣкъ да точи вода отъ чешмата, селянинътъ му казалъ, [че] магарето влѣзло въ курната и не може да го извади. Човѣкътъ погледне къмъ курната, но никакво магаре не вижда. - “Защо ме лъжешъ?” Взелъ, че го набилъ. Дохожда втори човѣкъ и селянинътъ и на него казва, че магарето му е влѣло въ курната и се виждатъ само ушитѣ му, но не може да го извади самъ. Поглежда човѣкътъ въ курната, нищо не вижда. И той го набива добре. Но магарето току показва ушитѣ си презъ курната и селянинътъ се чуди какво да прави. Като го набили десетина пѫти, най-после селянинътъ погледналъ къмъ магарето и казалъ: “Сега и да те виждамъ, не смѣя нищо да кажа. Ще си мълча.” Както виждате, дяволътъ турилъ на тѣсно този селянинъ, далъ му единъ урокъ да не говори лошо за него.



Дяволътъ може да постави човѣка въ такова положение, както единъ турчинъ, ходжа билъ поставенъ отъ единъ, който дошълъ да вземе пари на заемъ отъ него. Той взима отъ него 200 лири на заемъ, като се обещава да му плаща по сто на сто лихва. Шесть месеца плащалъ редовно и го запиталъ: “Доволенъ ли си отъ това, което ти давамъ?” - “Доволенъ съмъ.Ами майката на паритѣ?” - “За майката не питай, остави я настрана.” Той изялъ половината, а половината оставилъ настрана.



Рекохъ, когато човѣкъ има смѣтки съ дявола, последниятъ ще изяде половината, а само половината ще ти даде. И въ Писанието е казано да не се говори лошо за дявола, за злото въ свѣта. Сега ние разбираме, че като постѫпваме по нѣкакъвъ начинъ, или като постъпватъ хората по нѣкакъвъ начинъ спрѣмо насъ, че това е несправедливо. Отъ ваше гледище е така, но въ сѫщность не е. Запримѣръ какъ ще убедите сега съвременнитѣ хора да не се биятъ? Както и да ги убеждавате, невъзможно е да ги убедите да не воюватъ помежду си. Само по единъ начинъ хората могатъ да не воюватъ - ако се превъзпитатъ. Хората трѣбва да възприематъ съвършено други възгледи, да се убедятъ, че има само единъ Господь въ свѣта, само една Мѫдрость, само една Любовь, само една Истина. Ако хората вървятъ по този начинъ, това е възможно, но понеже половината отъ тѣхъ вървятъ по пѫтя на Луфицера, това е невъзможно. Хората казватъ, че трѣбва да добиятъ свободата си. Тѣ иматъ свобода, но не могатъ да я пазятъ. Свободата се добива само по закона на Мѫдростьта. Свободата се пази само по закона на Мѫдростьта. Добритѣ хора иматъ силата въ себе си. Богъ е вложилъ силата въ тѣхъ.



Сега вие ще отидете при единъ богатъ човѣкъ да се молите да ви даде пари. Че вие постѫпвате много глупаво. Защо да не се молите дъщерята на този богатъ човѣкъ да се разболѣе и вие да отидете да я лѣкувате? По този поводъ вие ще се запознаете съ цѣлото семейство и за услугата, която сте му направили, ще получите, колкото пари искате. Вървите съ нѣкой богатъ човѣкъ, накарайте го да стѫпи нѣкѫде на високо мѣсто и оттамъ да скочи, да изкълчи крака си и после вие да му го поправите. По този начинъ той ще ви възнагради добре. Докато вие само му разправяте за Господа и казвате, че вѣрвате въ Нѣго, той ще ви отговори: “Азъ пъкъ въ такъвъ Господь не вѣрвамъ.” Обаче, като си счупи крака, вие му го поправите, той ще повѣрва въ знанието ви. Като намѣстишъ крака му, той ще види, че въ тебе има знание. И тогава ти ще му кажешъ, че твоето знание не се изкупува лесно. Ще кажешъ, че за намѣстване на крака му трѣбватъ не по-малко отъ десеть хиляди лева. Какво струватъ десеть хиляди лева за единъ милионеръ? Въ този смисълъ мога да ви приведа много примѣри, но като се говори на хората за пари, тѣ се докачатъ. Като се говори за млади моми и момци и тѣ се докачатъ. Като се говори за учители, за ученици, за свещеници всички се докачатъ.



Изобщо съвременниятъ свѣтъ е такъвъ, че трѣбва да бѫдете много внимателни, много трезви въ думитѣ си. Азъ не искамъ да засѣгамъ въпроситѣ лично. Нѣкой казва, че не може да угоди на никого. Нѣма какво да угаждава на хората. Минавамъ покрай нѣкой човѣкъ и изпитвамъ едно желание да си купя лотариенъ билетъ. Това желание е негово, той иска да си купи лотариенъ билетъ, да спечели единъ милионъ. Нѣкой купува лотариенъ билетъ за мене. Той мисли, че като се свърже съ мене, ще спечели. Не, не си хабете паритѣ, азъ не съмъ късметлия човѣкъ. Който иска да купува лотарийни билети, азъ ще го посъветвамъ да дойде при мене, да му дамъ магическата тояжка, да се научи кѫде има заровено богатство. Ако нѣкой е много закъсалъ въ положението си, но има красива дъщеря, азъ ще му кажа, кѫде има богатство. Когато живѣхъ на улица Опълченска 66-ти номеръ, дойде при мене една баба и ми казва: “Синко, много те обикнахъ, ще ти кажа кѫде има заровено богатство. Цѣли три тенекии богатство има на едно мѣсто.” - “Бабо, мене не ми трѣбватъ пари.” Седи при мене единъ приятель и азъ му рекохъ: “Понеже ти искашъ да станешъ богатъ, иди съ тази баба заедно да намѣрите паритѣ.” И той отиде съ нея, ровиха, но нищо не намѣриха. Азъ зная, че едно богатство, което е заровено въ земята преди 20 и повече години, не може да се намѣри. Почвата постоянно се мѣсти. На четири - петь сантиметра поне, но все ще се премести. Премѣсти ли се, не може повече да се намѣри това богатство. Оттукъ - оттамъ ще ровите, но все малко нѣма да ви достига. Нѣкои изчислявали това злато на 750 милиона. Като се знае, че относителното тегло на златото е 19, можете да си представите каква тежесть представя то. Три тенекии злато е това!



Като говоря по този начинъ за златото, азъ не искамъ да създавамъ нѣкаква реакция у васъ. Имайте стремежъ къмъ златото, стремете се къмъ него, търсете го, но въ всички направления. Да бѫде човѣкъ богатъ съ вѣра; да бѫде човѣкъ богатъ съ сила; да бѫде човѣкъ богатъ съ свѣтлина; да бѣде човѣкъ богатъ съ свобода; да бѫде човѣкъ богатъ съ добродетели; да бѫде човѣкъ богатъ съ здраве. Да бѫде човѣкъ богатъ съ речьта си. Да бѫде човѣкъ богатъ съ гласъ, даденъ отъ природата. Това, което обикновениятъ човѣкъ не може да изкара за цѣла година усиленъ трудъ, единъ пѣвецъ може да го изкара само за една вечерь. Той изкарва около 50-60 хиляди лева. А нѣкои пѣвци изкарватъ и повече. Значи, пѣвецътъ е по-ученъ. Сѫществува единъ законъ, който опредѣля нѣщата. Любовьта е сила, която разтваря сърдцата на хората. Ако ти имашъ истинска любовь къмъ природата, тя ще ти разкрие такива тайни, че ще направи живота ти сносенъ. Ако ти постоянно я човъркашъ и не вѣрвашъ въ това, което имашъ, тя ще ти го вземе и него. Тогава нищо нѣма да имашъ.



Въ себе си азъ виждамъ вашитѣ желания. Сега, като ви гледамъ, азъ виждамъ, какви желания имате. Като наблюдавамъ нѣкоя млада мома, младо момиче, то иска да се ожени за нѣкой младъ, красивъ, богатъ и силенъ момъкъ. И момъкътъ сѫщо иска да се ожени за добра мома, да има хубава жена, хубави деца, да бѫдатъ богати. Тия желания сѫ добри. Нѣма лоши желания въ свѣта. Нѣкой ме пита, добре ли е да се ожени? - По-добро нѣщо отъ това не можешъ да направишъ. Като се оженишъ, ще помнишъ, че си се оженилъ. Като се оженишъ, всичкитѣ ти илюзии ще изчезнатъ и ще помнишъ, какво значи да се жени човѣкъ. Тогава ще се намѣришъ въ реалностьта на живота. Като ядешъ, тогава ще опиташъ какво е яденето. Като го изпиташъ, ще видишъ, че е много хубаво. Често мене ме питатъ, съгласенъ ли съмъ съ женитбата. - Съгласенъ съмъ. - Защо? - Защото, за да дойда на земята, накарахъ двама души да се оженятъ. Иначе нѣмаше да дойда на земята. Единиятъ отъ двамата бѣше решилъ да се покалугерява. Азъ го убедихъ, че и като се ожени, може да служи на Господа. Той ималъ една идея - да служи на Господа, но и като се ожени, нищо не изгуби. Той бѣгаше отъ женитѣ, искаше да отиде въ монастиръ. Той може и като се покалукери, пакъ да мисли за женитѣ въ монастира.



Разправятъ за единъ игуменъ въ единъ руски монастиръ следния анегдотъ. Една вечерь късно той носѣлъ нѣщо въ единъ чувалъ. Игуменътъ го видѣлъ и го запиталъ: “Какво носишъ въ чувала?”- “Отче свети, гѫби нося.” - “Дай да видя, какви сѫ гѫбитѣ.” Отваря чувала и вижда тамъ една млада, красива жена. - “Какая щука”, казалъ игуменътъ и се засмѣлъ. Въ мѫжкитѣ монастири не допущатъ нито една жена. Не само жени не пущатъ, но не пущатъ нито едно женско добиче, нито женско животно - котка или куче. По този начинъ хората сѫ намѣрили срѣдство да не се развращаватъ тия, които сѫ въ монастири. Това е добре, но какво да се прави въ този земенъ монастиръ, въ който има всичко? Да оставимъ настрана тѣзи официални монастири, но какво да се прави въ земния монастиръ, въ който отъ нищо не можешъ да се освободишъ? За този голѣмъ монастиръ именно ни трѣбватъ знания.



И бѫдете увѣрени, че човѣкъ всѣкога заболява не отъ изобилие на живота, но отъ недоимъкъ на животъ. Когато живътътъ въ човѣка отслабне, тогава се явяватъ различнитѣ болести. И съвременниятъ свѣтъ страда не отъ изобилие на любовьта, но отъ недоимъкъ на любовь. Много нѣща сѫ замѣстили любовьта. Като дойде любовьта, човѣкъ се обновява. Всѣки човѣкъ може да се обнови. Съвременната наука, медицината специално прави операции за подмладяване на човѣка. Тѣ прикрепватъ по особенъ начинъ нѣкакви жлези. Любовьта е, която подмладява. Ако въ сърдцето ви влѣзе любовьта, тѣзи жлези се обновяватъ и човѣкъ подмладява. Ако човѣкъ не обича този или онзи, тѣзи жлези се атрофиратъ. Казвате: “Какво е тръгнала тази мома подиръ този момъкъ?” Оставете я да върви. - “Ами, този мѫжъ какво е тръгналъ подиръ жена си?” Оставете го да върви подиръ нея. Въ насъ има една идея на неразбиране. Като влѣзете въ единъ домъ, пожелайте доброто на нози домъ. Пожелайте доброто на децата, на жената, на мѫжа въ този домъ. Ако мѫжътъ на нѣкоя жена не е добъръ, вие кажете: “Добъръ е твоятъ другарь.” Като казвамъ така, азъ изхождамъ отъ следното положение: този човѣкъ върви по единъ плъзгавъ пѫть. Ако и азъ съмъ на неговото положение, непременно ще падна и ще се окалямъ, плъзгавъ е пѫтьтъ.



Свѣтътъ е единъ хлъзгавъ пѫть. И отъ незнание и неразбиране на нѣщата, хората могатъ да се подхлъзнатъ. Отъ незнание на нѣщата, ние правимъ много погрѣшки. Въ природата нищо не отива напразно. Всичко, каквото правите, ще послужи за благо въ природата. Вие не можете да харчите енергиитѣ на природата както искате. Тя ще ви впрегне на работа. Ние не сме по-умни отъ нея. Тя ще си вземе и капиталътъ, и лихвитѣ. Ето защо всички ние трѣбва да бѫдемъ много внимателни съ нея. Дойдемъ ли до нея, абсолютно никаква лъжа. За природата ти трѣбва да бѫдешъ като отворена книга. По отношение на природата ти трѣбва да бѫдешъ много чистосърдеченъ, безъ никаква лъжа. Затова въ ума си не допущай никаква тъмнина и въ сърдцето си никакво безлюбие. Ако искате да ви върви, така трѣбва да постѫпвате.



Тъмнината, лъжата, безлюбието е нѣщо външно. Нѣкой казва: “Азъ излъгахъ.” Поправи тази лъжа. Въ какво седи лъжата? Имайте предъ видъ, че всѣкога, когато обикнете нѣкого, той ще ви постави на изпитъ. Въ първо време той нищо не ви иска, но като се увѣри, че вие го обичате, той започва да ви иска едно, второ, трето, четвърто и т. н. И при това положение вие трѣбва да бѫдете готови да го задоволите. Не очаквайте само той да иска отъ васъ, но като иска той и вие ще искате. После пакъ той ще поиска, пакъ вие ще поискате и т. н. Така ще има една правилна обмѣна. Не се оставяйте само вие да давате, т.е. само единиятъ да дава. Даването е качество на Бога. Веднъжъ ти ще дадешъ, после той ще даде и т.н. - “Ама който е богатъ, той трѣбва да дава.” Не, и двамата ще даватъ.



Та рекохъ, не губете идеята въ ума си, че сте даровити и че още днесъ можете да постигнете нѣщо. Изгубите ли тази идея отъ ума си, вие ще мислите, че не сте даровити и ще оставите всичко за следното прераждане. Не чакайте никакво друго прераждане. Споредъ мене, вие още въ този животъ, вие умрѣхте и утре ще се преродите. На вечерьта вие пакъ ще умрете, а на сутриньта отново ще се преродите. Всѣки день е едно прераждане. Ако човѣкъ всѣки день не се преражда, животътъ нѣма смисълъ на земята. Казвате: “Прераждатъ ли се хората?” Прераждатъ се, но тѣ криво разбиратъ идеята за прераждането. Прераждането е законъ за подобрение на живота. Прераждането подразбира благоприятнитѣ условия на живота да прогресиратъ. Днесъ ще свършишъ една работа; утре - друга, това сѫ прераждания. Преражданията, това сѫ дни на живота, а смъртьта това е почивка. Като се раждашъ, ще работишъ, за да се подигнешъ въ живота.



Сега вие се нуждаете отъ нѣкои практически правила въ живота. При мене сѫ идвали млади моми и са ми казвали: “Обичамъ еди-кого си, но той не ме обича. Не можешъ ли да направишъ нѣкакъ да ме обикне?” Рекохъ, азъ мога да направя другъ нѣкой да те обикне, но този, когото ти обичашъ, не мога да го накарамъ да те обикне, защото той обича друга нѣкоя. Азъ не мога да разваля това, което Богъ е направилъ. Азъ никога не мога да разваля една обичь. - “Ама тя не заслужава, или той не заслужава.” - Заслужава или не заслужава, азъ не мога да развалямъ. Ако намѣря нѣкого, който не е обикналъ друга мома, мога да направя да те обикне. Това поне е много лесна работа за мене.



Питатъ ме нѣкои, какво влияние оказва Божествената мисъль върху човѣшката? Ето какво имъ отговарямъ: като срещна едно бедно момиче, на което никой не обръща внимание, азъ ще се спра при него около половинъ часъ. Ще видите какво става следъ това. Следъ това, който мине покрай него, ще се спре, ще започнатъ хората да го разпитватъ, да се занимаватъ съ него, ще стане важно, като че е царска дъщеря. Тъй щото, когато вие се свържете съ Божествения принципъ или когато Богъ хвърли върху васъ само една мисъль, всички хора ще се събератъ около васъ.



Помнете, че Богъ е, Който устройва домове. Когато двама души се влюбятъ, това е отъ Бога. Когато двама се разлюбятъ, това е отъ дявола. Вие не можете да излъжете Господа, да представите безлюбието за любовь. Двама души могатъ да се обичатъ, защото и двамата иматъ животъ. Двама души могатъ да се обичатъ, понеже и двамата сѫ свързани съ Мѫдростьта. Двама души могатъ да се обичатъ, защото Мѫдростьта създава свободата и двамата иматъ свобода. Въ свободата има единъ законъ на преливане. Вие трѣбва да обичате хората, за да имате свобода, за да имате знание. Ако нѣмате любовь къмъ професора, който ви преподава, вие не можете да имате неговото знание не можете да се ползувате отъ него. Ако вие не обичате живота, животътъ не може да мине презъ васъ.



И тъй, Христосъ е дошълъ на земята да научи хората на закона, какъ да изпълняватъ Волята Божия. И хората тълкуватъ, че Волята Божия трѣбва да се върши така, както никой досега не я вършилъ. Богъ изисква отъ насъ да имаме правилни отношения къмъ всички: къмъ богати и бедни, къмъ учени и прости. Като се приближавате къмъ нѣкое дърво или къмъ нѣкое растение, къмъ нѣкое бръмбарче или насекомо, или къмъ нѣкое изворче, вие трѣбва да оценявате онова, което Богъ е вложилъ въ него. Въ дадения случай, като оценявате всичко това, вие се свързвате съ Онзи, Който е създалъ тия нѣща. Като не разбиратъ това, хората погледнатъ къмъ нѣкое малко животно или растение и казватъ: “Това е безъ съдържание.” Често цитиратъ стиха, че Богъ дава Мѫдрость на хората. - Така е, Богъ дава Мѫдрость на онѣзи, които сѫ при Него. Не може да ти даде Господь Мѫдрость, ако ти не Го обичашъ. Това сѫ твърдения. И насъ не могатъ да ни обичатъ, ако не дадемъ нѣщо отъ себе си. Богъ очаква отъ хората да Го обичатъ, понеже много е далъ и тѣ трѣбва да дадатъ нѣщо отъ себе си. Другояче казано: ние трѣбва да дадемъ поводъ на Бога, да се прояви въ насъ.



Вие имате ли съзнание, какво нѣщо е Богъ? Мнозина мислятъ, че като се събератъ мѫжъ и жена на едно мѣсто и започватъ да говорятъ, непременно и Богъ присѫтствува между тѣхъ. Не, не е така. Богъ присѫтствува между хората само тогава, когато всѣка тѣхна постѫпка, всѣка тѣхна мисъль или всѣко тѣхно чувство е проникнато отъ любовь. Когато мѫжътъ хване рѫката на една жена и я стисне, въ това хващане тя трѣбва да усѣти, че има нѣщо въ този мѫжъ, на което тя трѣбва и може да разчита. И после, като говори мѫжътъ, жената трѣбва да чувствува, че въ всѣка негова дума има любовь. Рекохъ, любовьта трѣбва да дойде отнѣкѫде, тя не може да се роди отъ насъ. Дето забележите любовьта, вие трѣбва да я пазите. Не мислете, че вие можете да произведете любовьта. Любовьта иде отъ единъ източникъ и може да мине презъ човѣка. И ако ти знаешъ, какъ да използувашъ тази любовь, тя ще внесе въ тебе животъ. Христосъ казва: “Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единного Истиннаго Бога.”



Сега, като говоря по този начинъ, вие можете да мислите, че азъ засѣгамъ вашия животъ. Не, азъ не засѣгамъ въпроса какъ сте живѣли вие. Азъ отхвърлямъ този въпросъ и вие трѣбва да го отхвърлите. Какъ сте живѣли, оставете този въпросъ настрана. Какво сте мислили за любовьта и това остава настрана. Вие обичате единъ човѣкъ, но задайте си въпроса защо го обичате. Вие може да го обичате за неговото тѣло, за неговото сърдце, за неговия умъ, за неговата душа или за неговия духъ, но важно е въ вашата обичь не влиза ли нѣщо користолюбиво. Щомъ влѣзе нѣщо користолюбиво въ вашата любовь, пазете се отъ него. Користолюбието не е нѣкаква добродетель. Користолюбието е отъ съвсемъ другъ свѣтъ.



Та рекохъ, всички хора се нуждаятъ отъ една добродетель, която да възстанови добринитѣ на тѣхното сърдце. Когато сте свободни, добре е да седнете спокойно и да измѣрите какъ бие сърдцето ви - ритмично или не. Ако сърдцето ти не бие ритмично, това показва, че има нѣщо криво въ твоитѣ чувства. Ако ядешъ и храносмилането ти не става правилно, това показва, че въ тебе има нѣщо криво. Ако мислишъ и работитѣ не ставатъ както трѣбва, има нѣщо криво въ мисъльта ти. Въ единъ хармониченъ животъ, какъвто е Божествениятъ, всички нѣща ставатъ така, както си ги мислите. Тѣ ставатъ много по-добре, отколкото си ги мислишъ. Възложете надеждата си въ вашия умъ, който работи споредъ законитѣ на Божествената свѣтлина. Възложете надеждата си въ вашето сърдце, възложете надеждата си въ вашата сила. Не търсете Бога отвънъ.



Има едно нѣщо, което е свойствено на хората. Когато хората се обичатъ, интереситѣ имъ ставатъ общи. И тогава нѣщата ставатъ преизобилни. Когато хората не се обичатъ, интереситѣ имъ се различаватъ. Като не се обичатъ хората, всичко се харчи напразно. Вследствие на това тѣ нѣматъ тѣзи постижения. Наблюдавайте живота и правете свои заключения. Запримѣръ виждате, че нѣкой човѣкъ е станалъ вѣрващъ. Като вѣрващъ, той непременно трѣбва да претърпи известна промѣна въ своето тѣло, лице, сърдце и т.н. Не стане ли никаква промѣна, той не е станалъ вѣрващъ. Запримѣръ нѣкой човѣкъ, като мине 50-60 години, казва: “Моята работа се свърши вече. Мина моето време.” - Не, човѣкъ и до 120 години трѣбва да има младо сърдце, да бѫде младъ. Сърдцето, душата на човѣка никога не остарява. Тѣлото на човѣка може да остарѣе, но душата му е винаги млада, тя е отъ друга еволюция. Понѣкога, по закона на внушението, като остарѣе тѣлото, човѣкъ започва да мисли, че и душата му, и той цѣлъ е остарѣлъ. Сърдцето и душата не остаряватъ, а що се отнася до тѣлото, вие трѣбва да знаете, какъ да го обновите. Едно трѣбва да знаете: ако устнитѣ на човѣка станатъ много дебели, опасна му е работата. Ако устнитѣ изтънеятъ много и това е друга опасность. Ако носътъ стане много широкъ, опасна е работата на човѣка, но ако носътъ стане много тънъкъ, изтънѣе и това е опасна работа. Ако носътъ стане много кѫсъ, има една опасность; ако стане много дълъгъ - друга опасность. Ако челото на човѣка е ниско, има една опасность, но ако стане много високо, има друга опасность. Това сѫ противоположности, които вие трѣбва да разбирате. Единъ съвремененъ християнинъ или единъ какъвъ и да е човѣкъ, трѣбва да знае, какъ да работи за придобиване на червения цвѣтъ въ себе си. Нѣкои, като искатъ да иматъ червени устни, току се мажатъ съ червена боя. Щомъ искате да имате червени устни, вие трѣбва да работите всѣки день по половинъ часъ върху свѣтлината, да възприемате червения цвѣтъ на свѣтлината.



Тукъ наскоро мина една полякиня, много даровита, но очитѣ й изкривени, липсва й нѣщо сѫществено, разглеждахъ я внимателно. Гледахъ устнитѣ й, дебелината на веждитѣ. Веждитѣ й - много симетрични навсѣкѫде, но малко дебели, повече, отколкото трѣбва. Рекохъ си, тя може да бѫде много наблюдателна, но интуицията й е слаба. Веждитѣ на Толстоя сѫ много дебели, което показва, че той трѣбва да мине презъ една голѣма опитность, докато съзнае, какво освенъ конкретнитѣ нѣща, има и другъ единъ свѣтъ, по-високъ отъ обективния. На стари години той придобилъ такива знания, които на младини не можа да получи. За да иматъ тънки вежди, нѣкои скубятъ космитѣ на веждитѣ си. Не, ако искате да поправите веждитѣ си, вие трѣбва да внесете въ ума си най-хубавитѣ мисли. Като се занимавате малко съ червения цвѣтъ, ще измѣните цвѣта на устнитѣ си, ще ги направите червени. Всѣка вечерь, като си лѣгате, въ продължение на една седмица, повтаряйте въ себе си, че ще станете съ петь години по-млада. Ако сте на 55 години следъ една седмица ще се подмладите, ще станете на 50 години. Следната седмица пакъ си кажете, че ще се подмладите съ още петь години. И наистина, следъ една седмица ще станете на 45 години. Така продължавайте докато всѣка седмица слизате съ по петь години. Щомъ станете млада на 25 години, ще спрете.



Ще кажете: “Вѣрно ли е това?” Това, въ което човѣкъ вѣрва, всѣкога е вѣрно. Това, въ което човѣкъ не вѣрва, е всѣкога невѣрно. Много хора казватъ, че не вѣрватъ на Бога. Това е лъжа. Тѣ вѣрватъ, но се представятъ, че не вѣрватъ. Нѣкой казва, че не вѣрва въ Бога, но въ сѫщото време казва, че има нѣкаква сила въ свѣта. Значи и той вѣрва въ нѣщо. Дръжте онази вѣра, която имате въ себе си. Друго нѣщо, отъ което трѣбва да се пазите, е да не се дразните. Понѣкога човѣкъ може да се раздразни отъ много малко нѣщо. Единъ день си оставихъ шапката не на мѣсто и после виждамъ една дупка на нея, скѫсала се нѣщо. Трѣбва ли за това да се дразня? Много причини има за скѫсването й. Може би се е закачила на нѣкакъвъ трънъ, може да е миналъ нѣкой покрай нея и да я закачилъ, може да се е приприщила между нѣкой камъкъ и т. н. Никога не трѣбва да забравя човѣкъ шапката си. Нѣкога я оставя на единъ камъкъ, мисля, че като тръгна, ще я взема. Азъ тръгвамъ да си вървя, но после виждамъ, че съмъ гологлавъ. После си рекохъ: може да се ходи и безъ шапка. Първоначално човѣкъ е билъ безъ шапка. Шапката е дошла въ последствие. Ако искашъ да не забравяшъ шапката си, закачи я нѣкѫде на себе си, че дето и да отивашъ, да не пада отъ главата ти.



Единъ свещеникъ ми разправя една своя опитность. Молилъ се 50 години наредъ и единъ день, като се молилъ, нѣщо му казва: “Престани вече да се молишъ. Ето, 50 години вече какъ се молишъ на Господа. Нѣма какво повече да се молишъ.” Рекохъ му: “Ти трѣбва да си отговоришъ въ себе си: досега азъ съмъ се молилъ, но не отъ любовь къмъ Бога, а отъ занаятъ. Сега ще се моля отъ любовь.” Всѣка сутринь, като ставашъ, помоли се на Господа и кажи: “Господи, благодаря Ти за това, което си ми далъ. Благослови ме.” Като малко дете, всѣки день казвай на Господа: “Господи, помогни ми да се увеличи доброто, което си вложилъ въ мене. Увеличи свѣтлината, която си вложилъ въ мене. Увеличи свободата, която си вложилъ въ мене. Увеличи и силата, която си ми далъ.” Понѣкога, като ти дойде нѣкаква идея, че знаешъ много, обърни се къмъ една отъ най-отдалеченитѣ звезди и си кажи: “Като знаешъ толкова много, кажи сега каква е тази звезда, която се намира на единъ милионъ светлинни години отъ земята.” Така ще видишъ, че много малко знаешъ.



Рекохъ, има нѣща, които въ даденъ моментъ ни ставатъ много ясни, но има нѣща, които въ даденъ моментъ ни ставатъ много тъмни. Наблюдавалъ съмъ сѫщото и съ себе си. Понѣкога свиря много хубаво, чудни работи свиря. А нѣкога, като започна да свиря, и най-обикновенитѣ работи не мога да свиря. Музиката е една дарба въ човѣка, която всѣкога не се проявява еднакво. Човѣкъ може да се прояви, само когато влѣзе въ връзка съ музикалния свѣтъ отъ невидимия и отъ видимия свѣтъ. Дръжте всѣкога връзката си съ невидимия свѣтъ и не се влияйте отъ хората. Нѣка всѣки човѣкъ разправя своята опитность. Отъ 20 години насамъ при мене идва единъ духъ, който постоянно ме пита: “Ти знаешъ ли кой съмъ азъ?” Ставамъ сутринь и той ни въ клинъ ни въ ръкавъ ще ме пита: “Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ?” Какво да му кажа? Вие какво бихте му казали? Нѣкой може да си помисли, че е Господь. Другъ може да си помисли, че е дявола. Питамъ го азъ: “Кажи, кой си?” Ако му кажа, че не зная кой е, той веднага ще каже: “Голѣмъ простакъ си ти!” Често такива духове се явяватъ при васъ и ви питатъ: “Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? Азъ съмъ Арахангелъ Михаилъ.” Другъ казва: “Азъ съмъ Арахангелъ Гавраилъ.” Когато Арахангелъ Гавраилъ ти проговори, ти ще се прострешъ на земята мъртавъ. Когато се явява единъ такъвъ ангелъ, великъ духъ, човѣкъ непременно ще се простре на земята. Когато при пророкъ Данаилъ се яви ангелъ Господенъ, той се прострѣ на земята. А на сегашнитѣ пророци, като имъ се яви нѣкакъвъ ангелъ, нито единъ отъ тѣхъ не пада. Не се самозаблуждавайте. Азъ познавамъ присѫтсвието на Бога по едно нѣщо. Когато Богъ ме посети, азъ ставамъ готовъ да услужа на всички. Като мина покрай едно камъче, азъ го повдигамъ. Като мина покрай едно цвѣтенце, азъ веднага го поливамъ. Като мина покрай една тревица, гледамъ и на нея пѫть да сторя. Ставамъ много внимателенъ. А когато Богъ не е въ мене, вървя както ми падне. Така и вие: когато Богъ не е у васъ и вие вървите, както намѣрите. Не, бѫдете внимателни въ всички случаи, защото не знаете кога Господь ще ви посети. Всѣкога бѫдете готови да Го посрещнете. Когато дойде при васъ нѣкой човѣкъ да ви се оплаче, бѫдете внимателни къмъ него! Не го пѫдете. Кажете си: “Когато азъ съмъ нѣщо неразположенъ, веднага отивамъ при Господа да мърморя, да се оплаквамъ и Той ме изслушва.” Тогава, бѫди и ти готовъ отъ своя страна, да приемешъ и изслушашъ този човѣкъ, който е дошълъ при тебе. Дойде този човѣкъ при тебе, попитай го, какво иска. Той ще ти каже, че е дошълъ да си поговори, да му олекне, да се извини предъ Господа. Кажи му: “Нѣма какво да се извинявашъ, братко, но изправи погрѣшката си, нищо повече.” Като дойде нѣкой човѣкъ вторъ пѫть при тебе, кажи му: “Не се страхувай, тази работа ще се оправи.” Какво ти костува да кажешъ на човѣка нѣколко насърдчителни думи?



Като ви говоря така, азъ съмъ готовъ да взема вашитѣ погрѣшки върху себе си, за да изправите и вие своитѣ погрѣшки. Всички хора куцатъ въ едно отношение: всички веднага рѣжатъ. Не, ние трѣбва да оправдаемъ днешния день. Да изпратимъ въ свѣта къмъ всички хора по една хубава мисъль, по едно хубаво чувство и по една хубава постѫпка и да пожелаемъ всички отъ сърдце и отъ душа да се въдвори Царството Божие на земята. Да пожелаемъ миръ между всички хора. Но всички трѣбва да работимъ, да станемъ проводници на Божия Духъ и той да работи между насъ. Всички трѣбва да държимъ една положителна мисъль. Нѣкой направи нѣщо и после казва: “Учителю, азъ направихъ тази работа, както вие ми казахте.” Не, ти се самозаблуждавашъ. Не е въпросъ само въ казването. Ти трѣбва да дойдешъ при мене, да видишъ какъ работя. Ако не видишъ какъ работя, ти ще направишъ известни погрѣшки. Казвате: “Както е казалъ Христосъ, така и ние постѫпваме.” Не както е казалъ Христосъ, но какъ е постѫпилъ, това е важно да знаете. Ако Христосъ днесъ бѣше на земята, Той щѣше да постѫпи по съвсемъ другъ начинъ.



И тъй, съвременниятъ животъ се нуждае отъ чиста Любовь, безкористна. Съвременниятъ животъ има нужда отъ чиста Мѫдрость, отъ такова знание, което може да му помогне въ всички случаи. И най-после, съвременниятъ животъ се нуждае отъ една Истина, въ която да нѣма абсолютно никаква лъжа. Всички трѣбва да бѫдемъ чисти като деца. Каквото говоришъ, въ него да нѣма никаква задна, користна мисъль или користно желание. Това се изисква сега отъ всички хора на земята.



Сега и на васъ пожелавамъ.



Сега и на васъ пожелавамъ да бѫдете млади като Любовьта, да бѫдете възрастни като Мѫдростьта и да бѫдете чисти като Истината!



Благословенъ Господь Богъ нашъ.



Тайна молитва



Първи съборенъ день,

недѣля, 10 часа пр. обѣдъ.

22 августъ, 1937 г.

София, Изгрѣвъ.



---------------

*курна - корито предъ чешма