“Въ началото бѣ Словото”

Отче нашъ



Ще кажа едно изречение. Има четири правила, които човѣкъ трѣбва да пази. Четири нѣща трѣбва да имате предъ видъ.



Пази свободата на душата си!



Пази силата на духа си!



Пази свѣтлината на ума си и доброто на сърдцето си!



Пази тия четири нѣща. Това е музика, това е изкуство, това е богаство, това е сила, това е всичкото на човѣка. Ти не може да имашъ любовь, ако нѣмашъ тия четири нѣща. И ученъ човѣкъ не може да бѫдешъ, уменъ не може да бѫдешъ, ако нѣмашъ тия четири нѣща. Ти не може да бѫдещъ човѣкъ, ако нѣмашъ тия четири нѣща. Сега нѣкой казва: “Азъ искамъ да бѫда добъръ.” Че за да бѫдешъ добъръ, ти трѣбва да бѫдешъ свободенъ, трѣбва да имашъ свобода на душата си. Трѣбва да пазишъ свободата на душата си, трѣбва да пазишъ силата на духа си, свѣтлината на ума си и доброто на сърдцето си. Нѣкой отрича, дали има душа или не. Щомъ си свободенъ - имашъ душа, щомъ не си свободенъ - нѣмашъ никаква душа. Отричашъ духа. Щомъ имашъ сила - имашъ духъ; щомъ нѣмашъ сила - нѣмашъ никакъвъ духъ. То е категорично. Отричашъ свѣтлината - ти нѣмашъ никакъвъ умъ. Имашъ свѣтлина - имашъ умъ. Нѣмашъ свѣтлина - нѣмашъ никакъвъ умъ. Отричашъ доброто - отричашъ сърдцето. Щомъ нѣмашъ добро - ти нѣмашъ никакво сърдце.



Какво нѣщо е тогава човѣкъ, който нѣма душа, който нѣма духъ, който нѣма умъ, който нѣма сърдце? Какво е такъвъ човѣкъ. Казвате: “Защо азъ изгубихъ, защо не съмъ разположенъ?” - Защото си изгубилъ свободата. Не си пазилъ свободата на душата си. Понѣкой пѫть вие обвинявате дявола. Дяволътъ е духъ. Дяволъ значи духъ. Въ какво седи лошевината на дявола? Понеже дяволътъ, като духъ, духа. Ако имашъ нѣщо въ рѫката си, издухва го, занесе го, ограби те. Ни най-малко не е ималъ предъ видъ да те ограби. Като си го държалъ отворено, харесалъ го, взелъ го. Защо не го държишъ затворено. Ако имате единъ парфюмъ, ако нѣкоя модна дама има парфюмъ, извади го отворенъ, когато духа вѣтъръ, той ще се изпари. Той казва: “Понеже е много хубавъ, чакай да понашаря всичкитѣ моми съ него.” Парфюмътъ нали е за лицето. Казва: “Ако е хубаво, нека всички лица да се нашарятъ.” Той, като извади парфюма изъ кутията, казвашъ: “Отиде този парфюмъ.” Де седи злото, че въ кутията нѣма прахъ?



Сега да дойдемъ до разсѫжденията: Ти може да мислишъ, ако имашъ свобода. Може да мислишъ, ако си силенъ, защото мисъльта ти трѣбва да се движи, тази мисъль трѣбва да има просторъ, трѣбва да има земя. Следъ туй трѣбва да бѫде[шъ] силенъ. Силата подразбира движение. Следъ туй свѣтлина трѣбва да има. Трѣбва военна сила да завлада всичко. Свѣтлината отива да завлада свѣта. Предназначението на твоя умъ е да завлада всичкото. Сърдцето отива да възстанови редъ и порядъкъ. Доброто е то. Вие страдате, защо? - Защото не сте свободни. Слаби сте, защо? - Защото не сте силни. Препъвате се, защо? Защото нѣмате свѣтлина. Сиромаси сте, защо? - Защото нѣмате доброто. Човѣкъ, който е сиромахъ, показва, че е изгубилъ доброто, не е пазилъ доброто на сърдцето си. Който осиромашее това показва. И човѣкъ, който изгуби своята радость, значи загубилъ своя свѣтилникъ, загасилъ свѣтлината. Човѣкъ, който се е разболѣлъ, показва, че е изгубилъ своята сила, не е пазилъ силата си. Който стане робъ на какъвто и да е навикъ, не е пазилъ свободата на душата си.



Четири нѣща ни е далъ Богъ, които всѣки единъ отъ васъ има. По четири нѣща имате и вие седите и сте недоволни отъ живота и очаквате нѣщо повече. Питамъ: когато вие постѫпите въ едно училище, какво може да ви даде вашиятъ учитель. Нѣкаква нова глава може ли да ви даде? - Нѣма да ви даде. Нѣкакви нови очи ще ви даде ли? - Не, сѫщитѣ очи ще имате. Носъ ще ви тури ли? Нѣкоя нова уста, рѫце, крака нови ще ви даде ли? Нищо нѣма да ви даде. Какво ще ви даде този учитель. Този учитель ще раздвижва предъ васъ въздуха, само ще усѣщате неговото ухание, нѣщо ще се докосва до вашитѣ уши. Всичкото знание е, че ще видите, че той си маха рѫцетѣ, обръща се на една - на друга страна, налѣво - надѣсно. Нѣкой пѫть на черната дъска нашари нѣщо, затрие го, пакъ нашари друго, пакъ го затрие. Направи нѣкой опитъ, получи нѣкой невидимъ елементъ, ще говори за кислорода, за водорода, изгори, скрие го, ей такива работи. Питамъ: какво ще научите вие? Ако разглеждате единъ великъ художникъ въ какво седи неговото величие. Взелъ една четка, бои и току само цапа. Ако не разбирате - цапа, но въ какво седи всичката сила и красота на единъ художникъ? Силата и красотата на единъ художникъ седи въ неговитѣ картини, да поставя линиитѣ на мѣсто.



Следователно художеството е художество на линиитѣ. Въ какво седи величието на единъ музикантъ? Той пъкъ опредѣля трептенията на тоноветѣ. Трептенията той ги опредѣля съ духа си. И тогава какъвъ е тонътъ на доброто въ свѣта? Отъ музикално гледище какъвъ е тонътъ на доброто? Свободата е едно произведение. Свободата е произлѣзла отъ Истината. Следователно свободата, това е най-високия тонъ. Това е “си” въ гамата. Какво разбирате подъ думата “си”? Ако вземете думата “си”, то е съвпадение, тя има две значения. Това си ти. Като говоримъ “си”, какво подразбираме? Че имашъ нѣщо. Ти си вече богатъ човѣкъ. Ти си уменъ човѣкъ; ти си си - силенъ човѣкъ; всичкото си, си, си. Вие казвате “си”. Азъ, като кажа “си”, подразбирамъ, че зная работитѣ какви сѫ. Привикналъ съмъ. За да дойда до “си”, презъ седемь сита съмъ миналъ. Миналъ съмъ отъ “до”, “ре”, “ми”, “фа”, “солъ”, “ла”, “си”. Значи всѣки човѣкъ е “си”, когато има нѣщо на разположение. Следователно когато съмъ свободенъ, азъ съмъ “си”; когато имамъ сила, азъ съмъ “си”; като има свѣтлина, азъ съмъ “си”; като имамъ доброта, азъ съмъ “си”. Изгубя ли, никакво “си” не съмъ вече. Изгубишъ гамата.



Та рекохъ, свободата е за душата. Безъ душа ти свободенъ не може да бѫдешъ. Силата е за духа, безъ духъ ти силенъ не може да бѫдешъ. Свѣтлината е за ума. Безъ умъ ти свѣтлината не може да имашъ. Доброто е за сърдцето. Безъ сърдце ти добъръ не може да бѫдешъ. Сега искамъ тази сутринь вие да прегледате всичкитѣ имате ли свобода на душата си, пазите ли я. Ще трѣбва да я прегледате. После да прегледате силата на духа си, имате ли силата на вашия духъ. Имате ли свѣтлината на вашия умъ, имате ли доброто на вашето сърдце. Питагоръ въ своята школа училъ ученицитѣ си на числата до четири. Тѣ сѫ знаели свойствата на тия числа - отъ едно до четири. Подъ думата “едно” Питагоръ разбиралъ, че трѣбва да бѫдешъ твърдъ, нищо да не може да те помръдне. Като хванешъ нѣщо, цѣлъ свѣтъ да се събере да те изпѫди, да не може да те изпѫди. Туй той подразбиралъ подъ “едно”. Подъ думата “две” Питагоръ вече разбиралъ движението, той разбиралъ водата. Като вода ти имашъ туй качество, при най-малкия наклонъ да слѣзешъ да се движишъ и малко да се запознаешъ съ окрѫжаващитѣ хора. Да покажешъ, че си живъ. Дветѣ показва, че самъ може да се движишъ и самъ може да бѫдешъ господарь на себе си. Туй разбиралъ Питагоръ. Следъ туй подъ “три” Питагоръ разбиралъ разширение, разбиралъ въздухъ.



Значи въ числото “едно” имаме твърда материя, която има едно напрежение. Въ водата имаме две напрежения. Защото като твърди тѣлата иматъ едно напрежение, тежестьта имъ е долу въ основата. Въ водата напрежението е въ основата и настрани. Въ въздуха има въ три посоки напрежение. Въ свѣтлината има въ четири. Подъ числото “четири” Питагоръ разбиралъ свѣтлината, която има напрежение въ четири посоки.



Та рекохъ, ако човѣкъ нѣма свойството на твърдата почва да бѫде устойчивъ; ако нѣма свойството на водата, която тече, да е подвиженъ; ако той нѣма свойството на въздуха да се разширява и ако нѣма свойството на свѣтлината за прониква, защото четвъртото свойство на свѣтлината е, че тя прониква, вие нѣма да разбирате живота. Когато прониквашъ единъ предметъ, ти ще заучишъ предмета, освѣтилъ си го. Ти не може да освѣтлишъ единъ предметъ, ако не го прониквашъ.



Може да дойде нѣкой при васъ и да ви каже, че най-новитѣ открития въ свѣта сѫ, че намѣрили, че нѣма никакъвъ Господь. Въ старо време казватъ: “И рече безумниятъ, че нѣма Господь.” Какво показва, че нѣма Господь. Изгубили сѫ свѣтлината на ума. Въ тъмнината може ли да предадешъ знанието? Следователно ние даваме гражданство на невежеството. Робитѣ, умрѣлитѣ хора ние ги наричаме учени. Това сѫ модерни говеда. Да, безбожието е модерно говедарство. Силна дума е, ако намѣря по-силна дума, бихъ я казалъ. Модерно говедарство е безбожието. Следователно ако искате да бѫдете говеда, нѣмамъ нищо противъ. Значи едно време човѣкъ е билъ говедарь, нѣмалъ никакъвъ умъ. Господь го взелъ отъ говедарството, пъкъ му турилъ умъ и го направилъ не говедарь, но го освободилъ отъ говедарството. Преди да бѣше го създалъ, човѣкъ бѣше говедарь, въ никакъвъ Господь не вѣрваше. Като го създаде, Господь му каза: “Ще помнишъ, че имашъ Господь, който те създаде.” И въ какво седи качеството на единъ синъ или на една дъщеря? Дъщерята да познава майка си, че има майка. Дъщеря, която не познава майка си, тя е говедарка. Синъ, който не познава баща си, той е говедарь. Подъ думата говедарство разбирамъ човѣкъ, който нѣма никакъвъ умъ. Човѣкъ, който нѣма никакъвъ умъ, нѣма цена, той е слѣпъ човѣкъ, отъ него нищо не може да очаквашъ.



Та питамъ сега: за мене има ли Господь или нѣма? Питамъ азъ: имашъ ли умъ или нѣмашъ? Ако имашъ умъ, има Господь; ако нѣмашъ умъ, нѣма никакъвъ Господь. “Рече безумниятъ въ сърдцето си: нѣма никакъвъ Господь.” Онзи, който нѣма умъ, отрекълъ Господа. Първото нѣщо на безбожието е, че той изгубилъ своята свобода. Безбожието не е нищо друго, освенъ едно лишение. Щомъ изгубишъ свѣтлината, ти си въ затворъ, ти си въ тъмнина, ти не може да мислишъ. Нѣкой казва тъй: “Не може да мисля.” - Затворенъ си, загубилъ си свѣтлината. Ти си казвашъ въ сърдцето вѫтре: “Нѣма Господь.” Понеже работитѣ не ти вървятъ, ти мислишъ, че нѣма Господь. Често ученицитѣ въ гимназиитѣ не вѣрватъ, че има Господь, но като дойде учителитѣ да ги поставятъ на матура, всички отиватъ да палятъ свѣщи въ църквитѣ. Дано да минаватъ, признаватъ, че нѣкой трѣбва да дойде на помощь. Не зная, може и вие да сте палили свѣщи. Радвамъ се, ако сте палили. Запалвате свѣщь, значи безъ свѣтлина не може. Има Господь значи тогава.



Тогава азъ слушамъ нѣкой да дойде и да казва: “Нѣма добри хора, нѣма добро въ свѣта.” - Нѣма добро въ свѣта, ами въ тебе има ли добро? Ти не изхождашъ отъ свѣта, че нѣма добро въ свѣта. Азъ всѣкога изхождамъ отъ своето положение. Имамъ ли азъ доброто. Щомъ азъ имамъ добро-то и свѣтътъ има доброто; щомъ азъ нѣмамъ доброто, и свѣтътъ нѣма доброто. И право разсѫждавалъ Настрадинъ Ходжа, който казва: “Като умре жена ми, половината свѣтъ умира; като умра азъ, цѣлиятъ свѣтъ умира.” Доста хубава философия. Като умре човѣкъ, като изгуби своята свобода, като изгуби своята сила, като изгуби своята свѣтлина и като изгуби своята доброта, какъвъ е животътъ? Животътъ вече нѣма смисълъ. Той е мъртъвъ човѣкъ. Подъ думата смърть азъ разбирамъ човѣкъ, който изгубилъ свободата си. Който изгубилъ силата си, е умрѣлъ човѣкъ. Който изгубилъ свѣтлината си, е умрѣлъ човѣкъ. Който е изгубилъ доброто, е умрѣлъ човѣкъ. Какво разбираме подъ думитѣ “възкръсналъ човѣкъ”? - Който придобилъ свѣтлината, е възкръсналъ човѣкъ, оживѣлъ е. Който придобилъ силата - оживѣлъ; който придобилъ свободата - оживѣлъ; който придобилъ доброто - възкръсналъ е вече. Казватъ: “Какъ може да възкръснемъ?” Като придобиемъ своята сила; като придобиемъ своята свобода; като придобиемъ свѣтлина и като придобиемъ своята доброта, които Богъ ни далъ. Тогава ние сме възкръснали вече.



Рекохъ, всѣки единъ отъ васъ днесъ може да възкръсне. Ако има нѣкой, който е умрѣлъ въ едно нѣщо, защото човѣкъ не умира само веднъжъ, четири пѫти умира. Като си умрѣлъ веднъжъ, иди дойди, като си умрѣлъ два пѫти, иди - дойди; като си умрѣлъ три пѫти, иди - дойди. Като умрѣшъ четири пѫти, отиде вече. Защото като умрете четири пѫти, никѫде нѣма да се намѣрите. И говедари нѣма да бѫдете вече. Ако изгубишъ свѣтлината, говедарь ставашъ. Ако изгубишъ свободата, робъ ставашъ. Ако изгубишъ силата, подигравка ставашъ. Пъкъ ако изгубишъ доброто си, една дума бихъ казалъ, но нѣма да я употрѣбя, защото е много лоша. Вие сами ще я намерите.



Тази сутринь ви рекохъ четири нѣща: Твърди като Земята, но подвижни като Земята. Земята е твърда въ себе си, но припка, знаешъ какъ припка вашата майка, която ви носи на гърба си. И аеропланитѣ не могатъ да бѣгатъ като нея. Тича тя, идеалъ има нѣкакъвъ, тича на нѣкѫде. И при това имайте онази сила. Писанието казва: “Човѣкъ да се множи.” Подъ размножаване азъ разбирамъ, само водата се размножава. Като се дигне горе на милиони капчици се превръща, които падатъ долу и измиватъ всичкия прахъ по листата, поливатъ навсѣкѫде, галятъ. Тѣ сѫ, които галятъ. Водата е, която гали хората, очиства ги. Тя е най-добрата слугиня, чисти кира. Рекохъ, ако понѣкой пѫть вие кирясате, човѣкъ, като стане недоволенъ отъ нѣщо, той кирясва. Като дойде кирьта, тя е жива и започне да те дразни. Тогава пробниятъ камъкъ - измий се. Мийте рѫцетѣ си, мийте тѣлото си хубаво. Човѣкъ постоянно трѣбва да се мие. Трѣбва да употрѣбява водата. Има една вода невидима, съ която човѣкъ постоянно трѣбва да се чисти. Казвашъ: “Грѣшенъ съмъ.” - Оцапалъ си се. Казва: “Лошъ човѣкъ съмъ.” - Оцапалъ си се. - “Несправедливъ човѣкъ съмъ.” - Оцапалъ си се. Казва: “Много добъръ човѣкъ станахъ.” - Ама, дали е право? Че кое е по-право да кажешъ: “лошъ човѣкъ съмъ” или “добъръ човѣкъ съмъ”? Кое е по-хубаво да кажешъ: “свободенъ човѣкъ ли съмъ” или да кажешъ: “не съмъ свободенъ”? Кое е по-хубаво да кажешъ: “може да го направя” или “не може да го направя”? Казва: “Азъ не може да го направя.” Кое не може да направишъ? Питамъ го: “Може ли да вѣрвашъ въ Бога?”



Казва: “Не мога да вѣрвамъ, умътъ ми не го побира.” Ами безвѣрието ти какъ го побира? Умътъ му Бога не може да побере, рекохъ, безвѣрието трѣбва съвсемъ да не го побира. Безвѣрието кѫде ще го поберешъ? Защото безвѣрието е произлезло отъ вѣрата. Безвѣрието е втората жена на човѣка. Понеже той съ първата не могълъ да живѣе добре, та се оженилъ за втора. Едната е Вѣрка, втората е Безвѣрка. Той съ първата не могълъ да прокопса, че съ втората съвсемъ нѣма да прокопса. Защото вѣрата е скопосна жена, всичко внася, чисти, а пъкъ онази е несрѣтна. По-несрѣтна жена отъ безвѣрието нѣма. Тя всичко разпилява и конецъ въ кѫщи не оставя. И пропадането на човѣка започва съ безвѣрието. Най-малкото съмнение, когато се родило въ ума на човѣка въ рая, че туй, което казалъ Господь, може и по други начинъ да се постѫпи, тази погрѣшка вече толкова хиляди години не може да изкупи.



Та сега, четири нѣща, които Богъ е вложилъ, пазете ги: Пазете свободата на душата си. Безъ нея никѫде не може да идете. Пазете силата на духа си, която сила Богъ ви далъ. Понеже отъ тази сила всичко зависи. Пазете свѣтлината на ума си, която Богъ ви далъ, понеже отъ тази свѣтлина всичко зависи. Безъ нея нищо не можете да постигнете. Пазете и доброто, което Богъ вложилъ въ сърдцето ви. Всѣки, който има по едно добро, пазете го това добро въ себе си. За нищо въ свѣта не смѣняйте това добро. Като дойдешъ, да имашъ едно мнение. Рекохъ, имайте едно мнение за доброто въ себе си. Имайте едно мнение за силата въ васъ. Имайте едно мнение за свободата въ васъ. Туй е човѣка. Туй е новото учение. Този е пѫтя, по който човѣкъ може да се освободи. Вънъ отъ тия нѣща, никаква свобода не сѫществува. Нѣма никаква свобода. Де ще я намѣрите? Ние сме напуснали Божественото, пъкъ очакваме отъ нѣкѫде нѣщо нѣкой да ни донесе съ себе си. Свободата ни е дадена вѫтре. Богъ е за насъ свободата; Богъ е за насъ силата; Богъ е за насъ свѣтлината. Богъ е за насъ доброто. Познавамъ Бога въ себе си по четири нѣща. Азъ познавамъ Бога. Какво нѣщо е Богъ конкретно? Свободата, която имамъ, то е Богъ въ мене. Свѣтлината, която имамъ, то е Богъ въ мене. Доброто, което имамъ, то е Богъ въ мене. Силата, която имамъ, то е Богъ въ мене. Това е конкретното разбиране за Бога. Какъ ще ви се обясни другояче. Че нѣма сила, извънъ която свѣтътъ да е създаденъ. Че какво нѣщо е да създадешъ работитѣ. Свободата създаде нѣщата. Свѣтлината създаде нѣщата. Силата създаде нѣщата и доброто създаде нѣщата. Тѣ сѫ философски четири принципа, съ които свѣтътъ е създаденъ. Защото като си свободенъ, ти можешъ свободно да се движишъ, имашъ просторъ. Като си силенъ, ти имашъ въ себе си възможности да направишъ нѣщо. Като имашъ свѣтлина, ти си проникналъ, знаешъ какво трѣбва да направишъ. И като имашъ доброто въ себе си, то е онази подкваса, съ която всичкитѣ нѣща може да задържишъ.



Та ви пожелавамъ сега. Нѣма да ви пожелая. Като идете сега въ кѫщи да си извадите вашето ножче и малкитѣ тия паяжини, съ които сте увити отъ нѣкой паякъ, да ги откѫснете. То е свободата. Като идете въ кѫщи, искамъ колкото немити сѫдини имате, да вземете да ги омиете и кирьта да изхвърлите навънъ. То значи, че сте силни хора. Като идете въ кѫщи, четири стаи имате, свѣщи имате, не сѫ запалени. Драснете по единъ кибритъ, запалете свѣщитѣ и не мислете какво ще стане съ свѣщитѣ, да горятъ цѣлия день. И като идете въ кѫщи, понеже имате четири огнища, не сте палили досега огънь, ходили сте да хойкате навънъ, по екскурзии сте ходили. Като се върнете, да запалите огъня на четиритѣ огнища, свѣщьта да запалите, сѫдоветѣ да омиете и да скѫсате паяжинитѣ. Единъ преводъ на вашия животъ.



Днесъ вижте Господь казва така, туй, което ще ви го кажа, е отъ Господа вече. Господь казва: “Деца мои, пазете свободата, която ви дадохъ! Деца мои, пазете силата, която ви дадохъ! Деца мои, пазете свѣтлината, която ви дадохъ! Деца мои, пазете доброто, което ви дадохъ!”



Добрата молитва



[17-та] лекция отъ Учителя.

Петъкъ, 13 августъ 1937 г.

5 ч. с. на Молитвения върхъ