На поляната подъ Харамията,

до езерото на Чистотата.

Преди гимнастикитѣ.



Въ планината трѣбва да имашъ чиста мисъль. Щомъ нѣмашъ чиста мисъль, ще има бури, вѣтрове, гърмотевици, градушки, дъждове. Ще стане цѣла реакция. Ще се промени времето. На Мусала дойдоха една година туристи, които ядоха месо, пиха вино и дойдоха гърмотевици и дъждъ. И тѣ избѣгаха. Планината е единственото мѣсто, дето човѣкъ може да научи какво нѣщо е чистота.



Ние хората искаме панорами. Де ще намѣришъ по-хубава панорама отъ тая тукъ. На киното може да видишъ, но знаешъ, че не е реално това, което виждашъ. Пъкъ тукъ е по-близо да реалностьта. Природата отъ хиляди години ни дава разнообразни филми за хората, за мушицитѣ. Ако дойдешъ тукъ презъ зимата, ще има другъ филмъ.



(Една сестра намѣрила единъ левъ по пѫтя.) Съ това искатъ да ви кажатъ, че една мѣрка трѣбва да имате, а не две мѣрки. Защото домашнитѣ ние мѣримъ съ една мѣрка, а външнитѣ съ втората мѣрка. И ние като отиваме вънъ и насъ ни мѣратъ съ втората мѣрка. Втората мѣрка приложи на себе си, а пъкъ първата мѣрка - на другитѣ. Разрешението е тамъ.



Вземете единъ боленъ човѣкъ, той има удобства, всички му слугуватъ, съ автомобилъ ходи. Обаче вие излизате на планината безъ никакви слуги. Кой повече печели? Ти, макаръ и безъ автомобилъ и безъ слуги, ще спечелишъ повече. Единъ день тукъ ще има направени пѫтища, по тѣзи мѣста ще вървятъ автомобили до Дамка. Въ бѫдеще вие ще се спущате тукъ съ парашути отъ аероплана. Много смѣли хора



190 се изискватъ за това. Тѣзи, които се качватъ на аероплана, добиватъ известни качества, известна смѣлость, която после се предава и на тѣзи, които не се качватъ на аеропланъ. Това става по закона на скаченитѣ сѫдове. Авиатори иматъ смѣлость и голѣма самоувѣреность. Не е лесна работа на 5-6 и повече хиляди метра височина, до седемь хиляди метра може да се качишъ, както си. Но надъ 7 хиляди метра трѣбва да приложишъ изкуствено дишане.



(Следъ гимнастикитѣ насѣдахме на поляната.)



Едно правило помнете: Не обличайте новитѣ дрехи върху старитѣ. Старато изхвърлете, не го обличайте. Всичката погрѣшка е тамъ, че хората обличатъ […]. И отъ природата се научете едно нѣщо. Тукъ се учи закона на търпението. Едно камъче тукъ, за да се откѫсне, ще чака хиляди години, за да дойде голѣма буря да го откѫсне. То е неговото освобождение. То, като се откѫсне, чувствува новъ животъ. Нѣкое камъче е чакало голѣма буря или дъждъ или порой, че да го задигнатъ. То е неговото благословение. Рекохъ, нѣкой пѫть като дойдатъ изпитанията, тѣ сѫ пороитѣ, вѣтроветѣ, да ви подвижатъ. Вие считате всички тия Божии блага за нещастие за васъ. Неразбиране е това. Богъ е създалъ свѣта и всичко е хубаво. Нашитѣ работи сѫ добри. Ние, като направимъ нѣщо, е добро. Да кажемъ, единъ човѣкъ е невежа. Добро е. Ако е ученъ е по-добро. Единъ човѣкъ е лошъ, добро е. Ако е добъръ, по-добре. Всичкитѣ нѣща, които правимъ, сѫ добри. Който се жени е добре, но който не се жени е по-добре.



Разбирайте, женидбата е едно човѣшко учреждение. Любовьта е Божествена. Не свързвайте тия две нѣща. Женидбата е човѣшки порядъкъ. Щомъ двама души се обичатъ, това е Божествено. Не се бъркайте въ Божественитѣ работи, не събаряйте Божественитѣ работи. Дето има любовь, не се бъркайте, не разисквайте върху Божиитѣ работи, защото вашето добро не е толкова голѣмо. Вие не сте създали свѣта, не се грижете, Господь за всичко се грижи. Когато двама души се обичатъ, не се месете въ тѣхнитѣ работи. Оставете Господь да се разправя. Вие се кѫпете въ тѣхната вода, дишате тѣхния въздухъ, ядете тѣхния хлѣбъ, пиете тѣхната вода. Щомъ дойдете до човѣшкия порядъкъ, бѫдете разумни, работете малко настрана, понеже има взривни вещества, барутъ има, може да се пукне нѣкоя бомба и може рѫката, кракътъ да отиде.



Нѣкои искатъ да чувствуватъ Бога конкретно. Ти когато обичашъ нѣкого, то е Богъ въ тебе. Ти чувствувашъ най-първо Бога въ себе си. Богъ казва: “Този човѣкъ ще обичашъ, азъ съмъ тамъ.” И другиятъ и той търси, и нему Господь казва: “Азъ съмъ тамъ, ще ме обичашъ.” Обичатъ се двамата, Господь взема, тѣ взематъ да обявяватъ. Тѣ се хващатъ за рѫка, отиватъ да работятъ. Тѣ не седятъ прегърнати. Тѣ тръгнатъ, намѣрятъ още двама, тѣзи четиримата - осмина, осмината - шестнадесеть и така се увеличаватъ, вървятъ всички. Това е Божественото. Щомъ се спратъ на нѣкое мѣсто, въ нѣкоя локва, то е човѣшки порядъкъ. Нито се вли[ва] нѣщо въ тази локва, като дойде дъждътъ, ще донесе тиня, че е Божествено благословение. Божественитѣ работи иматъ втичане, отвънъ иде животътъ и отвѫтре има животъ.



Рекохъ, новото нѣщо. Днешниятъ день е най-доброто, имаме едно ново съзнание, което Богъ ни дава. Доволни ли сте? Небето сутриньта бѣше ясно, но отпосле дойдоха мъглитѣ, да не би да ни изгори слънцето. Тѣ туриха малко мъгли, казватъ: “Тия деца да не ги опърли слънцето, трѣбва малко мъгла.” Вие се уплашихте, че ще вали дъждъ, казватъ: “По-високо да вдигнемъ мъглитѣ, започнаха да ги притесняватъ, уплашиха се отъ мъглата, за десетъ деня започнаха да губятъ вѣра въ нея.” Както виждате се дигнаха и небето е синьо, съ малко облаци. Пъкъ онѣзи, които живѣятъ надъ васъ, тѣ презъ облацитѣ, презъ тия отвърстия гледатъ какво правите. Казватъ: “Ние се радваме и вие се радвате на Божиитѣ блага. Вие търсите Господа.” Този Харамия кой го е турилъ тукъ? - Богъ го е турилъ. Направилъ единъ паметникъ тука. Едно време на него се качваха проповѣдници, наричаха ги “харамии”. Тѣ като видятъ, че минаватъ богати хора, казватъ: “На васъ богатството не ви трѣбва, тебе богатството те спъва да идешъ при Господа, дай паритѣ, вървете при Господа.” Проповѣдници, които на дѣло проповѣдваха, обираха хората. Понеже сега нѣма много богати, тѣ си заминаха, казватъ: “Нѣма нужда отъ проповѣди.” Сега сиромаситѣ се качватъ горе. Азъ не съмъ се качилъ горе, не зная какъ се проповѣдва. Този занаятъ не искамъ да го уча. Не съмъ се качилъ да видя, какво сѫ проповѣдвали, какви сѫ библиотекитѣ, какви сѫ архивитѣ. Щомъ се качите горе, иде страхъ да не би да паднете. Защото ако разгледате Харамията - “мия” значи “чистя”. И тѣ сѫ чистили богатитѣ. Сега ние пѣемъ “харно ми е”. Когато дойде една болесть, едно страдание, една промѣна въ живота, то е: “харно ми е”.



Благодарете на Бога, понеже днесъ ни дадоха доза отъ чисть въздухъ, какъвто не е билъ дишанъ. Особено течение имаме. Не всѣкога се случва така. Ако дойдатъ други, лоши хора, веднага туй течение ще се смѣни, остава обикновеното течение. Сега дяволътъ, като слизате долу, ще каже: “Туй вѣрно ли е, което се каза?” Той е философъ отъ първа категория. Туй провѣрете, ако не е така, тогава. Дяволътъ той нѣма дума за любовьта. За любовьта нѣма дума, понеже не я опиталъ. Не знае, какво е любовь. Следователно той има съвсемъ изопачено схващане. Той за любовьта никакъвъ авторитетъ нѣма. Сега се учи на това. Той е първокласенъ невежа. Въ другитѣ работи е много ученъ, но за любовьта и малкитѣ деца знаятъ повече отъ него. И ще дойде този глупакъ да ви учи какво нѣщо е любовьта. Разбира се азъ казвамъ туй, че той не знае, той досега никого не е научилъ. По околенъ пѫть като влѣзешъ въ Божия пѫть, като не може вече нищо да ти направи, като влезешъ въ Божия пѫть, казва: “Благодари, че азъ те вкарахъ въ този пѫть, благодари на мене, ако азъ не бѣхъ, ти никога не би влѣзалъ.” Туй е единственото нѣщо, че те вкаралъ. Право е, но защо те е вкаралъ е въпросътъ. Той, като ти каже: благодари, че те вкаралъ и му кажи: довиждане. И той споменава името Божие. Той споменава името Божие и държи рѫката на сърдцето си, вѣрва въ туй, което сърдцето му говори. Нѣкой ако го попита, ще каже: “Другъ Господь освенъ мене нѣма.” Той, като ти одере кожата, казва: “Азъ те създадохъ, азъ мога да ти одера кожата.” Като те одере, казва: “Азъ ти дадохъ тия пари, какво ще кажешъ?” Дойдешъ, раздвоишъ се въ себе си. Като дойде истинскиятъ Господь, казвашъ: “Този или другиятъ?” И двамата седятъ въ ума ти.



Той Господь като дойде, той съвсемъ другъ езикъ има. Той даже съветъ дава, казва: Всичко е добро на земята, но все трѣбва да се тури една реформа, дава мнението си, какъвъ законъ, какво нововъведение. Пъкъ той ги знае. Никога не се хваща. Досега дяволътъ е направилъ само едно престѫпление, досега въ друго не сѫ го хванали. Само като осѫдиха Христа него държатъ отговоренъ. Казва: “Навѣхъ си бела на главата.” Единъ човѣкъ сѫ осѫдили, екзекутирали го безъ никаква вина. Той иска да доказва, но като иде тамъ, казва: “Какъ ще оправдая тази работа?” Сега той мисли какъ да се оправдава. Въ оправдаването на другитѣ работи донѣкѫде докарва, но има едно престѫпление, за което той не знае и казва: “Какъ седи тази работа?” Отъ две хиляди години той все мисли, понеже се е завело дѣло противъ него и той мисли какво да говори, като го сѫдятъ, какъ да пледира, какъ да се защищава.



Този Елифасъ Леви той дава единъ анекдотъ единъ окултенъ анекдотъ. Понеже вече на Христа му е дадена власть и на Небето и на Земята, дяволътъ, като се обезсърчилъ, че отишълъ на голѣма канара, замислилъ се, казва: “Тия хора вече мене не ме слушатъ, а азъ ги научихъ, всички станаха самостоятелни, сега каквото имъ кажа, не правятъ.” Той каже да направятъ едно престѫпление, никой не го слуша. Видѣлъ Христосъ иде къмъ него и казва: “Много късно идешъ, преди две хиляди години азъ можехъ всичко да ти дамъ, животътъ е другъ, мене не ме слушатъ.”



Сега дяволътъ се е обезсърчилъ. Туй обесзсърчаване, което чувствувате въ себе си, то е на дявола. Всѣкога, когато чувствувате една тѫга, тя е на дявола; всѣкога, когато чувствувате въ себе си единъ гнѣвъ, той е дяволски, той се гнѣви, защото гледа на миналото. Всичкото опако, каквото вие преживявате, то е на дявола. Хубавото, което преживявате, то иде отъ Христа. Хубавото, любовьта, вѣрата, кротостьта, въздържанието, то е Божественото. Та ние живѣемъ единъ двоенъ животъ: състоянието на дявола и състоянието на Христа. Дяволътъ всѣки день скърца съ зѫби, казва: “Отиде тази работа, не може да се повърне назадъ, какво ще се прави!” Ти казвашъ: “Какво ще се прави, азъ остарѣхъ вече, отиде младостьта, да бѣхъ си поживѣлъ. Едно време на млади години отиде, пъкъ сега никой не ме слуша” Дяволътъ се пържи въ тебе. Рекохъ, когато той се пържи, вие мълчете. Питайте го: “Какъ ти дойде тази бѣля на главата?” Той не обича да си разправя историята. Вие го изолирайте отъ себе си, сега вие влизате въ неговото положение и почвате да го утешавате. Ако остане на васъ, вие да утешите дявола.



Сега ви давамъ една разгатка, на какво се дължи вашето мѫчение, което го имате. Тамънъ дяволътъ ти казва: “Едно време и азъ бѣхъ като тебе, но сега закѫсахъ, така и ти ще закѫсашъ.” Защо ще закѫса? Той не върви по Божия пѫть. Казва: “Едно време закѫсахъ, ще закѫсашъ и ти. Хичъ не очаквайте нищо въ този животъ, нѣма нищо. Защото нѣма нищо добро.” - Защото не върви по Божия пѫть, върви по своя си пѫть. Той ти говори чрезъ хората, говори ти и чрезъ баща ти, чрезъ майка ти, чрезъ брата ти, чрезъ сестра ти. Казва: “Що си толкова глупавъ, що не си уредишъ живота?” Той е щедъръ на съвети. Но той ти говори и вѫтре въ тебе. Сега вие да не отидете да му кажете. Той ще ви пита: “Какво ви казаха тамъ, какъвъ бѣше разговорътъ, азъ се интересувамъ. И азъ искамъ да тръгна въ този пѫть.” Затворенъ е той, не чува, всичкитѣ слушалки сѫ затворени. Той само предполага, догажда. Но той самъ нищо не може да чуе. Ако хората му отворятъ и му дадатъ своитѣ слушалки, само тогава може да чуе. Но другояче не му е позволено. Всѣки човѣкъ, който е далъ на дявола своята слушалка, ще го държатъ отговоренъ. Невидимиятъ свѣтъ го държи отговоренъ. Всичкитѣ хора страдатъ, защото сѫ дали своитѣ слушалки на дявола. Той, дето слуша, все ще направи една пакость. Не може да не направи пакость. Пуснаха го въ райската градина, направи една пакость. Той, като отиде, казва: “Искамъ да видя Божествената градина.” И като влѣзе тамъ, заинтересува се по околенъ пѫть. Той наруши гостоприемството, което му дадоха.



Той е сѫщия анекдотъ дето откраднаха красивата Елена, тя е тази повесть за рая. Той открадна Ева, нищо повече. Той открадна дъщерята на Адама. Адамъ, дето излѣзе отъ рая, отиде да търси дъщеря си, той отиде подиръ нея, да я спасява. Единъ паралелъ има въ гръцката митология и разказа за рая. Тъй както гърцитѣ описватъ своята митология, има нѣщо вѣрно въ далечното минало. Като дойде дяволътъ, все ще задигне нѣкоя ваша дъщеря или нѣкой вашъ синъ. Разбира се, въ окултната наука човѣкъ трѣбва да разпознава езика на нѣщата. Той трѣбва да разпознава свойствата на езика. Въ думитѣ има известни елементи, които сѫ взривни. Човѣкъ, като започне да изучава химията, ще види, че нѣкои вещества сѫ опасни, взривни сѫ, човѣкъ трѣбва да бѫде много ученъ да ги пипа. Нѣкои искатъ да изучаватъ магията. Опасна наука е магията, понеже всѣка дума въ магията има динамическа сила. Ако не знаешъ какъ да боравишъ, ще си създадешъ хиляди злини и на себе си и на другитѣ.



Затуй ние туряме пѫтя на Любовьта, той е безопасенъ пѫть. Единствениятъ безопасенъ пѫть е пѫтя на любовьта. За всички други пѫтища трѣбва да има знание. И при това такива, каквито боговетѣ иматъ, такива знания трѣбва да има човѣкъ. Благодарете сега. Вижте облацитѣ какъ сѫ застанали и тѣ. Вие гледате цѣла картина. Какъ сѫ нагласени гледайте.



Запримѣръ вие виждате фотографията на майка си, нали се радвате. Вие сѫщинската майка чувствувате, но лицето не е още тамъ. То майката е тамъ, но лицето не представя още майката. Майката ще пита, дали сте вие нейната дъщеря, ще пита. Казва: “Не прилича.” Изгубили се основнитѣ черти, съ които да те познава. Нали казва псалмопѣвецътъ, че Богъ се возилъ на колесница на облацитѣ. Каква идея имате вече? На облацитѣ се носилъ Господь. Значи облацитѣ може да се събератъ и да се излѣятъ въ дъждъ, веднага ще се образува една дѫга. Но то е разгадката на живота, която е скрита въ водата. Ако ти не можешъ да станешъ червенъ, ако ти не може да станешъ портокаленъ, ако ти не може да станешъ жълтъ, ако ти не може да станешъ зеленъ, ако ти не може да станешъ синъ, ако ти не може да станешъ тъмно синъ, виолетовъ, ти нищо не знаешъ.



Ти ще купишъ червена дреха и ще туришъ. Ето запримѣръ, нѣкой отъ васъ носи бѣлъ цвѣтъ. Бѣлиятъ цвѣтъ показва, че животътъ ти е станалъ еднообразенъ, искашъ туй еднообразие да го дадешъ навънъ, да дойде разнообразието. Бѣлиятъ цвѣтъ иска разнообразие, да се разложи свѣтлината, да дойдатъ различнитѣ цвѣтове: синъ, червенъ и т. н. Да се премахне еднообразието. Нѣкоя сестра носи синъ цвѣтъ, значи този цвѣтъ тя има повече, дава го навънъ, на нея не е потрѣбенъ. Тя въ своитѣ стари вѣрвания се е обезвѣрила. Казва: “Други нови искамъ.” И тя си има стари вѣрвания. Азъ ви тълкувамъ по цвѣтоветѣ. Новото азъ гледамъ по дрехитѣ ви, не по лицата. Виждамъ животнитѣ, птицитѣ навсѣкѫде иматъ вкусъ. Птицитѣ иматъ хубави дрехи, нѣкои сѫ облѣчени въ много хубави дрехи. Тѣ сѫ предметно учение. Птицитѣ сѫ изложение отъ невидимия свѣтъ, да мислятъ хората, защото съ своитѣ крила, съ своитѣ краски произвеждатъ известенъ трепетъ въ въздуха, който на хиляди километри се предава. Човѣкъ, който е чувствителенъ, схваща този трепетъ. Богъ облѣкълъ райската птица така, че и царицата не е така облѣчена. Защото всѣки цвѣтъ, който излиза, то е цѣла йерархия отъ разумни сѫщества, които се занимаватъ съ този цвѣтъ. Въ червения цвѣтъ има хиляди нюанси. Всичкитѣ ония съединения, които ставатъ съ другитѣ цвѣтове, съставляватъ една специфична область. Не може да бѫде щастливъ човѣкъ, докато не знае свойствата на червения цвѣтъ. Това е външната страна на червения цвѣтъ. Има и вѫтрешна страна.



Вчера имаше една леща, съ която гледаха. Ако гледате презъ червено, ще видите, какъвъ цвѣтъ дава на нѣщата. Нѣкога и съ васъ се случва. Влѣзе една тѫжна мисъль и веднага се измѣня цѣлата перспектива. Затуй трѣбва да се изучава аурата на цвѣтоветѣ. Всѣки единъ цвѣтъ си има аура. Че цвѣтоветѣ, които виждате въ дѫгата, не е всичкото тамъ. Трѣбва да изучавате аурата. Аурата не я виждате. Имате червенъ цвѣтъ, като погледнете [презъ не]го не може да видишъ дѫгата. Като погледнете дѫгата, чувствувашъ радость. Подъ аура разбираме проявата на единъ цвѣтъ, какъ той се проявява. Свѣтътъ е пъленъ съ знание, но повърхностно. Нѣкои говорятъ за цвѣтоветѣ много повърхностно. Като кажешъ: “червенъ цвѣтъ”, то е повърхностно говорене. Всѣки цвѣтъ има своя динамична вѫтрешна страна, проявление на цвѣта. Червениятъ цвѣтъ е на живота, на борбата. Ти само съ червения цвѣтъ може да воювашъ. Настройватъ се, възбуждатъ се. Комуниститѣ сѫ религиозни хора на най-низка степень на живота. Комунизъмътъ е религия на най-нисша степень, но на широкъ крѫгъ да даде, да има въ какво да вѣрватъ. Комунизъмътъ е религия на трезвъ животъ: не пушатъ, не пиятъ и тѣ турятъ редовенъ животъ. Комунизъмъ въ кѫщи - на друга основа, тѣ сѫ го разбрали навънъ, въ дома не сѫ го разбрали.



Значи въ дома трѣбва друга религия. Семейнитѣ хора трѣбва да иматъ друга религия. На семейнитѣ хора обикновената религия не може да помогне. Особена религия трѣбва да има за тѣхъ. Най-първо тази, която е негова другарка, той мисли, че е мѫжъ и то даровитъ, тя да го счита гениаленъ. Щомъ изгуби това изъ ума си, тя го счита простъ, не може да живѣятъ. Сѫщо така и той. Дотогава докато мисли, че жена му е гениална, щомъ тя мисли, че е невежа, не може да живѣятъ. Жената като слънцето да грѣе, да не напуща своя свѣтъ, да дойде въ свѣта на мѫжа и мѫжътъ да работи отдалечъ, да си приказва съ жена си, да не напуща своя свѣтъ. Ако Земята иде на Слънцето, ще се стопи. Сега отдалечъ тя обича Слънцето и Слънцето обича Земята и сѫществата, които живѣятъ на Земята и Слънцето и тѣ се обичатъ. Вие искате Господь да дойде и да оправи живота. Вие искате конкретно да го познаете. Ще ви приведа единъ примѣръ. Вземете единъ копой, едно отъ тѣзи ловджийскитѣ кучета. И единъ часъ може да е миналъ и хиляди хора може да сѫ минали по пѫтя, по който е миналъ неговия господарь, но той познава по стѫпкитѣ си своя господарь. Ако едно куче, съ своето обоняние, може да намѣри господаря си накѫде отишълъ, какъ ти съ своя умъ да не може да познаешъ и да намѣришъ Господа накѫде отишълъ, да не може да намѣришъ Този, въ Когото живѣешъ и Който живѣе въ тебе.



Говорено на 11 августъ[1937г.]

на поляната при Езерото на Чистотата

подъ Харамията.