На Молитвения върхъ, 5 ч. с.



“Въ начало бѣ Словото”

Молитва на Царството



Нѣкой пѫть, когато идете на концертъ, какво очаквате? Отивате на концертъ да чуете нѣкой великъ пѣвецъ. И пѣвецътъ нѣма да ви пѣе ония пѣсни, които вие знаете. Може онова, което пѣе, да ви бѫде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слухъ, пъкъ може да не произведе приятно впечатление. Следъ като излѣзете, ще кажете: “Струва си паритѣ.” А пъкъ нѣкой пѫть ще излѣзете и ще кажете: “Не си струва паритѣ.”



Сега вземете преди години съмъ говорилъ за ценноститѣ на нѣщата. Ценноститѣ на нѣщата даватъ възможность. Въ какво седи една възможность? Запримѣръ вземете най-голѣмата възможность, това е говора въ човѣка. И ако човѣкъ знае какъ да говори, той може да бѫде щастливъ. Ако той не знае да говори, той никога не може да бѫде щастливъ. Говорилъ съмъ една книга, която има заглавие “Царскиятъ пѫть на душата”. Но знаете ли, какво нѣщо е Царскиятъ пѫть на душата? Имате ли нѣкаква представа за душата? Тъй както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажемъ, че тя има най-красивата форма въ свѣта. И всички други форми сѫ произлѣзли отъ формата на душата. Всички нѣща въ свѣта сѫ създадени за душата. Това сѫ забавления заради нея. Възможноститѣ въ тия нѣща сѫ, за да има душата, какво да учи.



Вие сега си представяте душата, че тя нѣма какво да учи. Тя има нужда да се учи. Трѣбва да имате една ясна представа за душата и за духа на човѣка. Азъ ще взема две думи. Това което изтича, е духъ. Не, че изтичането е духа. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нѣщата, е духа. Туй, което съгражда отвѫтре, е душата. Значи туй, което съгражда нѣща, вѫтре ги урежда, то е душата. Душата е складъ, която има всичко онова, което отъ цѣлата вѣчность Богъ е създалъ. Всичко това е складирано въ душата. Душата това е една библиотека, написана съ най-хубавата книга. И всѣки единъ човѣкъ може да иде и да вземе отъ нѣкой шкафъ нѣкоя книга и да чете. Душата е една галерия, въ която сѫ турени най-хубавитѣ книги. Душата е складъ на скѫпоценности, на скѫпоценни камъни. Ако искате да намѣрите нѣкой хубавъ камъкъ, ще го намѣрите тамъ. Душата е складъ на най-сладкитѣ работи. Душата е складъ на най-хубавитѣ плодове. И ако искате нѣкой хубавъ плодъ, въ нейната градина ще го намѣрите.



Значи каквото търсите, ще го намѣрите въ душата. Вие сега за душата имате съвсемъ друго схващане. Христосъ казва: “Скръбна е душата ми!” Защо е била скръбна душата на Христоста? Понеже, като дошълъ на земята чувствувалъ, че нѣма, какво да яде и пие. Гладенъ е човѣкътъ. Нѣма нѣкой да ти каже сладка дума, нѣма нѣкой да ти каже свѣтла мисъль; нѣма нѣкой да ти даде свѣтло чувство. И ти се чувствувашъ скърбенъ. Когато казвашъ, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричатъ нисшата душа, която като не разбира Божиитѣ пѫтища, скърби. Човѣшката душа, която Христосъ носѣше, скърбѣше, че работитѣ не ставатъ, както тя иска. Пъкъ никога работитѣ не сѫ ставали, както душата е мислила.



Единъ художникъ, азъ гледамъ картината му, той не е рисувалъ, както азъ мисля. Той рисувалъ, както той схваща. Въ дадения случай или може да удобря или да не удобря. Той може да е съгласенъ съ мене, или не. Понѣкой пѫть като гледа Божиитѣ работи, критикува, казва: “Малко подругояче трѣбва да се нарисуватъ.” Та и сега до известна степень вие сте критици на нѣщата, давате си мнението казвате: “Тази работа не е както трѣбва.” Има домашни критици. Синоветѣ може да бѫдатъ критици; дъщеритѣ може да бѫдатъ критици; домакинитѣ може да бѫдатъ критици; домакинътъ може да бѫде критикъ; професоритѣ може да бѫдатъ критици; ученитѣ, свещеницитѣ може да бѫдатъ критици. Всѣки, като говори, ще намѣри, че нѣщата не ставатъ тъй, както сѫ. Всѣки ще намѣри, че хората не живѣятъ тъй както трѣбва. Този, който критикува, и той не живѣе както трѣбва. Нѣкой критикува, че другъ не знае да пѣе. Но и той не знае да пѣе, както трѣбва. Другъ критикува, че онзи не пише както трѣбва. Но и той не пише както трѣбва.



Та рекохъ сега, въпросътъ не е за критикуване. Въпросътъ е за възможноститѣ. Разбиране ни трѣбва. Въ живота има нѣкои нѣща разумни и нѣкои нѣща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава отъ глупавитѣ работи. Разумнитѣ работи сѫ завършени картини. А пъкъ глупавитѣ работи сѫ незавършени картини. Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работитѣ разгледани въ началото, тѣ сѫ глупави. Като гледашъ въ началото една работа нѣма никакъвъ смисълъ. Тогазъ тя е глупава, но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казвашъ: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е. Казвашъ: “Много хубава работа е.” Завършена работа е. Тази завършена работа е едно облѣкло на душата. Имате зло въ свѣта. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовьта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавръшена работа.



Азъ ви давамъ това, за да се освободите донѣкѫде отъ едно вѫтрешно противоречие. Не, че всѫщность е така. Не, че съ това всѫщность се разрешава. Защото следъ колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога единъ слуга може да лъже господаря си. Може да му е слугувалъ десеть години и го е лъгалъ. Но единъ день вече господарьтъ ликвидира работата си и ще му даде смѣтка. И като ликвидира господарьтъ своята работа, то има ли слугата вече възможность да го лъже. Тогазъ слугата ще започне да се разкайва.



Да допуснемъ,че вие казвате, че нѣкой слуга не върши работата си добре. Добре, вие сте сега въ едно учреждение. Всички сте все слуги. Но единъ день ще ликвидира учреждението и всѣки единъ отъ васъ ще даде отчетъ. И тогазъ ще се познаете. Работата ще се завърши и всѣки ще си представи картината на изложение. И следователно, хората ще иматъ едно опредѣлено понятие за вашата работа. Рекохъ сега, азъ като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутринь беседата не бѣше така както трѣбваше.”



Възможно е. Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко? Напримѣръ снощи ми донесоха да разрешавамъ единъ въпросъ, който никога не съмъ го помислялъ. Нѣмали сестритѣ какво да сготвятъ. Мислили да сготвятъ бобъ, но бобътъ не дошълъ. Десеть килограма бобъ имало, но не стигалъ. И понеже готвили много пѫти оризъ съ домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питатъ, по български начинъ ли да ги сготвятъ или по латишки начинъ. Рекохъ: “Какъвъ е българскиятъ начинъ?” Българскиятъ начинъ е ябълки, захарь и вода. А пъкъ латишкиятъ начинъ е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто въ ябълкитѣ. И питатъ, какъ да го сготвятъ. Рекохъ, то не е въпросъ само заради мене. Азъ мога да давамъ мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене ще бѫде приятно, но на всички. Понеже нѣма да ямъ само азъ. И рекохъ: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захарь, брашно и ябълки схождатъ ли си? Яйцата и захарьта какъ ще ги примирите? Яйца и захарь отиватъ ли? Една кокошка, когато мѫти яйца, даватъ ли й захарь? Даватъ й захарь, но чрезъ житото. Житото съдържа захарь.



Та рекохъ, ние правимъ несъответни храни. Ябълкитѣ спадатъ къмъ растителното царство и брашното спада къмъ растителното царство. Яйцата спадатъ къмъ друго царство. Какъ ще примирите яйцата съ растенията въ дадения случай? Значи, щомъ ядешъ една ябълка, ти ще придобиешъ една сладчина. Щомъ ядешъ едно яйце, какво ще придобиешъ. Кокошката е голѣмъ критикъ. Тя, като дойде нѣкѫде, критикува, разрови, разрови нѣщата и като намѣри нѣщо ценно, отдѣля го. Критикъ е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тукъ ще подрови, тамъ ще подрови. И кокошкитѣ сѫ голѣми одумници. Пѣтелътъ като рови, той е голѣмъ критикъ. И кокошкитѣ сѫ критици, и тѣ ровятъ по сѫщия начинъ. Пѣтелътъ е кавалеръ. Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпватъ да чуятъ, какво ще каже. И той казва: “Опитайте това нѣщо. Какво чудно нѣщо изровихъ отъ земята. Никой другъ не е изравялъ такова нѣщо, каквото азъ изровихъ.” И тогазъ нѣкой пѫть какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Азъ ви давамъ само единъ образъ. Онзи пѣтелъ като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той съ краката си рови.” Че човѣкъ, който рови съ езика си, какво е това? Единъ човѣкъ, който ходи изъ хората, който изучава психологически хората и търси какъвъ е бащата на единъ човѣкъ, каква е майка му, кѫде се е училъ като малко дете, какви погрѣшки е правилъ, кѫде изъ градинитѣ е ходилъ. Кралъ е ябълки. Влѣзълъ е въ училището и не е билъ способенъ. Най-сетне станалъ виденъ проповѣдникъ. И казва: “Отличенъ човѣкъ е.”



И казваме ние: “Ако човѣкътъ не прави погрѣшки, той уменъ не може да стане.” Права е мисъльта. Умниятъ човѣкъ се училъ не само отъ своитѣ погрѣшки, но и отъ цѣлата окрѫжаваща срѣда. Грѣшкитѣ азъ ги наричамъ все незавършени картини. Една грѣшка е незавършена картина. Не обвинявамъ човѣка. Толкозъ знае човѣка, толкозъ направилъ. А пъкъ хубавитѣ работи сѫ завъшени картини. Хубавитѣ работи сѫ направени отъ умнитѣ хора. А пъкъ глупавитѣ работи отъ неразвититѣ. Понеже всички вие рисувате една отлична картина въ себе си, взимайте поводъ отъ другитѣ художници, какъ рисуватъ, та и вие да рисувате добре.



Не критикувайте, но всѣкога въ себе си вие трѣбва да създадете единъ добъръ навикъ. Напримѣръ знаете ли произхода на скържавостьта и щедростьта? Защо нѣкои хора сѫ скържави, а пъкъ нѣкои хора сѫ щедри? Щомъ ви кажатъ, че единъ човѣкъ е щедъръ, а пъкъ другъ е скържавъ, азъ имамъ вече образъ, за мене работата е ясна. Този, щедриятъ човѣкъ е при извора, а пъкъ скържавиятъ носи едно малко шишенце и пѫтува по единъ прашенъ пѫть. И като го срещнемъ, той има малко хлѣбецъ и малко водица и не дава никому. А пъкъ онзи е при фурната, дето има 400, 500 хлѣба и раздава на всички. Той е щедъръ. А пъкъ онзи, който има малко хлѣбъ е скържавъ. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готовъ да ви даде една чаша вода. Следователно всѣки единъ, който е при извора, е щедъръ, а пъкъ всѣки единъ, който е далечъ отъ извора, е скържавъ. Всѣки единъ, който е при извора, е уменъ; а пъкъ всѣки единъ, който е далечъ отъ извора, е глупавъ.



Нѣкой ни пита: “Какъ да стана уменъ?” Рекохъ, иди при извора. Умниятъ трѣбва да влѣзе въ училището и да започне да учи. Ако той стои извънъ училището, той никога ученъ не може да бѫде. Щомъ влѣземъ въ Божествения свѣтъ, умни може да бѫдемъ. Щомъ сме извънъ Божествения свѣтъ, глупостьта ще ни придружава. Нѣкой казва: “Какво трѣбва да направимъ, за да станемъ умни?” Влѣзте въ Божествения свѣтъ или използувайте възможноститѣ, които Богъ ви далъ. Сега начинитѣ какви сѫ? Започвайте въ живота съ малкитѣ величини. Азъ да ви дамъ едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облѣчи въ най-скромнитѣ си дрехи, които имашъ. Да нѣма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнешъ една своя работа, облѣчи се съ най-скромнитѣ дрехи: единъ халатъ, единъ поясъ, една четка въ рѫката, едни обикновени обуща, не парижки, луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пъкъ когато свършишъ работата си и всички се произнесатъ за твоята работа най-добре, тогазъ се облѣчи съ най-хубавитѣ дрехи.



И животътъ е така. Сега сме облѣчени съ халатъ, понеже сме на работа. А пъкъ като възкръснемъ, значи като завършимъ земния си животъ, ще се облѣчемъ. Вие очаквате нѣкой пѫть да се облѣчете много хубаво. Нѣкой пѫть се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не сѫ дрехитѣ, които правятъ човѣка хубавъ, а неговата работа, която той добре свършилъ. А пъкъ дрехитѣ ще покажатъ, че работата е добре свършена. Щомъ работата е добре свършена, то непременно ще имашъ най-хубавитѣ дрехи. Щомъ не е добре свършена работата, не може да имашъ хубави дрехи.



Тогазъ правя изводъ: Ако ние вършимъ добре работата, ще бѫдемъ добре облѣчени. Тѣлото ни е дреха и всѣки день се обличаме съ нови дрехи. Та здравината на тѣлото зависи отъ работата, която човѣкъ върши. Здравето на човѣка зависи отъ работата, която върши. Условията за тази работа сѫ човѣшката мисъль азъ я наричамъ правата мисъль; човѣшкитѣ чувства и човѣшкитѣ постѫпки. Това сѫ условия, възможности и сили, съ които човѣкъ работи. Нѣкои казватъ: “Правото учение.” Азъ наричамъ Правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божественитѣ мисли, Божественитѣ чувствувания и Божественитѣ постѫпки. Това сѫ мѣрки, които трѣбва да имаме. Всѣки трѣбва да има по една Божествена мисъль, съ която трѣбва да мѣри своитѣ мисли. И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви и всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има по една Божествена постѫпка.



Богъ, като дойде, обръща внимание на най-малкитѣ сѫщества, които е създалъ. Той отдѣля известно време за тѣхъ и слиза при тѣхъ. Дето мине, на всички сѫщества ще направи една малка услуга. Нѣкой е въ затруднение, има скърби, страдания. Богъ ще му направи една малка услуга. По човѣшки говоря. Ние, като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околнитѣ. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близкитѣ си приятели. А пъкъ за далечнитѣ казваме: “Господь ще се грижи за тѣхъ.”



Тази сутринъ азъ гледамъ, като се показа Слънцето, половината отъ васъ станаха и половината седѣха известно време. И азъ седѣхъ. Азъ се питахъ, защо тѣзи станаха и защо азъ седѣхъ? И защо тѣзи, другитѣ седятъ? Философия на живота трѣбва да има. Рекохъ, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята. Напримѣръ ако азъ застана предъ картината на единъ художникъ, то да стана нѣма смисълъ. Но когато художникътъ иде съ картината, да стана има смисълъ. Ако задъ Слънцето виждамъ Бога, който излиза съ своята свѣщь, то има смисълъ да стана. Богъ праща Слънцето заради мене. Слънцето, което Богъ носи, е свѣщьта и тогазъ ставаме не за свѣщьта, но за онзи, който носи благото. Най-първо видѣхъ Слънцето. Рекохъ, не ставамъ на тази свѣщь, тя не е по-голѣма отъ мене. А като вид[ѣх]ъ, че Господь е задъ нея, тогазъ станахъ. И азъ като станахъ, другитѣ, като ме видѣха, станаха. Тѣ казаха: “Срамота е, Учительтъ става, да станемъ и ние.” Азъ разсѫждавамъ, а тѣ подражаватъ. Та рекохъ, винаги предъ великото стани, а пъкъ на малкото дай внимание, за да бѫдешъ последователенъ. Предъ великото стани, понеже това великото е едно благо, заради Слънцето е благо. То е изворъ на всички благословения. Като отидешъ при него, при извора, ти него день може да бѫдешъ разположенъ. А пъкъ на малкитѣ нѣща, които Богъ ги създалъ, обръщай внимание, понеже отъ малкото човѣкъ се учи.



Та днесъ ви препорѫчвамъ, да отидете близо до извора. Но ще кажете: “Не сме ли отишли?” То е до вашата мисъль. Ако мислишъ, чувствувашъ и постѫпвашъ право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисъльта ти, ти си по пѫтя. Щомъ сте неразположенъ, не сте при извора. Щомъ не постѫпвате добре, далечъ сте отъ извора. Понеже една добра постѫпка е една завършена картина. Тогазъ ние говоримъ за възможноститѣ. Любовьта иде като единъ законъ. Тя има две страни: или трѣбва да дадеъ, или трѣбва да вземешъ. Тя има две възможности: онова, което давашъ, трѣбва да знаешъ кога да го дадешъ; и онова, което вземашъ, трѣбва да знаешъ кога да го вземешъ. И ако дадешъ не на време и ако вземешъ не навреме, ти не си отъ умнитѣ хора. И ако давашъ навреме и ако взимашъ навреме, ти си отъ умнитѣ. И въ любовьта трѣбва да любишъ навреме. Понѣкой пѫть въ любовьта ти може да обичашъ нѣкого не навреме. И нѣкой пѫть може да те обичатъ не навреме.



Азъ веднъжъ имахъ такъвъ единъ опитъ. Срещнахъ едно малко момиченце. Намѣрихъ едно откѫснато цвѣте, една малка роза и му го давамъ. То каза: “Това цвѣте азъ не мога да го нося.” Не го взе. Като го давамъ, то подразбира, че трѣбва да го тури на гърдитѣ си. И то каза: “Кака ми е по-голѣма, дай го на нея.” Умно разсѫждава. Ще каже нѣкой, че съ тази откѫсната роза, ти се ангажирашъ вече. Когато вѣнчаватъ младитѣ булки, все имъ турятъ цвѣтя. И тѣ се радватъ. После тѣзи млади булки трѣбва да дадатъ животъ на тѣзи откѫснати цвѣтя. Понеже тѣ за тѣхъ се откѫснаха, ще има страдание, докато възстановятъ живота на откѫснатитѣ цвѣтя. И следъ като възстановятъ живота на откѫснатитѣ цвѣтя, следъ това ще живѣятъ както трѣбва.



И всички вие като страдате, страдате все за вашитѣ откѫснати цвѣтя, когато сте се женили. Азъ турямъ женитбата въ много широкъ смисълъ. Когато чо-вѣкъ се решилъ да слѣзе на земята отгоре, той е вече ожененъ. Всѣки човѣкъ, който е въплотенъ въ материята, той е вече жененъ. Вѣнчали сѫ го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искашъ, но ще се освободишъ, когато умрешъ. Смъртьта е разводъ за неправилното женене. Всички онѣзи отъ васъ, които не сте оженени както трѣбва, все трѣбва да умрете. И смъртьта е разводъ. И защо трѣбва да умрете? За да се освободите отъ онзи, съ който не може да живѣете. Понеже духътъ и плътьта сѫ въ противоречие. Живѣятъ въ едно тѣло. И тогазъ ще настане разводъ между духа и плътьта.



И сега моята цель е да ви наведа на правата мисъль за тази борба. Въ духа има единъ завършенъ процесъ. Разумното е тамъ. А пъкъ въ плътьта има единъ незавършенъ процесъ. Плътьта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скѫса, ще направи нѣщо. Тогазъ, какво трѣбва да направи бащата съ такова дете? Рекохъ, у всички, въ васъ има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите съ себе си. То не сте вие, то не е вашия духъ, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете въ себе си. И да познае човѣкъ себе си, това значи да знае, какъ да възпитава това дете.



Вчера гледамъ тукъ едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обѣдва, а пъкъ то не иска да яде тамъ. Иска да му сипятъ и да отиде да яде въ палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Азъ държа едно правило. Азъ гледамъ всѣкога следното: щомъ една мисъль е права, отъ когото и да е излѣзла, приложете я. Щомъ една мисъль е крива, отъ когото и да е излѣзла, не я прилагайте, нищо повече. Щомъ едно чувство е добро, отъ когото и да е излѣзло, приложете го. Щомъ едно чувство е криво, отъ когото и да е излѣзло, не го прилагайте. Щомъ една постѫпка е добра, отъ когото и да е излѣзла, който и да я направилъ, приложете я. Щомъ не е добра, не я прилагайте.



Сега искамъ да ви говоря върху ценноститѣ на нѣщата. Всичко онова, което Богъ е създалъ, представлява ценность. Предъ насъ седи едно велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бѫдащето. Та рекохъ, вие седите на тия камъни, има едно благо въ тѣхъ, но има и едно нещастие, ако не знаешъ, какъ да седишъ на единъ камъкъ. Като дойдешъ да сѣдашъ на единъ камъкъ, най-първо опитай, дали е стабиленъ или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стѫпила на единъ камъкъ, паднала и си ударила крака. И рекохъ й: “Благодари, че съ малко мина. Ти най-първо опитай, дали е стабиленъ камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекохъ й: “Тѣ го туриха, но ти го опитай и ако е стабиленъ стѫпи, ако не заобиколи го по нѣкакъвъ начинъ и после, сутриньта на този, студения камъкъ не сѣдай! Той нѣма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обѣдъ, когато Слънцето грѣе, седи на камъка.” Камъкътъ е събралъ лечебна енергия и тогазъ лѣчебно действува. Сега сутриньта, като идвате, носете си вашата възглавница.



Сега коя е меката възглавница въ човѣшкия езикъ? Като излизате сутриньта, хората сѫ всѣкога студени. Ще си носишъ възглавница. Какъ ще преведете това? Възглавницата е мекия езикъ. Ще говоришъ меко, приятно. То е възглавницата. А пъкъ като дойде обѣдъ, може и безъ възглавница. Когато хората сѫ умни, можешъ да му кажешъ нѣщата както сѫ. Сутриньта не може да му говоришъ така. Меки възглавници трѣбватъ тогава. Тогазъ не засѣгай човѣка. А като дойде на обѣдъ, може. Кога е обѣдъ? Обѣдъ у човѣка е тогазъ, когато го обичашъ. Когато те обичатъ, ти си на обѣдъ при него. Когато се запознаешъ съ онзи, когото ще обичашъ, то е сутринь. Когато се обичате е обѣдъ, а пъкъ когато не се разбирате, е залѣзъ. Когато се запознавате е сутринь. Когато се обикнете е обѣдъ, значи Слънцето е на зенита. Това сѫ възможности въ живота.



Да обичашъ нѣкого, това значи да разбирашъ царския пѫть на душата, която се движи въ битието вѫтре. То е най-хубавия пѫть. И ако ти не обичашъ човѣка, този пѫть не може да намѣришъ. И човѣкъ, за да постигне онова, което Богъ е създалъ, за да го разбере, любовьта е единствения пѫть. Тя е най-добрия пѫть, по който може да научишъ това, което Богъ е положилъ заради тебе. Ето защо трѣбва да обичашъ хората. Като обичашъ хората, ти ще възприемешъ, ще вземешъ отъ хората това, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ заради тебе. И ще давашъ отъ себе си и ще взимашъ, ще ти дадатъ. Обмѣна ще има. Защо трѣбва да обичашъ? Ако не обичашъ, не може да постигнешъ онова, което искашъ. И ако обичашъ и те обичатъ, може да постигнешъ това, което искашъ. Ако не те обичатъ и ти не обичашъ, не може да постигнешъ това, което искашъ. Това е сега езика на Любовьта. Любовьта е единъ методъ за постижение въ сегашния животъ на онова, къмъ което нашата душа се стреми, въ Царския пѫть на душата, който върви, за да постигне онова, което Богъ е начърталъ за всинца ни. И тогазъ прочетете отъ “Царскиятъ пѫть на душата”* беседата: “Ценности на нѣщата.” Не, че го налагамъ, но като останете свободни, днесъ или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нѣмате какво да правите и имате време, прочетете “Ценноститѣ на нѣщата”. Азъ ви казахъ сѫщественото върху ценноститѣ на нѣщата. Азъ можехъ да ви чета самата беседа и мислехъ да я чета, но рекохъ, нека да имъ дамъ тълкувание, пъкъ тѣ да я четатъ. Защото условията, когато съмъ говорилъ тази беседа, сѫ били съвсемъ други. Свѣтлината е била друга и прочее. А пъкъ сега условията сѫ съвсемъ други.



Най-първо мислите върху възможноститѣ. Вие да кажемъ, пѣете една пѣсень, азъ слушамъ сега да пѣятъ или да свирятъ, но всѣкога въ пѣенето има нѣщо, да липсва. Всѣкога и въ свиренето има нѣщо, което липсва. Ти не може да пѣешъ, ако не мислишъ, ако не чувствувашъ и ако не постѫпвашъ добре. И онзи, който иска идеално да пѣе, той трѣбва идеално да мисли, той трѣбва идеално да чувствува, и той трѣбва идеално да постѫпва. Това сѫ три правила за единъ пѣвецъ. И за цигуларя е сѫщото. Сѫщо и за художника. За всички изкуства три нѣща сѫ необходими, за да можешъ да постигнешъ нѣщата. И не можешъ да станешъ красивъ, ако не мислишъ добре, ако не чувствувашъ добре и ако не постѫпвашъ добре. После и здравъ не може да бѫдешъ въ такъвъ случай. Срещамъ една сестра, която [с]е запъхтѣла. Тя казва: “Мѫчно се ходи тукъ.” Тя е вече на 45 години. Азъ си рекохъ: тя е преждевременно остарѣла. Тя кога ще се подмлади? Да почне да мисли, да чувствува и да постъпва право и ще се подмлади.



Всѣки единъ отъ васъ може да се подмлади. Нѣкой ще каже: “Какъ да мисля право?” Стани като малкото дете, нищо повече. Но какъ да станешъ? Голѣмиятъ философъ да стане като малкото дете. Внеси мекота въ живота си! То е подмладяване на човѣка. Човѣкъ, който не може да внесе всѣки день мекота въ живота си, той не може да се подмлади. И едно отъ правилата е това. Чо-вѣкъ, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трѣбва да знае следното: старитѣ хора иматъ една слабость. Стариятъ е седналъ и заспалъ съ свити юмруци. Значи стегнати сѫ мускулитѣ. А у малкитѣ деца, мускулитѣ сѫ отпуснати. Всичкитѣ мускули трѣбва да бѫдатъ отпуснати, да не мисли човѣкъ за нищо. Престани да мислишъ, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господь даде.” Но не чакай откѫде и какво Господь ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станешъ, ще видишъ, че при тебе има нѣщо оставено. А пъкъ ти сега заспивашъ и гледашъ какво ще даде Господь. Нищо нѣма да ти донесе. То е стария човѣкъ. Ти казвашъ: “Едно време какъвъ бѣхъ!” Остави какъвъ бѣше едно време. Когато говоришъ за едно време, ти разправяшъ историята на твоето съзнание, отъ когато твоето съзнание е било пробудено. Ами деветь месеца въ утробата на майката, я ми кажи, какво си правилъ тогава. Какво е било твоето положение. Въ тѣзи деветь месеца ти си прекаралъ историята най-малко на единъ животъ отъ 18 милиона години. Деветь месеца си челъ историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбралъ. И като си челъ тази история, ти си създалъ своето тѣло. И какво е станало тогазъ? Създалъ си тѣлото си. И сега знаете ли, колко трѣбва да четете. Пакъ трѣбва да четешъ. Тѣлото ти, което е създадено отъ майка ти, като излизашъ отъ тѣлото на майката, е било увито съ една ембрионална плащеница. Нали децата сѫ увити съ такава плащеница? 18 милиона години трѣбва да четете, за да се образува плащеницата. И сега дълго време имате да четете занапредъ още, важни работи има да четете.



Две сестри се каратъ. Ти казвашъ: “Не зная, какъ да ги примиря.” За какво се каратъ сестритѣ? Една сестра взела пари на заемъ отъ друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади паритѣ отъ джоба си и кажи: “Колко ви дължи?” И плати! Кажи: “Дайте си рѫцетѣ една на друга и се примирете.” Да допуснемъ, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Азъ не искамъ чужди пари, тя да ми плати паритѣ.” Рекохъ сега: “Азъ плащамъ заради нея. Менъ ще държишъ отговоренъ, а пъкъ азъ ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете. Това е само единъ методъ за примирение. Всѣкога, когато двама души не се обичатъ, има взето нѣщо. Вложи ти онова, което липсва. Тѣ и двамата може да се примирятъ. На пѫть се каратъ за хлѣбъ, че не може да раздѣлятъ хлѣба. Дайте имъ по единъ цѣлъ сомунъ и на двамата и нѣщо за ядене и веднага ще ги примирите. Та всички сега сте дошли въ богатата природа. Между васъ има ли караници? Поскарвате ли се? Напримѣръ споръ има кой кѫде си турилъ палатката. “Мѣстата ни сѫ влажни”, казватъ нѣкои. Тукъ има най-хубави мѣста дето искате. Нѣкой е неразположенъ. На кое мѣсто искате? Споредъ мене палаткитѣ не сѫ хубаво разположени. По билата трѣбва да бѫдатъ.



У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате. Много скѫпоценни камъни има, които трѣбва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Нѣкои отъ васъ сте имали отлични гласове и сте могли да станете пѣвци; други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: “Като дойдемъ следния пѫть, да се преродимъ на земята.” Не чакайте следния пѫть да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбитѣ си. Нѣкой казва, че е старъ. Стариятъ чо-вѣкъ може да учи много по-добре, отколкото младиятъ.



Да ви дамъ сега единъ опитъ, за да знаете дали говорите добре или не. То е следния: когато небето е облачно и духа вѣтъръ, почнете да произнасяте тия думи: “Богъ е Любовь”, или “Богъ е милосърдъ”. Произнасяйте ги известно време и ако облацитѣ се разпръснатъ и вѣтърътъ престане, то има мекота въ вашия говоръ. Ако облацитѣ и вѣтърътъ не престанатъ, то мѣкота нѣма въ вашия говоръ. Щомъ е мекъ говорътъ, веднага ще се измѣни времето. Отъ нѣколко деня има една борба между онѣзи, които управляватъ тѫдѣва**: едни дигатъ мъглата, а други искатъ влага, дъждъ. Сега въ днешния день ние мислимъ другояче. Но ако бѣше влажно времето, другояче щѣше да ни влияе. Ние не се нуждаемъ сега отъ вѫтрешна влага. Много влага имаме. Трѣбва ни малко сухота. (Единъ братъ фотографира Учителя.)



Сега този братъ учи изкуството. Той, като не знае какъ да рисува, цъка. Той казва: “Какъ свѣтлината може да рисува моментално.” Като цъкне, казва: “Вижъ, какъ свѣтлината рисува.”А пъкъ нѣкой пѫть и свѣтлината още не се е научила да рисува. Напримѣръ той изкара единъ черенъ образъ. Той ме е направилъ черенъ отъ негърската раса. Та, за бѫдаще той ще носи единъ апаратъ, който ще изкарва съ цвѣтове. Често ние рисуваме черни картини. Т. е. рисуваме предметитѣ такива каквито не сѫ. Напримѣръ като кажешъ една дума не на мѣсто, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте съ езика си цвѣтни картини, че нѣщата да бѫдатъ естествени, каквито сѫ. Използувайте възможноститѣ. Любовьта е една възможность. Знанието, свѣтлината, Божията Мѫдрость сѫ възможности. Свободата, пространството, разширението, истината, това сѫ възможности, съ които трѣбва да боравимъ. Истината е най-голѣмата възможность за постижение. Истината е възможность за децата. Знанието е за възрастнитѣ, а любовьта е за женитѣ, за девицитѣ, за младитѣ момичета. Та, ще стане обмѣна сега. Затова се обичатъ. Младитѣ момичета продаватъ онова, което сѫ спечелили отъ любовьта, на онѣзи, които сѫ спечелили знанието отъ мѫдростьта. Обмѣна става. И следъ това тѣ отиватъ при децата, при които е истината, за да обмѣнятъ. Та въ живота между продуктитѣ, които излизатъ отъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, става обмѣна. И това е семейството. Това е бащата, това е майкатта, това е децата. Това сѫ тритѣ нѣща, които живѣятъ въ дома. Любовьта, Мѫдростьта и Истината живѣятъ на едно мѣсто и обмѣнятъ онова, което тѣ сѫ придобили. И сега обмѣнявайте това, което сте придобили, възможноститѣ, които сте придобили и които Богъ е вложилъ въ васъ.



Мислете за онова, което никакъ не сте мислили. Не мислете за обикновенитѣ работи. Мисли за това, за което никакъ не си мислилъ. Помнете, днешната мисъль е тази:



Чрезъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината; чрезъ животътъ, знанието, свободата всичко е възможно, които човѣкъ, като ги приложи, всичко може да постигне и той ще бѫде радостенъ и веселъ. Той ще се весели въ Господа и Господь ще се весели въ него.



Изговорете следната формула: “Пѫтьтъ на праведния е пѫть на зазоряване.” (три пѫти)



6 ч. и 9 м.



3-та беседа, държана отъ Учителя

на Молитвения върхъ при Второто езеро

21 юлий 1937г.

Срѣда, 5 ч.с.



---------------------------------------------------------------------------------------

*“Царскиятъ пѫть на душата” Рилски беседи, държани 1935г.

**тѫдѣва (нар.наречие) наоколо