"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание





ПЪРВИЯТЪ ЛѢЧЪ НА ТОПЛИНАТА



5 ч. с. на Молитвения върхъ



“Въ начало бѣ Словото”

Добрата молитва



Ще прочета десеть стиха отъ Ев. на Матея.



Малко размишление.



“Защото ви казвамъ, че ангелитѣ на небесата винаги гледатъ лицето на Отца моего, който е на небеса.”



Великото въ живота е пробуждането на човѣшката душа. Азъ уподобявамъ това пробуждане на пъпкитѣ на цвѣтята. Като символъ го взимамъ. Всѣка една душа въ Божествения свѣтъ мяза на една пъпка, която чака своето време. Туй пробуждане не става така произволно, но то е най-великото събитие на битието! Както въ единъ домъ най-великото събитие е раждането на едно дете, така и въ Божествения свѣтъ най-великото събитие е пробуждането на човѣшката душа, за която ангелитѣ се радватъ. Защото всѣки, който се обръща къмъ Бога, другояче трѣбва да се разбира - не единъ грѣшникъ, който се обръща, то сѫ човѣшки схващания. Пробуждането на туй, великото, то заличава всичкитѣ грѣхове, каквито човѣкъ е ималъ презъ цѣлата вѣчность по човѣшки като се говори. Като се събужда човѣшката душа, като цъвне, всичко това се съблича. Онова, великото събитие, събуждането какъ става? Тамъ е сега величието на Божията Любовь. То е първиятъ лѫчъ на топлината, която душата приема отъ Любовьта. Първиятъ лѫчъ на топлината го наричамъ, не на свѣтлината. Тази, Божествената топлина, която внася този, първия импулсъ. И тогава душата се разцъвтява, така се отваря като единъ малъкъ цвѣтъ. На това ангелитѣ се радватъ, понеже въ туй разцъвтяване се проявява битието. Въ туй разцъвтяване се проявява Божиятъ духъ. И отъ тамъ се започватъ всичкитѣ радости, които човѣкъ сега очаква на земята.



И сега вие сте наблюдавали пчелитѣ, които пѣятъ въ своитѣ кошери. Но знаете ли защо пчелитѣ пѣятъ? - За цвѣтята, които сѫ цъвнали, за живота, който се проявява. Отъ тѣхъ тѣ събиратъ своя медъ. И тогава уподобявамъ ангелитѣ на пчелитѣ: че като цъвнатъ човѣшкитѣ души, ангелитѣ иматъ отъ кѫде да събиратъ медъ за своитѣ кошери. И затова се радватъ тѣ. Ако вие развалите единъ животъ, вие разваляте работата на ангелитѣ. Това е една проста мисъль, която трѣбва да имате въ ума си, за да се осмисли земния животъ. Защото човѣшкиятъ животъ нѣма смисълъ безъ туй разцъвтяване на човѣшката душа. Разцъвтяването на човѣшкитѣ души е най-великото събитие, което трѣбва да очаквате. Щомъ туй събитие дойде, цѣлото небе обръща внимание на вашата душа.



И тогава радвайте се на душата си, пъкъ се радвайте и на всичкитѣ. Цвѣтята се радватъ едно на друго, понеже сѫ цъвнали. Не ходете тогава да се занимавате съ морализиране, кой какъ е цъвналъ, не се занимавайте и кой какъ е облѣченъ, защото безбройни сѫ цвѣтоветѣ, въ които сѫ облѣчени човѣшкитѣ души. Две души нѣма облѣчени съ еднакъвъ цвѣтъ и две души нѣматъ една и сѫща форма, съ която сѫ облѣчени. По човѣшки говоря. Защото ако човѣкъ се занимава съ външната страна на живота, той изгубва сѫщественото. Какво би се ползувалъ единъ конь, който би желалъ да го товарятъ съ злато. Да кажемъ натоварятъ го съ сто - двеста килограма злато, кѫде ще употрѣби коньтъ златото? То е безполезно за коня. За него важна е тревата, водата, за него златото никакъ не е потрѣбно. За умствения животъ златото е непотрѣбно въ този смисълъ, както сѫществува сега на земята. Но златото е потрѣбно да се направи една прекрасна дреха на земята. Ако вашето злато не може да стане дреха на душата, то е безполезно; ако стане дреха, то е полезно. И всичкото си богатство трѣбва да употрѣбите, за да направите една златна дреха за душата си.



Та имайте предъ видъ онази, основната идея. Вие може да се радвате на хлѣба, който държите въ рѫката си. Но това още не е радость. Когато вие вкусите първата хапка на този хлѣбъ, то е пробуждането. Първата хапка на хлѣба на живота е пробуждането на душата. Вече започва дишането на душата, храненето на душата. Този, първиятъ лѫчъ на топлината, който прониква въ душата, е първата хапка на любовьта, която душата взема. Това го наричатъ “злато”. “Злато” значи пробуждане, то значи свѣтлина, значи знание, значи красота, значи доброта. Златото съдържа много качества, много елементи въ себе си, които сѫ необходими за душата. А тъй както хората разбиратъ златото донѣкѫде […] едно удобство на златото на земята. И въ Исая на едно мѣсто казва Писанието: “Елате и си купете безъ пари, безъ злато.”



Сега онази основна мисъль, която Христосъ е турилъ въ думитѣ: “Тия малкитѣ”, то сѫ онѣзи мисли, Божествени мисли, които проникватъ въ ума ни; онѣзи малки чувства, които проникватъ въ сърдцето ни. Това сѫ тѣ “малкитѣ”, които не трѣбва да презирате. Туй не е външно. Понеже като направите нарушение на Божествената хармония вѫтре въ себе си, тази хармония се нарушава и отвънъ. Щомъ единъ човѣкъ не зачита своитѣ мисли и своитѣ чувства, нарушава хармонията въ себе си. Има мнозина, които проповѣдватъ това, което не знаятъ. Но мисъльта излиза отъ Бога и чувството и то излиза отъ Бога. То сѫ два елемента, съ които цъвналата вече душа започва да функционира. Мисъльта прониква въ каквато и да е форма. Мисъльта прониква навсѣкѫде.



И сега рекохъ: понеже ние излизаме днесъ, азъ ви пожелавамъ презъ годината тъй ще ви бѫде като този день. Снощи бѣше много облачно, мѫгла бѣше паднала. И азъ рекохъ, ако и утре е така, тогава имаше да опъвате каиша.



Сега на васъ ви пожелавамъ благото на първия лѫчъ на топлината, който иде въ свѣта. Пожелавамъ ви първия лѫчъ на свѣтлината, която иде отъ Божията Мѫдрость. И пожелавамъ ви първия лѫчъ, крепкия Божий лѫчъ на Истината за вашия духъ. Та всички да бѫдете топли, да бѫдете свѣтли и да бѫдете крепки презъ цѣлата година!



Аминъ



6 ч. 25 м.



(Отлично слънце грѣе.

Край огнището направихме гимнастическитѣ упражнения.)



1-ва беседа от Учителя,

държана на Молитвения върхъ

при Второто езеро на Рила.

Недѣля, 18 юлий 1937 год.9