Размишление.

Йоана, 11 гл.

Често се говори за начало и край на нѣщата. Между началото и края на нѣщата има тѣсна връзка. Краятъ показва какво е било началото имъ.

„Това рече и подиръ туй казва имъ: Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа; но да ида да го събудя“. (—11 ст.). — Кога заспива човѣкъ? — Когато се умори. Следъ всѣко заспиване иде събуждането. Между тѣзи процеси е почивката.

Като се говори за възкресението на Лазара, мнозина се запитватъ, какво общо има между тѣхния животъ и заспиването на единъ евреинъ преди две хиляди години. Какво ги интересува това, че Христосъ отишълъ да събуди заспалия Лазаръ? Тѣ не разбиратъ, че и въ тѣхъ има по единъ заспалъ Лазаръ. Въ всѣки човѣкъ има по единъ спящъ Лазаръ, за когото трѣбва да дойде Христосъ да го събуди. Въ всѣки човѣкъ има по една Марта и по една Мария. Марта се занимава съ домакински работи, а Мария — съ духовното, затова тя седи при нозстѣ на Учителя. „А Исусъ обичаше Марта, и сестра и, и Лазара.“ (— 5 ст.). Марта представя човѣшкото начало, а Мария — Божественото. Заспалиятъ Лазаръ представя онова естество въ човѣка, което спи. Трѣбва да дойде Исусъ въ човѣка, да събуди неговото заспало естество. Щомъ изпадне въ това състояние, човѣкъ престава да се интересува отъ живота. Той казва: Нищо не ме интересува вече — и заспива. Като се събуди, той иска да живѣе и се интересува отъ всички.

Вижте отъ какво се интересуватъ децата. Тѣ искатъ да пораснатъ, да станатъ голѣми. Нѣкой деца се мѣрятъ всѣки день, да знаятъ, израсли ли сѫ и съ колко сѫ израсли. Щомъ станатъ отъ сънь, тѣ отиватъ до стената, изправятъ се и отбелязватъ съ линийка или съ моливъ височината си. На другата сутринь правятъ сѫщото. Какво отношение има ръста къмъ вѫтрешния животъ на човѣка? Все има нѣкакво отношение. Не е безразлично, дали детето ще остане на височина единъ метъръ, или всѣки день ще прибавя по малко къмъ своя ръстъ. Ще кажете, че ръстътъ не е важенъ, нѣма защо да се занимавате съ него. Ще дойде день да се занимавате, именно, съ такива нѣща, за които мислите, че не сѫ важни. Въ тѣхъ се криятъ такива истини, които сѫ необходими за вашия животъ. Това, което за васъ е маловажно, спира развитието ви. Различавайте сѫщественото отъ несѫщественото, важното отъ маловажното и го изучавайте.

Има учени, които посвещаватъ десетки, години за изучаване бързината, съ която се движатъ атомитѣ; други изучаватъ, по колко атоми и йони има въ молекулитѣ на различнитѣ вещества. Вие се чудите, защо тѣзи учени губятъ времето си за изучаване на такива маловажни въпроси. Питате се: какво отношение има бързината на движението на атомитѣ и йонитѣ, тѣхното количество и голѣмина къмъ насъ ? Значи, човѣкъ се интересува само отъ онова, което има отношение къмъ него. Той говори за добрия и за лошия човѣкъ, защото тѣ иматъ нѣкакво отношение къмъ него. Той се интересува отъ доброто и злото въ човѣка. Трѣбва да се знае, че ко-гато говоришъ лошо за нѣкого, ти подхранвашъ лошото въ себе си; когато грворишъ добро за нѣкого, ти подхранвашъ доброто въ себе си. Отъ тебе зависи да станешъ добъръ или лошъ човѣкъ. Следователно, не подхранвай злото въ себе си! Храни доброто въ себе си! Това сѫ правила, които иматъ отношение къмъ човѣшкия животъ. Като знаете това, трѣбва да обърнете внимание на факта, че не сте абсолютно свободни и независими, не можете да правите, каквото искате. Ако подхранвате злото въ себе си, вие причинявате зло и на другитѣ; ако подхранвате доброто, причинявате добро и на другитѣ. Вие живѣете въ разуменъ свѣтъ, дето всички сѫщества, добри и зли, сѫ въ известна връзка и отношение помежду си. Не можете да пренебрегнете тѣзи сѫщества, както и тѣ не могатъ да ви пренебрегнатъ. Не мислете, че всичко знаете и сте съвършени. Много слабости има човѣкъ, много нѣща още не знае. За да види слабоститѣ, погрѣшкитѣ и невеже-ството си, разумниятъ свѣтъ го поставя на изпитание. Само така човѣкъ започва да се познава, да вижда доброто и злото, които се криятъ въ него. И Христа даже поставиха на изпитания, да се познае. Колко повече обикновениятъ човѣкъ ще бѫде поставенъ на изпитания.

„Но да ида да го събудя.“ Добре е нѣкога да събудишъ човѣка, добре е нѣкога да го оставишъ да си поспи. — Защо трѣбваше Лазаръ да прекара четири деня въ гроба и тогава да отиде Христссъ да го събуди ? Рече Исусъ на Марта: „Не ти ли казахъ, че ако повѣрвашъ, ще видишъ славата Божия?“ (— 40 ст.). — Значи, болестьта и смъртьта на Лазара дойдоха, за да се прослави Богъ. Много болести идатъ за сѫщото, да се прослави Божието име. Тъй щото, ако те боли глава, ухо, око, сърдце, стомахъ, рѫка, кракъ ще знаешъ, че всичко това е за Божията слава. Следъ всѣка болесть и следъ всѣко изпитание човѣкъ придобива нѣкаква опит- ность, става по силенъ и се калява. Колкото по-голѣми сѫ изпитанията му, толкова по-силенъ става той. Малкитѣ изпитания носятъ малки придобивки. Това е законъ, който провѣряваме навсѣкѫде въ природата. Малкитѣ тревички сѫ слаби, защото минаватъ презъ малки изпитания. Днесъ и тѣ сѫ изложени на по- голѣми изпитания, за да се усилятъ. По тѣхъ минаватъ хора, животни, тъпчатъ ги, но ще уякнатъ. Това е за тѣхно добро. Дѫбътъ, обаче, е якъ, здравъ, съ дълъгъ животъ, защото е миналъ презъ голѣми изпитания. И доднесъ още той е изложенъ на мѫчнотии и изпитания.

Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, да нѣматъ изпитания и страдания. Това е невъзможно. Ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, докато всички хора не станатъ щастливи. Щастието трѣбва да бѫде достояние на всички. Който върви въ правия пѫть на живота, той всѣкога желае доброто и щастието на всички хора. Така той подхранва доброто въ себе си и въ своитѣ ближни. Той не може да бѫде щастливъ, ако и окрѫжаващитѣ не сѫ щастливи. Той не може да бѫде добъръ, ако не обича ближнитѣ си. Значи, колкото повече хора обичашъ, толкова по-щастливъ ще бѫдешь; колкото повече хора мразишъ, толкова по-нещастенъ ще бѫдешъ. Чрезъ омразата ти подхранвашъ злото въ себе си, а чрезъ любовьта подхранвашъ доброто. Омразата е бомба, която всѣки моментъ може да експлодира. Не бутай бомбитѣ на омразата и злото, за да не пострадашъ. Тѣ сѫ сили, съ които трѣбва да работишъ внимателно. Ако не си внимателенъ, тѣ ще те дебнатъ, докато те унищожатъ. И праведниятъ, и светията могатъ да пострадатъ отъ бомбитѣ на злото.

И тъй, желайте доброто на всички хора, за да повдигнете себе си, да повдигнете и човѣчеството. Това значи, да изпълнява човѣкъ Божията воля. Дойде нѣкой при мене и казва, че съмъ добъръ, че мога да му помогна, мога да му направя едно добро. Азъ не се под- давамъ на неговитѣ думи, но казвамъ, че ако му направя едно добро, съ това изпълнявамъ Божията воля. Тъй щото, задачата на моя животъ се заключава въ изпълняване на Божията воля. Като изпълнявамъ тази велика воля, естествено е, че правя добро и на своитѣ ближни. Изпълнявайте и вие Божията воля, за да правите добро на хората. Само така ще се домогнете до високия идеалъ на живота, до истинския моралъ. И сега, като ви говоря, азъ искамъ да изпълня Божията воля. Като ме слушате, и вие трѣбва да изпълнявате Божията воля. Дали нѣкой ви говори добри или лоши нѣща, не се спирайте върху тѣхъ. Въ всички случаи трѣбва да изпълнявате Божията воля. Запитайте се дълбоко въ себе си, кое е право и кое — криво, кого да слушате и кого — не, и ще получите отговоръ на въпроса си. Богъ ще ви напѫти, ще ви посочи правия пѫть на живота. Мислете за себе си, но мислете и за ближнитѣ си, като части на Цѣлото.

Следователно, докато мисли само за себе си, човѣкъ не може да се развива правилно, не разбира Божията воля. Щомъ обикне ближния си и започне да мисли и за него, той се развива вече правилно и върши Божията воля. Да обичашъ ближния си, това значи, да подхранвашъ доброто въ себе си и да бѫдешъ полезенъ едновременно и на себе си, и на окрѫжаващитѣ. Да обичашъ себе си, това е най-малката мѣрка на любовьта. Да обичашъ Бога, това е най-голѣмата мѣрка на любовьта. Като обичашъ ближния си, ти се разширя- вашъ; като обичашъ Бога, ти осмисляшъ живота си. Въ това се заключава щастието на човѣка. Значи, като обичашъ Бога, ще бѫдешъ щастливъ. Като обичашъ ближния си, ще бѫдешъ силенъ. Като обичашъ себе си, ще се избавишъ отъ нещастията въ своя животъ. Но затова трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Любещиятъ трѣбва да си служи съ разумностьта. Нѣкой казва, че не иска да знае за ближнитѣ си, за Бога не се интересува, а ми-сли само за себе си. Щомъ не се интересува отъ Бога и отъ ближнитѣ си, той ще остане самъ въ живота. Тогава ще разбере, какво нѣщо е да бѫдешь изолиранъ въ свѣта.

Страшно нѣщо е самотията ! Това значи, да бѫдешъ въ затворъ, лишенъ отъ чистъ въздухъ, отъ свѣтлина и прозторъ. Ти ще се почувствувашъ голъ, босъ, само съ едно съзнание, въ лишения, въ оскѫдность и мизерия. Това е най-голѣмата сиромашия въ свѣта. Човѣкъ не може да живѣе самъ. Тъй щото, когато кажешъ, че искашъ да бѣгашъ отъ хората, да не те смущаватъ, ти смѣсвашъ понятията. Ти искашъ да се уединишъ временно, а не да останешъ самъ въ свѣта. Уединението подразбира общение съ Бога. При това положение, ти си свързанъ съ Бога и съ всички хора на земята.

Кой ви интересува въ живота: младиятъ, или стариятъ ? — Младиятъ. Следователно, пазете се да не остарѣете, да останете сами, никой да не ви търси. Дѣдото се държи за внука си, бабата — за внучката си, за да не останатъ сами въ живота. Когато внукътъ и внучката пораснатъ, младитѣ момци и моми ги обикалятъ, интересуватъ се отъ тѣхъ. Покрай младитѣ, и старитѣ ставатъ интересни. Ето защо, за да не остарѣятъ и останатъ сами, хората се женятъ, да иматъ синове и дъщери, които да имъ помагатъ. Докато е ситъ и задоволенъ отъ всичко, човѣкъ е младъ и жизнерадостенъ; щомъ огладнѣе, той оста-рява. Следователно, започнешъ ли да остарявашъ, наяжъ се. Така ще се подмладишъ. Ще ядешъ, безъ да преяждашъ. При това, ще бѫдешъ доволенъ отъ храната си. Колкото и да е малко, ще ядешъ съ благодарность и доволство.

„Да ида да го събудя.“ И съвременнитѣ хора, като Лазара, спятъ и се питатъ, какво трѣбва да се прави, защо свѣтътъ е станалъ толкова лошъ. Свѣтътъ не е лошъ, но е заспалъ. Сега трѣбва да дойде отново Господъ, да го събуди и да го пусне вънъ, да си отиде. Събуждането на човѣка се опредѣля отъ неговата благодарность. Само онзи може да се събуди, който е благодаренъ за всичко. Дали си богатъ, или беденъ, благодари на Бога. Дали си жененъ, или нежененъ, ученъ, или простъ, пакъ благодари на Бога. Благодари и за доброто, и за злото. Като благодаришъ, доброто ще си остане добро, а злото ще се превърне на добро. Ако избѣгвашъ злото, всѣкога ще си останешъ слабъ. Щомъ не се страхувашъ отъ него и благодаришъ, че те е сполетѣло, то ще се превърне на добро. Дойдатъ ли болести, нещастия въ живота ти, благодари на Бога за всичко. Благодарностьта е цѣръ, който освобождава човѣка отъ всички мѫчнотии и страдания; тя е цѣръ, който превръща злото въ добро, отрицателното въ положително. Благодарностьта е сила, която събужда човѣка отъ сънь. Така той привлича вниманието на Бога къмъ себе си. Щомъ привлѣче вниманието Му, Той превръща злото въ добро. Иначе, злото повече се увеличава.

Мнозина се питатъ, защо заспалъ Лазаръ, че трѣбвало Христосъ да го възкресява. — За проява на Божията слава. Нѣкой хора умиратъ и минаватъ отъ животъ въ смърть; други умиратъ и минаватъ отъ смърть въ животъ. Обаче, и едното, и другото става все за проява на Божията слава. Така трѣбва да мислите, за да разрешите правилно мѫчнотиитѣ и противоречията си. Тѣ ще сѫществуватъ, докато не се разрешатъ. Мѫчнотиитѣ трѣбва да принесатъ известна полза. Ако те нападне нѣкаква болесть, ще бѫдешъ крайно внимателенъ и учтивъ къмъ нея. Задъ всѣка болесть стои едно разумно сѫщество, което изпитва силата и интелигентностьта ти. Затова, ти ще се разговаряшъ съ болестьта и ще благодаришъ, че те е посетила. Като разбере, че има работа съ добъръ и учтивъ човѣкъ, тя ще те напусне. Ако не се отнесешъ съ нея внимателно, тя ще те мѫчи, докато смекчишъ характера си. Какво прави момъкътъ съ своята възлюбена ? Въ първо време той и говори за любовь, услужва и, но като се ожени за нея, започва да я мѫчи: ревнува я, кара я да работи, затваря я въ стаята, не и позволява да се разхожда. Най-после тя дохожда до съзнанието, че се е оженила прежде-временно и безъ позволението на Бога. Тя започва да търси Бога и, като Го намѣри, свързва се съ Него. Така страданията и се превръщатъ въ радость, докато единъ день я напуснатъ. Следователно, не питайте, защо страдате, но питайте, каква е Божията воля и какъ трѣбва да я изпълните.

„Да ида да го събудя“. Мария каза на Христа: „Той е вече четиридневенъ, смърди, какъ ще го събудишъ?“ Когато казватъ за нѣкого, че смърди, това подразбира, че е лошъ човѣкъ. Ако го пипнешъ, ще произведе експлозив. Но Богъ не се страхува отъ експлозии. Когато дойде времето за пробуждане на нѣкого, Богъ застава предъ него и казва Лазаре, стани! Излѣзъ вънъ и си иди в кѫщи. Който се събудилъ и оживѣлъ, да се радва на живота си и да го посвети въ служене на Бога, на ближнитѣ и на себе си. Това значи, да изпълнишъ Божията воля, както разбирашъ, както диктуватъ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята душа. И тогава, каквото и да ви се случи, добро или зло, кажете: Това е за проява на Божията слава. Така ще се възпитавате и самовъзпитавате правилно. Така ще растете и ще вървите напредъ.

Сега и на васъ казвамъ: Ако страдате, ще знаете, че това е за проява на Божията слава. — Недоволни сте. — За Божията слава. — Не се разбираме. — За Божията слава. — Нѣма приятели, нѣма братство между хората. — За Божията слава. Този е пѫтьтъ на истинското възпитание. Вънъ отъ Божията слава, всичко е калайдисване, посребряване, позлатяване. Вънъ отъ любовьта, всичко е външна проява на живота, а не неговата реалность и сѫщина. Кажешъ ли, че всичко е за Божията слава, ти събуждашъ заспалия Лазаръ, т. е. Божественото въ себе си. То дава сила и мощь, то създава всичко въ свѣта. Кажи: Всичко става за Божията слава. Но кажи това на време и на мѣсто.

„Да ида да събудя Лазара“. Оставете се и вие на Господа, по какъвто и да е начинъ, да събуди заспалия Лазаръ въ васъ. Не Му давайте съветъ, какъ да го събуди. И следъ това кажете, като Христа: „Благодаря ти, Отче, че всѣкога си ме слушалъ“. Следователно, благодарете за всѣка болесть, за всѣко страдание, за всички изпитания и кажете на Бога въ себе си: „Благодаря Ти, Господи, че всѣкога си ме слушалъ и ще превърнешъ страданието ми въ радость. Зная, че всичко, което се случва въ живота ми, е за проява на Божията слава.“

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

34. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 20 септемврий 1936 г. 5 ч. с. София.—Изгрѣвъ.