Първото място
От книгата "Живият хляб", Неделни беседи, XVI серия, II том, 1932 - 33 г.
Първо издание. ИК "Сила и живот", Бургас, 1997 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
Ще прочета част от 14 глава от Евангелието на Лука. от първи до 12 стих.
Днес ще говоря за първото място. Няма същество в света. което да не желае първото място. Може да кажем, че то е като идеал за всички. В целия органически свят има един стремеж към растене. Желанието да заеме първото място това е процес в човешкото съзнание. Човек никога не обича да заема последното място. Това е от неразбиране. В света има две почтени места: първото място и последното. Последното място. това е завършен процес, първото място то е процес, който започва. Раждането на човека е първото място: смъртта или заминаването от този свят е последното място. Образува се кръг. Онзи. който не разбира вътрешните закони, ще се уплаши и ще каже: Как ще умре. Смъртта не е страшно нещо. Страшното е когато не знаеш. Да умреш, когато знаеш, е лесно, но да умреш когато не знаеш, то е мъчно. Ако знаеш, че твоите приятели ще те посрещнат добре, ще бъдеш спокоен, но ако знаеш, че там те очакват големи страдания, мъчения. ти ще се страхуваш. Това е последното място. Първото място изисква способност, сила. Всеки, които иска първото място, той трябва да бъде силен и умен човек. Това трябва да ви бъде като максима. Последното място, което може да се заеме, то е мястото на децата. Въпреки това. понякога бащата вдига детето над себе си и казва: Ти си по-високо от мене. т.е. от първото място; След това бащата слага детето пред краката си. т.е. на последното място и казва: Ти си още малък, не си толкова силен.
Природата е установила един закон. Ние сме го пренебрегнали. Цялата култура е пренебрегнала този закон. които природата е установила. Тя е определила първото и второто място. Всяко едно място има свои качества. Човек, които не може да вземе едновременно първото и последното място, той мъчно може да разбере живота. В съзнанието на човека на първо място е мъжът, на второ място - жената. Жената беше последна. Въпросът сега е. кой е пръв. Мъжът казва: Аз съм на първото място, мене Господ създаде по-напред, после тебе. Като ги изпъди от рая. мъжът излезе първи а жената подир него. Според престъплението жената трябваше да излезе първо, а не мъжът. И в създаването и в изпъждането мъжът взема първото място. Сега жената е взела първото място по един органически начин, мъжът взема последното място. Ето в какво седи първото място. Жената, като майка, първа излезе на сцената. От хиляди години природата възпитава майката. Бащата го няма в света. Бащата не съществува. Той е гостенин, но майката е навсякъде тясно свързана с цялото поколение. Всички деца познават майка си. Най-първо към майка си се обръщаш. Бащата после ще дойде. Едва в бъдещата раса ще се яви бащата. Тъй както сега функционират нещата, майка имаме, баща нямаме. Затуй работата не върви. Вследствие на тoвa, че майката е мека. децата стават своенравни, мързеливи, непослушни. Когато дойде бащата, той ще внесе един нов елемент. С това въпросът се разрешава. Сега се питаш: мъж ли искаш да бъдеш или жена? Ако е по буквата на закона, за предпочитане е мъж да бъдеш, ако е по дух на закона - жена да бъдеш. Жената е най-долното състояние, което едно живо, същество може да има. Сега мъжът се впряга с жената. Мъж значи същество, което мисли - от манас*. Англичаните казват - "a man"**, а българите "мъж". Българинът казва "човек" - т.е. същество. което мисли. Под мъж българинът разбира нещо силно. което може да се изправи.
Питам: Къде е първото и последното място в природата? Всеки човек си има свое място. Първото място заема човешкият ум. а последното - човешкото сърце. Ако ти дадеш първото място на сърцето. ще сбъркаш. Човек. който се води от своите чувства и настроения, няма мисъл. Той казва: Дa става каквото ще. Но в живота става това. което трябва да стане. Ти се питаш защо работите станаха така. Страданията. които съществуват в сегашния живот. се дължат на това. че ние не мислим. Често мисля върху сегашното възпитание. То няма определен метод. Аз се чудя как ще се възпитат децата. В сегашната система има известни научни стойности, но възпитателни стойности няма. защото няма морал, който може да се приложи в училищата. Например, учителят казва на ученика: Ти няма да пушиш! А той пуши. Учителят казва на ученика: Вино няма да пиеш. А учителят пие вино. Лекарят казва на някой болен: Ти месо няма да ядеш. а той яде месо. Има учители, възпитатели, които говорят едно. а вършат друго. Това е неразбиране на органическите закони, които съществуват в природата. Условията, при които се е създало месоядството, и условията, при които се е създало вегетарианството или плодоядството в света са диаметрално противоположни. Месната храна, това е най-голямата отрова, която човек може да приеме. Не е въпрос до страданието на животното. Защото ако месната храна беше чиста, нищо, че животното пострадало. Ние не сме за страданията на животните, защото по този начин всички страдаме. Трябва да поставим като норма да не ядем месо не само затова, че те страдат. Донякъде е право, но кой не страда?
Нима една жена, когато ражда не страда? Една жена, когато ражда, животът й виси на косъм. Тогава ще кажем: Защо да ражда? Да не ражда. Но раждането, както сега съществува, не е единственият процес на раждане в природата. Този начин на раждане е анормален процес. Аз не искам да се спирам на този въпрос, но как става биологическото развитие на по-висшите същества? Как се размножават по-висшите същества, които са извън човешката раса? Там няма ни помен от начина, по който хората се размножават. В нашето размножаване има много нечистота. Най-лошото, което човек може да си представи, то е около женитбата. Половата деятелност е най-опасното нещо в органическото царство. Всички престъпления стават в половата област. Тя в живота е тясно свързана със стомашната система. Това са двата полюса на физическото. Стомахът е благородната страна на половата деятелност. Като ядеш, ти се облагородяваш. Ако не ядеш, ще гладуваш. Сега хората се учат да постят. Не да пости човек, но трябва да се научи да яде правилно. Постът значи, да се откажеш от онази храна, която носи отрова в себе си, и да намериш тази, която носи живот.
Сега не искам да внеса в ума Ви противоречие. Тогава как трябва да се живее? Ако вие влезете в едно кафене, където понякога се събират много хора, и всички те пушат, пият кафе. вино - питам ви, какво ги заставя тия хора да дишат този лош въздух? Ако някой от тях отвори прозорците, другите недоволстват и не им идва на ум, че с този пушек ги трови. Въздухът трябва да е съвършено чист. Прозорците на стаята, където спите трябва да бъдат през целия ден отворени. Наблюденията на онези, които са се занимавали с хигиена показват, че през известни часове на деня прозорците трябва да бъдат отворени. От десет до два часа дръжте прозорците отворени, а след това ги затворете. Може да направите наблюдение и да оставите през целия ден отворени прозорците или от десет до два часа да са затворени, пък може и целия ден да ги държите затворени. Направете опит и вижте каква ще бъде разликата. Ние често твърдим непроверени неща. Днес учените определят каква е всяка храна. Една храна, която се приема без разположение е отрова за човека. В такъв случай за предпочитане е да гладуваш. Но ако усетиш глад. ако усетиш едно вътрешно разположение за хранене, ще вземеш малко хляб и сол и това ще внесе в тебе повече енергия, ще придобиеш повече здраве, отколкото ако изядеш една печена кокошка. Сега някой може да възрази: Нека да си похапна, пък те да ми разправят, че не било хигиенично. Един свещеник, който нямаше представа от вътрешна хигиена и не знаеше какво мислят лекарите, ми разказа една своя опитност. От 30 години, не е било случай по Коледа да яде свинско и после да не боледува две недели. Казвам му: Слушай, не ти ли влияе свинското месо? Той казва: Докато ям, на стомаха ми е добре, въодушевявам се, мисля, че през годината ще чета повече молитви, но после стомаха ми се разбърква и две седмици боледувам. След това дълго време не хапвам свинско месо. Но на следващата година пак забравям, като че между мене и свинското месо има вътрешна връзка. Той казва: Като живея между хората те не трябва да мислят, че съм се отказал от месото, защото съм свещеник, и трябва да благославям това месо. Дойдох до заключение. че това месо Бог не го благославя. Аз го благославям, чета молитви, но после по две седмици боледувам. Чета молитви, но те не помагат. Такава е опитността на свещеника за вътрешната хигиена. Разбира се, аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е развито. Не е въпрос кой е на правата страна и кой не е. За мене правата страна има норми, по които определяме кой я следва. Правото не е нещо относително. Доброто не е нещо относително. Има една мярка, с която нещата се мерят. Когато човек се домогне до тази вътрешна мярка, той се отличава с едно ценно качество. Ако ти имаш една идея, която е мярка на всичките ти мисли, то противоречията, които имаш отстъпват и ти придобиваш по-високо самочувствие и вътрешна стабилност. Щом тази мярка съществува в тебе, ти вече имаш правилно отношение към цялата природа, към всички живи същества, веднага се ориентираш, при известни случаи знаеш как да постъпиш. Аз наричам тази мисъл норма, с която се мерят всички други мисли. Тя не е философска мисъл, тя не е мисъл на някой моралист, но с нея изпъква един свещен образ. Все едно, че се намираш в тъмна нощ, без никаква звезда, изгубил си се, не виждаш нищо. Но изведнъж се явява една хубава, прозрачна светлина. Тя произвежда в тебе цял преврат - ти Вече имаш посока, към която се стремиш. Тази светлина се разраства, разраства, тъмнината се стопява и на хоризонта се зазорява. Някой от вас може да каже: Аз не съм имал такава опитност. Не, все сте имали такава опитност. Може да е нямал тази последна фаза, но всеки се е лутал в тъмнината и знае колко е страшно. Вие не сте изчакали да се развие цялата картина. Има хора. които се занимават с духове. Някой за се моли в тъмнина, защото само в тъмнината духът се вижда, но после забравя какво е видял. Сутринта, като стане, казва: видях нещо. но се изплаших. Един от видните окултисти във Франция Елифас Леви, за да се увери в задгробния живот. пожелал да извика не обикновен дух, а някой по-виден. Отишъл той в Лондон, подготвил се по всички правила, направил своя сеанс й извикал този дух, но като го видял, паднал на земята. Не могъл даже да му зададе въпрос. Казва после: Забелязах го. че искаше дами каже нещо. но изгубих съзнание. Втори път Елифас Леви не се опитал да прави този сеанс.
Защо хората се страхуват от онези, които са си заминали? Да се страхуват от мечка, тигър, лъв или боа е естествено, но защо се страхуват от баща си, от майка си? Кои са причините? Тук има вътрешно неразбиране. Ние мислим, че онези, които са умрели са се изменили, че тяхното отношение към нас вече е друго. Но това е самозаблуждение. Баща ти, който е преминал в по-високо състояние на живота, мисли интензивно за теб и ти желае десет пъти повече добро, отколкото когато е бил на земята. Той докато е бил на земята е мислил само за себе си, а сега като е заминал за другия свят, мисли постоянно за теб. Казвам: Ние сме поставили една преграда между другия и този свят. Казвате: Има ли задгробен живот или няма? Сегашната философия на живите е такава. Онзи свят, в който смъртта ни въвежда, е различен от този. В онзи свят можеш да влезеш и без да умираш. А може да влезеш и по експедитивен начин. По този начин влезе Христос. Смъртта дойде и един от големите праведници насила го закараха на оня свят. Изтикаха Христа чрез смъртта от този свят по всички правила. Враговете му не искаха да живее на земята, защото щял да развали хората с учението си, за което не му е времето сега. Казват му: Ти си дошъл без време. Тъй както мислиш и проповядваш, ще развалиш нашия ред и порядък. А искаш и цар да станеш. - Така му казваха тогава учените. А сега. след две хиляди години неговото учение се поддържа от петстотин милиона души. Защо е така, има причини. Ние разсъждаваме философски. Някой ще каже: това са отвлечени работи. Неразбраните работи са отвлечени. Има интересни неща в нашия живот. Аз не се занимавам с въпроса има ли задгробен живот или няма. но питам: Съществува ли някъде в природата място, където да няма живот? Ако цялото пространство е изпълнено с живот, защо като заминеш от земята в другото състояние, казваш че няма живот? Ако може да докажем, че животът съществува само на земята, че в пространството няма живот, то е друго нещо. Аз казвам, че цялата природа е пълна с живот. Вие ще кажете, че това е едно твърдение. И другото, че няма живот, също е твърдение. Питам: кое твърдение е по-силно? Онзи, който казва, че няма живот. той опитал ли е това състояние? Всеки е опитал, че има живот, но нито един не е опитал състояние, в което няма живот. Вие може да предполагате, че няма живот, но то е предположение, което не е обосновано, няма научни данни, то е хипотеза. Казват, че като умре човек всичко се свършва. Аз не разглеждам въпроса, дали животът свършва или не. Не съм заинтересуван да създавам живот, ако някъде го няма. Ако живея тук хиляда години, мене би ми било приятно и ако замина за другия свят, пак би ми било приятно. Вие там ще си уредите живота добре. Kaтo oтидeтe в другия свят и къща с две стаи ще имате, и кухня ще имате и двор от десет декара ще имате, и градина с шадраванче. и меко легло, и отопление без дим и пушек. Учените не искат да описват оня свят. понеже мнозина ще се кандидатират за отиване. а кой ще остане да работи на земята?
Вие искате да бъдете самостоятелни в мисълта си. Самостоятелната мисъл се отличава с едно качество: тя дава растеж и разширение на съзнанието. В самостоятелните мисли обезсърчение няма, обезверение няма и не може да има. Казвате: Христос умря. Не, Христос държа един изпит, повидимому той умря. но това беше единственият път, по който можеше да се влезе в тайните на една организирана страна В природата. Не може да влезеш там. освен като умреш. Сега да ви приведа един малък разказ. Когато Господ създал света, той повикал всички разумни същества да дойдат на земята да работят и ги попитал, каква форма искат да вземат. Явил се слонът и други по-големи животни. Господ им казал: Ще вземете тази форма, но ще разберете живота само отвън. Наредили се млекопитаещите, рибите и всички те искали разни форми. Господ им казал какво да правят. Дошло най-малкото същество. Казва му Бог: Другите взеха всички форми, за тебе нищо не остана. Но ще ти дам една малка форма, с която да влезеш в човешкия организъм. Ти ще бъдеш невидимо, никой няма да те вижда, но ще въздействаш в голяма степен на човешката мисъл. Сега това малко невидимо същество заема цяла камара в нас. и си дава мнението за всичко. Когато речем да направим нещо голямо, то казва: Ако ти постъпваш кaтo слона, само външно ще разбереш света. трябва да бъдеш като нас. да заемеш последното място, ако искаш да разбереш живота. Тия. малките същества минават през всички дупчици. За тях няма мъчнотия. Смъртта не може да ги хване със зъбите си. Като дойде един слон. тя го сдъвква. Какво ли не дъвче тя! Тия малките животинки. като дойдат между зъбите й тя дъвче. дъвче. но те остават между зъбите й и после излизат навън.
Питам сега. кое е е по-хубаво - да бъдеш силен и да бъдеш сдъвкан от смъртта, или да си едно от тези малки същества, да минаваш през зъбите й и да останеш жив? Питам: кое е по-хубаво - да бъдеш министър и след като слезеш от власт да те съдят и да те пратят в затвора, или да си последен слуга и целият дом на господаря ти да те обича? Кое е по-хубаво? Да бъдеш министър и всички вестници да ти приписват най-лоши деяния, или да бъдеш слуга и да казват за тебе: отличен слуга, като него друг не сме имали. От мое гледище, бих избрал да бъда слуга на последното място. не бих избрал първото място на министъра. Може би някои от вас имат друго мнение. Тогава ще имаме две различни опитности: Вие ще бъдете в затвора, а аз ще бъда при господаря си. Вие ще имате стражари с ножове. а аз ще имам усмивката и погледа на моята господарка, на сина, на дъщерята. Кой как дойде, ще ме препоръчват като един от най-добрите слуги. Казвам: ние трябва да имаме правилна норма.
Има много амбициозни хора. които казват, че човек трябва да се наложи в света. Невъзможно е да се наложиш на хората по единствената причина, че природата е господарка на своите дела. Бог, Който е създал света, Той е господар. Ако идеш в Англия и поискаш да станеш там министър, как ще се наложиш? Най-малко десет поколения трябва да минат в Англия, за да станеш виден англичанин, да се приспособиш към английските закони. Не е лесна работа да вземеш най-видното място в света. Сега дават за пример Наполеон. че Взел най-Видното място В света. Но Наполеон взе последното място на остров Света Елена. Как ще обясните противоречието на Наполеон? А религиозните го цитират, че казвал на Христос: Ти беше пo-умен от мен. Като цар аз не можах да разбера живота. Аз създадох едно царство. което рухна, Ти създаде царство, което не рухна. И Христос като умря, все едно. че отиде на остров Света Елена, но после напусна острова и възкръсна. Голяма разлика има в разбиранията, начините и методите. Когато сегашните царе искат да внесат ред и порядък, воюват. В света трябва да се воюва за една идея. Но питам: ако братята и сестрите воюват кой да вземе по-голям дял от наследството на баща си. мислите ли. че тия братя и сестри са умни? Те може да обработват тоя имот заедно и да си разделят произведеното.
Сега ние разглеждаме един въпрос, който няма разрешение. Той е перпетум мобиле. Съвременните хора, когато уреждат социалните въпроси, уреждат ги толкова. колкото може да се направи перпетум мобиле. Трябва да имаме идеален ред. без насилие, без затвори. Това е възможно. но само при едно условие: Всички хора. които ще създават бъдещата култура, трябва да бъдат ясновидци. Тогава щом се зароди една лоша мисъл у някого, те трябва една или две години преди това да му кажат: Последствията на това, което мислиш да направиш. ще бъдат лоши. Не само това. Тогава няма да има престъпления, понеже няма да се позволява на никого да се жени за която иска. Ако ви развия какъв ще бъде бъдещият строй. Вие ще се учудите. Нещата са невъзможни при неразбиране. Всяко нещо. което се разбира, може да бъде. Ако отворите астрономията на Фламарион, ще прочетете. че атомите в главичката на една топлийка, която е два милиметра в диаметър представят числото 8 с 21 нули. И той казва. че ако всяка година изброяваме по един милиард атома, ще ни трябват 250 хиляди години за да ги преброим. Казвате: Вярно ли е това? Така казва Фламарион, той е правил изчисленията. Той ги е броил. Но близо до ума е, че за 250 хиляди години ще бъдат преброени, Фламарион прави и друго изчисление: Ако са вложени 25 стотинки от времето на Христа със сложна лихва до наше време, щяло да се получи такова грамадно число, че и да е направена цялата земя от злато, пак няма да бъде в състояние да се изплати тази сума. За да бъде изплатена, трябвало всяка минута да пада по една златна земя в продължение на 9 хиляди години. Това са неща още по-невъзможни, отколкото онова, което аз ви казвам. Това са математически изчисления. В една топлийка атомите никой не ги е броил, но казват: такива са изчисленията. Това са възможни неща, ние не се съмняваме. Те се казват чудеса на природата.
Ако вземете слънцето, то има 1 милион и 328 хиляди километра в диаметър. Всеки километър на диаметъра съответства на една наша земя, даже е по- голям. Представете си, че живеете на такава една земя като слънцето, какво ще бъде вашето понятие за света? Представете си тази земя, а и колко големи щяха да бъдат планетите в сравнение с нея? Направете сега изчисления, колко големи щяха да бъдат. Тогава животът ви щеше ли да бъде подобен на сегашния на земята? Не. Защото той зависи от обема на едно тяло, от неговия диаметър. Всички хора имат отношение към радиуса на земята. Някой иска да изучава човешкия характер. Най-първо трябва да изчисли каква част представлява неговата височина от земния диаметър. Аз казвам: палецът трябва да бъде по-малък, за да бъде човек по-морален. Ако теглите един диагонал от тази част на ръката с долната част, този диагонал изразява моралната страна на човека. Колкото този диагонал е по-голям, толкова моралният стабилитет на човека е по-устойчив. Един стремеж има. Когато природата е създала човешката ръка, тя е имала един разумен план. Казваме, че човек се е развивал по закона на еволюцията, но освен него има и други закони, по които се определя каква е формата на пръстите: вретенообразни, плоскообразни, или възлести. Онези хора. на които стомахът работи добре, пръстите им в основата си са добре развити. Когато стомахът е слаб, тогава и пръстите са слаби. Има съответствие. Когато физическият свят има надмощие. това не е лошо, защото между физическия свят. света на чувствата и света на мисълта съществува съответствие. На първо място е човешката глава. след нея дробовете, на трето място е стомахът и после идат ръцете и краката. Ръцете и краката се развиват съобразно съотношението, което е между главата и белите дробове. В бъдеше, когато се възпитават децата. трябва да се започне с възпитанието на главата, а след това възпитанието на дробовете и възпитанието на стомаха. Най-напред ще възпиташ ума си, нервната енергия. Ще се научиш да мислиш. Но не тъй както факирите мислят. Има и други начини на мислене. В Европа приемат методите на индусите, но те нямат същите резултати за бялата раса по единствената причини, че когато са се създавали тия методи, човечеството се е намирало в период на инволюция. През това време човечеството е слизало към дъното, към най-гъстата материя. Сега ние сме поели пътя на еволюцията и инволюционните методи нямат вече място. Те са несъвместими със сегашното ни развитие. Нашите минали вярвания, нашите минали схващания за Бога не важат. Ние трябва да имаме за Бога ново схващане. При закона на инволюцията постоянно сме се смалявали, от нас са вземали нещо, ние сме давали, давали. Когато казват, че трябва да даваш, то е законът на инволюцията, трябва да дадеш нещо, за да се освободиш. Сега се качваме нагоре и ние сме започнали да придобиваме, но не материални неща, разбира се.
Човешкият ум трябва да се занимава с най-възвишени, най-хубави мисли, човешкото сърце трябва да се занимава с най-възвишени и благородни чувства, човешките постъпки трябва да са най-добрите. Казваш: това е невъзможно. Не, възможно е. Само при такава мисъл твоят мозък може да се развива нормално, да се развият тези тъкани, по които мислите се предават. Тази работа не е така лесна, както някои си мислят. Сивото вещество е зърнесто, а в бялото се преплитат нишки, които влизат в състава на човешкия мозък. Има специфични нишки за всевъзможни родове енергия, които влизат в състава на новата мисъл. Трябва да внимаваме да не повредим нишките, по които възприемаме Божествената енергия. Например, любовта на Бога не може да дойде по обикновени нерви. Трябва да има специфични нишки, специфични нерви да приемем в нас тази енергия, да опитаме Божествената Любов. Не всеки може да опита Божествената Любов. Ти искаш да обичаш ближния си. Ако у тебе не са развити тези центрове, не можеш да имаш никаква обич. И за архитектура, или за инженерство всякога има специфични нишки. Всеки не може да бъде архитект, инженер. И музикантите имат специфични нишки. И жените имат специфични нишки, които ги правят жени. Но жената може да се превърне в мъж. Има достатъчно такива случаи, много жени са станали мъже и мъже са станали жени. Възможно е превръщане на един вид в друг. Това не е противоречие, то е една от дълбоките тайни в живота.
Ти може дa превърнеш една своя мисъл. В тебе се явява една страст, това е една форма, която се е създала още преди три-четири поколения. В четвъртото поколение тази форма трябва да се прояви. Дядо ти или баба ти са създали тази анормална форма. Понеже ти вървиш по тази линия, в тебе сега се явява едно неестествено желание. Тази форма идва по закона на внушението. Вие ще кажете: защо законът е такъв? Този закон има две страни: ако дядо ти е мислил да направи някакво добро преди три поколения, ще бъде естествено за тебе, ти да направиш туй добро. Но ако в дядо ти тогава е имало едно престъпно желание, ти ще постъпиш по-лошо от него, ти ще изпълниш това деяние. Следователно, като говорим за хората, ние разбираме тясното единство, което съществува между тях. Животът на цялото човечество е живот на индивида и животът на всеки индивид е живот на цялото човечество.
Следователно, така трябва да се разбира законът на възпитанието. Никой няма право да живее както си иска. Онези, които не разбират, са свободни, но тези, кошпо разбират законите, трябва да мислят правилно. Някой казва: Какво да направя аз? Аз не съм дошъл да направя нещо в света. Аз съм дошъл да видя това, което природата е направила. Аз съм странник, пътешественик, дошъл съм да видя направеното от природата, да вляза в нейните лаборатории, да се разговорим, да ми обясни онова, което не разбирам. Или, казано на религиозен език: да видя какво Бог е направил, да видя законите, по които е работил. Той е мислил не година, не две. Индусите казват, че Господ е мислил единица с 15 нули години преди да направи света, толкова години Той е мислил, каква трябва да бъде сегашната вселена. И когато намисли да ликвидира със света, пак толкова ще мисли - единица с 15 нули.
Как разбирате вие идеята за Бога? Той е толкова силен, че с едно издишване създал целия свят и като поеме въздух ще му трябва едно число с 16 цифри. Значи, Той само веднъж издишва и поема въздух. Кое друго същество може да направи такова вдишване? Един адепт, който задържа въздуха 20 минути се счита, че прави чудеса. Ако ти можеш да направиш туй, без да изгубиш съзнание, мислиш че всичко можеш да направиш.
Религиозните хора е мат повърхностна представа за онзи свят. Безверниците пак имат повърхностни разбиране за сегашния живот. Те казват: да избием всички, за да се изчисти. Толкова хиляди ярки, агънца, говеда, са избили - това са милиарди. Също, милиони хора се избиват във войните, но и досега светът не се е оправил. Това е неразбиране. Сегашните християнски народи живеят с атавистични идеи. Ако приложим новите идеи на правдата, ще дойде друга култура. Сега в света ще се родят новите жени. Според моите изчисления, това ще бъде след 2100 година. След 2100 година, които от вас дойдат, ще проверят. Аз не искам никой да вярва. Но знам, че няма да ме опровергаете. Толкова съм сигурен в това, че не допущам нито един процент изключение. Казвам: Ще дойдат мъже и жени, които ще въдворят нова култура на земята, култура без войни. За тези мъже и жени се говори в 20 глава на Откровението. Ангелът, който слязъл и вързал дявола с една голяма верига, да не изкушава хората. И тогава, в бъдещата култура ще се позволява да се раждат само две деца, не много както сега, едно момче и едно момиче. След като родят децата, бащата и майката ще бъдат свободни. Майката ще вземе мъжкото дете, бащата - женското. Единият да отиде на единия край на земята, другият - на другия край и ще си пишат любовни писма. На вас ви се вижда странно, а за мен е странен съвместният начин на живот на мъжа и жената. Но аз виждам причината. Нито мъжа осъждам, нито жената осъждам. При големи несгоди живеем.
Сега всички поддържат, че трябва да вярваме в Бога. Казвам, ние трябва да имаме здрава основа. Нека умните не се спъват един друг. И ако някой иска да излезе по-нагоре, другите да не му слагат спирачка. Един англичанин изразява по следния начин сегашната култура: Той представя живота като един висок връх, който е символ на идеала. Всеки иска да се качи горе, но • когато някой поеме, друг го тегли надолу. Всички се теглят, никой никому не позволява да се качи на върха. И ние имаме един идеал за Бога, но не трябва да умуваме като в следния случай. Двама души, седели на една маса и разрешавали важен социален въпрос как да помогнат на eдин селянин да вдигне товара си. В това време друг обикновен гражданин, който не се занимавал със социология, вдигнал товара и му помогнал. Казваш: Да имам пари. Откъде ще дойдат пари? Да имам лозе. Откъде ще дойде това лозе, да има плодородие, да работя. Но не е само да работиш. Може да работиш и да няма плодородие. Има други фактори, не сме ние факторите. Ние хората сме последните фактори. Това трябва да осъзнаем. Колкото по-скоро го осъзнаем, по-добре. Вие казвате: Ние трябва да станем господари на природата, да я преобразим. И мислите, че Господ ще ви остави да преобразите природата. Детето може ли да се качи на гърба на майка си и тя да го остави да й заповядва. Вие виждали ли сте какво нещо е природата? Тя е една майка. Аз не съм виждал по- красива, по-мощна и по-сериозна жена от природата. Да съберете всичките философи, които са живели на земята от осем хиляди години насам, не може да направят даже единия пръст на природата. А те искат дa й станат господари. Тя взема с двата си пръста голям философ, изтегля го от тялото му и го разхожда. Казва му: Синко, ти искаш да ми заповядваш нещо? Какво ще кажеш? Втори път отиде при друг философ, извади го като сом, пече го на пиростия. С тези примери аз искам да направя мисълта си достъпна за вашия ум. Когато сте в съприкосновение с някой философ, вие чувствате известен подтик, но у вас трябва да има нещо на което да разчитате. Вие не вярвате в това, за което нямате понятие. Да има нещо във вас, на което да вярвате - или на вашата глава, или на вашето сърце, или на вашия стомах - едно от трите. Казвате: Аз трябва да вярвам. Представител Бога е нашата глава, нашият мозък с всичките центрове. Жилището на нашата душа е нашето сърце и нашият стомах. Следователно, той живее в най- долното жилище. По главата ти се познава какво е отношението на Бога към теб. Ако твоята глава не е оформена добре, Бог не може да има правилно отношение към тебе. Ако имаш чело като на папагал, невъзможно е да мислиш. За да разрешиш един философски въпрос трябва да измениш челото си. Има известни безсмъртни форми. Виждали ли сте едно правилно чело? Добрият човек има свои мерки. Аз не искам да дам своята мярка. Като измеря лицето на човека, аз зная каква трябва да бъде дължината, каква трябва да бъде широчината, после какви трябва да бъдат съотношенията на ушите спрямо лицето, или носа спрямо лицето, а също и на устата. За мене в дадения случай важно е челото, важни са ушите, важен е носът, важна е устата, важни са очите. Това са единствените неща, на които можеш да разчиташ. Това е капитал. Ако ти имаш неправилен нос, уши, уста, не очаквай нищо от твоята работа. Ако твоето ухо е деформирано, а носът е правилен и очите са правилни, ти имаш Възможност дa поправиш една грешка. Аз мога да ви покажа някои примери. Има хора благородни в постъпките си, но дипломати. Неприятна ти е такава постъпка. Някой казва: Аз съм малко недодялан. И ухото му е такова. Не искам да покажа къде е. Той е недодялан, но има нещо благородно В постъпките му. Понякога има изключения. В благородните постъпки ние виждаме добре оформено ухо, чело. нос и добре оформена уста. Който обича истината, очите му са добре оформени. В това вярвам: в очите, в челото, в носа, в брадата. Или казано другояче, аз вярвам в главата на човека. Вярвам в неговите дробове, в неговия стомах, а също така вярвам и в неговите ръце и крака. Като срещна един човек аз разглеждам главата му и от нея вадя заключение за неговите уши, брада и вярвам в тях. Моите отношения към него са нормални и неговите отношения към мен са нормални. Не може да има недоразумение между мене и него, не може да има никакво неразбиране: същият закон важи и за дъщерята и за сина.
Един син и баща не се разбират. Поглеждам ухото и на бащата и на сина. На бащата е правилно, но на сина не е правилно. Търся къде е грешката. Тогава казвам на майката: тази грешка само ти можеш да я изправиш. Как? Ти ще обичаш мъжа си и чрез него това качество ще мине у тебе. Тъй става. Бащата не може да предаде качествата си направо на сина си. Вие се лъжете ако не мислите така. Един учител не може да влияе направо на децата. Един учител, един възпитател, трябва да разбира метода. Учителят трябва най-първо да има благоволението на бащата и майката и тогава може да Влияе на детето. Той никога не може да повлияе на сина, ако няма благоволението на бащата и майката. Той трябва да има отношение с бащата. Сега хората мислят, че на човека лесно може да се влияе. Но такова влияние е временно. Аз вземам влиянието в широк смисъл. То може да създаде в човека условия за растене. Ако някой ученик няма желание да учи, но учителят успее да внесе в него един нов импулс, това ще събуди у ученика стремеж към знание, и ще се развият неговите умствени дарби и способности. Родителите ще са благодарни и ще кажат: нашият син е доста способен, учи се добре, има и похвалата на учителя и учениците. Така разбирам влиянието. Бих желал такова влияние да има и върху мене. Ако те срещне някой и целият ден си с радостно разположение, това е добро влияние. Ако те срещне друг и целият ден след това се чувстваш неразположен, какво влияние е това?
При сегашните условия се изключва влиянието на страха. Методът на страха е минал. Соломон е казал: “Начало на мъдростта е страхът Господен.” Прав е Соломон, но това беше по закона на инволюцията. Сега ще внесем друго правило: “Начало на мъдростта е любовта.” Следователно, методът на Соломон е внесъл страха. И Мойсей е казал: Трябва да имате страх от Господа. Христос взема любовта. И ако искате да се повлияете, непременно трябва да имате нещо в себе си, което да обичате. Пазете се само от това: да мислите лошо за хората. Може да ви дойде една лоша мисъл, но каквото мислите за хората, ще се върне към вас. Аз имам една статистика, но не искам да я изнасям, за да не се свържете с отрицателните образи. В света има един обратен закон. Той е закон на благословение. Всяко добро, което извършите, всяка една добра мисъл, след като обиколи целия свят, тя ще се върне към вас със своите придобивки. И всяка една лоша мисъл, след като обиколи целия свят, пак ще се върне при вас. Следователно, мислите, които изпращате в света - добри или лоши, ще се върнат при вас.
Hиe оставяме хората от света да работят, както знаят, защото на сегашните хора ние не можем да помогнем по никой начин. Този свят си върви, тъй както е тръгнал. Той трябва да завърши по същия начин. Обаче бъдещето ви зависи от вас. Ще ви обясня мисълта си: Когато се качвате в един параход, вие не знаете какво ще стане с него. Ако той започне да потъва и успеете да се качите в някоя лодка, вие ще се спасите и ще благодарите, че сте излезли на брега. Но втори път като се качите на параход, ще изберете най-здравия, очите ви ще бъдат по-отворени. Ще ви приведа и примера за банкера, който имал маймуна и се похвалил, че неговата маймуна никой не може да я излъже. Хванал се на бас един с него, че ще я излъже. Отишъл при нея, приспал я и обрал всичко. Върнал се в стаята банкерът, но всичко било обрано. Чрез горчивата опитност, природата ще ви застави най-после да стигнете до истинското разбиране. То седи в любовта към Бога, но не към онзи Господ, който са създали религиозните хора, но към онзи, Духът на Когото живее във вас. Има особени дни в годината, когато Духът Божи действа във всяко живо същество. Има дни, когато Божественото Начало действа. Ако си мислим, че ще намерим Господ някъде в Неговия физически облик, който хората му дават, това е неразумно. Бог е онова Начало на живота, което изпълва всичко. Няма място, което Той да не изпълва. Духът е носител на този живот. Бог е навсякъде. Като живеем добре, това е Неговото присъствие. А когато не живеем добре, Той е далече. Ние се заблуждаваме като мислим, че не можем да живеем добре. Всеки човек може да живее добре. От вас зависи щастието. “ Двама или трима събрани заедно, ако попросите от Бога в мое име, каквото поискате ще ви бъде.” Най-първо, вие трябва да преодолеете себе си. Мислете за вашето тяло, но мислете и за вашата душа. Проучвайте закона, който съществува в света. Когато се проповядва на една какавида, че ще промени тялото си, какво разбира тя? Но след време я виждат като пъстра пеперуда. Крилата на някои пеперуди имат около 40 цвята. Един английски естественик казва, че това е работа на ангелите. Само много разумни същества могат да поставят толкова много нюанси на толкова малко място. Тази какавида имала ли е тези нюанси? Вие след като напуснете това тяло, ще се явите в друго тяло, със съвсем друга форма. Глава ще имате. Духът има отлична глава, ръце, крака, даже и стомах. Но някои неща не съществуват, например черва. Червата заемат последно място в една душа, която е заминала за другия свят. Духовният свят се отличава по това, че е крайно хигиенично място, там няма почти никакви излишъци. Там се яде малко и храната се усвоява изцяло, никакъв излишък не остава. Така че, там място за нечистотии няма. И умивалници няма. Чинията, в която е яла една душа, остава така чиста, както преди яденето. Говоря ви на ваш език. Ако не ми вярвате, като отидете на онзи свят, проверете и ми пишете. Аз съм от тези, които проверяват. За мене онзи свят е възвишена област. Аз считам живота за единство. Онзи живот и земният живот са както живота на хората и живота на мравките. Една мравка, за да дойде до човека, трябва да мине през много фази. Този свят за нея е горе. Мравките живеят в един друг свят и нямат органи да разбират нашия, както човек го разбира. Тъй и вие, като влезете в онзи свят, няма да го разберете. Вие като влезете в онзи свят, ще видите, че земята още не е изменена по подобие на него. Диаметърът на земята не е 12 хиляди километра, той е по-голям. Какви физически изменения има още да правите на материята, която функционира у вас. Ние още не сме направили шия изменения на земята. Земята е малко по-обемиста, отколкото ние я схващаме. Нито един от вас не може да я схване каквато е. Вие нямате ясна представа за нея. Къде е онзи адепт, който може да вижда цялата земя, и Америка, и Европа, и Азия, и Африка едновременно? Какво трябва да бъде твоето съзнание, за да виждаш всичко това? Ако можеш да виждаш всички планини на земята, то е онзи свят. Като влезеш в онзи свят, ти ще виждаш друга земя, тази земя ще изчезне и ще остане друга, по-голяма земя.
Ние влизаме в една област, дето нещата потъмняват и аз не искам да остане нещо неясно. Има работи. които не могат да се обяснят, но които в дадения случай могат да ни бъдат полезни. Ние сме в състояние да отдалечим от себе си Всяко нещастие, да отдалечим всяка болест, всяка сиромашия, всичките несъгласия, които съществуват между нас. Ако бихме се възлюбили едни други, ние сме в състояние да продължим своя живот. Може да направите опит. Нека хиляда души да пожелаят на едного да живее по-дълго време и той ще живее. Но ако хиляда души мислят за един човек да си замине, този човек не може да издържи тяхната мисъл. Аз съм правил наблюдения. Някой старец не го искат вкъщи, казват: Този старец няма ли да си замине? След една-две години минавам покрай същото село, казвам: де е старецът? - Замина си за онзи свят. Минавам покрай друго село, гледам един старец хилав, но за него казват: Да живее този дядо. Минавам след две години, вдигнал се старецът. Пожелаят да умре и той умира. Пожелаят да живее и той живее.
Ние със своите мисли удължаваме своя живот. Адам живял 900 години. Сега казваме: Ако трябва да живеем още един живот, къде ще му иде краят? По- добре да живеем дълъг живот. Но какво от това, ако живеем 120 години, а нищо не разбираме. Някой живял 120 години, оженил се три пъти, жена му умряла, децата му умрели, търговец бил, фалирал, написал една книга, не се чете. В живота си човек трябва да върши съществени работи. Ако аз дойда на земята в бъдеще, бих желал да добия такава сила, че да ходя на разходка до месечината. Месечината е богата със злато и скъпоценни камъни - големи богатства има там. И като се върна да донеса всичкото богатство оттам. Как мислите ако донеса 500-600 милиона английски лири, такава разходка има смисъл, нали? Ако придобия знания и стана господар на пространството, като господар ще зная, ще измервам със своите уреди какъв е студът, каква е топлината, какви са електрическите и магнетически процеси, какви промени стават. И после ще се яви амбицията у мене да ида на слънцето. Оттам ще донеса свещения огън с който ще запалвам елементите на земята, ще донеса и жизнения еликсир, за който са работили алхимиците цели векове. Този еликсир може да се вземе само от слънцето. Каквото и да казват другите, аз зная, че този еликсир не се намира на земята. През годината има особени дни и часове, когато слънчевите лъчи падат под известен ъгъл върху земята. Тогава се излива еликсира. Ако можете да го вземете и да го поставите в едно шишенце, ще добиете вечния живот. Вие искате да ви кажа кои са тези дни и часове. И цялата земя да ми дадете, няма да ви кажа. Има какво друго да се учи.
Казвате: Побеля ми главата. Побеляла ти е главата от невежество. Христос казва: Който заема на земята първото място, на другия свят ще вземе последното. На първо място е природата, ти си на последно място, учи се от нея, защото като дойде Господ, Той ще ти каже: Тук знание трябва да имаш. Сега аз искам да ви кажа само възможностите, не искам да ви хваля. Може дa направите пo един опит. Не зная колко души ще ме послушат. Ето какво разбирам под послушание. Да ви дам един метод и вие да го приемете без да се съмнявате в мен и без да мислите, че си правя шега с вас, или, че искам да ви поставя натясно. Вие и без това сте съвсем натясно, боледувате, разочаровате се. Аз не искам от вас обещания. Мога да приема обещание от вас за един ден, за една година. Туй, което е вярно за една година, е вярно и за една седмица. Никога не може да се предаде една истина, ако се съмняваш. Не може да предадеш никаква истина без любов. Ако не обичаш някого, ти нищо не можеш да му предадеш. Същото е ако и аз съм на вашето място. Ако ти обичаш някого и той те обича, но те излъже, може да направи голяма пакост. И другото е вярно. Ако той те обича и ти го обичаш и ти каже една истина, той непременно ще ти предаде едно качество, едно знание, което по друг начин не можеш да придобиеш.Туй не е нещо, което можеш да придобиеш от книгите. Книгите само ще ти помогнат. Има неща, които непосредствено се получават от слънчевите лъчи.
Казвам: Знание ви трябва. Всеки трябва да знае какво иска да излезе от него. Ако някоя млада сестра казва, че е остаряла вече, и се готви за погребение, това е неразумно. Аз харесвам тук една стара сестра. Горката, обезсърчила се, иде при мене. Приготвила си няколко хиляди за погребение. Казвам: Тя е дошла до правата мисъл. Няма какво да я погребват. Тя сама трябва да се погребе. Свети Илия, кой го погреба? Ако ти вярваш в Бога, няма нужда да те погребват, но ако не вярваш, трябва да те погребат, десет попа да те опеят. Ако вярваш в Бога, нито един поп не трябва, нито погребална каляска ти трябва. За тебе ще дойде една каляска отгоре и ти ще идеш с чест и слава там, отдето си дошъл. Сега не искам да ви доказвам нищо. Ако река да ви доказвам, ще излезе лъжа. Всички неща, които се доказват, са лъжливи. Нещо, което може да се опита, то е истинско. Може да кажем на човека туй, което сега ще стане. Аз ви казвам: за когото и да е, може да направим един опит. Абсолютно никакво съмнение не трябва да има. Освен това трябва да имате светъл ум и да сте много безстрашни. Човек, който изучава природата, Божественото в света, той трябва да бъде много смел, абсолютно никакъв страх не трябва да има. Ако имате най-малкия страх, вие ще пометнете като жена. Никаква идея не може да се роди в човешки ум, където има страх. Трябва да има любов, за да се задържи човешката мисъл. Трябва да вярваш в истината Защото ако в другите не вярваш, в себе си трябва да вярваш. Ако не вярваш в себе си, в кого ще вярваш? Трябва да обичаш своето вярване. Така вярваше дядо mu. Той имаше причина. Той имаше нещо обективно. В кого вярваше дядо ти? Трябва да имаш вяра в нещо. Тук имахме един наш брат, на когото един старец му дал формула за цяр против живеница. Като намаже наоколо с този цяр, всичко се отделя и го изкоренява, изважда го без операция, без нож Като направи няколко опита, той замина за другия свят, но не можа да даде формулата, отиде цярът. Тъкмо мислеше как да го приложи, мислеше как да прави опити, да види как става Питам този стар човек откъде го е научил. Някоя баба му го е казала, така се предава от поколение на поколение. Някой път изгубим любовта. Любовта, която може да дойде е всесилна. Любовта има едно свойство - тя не отеготява човека, тя не внася ревност, не внася смут. Има нещо, което внася ревност, то не е любов. Ревността не върви с любовта. Любовта всякога носи живот, носи светлина, носи свобода в себе си и пълно освобождение и безсмъртие. Казвам: Тази е .любовта, с която трябва да се свържете.
Най-първо, когато ти обичаш някого, то се познава по това, че отдалече още като го видиш ти е приятно. Аз наричам туй начало на любовта. Не като се срещнете, но само като го зърнеш, тебе ти е приятно. Душата на човека не е в тялото. В тялото на човека живее едно същество, което е красиво, разумно. Питам ви: Виждали ли сте човешката душа? Аз съм я виждал. Не съм виждал по-красиво нещо от човешката душа на земята. То е един ангел, който е затворен в колиба, в затвор.
Казвам: Вярвайте в онова, което е вложено във вас. Не се заблуждавайте с външни неща. Вярвайте в това, което е дълбоко във вас. Има нещо, което не харесвате, то е друг въпрос. Има друго нещо, на което разчитате. Но и от него има нещо още по-хубаво. След човешката душа идат ангелите, след ангелите идат други същества, по-висши. Като видиш човешката душа, виждаш един ангел. От човешката душа ще добиеш представа какво нещо е благородство. А като видиш един ангел, ще си съставиш понятие, какво нещо е интелигентност, разумност. Като видиш Бога, ще видиш какво нещо е величието, силата. Ще кажете: Щастлив съм, че живея в свят. където съществува един Бог. Щастлив съм, че живея в такъв свят, където има разумни същества. Щастлив съм, че живея в свят, където има такива благородни души.
Беседа, държана от Учителя на 5 февруари 1933 г.,10 ч.с., София-Изгрев.
--------------------------
* манас - ум
** a man /англ./ - мъж, човек