Разумният свят

МОК, 8.7.1932г., петък, 5:00ч., София
МОК

Разумният свят

Архивна единица

От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание на томчето

5 ч.с.Изгрев, София

Т. м.


Природата има желание да покаже на всяко разумно същество мястото, което му е определено. Както отделните части на часовника имат свое строго определено място и предназначение, така и всеки човек, който изучава механиката на своя организъм и законите на своите мисли, чувства и постъпки, намира своето определено място и предназначение. Кое е мястото на земеделеца? – Земята. Тя е мястото, където сее той своите произведения. Колкото по-обработена е почвата, толкова по-умен е земеделецът. – Къде е мястото на рибата? – В морето. Там тя се учи и прилага наученото.

Често се говори за цивилизацията на народите. Питам: Каква разлика има между цивилизацията на миналото и сегашната цивилизация? Преди хиляди години хората са вярвали в Бога и днес вярват в Него, но тогавашната вяра се различавала от сегашната. Тогава хората са имали едно разбиране за светлината, а днес – друго. По теория разбирането на тогавашните и на сегашните хора коренно се различава, всъщност светлината и тогава, и сега е една и съща. В Природата съществува едър план, към който се координират всички човешки планове. Какво е отношението между човека и центъра, откъдето идва животът? По каква линия идват силите, които действат в човека? Човек се е повдигнал до известна степен благодарение на енергията, която идва от слънцето. Затова се казва, че между центъра на земята и центъра на слънцето има известно отношение. Благодарение на това, тежестта на задния мозък е минала в предната част на главата и човекът се е изправил на краката си. Коя е причината, която заставя човека да се изправи на краката си? Като се убедил, че е по-добре да ходи на два крака, отколкото да лази на земята като животно, човек започнал да прави усилия да се издигне и застане на краката си.

В Природата съществуват две силни течения: едното е от изток към запад, а другото – от север към юг. Северното течение е станало по-силно от източното, благодарение на което човек се е изправил на краката си. Така именно той излязъл от областта на животните. Някога човек се е движил в хоризонтално положение, на четири крака. Днес се движи в перпендикулярно положение на първото. Често неморалният живот на човека се дължи на изкривяване на гръбначния стълб. Щом се изправи гръбначният стълб, мислите, чувствата и постъпките на човека се изправят. Раменете му трябва да бъдат в хоризонтално положение, а вратът – перпендикулярно на рамената. Ако едно от раменете на човека е издигнато повече от другото, а вратът му не е перпендикулярен, в него липсва нещо. Носът трябва да бъде перпендикулярен на челото. Носът на сегашния човек още не е перпендикулярен. Това ще стане в бъдеще. Има нещо правилно в тялото, в строежа на неговия организъм, но лицето му още не е правилно. Малко хора има с правилни чела. Онези, които изучават психологията на човека, още не са дали образец за правилна форма на челото и на носа, както и за отношенията между тях.

Като изучавате лицето на човека, виждате, че устата му не е такава, каквато трябва да бъде – нещо й недостига. Устните имат отношение към храносмилането. Ако долната устна е по-дебела, човек е пасивен, повече възприема, по-малко дава; ако горната устна е по-дебела, той е по-активен, повече яде, има желание да дебелее. Колко дебел трябва да бъде човек? Природата е определила точно теглото на всеки човек. Светията и обикновеният човек не тежат еднакво. Добрият и лошият също не тежат еднакво. Теглото на човека се определя от неговия вътрешен живот. Казвате за някого: Този човек е добър. – Как познавате това? – Той дал 10 000 лв. на един беден. – Това още не е добро дело. Той пренесъл парите от едно място на друго. Колко магарета пренасят златото на господаря си от едно място на друго, без да са добри. Колко магарета носят кошове с хляб за бедните! Добри ли са те? Доброволно ли носи магарето хляба, или са го натоварили да го пренесе? Следователно, ако те заставят отвън да дадеш 10 000 лв. на едно благотворително дружество, това добро ли е? Важно е да се знае подбудителната причина, която заставя човека да прави добро.

И така, морални и добри постъпки са онези, които стават по вътрешен, доброволен подтик. Ако правиш добро по принуждение, както прави магарето, това не е добро. Господарят по известни съображения заставя магарето да направи някакво добро. Магарето ни най-малко не съзнава доброто, което върши. Какво добро е това, което се върши от страх? Казват на някого: Ако не живееш добре, ще влезеш в ада. И на магарето казват: Ако не пренесеш хляба, няма да ядеш. Първо трябва да се освободите от моралния прах на миналото, за да познаете кое е Божествено и него да изпълнявате. Този прах не помага за развитието на човека. Външният морал не прави човека морален. Ако искаш да станеш силен и да се справиш с всички противоречия, вложи морала дълбоко в себе си, да ти стане втора природа. Това значи при всички мъчнотии и противоречия да бъдеш като риба във водата: да се гмуркаш във водата, да влизаш и излизаш, без да се удавиш. Сегашният човек, понеже е изгубил истинския морал, влиза във водата и се дави. Той влиза и във въздуха, но и там се дави – забравил е изкуството да плува и да хвърчи. Въздухът има отношение към умствения свят. Затова казваме, че птицата представя епохата, когато мисълта се явила за пръв път. Ето защо, когато изучавате времето за явяване на човешката мисъл, трябва да разберете каква е била средата, в която тя се е явила. Днес вие се задоволявате само с констатиране на мисълта като приятна или неприятна. Това не е достатъчно. Важно е да се знае откъде идва мисълта, през каква среда минава. Казваш: Кракът ме боли, трън имам в петата. – Важно е да знаеш откъде е дошъл този трън.

Като ученици вие трябва да изучавате посоката на мислите, да знаете откъде идва една мисъл и къде отива. Всяка мисъл има свой център, от който излиза и в който се връща. Една разбойническа банда седи някъде и мисли какво да прави, каква посока да поеме. Разбойниците отправят мисълта си към някой богат човек да мине край тях, да го оберат. Богатият възприема тази мисъл и без да знае защо, минава точно оттам, където е бандата. Закон е: ако искаш да успееш в нещо, концентрирай мисълта си към него. Този закон работи и за доброто, и за злото. И разбойникът със силата на мисълта си може да успее, както и добрият човек. Ако постоянно държиш в себе си мисълта, че ще успееш да постигнеш нещо добро, ще го постигнеш. Обаче мислиш ли, че от тебе нищо няма да излезе, и това ще се сбъдне. Мисли за постигането на добри, положителни неща.

Преди години, през 1924 г., дойде при мене един млад човек и ми каза: Имам силно желание да дойда в София на работа, но все не ми се отваря път. Казвам: Мисли усилено върху това и ще успееш. Той ми отговори: Само с мисъл нищо не се постига. Нищо не му отговорих. След осем години той пак дойде при мене и ми казва: Най-после желанието ми се реализира. Аз съм вече чиновник в София. – Как стана това? – И аз не зная. Всичко се нареди по естествен път, но аз мислих усилено върху това цели осем години. И светията, като работи 20 години с мисълта си, постига своите желания. Който не разбира закона, казва, че работите се нареждат по някакъв чуден начин. Който разбира закона казва, че действа някаква сила. Някой мисли върху известен въпрос и като не може да реализира мисълта си, започва да се обезсърчава. Той иска да постигне нещо в един ден, по магически начин. Правило е: Всяко желание може да се реализира най-късно в продължение на 22 години. В това време ще минеш през три възможности: ще реализираш една малка част от желанието си; ще реализираш половината от желанието си или при най-благоприятен случай ще реализираш желанието си напълно.

Сега ще ви дам един конкретен случай. Купувате си един лотариен билет. – Морално ли е да се занимаваме с лотария? – Да оставим това настрана. Защо капят листата, не е важно, ние не разглеждаме този въпрос. Купувате си лотариен билет. Първата година не печелите нищо, втората година – също, третата – също. Продължавате да си купувате билет цели 22 години. Най-после печелите или 50 хиляди лева, или сто хиляди – най-щастливият случай; или печелите толкова малко, че едва покривате сумата, изразходвана за купуване на билетите. Какво печелите в последния случай? – Само опитност. Какво ще направите, ако спечелите сто хиляди лева? Пазете се да не изпаднете в положението на онзи турчин, който спечелил на лотария един английски параход. Като го завели да види парахода си, той изгубил равновесието на ума си и полудял.

Този закон наричаме "закон за щастието". Той действа навсякъде в живота: в женитбата, в професията на човека. Някой иска да се ожени и постоянно мисли върху това да намери добра мома. Шансът е трояк: или ще бъде напълно щастлив, или наполовина, или едва ще се справи с условията. Писател си, пишеш, работиш и едва след 22 години усилена работа се намираш пред една от трите възможности: успяваш напълно, наполовина или едва покриваш разходите си. Същото се отнася и до музиката. Казваш: Не трябва човек да си губи времето. – Като мислиш да се жениш, важно е да знаеш кога да си купиш билет. Като купуваш билет, отваряй си очите. Трябва да знаеш кой номер да си купиш, кога да го купиш и откъде. В практическия живот хората са дошли до известни правила, които строго спазват. Например, като избират мома, гледат да е здрава, стройна, с живи очи, пъргава и работна. После гледат, как се облича, какво говори, каква обхода има. Момъкът изучава момата, прави си сметки, изчислява всичко и най-после казва: Изненада ме животът, нищо не постигнах. – Нищо не постигна, защото не взе в съображение моментите. В живота има силни и слаби моменти. Слаб момент е, когато печелиш само това, което си вложил. Още по-слаб е моментът, когато губиш и вложеното. Търговец си, купуваш и продаваш стока. В един момент се намериш пред криза; изгубваш всичкото си богатство и нищо не ти остава.

Един виден английски писател дошъл до положението да продава по улиците клечки за зъби. Той написал няколко хубави драми, но не му вървяло. Най-после завели дело против него – задлъжнял много. Първия път делото се отложило. Той пишел добре, но не знаел кога да започва работата си и кога да я свършва. Това не е чудно. Сега стават по-големи чудеса: руски князе стават келнери, княжески дъщери стават балерини. – Как е възможно това? – В света става всичко – каквото си мислел и каквото не си мислел. Ти се отвращаваш от келнерството. Има нещо по-страшно от това да станеш келнер или балерина. Това са външни положения. Природата има един план, който постепенно прилага в живота.

Сега всеки чувства, че трябва да направи нещо, но как – не знае. Намислиш да направиш едно добро. Духът ти се повдигне, станеш весел, самоуверен, ходиш смело, мислиш, че светът е твой. Не се минават няколко дни, отпаднеш, обезсърчиш се, ходиш като оглашен, оглеждаш се, не знаеш какво става. В живота не се е променило нищо; в Природата – също. Станала е малка промяна с времето: влажното време се е сменило със сухо. Едни хора са щастливи при влажно време, а други – при сухо. Онези, които са щастливи при влага, са подобни на риби; щастливите в сухо време са подобни на птици. Изобщо сушата, влагата, светлината и топлината оказват влияние върху настроението и духа на човека. Значи влагата регулира действието на електричеството върху човешкия организъм. Електричеството изсушава човека, прави го тънък, деликатен. Някога може да го изсуши толкова много, че да изтъни нервите му, да не може да издържа окръжаващата среда. Ако магнетизмът вземе надмощие, човек затлъстява много. Такъв човек може да яде малко и пак да дебелее.

Какво се иска от човека, за да се развива правилно? – Да влезе във връзка с разумните сили в Природата. Има същества в Природата, които се стремят към човека както рибарят към рибите. Те насочват въдиците си към него и хванат ли го, всичко е свършено. Веднага го турят на огъня да се опече. – Защо постъпват така? – Ти защо ловиш рибите? Както ти ловиш рибите, така и те ловят хората – имат нужда от тях. Рибарят лови риби, за да живее. И тези същества поддържат живота си от хората. За да не ставате тяхна жертва, дръжте връзка с разумния свят, с разумните и добри сили в Природата.

И така, знайте, че в Природата има сили и вещества, които имат свойството да избухват – неустойчиви са. Влезе ли една мисъл в главата ви, преди да я реализирате, вижте какви свойства има тя. Ако е експлозив, турете я настрана. Дръжте се за Божествения морал и Божествените закони като абсолютни величини. В тях няма никаква изненада, никакво изключение. Това е моралът на Цялото. Значи има морал и на частите. Например, докато си в общество, между много хора, ти си морален човек. Щом останеш сам, изгубваш морала си. Докато си между хора, ти си смел, безстрашен. Щом останеш сам, започваш да се страхуваш. Някой каруцар върви нощем през гората и пее. Казвате, че е весел човек. Не, той пее от страх, насърчава се. Плачеш някога. – Защо? – За насърчение. Плачът насърчава човека. – Какво да правя, за да се освободя от противоречията? – Ще работиш върху себе си. Има противоречия, причината на които се крие някъде в далечното минало. Те не могат да се разрешат лесно. Имаш рана на ръката си. Как ще я излекуваш? Или с дървено масло, или с ножа на лекаря. Не е лесно да оперираш човек. Наука, знание е нужно за това. Христос казва: "Ако те съблазнява дясната ръка, отсечи я. По-добре да влезеш в Рая с една ръка, отколкото с две ръце в ада."

И така, не се заемайте с неща, за които не сте готови, които нямат нищо общо с вашите вътрешни разбирания. Някой е крайно неразположен към тебе – причината е в далечното минало. Не се стреми да се примириш с него. Как ще се примириш с кобрата? Даже и най-опитните укротители на змии не могат всякога да се справят с нея. Има змии, които не се поддават на укротяване. Видиш ли заспала змия, не я пипай. Тя и през клепачите вижда и ако е усойница, ще те ухапе. Естеството й е такова. Тя е лоша за човека, но не и за Природата. От гледището на Природата всяко същество има своето предназначение. Единствено добър е Бог. И ако човек би дал път на Бога в себе си, и той щеше да бъде добър. Сега човек е добър само при известни условия. Ако той би дал възможност на Бог да живее в него, никога не би познал нужда, никога не би грешил. Нуждите заставят човека да греши. Гладен си, грешиш. Жаден си, грешиш. Като не се задоволяваш с водата, започваш да пиянстваш и да грешиш. Беден си, грешиш. – Защо? – Искаш да станеш богат и като не успееш, започваш да крадеш. – Какво трябва да правим, за да се освободим от недъзите си? – Недъзите, това са болезнени състояния, през които минава сегашното човечество. Ето защо първата работа на човека е да се излекува и да излезе от болницата. Докато е в болницата, той се учи на постоянство – да взема всеки час по една лъжичка лекарство. Щом оздравее и напусне болницата, можеш вече да му говориш как трябва да живее. Болният се лекува, а здравият се учи.

И така, задачата на здравия човек е да разреши правилно социалните въпроси. Два начина има за това: първият начин е да се изучат всички сегашни системи и да се прибави към тях онова, което им липсва; вторият начин е да се изучава Природата и да се приложат нейните методи и планове. Ще дойде ден, когато хората ще се откажат от оръжието като средство за разрешаване на социалните въпроси. Богатите ще се откажат доброволно от богатството си и ще заживеят по нов начин. – Кога ще стане това? Питам: Кога малкото дете ще стане момък? Колкото и да му говориш за това, по-рано от 21–22 години не може да стане. Тогава ще има условия за реализиране на това, което му се говори. И за човечеството ще дойдат условия за нов живот. То сега минава през подготвителни периоди. На всеки 25 години пред човечеството се откриват три шанса: единият шанс е да получи голяма печалба, вторият шанс – да получи средна печалба, а третият – едва да покрие разноските си. – Кога ще се оправи светът? – Ако ви кажа кога точно ще стане това, какво ще спечелите? Ако ви кажа, че светът ще се оправи след една-две години, ще си въздъхнете спокойно; ако ви кажа, че това ще стане след сто години, ще се обезсърчите. Вие искате да се оправи светът във ваше време, да се успокоите. Аз казвам: Когато и да е, светът ще се оправи. Това е важно, а не времето.

Представете си, че докато се оправи светът, трябва да живеете още няколко години при старите условия. Какво ще правите? Това е все едно, че пътувате с параход по море и морето се вълнува. Цели три дни вилнее буря, вълните люшкат парахода на една, на друга страна и вие сте вътре, очаквате отнякъде помощ. Предчувствате, че помощта идва, но докато дойде? Ще минат няколко дни и вие трябва да имате сила да издържите. Който издържи, ще бъде спасен. Ще седите в разнебитения параход и ще чакате – нищо друго не ви остава. Икономическите условия, при които се намира сегашното човечество, са развълнуваното море и разнебитеният сред него параход. Трябва да се излезе от тези условия! Трябва да се променят икономическите условия на живота. Хората се нуждаят от ново разбиране за живота. Докато съществува класовата борба, светът не може да се оправи. Всякога ще има "едни горе, други долу". Казано е в Писанието: "Който издържи докрай, той ще бъде спасен." Хората се организират и възстават против класовата борба. Сега започва още една борба – между расите. Все ще се повдигне една от расите, но тя трябва да бъде най-разумна от всички. Каквито усилия и да правите, икономическите условия ще се разрешат сами по себе си. Всеки организъм ще се приспособи към естествените условия на живота. За да устоява на новите условия, човек трябва да има силна мисъл. Само така той няма да се колебае, вълните няма да го люшкат на една и на друга страна. – Как се придобива силната мисъл? – Чрез работа и упражнения. Не можеш да имаш права мисъл, прави чувства и добри постъпки, ако не работиш върху себе си и не се упражняваш.

Помнете: Около вас съществува един разумен свят. Ако изучавате законите на този свят и се свържете с него, вашият живот ще се подобри по магически начин. – Къде е този свят? – Вие живеете в него. – Не го виждаме. – Много естествено, очите ви са затворени за него. Ако отворя очите ви, ще го видите и ще повярвате на думите ми. Вие сте в положението на слепороден. Колкото и да му говорите, че светът, в който живее, е красив, че в него има реки, извори, морета, планини, долини, цветя и градини – той не вярва. Ако отворя очите му, веднага ще повярва, ще види, че и той живее в красивия свят. Ако и вие не живеете в разумния свят, в света на възможностите, колкото и да ви говоря, само ще ви залъгвам. Вие живеете в този разумен свят, но очите ви трябва да се отворят, сами да го видите. – Как ще се отворят очите ни? – Като се намажат с кал. Има един пример от Евангелието, където Христос намаза с кал очите на слепородения и той прогледна. След това Христос му каза: "Иди, измий очите си в Силуам и принеси дара си в храма." – Силуам и храмът са символи. На всеки от вас казвам: Иди при разумните хора и вземи участие в тяхната работа. Ако отидеш при един лекар, трябва да разбираш неговия език. Само така ще му бъдеш полезен.

Следователно, ако искате да бъдете свободни, свържете се с разумния свят, със съществата, които живеят в него. – Какво ще придобием от тази връзка? – Ако сте болни, ще оздравеете; ако сте слаби, ще станете силни; ако хората не ви обичат и не ви търпят, ще ви обикнат. Да се свържеш с разумния свят, това значи да се свържеш с Бог. Свържеш ли се с Бог, той веднага те кредитира. Няма по-велико благо за човека от това да е свързан с Бог. Той има вече условия да развива своите дарби и способности. Имаш дарбата да лекуваш. Достатъчно е да поставиш ръката си върху главата на болния и той оздравява. Няма ли да те обичат хората? – Какво трябва да бъде нашето отношение към света? Казвам: Не се влюбвайте в света. – Защо? – Светът е княжеска или царска дъщеря. Как ще се влюбиш в княжеската или царската дъщеря? Това е опасно нещо. Ако се влюбиш в царската дъщеря, ще страдаш. Не прави усилия за работа, която не можеш да постигнеш. Царската дъщеря да стои при баща си, там е нейното място. Само оня може да се домогне до царската дъщеря, който има силен ум. На малкото дете – малък кон, на възрастния човек – голям кон.

Повтарям: Вярвайте, че около вас има един разумен свят. Влезте във връзка с този свят. Някои от вас сте нервни. Аз зная причината за вашата нервност. Като ви я кажа, ще оздравеете, но мога да я кажа само на ухото ви, никой да не чуе. Като си дошъл на земята, ще работиш нивата: ще ореш, ще сееш, ще жънеш. Че било горещо, че слънцето греело силно, пак ще работиш. Ако си разумен, ще седнеш под сянката на крушата да мине голямата горещина и като си починеш, ще продължиш работата си. Работата, която сега се върши в света, е за всички народи. Всички трябва да вземат участие в нея. Време е хората да се събудят от дълбокия сън. Във всички трябва да се яви желание и готовност да се оправи светът. И вие трябва да се събудите. Който не е събуден, да се събуди. Военният да наточи ножа си, работникът да изчисти инструмента си.

Едно се иска от всички: Да признаете съществуването на разумния свят и да се свържете с него. Всичко живо се подчинява на този свят. Той помага, дава, регулира енергиите, разрешава всички противоречия. Разумният свят ще оправи обърканите работи на хората. Иначе светът няма никога да се оправи. Щом се качиш на влака, ще разчиташ на машиниста. Обаче машинистът трябва да бъде разумен, да води хората към разумния свят.

Сега мога много да ви говоря, но вие трябва да бъдете здрави. Здравето се придобива и поддържа при специфични условия и съответна среда. За да се изяви разумният свят, нужни са условия и среда – не вода, нито въздух. Светлина е нужна за проявяване на разумния свят. Вие живеете вече в светлината, която носи условия за разрешаване на социалните въпроси.


Т. м.

34. Лекция от Учителя, държана на 8-ми юли, 1932 г., в София – Изгрев.