Преди две хиляди години говорил един поет на израелския народ. Има нещо, с което всички сте запознати и всички вярвате. Вие сте големи човековедци. По някой път хората разрешават Въпроса, защо са мъчнотиите. То да са само мъчнотиите в света, с мед да ги храниш.

Земята е място на най-големите противоречия, които съществуват. Няма нещо, което да не се е по-мислювало и да не е станало, да не е станало и да не стане. В един такъв свят, гдето всичко може да стане, какво очаквате? За доброто, което става, вие никога не питате. Вие го считате, че то е в реда на нещата, а пък като стане злото, казвате: "Защо е то?" Няма време да се отговаря. Питам ви защо богатият си подрязва брадата? Защо старата баба си маже лицето с масло? Защо старата баба ходи е патерица? Защо младият ходи с две кокили? Питам защо побеляват косите на хората. Това е в реда на нещата, казвате. Побеляват, защото човек остарява. Ни най-малко старостта не е причина за това. Предназначението на старостта е съвсем друго. Ако срещнеше cтapoсттa и я попитате защо побеля косата на този човек, тя ще каже, че тя не знае, че е побеляла косата на този човек. Ако попитате младостта защо е почернила главата на този човек, ще каже, че ни най-малко не е почернила главата му. Вие сте философ. Вие считате, че голямо нещастие е за човека, гдето главата му е побеляла. Пък считате, че е голямо щастие, че космите на главата му са черни. Че коя глава е по-хубава - побелялата или почернялата? Ако черните глави са най-разумните, тогава по-хубаво нещо от каменните въглища няма. Имате право. От черните въглища ще извадите гориво да се стоплите. Там е всичката философия. Черното го турете в печката си. А пък бялото го турете на тялото си. Ако бялото беше толкова голямо нещастие, защо туряте бяла риза под палтото си отдолу? Вие имате страх от една мода - белите коси. Защото белите коси на главата са мода. И когато някой човек иска да покаже, че е много умен, много мъдър, той винаги си туря бели коси. Иска да си даде тон. Баш не е така.

В света има един език. Аз го наричам език на учените хора. Не на тези учени. Този език осмисля нещата. Когато при този език се наберат най-големите мъдреци и умни хора, те в най-големите противоречия виждат най-голямата Божия мъдрост. Дето всички хора се карат, те там размишляват и казват, че от тази по-голяма мъдрост няма. Разбира се, тази мъдрост не е за обикновения живот, понеже тя много скъпо струва.





Тук имате един триъгълник. На простия човек не му идва наум, а на учения човек му идва наум и знае как да каже, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Има същото правило. Понеже го знаете, няма да ви го казвам. В който и да е учебник го има това. В миналата лекция аз казах, че триъгълникът е половината на четириъгълника. В четириъгълника ние имаме четири прави ъгли. Представете си, че той е една водна повърхност на бистра вода. Ако поставите един триъгълник отгоре, той ще има своето отражение във водата.

Следователно казвам - получава се отражението на триъгълника от една по-рядка среда в една по-гъста. Горният триъгълник представя благоприятни условия, при които човек може да се развива. Мястото ABC са благоприятните условия, а пък ABD са неблагоприятните условия.

Следователно всеки един живот е свързан с благоприятните условия и с неблагоприятните условия. Благоприятните условия, това са условията на светлината. А неблагоприятните условия са условията на тъмнината. Или благоприятният живот, това е здравето на човека, а пък неблагоприятният живот е болестта на човека. Благоприятният живот, това е разумността. Неблагоприятният живот, това е глупостта. Благоприятният живот, това е любовта. Неблагоприятният живот, това е злото. Благоприятният живот е силата. Неблагоприятният живот е безсилието.

Това ще се представи в един обем. Какво нещо е квадратът? Това е място, гдето се съдържат всичките противоречия, всички възможности и невъзможности. В квадрата всичко е възможно и всичко е невъзможно. Ако отделим двата триъгълника, тогава горният триъгълник представя едната страна на живота, долният триъгълник - другата. Горният триъгълник представя рая, а долният - ада. Защо съществуват, никой не знае, но съществуват. Вие питате: "В света не можеше ли да съществуват само мъже?" Ако можеше, такъв свят трябваше да има, но понеже го няма... Някой пита: "Без жени не можеше ли?" Ако можеше, трябваше да има такъв свят, но понеже съществуват жени... Дали има свят, дето има само мъже или само жени? Това са въображения. Де ще ходи човек в един свят, дето има само мъже или само жени. Нито един от вас няма тази опитност.

Вие седите и се безпокоите, разрешавате мъчнотиите на живота. Аз имам една песен. По някой път за себе си я пея, когато нямам работа. Казвам така, не разрешавай суетните мъчнотии на живота. Не избягвай благите страдания, които са дял в живота на човека. Те са път към любовта. В техните обятия е скрита любовта. Във вечността живее животът. Там се проявява вечната Божия слава.

Какво има да дрънкаш повече? Ти никога няма да разрешиш защо онези са богати и защо онези са сиромаси. Оставете тези работи. Не се занимавайте с въпроса, защо този е богат, а онзи сиромах. Питаш: "Ами защо ме боли главата?" Остави това. Не вярвай, че те боли главата. "Ами защо ме боли стомахът?" Не се занимавай със стомаха. "Ами защо ме болят краката?" Не се занимавай с краката си. "Ами дрехите ми? Оголях." Не се занимавай с дрехите. Ти се занимаваш с такива въпроси. Седнал си и мислиш какво ще ядеш утре. Не се занимавай с утрешния ден. философите казват: "Как не трябва да се занимаваме? Трябва да орем и сеем."

В село Четма, Варненско, в турско време хващат един българин, един беден човек, и казват: "Да се набие, да си плати данъка, защото не плаща данъка." Този българин бил кмет в селото. Един ден дошъл в селото един турски агент като началник. Кметът бил неизправен и той го набил хубаво. Кметът си казал: "Лоша работа било да се бие, понеже ме боли задницата." След като го набили, разбрал, че е лошо да бие човека.

Докато другите хора страдат, ние казваме, че страданието е намясто. Щом дойде страданието до пас, ние казваме - за другите разбираме, не за нас. Ако ши не може да се включиш в страданието, ти не може да се включиш и в радостите. Законът е такъв. Ако ти можеш да се изключиш от закона на страданието, ти ще се изключиш и от закона на радостите. Какъвто и да е пътят, по който сега вървим, ние може да философстваме, казвате - еди-кой си бил щастлив, уредил си работите. За колко години ги е уредил? Кажете един човек, който за хиляда години да е уредил своя живот и да го е уредил хубаво. Кажете ми един такъв човек. Даже за двайсет години, даже за десет години, даже за пет години да е уредил. При такива големи противоречия какво очаквате сега? Вие имате една лъжлива мисъл, вие очаквате нещо. Не мислете, че искам да ви направя нещастни. Далеч това не е мисълта ми. Не мислете, че искам да ви направя и щастливи. Нито едното, нито другото. Единственото: искам да ви покажа на какъв закон почиват противоречията в света. Скръбта и радостта, това са две лица на реалността в живота. Винаги твоята скръб е основа за твоята радост на някой друг. Ако ти не страдаш, друг не може да се радва. Ако ти не се радваш, друг няма да страда. Ти казваш: "Да не скърбим." Но щом ти не скърбиш, друг няма да се радва. Щом другите скърбят, ти се радваш. Ти казваш: "Защо се радвам?" Защото другите страдат. Ти казваш: "Ние не искаме страдание." Няма да има и радост тогава. Дето има смърт, има и живот. Дето има живот, има и смърт. Тогава какво трябва да се прави?

Ще вземете смъртта в тази форма, както вие я разбирате. И ще вземете живота, както вие го познавате. А не както не ги познавате. Някои казват: "Дотегна ми да живея." Това не е живот, което ви е дотегнало, - това е смърт. Щом ви е дотегнало, това е смъртта. Понеже всеки ден ти умираш. А пък ти казваш: "Дотегнал ми е животът." Животът на никого не може да дотегне, понеже той няма абсолютно никаква тежест. Че той материално нещо ли е? Че той не тежи никак, абсолютно никаква тежест няма. Че каква философия има в това? Не ти е дотегнал животът, но са ти дотегнали страданията, дотегнала ти е смъртта. А пък смърт значи това, което смърди. Значи кажи: "Дотегнало ми е смърденето."

Всичката философия е там. При смърденето не може да има никаква приятност. Всеки, който умира, все се усмърдява. Трябва да се усмърди, да види, понеже през целия си живот той е живял живот на един затворник. И знаете ли защо той трябва да умре? За да го познаят хората. Казват: "Господи, искаме да видим този човек, който живее." Трябва да умре той, за да почне да се проявява. При смъртта става щедър, всичко раздава той, и делото си раздава - всичко раздава. Щедри хора са мъртвите хора. Те завещават на баща си това, оставят на майка си това, оставят за някой друг друго, за бедните, за църквата. А пък онези живите нищо не дават. Той, като започне да умира, тогава започва да дава. Живият всичко държи, нищо не дава.

Следователно, аз ви казвам, единствените добри хора в света са хората, които умират. Аз разглеждам живота от вашето гледище. Вие казвате: "Защо умират хората?" За да дават хората.

Има един живот, който е непонятен за хората. Някой казва: "Аз трябва да живея." Да, трябва да живееш, но други трябва да умират за тебе. И агнетата трябва да умират, и кокошките трябва да умират, и дърветата трябва да умират, и ябълките трябва да умират. Хиляди работи трябва да страдат за тебе, за да живееш. Най-мъчното нещо е това. Няма по-мъчно нещо от живота, да се поддържа животът. Условията, при които животът може да се прояви, са мъчни. Вие не можете да обясните тая философия. Вие искате временни блага. Но едно временно благо води след себе си голямо нещастие. Ти си гладен човек. Трябва да гледаш пред тебе една баница направена - хубава, приятна е. Наяждаш се добре, но брашното е развалено и маслото е развалено. Ти казваш, че е много вкусна. Не се минава половин час, и ти става лошо. Казвам, не яж такава баница от развалено брашно.

Ти искаш да станеш щастлив в света. Не мисли, че всичките баници са хубаво направени. Баничарите си имат свой интерес. Не яж всяка баница, която срещнеш на пътя си. Не се спирай пред всеки банкер, който има пари. Не се спирай пред всяка витрина да мислиш, че дрехите, които са закачени, че са за тебе. Не се спирай на тях. Тези баници не са за тебе, тези пари не са за тебе. Не гледай на всички яйца, не гледай и маслото. То не е за тебе. Не ходи да гледаш всичките книги в библиотеките, те не са за тебе. Пък и всичките учители в света не са за тебе. Ти ще напълниш главата си с хиляди работи, ще кажеш: "Замъти ми се главата." Те са непотребни работи. Ние пълним живота си с хиляди работи, но онова същественото го нямаме. Кое е същественото в света. Имаш един цирей някъде. Пробий го с губерка, изстискай го, изчисти го. То е най-хубавата работа, която може да направиш. Тъжен си, скръбен си. Седни и си попей една своя песен, но не "Цвете мило, цвете красно" или "Вятър вее, балкан ечи", или "Стоян мами си думаше". Пей си една своя песен. Какво общо имаш със Стоян и майка му. Стоян пита майка си защо майка му го е родила, та девет години болен лежал. И казва: "Мале ле, като си ме родила, защо ми доведе такава болка, че ме направи нещастен?" Че майка му ли е виновната за болката. Той е виноват. Нека Стоян се разправи със своята болка и болката със своя Стоян. А ти не се занимавай със Стояна. Той лежал девет години. Остави болката на Стояна.

Някой идва при мене и ми казва: "Много ми е тъжно на сърцето." Казвам в себе си: "Много се радвам, че ти имаш сърце и че страдаш." Това е дело на човека. Единственото хубаво нещо на земята е страданието. Ако искате да знаете философията на живота, там има страдание, дето е Бог. Там, дето не е Бог, никакво страдание няма. А пък това страдание, то е един подтик, то ще донесе великото в света. Ако можеше без страдание, защо Христос не извърши спасението на човечеството без страдание? Той можеше е всичките ангели да дойде, да изповърже всичките изедници на земята. Защо не го направи, а остави да го плюят? Вие казвате сега - защо Господ не е оправил света. Най-напред докажете, че светът не е добър, че не е оправен. Какво ще оправи Господ света? Когато ти питаш защо светът не е направен, аз казвам - единственият, който не е оправен, е човекът. И ако ти се оправиш, тогава целият свят ще се оправи. Когато казваш, че светът е лош, ти си единственият, който е останал неизправен. Вземи да гласуваш, изпрати бюлетин - само да дойде Царството Божие. А пък ти ходиш насам-натам и казваш, че светът бил виноват. Не. Той е отражение на тебе. Ти виждаш себе си в хората. Вие казвате: "То бива-бива, но толкова лош да съм?" Съгласен съм, но не си и толкова добър, колкото мислиш. Ти казваш: "Не съм толкова лош." Но казвам - не си и толкова добър. Ти казваш: "Знаеш ли колко обичам." Казвам - но знаеш ли и колко мразиш? На земята ти никога не може да обичаш, докато не мразиш. Аз мога да ви го докажа.

"Я да пипне някой дъщеря ми." Я да я погледне. Я да погледне някой дъщеря ви. Вие ще започнете да го гледате кръвнишки. И вие като погледнете някой път друг, другият казва: "Защо този гледа толкова?" Това с негова работа. Аз не виждам лошо в това, че гледал. Да гледаш, това е една хубава привилегия. Защо Господ направи очите? Да гледаш. Пита я: "Защо ме гледаш?" Тя казва: "Гледам как го направил Господ, чета тази книга. Много ми е приятно. Този брат много хубави страници има написани. Много е сладко дървото." Чете тя хубавото. Онзи се смущава, че сестрата чете книгата. Това е една алегория. Аз считам един мъж като едно плодно дърво. Отишъл някой и къса. Друг казва: "Защо късаш?" Хубаво е това, но после и онзи, и той къса. Всички късат. Какво лошо има, че всички късат? Някой казва: "Защо бутате дървото? Това дърво от баща ти ли е останало? Какво говориш като обран поп?" Пред невидимия свят ние сме като обрани попове. Някой седнал и се моли на Господа така: "Дядо Господи, защо направи така и така?" Гневи се на Господа и не иска да се моли вече. Хубаво. Господ казва: "Не давайте на това дете да яде два-три деня." Не се моли. Ако майката направи така на детето, после детето ще каже: "Мамо, малко хлебец."

Вие седите и си мислите, че някой път ще станете големи хора. Хубаво е. Голям човек е онзи, който може да носи страданията. Аз не ги искам те да идат. В света съществуват най-големите противоречия. Никой не знае отде идат те. Някой път може да има видими причини, но някой път няма ги никак. Съществуват страданията. Ти се мъчиш, ти си недоволен. Тези духовни страдания са течения, които минават. Когато ти страдаш, и милиони други същества страдат. Когато страдаш, повдигни се половин милиметър по-високо, и страданията ще престанат.

Представи си, че имаш пари. Ти се безпокоиш, тревожиш се. И богатият се тревожи. Той взема предохранителни мерки. Престани да мислиш, че може да те оберат. Казваш: "Ами, ако ме оберат?" Това са разсъждения. Ако те оберат, ще страдаш. А пък, ако не те оберат, ще се радваш. Едно от двете ще стане. Ти казваш: "Какво ще стане?" Аз съм голям пророк - или ще умреш, или ще живееш. Аз мога да предсказвам. Или министър ще станеш, или няма да станеш. Или в рая ще идеш, или в ада. Питат някой ясновидец или гадател: "Ще намеря ли онзи?" Ще го намериш. "Какъв е?" С мустаци черни, над двайсет и пет години. Ще пие, ще те бие по пет пъти на ден. В града, в Бургас, един грък се женил за една богата гъркиня и тя му донесла две хиляди турски лири. Тя му заповядва: "Това ще купиш, онова ще купиш." После парите се свършили. Тогава й казва: "Иди да вземеш още пари, и тогава ще ти слугувам."

Да преведа. Докато ти е здрав умът, докато имаш добро сърце, твоят мъж ще те гледа като писано яйце. Когато един ден започнеш да смърдиш, той ще те зарови в гроба и ще ти пише: "Много те обичах, но като почна да смърдиш, не те искам вече." Онези, които ходят и се преструват и плачат на гроба, аз се смея на тях. Заплакал някой и плаче с четири реда сълзи. Като е била жива жена му, той се държал не добре с нея, а пък сега отива и плаче. Аз зная защо плаче. Плачи за един човек, докато е жив на земята, пък като умре и е в гроба, никак не ходи да плачеш. За живите хора трябва да плачем, а не за умрелите. Ние трябва да се радваме на своите страдания. И ако можеш да се радваш на своите страдания, то радостта ти никой не може да отнеме. Ако не можеш да се радваш на своите страдания, то радостта ти всеки може да я вземе.

Аз не искам да засягам отношенията ви. Не се интересувам от семейния ви живот. Аз засягам един свят, който е болен. Събрали се двама души приятели, но приятелство между тях няма. Събрали се двама учени хора, но между тях няма наука. Това е търговска сделка.

Аз ви говоря и вие ме слушате, но това са случайни работи. Вие може да си живеете и без да ви говоря. Моята реч я донесе нещо, я не. Това е един банкет, но и без този банкет може да минете. Но въпросът е, че ако аз не съм, друг ще дойде на мястото ми. Най-малкото зло съм аз. Ако втори не дойде, ще дойде трети, четвърти. Ти не може да бъдеш свободен. Ще дойде някой да ти говори. Искаш-не искаш, ще ти говори. Като дойде някоя муха, ми казва: "Дий." После друга муха дойде. Изляза в гората, и проповедници колкото искаш. Мухата казва: "Вие знаете ли кой съм аз?

Всеки глупав, който не ни разбира, ние го хапем и го оставяме да се чеши." Защо са мухите? То е все същият въпрос, защо си ти. Ти си една муха, която бръмчиш. Ти какво добро си донесъл? Ти казваш: "Тези мухи нищо не допринасят." А пък ти какво си допринесъл? Мухата поне има голяма разумност. Ти като седнеш на обяд, на хиляди мухи яденето изядаш. Ти си голяма муха.

Вие седите и сте недоволни от живота. Чакате, като умрете, да влезете в Царството Божие като свети Илия. Имате една философия. Ходил ли е някой на онзи свят? Как са ви посрещали. Имате ли вашите спомени от онзи свят. Вие се въодушевявате и мислите, че един ден може да идете там. Вие ще внесете там едно противоречие в мислите - вижте колко хубаво живеят на небето, а пък колко зле живеят на земята. Щом помислите така, ще излезете оттам. Ако отидете в ада, там противоречието е друго. Ако кажете - колко зле живеят хората тук, а колко добре живеят там, то веднага ще ви кажат: "Веднага да се махнете оттук." Тогава, я ми кажете, къде ще отидете.

Има една философия. Едвам сега сме дошли до началото на нейното разбиране. Вие казвате: "Не разбрах." Не сте разбрали вие още, защото, след като разбереш, ще платиш. Аз съм ви привеждал онзи анекдот. Един милионер отива да слуша концерта на един виртуоз, но закъснял влакът и той намира театъра затворен. Попитал къде живее виртуозът. Най-после се домогнал и разбрал, че живее в еди-кой си виден хотел. Той почукал на вратата на неговата стая. Музикантът се разхвърлил и си бил легнал на кревата. Милионерът му казал: "Искам да чуя как свирите. Давам ви хиляда долара." Музикантът казал: "Легнал съм си на леглото, уморен съм. Дадох концерта вече." "Давам две хиляди долара." Виртуозът казал: "Ще свиря." Отворил един прозорец и свирил. Милионерът му казал: "Много хубаво свириш. Дай си цигулката и аз да ти посвиря." Каква е идеята на този анекдот? Милионерът дал две хиляди долара да му посвирят. Страданието е концерт. Тебе ти свирят, и ти даваш. Това е при обикновения концерт. А при скръбта ти се оплакваш на другите. Онзи, който скърби, разправя, разправя, а другите трябва да слушат. Той разправя всичките патила. Той пее, а ти трябва да издържиш.

Искате ли да станете богат, да ти разправят всеки един своите страдания по един час? Вие казвате: "Защо Господ направи този свят такъв?" Този свят така ще си върви, но ние трябва да знаем как да вървим. Мухата може да бръмчи. Аз не питам защо тя бръмчи, но аз не трябва да бръмча като нея. Волът може да боде. Това е негова работа. Но аз не трябва да бода, понеже не съм вол. Конят може да рита, понеже така е създаден. Той трябва да се брани. Това е средство за отбрана, но аз не трябва да употребявам средствата на коня, понеже не съм кон. Съдията трябва да съди, понеже е съдия. Но аз, който не съм съдия, нямам право да постъпвам като него.

Ти казваш: "Какво трябва да правя?" Казвам, в дадения случай има друга работа, която може да правиш. Защо страдат слугите от господарите си? Защо страдат господарите от слугите си?

Следователно ние сме причината. Аз когато направя едно възражение, аз не разбирам смисъла на живота, който Бог ми го е дал. И в това неразбиране аз раздавам своите нещастия. Този закон е верен. Първите хора със своите неразбирания и ние със своите сегашни неразбирания създадохме своите нещастия. Една малка дума, една малка нечиста мисъл може да опорочи твоя цял ден. Едно малко нечисто, неразумно желание може да влоши всичкото ти положение. Апашът защо обира? Той казва: "Защото три дена не съм ял." Ти казваш: "Господ ще оправи този свят." Ами защо Господ те е направил богат? Той те е направил богат, да може да дадеш на този човек, на този крадец.

Има някои, които скърбят. Запример ти скърбиш. Но ти всъщност не си човекът, който скърбиш. Друг някой в тебе скърби. Когато ти си млад и скърбиш за онази мома, кой скърби в тебе? Не си ти. Когато старият скърби, друг скърби чрез него. Когато си майка и скърбиш, пак друг скърби чрез тебе. Ти казваш: "Дотегна ми този живот." Но ако кажем, че животът ни е дотегнал, не говорим истината. Ако в сегашния живот се премахнат всичките страдания, тия състояния, които имаме, какво щяхме да ги правим. Представете си, че младите момци не плачат, не се смеят, представете си, че не ядат. Нищо не искат. И на любовни работи не ходят. Тогава де ще останат младите моми? Тогава оставете младите. Това е един символ.

Младият и старият, това са полоси. Ти се радвай, че в света има млади и стари хора, майки, бащи, сестри, братя, господари, слуги. Радвай се на всичко, нищо повече. Ако разбираш, това е смисълът на живота. Радвай се, че хората умират, че хората се раждат, радвай се, че хората грешат, радвай се, че хората поправят живота си. Вие сте господар на злото и на доброто в себе си. Нищо повече.

Сега заключението. Не разрешавайте суетните мъчнотии в света, защото няма никакво разрешение. Докато слънцето грее, ще има сенки на един предмет. Този триъгълник ще се отрази. Имаме четириъгълник - ще имаме отражение на триъгълник. Като престане да грее слънцето, и сенките изчезнат, ще се премахнат сами по себе си. Като махнеш доброто, ще отмахнеш и злото. Тогава къде ще остане човекът, кажете ми. Вие искате да дадете ум на Господа. Господ цяла вечност се е занимавал и най-после е измислил този свят. Тогава, като отидете при Бога, дайте му вашия проект. Всеки, който коригира Бога и неговите прояви, той ще се намери на мястото на Йона.

Казвам сега, философията на живота е в следното. Бъдете доволни от онова, което Бог е вложил в живота в този момент. Считайте, че това е разумно. За да се домогнете до следующия момент, понеже всеки момент има нещо разумно. Вие мислите, че сте родени само да страдате. Не е така. Вие не сте родени само да страдате. Но не сте родени само за радост. Не сте родени само за омраза. Не сте родени само за любов. В следния момент положението ще се смени. Онзи, който се оплаква, казва, че бял ден не е видял, не казва истината. Сменяват се състоянията. След всяко състояние иде друго.

Някой казва: "Не трябва война." Ти не може да спреш войната. Ти не може да спреш бурята. Тя си има своето назначение. Ти не може да спреш и революцията. Ти не може да спреш въртенето на земята. Не може да спреш и четирите годишни времена. Има нещо, което не може да измениш. Не може да измениш изгрева и залеза на слънцето. Ти може на вземеш едно положение и да се ползваш. Ти казваш: "Откак съм влязъл в този път, побеля ми косата." В едно гнездо имало гарджета, които го оцапали. Те казали на майка си: "Пренеси ни в друго гнездо." Майката им казала: "Задниците си ще вземете ли?" "Да." "Тогава и него ще оцапате."

Ние сме дошли в света да превърнем всичкото зло в една друга материя - да стане по-рядка, да има подобрение, за да се подобри животът. Има една задача, за която сме дошли. Да няма едно голямо противоречие във вашия ум, защото светът е лош. Това не е философия. Светът не е нито лош, нито добър. Хората са писали. Може да четете Библията. Това е частично разбиране. Един пророк пише едно, друг пророк пише друго. Христос казва: "Горко вам, книжници и фарисеи." Защо? Защото вие искате благото само заради вас. Горкото на сиромасите ще е и на вас. Блажени бедните, но това блаженство на бедните ще дойде и на богатите. Смени има в света. Трябва да имате една философия. При този начин на разсъждаване ние сме по-близо дo истината, отколкото при другите начини.

За една хубава земя торът е непотребен, но за една бедна земя е потребен. Следователно това зло, което виждаме в света, е потребно за някои същества. Има хора, има същества, за които е потребно. Вие, като се повдигнете един ден, няма да имате нужда от зло. Ще дойде един ден, когато няма да имате нужда от омраза. Кажат ти някоя дума неприятна, ти казваш: "Той уронва моя престиж." Той е невежа. Лошовината на един човек принася ли добро? Ако един човек снеме товара от гърба на един човек, това лошо ли е? Тъкмо вие си приготвите кокошката за ядене, аз я взема и я изям. Какво лошо има в това? Ти и аз едно сме. Ние разглеждаме живота от сегашното положение, но това не е Божествено положение. От гледището на овцете поведението на вълка е лошо, но от гледището на вълците тяхното поведение е добро. Ако един ден вълците нарушат Божествените закони, те ще изчезнат. Вълк ли да бъдеш, или овца да бъдеш? Тогава ти казваш: "Как да бъда вълк?" Тогава какво да бъдеш? Овца ли? В окултен смисъл в известен случай трябва да бъда овца, когато искам да запаля огън, когато нося топлина. Всичките тревопасни животни носят огън в света и затова са потребни. Вълците са същества на страданието. Овцете внасят огън. В дадения случай вие трябва да бъдете овци. Огън е овцата. Ще запалиш, ще гориш. И който те изяде, ще знае, че огън е станал.

Евангелието е една справочна книга, за да знаете от кой бакалин какво да вземете. Живият човек, който благоветства, той е евангелие. Ти, който благоветстваш, ти си евангелие.

Аз имам едно положение, от което гледам. Аз никак не се възмущавам от хората. Някои деца имат атавистичен навик - обичат да хапят, забиват си зъбите. На това дете давам една-две ябълки. Едно време това дeтe се е учило на този навик и не се е още отучило. Ако не беше ме хапало, не щях да му давам ябълка. Друго дете като ме ухапе, му давам четири ябълки.

Снощи ми донесоха един уред, който показва, че в най-големите противоречия се вижда друго нещо. Като го завъртиш, ще погледнеш съвсем други работи, чудни работи. Та светът е един такъв уред - калейдоскоп. Гледайте сега.

Аз мисля да ви попея сега една нова моя песен. Казвам, има един език. Той не е общ говорим език, но най-умните хора говорят на този език. Ще ви дам един превод, едно отражение. Какво е отражението на този триъгълник? Отражението не може да прилича напълно на оригинала. Схващайте добрата страна на живота. Не искам да ви кажа, че трябва да бъдете смели. Вие и без това сте много смели. Вие сте много по-смели, отколкото трябва, и вие сте много по-страхливи, отколкото трябва. По-учени сте, отколкото трябва, и пo-невежи сте, отколкото трябва. По-добри сте, отколкото трябва, и по-лоши, отколкото трябва. Лошото е в това, че това, което имате, имате повече, отколкото ви трябва. По-богати сте, отколкото трябва, по-сиромаси сте, отколкото трябва. Не че сте сиромаси, не че сте и богати, но сте по-богати, отколкото трябва, и сте по-сиромаси, отколкото трябва.

Новото учение не се шегува. То не съди хората, но като дойде, косъма цепи. Новото учение ще направи всичките хора богати и ще ги натовари толкова много, че всички да станат сиромаси, защото ще ходят тежко. Някой казва: "Парички трябват." Не е лошото в парите, стига да знаеш как да ги употребиш. Езика на парите трябва да знаеш. Парите, това са едно средство както знанието. Силата, любовта, мъдростта, истината, всичките добродетели - това е все капитал, това е богатство. Така се схващат нещата. Ти казваш: "Аз не искам богатство." Не, не, под богатство не сe разбират само пари. Във всички положения на живота трябва да бъдеш богат. Когато дойде да станеш сиромах, ти ще ликвидираш с богатството. Ако едновременно ти не можеш да бъдеш богат и сиромах, да се натоварваш и да се разтоварваш, ти не си разбрал живота. Ако виждаш живота само в богатството, ти не си разбрал живота. Защото твоето богатство се дължи на всички тия сиромаси, които работят. Един ден Бог ще каже на богатите: "Дайте насам." Всички - и богати, и сиромаси, еднакво ще ядат.

Един ден Господ ще ни повика. Кога? Утре. Аз някой път ставам каквото си искам - и цар, и учен. Всичко ставам. Слава Богу, че за всичко имам възможност. Благодаря на Бога за ума, който ми го е дал, за сърцето, което ми е дал. Благодаря на Бога за хората, които срещам. Благодаря на Бога за лошите хора, които срещам, и за добрите, които срещам. Благодаря и за дявола, който срещам. Тогава говоря на Господа с този неразбран език на древните мъдреци, език, който не е разбран и за сегашните учени хора. Сега ви говоря приблизително. Правя ви един малък превод от този неразбран език.

Тази беседа е само за вас, а не за външните.