Правилно разрешаване
От томчето "Божиятъ гласъ"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
Размишление.
Ще прочета 3. глава отъ II. Послание къмъ Тимотея. Въ тази глава апостолъ Павелъ описва бѫдещитѣ времена. Тѣ отговарятъ на сегашната епоха. Той говори за тия времена като болезнени състояния, които ще настѫпятъ въ духовния животъ на хората. Всѣко болезнено състояние е резултатъ на вѫтрешна дисхармония въ човѣка. Всѣки човѣкъ може да заболѣе, физически и психически. Това зависи отъ неговия неправиленъ животъ.
Следователно, за да се справятъ съ аномалиитѣ на своя личенъ животъ, хората се нуждаятъ отъ дълбоко разбиране, отъ вѫтрешна философия на цѣлокупния животъ. Който има това разбиране, той е отговоренъ за своитѣ дѣла; който нѣма това разбиране, той е свободенъ временно отъ отговорность. Една отъ причинитѣ за аномалиитѣ въ човѣшкия животъ се дължи на факта, че, при разрешаване на всички въпроси, човѣкъ внася своето лично разбиране. Личниятъ елементъ е причина за всички разногласия въ живота. Личниятъ елементъ не може да разреши въпроситѣ на цѣлокупния животъ. Той дава само временни настроения въ човѣка. Запримѣръ, за известенъ моментъ човѣкъ мисли, че знае много нѣща; на следния моментъ той вижда, че нищо не знае, И дветѣ положения сѫ невѣрни. За известенъ моментъ човѣкъ мисли, че е богатъ; на другия день мисли, че е беденъ. Тѣзи промѣни сѫ резултатъ на настроения, които не разрешаватъ въпроситѣ на живота.
Съвременнитѣ хора, съ своитѣ настроения, могатъ да се сравнятъ съ чешма, която днесъ тече обилно, а на другия день пресъхва. Като видите, че чешмата тече, вие се приближавате къмъ нея, пиете отъ водата ѝ, радвате се заедно съ нея. Тя пѣе и се радва разказва ви за своята любовь. Като минете на другия день презъ сѫщата чешма, вие оставате изненадани. Защо? Чешмата е пресъхнала, не тече. Вие пакъ се спирате предъ нея и слушате тжгата ѝ. Тя се оплаква, че възлюбениятъ й я напусналъ. Като знаете свойствата на водата, т. е. на нейния възлюбенъ, вие намирате, че тя не може да направи това. Водата е постоянна въ чувствата си. Тя не знае, какво нѣщо е умраза. Вие започвате да търсите причината за нещастието, което е сполетѣло чешмата. Какво виждате? Една отъ тржбитѣ на канализацията се е пукнала, и водата изтича навънъ. Щомъ вземете мѣрки да изправите канализацията, водата тръгва по своя опредѣленъ пѫть. На другия день виждате сѫщата чешма да пѣе своята игрива и радостна пѣсень. Тя е доволна, че възлюбениятъ се върналъ при нея. Човѣкътъ, разумното сѫщество, дойде при чешмата, взе участие въ скръбьта ѝ, поправи инсталацията, и чешмата отново потече.
Тъй щото, налегнатъ ли ви скърби и нещастия, обърнете се къмъ Божествения Духъ и Му разкажете всичкитѣ си мѫчнотии. Не казвайте, че любовьта ви е напуснала, но помолете Му се да ви помогне, да потърси причината на нещастието ви. Духътъ ще потърси причината за вашето нещастие и ще види, че въ инсталацията нѣкѫде се е пукналъ единъ кюнецъ. Щомъ смѣни пукнатия кюнецъ съ здравъ, нещастието ще ви напусне, и вие ще влѣзете въ нормалния пѫть на живота. Като не разбиратъ причинитѣ за своитѣ нещастия, хората ги търсятъ вънъ отъ себе си и казватъ, че животътъ е лошъ. Едно трѣбва да знаете: животътъ не може да бѫде нито лошъ, нито добъръ. Да мислите, че животътъ е добъръ или лошъ, това сѫ ваши лични схващания. Не приписвайте на живота качества, каквито той не притежава. Човѣкъ може да бѫде лошъ или добъръ, но не и животътъ. За да бѫде човѣкъ лошъ, това показва, че нѣкакъвъ чуждъ елементъ се е вмъкналъ въ неговото естество. Две причини има, които раждатъ злото и доброто. Тѣ сѫ: голѣмото изобилие и го- лѣмиятъ недоимъкъ. Значи, при известни случаи голѣмиятъ недоимъкъ ражда злото, а при други — ражда доброто; сѫщото може да се каже и за голѣмото изобилие: понѣкога ражда злото, а понѣкога — доброто.
Като слушатъ, че изобилието и недоимъкътъ могатъ да произведатъ и добро, и зло, за мнозина това се вижда невѣроятно. За да приемете, че това е възможно, ще ви дамъ следния примѣръ. Две приятелки, на еднаква възрасть, се обичатъ, разбиратъ се, заедно четатъ и учатъ. По едно време между тѣхъ влиза единъ младъ, красивъ момъкъ. Тримата започватъ да дружатъ. Въ първо време дружбата имъ е чиста, красива. Обаче, и дветѣ се влюбватъ въ момъка, и всѣка иска да го задържи за себе си. Това чувство раздѣля приятелкитѣ. Между тѣхъ се явява нѣщо лошо. Тѣ се ненавиждатъ една друга, не могатъ да се търпятъ, вследствие на което сѫ въ постоянна борба. Тѣзи моми не разбиратъ сѫщината на нѣщата. Ако разбираха живота, тѣ щѣха да знаятъ, че е невъзможно да обсебятъ човѣка, да го задържатъ за себе си. Коя е причината за лошитѣ отношения между дветѣ приятелки? Недоимъкътъ. Ако имаше два момъка между тѣхъ, приятелскитѣ отношения щѣха да се запазятъ. Вториятъ момъкъ щѣше да спаси положението. Безъ него първиятъ момъкъ ще стане жертва на дветѣ воюващи страни. Когато двама души се състезаватъ за единъ и сѫщъ обектъ, причината за това се крие, или въ самия обектъ, или въ воюващитѣ страни. Обаче, и въ единия, и въ другия случай въ човѣка се проявява низшето „азъ“.
Примѣрътъ съ дветѣ приятелки се срѣща навсѣкѫде въ живота, въ различни форми.
Двама бедняци могатъ да се влюбятъ въ кесията на единъ богаташъ и да започнатъ да се състезаватъ помежду си. Както момъкътъ събужда проявитѣ на низшето „азъ“ въ момата, така и кесията събужда алчностьта за пари въ двамата бедняци. И двамата дебнатъ богатия, всѣки иска да го обере, да задържи кесията му за себе си. Ако двамата бедняци бѣха солидарни помежду си, тѣ щѣха по-лесно да го обератъ и да си раздѣлятъ паритѣ. Но това не става, защото всѣки иска самъ да го обере, да не дѣли богатството съ приятеля си.
Благодарение на повърхностното разбиране на живота, тази драма се разиграва въ всички прояви на човѣшкия животъ. Каквото и да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ вѫтрешното състезание между сѫществата въ себе си. Той иска да сподѣли нѣкаква работа съ своя приятель, но нѣщо отвѫтре му казва: Мълчи, нищо не говори още! Ако намисли да отиде нѣкѫде, нѣщо отвѫтре му казва: Иди! Друго нѣщо му казва: Не отивай! Като слуша двата различни гласа, човѣкъ не знае, какво да направи и започва да се колебае.
Единъ турски бей отишълъ съ хрътката си на ловъ за зайци. Хрътката му видѣла единъ заякъ и хукнала да го гони. За да я окуражи, беятъ викалъ следъ нея гальовно и ласкаво. Хрътката се извивала на една и на друга страна следъ заяка, но го изпуснала отъ погледа си. Заякътъ ударилъ на бѣгъ и се скрилъ нѣкѫде изъ шубръкитѣ. Недоволенъ отъ хрътката си, беятъ започналъ да я ругае, да я нарича съ лоши имена. Въ първия случай хрътката чуваше нѣжни и ласкави думи отъ господаря си, а въ втория — груби думи и хокания.
Защо се сърди беятъ на хрътката? Тя ли е виновна, че заякътъ избѣгалъ? Нито хрътката е виновна, нито заякътъ. Заякътъ бѣга и си мисли: Ако не избѣгамъ, ще задоволя човѣка, ще си хапне отъ моето вкусно месце. Ако избѣгамъ, ще спася живота, който Богъ ми е далъ. Беятъ не може ли да мине безъ заешко месо? Може да се живѣе и безъ заешко месо. Но защо не е успѣлъ този день? Много естествено. Има дни, часове и минути въ живота на човѣка, когато той се натъква на отрицателни числа въ себе си. Попадне ли на едно отъ тия числа, каквото и да започне човѣкъ, непремѣнно ще го сполети нѣкакво зло. Коя е причината за това? Причината за нещастията въ живота се дължи на пѫтищата, по които човѣкъ се движи. Нѣкѫде пѫтищата сѫ гладки, равни, а нѣкѫде иматъ голѣми трапове. Нѣкой тръгва на пѫть съ своята слаба кола. Като го видятъ, близкитѣ му казватъ: Не тръгвай на пѫть съ тази кола! — Зашо? — Пѫтьтъ, презъ който ще минешъ, не е равенъ, ще паднешъ въ нѣкой трапъ. — Не отлагамъ пѫтуването си. Както и да е, ще мина. Той тръгва, но още въ началото срѣща съпротивление. Колата се спъва отъ неравния пѫть и пада въ единъ трапъ. Какво трѣбва да прави сега? Ще чака известно време въ трапа, докато мине нѣкой по сѫщия пѫть и му помогне да извади коня и колата си.
Какво трѣбва да прави коларьтъ, чиято кола е слаба? Той трѣбва да чака, докато пѫтьтъ се оправи. Докато се оправи този пѫть, могатъ да минатъ дни, седмици, месеци и години. За предпочитане е човѣкъ да чака десеть години, докато се оправи пѫтя, отколкото да тръгне съ своята слаба кола по неравния пѫть. Щомъ пѫтьтъ се оправи, той ще стигне по-скоро, отколкото, ако би тръгналъ съ слабата си кола по неравния пѫть. На всѣка стѫпка той ще се спъва, ще чака помощь, ще се връща, пакъ ще тръгва и т. н. Чакайте, докато колата ви се усили, докато пѫтьтъ се изглади, и тогава тръгвайте.
Това се отнася до физическия животъ, но сѫщото може да се каже и за духовния животъ на човѣка. Двама души следватъ духовния пѫть: единиятъ е тръгналъ преди десеть години, а вториятъ тръгва днесъ. Нѣма да се мине много време, вториятъ ще настигне първия и ще го замине. Защо? Защото първиятъ се движи съ бързината на биволска кола, а вториятъ — съ бързината на свѣтлината. Значи, бързината разрешава въпроситѣ на живота. Въ какво се заключава бързината? Въ здравия умъ, въ благородното сърдце и въ правилното разбиране на живота и на отношенията между хората. Който притежава тия нѣща, и между лоши хора да влѣзе, запазва спокойствието си. За него зло не сѫществува. Ще кажете, че еди-кой си обралъ единъ богатъ човѣкъ. Право е, че човѣкъ не трѣбва да краде, да обира хората, но нѣма сѫщество на земята, което да не е обрало нѣкого. Скѫпоценниятъ камъкъ е красивъ, но за тази красота той е взелъ нѣщо отъ земята. Дървото дава сладки и добри плодове, но колко елементи е обрало то отъ земята и отъ въздуха! Човѣкъ е богатъ, добре изхраненъ, здравъ, но знаете ли, колко житни класове и колко кокошки и агнета е изялъ и обралъ, за да стане такъвъ? Следъ всичко това човѣкъ ще започне да критикува този-онзи, да ги счита виновници за злото въ свѣта. Всѣки е виновникъ за нѣщо. Кѫде е благородството на човѣка? Нѣкой ще каже за себе си, че е лошъ човѣкъ. Това не е никаква философия. Другъ казва за себе си, че е добъръ. Добъръ е, наистина, но при условия. Когато водата тече, всички хора сѫ добри, всички се радватъ и веселятъ. Щомъ водата престане да тече, всички ставатъ лоши и започватъ да скърбятъ. Накарайте жадния да пѣе и вижте, ще задоволи ли желанието ви. Той ще каже: Ще ме извините, не мога да пѣя, гърлото ми е засъхнало, три деня не съмъ пилъ вода.
Какво трѣбва да се направи, за да не се разваля приятелството между две другарки? Ако момъкътъ, който влиза между тѣхъ, представя жаденъ пѫтникъ, тѣ трѣбва да го напоятъ. И дветѣ едновременно трѣбва да задоволятъ жаждата му. Въ случая тѣ даватъ нѣщо отъ себе си, безъ да искатъ да го обератъ. Яви ли се желание въ всѣка една отъ тѣхъ да вземе нѣщо отъ момъка, безъ да даде нѣщо отъ себе си, тѣ непремѣнно ще се скаратъ. Значи, разрешаването на спорнитѣ въпроси седи въ даването. Щомъ давате безъ мѣрка, доброто иде; щомъ взимате безъ мѣрка, злото иде. Следователно, каже ли нѣкой, че дава безъ мѣрка, това показва, че той е добъръ човѣкъ. Ако взима безъ мѣрка, той е лошъ човѣкъ. Само онзи дава безъ мѣрка, който не туря никакво ограничение на Божественото въ себе си. Той дава пѫть на водата, да тече свободно, да разнася Божието благословение навсѣкѫде. Ако задържи водата за себе си, тя ще завлѣче всичко, каквото срещне на пѫтя си и ще причини редъ пакости. Дойде ли до положението да взима безъ мѣрка, човѣкъ спира движението на Божественото, затваря го въ себе си и самъ си причинява зло.
Новото възпитание се основава върху даване свободенъ пѫть на Божественото. Затворите ли Божественото за себе си, злото ще дойде. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли за себе си. Какъ трѣбва да мисли за себе си? Той има право да задържа за себе си само онова, което е опредѣлено за него. Останалото трѣбва да го пусне свободно да тече, да напоява всички мѣста, презъ които ще мине. Като ограничава Божественото, човѣкъ се натъква на страдания. И страданията иматъ своя добра страна. Чрезъ страданията хората започватъ да търсятъ Бога. Безъ изпитания, мѫчнотии и страдания, тѣ не могатъ да се възпитаватъ. Защо? Дебела е още главата имъ. За българина се казва, че ималъ дебела глава. Това отчасти е вѣрно. Наистина, има една категория българи, които иматъ дебела глава, но има и такива българи, които сѫ престанали вече да иматъ български глави. За да изтънѣе главата на човѣка, нужни сѫ стотици и хиляди години. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ желанието да свежда нѣщата къмъ себе си. Всѣко нѣщо трѣбва да запази своитѣ характерни чърти. Искате ли да приемете една нова идея, или едно ново учение, приемете го такова, каквото се е родило, не прибавяйте и не отнимайте нищо отъ него. Всѣко нѣщо трѣбва да запази своята първична чистота, своя вѫтрешенъ смисълъ. Искате ли да проявите Божественото въ себе си, проявете го въ този видъ, какъвто му е даденъ. Приложите ли Божественото въ своя първиченъ произходъ, всичко останало се развива правилно.
Следователно, ако не приложите Божественото въ своя първиченъ произходъ, нищо не можете да постигнете. Здравиятъ може да постигне всичко, каквото желае. Болниятъ, обаче, нищо не може да постигне. Той се нуждае отъ услугитѣ на здравитѣ. Докато е въ болницата, човѣкъ се нуждае отъ помощьта на милосърдни братя и сестри. Излѣзе ли отъ болницата, той самъ ще си услужва, а сѫщевременно ще услужва и на ближнитѣ си. Той ще вземе кривата съ житото и ще отиде на нивата да сѣе. Той самъ ще се радва на плодоветѣ на своята работа. Очаквате ли на помощьта на хората, вие сте болни. Това е извънъ естествения редъ на нѣщата. Наистина, човѣкъ не може самъ да реши всички задачи на живота си, но никога не трѣбва да се осланя на чужда помощь. Той трѣбва да прави усилия, самъ да решава задачитѣ си, и, следъ като е опиталъ всички методи, тогава може да потърси помощьта на другитѣ. Човѣкъ не може да бѫде като Бога, но може да стане разуменъ, да знае, какъ да постѫпва, какъ да решава задачитѣ си.
Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ може да мине границата на разумностьта и да се превърне въ ангелъ, или да падне по-долу отъ положението, въ което се е намиралъ. Това зависи отъ самия него. Ако преждевременно, съ неестествено усилие, е преминалъ границата на разумностьта, той непремѣнно ще падне. Ако това е постигналъ естествено, той ще се издигне още по-високо, до възможноститѣ на ангела. Каквото и да прави, човѣкъ все трѣбва да се издигне надъ себе си, надъ своитѣ разбирания и моралъ. Старитѣ разбирания, стариятъ моралъ сѫ за децата. Възрастнитѣ се нуждаятъ отъ нѣщо ново, което да имъ даде новъ потикъ въ живота Не мислете, че ако станете учени, ще разрешите всички въпроси. Ако можете да приложите учението си, има смисълъ да бѫдете учени Обаче, ако не можете да го приложите първо въ своя животъ, а после за другитѣ, вие ще приличате на чешма, отъ която тече изобилно вода. Водата минава презъ чешмата, но чешмата не се ползува отъ нея. Тогава нищо друго не ви остава, освенъ да се радвате на благото, което минава презъ васъ. Това не значи, че трѣбва да задържате благото за себе си, като свое собствено.
Въ свѣта, въ природата нѣма собствени нѣща. Ако съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, това се дължи на факта, че тѣ задържатъ благата, които великата природа обилно раздава, и ги патентоватъ като собствени изобретения. Нѣкой написалъ една научна книга, или открилъ нѣкакъвъ законъ, създалъ нѣкава теория и т. н. каква собственость е тази? Законитѣ сѫ притежание на природата. Тѣ сѫществуватъ въ самата нея, а човѣкъ дохожда и патентова нейнитѣ закони. Ще кажете, че нѣкой изработилъ една машина и я счита свое изобретение. Машината е негово изобретение, а законитѣ, възъ основа на които е построена тя, сѫ природни. Чия е машината? На кого принадлежи тя: на човѣка, или на природата?
Когато учи законитѣ на живота и на природата, човѣкъ коренно измѣня своя езикъ. Ако види, че една ябълка пада отъ дървото, той знае, преждевременно ли е паднала, или на време? Ако е паднала преждевременно, той знае, по силата на какъвъ законъ е паднала. Той знае, защо е станало това. Той казва, че ябълката е узрѣла вече, затова е паднала. Тя е пожелала да отиде въ свѣта, да се посади въ земята и отново да израсте. Ако пъкъ вѣтърътъ я откѫсналъ отъ дървото, това показва, че червей имало въ нея. Защо ябълката допуснала червея въ себе си, да развали плода й? Когато плодътъ узрѣе, господарьтъ иде съ кошница въ рѫка и го сваля отъ дървото, съ всички почести и уважения. И човѣкъ представя плодъ, който зрѣе на дървото на живота. Ако върви въ правия пѫть, Богъ, Който го обича, ще дойде при дървото и ще го снеме оттамъ, съ всички почести и уважения. Той нѣма да пада на земята, но когато узрѣе, самъ ще слѣзе, или ще отиде въ рѫката на своя Създатель и господарь.
Като ученици, вие трѣбва да разбирате живота въ неговия вѫтрешенъ смисълъ. Повърхностнитѣ разбирания не опредѣлятъ нѣщата. Не е достатъчно да каже човѣкъ за себе си, че е добъръ, силенъ, уменъ. Силата на човѣка се опредѣля отъ два момента: отъ голѣмата скръби и отъ голѣмата радости. Ако не може да издържи тия два момента въ живота си, човѣкъ е слабъ. Ако бѣгате отъ красивата мома, отъ пълната кесия, вие сте слабъ човѣкъ. Срещнете ли красива мома, спрете се, поговорете съ нея, услужете ѝ, ако има нужда отъ вашата услуга, и си заминете. Намѣрите ли кесия, пълна съ злато, наведете се да я вземете и потърсете нейния притежатель.
Дайте му кесията, поговорете съ него, да спечелите довѣрието му, и си заминете. Приятно е да имате довѣрието на хората, да ви се радватъ, да разчитатъ на вашата дума. Приятно е да срещнешъ човѣкъ, на когото всѣкога си говорилъ истината, но и той никога да не те е лъгалъ. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да говоришъ истината на човѣка. Да говоришъ всѣкога истината, да имашъ правилни отноше ния къмъ всички хора, това значи, да имашъ правилни отношения къмъ Бога. Какво иска Богъ отъ човѣка? Да изпълнява волята Му. Като изпълнява волята Божия съ чистота и светость, човѣкъ придобива сила да се справя съ всички външни и вѫтрешни мѫчнотии и изкушения.
Като живѣе, човѣкъ неизбѣжно се натъква на противоречия и изкушения, на неразположения и съмнения, но той трѣбва да ги държи далечъ отъ себе си, да не имъ се подава. Какво се ползува човѣкъ, ако допусне едно съмнение или изкушение въ себе си? Освенъ, че нищо нѣма да придобие, но ще се разруши. Богъ никога не се измѣня. Свѣтътъ може да се обърне съ главата надолу, цѣлата вселена може да се разруши, но Богъ остава неизмѣненъ. Като знаете това, не питайте, защо свѣтътъ е създаденъ такъвъ, защо идатъ страданията, но кажете: Господи, дай ми повече свѣтлина да разбирамъ свѣта, да разбирамъ смисъла на страданията и да ги понасямъ спокойно. Вѣрващиятъ разбира смисъла на страданията и се учи отъ тѣхъ. Той знае, че радоститѣ му се опредѣлятъ отъ страданията. Ако нѣма страдания, и радости нѣма да има. Нѣма същество въ свѣта, което може да се радва, безъ да е страдало. И обратното е вѣрно: нѣма страдания безъ радости. Когато нѣкой страда, това показва, че по-рано се е радвалъ.
Изобщо, силата на радостьта се опредѣля отъ силата на страданието. Христосъ, Синъ Божи, дойде на земята и понесе най-голѣмитѣ страдания. Заради тия страдания днесъ 500 милиона хора се молятъ, радватъ и живѣятъ въ Негово име. Мнозина искатъ да бѫдатъ като Христа, да ги почитатъ и славятъ, но не искатъ да минатъ презъ Неговитѣ страдания. Това е невъзможно. Искашъ ли да бѫдешъ като Христа, ще приемешъ Неговия кръстъ. Били ли сте въ положението на Христа, разпнати на кръстъ, а отдолу римскитѣ войници да се гаврятъ съ васъ? Опитвали ли сте римския камшикъ, трънения вѣнецъ, пробождането съ копие? Никой още не е опитвалъ страданията на Христа, а иска да бъде като Него. Знаете ли, какво значи, да те изостави Богъ и да се обърнешъ къмъ Него съ думитѣ: „Отче, защо си ме оставилъ?“ Велико бѣше търпението на Христа. Той издържа всички страдания, безъ да се усъмни и поколебае въ Господа, заради което на третия день възкръсна. Който иска да следва Христа, трѣбва да мине презъ Неговия пѫть. А тъй, да седне отлѣво, или отдѣсно на Христа, както пожелаха Заведеевитѣ синове, това е невъзможно. Богъ опредѣля мѣстото на човѣка.
Следователно, който иска да се радва, трѣбва да приеме страданията, които му се даватъ. Страданието представя грозна мома, а радостьта — красива. Ако търсите слугиня, която да ви работи добре, вземете нѣкоя грозна. Тя ще работи и ще ви задоволи. Вземете ли красива слугиня, скоро ще я загубите. За да се научи да работи, човѣкъ трѣбва да мине презъ грозотата. Щомъ се научи да работи, той ще стане красивъ. Каквото е отношението на грозната мома къмъ господаря й, такова е отношението на всѣки човѣкъ къмь Бога. Окото на красивата мома гледа навънъ, къмъ свѣта, затова работитѣ й не вървятъ добре. Окото на грозната мома гледа навѫтре, къмъ Бога, затова тя е работна, и работитѣ й се нареждатъ добре.
На какво се дължи неуспѣха на човѣка? Неуспѣхътъ на човѣка се дължи на това, че той очаква отъ живота повече, отколкото може да му се даде. Каквито усилия и да прави човѣкъ, царь не може да стане, гений — сѫщо, богатъ или сиромахъ — сѫщо. Едно може да стане човѣкъ — наследникъ на истината. Тъй щото, каквито усилия и да правите, вие се приготвяте само за едно положение — да станете наследници на истината. Придобиете ли истината, вие ще живѣеге въ свѣтлината й, както се ползувате отъ слънчевата свѣтлина. Кой не е опиталъ влиянието на слънчевитѣ
лѫчи? Каквото неразположение и да имате, като изложите гърба си на слънце, неразположението ви ще изчезне. Ако неразположението ви се дължи на отрицателни енергии, изложете гърба си на югъ, а лицето на северъ; ако енергиитѣ, които сѫ произвели неразположението ви, сѫ положителни, обърнете се съ лице къмъ югъ, а съ гръбъ къмъ северъ. Нѣма да мине много време, и неразположението ще изчезне. Ако сте хремави, или простудени, изложете гърба си на югъ, къмъ слънчевитѣ лѫчи. Тѣ лѣкуватъ всички болести.
Съвременната медицина познава болезненитѣ състояния на човѣка по окото. Като погледне окото, лѣкарьтъ познава състоянието на болния. Това не е правилно. Окото е създадено за добродетелитѣ на човѣка, а не за болеститѣ. Споредъ мене, здраво око е това, въ което се виждатъ добродетелитѣ на човѣка. Не се ли виждатъ никакви добродетели, окото е болно. Ще кажете, че сѫществува наука за окото, споредъ която се познава, какви болести има човѣкъ въ даденъ моментъ и какви го очакватъ въ бѫдеще. Изобщо, окултнитѣ науки иматъ съвсемъ друго предназначение отъ това, което днесъ имъ даватъ. Физиогномията, запримѣръ има предъ видъ нормалнитѣ прояви на човѣка, а не анормалнитѣ. Дойдете ли до сърдцето, не търсете болести въ него, но провѣрете, какви чувства се изявявать чрезъ него. Спрете вниманието си върху благороднитѣ и възвишени чувства въ човѣка и вижте, какъ се отразяватъ тѣ върху пулса на сърдцето.
Сегашнитѣ времена изискватъ положителни мисли и чувства. Не се допущатъ вече отрицателни мисли и чувства. Каже ли нѣкой, че е грѣшникъ, ще го изпратятъ на баня да се окѫпе. — Слабъ човѣкъ съмъ. — Щомъ си слабъ, ще отидешъ на нивата да работишъ, да се калишъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да работи, да се учи, да мисли и да чувствува правилно. На човѣка сѫ дадени дарби, които той не е обработилъ. Богатството е въ него, а той ходи да се оплаква отъ сиромашията. Това не се позволява. Човѣкъ трѣбва да има достойнство, да се впрегне на работа, да използува дарбитѣ, които му сѫ дадени. Достойнството на човѣка седи въ любовьта му къмъ самата любовь, къмъ мѫдростьта и къмъ истината. Като изяви любовьта си къмъ тия велики принципи и ги приложи, ние казваме, че човѣкъ е изпълнилъ своето предназначение на земята. Ако пъкъ може да ги предаде на човѣчеството, той минава вече за Учитель. Богъ се проявява чрезъ Учителя така, както чрезъ никой другъ човѣкъ. Защо? Защото Учительтъ живѣе въ Божественото съзнание. Той никога не се колебае и съмнява въ Бога. Затова и Христосъ казва, че ако се поколебае само за моментъ въ вѣрата и любовьта си къмъ Бога, и Той ще бѫде подобенъ на обикновенитѣ хора. Докато живѣе въ низшето си съзнание, човѣкъ спада къмъ ония величини, които се изваждатъ и дѣлятъ. Той минава презъ процеса на смаляването, както цѣлитѣ числа се дѣлятъ на малки, дробни единици. Въ Божественото съзнание, обаче, нѣщата се увеличаватъ и разширяватъ. Като дойдемъ до висшата математика, тамъ единицата се дѣли и увеличава до безконечность. Този законъ се прилага въ живота на хората. Запримѣръ, за да изправи една своя погрѣшка, човѣкъ трѣбва да я дѣли до безконечность, докато най-после тя сама се откаже отъ него. За да се прояви доброто, процесътъ е точно обратенъ. Човѣкъ трѣбва да събира. Като започне да събира и натрупа много нѣща, човѣкъ изпитва желание да раздава. Така се събужда въ него разположение къмъ даване, и той става щедъръ. Човѣкъ не трѣбва да допуща въ ума си отрицателната мисъль, че нищо нѣма. Напротивъ, той всѣкога трѣбва да мисли, че е богатъ и може да раздава отъ своето богатство на другитѣ.
Като изнасямъ тия нѣща, азъ нѣмамъ предъ видъ да ви сѫдя. Има кой да ви сѫди. Страданията, мѫчнотиитѣ, неуспѣхитѣ въ живота ви сѫ вашата сѫдба. Злото, на което се натъквате, е сѫщо вашата сѫдба. То е подобно на ония кираджии, които влизатъ въ кѫщата ви, живѣятъ нѣколко години наредъ, безъ да плащатъ наемъ. Вмѣсто да плащате дълга си отъ наема на кѫщата, вие още повече обърквате смѣткитѣ си и се измѫчвате. Ето защо, прилагайте правилото: никога не пущайте въ кѫщата си кираджии, които не плащатъ. Видите ли, че много обещаватъ, че сѫ готови да плащатъ голѣми наеми, дръжте ги далечъ отъ себе си.
Като окултни ученици, вие трѣбва да знаете, че съдържате въ себе си семената на всички добри плодове. Ако днесъ не сте още окултни ученици, въ пълния смисълъ на думата, нѣкога ще станете. Ако днесъ не сте светии, нѣкога ще станете. Вие носите въ себе си всички възможности за доброто въ зародишно състояние. Достатъчно е да посадите семкитѣ на добритѣ заложби въ себе си и да чакате времето на тѣхното проявяване. Ще кажете, че не е лесно човѣкъ да стане светия. Споредъ мене най-красивиятъ и великъ животъ е животътъ на светията. Той се придобива най-лесно. По-мѫчно е да станешъ гений, още по-мѫчно да станешъ талантливъ или обикновенъ човѣкъ. Слѣзешъ ли до положението на грѣшникъ, това е най-мѫчно. Хората мислятъ, че лесно е да станешъ грѣшникъ. Не, това е най мѫчната наука и изкуство. Колкото е мѫчно да стане човѣкъ грѣшникъ, толкова е лесно да стане светия.
Понѣкога слушате да се говори лошо за жената, че тя е внесла грѣха въ свѣта. Други пъкъ нападатъ мѫжа. Като изучавамъ този въпросъ, азъ намирамъ, че нѣма по-лошо сѫщество въ свѣта отъ жената и отъ мѫжа, но сѫщевременно нѣма по-добро сѫщество отъ жената и отъ мѫжа. Отъ човѣка зависи, коя страна ще прояви — добрата или лошата. Днесъ нито мѫжътъ може да бѫде идеалъ за жената, нито жената за мѫжа. Идеалъ на човешката душа може да бѫде онзи първиченъ човѣшки образъ, за който се казва въ Битието, че билъ създаденъ по образъ и подобие Божие. За да постигне своя идеалъ, човѣкъ е правилъ и продължава да прави усилия. Презъ какви положения не е минавалъ той въ своитѣ животи, какви ли препятствия не е срѣщалъ, но стремежътъ му, да се върне къмъ своя първиченъ образъ, не е изгасналъ. Като царь и владика, като ученъ и простъ, съзнателно или несъзнателно, човѣкъ неотклонно следва пѫтя на своята душа. Човѣкъ се стреми да опредѣли отношенията си къмъ Бога. Съ това той е разрешилъ единъ отъ важнитѣ въпроси на живота. Отъ добритѣ отношения на човѣка зависи неговиятъ сегашенъ и бѫдещъ успѣхъ.
Една отъ основнитѣ мисли на тази лекция е да придобиете живота на светията. Светията е всѣкога доволенъ. Вие не можете да видите на лицето му бръчка отъ недоволство. И въ ада, и въ рая да го изпратите, той всѣкога е доволенъ. Защо? Защото отъ всичко се учи. За Божественото той е готовъ на всички жертви. Той очаква да бѫде изпратенъ всѣки моментъ на работа, да помага на своитѣ малки братя. Както очаквате деня на пролѣтното равноденствие — 22 мартъ, така очаквайте събуждането на Божественото съзнание, придобиването на новъ животъ. Днесъ всѣки очаква пробуждането на съзнанието, което наричаме още разцъвтяване на съзнанието.
Сегашнитѣ хора знаятъ, какво значи разцъвтяване на съзнанието. Тѣ сѫ го изпитали върху себе си но не могатъ да го задържатъ — скоро заспиватъ. И съзнанието имъ ту се пробужда, ту заспива. Щомъ се прояви Божествениятъ животъ въ човѣка, той минава въ категорията на светиитѣ. Азъ не говоря за онѣзи светии, които се раждатъ и умиратъ. Азъ говоря за светии, за които може да се каже, че сѫ родени отъ Духъ и вода. За тѣхъ пъкъ Писанието казва: „Ако не се роди човѣкъ изново, нѣма да влѣзе въ Царството Божие.“ За да дойде до новораждането, човѣкъ трѣбва да изучава новия животъ, т.е. живота, който Богъ е вложилъ въ него. Що се отнася до живота на миналото, тамъ нѣма какво да се учи. Миналиятъ животъ е пъленъ съ отрицателни прояви, а сегашниятъ води човѣка къмъ положителното. Като наблюдавате детето, вие виждате въ него и двата живота: миналия и настоящия. Когато миналиятъ животъ се проявява, детето изглежда като старецъ. Щомъ се прояви настоящиятъ животъ лицето на детето става свѣтло и красиво. Божественото е въ настоящето. Миналиятъ и сегашниятъ животъ въ човѣка сѫ въ постоянна борба. Слушате нѣкой да казва, че иска да направи едно добро, да се прояви. На другия день го виждате съ потъмнѣло лице, недоволенъ отъ себе си и казва: Тази работа не е за мене. Той ту пада, ту става, докато единъ день се освободи отъ старото и влѣзе въ новия животъ.
Борбата, която става въ човѣка, е неизбѣжна. Не се смущавайте отъ тази борба. Както сте създали миналото, така трѣбва да го подчините на новото, да му станете господари. Спасението седи въ това, да станете господари на миналото. Какво значи, да стане човѣкъ господари на своето минало? Това значи, да преодолѣе всички спънки, всички мѫчнотии, които той самъ е създалъ. Мѫчнотиитѣ, спънкитѣ и слабоститѣ на човѣка сѫ остатъци отъ неговия миналъ животъ. Отъ желанието и съзнанието на човѣка зависи справянето му съ мѫчнотиитѣ на неговия животъ.
Единъ човѣкъ пилъ цѣли 20 години, презъ което време пропилъ всичкото си богатство и останалъ последенъ сиромахъ. Най-после дошълъ деньтъ на пробуждането на съзнанието му. Той отишълъ въ една кръчма и заповѣдалъ да му донесатъ една чаша вино и една чаша вода. Турилъ и дветѣ чаши предъ себе си, погледналъ първо къмъ чашата съ виното и казалъ: Досега ти ми бѣше господарь. Докато ходѣхъ по твоя умъ, всичко изпихъ. Той турилъ настрана чашата съ виното и казалъ: Отсега нататъкъ азъ ще ти бѫда господарь! Следъ това дигналъ чашата съ водата и я изпилъ. На излизане отъ кръчмата, той заплатилъ виното на кръчмаря и вече не стѫпилъ въ никоя кръчма. Той се увѣрилъ, че може да бѫде господарь на своитѣ слабости.
Следователно, разрешението на задачитѣ седи въ това, да стане човѣкъ господарь на низшето съзнание въ себе си. Човѣкъ не може да нарушава ония закони, които Богъ е поставилъ въ живота. Човѣкъ не може да измѣня Божествения планъ. Като знаете това, всички трѣбва да работите за реализиране на този планъ. Докато работите въ съгласие съ Бога, вие ще се ползувате отъ всичко, което Той е създалъ. Поставете на първо мѣсто въ живота си изпълнението на волята Божия, а после своята. Тогава и вие можете да кажете като Христа: „Който изпълнява волята Божия, той ми е майка, братъ, сестра и приятель“.
— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.
*
10. Лекция отъ Учителя, държана на
29. октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.