Ако се остави само брашното, без да се меси, може ли да се яде? Има една философия, която ние познаваме като забавление.

Пишете темата "Възможно ли е човек да живее без страдания". Може ли да се живее без страдания? И едното е вярно, че може да се живее без страдания, и другото е вярно, че не може да се живее без страдания. Ако разглеждате нещата в природата, вие ги разглеждате не абсолютно, защото на земята никой човек няма абсолютно познание за нещата. Всичко онова, за което говорим, е относително, временно.

Да кажем, да напишем числата: 1234, 2341, 3214, 4321. Тази система в природата съществува ли? Възможно е да съществува, но възможно да е обратното. Къде е създадена човешката система? Създал я човешкият ум, човешкият дух по известни съображения.

Сега ценностите на числата като количества нали се изменят.

Да допуснем сега, че известно количество, едно число на едно тяло, се изменя, изменя се неговата тяжест. Какво може да съдим? Представете си, че имате едно дете. Като се роди, на първата година тежи три килограма. Но туй дете не е започнало с три килограма. То, най-първо, е тежало един килограм, после е тежало два. Сега се родило и тежи три, след това четири.

Когато кажем, че едно дете тежи три килограма, а друго четири, какво влагате вие в тази тяжест? Пораснало. Хубаво, ако туй дете дойде, и тежи 1234 какво ще мислите? Невъзможно. При сегашните условия е невъзможно. Тогава отделяме четирите, остава 123. Сега, може да тежи 234. Този, който има толкоз материя на тялото си, какво може да съдите за него? Може да съдите, но това число има свои отношения като разумно. Да кажем, туй представлява цялото тяло. За да има това число известна стойност върху съзнанието, трябва да се знае каква е неговата интелигентност, неговата чувствителност. Първо, ще определите неговата интелигентност и неговата чувствителност.

Допуснете, че децата се раждат на три, или три и половина, или четири килограма. За да изрази интелигентността на числото, трябва да има дроб. Ако няма дроб в теглото, не може да се съди нищо за интелигентността, не може да се знае нищо за интелигентността на детето. Трябва да има някаква дроб. Може да кажем, че има три килограма и две десети (3.2), три килограма и една десета (3.1), три килограма и двайсет и пет (3.25). Характерът на това дете, което тежи три килограма и четвърт, ще се развие по един начин. Ако има три и двеста грама, неговата интелигентност върви по друга линия. Ако има три и триста, линията е съвсем друга. Ако едно дете има три килограма, а друго четири, то диаметрално ще се различава от второто. Качествата на тия две деца ще се различават. Не само тежестта, но и устройството на тялото ще се различава.

Ако вземете и си представите гръбначния стълб на това дете, този ъгъл, който определя шията и раменете, той е важен.

Той определя по каква линия върви, дали има мъжественост в себе си, или има женственост. Всички, които имат по-остри ъгли, са с по-голяма мекота, пластичност. У мъжа този ъгъл постепенно се издига. Онзи, който не разбира геометрията, изправянето на тия кости няма да знае защо е. В природата всяка една кост е направена математически и точно е турена. Дължината на костите е определена. Дължината на раменната кост, на лакътната кост, после функциите на всичките кости са определени. Като се вземе скелетът на човека, тъй както е направен, може да се знае какви са способностите, какъв е капиталът, с който той работи. Човек от тялото си, от костите може да знае какво е вложено.

Човек трябва да знае какво е вложено в него, не да се блъска, да иска нещо невъзможно. Някой път сме чудни. Някой път ти идеш при един лост, искаш да вдигнеш една тяжест голяма. Ако този лост е тънък като двата ти пръста, каква тяжест може да вдигнеш? Когато влезеш в практическия живот, някого гледаш, има ум едва на две магарета да раздели сено, а той е философ. Туряш го, на две магарета не може да раздели сено. Казва: "Не трябва теглилка." Не е така, със сметка е туй. Със сметка ще ядеш. Всичките страдания в света започват все без сметка.

Та в първата стъпка трябва да се разберат разумните закони на природата. Ние сме се отделили и сме недоволни. Защо си недоволен? Страдаш. Защо страдаш? Причините кои са? Всяко страдание си има свои конкретни причини, близки и далечни. Боли те коремът, боли те главата, ушите, очите. За всяка болест има конкретна причина. Ти ще си дадеш и конкретен отговор, отчет. Може да си ти причината, може да е друг, трети, четвърти. Безразлично кой е причината, но трябва да се знае, за да може да се помогне. Или имаш дарба, или някой талант. Трябва да знаеш произхода на своя талант, защото ще го изгубиш, ако не знаеш откъде иде, ще го изгубиш, след една година ще пресъхне.

Вие виждали ли сте мекотели, глисти, които излизат? Докато са в почвата, отлично, обаче щом излязат на повърхността, не им иде наум да влязат пак в почвата. Като изгрее слънцето, изсуши им кожата и те умират. Слънцето им казва: "Вие сте още малки. Не ви е позволено да излизате на повърхността на земята. Отдолу ще работите. Ако излезете на повърхността, ще умрете."

Има условия, при които вие играете ролята на един глист. Има условия, при които ти не може да излезеш на повърхността. Отдолу ще работиш, докато сформироваш твоя организъм, да може ти да се приспособиш при новите условия, при които ти може да работиш. При сегашните условия, за да може да работим, нашият мозък трябва да се приспособи за работа. Разните области на мозъка не са еднакво готови за работа, има някои части, ти не знаеш как да се постави.

Представете си, че иде твоят учител да ти говори, ти му обърнеш гърба си. Сега какво ще кажеш? Учителят, и той ще обърне гърба си към тебе и ще каже: "Говори ти." Затуй им върви много на китайците. Когато ученикът се обърне с гърба към учителя си на физическото поле, той е на дъската. Когато е на дъската, когато работи, само тогава може да обърне гърба си. Когато сме без работа, към Господа гледаме. Когато имаме работа, нагоре не гледаме. После, като не работим, нагоре ще гледаме. Като работиш, ще гледаш земята. Тя е дъската, на която ние пишем, работим. Тя е голямата черна дъска, на която ние трябва да разрешим видни задачи в света. Казва: "Аз мотика взимам, лопата взимам." Всичките мъчнотии в света принадлежат към земята. Ако ти на черната дъска не знаеш да работиш, [ти не знаеш да живееш]. Ти на черната дъска пишеш писмо. С мотиката, когато работиш, то е черната дъска. Обличаш се, то е черната дъска. Ядеш, пиеш, то е черната дъска. Каквото правиш, то е все земята. Идеш на църква, запалиш една свещ, мислиш, че е за Господа. Ти си на черната дъска. То е все надолу, ти свещ търсиш. Ти на Бога се молиш, но нещо на земята търсиш.

Ние сме много чувствителни, да се не изложим. Хубаво е, да се не излагаме. Всеки един от вас казва: "Нямам уважение в живота." Ами, ако ти си изгубил уважението на Невидимия свят, какво ти струва уважението на твоите съкласници, че те уважават? Ако ти си изгубил уважението на учителите в една гимназия, какво ти струва тогава почитта на учениците? Хубаво е да имаш почит и на учителите, и на другарите.

Трябва всички да се върнете назад, или да идете напред. Защото по този начин, по който сега вървите, аз да ви кажа какви ще бъдат резултатите. Сега говорите за светостта, за Бога, за това-онова, но един ден, малко прегърбен, ще кажете: "Едно време." Какво едно време? Туй е заблуждение. То е ак- тьорство. Казвам, хубава рол играеш. Каква рол ти е дадена? Защото старият човек рол играе. Хората играят рол. Казвам, какво си научил ти от живота? Главното нещо, като човек какво си научил? Казва: "Не си струва да се живее. Не си струва да се живее тъй." Играеш ролята "Не си струва да се живее". Аз вече зная авторът на тази драма кой е. Казва: "Не си струва да се живее." Защото онзи, който изгубил парите си, казва: "Не си струва да се живее." Онзи, на който изяли яденето, казва: "Не си струва да се живее." Онзи, който е затворен казва: "Не си струва да се живее."

Който казва "не си струва да се живее", не че казва, че не трябва да се живее, той подразбира, не струва да се живее при тези условия, в тези условия, в които е поставен, не може да се живее. Той казва: "Не струва да се живее." Но той нямаше повод. Но този, старият, човек, той има право. Той казва, не струва да се живее. Сега развивам темата. При тия условия, при които сме, никой не може да живее. Туй казва старият човек: "Тъй както сме, не може да се живее. Аз вървях по този път и както ме виждате, бабичасах, сгърбих се. Едно време бях изправен, като вървях по този път, всичко вървеше по мед и масло. Но сега не е мед и масло."

Казвам, сега какво си научил? Изходният път какъв е?

Изходният път е, че трябва да се умира. Човек трябва да ликвидира с тия условия непременно. Може сега вие да ликвидирате. Някой път трябва да различаваш какво нещо е човек да умре. Има едни хора, които умират много радостно, пък има други, които умират мъчно. Аз ще ви приведа един пример. Той е следният. Представете си една млада, красива мома, която се жени за един красив княз. Тя е готова да напусне дома. То е един вид умиране, понеже напуща дома. Той я взима и накрай земята отива, готова е да жертва всичко. Но представете си, че тази дъщеря ще женят за един негър, грубиянин, такъв хилав. Тя трябва да се ожени. Какво ще бъде между първото и второто състояние?

При смъртта ще се ожениш за някого. Смъртта е оженване. Някой път ще дойде онзи ангел, ще хване и ще те ожени. Някой път ще дойде този, черният, и той ще те хване, ще те пренесе. Тогава ти ще гледаш.

Сега някои от вас може да кажат, дали това е така. Така е, разбира се, ами че как. Сега под думата женитба вие имате много ограничено понятие - оженване на физическото поле. Щом човек те обича, той вече има желание да те задигне по който и да е начин. Имаш приятел, искаш да го отделиш, искаш да го държиш вкъщи. Обичаш един кон, отделяш го, пазиш го, не го пущаш при другите коне. Щом не го обичаш, казваш: "Нека ходи в гората." Щом е възлюблен, казваш, ти го държиш. Казвам, за тебе е много добре, но този кон ще те пита: "От какво произтича моето ограничение?" Казвам: "От любовта на твоя господар." Този кон ще има хубаво седло, златни зенгии. Дамът ще бъде хубав, слуги ще има. Но той не е свободен. Защо? Защото го обичат.

Сега вие казвате: "Аз искам някой ангел да ме обича." Ами ако влезеш в дама на някой ангел и вземеш мястото на един кон? Казвате, че това е невъзможно. Когато дойдоха да вземат Илия с огнена колесница, дойдоха и с коне. Тия коне теглиха. Може да бъдеш един пророк и да теглиш. Не мислете, че тези коне бяха свободни. То е само един начин на разсъждение. Може да кажете: "Такъв ли е духовният свят?" Не е такъв, но нито е такъв, какъвто вие си го представлявате. Той не е такъв, какъвто аз ви го представлявам, нито е такъв, какъвто вие си го представлявате.

Казва: "Хубав е оня свят, да го видиш. Какви поляни зелени. Ония дървета, хората хубаво облечени." С какво са облечени? "Все със светлина, с хубави бели дрехи." Казват: "Видяхме и Стария Господ." Как е Старият Господ? "С бели гащи, дълги. Христа видяхме." Какъв е? Всички може да имате такова едно понятие. Казва: "Много светъл." Очите светли ли бяха? "Не видях." Очите не видял, космите не видял, краката Му, нищо не видял. Някоя свещ трябва да е било. "Не, човек беше."

Най-първо, в човека, и в духовния свят да е, и където и да е, ще обърнеш внимание на очите, ще обърнеш внимание на носа, ще обърнеш внимание на устата, ще обърнеш внимание на челото. То е писано. Не обърнеш ли внимание на челото, че то е човекът. След туй ще видиш космите. Че лицето ще видиш, че ръцете. Най-първо, ще имаш представа за неговото лице. Имаш ли ти туй, ти вече имаш една площ, имаш един свят, в който може да разположиш силите, с които човек работи. Човек не е в лицето.

Сега има една наука. Тя тепърва ще се развива, тази наука, според която, ако ти насочиш своята мисъл или своя поглед към коя да е част на човека, ще произведе известен род чувствания или мисли. Някой казва: "В очите ме гледа." Някой път той те гледа, но гледа само брадата, гледа една вдлъбнатина. Ходи насам-натам, но вдлъбнатината гледа. Гледа само брадичката, каза: "Хубава една брадичка, една трапчинка." За очите, за туй-онуй, не му се говори, казва: "Много хубава трапчинка. Такава трапчинка не съм виждал." Друг ще говори за някакви гънки, казва: "Гънки има на устата, като се засмее. Красиво нещо." Той все ходи и гънките гледа. Където ходи, гънките са в неговата мисъл. Някой дойде, казва: "Носът му." Някой обърнал внимание на веждите, някой на очите. Прави са, и цяла наука е това. После, ако той обърне внимание на ръцете.

За какво мисли човек върху тялото, той ще обърне съответстващо внимание. Мислите и действията ви върху целия ви организъм на човека и в духовния свят ще предизвикат известно влияние. Затуй съществува една наука, която в старо време са наричали трепетник. Някой път трепне на ръката, на врата. Играе нещо. То е цяла телеграма. Ако проиграе дясното ви око, значи вашата работа се урежда. Ако проиграе лявото око, значи работата няма да стане. Ако ти проиграе дясната страна, добре ще стане. Ако проиграе лявата [зле] ще стане. По някой път проиграе тук, под лъжичката. Щом проиграе под лъжичката, много хубаво е. Не може да има по-хубаво, да ти проиграе под лъжичката. Като проиграе, то е вдъхновение. Ако си оратор, ще имаш бляскава реч. Ако ти си професор, учител, музикант, каквото и да си, проиграе ли ти под лъжичката, фурор ще бъде. Ако си млад момък или млада мома, фурор навсякъде. Но не проигра е ли... Като проиграе, то си има свои причини, то не е произвол. Това са разумни причини в света.

Много пъти има същества съвършени в небето, нямат работа, оратори са, да ви кажа по земному, за да разберете, завършили са своето развитие, нямат работа. Не че нямат работа, но като останат, гледат някое същество, което страда на земята, оплаква се, че е нещастно, моли се да го направят малко щастливо. Това същество съсредоточи своята мисъл, измени всичкото състояние, проиграе под лъжичката. Не им струва много, всичко да тръгне напред. Ден, два, три, месец, два, гледат, ти си радостен, задоволен, весел.

Така работят и великите хора, и разумните хора, уреждат работите на хората. Ако ти може да използваш този момент, откакто са обърнали внимание, да пазиш връзката с тях, те ще ти помагат. Пък ако се отнесеш невнимателно, ще намерят някого другиго, ще обърнат вниманието си върху друг. Туй е, дето казват, че и без заслуга може. Не че е без заслуга. Те гледат какво се крие в тебе, гледат ти може ли да използваш условията. Или, казано на онзи класически език, Бог обръща внимание, понеже тия същества са свободни. Но Божественият Дух, Бог, Който е създал света, Той не създава. Той не може да определи за нас нито една секунда време, то е немислимо. Но Той трябва да отдели една десетмилионна част от секундата заради нас. Вижте какво схващане има Той. Той ще отдели една десетми- лионна част от секундата, ще намери едно същество. Има същества, с които Бог работи. За това, да намери, да определи някое същество, Му взима една десетмилионна част от секундата. Туй същество разширява времето, защото неговата гама за времето е една стохилядна от секундата, а пък това същество ще намери друго, на което времето е както нашето.

Всички тези същества взимат участие в твоя живот. Човек е под тях, йерархически са наредени. Та в Писанието е казано: "Никой не умира за себе си." Ами за кого умира? За някого. И за себе си не може да живееш. Ние трябва да живеем, но за себе си не може да живеем. Ние трябва да живеем, но за себе си не живеем, не се заблуждавайте. Може да каже някой: "Аз може да живея за себе си." Ти може да живееш за себе си дотолкова, доколкото разбираш онази велика Божия идея, която е внесена в твоята душа. Тази идея има приложение в дадения кръг, в който се движиш. Ти ще приложиш в дадения случай тази Божествена идея и ще извадиш опитност, всичките блага на живота. Може да съжалявате.

Някой път казвате, защо си се родил жена или защо си се родил мъж. Малко дете си, не знаеш колко ще живееш. Може да умреш като млада мома, може още на десет години да те вземат. Те казват, кармически умряло детето. Хората кармически не умират. Кармически е, ако вземат един човек и по закон го обесят. Когато обесват един човек, по карма е. Но когато един стар човек умира, когато един светия умира, по карма ли е? Не е по карма. Той умира по закон, направил някое престъпление. Онзи, който не е направил никакво престъпление, за какво умира? Може да кажете, съдбата му е такава. Нему трябва една опитност, през която трябва да мине. На светията в дадения случай му трябва една опитност, да опита в дадения случай какво нещо е смъртта. Защото, когато грешникът умра, умира по един начин. Светията умира по друг начин. Казвате, как умира като светия? Като умрете като светия, ще знаете. Никой не може да знае как умира светията, никой не може да знае как умира грешникът.

Аз съм гледал някой човек, аз му гледам лицето, свиване става. Разкривят се веждите, разкриви се устата. По всички тия движения може някой път да се съди какво става вътре в неговата душа. Защото тия пертурбации на лицето може да покажат в света какво отражение има, какво преживява. До известно време този човек се смущава. Да кажем, аз не съм ясновидец, но един ясновидец, като мине тъмната зона, тоя се уплаши в ужас. Всички животи на миналото изпъкнат в картини. Той започва да се плаши от живота, какво ще прави? Но идва онзи, който го ръководи, казва: "Не се плаши. Туй, което виждаш, не си го създал ти, не е твоя творба. Ако речем да те съдим, има и други, които ще вземат участие. Ти имаш известно приложение, но всичко туй, което виждаш, няма да го турят на твоя гръб." Минеш в една по-светла зона, докато всичко туй оставиш зад гърба си, и влезеш в духовния свят, дето няма никакво задължение. Преминеш тази граница.

Всеки един от вас може да направи един опит да мине в другия свят. Нали сте имали такива моменти, когато сте чувствали, че сте на третото небе. Минали сте тази граница, може пак да се върнете. Ще идете и ще се върнете. Туй се чувства, туй човек не го създава. Неговият дух, неговата душа може моментално да излезе из тялото и да се върне. Някой път може вашата душа да излезе, без обаче вашето съзнание да знае, че душата ви излязла. Ще кажете: "Как така?" Майката може да ходи където си иска, без детето да знае къде ходи майката. Защото азът е съвършено свободен.

Психолозите говорят за его. С 1 може да означим духа. 2, това е душата. 3, това е егото. Следователно нашето съзнание, в което живеем, то е облекло на човека. Та сегашните хора казват, че човек нямал душа. Значи иска, след като роди детето, дълго да не живее в тялото, да живее извън тялото. Бащата напусне тялото, остави го. Остава да живее егото. Някой път дойдат бащата и майката, усещаш се вдъхновен. След като заминат, те те оставят като в пансион. Напусне ли те баща ти и майка ти, напусне те туй благородство, любовта. Туй дете се учи, когато дойде душата. Оставен без душа, той е малко бебенце, което иска само биберон: дай, дай.

Казвам, когато човешката душа, баща ти и майка ти, дойдат да живеят в тебе, вземат участие в отхранването на детето, гледат дали може да стане нещо от него. Ако няма да стане, веднага те развалят тялото, започнат работа пак наново, докато направят едно тяло, подходящо за човека. Тогава те се веселят. Тогава бащата и майката казват: "Този човек тръгна по небесния път, той е съвършен."

Сега, когато изучавате Писанието, казва: "Да се всели Духът." Мнозина имате едно механическо схващане. Духът, по този начин, по който е поставен, по човешки е то. Почти отношението е същото. Както бащата и майката се грижат за детето, така и душата и духът се грижат за вътре в нас. То не е център, към който тяхната деятелност е съсредоточена. Когато човек се съедини с душата и духа, той става мощен. Тази е вашата задача, най-първо, да намерите баща си и майка си. Не само да ги намерите, но и да ги опознаете. Тогава, като говорят, казва: "Виждали сме нашия баща."

Но аз ви казвам, опитайте вашия баща. Това е вътрешно психологическо състояние. Когато човек иска да стане силен, да може да воюва в този свят, ако ти тръгнеш в света и имаш това съзнание, да знаеш, че с тебе има други някои същества, работят подир тебе, положението ти е вече сигурно. Щом се поколебаваш, веднага се изменя целият ход на работата. Първото нещо е сега във вярата ни. То е теория на нещата. Трябва да пазите връзка, да усилите връзката. Вие не се стремете да разберете какво нещо е Бог. Пазете връзката. Дръжте туй в съзнанието си, че Бог прониква навсякъде.

Всяко проявление е хубаво в света. То е проявление на туй първично, където и да е, може да е в животните, може да е в растенията. Ако видите една хубаво узряла круша, някой плод, то е едно малко проявление на Божественото съзнание. Ако видите чист извор, който извира, то е проявление на Божественото. Ако времето е приятно, то е проявление на Божественото. Ако вие през целия ден спазвате туй съзнание, виждате навсякъде проявление на Бога. Казвате: "Денят днес беше много хубав." Но във вас дръжте идеята, че един ден ще дойде, и никой не може да го разклати. Божественото във вас никой не може да го разклати.

Някой казва: "Знаеш ли дали има Господ, или не?" Вие какво ще му кажете? Как ще му отговорите? Той пита дали има Господ, или не. По сегашните методи ще започнете веднага, научно да му докажеш. Не е лошо, но ти ще му докажеш, и той пак ще остане на своето мнение. Той ще каже, не е доказано. Това не е доказателство. Сега питам, трябва ли ние да доказваме на хората дали има Господ, или не. Христа, като Го запитаха учениците Му, какви доказателства даде? Казват: "Покажи ни Отца." Кой е виждал Отца? "Който е видял Мене, видял е и Отца." Той подразбира, казва: "Отец живее в Мене и Аз живея в Отца." Той говори, две положения дава.

Обаче вие какво ще кажете сега? Представете си, че имаш смелостта и Му кажеш: "Който е видял мене, видял е и Отца." Представете си, че ти, ученият човек, да ме питаш, има ли Господ, или не. Знаеш ли какво казват турците? "Мукалити са, казва. Такъв серсемин досега не съм виждал. Той е първият серсемин, който виждам." Когато хората питат има ли Господ в света, идеята за Бога, хората разбират има ли разумност. То е друг въпрос. Идеята за Бога хората разглеждат от разни гледища. Има ли Господ, няма ли Господ, не е една и съща идея. Кажете: "Къде е мястото на Бога?" Философски е навсякъде и никъде. Ние какво трябваше да кажем? Ако обърнем, никъде и навсякъде. Но този ред на разсъждение, той само обърква, но той не може да ви интересува. Аз зная какво ви интересува. (Учителят взе един бастун.)

Сега какво искам да ви кажа? Казвате, досега аз разправях за Бога. То са отвлечени работи. Бог, кой Го знае къде е, никой не Го виждал. Да оставим тия набожни работи.

Казвам, на вас ви трябват парици. Взема, че започна да копая, извадя едно гърне от десет килограма. Казвам: "Стига ли ви?" После взема, че обърна пръчката на друго място. Изваждам друго гърне, от двайсет килограма. Казвам: "Да ви предам едно изкуство. Бедни сте. Но с едно условие. Ще извадите толкоз, колкото ви е нужно." Аз имам тази магическа пръчка.

Има ли Господ, или няма? Кое е важно сега? Вас ви трябват пари, да си купите книги, защото, ако нямате книги, няма да бъдете учени хора. Като имате пари, ще имате книги, ще имате учител, защото без пари никой не ви учи. Ще си направите къща. После, ще имате автомобил. После, конче с малко кабриолетче. Сега ще кажете вярването какво е? Вие оставете вашето вярване, какви са вашите практически вярвания. Хубаво, аз като покажа с тази пръчица къде има богатство, има ли разумност в нея, или не? Който разбира, то е скрито вътре в пръчката. Казва: "Ще ме носиш." Аз като го нося, той открива парите, той е маг. Като открие, взимам. Втория ден дойдем и двамата на мястото. Казвам: "Как сте? Парите, които извадихте?" Казва: "Няма тоягата ви. Къде е?" "Оставих я."

Сега не само това, но да кажем, аз може да дойда някъде и да ви кажа: "Копайте." Вие намирате. Пак казвам: "Копайте." Пак намирате скъпоценни камъни като кокоше яйце. Това е пример. Веднага ще се измени съдбата ви.

Не само това, но в земята има известни течения на земния елексир. Туй изсъхване на дървета знаете ли на какво се дължи? Жизнената прана е отбита, теченията са отбити. Жизнените течения, с които се хранят корените на дърветата, са отбити. Сушата и студът станаха причина да отбият туй течение.

Сега туй течение е и във вас отбито. Туй течение може да се повърне. Да кажем, ти си болен човек. Казвам, по копай малко. Копаеш, веднага излезе вода, умиеш се, веднага си здрав. Казвам, зарови този извор. Туй ценното в света, туй Божествено течение постоянно извира. То е временно така. Когато Мойсей вдигна своята тояга, удари канарата, изкара вода.

Казвам, сега вас ви трябва едно знание положително за благата, които са скрити в земята. За този елексир трябва да знаете, за благата, за тия течения трябва да знаете, за златото трябва да знаете, за среброто трябва да знаете. Трябва да изучавате земята. Вие казвате, като идете в небето. Че какво ще правите, като идете в небето. Небето е място за знание, дето трябва да работите. Като идеш, там трябва да работиш. Прин- ципално ще създавате. Животът, най-първо, започва с философия, с развлечение, после със занимание, после работа. Работата наричаме Божественото. Занимават се ангелите, пък ние сме философи, развлечение ни трябва. Развлечение хората трябва да имат. Хората, които имат развлечение, имат труд.

Някой от вас казва: "Аз познавам Господа." Хубаво, щом познаваш Господа, ще ти даде една тояжка. Или ти, като дойдеш тук, беден си, сърдиш се, молиш се на Господа. Ходиш при един банкерин, ходиш при друг. Никой не ти дава. Но ако Господ е в тебе, казва: "Извади си от земята." Сега, като идеш при един банкерин, той не те приема. Господ казва: "Сега, като извадиш гърнето и идеш при първия банкерин, от който си искал пари, ще кажеш: "Господине, аз искам да вложа своите пари при тебе. Ще ми дадеш един чек." Ти ще занесеш цялата торба." Веднага се изменят условията.

Кое е по-хубаво, да вземеш пари от банкерина или да му занесеш пари? Да му занесеш пари е по-хубаво, защото добиваш достойнство. Ще кажеш: "Господине, аз влагам парите си на безсрочни влогове." След два месеца пак занесеш торбата, на третия друга.

Човек трябва да има съществено знание в себе си, да го придобива за своя си живот. Вземете лекуването, не е лесна работа. Някого лекуваш, но се влошава работата. Лекуваш едното с известен лек, оздравява. Лекуваш другиго, разболява се. Лекарят лекува едного със зло, оздравява. Лекува другиго - умира. Не всички може да се излекуват с един и същ цяр в света. За всяка една болест има спесифичен лек, специфично растение. Колкото болести има, толкоз и лекове има. Дадеш ли съответното растение, болният оздравява.

Всяка една болест се дължи на един недоимък вътре в организма. Слаб ти е стомахът. Стомахът значи няма онази жизненост, която може да работи. Ще вземеш известно растение, ще уякчиш стомаха си.

Казвам, вън от вашето верую има една наука, с която трябва да се занимавате. Някой ще каже: "Втори път като дойдем на земята." Но вие започнете сега. Като дойдете втори път, ще продължите работата си. "Няма да остане време." Казва: "На осемдесет години съм." Започни работа, никога не е късно.

Затуй във вас трябва да се роди тази мощна вяра за една наука, с която ние може да подобрим живота си. Или този живот да се подобри, тъй както Господ иска.

Казвате: "Ако Господ иска." То е криво схващане. Бог е вложил в нас едно желание, което ние трябва да развиваме. Ако аз не искам, и Бог не иска. Има неща, ако аз искам, и Бог иска. Пък има други, Божествени работи, ако Бог ги иска, и аз ще ги искам. Сега ние казваме: "Каквото Бог иска." Да, вярно е, каквото Господ иска, но има нещо, ако аз го искам, и Господ го иска. Искам от Бога здраве, ще ми даде. Мен ми е потребно. Ако аз го искам, тогава Той ще ми го даде. Вие казвате: "Господи, ако обичаш, дай ми здраве." Как ще кажеш на Господа, че ви трябва здраве, да ви разбира Той. Онази жена, която страдаше от кръвотечение, казва: "Само до дрехата Му да се допра, и ще оздравея." Христос усети, че сила излезе от Него. Тя не каза: "Господи, мога ли да пипна дрехата?" Ти ще имаш вярата в Господа, като пипнеш дрехата с всичкото благоговение, с всичката вяра, Той ще каже: "Да бъде по вярата ви", а не казва "Ако иска Господ."

Ние поставяме въпроса на крива основа. Криво се тълкува Писанието. Не е нахалство, но тази жена имаше вяра. Всичките мъчнотии, които имаше, се махнаха. Мнозина се намирате в мъчнотии, казвате: "Молим се, но Господ не ни слуша." Как може да ви слуша Господ? Много голямо мнение имате, много искате Господ да ви слуша. Не, какво да ни слуша, как да ни слуша? Спесифично искате Господ да ни слуша. Той няма време, една минута няма да отдели за нас. Ти няма да Го спреш, няма какво да Му описваш. Той знае. Ти няма да правиш онази погрешка на онзи проповедник. Като започне да разправя за Господа, цитира стихове. Дойде друг учен, и той цитира стихове, тъй казал Господ.

Ти някой път се молиш, и дойде противоположна мисъл. Тогава, като се молиш, да няма никаква контрастна мисъл. Туй състояние е много тягостно. Може да се молиш на Господа, казваш: "Мен ще слушаш." Моето бръщолевене, ето един контраст. Христос казва: "Не мислете, че е в многото говорене." Думата ви ще бъде: "Ей-ей." Като кажеш същественото, ще вярваш в това. Необходимо е да придобиете знание на земята.

Сегашните условия, при които живеете, са много трудни, много мъчно се живее. Защото десет души ще те срещнат най-малко и ще развалят онова, което си придобил, да ти развалят придобитото. Сутринта излизаш весел, вечерта се връщаш грохнал. Като излизаш сутринта, и вечерта да се върнеш забогатял, да си спечелил нещо. Така трябва да се върне човек. Разсъждавайте обективно. Това не е упрек, но това е нов начин за работа. Защото всичките религиозни вярвания, това са методи и начини. Но в природата има един начин, съвършените същества, онези, които са завършили своето развитие, те имат един път, един начин. Най-хубавият път е, който са намерили. Казват: "Нашата опитност е туй, ние така сме завършили, така сме учили." По този път, като вървите, ще свършите с най-малко мъчнотии, с най-малки разноски. Има други методи, които са много скъпи. Запример сутрин станеш, в третото небе си, весел. Вечерта се връщаш в ада. Молиш се, таман се очистиш, на другия ден пак паднеш. Пак ставаш, пак падаш, най-после казваш: "Дотегна ми да се моля." Едно тягостно състояние имаш.

Ученикът трябва да се освободи от противоречието, което съществува в неговата душа. Да се избави от него, противоречието да остане вън.

Сега някои то вас имате тази опитност. Не зная дали някой път ще намерите парите. Сега някои братя казват, че имало някъде пари заровени. Още никой не ги е намерил. Някои казват: "Зная злато заровено." Но не може да го намерите. Казват, че не било позволено да се изважда, било омагьосано. Светските хора отдавна, без да са омагьосани, намериха и злато под земята, и скъпоценни камъни намериха. Религиозните хора [казват], че не му дошло времето, ако човек има пари, ще го развалят.

Сега не си туряйте този страх, че парите може да ви развалят. Ако много пари имате, дайте на другите, да не ви развалят. Ако толкоз се плашите, дайте ги. Щом дойдете до онова, което ви разваля, дайте го. Понеже, ако на една вода турят един бент, може да направи някаква пакост, пуснете водата да тече.

Сега да дойдем до същественото. Ученикът трябва да бъде богат умствено, да бъде богат духовно. Не материално трябва да бъде богат, не по форма, но туй, което имаш, на онова съзнание ти да си господар. Да знаеш къде е богатството и то да е на твое разположение. Защото всичкото богатство на земята е на разположение на праведния. Той със себе си няма да го вземе, но само туй, което е потребно. Златото, скъпоценните камъни, като тежки, ще ги оставите тук, в другите светове няма да ги занесете. Като идете на слънцето, там има друго богатство. Но има друго богатство, което ви помага на земята. И там по същия закон ще ви трябва. Казва Христос: "Търсете първо Царството Негово и правдата Негова, а всичко друго ще ви се приложи." Търсете първом пътищата, по които Той създава и върви, да няма никакво противоречие.

Ще дойдеш, искаш пари. Намери гърнето, извади го, занеси го. И второ намери, занеси го на банкерина, за да познае, че си станал щедър. Дойде някой брат, закъсал. Дадеш му книжката. "Колко ти трябват?" "Две хиляди." Дойде друг брат или сестра. "Много си закъсала." Казва: "Този брат е много щедър." Изваждаш, даваш.

Аз бих ви желал всички да имате по една книжка. Като дойде някой, веднага: колко ви трябват. Толкова дай. Ако нищо не давате, значи нищо не сте намерили, в банката нищо не сте вложили.

Сега трябва да се извадят парите и да се вложат при този банкерин, да се даде тази книжка.

"Божията любов носи пълния живот."

Бъдете тъй добри няколко седмици, или пред клас, или след клас, да си направите упражненията. Вие съвсем занемарихте. Аз искам да забогатеете. Ще дойдете през зимата да искате пари. Богатство ви трябва. Всинца вие трябва да бъдете здрави.

Тази година гледайте да не изгубите. Двайсет и девета година има нещо, което друг път не може да вземете. Другата година като дойде, по друг начин ще дава. Двайсет и девета година каквото вземете, каквото приложите, добре. Каквото не вземете, отиде.

Поне четири-пет седмици рано идвайте. Аз вярвам, всички може да идвате рано.