Противоположни процеси

ООК, 3.4.1929г., сряда, 5:00ч., София
ООК

Противоположни процеси



От томчето "Форми въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


.

Р а з м и ш л е н и е.

Какво ще стане съ човѣка, ако отиде самъ на бойното поле да воюва? — Ще бѫде убитъ. За да не го убиятъ, той трѣбва да отстѫпи по всички правила на военното изкуство. Значи, човѣкъ самъ не може да воюва. Воюването е процесъ на колективно съзнание. Следователно, щомъ става въпросъ за воюване, човѣкъ трѣбва да се свърже съ хората и така да предприеме войната. Докато не е разбралъ, какво представя воюването, човѣкъ мисли, че е силенъ, уменъ, способенъ, вследствие на което е готовъ всѣки моментъ да воюва. Първоначално той е самонадеянъ, но като срещне голѣми препятствия, постепенно започва да отстѫпва, не само по теоретически, но и по практически съображения.

Сега, запримѣръ, вие четете Посланията на Апостолитѣ, но не разбирате тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Ако четете Посланието на Павла къмъ Римлянитѣ, 8 гл., въ стиховетѣ 28-31 е казано: „Знаете пъкъ, че на тѣзи, които любятъ Бога, които сѫ призвани споредъ Неговото предопредѣление, всичкото на добро имъ съдействува. Защото, които предузна, тѣхъ и предопредѣли да бѫдатъ съобразни съ образа на Сина Му, за да е Той първороденъ между многото братя; а които предопредѣли, тѣхъ и призва; а които призва, тѣхъ и оправда; а които оправда, тѣхъ и прослави“.

Мнозина четатъ Евангелието, Посланията, но като не разбиратъ вѫтрешния смисълъ на думитѣ, чудятъ се, защо всичко е така писано. Питамъ: Ти защо отивашъ самъ на бойното поле? Не знаешъ ли, че който отива самъ на бойното поле, той отстѫпва? Ако воюва съ много хора, ще отстѫпи ли? Следователно, ако цѣлото човѣчество воюва за една велика идея, ще отстѫпи ли? — Нѣма да отстѫпи.

Съвременнитѣ хора четатъ Свещената книга, както и редъ книги, въ които се описва живота и страданията на великитѣ хора, но като дойдатъ страданията до тѣхъ, бѣгатъ, не искатъ да губятъ разположението и спокойствието си. За колко време човѣкъ може да бѫде разположенъ? Срѣщате единъ човѣкъ веселъ, разположенъ, мисли, че нищо не е въ състояние да го смути. Кажете му една обидна дума и вижте, какво става съ неговото разположение. Дайте му нѣколко грама рициново масло и вижте, кѫде отива неговото спокойствие. Преди да е взелъ рициновото масло, той не иска да го безпокоятъ, да развалятъ спокойствието му. Той иска да чете само, да се занимава съ научни въпроси. Обаче, като изпие рициновото масло и се прочисти, той се усѣща облекченъ, подмладенъ, подвиженъ. Докато рициновото масло действува въ стомаха и чървата, човѣкъ не се чувствува добре. Въ него става голѣма реакция. Рициновото масло е подвижна течность, която се бунтува въ стомаха на човѣка, иска да излѣзе вънъ. Щомъ раздвижи известни енергии, които сѫ застояли въ стомаха и въ чървата на човѣка, рициновото масло излиза навънъ. Излѣзе ли навънъ, човѣкъ се успокоява и се чувствува облекченъ и подмладенъ. Има мисли, попаднали въ ума на човѣка, които действуватъ като рициновото масло. Тѣ произвеждатъ реакция въ човѣшкия умъ, защото искатъ да излѣзатъ вънъ отъ него. Тази реакция ние наричаме борба. Човѣкъ се бори, докато се освободи отъ тия мисли. Освободи ли се отъ тѣхъ, той се облекчава и подмладява. Въ резултатъ на тази борба, въ него се явява нѣкаква свѣтла, възвишена мисъль. Както следъ рициновото масло апетитътъ на човѣка се усилва, така и следъ всѣка отрицателна мисъль се усилва желанието на човѣка да учи, да придобива нѣщо ново. Който лѣкарь и да извикате при нѣкакво физическо неразположение, той непремннно ще ви препорѫча рициново масло.

Като ученици, вие трѣбва да разбирате процеситѣ въ природата правилно, за да се ползувате отъ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой се оплаква, че му казали една лоша дума. Лоша дума е само онази, която не е въ хармония съ човѣка, докогото се отнася. Въ това отношение, вие трѣбва да знаете, какви сили крие всѣка дума въ себе си, за да можете предварително да разбирате ефекта, който тя би произвела. Вие трѣбва да знаете, какви сили се криятъ въ мислитѣ и въ чувствата, съ които си служите, за да разбирате, какъвъ ефектъ могатъ да произведатъ върху човѣка. Ако поставятъ нѣкой човѣкъ въ магнетически сънь и чрезъ внушение му кажатъ, че на рѫката си има рана отъ изгорѣло, като се събуди отъ този сънь, той ще изпитва на рѫката си болка отъ изгорѣло. Това показва, че докато човѣкъ е ограниченъ, докато се подава на влиянието на чужди мисли, той никога нѣма да бѫде свободенъ. Свободата е процесъ на съзнанието. Свободенъ човѣкъ е онзи, съзнанието на когото действува въ рѣдка, ефирна материя. Потъне ли съзнанието на човѣка низко нѣкѫде, въ гъстата материя, той изгубва свободата си. Гѫстата материя представя сборъ отъ сѫщества, подобни на разбойници, които иматъ единствена цель, да обератъ човѣка. — Вѣрно ли е това? Какъ може да се провѣри истината? — Много просто. Всички хора, които говорятъ истината, иматъ приблизително еднакъвъ строежъ на думитѣ. Какви и кои сѫ тия думи, вие не можете да знаете. Истината сама избира думитѣ, съ които си служи. Турите ли една отъ нейнитѣ думи, дето не трѣбва, тя ще предизвика изгаряне въ съзнанието. Човѣкъ може да бѫде изгоренъ отъ една дума, отъ единъ погледъ, отъ една мисъль или отъ едно чувство. Всѣко изгаряне не е нищо друго, освенъ дисонансъ въ съзнанието.

И тъй, за да се справи съ процеситѣ, които ставатъ въ съзнанието, човѣкъ трѣбва да има знания. Нѣкой се страхува отъ влияния. Другъ се страхува да не изгуби любовьта си. Трети се страхува да не го отдѣлятъ отъ идеала му. Кога се страхува човѣкъ? — Когато нѣма знания. Апостолъ Павелъ казва: „Кой ще ме отдѣли отъ любовьта Христова?“ Който е възлюбилъ Бога, той не може да бѫде отдѣленъ отъ Него. Който не е възлюбилъ Бога, той самъ по себе си е отдѣленъ. Каква е разликата между този, който не е отдѣленъ отъ Бога, и онзи, който е отдѣленъ? Разликата между двамата е такава, каквато между благородния и неблагородния металъ. Благородниятъ металъ не се окислява, а неблагородниятъ се окислява. Каквато е разликата между праведния и грѣшния, такава е и между онзи, който люби Бога и този, който не Го люби. Тѣлото на праведния е устроено по единъ начинъ, а на грѣшния — по другъ. Това зависи отъ тѣхнитѣ мисли и чувства. Добритѣ мисли и чувства строятъ по единъ начинъ, а лошитѣ — по другъ. Това, което човѣкъ гради съ помощьта на добри мисли и чувства, е устойчиво и никога не се губи. Съграденото, обаче, съ лоши мисли и чувства, не е устойчиво и лесно се губи. Казва се, че човѣкъ трѣбва да пази това, което е съградилъ въ себе си. Това се отнася до връзката му съ Бога. Следователно, човѣкъ трѣбва да пази свещено връзката, създадена между Бога и неговата душа. Никоя външна сила не е въ състояние да скѫса тази връзка, освенъ самиятъ човѣкъ. Никакви страдания, нещастия, изпитания, мѫчнотии не сѫ въ състояние да скѫсатъ връзката между човѣшката душа и Бога. Човѣшкитѣ връзки, обаче, лесно се кѫсатъ. Достатъчно е да кажете нѣщо обидно за нѣкой човѣкъ, за да го накарате да се отдалечи отъ васъ. Нѣкой върви и се оглежда насамъ — натамъ, какво ще кажатъ хората за него. Какво ще кажатъ хората? Каквото виждатъ. Ако виждатъ, че не си облѣченъ, както трѣбва, ще кажатъ, че не си облѣченъ. Ако намѣрятъ, че си простъ или ученъ, непременно ще си кажатъ мнението. Когато хората даватъ мнението си, дай и ти своето. Ако намиришъ, че говорятъ истината, нищо друго не ти остава, освенъ да потвърдишъ думитѣ имъ. Ако намирашъ, че не говорятъ истината, ще се опиташъ да ги корегирашъ. Кажатъ ли за тебе, че си ученъ човѣкъ, ще имъ кажешъ, че не сѫ прави, защото има много нѣща, които не знаешъ. Пазете се да не скѫсате връзката си съ Бога. Що се отнася до човѣшкитѣ връзки, тѣ лесно се кѫсатъ, лесно се завързватъ.

Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да се справите съ всички мисли и чувства, които, като рициновото масло, идатъ да отнематъ разположението на духа ви. Какво можете да кажете за човѣкъ, който отъ всичко се плаши? Ако всѣка мисъль може да го застави да се откаже отъ убежденията си, този човѣкъ не заслужава да бѫде свободенъ. Той е робъ на условията, на злото въ свѣта. Ще кажете, че Богъ е Любовь и прощава на всички. Богъ е Любовь, но за разумнитѣ. Богъ е Мѫдрость за мѫдритѣ. Богъ е Истина за истинолюбивитѣ. Какво е Богъ за грѣшнитѣ, тѣ сами знаятъ. Ако азъ отговоря на този въпросъ, ще предизвикамъ изгаряне въ съзнанието ви. Какво е отношението на Бога къмъ грѣшнитѣ, не ме интересува. Азъ се интересувамъ само отъ отношението на Бога къмъ праведнитѣ, които вършатъ Неговата воля. Отъ две хиляди години насамъ християнитѣ се занимаватъ съ отношението на Бога къмъ грѣшнитѣ, но свѣтътъ още не е оправенъ. Тѣ говорятъ за страшния сѫдъ, за ада, но хората още продължаватъ да грѣшатъ. — Защо? — Защото се занимаватъ съ неразрешими въпроси. Не разрешавайте неразрешимитѣ въпроси. Защо хората грѣшатъ, защо говорятъ лошо едни за други, това сѫ въпроси, които днесъ не могатъ да се разрешатъ. Оставете тия въпроси настрана, за далечното бѫдеще. Какво мислятъ хората за васъ, не е важно. Интересувайте се отъ това, какво Богъ мисли за васъ, какви сѫ Неговитѣ отношения къмъ васъ. — Кѫде е Богъ? — Той е извънъ времето и пространството. Като хора, дошли на земята да се учатъ, вие живѣете въ ограниченъ свѣтъ, въ време и пространство. Дойдете ли до вѣчностьта, вие трѣбва да излѣзете отъ ограничения свѣтъ и да влѣзете въ области, извънъ времето и пространството.

Следователно, искате ли да знаете, какво представя Богъ въ време и пространство, изучавайте себе си. Всѣки може да познае Бога дотолкова, доколкото Му е далъ достѫпъ въ съзнанието си. Нѣкой се оплаквалъ, че съзнанието му било обхванато отъ нѣкое чуждо сѫщество, което внасяло въ него мракъ. Това чуждо сѫщество му нашепвало отрицателни мисли, съ цель да го отклони отъ правия пѫть. То му казвало, че е заблуденъ, че не трѣбва да се занимава съ философски въпроси, че отъ него нищо нѣма да излѣзе и т. н. Изпаднете ли въ такова положение, ще знаете, че това е злото въ свѣта, което се изразява чрезъ сѫщества, които иматъ за цель да спъватъ хората. Значи, човѣкъ може съзнателно или несъзнателно да даде ходъ на тия сѫщества въ себе си. Ако това е възможно за злото въ свѣта, колко повече човѣкъ трѣбва да даде пѫть на доброто въ себе си! Колко повече човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да изпълнява Волята Божия!

Като наблюдавамъ лицата на хората, виждамъ, какви сѫ, страданията имъ. Тѣ се мѫчатъ, страдатъ, но въпрѣки това не могатъ да разрешатъ задачитѣ на своя животъ. Тѣ искатъ да ги разрешатъ механически. Механическото разрешаване на задачитѣ е намиране на неизвестнитѣ X и У. Това не е истинско разрешаване на задачитѣ. Да се наяде човѣкъ днесъ, това на е резрешение на въпроса. Това е временна помощь само. Докато живѣе на физическия свѣтъ, при преходни условия, човѣкъ се нуждае отъ храна, за да извади живота, който е вложенъ въ нея. Днесъ хората дъвчатъ храната си. Ще дойде день, когато тѣ ще се хранятъ по другъ начинъ.

Сега, както изучавате влиянието на различнитѣ храни върху организъма си, така трѣбва да изучавате влиянието на мислитѣ върху ума си и на чувствата върху сърдцето си. Да може човѣкъ да се справя съ своитѣ мисли и чувства, това значи, да е постигналъ нѣщо положително. Външно човѣкъ може да се показва тихъ и спокоенъ, като че нищо не е изгубилъ, а вѫтрешно да се усѣща отмалѣлъ, неразположенъ. Това е състояние на обиране. Този човѣкъ е изгубилъ всичкото си богатство. Силенъ човѣкъ е онзи, който може да запази докрай вѫтрешното богатство, което Богъ му е далъ. Ако Богъ е въ васъ, кой може да вземе богатството ви?

Като ученици, вие трѣбва да пазите своето вѫтрешно богатство. Всѣки човѣкъ е изложенъ на изпитания, на изкушения, съ единствената цель да го обератъ. За да запази своето богатство, човѣкъ минава презъ редъ вѫтрешни борби. Всѣки чувствува, че нѣщо го дебне. Това дебнене сѫществува навсѣкѫде въ природата: лисицата дебне кокошката, вълкътъ — агнето, крадецътъ — богатия, сѫдията — престѫпника. Като знаете това, съзнанието ви трѣбва да бѫде будно. Будно съзнание има само онзи, който свещено пази връзката си съ Първата Причина на нѣщата. Той винаги разчита на Божественото въ себе си и му дава пѫть да се прояви. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справя съ мѫчнотиитѣ си. Не знае ли, той ще бѫде победенъ. Вземете примѣръ отъ борцитѣ. Години наредъ тѣ се упражняватъ, за да могатъ да се противопоставятъ на всѣки, който ги напада, отвънъ или отвѫтре. Българитѣ се нападатъ едни други съ тояга, съ кривакъ. Иска ли нѣкой да си отмъсти, той дига кривака си и не гледа, кѫде удря. Англичанитѣ пъкъ се боксиратъ. Обаче, злото не се побеждава нито съ кривакъ, нито съ юмруци, нито съ боксиране. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постѫпва съ злото. Не знае ли, злото ще го повали на земята. Като се бори дълго време съ мѫчнотиитѣ си, както и съ злото, човѣкъ изгубва най-после своя вѫтрешенъ миръ, вследствие на което животътъ му се обезсмисля.

Съвременнитѣ хора постоянно се оплакватъ, че сѫ изгубили нѣщо. Нѣкой се оплаква, че е изгубилъ мира си, другъ — любовьта си, трети — нѣкоя свѣтла мисъль или благородно чувство. Ако отидете въ нѣкое село, ще чуете, че селянинътъ плаче за изгубената си кокошка или овца. При това, хората губятъ най-породиститѣ си кокошки и овце, най-красивитѣ си мисли и чувства. Кѫде отиватъ тѣ? — Въ нѣкой чуждъ курникъ, или въ нѣкое чуждо стадо, или въ устата на нѣкой звѣръ — вълкъ, лисица и т. н. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не губи своитѣ красиви нѣща? Трѣбва да се огради съ здравъ, бодливъ телъ или съ будно съзнание. За разумния човѣкъ по-добра ограда отъ силната мисъль нѣма. За военния по-добра ограда отъ револвера нѣма. За овчаря по-добра ограда отъ бодливия телъ нѣма. Слабъ ли е човѣкъ, още при първото сражение отстѫпва. Той трѣбва да се кали, да издържа въ борбата съ тъмнитѣ сили. Сѫществата, които работятъ съ тъмнитѣ сили, познаватъ всичкото изкуство на отбрана и нападение, разполагатъ съ всички методи: тѣ убиватъ, крадятъ, кощунствуватъ, палятъ, горятъ. Тѣ сѫ майстори въ всички области. Силата на духовния човѣкъ седи въ познаване на истината. Познава ли истината, той никога нѣма да бѫде излъганъ. Ако въ борбата си съ нѣкое тъмно сѫщество не бѫдете излъгани, победата е на ваша страна. Победите ли го, всичкото негово богатство е на ваше разположение. Духовниятъ човѣкъ пъкъ употрѣбява любовьта, като бойна сила при сражението. Мощна сила е любовьта. Достатъчно е тя да огради човѣка, за да го победи. Като се намѣри въ обрѫча на любовьта, и най-голѣмиятъ престѫпникъ отстѫпва. Той предава орѫжието си и тръгва следъ нея. И при това положение, обаче, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да се пази отъ хитринитѣ на тъмнитѣ сѫщества.

И тъй, който попадне въ обрѫча на любовьта, той трѣбва да знае, че е нейнъ плѣнникъ. — Докога? — Докато дойдатъ да го откупятъ. Черното братство плаща скѫпо за всѣки свой човѣкъ, попадналъ въ плѣнъ. Любовьта не иска да го задържи за винаги при себе си, но само, докато му предаде единъ урокъ. Следъ това тя го изпраща доволна, разположена и го кани и втори пѫть да я посети. Обаче, така може да постѫпва само адептътъ. Обикновениятъ човѣкъ не може още да воюва съ злото. Той не трѣбва да му се противи, защото, като породиста кокошка или овца, злото ще го изяде. Единъ день, когато се въорѫжи съ любовьта, той ще воюва съ злото и сигурно ще го победи. Днесъ всѣки човѣкъ може да стане жертва на злото, но не трѣбва да се страхува отъ него. Когато човѣкъ изпълнява волята Божия, Богъ воюва заради него. — Какъ? — Той го превръща отъ овца въ лъвъ, отъ лъвъ въ лъвица. Ако сте овца, и вълкътъ дойде да ви нападне, вие веднага ще се превърнете на лъвъ. Вълкътъ лъвъ не напада. Ако сте лъвъ и дойде другъ лъвъ срещу васъ, веднага ще се превърнете въ лъвица. Лъвъ лъвица никога не напада.

Мнозина се смѣятъ на тия думи, защото не сѫ се спирали да изучаватъ проявитѣ на всички живи сѫщества. Като изучаватъ живота на животнитѣ и растенията, хората ще дойдатъ и до познаване на себе си. И обратно: като познава себе си, човѣкъ ще познава и другитѣ. Срѣщате, запримѣръ, нѣкого, който маха съ рѫка около главата си. Който не разбира състоянието му, ще го нарече смахнатъ. Не е смахнатъ човѣкътъ. Той маха съ рѫката си, за да се освободи отъ нѣкоя лоша мисъль, която е налегнала съзнанието му. Иска ли човѣкъ да се освободи отъ нѣкаква тежка, отрицателна мисъль, нѣма защо да маха съ рѫка. Нека вземе една лъжица рициново масло, да се прочисти. Въ психическия животъ, влиянието на рициновото масло можемъ да уподобимъ на влиянието на добритѣ мисли.

Въ прочетената глава отъ Евангелието се казва, че човѣкъ не трѣбва да кѫса връзката си съ Бога, съ любовьта. Запази ли тази връзка, той ще има правилна обхода къмъ хората. Какъ да се отнася човѣкъ къмъ хората, това не може да се учи. Правилната обхода произтича отъ човѣка. Който има любовь въ себе си, той знае, какъ да се отнася съ хората, съ всички живи сѫщества. Ако три деня е жадувалъ и намѣри една чаша вода, той ще бѫде готовъ да раздѣли водата си съ всѣки, който би му поискалъ. Нѣма ли любовь въ себе си, той ще каже: Азъ съмъ жадувалъ три деня. Следователно, първо азъ трѣбва да задоволя жаждата си. За свое оправдание, той ще каже: Човѣкъ не може да обича другитѣ повече отъ себе си. Трѣбва ли да рѣжа отъ месото си, за да дамъ на другитѣ да се хранятъ? За човѣка, който не носи любовьта въ сърдцето си, е оправдано първо да мисли за себе си, а после за другитѣ. Обаче, има хора, които сѫ готови да рѣжатъ месо отъ себе си, за да дадатъ на нѣкого, който умира отъ гладъ.

Единъ примѣръ изъ английския животъ илюстрира добре, какво се крие въ човѣшкото естество и за какво е способенъ човѣкъ при критични моменти. При една катастрофа по море, единъ английски параходъ пострадалъ. Само десеть души отъ екипажа могли да се спасятъ. Тѣ се качили на една лодка и се понесли по бурнитѣ вълни на морето. Така прекарали осемь деня, безъ троха хлѣбъ въ устата си. Огладнѣли, отслабнали, тѣ започнали да се поглеждатъ, какво да направятъ, за да не умратъ отъ гладъ. Най-после, по силата на атавизъма, тѣ единодушно решили да нападнатъ едного отъ тѣхъ и да го изядатъ. Въпросътъ се решилъ съ жребие. Като пѫтували още нѣколко деня и не могли да стигнатъ нѣкое пристанище, подъ напора на глада, тѣ били принудени да изядатъ още единъ отъ групата си. Въ дългото си пѫтешествие, лишени отъ хлѣбъ, отъ всѣкаква храна и отъ изгледъ за скоро спасяване, тѣ изяли още шестима отъ своитѣ другари. Въ деня, въ който стигнали до едно пристанище, въ лодката останали само двама души.

Този примѣръ очъртава слабостьта на човѣка. Щомъ се намѣри въ критично положение, той се натъква на известни атавистически състояния. Това е едно разрешение на въпроса. Обаче, има и другъ начинъ за разрешаване. Ако предстои на нѣкого да умре отъ гладъ, това ни най-малко не му дава право да изяде другъ нѣкой, за да спаси себе си. Това нѣщо става и въ съзнанието на човѣка. Това, именно, представя драмата въ човѣшкия животъ. Когато се намѣри въ трудно положение, като тия англичани, човѣкъ самъ не забелязва, какъ посѣга даже върху нѣкоя своя добра мисъль, или върху нѣкое благородно чувство и го изяжда. Това говори за неустой на човѣшкото естество. Животътъ подлага човѣка на редъ изпитания, да познае себе си и да се кали.

Днесъ всички хора се намиратъ предъ този изпитъ и трѣбва правилно да го решатъ. Ако не може да го реши правилно, човѣкъ се чуди, какво е станало съ него, че е сгрѣшилъ. — Трѣбваше ли да сгрѣша? — Това не е важно. Важно е, като си сгрѣшилъ, да изправишъ погрѣшката си. Щомъ си подписалъ една полица, нищо друго не ти остава, освенъ да я платишъ. — Ами ако сгрѣша втори пѫть? — Пакъ ще платишъ. Колкото пѫти грѣшишъ, толкова пѫти ще плащашъ. Важното е да изправяшъ погрѣшкитѣ си и да се учишъ отъ тѣхъ. Изправяй погрѣшкитѣ си и напредъ върви. Докато не изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Съ други думи казано: Докато не стане приятель съ доброто, човѣкъ не може да се освободи отъ злото. Щомъ се сприятели съ доброто, човѣкъ напуща вече бойното поле. Не е ли свързанъ съ доброто, той непременно ще бѫде битъ. Свърже ли се съ доброто, това значи, да се яви добре въорѫженъ срещу злото.

Мнозина казватъ, че като вѣрватъ въ Бога и Го обичатъ, лесно могатъ да се справятъ съ злото, съ мѫчнотиитѣ си. Важно е, какъ обичатъ Бога и каква е вѣрата имъ въ Него. Единъ младъ момъкъ тръгналъ съ своята възлюбена на разходка въ една гѫста, красива гора. Той й казалъ: Цонке, докато си съ мене, не се страхувай отъ нищо. Имай пълна вѣра въ мене! При каквато опасность и да се намѣримъ, азъ ще стрелямъ съ револверъ. — Напълно вѣрвамъ въ тебе, отговорила момата. По едно време тѣ чули предъ себе си тежки стѫпки и нѣкакво шумолене. Момъкътъ пръвъ зърналъ мечка предъ тѣхъ и моментално, безъ да разсѫждава, качилъ се на една дива круша и гледалъ оттамъ, какво става долу. Момата, останала сама съ мечката, започнала да вика и да плаче. Обаче, мечката спокойно минала и заминала покрай нея, безъ да я засегне. Следъ това момъкътъ слѣзълъ отъ крушата и казалъ на момата: Както виждашъ, Цонке, мечката се уплаши отъ моя револверъ и нищо не ти направи. — Не, съ такива заблуждения не се живѣе. Азъ бихъ казалъ на момата: Цонке, много ще плачешъ, докато ходишъ по ума на своя възлюбенъ.

И тъй, ако човѣкъ вѣрва и уповава на нѣщо, това е Божественото въ него, а не човѣшкото. Докато вѣрва на човѣшкото, всѣкога ще има плачъ и ридание. За да не плаче, отъ човѣка се иска абсолютна вѣра въ Божественото. Ако е въпросъ за вѣра, днесъ всички хора вѣрватъ, но не въ едно и сѫщо нѣщо. Едни вѣрватъ въ силата на човѣка и казватъ, че човѣкъ може да направи всичко. Това сѫ тъй нареченитѣ свѣтски хора. Другитѣ, тъй наречени религиозни, вѣрватъ въ духоветѣ. Тѣ казватъ, че духоветѣ могатъ да направятъ всичко. И еднитѣ, и другитѣ се заблуждаватъ. Така не се проповѣдва. Искате ли да проповѣдвате на хората, говорете имъ за любовь и вѣра въ Бога. Ако всички хора дойдатъ до любовь къмъ Бога, тѣ ще иматъ еднакви резултати въ работитѣ си. Тѣ влизатъ въ областьта на вѣчната хармония. Най-малкиятъ дисонансъ въ живота на човѣка показва, че той е влѣзълъ въ религиозния материализъмъ. Нито свѣтскиятъ материализъмъ, нито религиозниятъ материализъмъ могатъ да спасятъ човѣка. Нито човѣкъ е всесиленъ, нито духоветѣ и светиитѣ, на които религиознитѣ се кланятъ. Единствениятъ, Който може всичко да направи, това е Богъ. Дръжте въ ума си тази свещена идея за Него. Не е лошо да изучава човѣкъ свѣтския и религиозния материализъмъ, но той трѣбва да ги постави на опредѣленитѣ за тѣхъ мѣста: човѣкътъ ще постави на своето мѣсто; духоветѣ и светиитѣ — на своето. Дойдете ли до Бога, и Него ще поставите на мѣстото Му. Най-хубавото, красиво и чисто мѣсто въ човѣшката душа се пада на Бога. Той е слънцето на човѣшкия животъ. Той огрѣва и най-забутанитѣ ѫгли на неговото естество и го прави добъръ, силенъ и красивъ. — Кѫде е Богъ? Накѫде да Го търсимъ? На коя страна да се молимъ? — Ако обичате Бога, вие ще знаете, кѫде е Той. Любовьта открива всички нѣща. Дали Богъ е на земята, или на небето, вие ще Го намѣрите по пѫтя на любовьта. Казвамъ: Дето е Богъ, тамъ е изтокъ. Противоположната страна на изтокъ е западъ, т. е. човѣшкото. Значи, Богъ е на изтокъ и отпредъ, а човѣкъ — на западъ и отзадъ; злото — отлѣво, доброто — отдѣсно. Това сѫ четиритѣ посоки на съзнанието, които опредѣлятъ движението на човѣка.

Р а з м и ш л е н и е.

33. Лекция отъ Учителя, държана на

3 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.