Път към свобода

МОК, 31.10.1926г., неделя, 19:00ч., София
МОК

Пѫтъ къмъ свобода



От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


Пѫть къмъ свобода



— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!



Чете се темата: „Какво представя щастието“?



За следния пѫть всѣки да донесе по сто житни зрънца, отъ най-хубавитѣ.



Всѣка наука има свое приложение, което има отношение, както къмъ хората, така и къмъ всички живи сѫщества. Следователно, то може да бѫде свързано съ общия животъ. Сѫщевременно, това приложение може да се отнася до задоволяване на нѣкаква специална нужда на човѣка.



Вие всички сте изучавали геометрия, знаете, какво представя ѫгълътъ. Ако начъртаете ѫгълъ, съ върха нагоре, това показва, че той се движи нагоре, като клинъ, на който предстои да извърши нѣкаква работа. Ако нѣкоя рѣка срещне на пѫтя си единъ голѣмъ клинъ, тя ще се раздвои. Въ случая, клинътъ представя известно съпротивление за рѣката. Първоначално съпротивлението е голѣмо, но колкото отива по-надолу, то се намалява, докато съвършено изчезне. Какво представя клинътъ въ човѣшкия животъ? Той може да се вземе като препятствие. Представете си, че въ ума на нѣкой човѣкъ се роди известна идея, за реализирането на която, обаче, има голѣми препятствия. Независимо това, тази идея все ще излѣзе отъ главата на човѣка. Срещне ли препятствия, той не трѣбва да се обезсърдчава, защото препятствията не сѫ вѣчни. Тѣ постепенно се намаляватъ, докато единъ день съвсемъ изчезнатъ. Обезсърдчи ли се отъ препятствието, човѣкъ се раздвоява. Всѣко раздвояване на човѣшкото съзнание причинява главоболие. Това е неизбѣженъ процесъ, както е неизбѣжно за работника, който усилено работи, да придобие пришки на рѫцетѣ си. Следователно, колкото деликатна да е една мисъль, тя не може да не произведе известни търкания. Тѣзи търкания сѫ резултатъ на препятствията, които срѣща на пѫтя си. Всички съпротивления въ свѣта вървятъ по пѫтя на четвероѫгълника, специално на квадрата. Сѫщевременно, квадратътъ е пѫть, по който човѣкъ може да изправи погрѣшкитѣ си.



Като се намѣрятъ предъ известно съпротивление, съвременнитѣ хора започватъ да философствуватъ, защо не могатъ да се освободятъ отъ съпротивленията въ живота и отъ реакцията, която тѣ причиняватъ. Който не разбира този законъ, той изгубва разположението си и чака само нѣкой да го предизвика, за да избухне. За такъвъ човѣкъ казватъ, че е разпасалъ пояса си. Дойде ли до това състояние, безъ да се подпушва, човѣкъ трѣбва да задържи пояса си, т. е. да прояви самообладание. Може ли да направи това, той ще почувствува въ себе си избликъ на голѣма сила. Приложи ли самообладанието си, човѣкъ е асимилиралъ силата на съпротивлението въ себе си, вследствие на което е удвоилъ своята вѫтрешна сила. Дойде ли въ човѣка една мрачна мисъль, че не му се живѣе, той трѣбва да гледа на тази мисъль като на препятствие въ неговия животъ. Той не трѣбва да се съгласи съ нея, но да я приеме като гостенка, която ще го посети за малко и пакъ ще си отиде. Той трѣбва да я приеме учтиво, да я запита за близкитѣ ѝ, да покани и тѣхъ на гости. Колкото да е слабъ физически, щомъ не допуща отрицателни мисли въ себе си, човѣкъ лесно може да ги носи на гърба си. Човѣкъ неизбѣжно ще мине по пѫтя на мѫчнотиитѣ, на отрицателното въ живота, но трѣбва да носи въ себе си мисъльта, че може да се справи съ тѣхъ.



И тъй, знанието, което получавате, трѣбва да го прилагате, както въ физическия, така и въ психическия си животъ. Обезсърдчите ли се, насърдчавайте се мислено. Пазете се отъ обезсърдчения, които могатъ да бѫдатъ резултатъ на крайно индивидуализиране, въ което човѣкъ често изпада. Когато живѣе само за себе си, човѣкъ става краенъ индивидуалистъ. За да излѣзе отъ своя индивидуализъмъ, той трѣбва да мисли и за другитѣ, а не само за себе си. Като живѣе само за себе си, човѣкъ подхранва ония мозъчни центрове, които се намиратъ на задната часть на главата. Тамъ се намира и центърътъ на честолюбието. За да излѣзе отъ егоизъма си, човѣкъ трѣбва да развива центъра на милосърдието. Егоизъмътъ се уравновесява съ милосърдието. Само милосърдието е въ състояние да въздействува на човѣшкия егоизъмъ. Колкото да е гениаленъ, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ двата полюса на живота: егоизъмъ и милосърдие. Това е неизбѣженъ законъ за всички хора. Разликата между хората се заключава въ това, че обикновениятъ човѣкъ трѣбва да прочете много книги, за да научи това, което гениалниятъ научава само отъ една книга.



Като ученици, вие трѣбва да спазвате следния законъ: внасяйте въ ума си само положителни мисли, като сѫщевременно избѣгвате многото желания. Ако имате много желания, дръжте ги въ себе си за подсоляване, като импулсъ въ живота ви. Между многото желания, човѣкъ нѣкога иска да стане царь или князъ, да управлява цѣлъ народъ, да заповѣдва, а той самъ да бѫде свободенъ. Добре е човѣкъ да бѫде свободенъ, но за да бѫде абсолютно свободенъ, той трѣбва да притежава известни качества. За да бѫде свободенъ на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има правилни отношения къмъ окрѫжаващитѣ. За да бѫде свободенъ въ духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, да носи великъ моралъ въ сърдцето си. За да бѫде свободенъ въ умствения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бѫде философъ, да има права мисъль. Каквото да казвате на добрия човѣкъ, както да го обиждате, той ще ви изслуша внимателно и ще каже: Правъ си, имамъ този недостатъкъ, но ще го изправя. Той знае, че нечистотиитѣ и слабоститѣ на човѣка се намиратъ по краищата на неговия животъ, а не въ центъра. Затова, именно, за него всичко, което става въ живота, е добро. Следователно, като съберете царя, добрия човѣкъ и философа на едно мѣсто, вие образувате единъ триѫгълникъ. Царьтъ образува основата на триѫгълника, а добриятъ човѣкъ и философътъ — останалитѣ страни на триѫгълника.



Презъ тази година ви давамъ задачата да бѫдете царе, добри хора и философи, и то първокласни. Срещнете ли нѣкой вашъ братъ, който се е обезсърдчилъ, изпратете една добра мисъль къмъ свръхсъзнанието му и продължете пѫтя си. Отъ свръхсъзнанието му тази мисъль ще слѣзе въ подсъзнанието, после въ самосъзнанието, и най-после въ съзнанието. Като мине презъ четиритѣ съзнания на човѣка, тя ще остави нѣщо отъ себе си, което ще го ободри. Следъ известно време скръбьта, която е причинила обезсърдчението му, ще изчезне. Опасно е, когато нѣкоя незаконородена мисъль влѣзе въ ума на човѣка и му се натрапи. Като знаете това, вие трѣбва да държите съзнанието си будно, да не се подавате на такива мисли. Запазите ли съзнанието си будно, невидимиятъ свѣтъ ще ви изпрати такива мисли, които ще изпѫдятъ натрапенитѣ. Така у васъ ще се създаде нова мисъль, която ще ви доведе до нови разбирания за живота, за природата. Така вие ще се научите, какъ да си помагате. Новитѣ разбирания ще ви доведатъ до нови методи за работа.



Следователно, да бѫдешъ царь, това значи, да работишъ на физическия свѣтъ, да придобиешъ красиво и здраво тѣло. Да бѫдешъ добъръ човѣкъ, това значи, да имашъ добре организирано сърдце. Сърдцето представя мѣстото, дето се втичатъ и отдето изтичатъ изворитѣ на живота. Да бѫдешъ философъ, това значи, да имашъ добре организиранъ мозъкъ. Като работите върху себе си, да развивате тия нѣща, вие трѣбва да се пазите отъ еднообразието на живота. Като изучавате различнитѣ отрасли на науката, изучавайте и различнитѣ изкуства и занаяти. Всѣки отъ васъ трѣбва да има по една специалность, на която да разчита въ всички времена и при всички условия.



Всѣка окултна школа има предъ видъ да постави знанията на човѣка на практическа основа. Тя има за цель да даде на ученика такива знания, съ които той може да си помага въ трудни моменти на живота. Нѣма ли такива знания, той на всѣка крачка ще се спъва. Материалнитѣ работи представятъ голѣма спънка за човѣка. Освенъ това, окултната школа има предъ видъ да даде на ученика поне елементарни познания за лѣкуване. Колкото повече знания има ученикътъ, толкова по-свободенъ става. Щомъ е свободенъ, той може лесно да изказва идеитѣ си, да имъ дава възможность да се реализиратъ. Нѣма идея, която да не може да се реализира. Това е въпросъ само на време. Ако въ настоящето не може да се реализира, въ далечното или близко бѫдеще непременно ще се реализира. Колкото по-спокоенъ е човѣкъ, толкова по-лесно може да реализира идеитѣ си. Изпратете идеята си въ подсъзнанието и оставете я тамъ да расте и да се развива. Идеитѣ, като растенията, като живитѣ сѫщества, растатъ и се развиватъ. Запримѣръ, дойде ли до идеята, че трѣбва да люби Бога, човѣкъ се натъква на голѣми противоречия. Тѣзи противоречия, именно, сѫ ценни. Тѣ представятъ допирни точки на Божествената любовь. Това, което човѣкъ счита за непостижимо, представя, именно, допирни точки на Божествената Любовь, Мѫдрость и Истина. Когато човѣкъ дойде до една невъзможность за постигане на нѣщата, тази невъзможность наричаме граница на великия законъ, който реализира нѣщата. Тъй щото, дойде ли до безизходенъ пѫть въ живота си, човѣкъ дохожда вече до границата на Божественото въ свѣта. Тази граница, именно, показва, че човѣкъ ще излѣзе благополучно отъ трудноститѣ на своя животъ.



Мнозина запитватъ: Може ли любовьта да се прояви безъ съпротивление? Това е невъзможно. — Защо? — Защото нѣма две сѫщества въ свѣта, които, като се обичатъ, да съ напълно задоволени. Само Богъ може да бѫде задоволенъ, да има всичко на разположение, затова Той представя идеалъ за всички хора. Отъ това гледище, въ свѣта има две сѫщества: едното отъ тѣхъ е абсолютно съвършено — Богъ, а другото е абсолютно несъвършено — човѣкъ. Между тѣзи две сѫщества има разбиране. Слабото, несъвършеното сѫщество винаги разбира силното, съвършеното. И обратно: съвършениятъ, разумниятъ винаги разбира слабия, несъвършения. Подъ думата „слабъ, несъвършенъ“ разбираме човѣкъ, който има съзнание, но нѣма условия.



И тъй, всѣка наука трѣбва да има свое практическо приложение. Запримѣръ, анатомията и физиологията разполагатъ съ методи, които се отнасятъ до строежа и правилнитѣ функции на човѣшкото тѣло; психологията разполага съ методи, които се отнасятъ до душевното състояние на човѣка. Астрономията сѫщо има методи, които човѣкъ може да приложи въ своя животъ. Значи, каквото науката може да направи, и човѣкъ може да го направи. Англичанинътъ казва: Каквото обикновенитѣ хора могатъ да направятъ, и азъ мога да го направя. Каквото великитѣ хора сѫ направили въ миналото и каквото днесъ правятъ, и азъ мога да го направя. Това е въпросъ само на време. Каквато добра мисъль или добро желание се роди въ васъ, вложете го въ подсъзнанието си и го оставете тамъ, докато му дойде времето. Животътъ съдържа всички възможности. Първо вложи мисъльта въ подсъзнанието си и после разсѫждавай, може ли да се реализира тази мисъль, или не. Тукъ ще видишъ закона на вѣроятноститѣ. Има нѣща, които безъ любовь по никой начинъ не ставатъ. Запримѣръ, безъ любовь човѣкъ не може да стане поетъ. Обаче, следъ като се разочарова въ любовьта поетътъ става философъ. Значи, човѣкъ първо се влюбва, а после се разочарова и става философъ. — Кога става човѣкъ добродетеленъ? — Когато изгуби смисъла на философията, когато фалира въ собствената си философия. Щомъ се разочарова въ добродетельта, човѣкъ намира Бога. Това е законъ. Като изгуби поезията си, човѣкъ намира философията. Като изгуби философията, той намира добродетельта. Като изгуби добродетельта, той намира Бога. Човѣкъ преживява тия загуби и печалби всѣки день: сутринь той е поетъ, къмъ обедъ — философъ, вечерь — добродетеленъ, а презъ нощьта намира Бога. Въ сѫщность човѣкъ не може да изгуби нито поезията, нито философията, нито добродетельта. Това става само привидно. Човѣкъ не може да изгуби това, което е вложено въ него, но той трѣбва да го развива, да уповава на него.



Ето защо, казвамъ: Ако мислишъ да пѫтувашъ, не мисли за никакво превозно срѣдство, но разчитай на здравитѣ си крака. Ако искашъ да разрешишъ известенъ въпросъ, не търси никаква книга, но уповавай на ума си. Ако искашъ да бѫдешъ богатъ, не се надѣвай на баба си или на прадѣдо си. Надѣвай се на идейното, на Божественото въ себе си. Като спазва тия положения, човѣкъ се чувствува младъ, свободенъ въ всички свои прояви.



— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди.



*



6. Лекция отъ Учителя, държана на



31 октомврий, 1926 г. София.