Числата от едно до десет, с които математиката си служи, представляват нейни важни елементи. Между тия числа има известно съотношение. От групирането им се образуват всички останали числа в математиката. От окултно гледище тия числа представляват висши, разумни същества с идеи, със знания. Те слизат на Земята със строго определена задача. Всяко число представлява отделна йерархия. Единицата представлява същество от най-горна еволюция, но според законите колкото по-възвишено е съществото, което слиза на Земята, толкова повече то се смалява. Затова именно единицата, която в Божествения свят е от най-висока йерархия, на Земята е най-малка. Като слиза на Земята, единицата постепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя обем, смалява се до точка. Като точка единицата се превръща в център на кръга. Тъй щото, когато някой се осъзнава като човек, той трябва да се смалява, да стане център на кръга, т.е. център на един специален живот.

С други думи казано: веднъж дошъл на Земята, човек трябва да знае как да трансформира енергията си от по-високо в по-ниско състояние. Той трябва да пренесе знанията си от по-широк в по-тесен кръг на деятелност. Втората йерархия същества, които се изявяват на Земята в числото две, идат в помощ на единицата. Тя сама не е в състояние да си помогне, понеже се е превърнала в център. Втората йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който тя може да се развива. Значи числото две е път, който помага за развиване на съществата. Който иска да знае пътя на своето развитие, той трябва да разбира числото две. Като влезе в числото две, той веднага се поляризира. Щом се поляризира, в ума му се произвежда Светлина. Обаче свърже ли се с числото едно, с единицата, в ума му няма да блесне никаква Светлина. В единицата има вътрешна Светлина, но не и външна. При числото две се явяват два центъра, вследствие на което между съществата се явява борба. Числото две, взето в трите си измерения, дава осем: 23 = 8. При числото осем имаме разумни същества с различна енергия по качества от тази на съществата при числото две. На какво се дължи силата на числата? Силата на всяка единица зависи от свързването и с известна среда. В Природата съществува една абсолютна разумна среда, с която единицата, като разумно същество, трябва да бъде свързана по който и да е начин - съзнателен, самосъзнателен, подсъзнателен и свръхсъзнателен.

Като разумни същества, като живи единици, същият закон се отнася и до вас. Този закон обхваща всички живи същества, от най-малките до най-големите. Ако наблюдавате живота на бръмбарите, ще видите, че бръмбарът не се движи само когато търси храна, но и извън този процес. Той слиза, качва се, върти се, прави особени движения, в които има известна последователност, известна разумност. Дето има последователност, там съществува известна разумност, независимо от това дали тя е в самото същество, или вън от него. Това се дължи именно на скачването на живите същества с разумната среда. Каква е вашата опитност например от скачването ви с тази среда? Ще кажете, че вярвате в Бога. Как вярвате: от своя собствена опитност или от това, каквото другите хора са ви казали? Истинската вяра почива на опитностите на самия човек. Следователно за човека е съществено онова, което иде отвътре, а не отвън. Има идеи, които човек трябва да възприеме отвън, но има идеи, които той непременно трябва да възприеме отвътре.

И тъй, единицата е първият център в човешкия живот. Тя представлява неговите вътрешни идеи. Извън себе си пък човек има осем възможности. Каквото и да прави обаче, човек трябва да бъде свързан със своята разумна среда. Ако иска например да развива тялото си, той трябва да се свърже с дихателната система. Тя е най-мощното нещо в човека. Спре ли се животът на тази система, с нея заедно спира и физическият живот. Оттук вадим следното заключение: каквото е дишането на човека, такива са и неговите мисли и чувства. Значи мисъл, чувство и дишане са синоними. - „Защо трябва да чувствам?" - За да дишаш. - „Защо трябва да мисля?" - За да дишаш. Нормалното, правилното дишане подразбира нормално чувстване и права мисъл. Човек трябва да диша тихо, спокойно, равномерно, без никакво хъркане и шум. Човек може да развива в себе си правилно дишане. По дишането на човека познават здрав ли е той, или не. Дишането определя характера на човека. Който има анормални чувствания и прави мисли, той е характерен човек. Правилното дишане подразбира прави мисли, чувства и действия. Правилното дишане на човека е резултат на правилен, разумен живот, който той е водил от ред поколения насам. За развиване на правилно дишане в човека има много методи, които дават добри резултати, но трябва да се приложат с вяра.

Като ученици вие трябва да знаете следното: когато се говорят окултни истини, вие не трябва да разсъждавате верни ли са, или не. Започнете ли да разсъждавате, вие сте на крив път. Окултните истини моментално се проверяват, както плодовете. Дават ви една ябълка или круша. Тя съдържа в себе си цялата истина. Достатъчно е да я вкусите, за да разберете веднага още доброкачествена ли е, или не. Даже по външния и вид вие можете да се произнесете за нея. Истината носи своите качества в себе си. Следователно не е нужно тя да ви се доказва по външен начин, чрез външни опити или доказателства. И силата на човека е в самия него, а не вън от него. Достатъчно е да поставят човека на изпитания, за да се видят неговата сила и възможностите, с които той разполага. Силата и възможностите на човека се проверяват, когато той се превърне на точка, на център. Това е изказал Христос чрез стиха: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие." С други думи казано: ако не се превърнете на точка, на център, няма да влезете в Царството Божие, т.е. няма да имате условия за развиване. За да дойдете до това положение, вие трябва да се съсредоточите в себе си и да се свържете с вашата разумна среда. Каквото положение и да вземете в живота, каквато форма и да сте приели, вие ще вземете посока или на север - към положителните енергии, или на юг - към отрицателните енергии. Север и юг, това са двата полюса на живота - мъжът и жената, които се съдържат в самия човек. Дясната страна на човека е мъжка, а лявата - женска. Говори ли човек лошо за мъжа или за жената, той опорочава себе си. Той трябва да зачита целокупния си живот - и мъжа, и жената. Щом ги зачита в себе си, той ще ги зачита и вън от себе си.

И тъй, за да върви напред, човек трябва да бъде свързан с Абсолютната, с разумната среда. За тази цел той трябва да се държи за своята основна идея. За да достигне до своята основна идея, човек трябва да върви в пътя естествено, да минава от стъпало на стъпало. Прескочи ли едно стъпало, пред него се отваря пропаст. Щом се намери пред пропаст, човек непременно трябва да се върне назад. Природата не позволява никакви прескачания. Всяко прескачане представлява празно пространство. Разумната Природа не търпи празни пространства. Да се върне човек назад, това значи да се заеме с преустройване на своя живот. В каквото положение и да се намира, каквато работа и да върши, човек трябва да спазва закона на последователността. При това положение само човек може правилно да се развива. Много ученици не успяват в уроците си, защото бързат, искат да прескочат няколко стъпала, бързо да еволюират. Някой изучава музика, но очаква за малко време големи успехи. Това е невъзможно. Едно е важно за ученика: да се пробуди неговото музикално чувство. Щом музикалното чувство в човека се пробуди, по- нататък той трябва съзнателно да работи, всеки ден да прибавя към него по нещо ново.

Сега ще ви дам една задача - да изучавате външните прояви на състоянията си. Представете си, че някой от вас е гневен, неразположен или обиден. Веднага вземете едно огледало и се огледайте какво изражение има лицето ви. Като изучавате външния израз на състоянията си, вие ще разбирате състоянията и на другите хора и ще ги спечелите на своя страна. Същевременно изучавайте и движенията на ръцете, на пръстите си, за да разберете защо в един случай изнасяте един от пръстите си, а в друг случай - друг пръст. Палецът е свързан с Божествения свят, показалецът - с Ангелския свят, средният пръст - с Правдата, безименният - с науката, и малкият - с практичността в живота. Цялата ръка пък представлява Мъдростта. Когато иска да направи нещо, човек свива ръката си, с което извиква на помощ всички сили, които се крият в нея. Дясната ръка и десният крак в човека представляват капелмайстори в живота му. Когато изнесе десния крак и дясната си ръка напред, човек предизвиква един род сили в Природата. Когато изнесе лявата ръка и левия си крак напред, човек предизвиква друг род сили в Природата. Съвременните хора мислят, че знаят много неща, но не подозират, че част от страданията им се дължат именно на техните знания. В това отношение те приличат на деца, които обичат да дрънкат по вратите на хората и бягат. Тук дръннат, там дръннат, докато вратарят ги улови и ги набие добре. Природата не обича да дрънкате по вратите и без работа. Когото улови, че дрънка на звънците и без работа, тя го хваща здраво за ушите и му дава добър урок. За да избегнете ударите на Природата, вие трябва да се освободите от излишното знание и да задържите само онова, което можете да приложите. Ако не сте готови за приложение на знанието, което имате, как ще напредвате в окултната наука? Окултната наука е наука на опита. Например ако сериозно правите упражнението с огледалото, вие ще се домогнете до положителни резултати. Като наблюдавате и най-малките промени на лицето си, вие ще придобиете ценни знания, ще разбирате себе си, ще разбирате и другите хора.

И тъй, първо ще изучавате закона за превръщане на единицата в точка. На друг език казано: ще изучавате промените в положението на точката. Точката не е нищо друго освен промяна в положението на единицата. Кръгът пък представлява безброй видоизменения на единицата. Като ученици на Окултната школа вие трябва да изучавате закона за смаляването. В древните окултни школи първата задача, която се е давала на ученика, се е състояла в изучаване и прилагане на закона за смаляването. Ученикът трябва да се смали, да дойде до точка, до най-малкото същество в света. Този път не е лесен, но без мъчнотии нищо не може да се постигне. Ученикът не трябва да търси лесен път. За да се справя лесно, той трябва да прибягва към музиката като към метод за трансформиране на състоянията си. Разумният път е път на най-малките разходи. Ето защо, щом се намерите пред някое силно желание, за да го постигнете, ще изберете един от най-разумните методи. Те са методи на най-малкото съпротивление и иждивяване на енергия. Ако не можете да намерите такъв метод, въздържайте се от това свое желание, временно поне. Не се ли въздържате, то ще ви създаде такова нещастие, от което с години не можете да се освободите. Докато не е намерил разумния път, човек трябва да се въздържа. Щом го намери, той трябва да даде ход на всички свои възвишени подтици и стремежи.

Докато дойде до въздържанието, до владеенето на органите и удовете на своето тяло, човек трябва да изучава себе си, както и другите хора. Той трябва да дойде до положението на пълно владеене на своите удове: те сами да разберат, че имат разумен господар. Като ставате сутрин, казвайте си: „Господи, благослови всички ония, които са в мене и извън мене, да работим за Твоята слава и величие. Дай ни Светлина да разбираме Волята Ти и да я изпълняваме." Клетките, които живеят в човека, са разумни, интелигентни същества. Те имат много знания, но господарят им трябва да бъде умен, да знае как да ги управлява. За да влязат в човешкия организъм, те съзнателно са се обезличили. Целта им е да се пожертват за своя господар и по този начин да го повдигнат. Човек се радва на живота, докато тия интелигентни същества са в съгласие с него и работят за неговото благо. Откажат ли се от него, животът му се превръща в пустиня. Сега, като на ученици, от вас се иска първо да бъдете капелмайстори на себе си - да управлявате своите физически сили. Правете ред упражнения, докато придобиете воля сами да се управлявате. Който постигне това, той е изпълнил Волята Божия поне в едно отношение. Ама хората щели да ви се смеят, когато правите упражненията. Дойде ли момент за изпълняване на Волята Божия, вие пред нищо не трябва да се спирате. Като види някой, че правите упражнения, и ви пита какво правите, кажете му, че търсите богатство. В това отношение вие сте прави. В преносен смисъл на думите вие наистина търсите богатство, скрито в самите вас.

Упражнение: Дясната ръка напред, като се движи бавно настрани с широк замах, след което се поставя на лявата страна на гърдите. Това упражнение се прави няколко пъти с дясната ръка и няколко пъти с лявата. През време на упражнението трябва да си представите някакъв красив, идеен образ за нещо, което някога сте виждали в живота си, като се стараете да предадете на лицето си такъв израз, който да отговаря на представения от вас образ.