Тази вечер ще говоря върху темата „Качества на здравето, или качества на здравия човек". По какво се отличава здравият човек от болния? - Болният не яде, понеже няма апетит; здравият яде някога повече, някога по-малко. Когато апетитът на здравия е много голям, това показва някаква болезненост. Здравият яде умерено и с разположение и стомахът му всякога е в изправност. Здравият никога не преяжда. Колкото и сладко да му е яденето, щом дойде до момента, когато изпитва най-голяма приятност, той спира - винаги оставя място в стомаха си поне за още двайсет хапки. Който преяжда, той се намира в болезнено състояние. Здравият човек се отличава от болния още и по дишането си. Той диша ритмично, плавно, без никакво хъркане или задушаване, каквото се чува в болния. Той може дълго време да ходи, без да се запъхтява. Какво е главоболие, той не знае. Мисълта му е спокойна, равна, без напрежения. Умствено той може да работи продължително, без умора.

Сега какъв смисъл има за вас, че знаете качествата на здравия човек? - Когато човек знае нещо, той може да се освободи от известни заблуждения в себе си. Някой мисли, че е абсолютно здрав, но след няколко месеца или години заболява. Той се чуди отде му дойде тази болест. - Много просто. Тази болест е била в него в зародишно състояние. Тя е чакала най-малкия повод, за да се прояви. Нормално развитият човек няма никакви зародиши от болести в себе си. Ако искате да знаете дали ви предстои някаква болест или някакво болезнено състояние, наблюдавайте ноктите си. Появи ли се на ноктите някакво бяло петно, ще знаете, че ви предстои да минете известна болест. Ако петната се явяват на лявата ръка, те имат едно значение; ако се явяват на дясната ръка, те имат друго значение. Изобщо най-малкото бяло петно на ноктите е признак за някакво болезнено състояние. На тези петна българите гледат точно обратно: те мислят, че белите петна носят щастие на човека. - Никакво щастие не носят. Ако в изгубването на парите има щастие, тогава и белите петна носят щастие. Те представляват щастие на изгубените пари. Белите петна на ноктите говорят за голямо напрежение на нервната система, което води към заболяване. Щом забележите едно бяло петно на ноктите си, веднага вземете мерки: внесете в ума си някаква велика, възвишена идея, която успокоява нервната система. Ноктите ви трябва да бъдат чисти, без никакви бели петна. Тези петна се явяват още и при големи душевни сътресения. Няма нищо страшно в появяването на белите петна. Те са предупредителни белези, които карат човека да вземе мерки срещу тях, т.е. срещу болезненото състояние, което предстои да дойде. Ние наричаме белите петна ветропоказатели. Те показват, че предстои буря, срещу която трябва да се вземат известни мерки. Като не знаете какво става в организма ви, вие казвате: „Не съм разположен нещо. Станал съм нервен, упорит, гневен, не давам да ме докосне човек." Причината за това неразположение се крие в нервната система, в която има излишък от нервна енергия. Човек трябва да намери начин да се освободи от тази енергия в себе си. Как ще се освободи? - Чрез ред упражнения. Ще кляка, ще става ту с левия, ту с десния крак. Славяните са до известна степен песимисти, но за да се освободят от този песимизъм, те употребяват ред игри. Казачокът на руснаците, ръченицата на в българите не са нищо друго освен методи за освобождаване от този вътрешен песимизъм.

Като ученици вие трябва да бъдете будни, да се стремите към запазване на здравото състояние на организма си. За тази цел, като ходите на екскурзии, избирайте ония места, които са добре огрявани от Слънцето. Това са южните склонове на планината. Почивате ли на северните склонове, има опасност от простуда. Изобщо, седнете ли някъде на почивка, избирайте такива места, които да ви разполагат приятно, да чувствате разположение. Когато сядате на земята, дръжте съзнанието си будно, защото всички болести се дължат на разсеяност в съзнанието, на прекъсване на връзката в съзнанието. Съмнението например, макар и да има психическа причина, предизвиква прекъсване на съзнанието. За да не заболява човек, съзнанието му трябва да бъде или съвсем будно, или никак. Забелязано е, че хора, които не мислят, които не се безпокоят, не заболяват. Значи във всички случаи на живота си човек трябва да бъде или със съвършено будно съзнание, или съвършено да се абстрахира от онова, което върши. Природата не търпи средни положения. Когато съзнанието на човека е будно, той е на бойното поле, на първа линия, дето очаква неприятеля си. Ако неприятелят му го нападне, той веднага е готов да го отблъсне.

За да разберете дали можете да се концентрирате, или дали съзнанието ви е будно, направете следния опит: като отидете на екскурзия сред планината, вземете със себе си някоя книга за четене или задачи по алгебра и геометрия и вижте ще можете ли да прочетете нещо от книгата или да решите една-две задачи спокойно, без да се поддавате на външните условия. За да учи добре, човек се нуждае от самота, от проста, скромна обстановка, която да не го разсейва, да не отвлича вниманието му. Ученикът най-добре учи в стая, просто мебелирана: със стол, маса, печка, с шише вода и с книги. Ако в стаята има картини, украшения, вниманието му се отклонява от тях и той не може да учи добре. Същата обстановка се налага и на музикантите: да имат скромна стая, без украшения. Който иска да учи, той трябва да бъде доволен от най-простата обстановка. Обстановката трябва да бъде проста, но красива. Красотата се изисква навсякъде в живота.

Сега напишете дробите 1/2 и 2/10 000 000. Коя от двете дроби е по-малка?

Отговор: Дробта 2/10 000 000 е по-малка от 1/2.

Защо?

Отговор: Защото единицата е разделена на много дребни частици, десетомилионни, от които са взети само две.

Кое е заставило хората да делят числата на по-малки от тях? Например трима души трябва да разделят сто лева помежду си. По колко лева ще получи всеки от тях?

Отговор: По 33 лева и ще остане един лев.

Като разделят и последния лев, всеки трябва да получи по 33 стотинки, но пак ще остане една стотинка. Кое е направило хората толкова дребнави, че да делят и стотинките? Защо трябва да ги делят на дребни частици? Не може ли останалите стотинки да се дадат на един човек? Ако претеглите един килограм жито и преброите зрънцата, ще видите, че те са на брой около 16 000. Значи всяко житно зрънце представлява 1/1600 от килограма. Обаче тази 1/1600 част от килограма съдържа всички зрънца в себе си. Защо? - Защото тя е получена от жива единица, която може да расте и да намалява. Както числата в математиката биват цели и дробни, така и мислите биват цели и дробни. Следователно човек трябва да знае всяка мисъл, с която в даден момент си служи, цяло число ли е, или е дроб. Като изучавате този въпрос, вие ще знаете колко време е нужно на дадена мисъл, за да се превърне от дроб в цяло число. Така човек може да изчисли колко време е нужно на дробта 1/16 000, за да се превърне в цяло число 16 000? За колко време едно житно зрънце ще даде 16 000 зрънца? - За две години. В две години има 730 дни. Всеки ден от двете години е допринесъл нещо от себе си за придобиване на 16 000 зрънца.

Тъй щото, ако искате да реализирате една ваша идея в продължение на две години, вие трябва да вземете под внимание всеки ден. Не само дните трябва да се използват разумно, но и всеки час от деня. Ако в продължение на две години човек използва разумно всеки ден и всеки час, той ще реализира идеята, която желае. Затова обаче не се изисква бързане, а постоянство, непреривност в работата. Съвременните хора обичат работите им да се уреждат изведнъж, почти без усилия. Като не успяват в нещо, те роптаят, протестират, искат да се наложат на Природата. Обаче каквото и да правят, в края на краищата виждат, че нещата не стават така, както ги желаят. Например някой иска да замине за Варна. Какво по-лесно от това? Ще извади 400 лева от джоба си и ще замине. Тръгва той от приятел на приятел да иска пари назаем, но те нямат да му услужат с цялата сума. Един му дава 50 лева, друг - 20 лева, трети - 30 лева и т.н. Той се принуждава да събира тия пари на части, на всекиго да разправя защо трябва да отива във Варна, кога ще върне парите им и т.н. Както виждате, работата не става, както той я желае. Не само това, но ако не изплати задълженията си според обещанията, които е дал на приятелите си, Природата ще го държи отговорен. Природата обича да балансира взиманията и даванията си: каквото тури от едната страна на везните си, да балансира с това, което е поставила на другата страна. Тя обича да уравновесява силите си.

Този закон се прилага в живота на всеки човек, на всяко разумно същество. Например някой иска да стане виден поет или виден музикант. Знаете ли колко и какви усилия трябва да направи той, докато постигне своето желание? Каква пот трябва да потече от челото му, докато той стане виден поет или музикант. Скъпо се плаща за едно голямо постижение. При това този музикант развива в себе си голяма чувствителност, вследствие на което преживява тежки страдания. Излезе да свири пред публика, но чувства нейното неразположение или разположение към себе си. И тук трябва да прилага волята си, да преодолее тези енергии, за да може да свири добре. Не може ли да се справи с тях, той трябва да изразходва много вътрешна енергия от себе си, да се освободи от всичко отрицателно, което се е наслоило върху него. Който иска да придобие нещо велико в себе си, той трябва да го изплати със съответна на него цена. Природата не дава нищо даром. Обикновеният цигулар малко плаща, а гениалният - десетократно. Плащането, за което говоря, не е нищо друго, освен страданията, които човек преживява на Земята. Колкото по-велик е човек, толкова повече страда. Природата определя гениалността и величието на хората според страданията, които те понасят. Степента на страданията определят величието на човека. Като дойде някой велик, гениален човек на Земята, хората започват да го товарят: те го товарят, той носи; увеличават товара му, той пак носи. И най-после, като няма с какво повече да го товарят, те казват: „Сега вече можеш да си вървиш."


И тъй, страданията откриват вътрешния смисъл на живота. Мнозина мислят, че само глупавите хора страдат. - Не, само добрият, разумният, гениалният, светият човек страда. Глупавият, обикновеният човек само скърби и се мъчи. Какво нещо е страдание, той не знае. Който не разбира смисъла на страданията, той роптае против тях, оплаква се от съдбата си, търси виновници за страданията си, иска да ги тури на гърба на другите. Такъв човек минава пред нас за обикновен човек, който не е дошъл още до положението да прояви своята гениалност и разумност. Реши ли човек в себе си да носи страданията си с радост и търпение, той проявява вече своята разумност. Не след дълго време този човек ще стане гениален. Следователно при сегашните условия на живота страданията представляват един от добрите методи за развиване на човека. Помнете: бурите на живота неизбежно ще дойдат и ще засегнат всички хора. При това ще знаете, че само гениалните, само високоорганизираните хора страдат. Чрез страданията се проверява доколко нервната система на човека е добре организирана. Високоорганизираният човек никога не може да се умопобърка от страдания, колкото големи и да са те. Да се умопобърка човек, да не може да се владее - това говори за някакви анормални състояния в него. Всички аномалии в живота на човека водят към умопобъркване. Високоорганизираният човек не губи присъствие на духа си. Той притежава велико самообладание. От него лъха мекота и благородство. Когато някой се ожесточава от страданията, той едва е започнал да се организира.

Причината за полудяването на сегашните хора се крие в техните минали съществувания. Днес те се натъкват само на някакъв повод за полудяване, но причината се крие в тях. Както малката искра може да причини голям пожар, така и един малък повод в живота на човека може да причини големи катастрофи. Представете си, че на сто километра разстояние от вас е валял силен дъжд. Два-три дни след това близката река до града ви приижда. Коя е причината за това? - Силният дъжд. Той е валял и превалял, но прииждането на реката е последствие на силния дъжд. Тя изкоренява дървета, завлича къщи и т.н. Вие не виждате и не знаете причината за тия нещастия, но се намирате пред последствията на някаква незнайна за вас причина. Тъй щото болестите, от които съвременните хора страдат, не се явяват сега. Те крият своите зародиши в човека и чакат само най-малкия повод, за да се проявят. Ако вземете яйца от орел и от змия, вие не можете да се произнесете какви качества се крият в тях. Обаче те като се излюпят, вие ще видите орела с неговите характерни качества и змията - с нейните. Качествата на орела и на змията отпосле ли се създадоха? - Не, те бяха в яйцата. Достатъчно беше да се дадат условия на тия яйца, за да се излюпят такива, каквито ние ги познаваме. Същото може да се каже и за човека: всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание и действие на човека не са нищо друго, освен измътени яйца, които са чакали да се проявят. Техният произход се крие някъде в далечното минало на човека.

Като ученици вие трябва да правите разлика между мъчение, скръб и страдание. Обикновеният човек се мъчи, а гениалният страда. Който се мъчи, той се дразни, гневи се и в това положение е подобен на мухи, които хапят. Когато времето се разваля, по хоботчетата на мухите се събира повече електричество и те започват силно да хапят. Като знаят, че човек е добър проводник на електричеството, те го хапят, за да се освободят от излишната енергия в себе си. Когато времето е добро, мухите не хапят. Езикът на човека представлява острието, хоботчето на мухата. Когато времето започва да се разваля, т.е. когато човек се мъчи, на езика му се натрупва повече електричество, от което той започва да се дразни и търси начин да се освободи от него. Ако някой го предизвика, той веднага се нахвърля с езика си върху него и по този начин се освобождава от насъбралото се излишно електричество.

Упражнение: Щом забележите в себе си готовност да хапете с езика си, направете следното упражнение: Дясната ръка вдигнете нагоре, силно изпъната, а лявата спуснете надолу. Бавно клекнете с допиране на лявото коляно до земята. С голямо съсредоточаване на мисълта изговорете думите, отправени към себе си: „Готов ли си още да говориш?" После вдигнете лявата ръка нагоре, а дясната спуснете надолу. Бавно клекнете с допиране на дясното коляно до земята и изговорете същите думи. Като клекнете и станете няколко пъти, мъката и дразненето ви ще изчезнат. Чрез това упражнение, чрез клякане и ставане, чрез докосване на ръцете до земята, вие ще прекарате електричеството в земята и ще се освободите от него.

И тъй, болестите, мъченията, скърбите в живота на човека имат за цел да възстановят неговото нормално състояние. Като им дойде някаква болест, даже и учените хора и безбожниците изпадат в лековерие. За да се излекуват, те започват да вярват на всички: кой каквото ги съветва, те са готови да изпълняват. Безверникът лесно става лековерен, но вярващият - никога. За следния път искам десет ученици да направят упражнението, да видят какъв резултат ще имат. Това упражнение внася успокояване в нервната система. Щом се раздразните, веднага направете упражнението. То ще даде по-добри резултати, отколкото инжекциите и лекарствата, с които лекарите си служат. Тъй щото, когато се набере много електричество на езика, на носа или на ръцете ви, правете упражнението по три пъти наред. По този начин именно ще се освободите от излишната енергия в организма си.