Сега ще ви задам няколко въпроса, върху които да размишлявате. Като ученици, вие сте изучавали естествените науки, учили сте за стоножките, за паяците и т.н. Запитвали ли сте се защо Природата е турила сто крака на стоножката? Защо е турила четири чифта крака на паяците. Както виждате, Природата си служи с ред числа: с десет, със сто, с хиляда и т.н. Оттам произлизат подразделенията на нещата на десет, на сто, на хиляда и др. От друга страна тя работи с числата седем, четиринадесет, двадесет и едно и т.н. Ние наричаме тези групи от числа гами: една гама, две гами, три гами и т.н. Изобщо Природата си служи с различни числа. В химията например виждаме как по един, по два, по три и повече атома от различни елементи се съединяват помежду си и образуват сложни тела или съединения. Това се обуславя от валентността на елементите. Коя от двете системи е по-правилна: седмичната или десетичната? – Десетичната. Кабалистите си служат повече с десетичната система. Числата, с които си служим в живота, не са абсолютно точни, заради което те са разделени на по-малки от тях. Например единицата може да се дели на десет. Получената десета част също се дели на десет, и т.н. И при това положение обаче пак се оказва известна непълнота. Тъй щото числата, както и фигурите, с които геометрията си служи, са непълни мерки. Квадратът, правоъгълникът, петоъгълникът, шестоъгълникът, кръгът представляват ограничени светове. Те са мерки, с които можем да си служим само при известни условия. Колкото и ограничени да са тези мерки, все пак човек трябва да има знания, да си служи с тях.

В какво се заключава истинското знание? – В познаването и разбирането на първичните образи, с които Природата си служи. Геометрията, с която Природата си служи, наричаме първична, идейна. Геометрията и математиката, с които съвременните учени си служат, са преводи от образите на Природата, нагодени според условията на сегашния живот, според състоянията му. На какво се дължи остаряването? – На образуването на сложни съединения, които се натрупват в тъканите, без да може организмът да ги усвои. Ако се приеме, че клетките са безсмъртни, един ден те ще се разпаднат, ще прекъснат своята деятелност, вследствие на което човек умира. Във всеки организъм съществува една централна клетка – монада, около която всички останали клетки се групират и образуват даден организъм. Докато организмът е жив, между централната клетка и всички останали клетки съществува известна връзка. Щом тази клетка започне да се къса, клетките се разединяват една от друга, отделят се от централната клетка и организмът умира. Това наричат хората смърт, разваляне на съдружието. Както човек губи силата си и отново я придобива, както може да прогресира и регресира, същото става и с въглерода. Като минава от минералното в растителното и от растителното в животинското царство, като стигне дори до човека, въглеродният атом постепенно се развива, придобива нещо повече от това, което по-рано е имал. Както печели нещо, така той може и да изгуби. Като изгуби силата си, той става инертен, недеятелен, мъчно влиза в съединения с други елементи. Следователно всички елементи, които са изгубили своята първична сила, изгубват своята активност, вследствие на което те могат само да се наслояват, да образуват утайки, които говорят за един завършен процес. И след това трябва да минат години, за да може даден елемент отново да придобие силата си. За да влязат тези елементи в съединения, нужни им са специални условия.

На същото основание, когато казваме, че известен орган е атрофирал, това показва, че клетките на този орган са изгубили своята деятелност, своята първична сила. Ако не са изгубили силата си, изгубили са стремежа си едни към други, вследствие на което между тях не може да става никакво взаимодействие. За да не изпада в такова състояние, човек не трябва да държи дълго време в ума си мрачни, отрицателни мисли. Ако в това състояние става поляризиране в човека, т.е. така се явяват две противоположни идеи, той може да излезе от своята скръб и да смени състоянието си. Например някой човек заболява сериозно, но едновременно с това в него се явява надежда, че ще оздравее. При това положение той наистина оздравява. Обаче има случаи, когато в болния не се явява никаква надежда за оздравяване. Той казва: „С мене всичко е свършено.“ Когато в желанията на човека се яви някакво раздвояване, той се бори, но поне се движи. Обаче яви ли се в него едно отрицателно желание, без някакво раздвояване, работите му не вървят добре. С този човек всичко е свършено. Човек се натъква на големи опасности в живота си, когато в ума му се родят непостижими идеи. Има идеи, постигането на които е толкова възможно, колкото е възможно човек да прекара водата на Великия океан през отверстие, голямо като тънка игла за шев. За колко милиона години може да изтече водата през такова малко отверстие? Можете ли да прехвърлите водата на Великия океан на друго място? Или можете ли да измените посоката на движението на водата във Великия океан? Когато един континент потъва, друг се явява. Когато един човек умира, друг се ражда. Изобщо има идеи, които при сегашните условия човек по никой начин не може да постигне.

Сега да се върнем към въпроса за десетичната система. Кой е научил човека да си служи с тази система? – Тя му е останала в завещание от неговите предци. Те са първите учители на човечеството. Това, което хората днес учат, е написано от първите им учители. Всичко, каквото днешната наука познава, е предадено от първите учители на човечеството. Съвременните учени правят преводи от оригиналните произведения на своите предци. Някой съвременен учен работи върху даден въпрос от науката цели 20 години и най-после открива нещо. Много естествено е, че ще открие. Като мисли усилено върху даден въпрос, той нагажда мозъка си така, че го довежда до положение да възприема мисли чрез внушение от разумни същества, които се намират във висшите светове. Този учен е трябвало да напряга мозъка си 20 години наред, докато направи връзка със същества от разумния свят. Следователно чрез мисълта си човек се свързва с интелигентни центрове във Вселената и по този начин предава тяхната мисъл. Ако цялото човечество може да направи съзнателна връзка с възвишения свят, това ще се ознаменува като нова епоха в културата. При това положение човек ще може да добива знанията си направо от този свят. Някои от посветените египтяни са придобивали знанията си именно по този начин. Те са били поставяни в магнетичен сън, през което време излизали от тялото си и се издигали високо в пространството, отдето наблюдавали Земята и разположението Ă около другите планети. Така те са проверявали такива неща, които по никакъв теоретически начин не биха могли да научат.

Пред сегашните хора се открива още по-велико бъдеще. За тях иде нещо по-велико, по-красиво. За да дойде до Новата култура, човек трябва да се откаже от своя обикновен, дребнав живот. Дребнавият живот на човека не е нищо друго, освен живот на бръмбара, който ту излиза от дупката си, ту се скрива. Като падне някоя сламка в дупката му, той започва да се качва и слиза от нея, да я изследва, да разсъждава как се е създала. Бръмбарът не може да си отговори кой е създал сламката и как е станало това, но човек може да му обясни всичко, защото той вижда нещата. Когато в ума на човека влезе някоя нова идея, и той се намира в същото положение, в каквото бръмбарът – по отношение на сламката. Всяка нова идея за него е подобна на сламка, която пада в скривалището на бръмбара. Ако в ума на човека проникне съмнението, той веднага изскача от дупката си. Защо? – Съмнението не е присъщо на неговата душа и внася смут в него. Той иска да се освободи от съмнението. Щом види желанието на човека за освобождаване, разумното начало в него му казва: „Време е вече да излезеш от дупката си.“ – „Какво трябва да правя?“ – „Птица трябва да станеш.“ Това са правите мисли, правите разсъждения в живота. Хората се подсмиват на бръмбарите, без да си дават отчет, че в ежедневния си живот те постъпват като бръмбари. Понякога те са нерешителни, двоеумни са като бръмбари. Като хора те трябва да бъдат смели и решителни, без страх, със строго определени идеи за нещата. Страхът може да бъде вън от тях, а не вътре в тях. Човек трябва да бъде господар на своя страх, да го управлява, както мечкарят управлява мечката. Човек трябва да тури юлар на страха си и да започне да му удря на тъпан, да го разиграе малко. Разгневи ли се човек, нека тури юлар на гнева си и да го разиграе малко. Какво виждаме днес? Наместо човек да разиграва страха, страхът разиграва човека. Наместо човек да разиграва гнева, гневът го разиграва. Това, което човек днес преживява, ще послужи като материал за бъдещата наука. Това, с което сегашната наука се занимава, науката на миналото ни най-малко не се е интересувала от него. Например съвременните учени изучават как расте ябълката, как става разклоняването Ă, колко клончета растат отдолу и т.н. Те знаят, че първо се явяват два семедела, после още два, които се разполагат на кръст, симетрично, и постепенно се разклоняват. Двата семедела представляват две възможности при развиване на ябълката. И тъй, като дойдем до растенията, ясно виждаме двата живота: материалистичния и духовния. Първият е изразен в корените, а вторият – в клоните. Геометрически тези два вида живот могат да се представят във вид на триъгълници (фиг.1).



Триъгълникът АВС представлява материалистическия живот – живота на корените. Триъгълникът СА1В1 – духовния живот – живота на клоните. При правилно развиване на растенията енергиите и соковете на корените вървят към клоните, а енергиите и соковете на клоните слизат към корените. Тази обмяна помага за растене и развиване на растенията. Такава обмяна става и в човека: енергиите от физическия му живот отиват в духовния, а енергиите от духовния му живот слизат във физическия. Това значи правилна обмяна, правилно превръщане на енергиите. Енергиите от нисшия живот трябва да отидат във висшия, там да се преработят. Така преработени, те слизат отново в нисшия живот, за да го повдигнат на по-високо стъпало. Тъй щото, когато се говори за духовен живот, това не подразбира само живота на клоните, но и живота на корените – подразбира пълния живот. Духовният живот включва в себе си и физическия. Под духовен живот съвременните религиозни хора разбират само живота на клоните, вследствие на което в тях настава израждане. Израждането подразбира анормално състояние на човешкия организъм, в което енергиите му не се трансформират правилно. При слизане на енергиите от Духовния свят във физическия и при качването им от физическия в Духовния е нужна наука, с която човек трябва да се справя. В тези два процеса се крие смисълът на истинския живот. Следователно, ако не знае да трансформира правилно енергиите на своите нисши желания, човек може да заболее. Това заболяване ще се отрази върху чувствата му, върху неговия духовен живот. Ето защо, едновременно с анатомията и физиологията на физическото тяло, човек трябва да изучава анатомията и физиологията на астралното си тяло. По този начин само той ще може правилно да трансформира енергиите на своя организъм. Болестите на съвременните хора се дължат именно на неразбирането на закона за превръщане на енергиите. За да дойде до естествено приложение на този закон, човек трябва да живее висок морален, идеен живот. Дали ще се занимава с музика, с художество, с изкуство – за всичко се изисква идея. Някой художник рисува портрет на велик човек. Той първо трябва да спре вниманието си върху челото, върху носа и брадата му, да изчисли техните съотношения, и тогава да пристъпи към работата си. За да нарисувате един човек, както трябва, необходимо е да го познавате, да знаете каква е била мисълта му, какви са били неговите чувства и постъпки.

Като пишете темите си, не трябва да вадите общи заключения от един факт само. Някой от вас е писал, че десетичната система е произлязла от това, че човек имал по десет пръста на ръцете и на краката си. Ако е така, какво ще кажете тогава за стоножката, за осмокракия паяк и т.н? В пътя на своето творчество Природата си е служила не само с една, но с много системи, които не са в противоречие. Между всички системи на Природата има пълно съотношение. Едно дете знае да брои до три. Като се върне от училище, то започва да брои пред майка си: 1,2,3. Неговата система се състои само от три члена. Друго дете брои до шест – системата му се състои от шест члена. Вие броите до милиарди, но колцина от вас са броили от едно до милион, без да се отегчат? Като дойдат до някое място, спират. Вземете житни зърна и пребройте от тях милион зрънца. Само по този практически начин ще разберете какво нещо представлява милионът.

Често се запитвате защо човек не издържа в живота. Защо не издържа на изкушенията? – Това се дължи на силно развитата стомашна система на човека. Стомахът представлява физическия живот на човека, изразен в триъгълника АВС на фиг.1. Ако стомашната система на някой човек е силно развита, той не може да издържа пред големи изкушения и се проявява като неморален – много яде, много пие. Той не е в сила да превърне своите физически енергии в духовни. Вторият триъгълник, СА1В1, представлява умствения живот на човека. Когато умствените енергии вземат надмощие в живота на човека, в него се явява желание да стане виден човек на Земята. За да не изпадне в тщеславие, човек трябва да знае как да трансформира енергиите на своя мозък. Изобщо енергиите във всички светове трябва правилно да се трансформират, за да не създават наслоявания в човека. Този закон трябва да се спазва при възпитанието на младото поколение. Веднъж дошъл на Земята, човек трябва да слиза и да се качва правилно. Това представлява съчетание на материалното с духовното, вследствие на което човекът ще се грижи еднакво и за двете свои естества. Материалният живот без духовния няма смисъл. И духовният живот без материалния няма смисъл. Нито Дух без материя може да съществува, нито материя без Дух. Човекът трябва да бъде духовен, но същевременно трябва да бъде и материален. Обаче между двете му естества трябва да има пълна хармония.

Материалното и духовното естество в човека са условия за постигане на възвишения живот, към който той се стреми. Като знае това, човек не трябва да отрича нито материалния, нито духовния живот. Те трябва взаимно да се допълват, всякога да са в правилна обмяна помежду си.