Изразително лице
От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
.
„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“
Размишление.
Чете се темата: „Десеть важни въпроса“.
Четоха се темитѣ: „Какво мисля азъ?“ и „Свободна тема“
Фигура 1. представя два трапеца: единиятъ — въ право положение, а другиятъ — обърнатъ съ основата нагоре. Въ органическия свѣтъ, всѣка линия, права или крива, има смисълъ. Горниятъ трапецъ представя глава на китаецъ. Челото на китайцитѣ има форма на трапецъ. Обективниятъ умъ въ тѣхъ е силно развитъ. Горната крива линия представя чело на европеецъ, на човѣкъ отъ бѣлата раса. Когато горнат1а основа на трапеца започва да се увеличава, да расте нагоре, това показва, че вѫтрешнитѣ условия на организъма се подобряватъ. Щомъ условията се подобряватъ, човѣкъ придобива повече сили да противодействува на мѫчнотиитѣ. Колкото повече скулитѣ на лицето се издаватъ, а бузитѣ хлътватъ навѫтре, толкова по-слаба е стомашната система на човѣка. Когато стомашната система е слаба, човѣкъ се подава на песимистични състояния. Това се дължи на факта, че храносмилането не става правилно. Щомъ храната не се смила добре, и кръвьта не може правилно да се пречиства. Тогава въ организъма на човѣка, около ставитѣ, се натрупва полуорганическа материя, въ видъ на утайки. Тѣзи неправилности въ организъма създаватъ неразположения на духа, и човѣкъ започва да мисли криво. За да не изпадате въ песимизъмъ, чрезъ силата на волята си вие трѣбва да работите за подобряване на стомашната си система. Гледайте се въ огледало и работете съ мисъльта си, докато изправите мускулитѣ на лицето си.
Мускулитѣ на лицето трѣбва да бѫдатъ пластични, да изразяватъ и най-малкитѣ прояви на вѫтрешния, душевния животъ на човѣка. Ако лицето не изразява душевния животъ на човѣка, то е подобно на маска, Това е анормално изражение на лицето. Изразителното лице външно може да е спокойно, но сѫщевременно то изразява вѫтрешния животъ на човѣка. Всѣки моментъ съзнанието на човѣка трѣбва да е будно, да контролира мускулитѣ на лицето, да не се отпущатъ. Всички мускули сѫ създадени отъ разумни сили. Ако единъ мускулъ само е атрофиранъ, човѣкъ се лишава вече отъ действието на една разумна сила въ своя организъмъ. Всички мускули, всички нерви, артерии съ създадени отъ разумни сѫщества. Всѣко нарушаване или прекѫсване функциитѣ на тия мускули, нерви и артерии води къмъ дисхармония въ живота. Хармонията въ живота се обуславя отъ правилната функция на всѣка клетка, на всѣки удъ въ човѣшкия организъмъ. Като знаете това, не се стремете да отричате значението на малкитѣ нѣща въ живота. Всѣко нѣщо, което разумната природа е създала, е на мѣстото си, и не може да се отхвърли. Има нѣща, безъ които може, но има нѣща, безъ които не може. Запримѣръ, човѣкъ не трѣбва да има гуша, не трѣбва да има слабъ стомахъ, и мускулитѣ на лицето му да сѫ хлътнали. Природата не обича скелети. Даже камънитѣ тя облича съ мъхъ и лишеи. Затова, каквото ви липсва, ще гледате да го придобиете. Каквото природата ви е дала, ще гледате да го задържите.
Една отъ задачитѣ на ученика е да работи върху лицето си, да го направи изразително. Въ изразителното лице има чърти, които никога не се мѣнятъ. Обаче, всички мускули около тѣхъ сѫ въ постоянно движение. Лице, по което всѣки може да чете, представя добре написана книга. При единъ виденъ френологъ дошълъ единъ господинъ, който го помолилъ да му каже нѣщо. Френологътъ пипналъ тукъ-тамъ главата му и казалъ: Ще ме извините, господине, нищо не мога да ви кажа. — Защо? — Много ситно е писано върху главата ви, не може да се чете. Човѣшкото лице и човѣшката глава представятъ книги, върху които природата е писала съ красивъ и четливъ почеркъ. Който погледне лицето или главата на човѣка, той трѣбва да прочете нѣщо, което да го зарадва. И като го прочете, да каже: Прочетохъ една страница отъ една велика книга и останахъ доволенъ. Радвайте се, когато лицето ви се мѣни, когато мускулитѣ изразяватъ вѫтрешнитѣ промѣни, които ставатъ въ васъ. Всѣка промѣна на лицето е изразъ на животъ. Лицето е изразъ на човѣшката душа.
Красивото, изразително лице дава импулсъ за работа, за наука, за изкуство, за поезия и т. н. Красивото лице изключва всѣкакъвъ песимизъмъ. Лицето на човѣка може да се изкриви отъ страдания, но временно само. Когато човѣкъ съзнае, че страданията съ благо за него, той постепенно изправя лицето си и го довежда до онази красота, къмъ която се стреми. Колкото повече се стѣснява долната часть на трапеца, толкова умътъ става по-подвиженъ. Ако трапецътъ се превърне въ конусъ, (фиг. 2) равновесието му се изгубва. Той не може да седи на една точка само, на върха си. За да запази равновесието си, този конусъ трѣбва да се движи много бързо, т. е. да бѫде въ непрекѫснато движение. Щомъ спре движението си, конусътъ пада на земята и се обръща съ върха нагоре. Щомъ изгуби равновесието си, съ него заедно губи и силата си.
И тъй, лице, което има форма на конусъ, въ положение А, съ върха нагоре, показва човѣкъ съ добъръ, съ подвиженъ умъ. Когато лицето взима положение В, което представя конусъ съ върха нагоре, това показва животинско състояние. Този конусъ не е нищо друго, освенъ образъ на животно, съ рога и копита. Ако искате да напишете писмо на нѣкой свой приятель, съ което да му съобщите, че работите, че мислите добре, това можете да изразите символично съ конусъ, обърнатъ съ върха надолу. Ако искате да му пищете, че не работите умствено, че умътъ ви е въ застой, можете да начъртаете конусъ съ върха нагоре. Приятельтъ ви ще разбере, че сте изпаднали въ животинско състояние. Такива писма представятъ езика на природата, съ който хората въ бѫдеще ще си служатъ. Ако разбиратъ символитѣ, съ които природата си служи, съвременнитѣ хора биха могли въ най-голѣми подробности да гадаятъ по земнитѣ пластове, по тѣхнитѣ огъвания и напластявания, кога какви сили сѫ действували, вѫтрешни или външни. Земнитѣ пластове сѫ писма на далечното минало на земята, по които ученитѣ четатъ и превеждатъ. Въ това отношение истински ученитѣ сѫ ясновидци. Чрезъ концентриране на мисъльта си къмъ известенъ предметъ, тѣ се домогватъ до ония абсолютни истини, до които обикновениятъ умъ не може да проникне.
Работете съзнателно върху лицето си, да го направите по-красиво, по-изразително отъ това, което имате днесъ. Най-малкото постижение къмъ тази задача ще възнагради труда, усилията ви. Това ще бѫде придобивка, която човѣкъ ще занесе съ себе си. Само такива придобивки сѫ реални. Всѣка друга придобивка, която човѣкъ не може да вземе съ себе си, е временна, нереална. Реално е само онова, което духътъ и душата носятъ съ себе си. — Можемъ ли да постигнемъ това? — Каквото желаете, можете да постигнете, но не изведнъжъ. Щомъ останете свободни, работете върху лицето си. Ако дойдатъ изкушения, да ви нападнатъ отвънъ или отвѫтре, дайте имъ работа, да разрешаватъ задачата на конуситѣ. Щомъ ги турите на работа, тѣ постепенно ще утихнатъ, докато съвсемъ изчезнатъ. Накарайте мързеливия на работа, да ви даде умъ“ — казва българската поговорка. Казвамъ: Дайте работа на дявола, за да не ви изкушава, да не ви безпокои.
Единъ англичанинъ ималъ две кози и една маймуна. Презъ деня козитѣ прекарвали на планината, а вечерь се прибирали дома си, дето маймуната ги чакала съ нетърпение да поиграе съ тѣхъ. Щомъ ги виждала, тя започвала да чисти козината имъ отъ наболитѣ се по нея цигански тръни. Когато не намирала тръни по козината имъ, маймуната започвала да скача по гърбоветѣ имъ, да ги дърпа за брадитѣ, за ушитѣ, да си играе съ тѣхъ. Козитѣ врѣкали, теглили се, но маймуната продължавала да си играе. Най-после трѣбвало да дойде господарьтъ да освободи козитѣ отъ разигралата се маймуна.
Така постѫпва дяволътъ съ човѣка. Когато не намѣри тръни по кожата му и нѣма какво да чисти, той се качва на гърба му и започва да го тегли, да го измѫчва. Причината, поради която дяволитѣ мѫчатъ хората, е че нѣматъ работа, нѣма съ какво да се занимаватъ. Хората иматъ крива представа за дявола. Той не е добъръ, но не е толкова лошъ, колкото си го представятъ. Понеже нѣма работа, дяволътъ измисля хиляди нѣща, съ които изкушава човѣка и го кара да грѣши.
Сега, за да се освободите отъ изкушенията, отъ лошитѣ влияния въ живота, покрай обикновенитѣ си задачи, вие трѣбва да си създадете особени задачи, да се стремите къмъ нѣкакъвъ високъ идеалъ. При каквито условия и да се намѣрите, не се обезсърдчавайте. Работете за реализиране на вѫтрешнитѣ си задачи. Всѣки отъ васъ трѣбва да си купи по едно малко огледало, въ което да се оглежда често, особено когато е неразположенъ. Щомъ сте неразположени, огледайте се веднъжъ, два пѫти и вижте, въ колко минути ще измѣните лицето си. Като се оглеждате, изучавайте отличителнитѣ чърти на недоволството, на гнѣва, на завистьта и т. н. Отбелязвайте, какви промѣни ставатъ съ очитѣ, съ цвѣта на лицето, на устнитѣ ви и т.н. Нѣкога лицето става блѣдо, а нѣкога — червено; нѣкога очитѣ се замъгляватъ, погледътъ става мраченъ, устнитѣ поблѣдняватъ. Всѣка промѣна на лицето е изразъ на нѣщо. Понѣкога лицето става дълго, бузитѣ хлътватъ. — Защо? — За това има редъ причини, които трѣбва да се изучаватъ. Всѣко живо сѫщество е изложено на промѣни. Човѣкъ трѣбва да изучава тия промѣни, да упражнява мозъка си, да го държи въ постоянно движение. Щомъ искате да измѣните лицето си, да го направите по-изразително, трѣбва да се обърнете за помощь къмъ мозъка си. Ако искате да знаете, какви промѣни сѫ станали и ставатъ въ мозъка ви, ще се обърнете къмъ лицето си. Изучавайте лицето си, както астрономътъ изучава небето.
Желая ви, всѣки отъ васъ да създаде отъ себе си новъ типъ. Българинътъ трѣбва да преобрази лицето си, да го направи красиво, изразително, да служи за образецъ на новия човѣкъ, на новия типъ. Подвижниятъ умъ създава пластично, подвижно лице, върху което идеитѣ се отпечатватъ като върху чувствителни стъкла. Лицето на човѣка трѣбва да говори. То трѣбва да представя стопанина на кѫщата. Като стопанинъ на кѫщата, лицето ще се грижи за нейното благосъстояние и навреме ще взима мѣрки за най-малкитѣ повреди и нарушения. Красивото, което човѣкъ носи въ себе си, трѣбва да бѫде изразено въ главата, въ лицето, въ рѫцетѣ, въ краката, въ цѣлото му тѣло, а най-после и въ словото му, изразъ на което сѫ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Следъ това идатъ душата и духътъ му, като последни изразители на човѣшката красота и величие. Това сѫ степени на човѣшкото развитие, които го водятъ отъ видимия къмъ невидимия свѣтъ. Като говоря за човѣшката красота, азъ имамъ предъ видъ не само външната, но и вѫтрешната красота.
Задайте си за цель всѣки отъ васъ да предаде на лицето си нѣкакъвъ специфиченъ изразъ. Като се погледнете, единъ въ другъ да виждате образъ на милосърдие, на разумность, на благородство, на ученость. Всѣки отъ васъ да се заеме да изработи нѣкаква добродетель въ себе си, която да се изрази на лицето му. Работете усилено съ мисъльта си въ това направление и вижте, какво можете да постигнете. Направете този опитъ за седемь деня. Всѣка сутринь или вечерь отдѣляйте отъ времето си по 10-15 минути за размишление върху образа, който искате да създадете. Седемь деня по 15 минути правятъ 105 минути. Интересно е да видите, какво можете да постигнете за това време. Ако искате да придобиете изразъ на милосърденъ човѣкъ, трѣбва усилено да мислите върху милосърдието. Представете си мислено, че отивате въ дома на една бедна вдовица съ нѣколко малки деца. Майката цѣлъ день тича, работи, да изкара за хлѣбъ на децата си. Като си представите тежкото положение на тази вдовица, проследете, какви чувства се събуждатъ у васъ. Следъ това огледайте се въ огледалото, да видите, какъвъ изразъ има лицето ви. После, представете си, че искате да помогнете на тази вдовица. Бръквате въ джоба си, но не намирате нищо. Взимате пари на заемъ и купувате хлѣбъ, сирене, чай, захарь и всичко това занасяте на бедната вдовица. Наблюдавайте се вѫтрешно, да видите, каква радость и доволство ще изпитате. Огледайте се пакъ въ огледалото, да видите, очъртана ли е радостьта на лицето ви. Като направите този опитъ мислено, направете го и въ действителность. Само по този начинъ ще можете да развиете въ себе си милосърдието.
Следователно, като ученици, вие трѣбва да работите съ мисъльта си, да развивате въ себе си всички ония чувства и способности, чрезъ които можете да предадете на лицето си изразителность и красота.
„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!
15. Лекция отъ Учителя, държана
на 21 февруарий, 1926 г. София.
„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“
Размишление.
Чете се темата: „Десеть важни въпроса“.
Четоха се темитѣ: „Какво мисля азъ?“ и „Свободна тема“
Фигура 1. представя два трапеца: единиятъ — въ право положение, а другиятъ — обърнатъ съ основата нагоре. Въ органическия свѣтъ, всѣка линия, права или крива, има смисълъ. Горниятъ трапецъ представя глава на китаецъ. Челото на китайцитѣ има форма на трапецъ. Обективниятъ умъ въ тѣхъ е силно развитъ. Горната крива линия представя чело на европеецъ, на човѣкъ отъ бѣлата раса. Когато горнат1а основа на трапеца започва да се увеличава, да расте нагоре, това показва, че вѫтрешнитѣ условия на организъма се подобряватъ. Щомъ условията се подобряватъ, човѣкъ придобива повече сили да противодействува на мѫчнотиитѣ. Колкото повече скулитѣ на лицето се издаватъ, а бузитѣ хлътватъ навѫтре, толкова по-слаба е стомашната система на човѣка. Когато стомашната система е слаба, човѣкъ се подава на песимистични състояния. Това се дължи на факта, че храносмилането не става правилно. Щомъ храната не се смила добре, и кръвьта не може правилно да се пречиства. Тогава въ организъма на човѣка, около ставитѣ, се натрупва полуорганическа материя, въ видъ на утайки. Тѣзи неправилности въ организъма създаватъ неразположения на духа, и човѣкъ започва да мисли криво. За да не изпадате въ песимизъмъ, чрезъ силата на волята си вие трѣбва да работите за подобряване на стомашната си система. Гледайте се въ огледало и работете съ мисъльта си, докато изправите мускулитѣ на лицето си.
Мускулитѣ на лицето трѣбва да бѫдатъ пластични, да изразяватъ и най-малкитѣ прояви на вѫтрешния, душевния животъ на човѣка. Ако лицето не изразява душевния животъ на човѣка, то е подобно на маска, Това е анормално изражение на лицето. Изразителното лице външно може да е спокойно, но сѫщевременно то изразява вѫтрешния животъ на човѣка. Всѣки моментъ съзнанието на човѣка трѣбва да е будно, да контролира мускулитѣ на лицето, да не се отпущатъ. Всички мускули сѫ създадени отъ разумни сили. Ако единъ мускулъ само е атрофиранъ, човѣкъ се лишава вече отъ действието на една разумна сила въ своя организъмъ. Всички мускули, всички нерви, артерии съ създадени отъ разумни сѫщества. Всѣко нарушаване или прекѫсване функциитѣ на тия мускули, нерви и артерии води къмъ дисхармония въ живота. Хармонията въ живота се обуславя отъ правилната функция на всѣка клетка, на всѣки удъ въ човѣшкия организъмъ. Като знаете това, не се стремете да отричате значението на малкитѣ нѣща въ живота. Всѣко нѣщо, което разумната природа е създала, е на мѣстото си, и не може да се отхвърли. Има нѣща, безъ които може, но има нѣща, безъ които не може. Запримѣръ, човѣкъ не трѣбва да има гуша, не трѣбва да има слабъ стомахъ, и мускулитѣ на лицето му да сѫ хлътнали. Природата не обича скелети. Даже камънитѣ тя облича съ мъхъ и лишеи. Затова, каквото ви липсва, ще гледате да го придобиете. Каквото природата ви е дала, ще гледате да го задържите.
Една отъ задачитѣ на ученика е да работи върху лицето си, да го направи изразително. Въ изразителното лице има чърти, които никога не се мѣнятъ. Обаче, всички мускули около тѣхъ сѫ въ постоянно движение. Лице, по което всѣки може да чете, представя добре написана книга. При единъ виденъ френологъ дошълъ единъ господинъ, който го помолилъ да му каже нѣщо. Френологътъ пипналъ тукъ-тамъ главата му и казалъ: Ще ме извините, господине, нищо не мога да ви кажа. — Защо? — Много ситно е писано върху главата ви, не може да се чете. Човѣшкото лице и човѣшката глава представятъ книги, върху които природата е писала съ красивъ и четливъ почеркъ. Който погледне лицето или главата на човѣка, той трѣбва да прочете нѣщо, което да го зарадва. И като го прочете, да каже: Прочетохъ една страница отъ една велика книга и останахъ доволенъ. Радвайте се, когато лицето ви се мѣни, когато мускулитѣ изразяватъ вѫтрешнитѣ промѣни, които ставатъ въ васъ. Всѣка промѣна на лицето е изразъ на животъ. Лицето е изразъ на човѣшката душа.
Красивото, изразително лице дава импулсъ за работа, за наука, за изкуство, за поезия и т. н. Красивото лице изключва всѣкакъвъ песимизъмъ. Лицето на човѣка може да се изкриви отъ страдания, но временно само. Когато човѣкъ съзнае, че страданията съ благо за него, той постепенно изправя лицето си и го довежда до онази красота, къмъ която се стреми. Колкото повече се стѣснява долната часть на трапеца, толкова умътъ става по-подвиженъ. Ако трапецътъ се превърне въ конусъ, (фиг. 2) равновесието му се изгубва. Той не може да седи на една точка само, на върха си. За да запази равновесието си, този конусъ трѣбва да се движи много бързо, т. е. да бѫде въ непрекѫснато движение. Щомъ спре движението си, конусътъ пада на земята и се обръща съ върха нагоре. Щомъ изгуби равновесието си, съ него заедно губи и силата си.
И тъй, лице, което има форма на конусъ, въ положение А, съ върха нагоре, показва човѣкъ съ добъръ, съ подвиженъ умъ. Когато лицето взима положение В, което представя конусъ съ върха нагоре, това показва животинско състояние. Този конусъ не е нищо друго, освенъ образъ на животно, съ рога и копита. Ако искате да напишете писмо на нѣкой свой приятель, съ което да му съобщите, че работите, че мислите добре, това можете да изразите символично съ конусъ, обърнатъ съ върха надолу. Ако искате да му пищете, че не работите умствено, че умътъ ви е въ застой, можете да начъртаете конусъ съ върха нагоре. Приятельтъ ви ще разбере, че сте изпаднали въ животинско състояние. Такива писма представятъ езика на природата, съ който хората въ бѫдеще ще си служатъ. Ако разбиратъ символитѣ, съ които природата си служи, съвременнитѣ хора биха могли въ най-голѣми подробности да гадаятъ по земнитѣ пластове, по тѣхнитѣ огъвания и напластявания, кога какви сили сѫ действували, вѫтрешни или външни. Земнитѣ пластове сѫ писма на далечното минало на земята, по които ученитѣ четатъ и превеждатъ. Въ това отношение истински ученитѣ сѫ ясновидци. Чрезъ концентриране на мисъльта си къмъ известенъ предметъ, тѣ се домогватъ до ония абсолютни истини, до които обикновениятъ умъ не може да проникне.
Работете съзнателно върху лицето си, да го направите по-красиво, по-изразително отъ това, което имате днесъ. Най-малкото постижение къмъ тази задача ще възнагради труда, усилията ви. Това ще бѫде придобивка, която човѣкъ ще занесе съ себе си. Само такива придобивки сѫ реални. Всѣка друга придобивка, която човѣкъ не може да вземе съ себе си, е временна, нереална. Реално е само онова, което духътъ и душата носятъ съ себе си. — Можемъ ли да постигнемъ това? — Каквото желаете, можете да постигнете, но не изведнъжъ. Щомъ останете свободни, работете върху лицето си. Ако дойдатъ изкушения, да ви нападнатъ отвънъ или отвѫтре, дайте имъ работа, да разрешаватъ задачата на конуситѣ. Щомъ ги турите на работа, тѣ постепенно ще утихнатъ, докато съвсемъ изчезнатъ. Накарайте мързеливия на работа, да ви даде умъ“ — казва българската поговорка. Казвамъ: Дайте работа на дявола, за да не ви изкушава, да не ви безпокои.
Единъ англичанинъ ималъ две кози и една маймуна. Презъ деня козитѣ прекарвали на планината, а вечерь се прибирали дома си, дето маймуната ги чакала съ нетърпение да поиграе съ тѣхъ. Щомъ ги виждала, тя започвала да чисти козината имъ отъ наболитѣ се по нея цигански тръни. Когато не намирала тръни по козината имъ, маймуната започвала да скача по гърбоветѣ имъ, да ги дърпа за брадитѣ, за ушитѣ, да си играе съ тѣхъ. Козитѣ врѣкали, теглили се, но маймуната продължавала да си играе. Най-после трѣбвало да дойде господарьтъ да освободи козитѣ отъ разигралата се маймуна.
Така постѫпва дяволътъ съ човѣка. Когато не намѣри тръни по кожата му и нѣма какво да чисти, той се качва на гърба му и започва да го тегли, да го измѫчва. Причината, поради която дяволитѣ мѫчатъ хората, е че нѣматъ работа, нѣма съ какво да се занимаватъ. Хората иматъ крива представа за дявола. Той не е добъръ, но не е толкова лошъ, колкото си го представятъ. Понеже нѣма работа, дяволътъ измисля хиляди нѣща, съ които изкушава човѣка и го кара да грѣши.
Сега, за да се освободите отъ изкушенията, отъ лошитѣ влияния въ живота, покрай обикновенитѣ си задачи, вие трѣбва да си създадете особени задачи, да се стремите къмъ нѣкакъвъ високъ идеалъ. При каквито условия и да се намѣрите, не се обезсърдчавайте. Работете за реализиране на вѫтрешнитѣ си задачи. Всѣки отъ васъ трѣбва да си купи по едно малко огледало, въ което да се оглежда често, особено когато е неразположенъ. Щомъ сте неразположени, огледайте се веднъжъ, два пѫти и вижте, въ колко минути ще измѣните лицето си. Като се оглеждате, изучавайте отличителнитѣ чърти на недоволството, на гнѣва, на завистьта и т. н. Отбелязвайте, какви промѣни ставатъ съ очитѣ, съ цвѣта на лицето, на устнитѣ ви и т.н. Нѣкога лицето става блѣдо, а нѣкога — червено; нѣкога очитѣ се замъгляватъ, погледътъ става мраченъ, устнитѣ поблѣдняватъ. Всѣка промѣна на лицето е изразъ на нѣщо. Понѣкога лицето става дълго, бузитѣ хлътватъ. — Защо? — За това има редъ причини, които трѣбва да се изучаватъ. Всѣко живо сѫщество е изложено на промѣни. Човѣкъ трѣбва да изучава тия промѣни, да упражнява мозъка си, да го държи въ постоянно движение. Щомъ искате да измѣните лицето си, да го направите по-изразително, трѣбва да се обърнете за помощь къмъ мозъка си. Ако искате да знаете, какви промѣни сѫ станали и ставатъ въ мозъка ви, ще се обърнете къмъ лицето си. Изучавайте лицето си, както астрономътъ изучава небето.
Желая ви, всѣки отъ васъ да създаде отъ себе си новъ типъ. Българинътъ трѣбва да преобрази лицето си, да го направи красиво, изразително, да служи за образецъ на новия човѣкъ, на новия типъ. Подвижниятъ умъ създава пластично, подвижно лице, върху което идеитѣ се отпечатватъ като върху чувствителни стъкла. Лицето на човѣка трѣбва да говори. То трѣбва да представя стопанина на кѫщата. Като стопанинъ на кѫщата, лицето ще се грижи за нейното благосъстояние и навреме ще взима мѣрки за най-малкитѣ повреди и нарушения. Красивото, което човѣкъ носи въ себе си, трѣбва да бѫде изразено въ главата, въ лицето, въ рѫцетѣ, въ краката, въ цѣлото му тѣло, а най-после и въ словото му, изразъ на което сѫ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Следъ това идатъ душата и духътъ му, като последни изразители на човѣшката красота и величие. Това сѫ степени на човѣшкото развитие, които го водятъ отъ видимия къмъ невидимия свѣтъ. Като говоря за човѣшката красота, азъ имамъ предъ видъ не само външната, но и вѫтрешната красота.
Задайте си за цель всѣки отъ васъ да предаде на лицето си нѣкакъвъ специфиченъ изразъ. Като се погледнете, единъ въ другъ да виждате образъ на милосърдие, на разумность, на благородство, на ученость. Всѣки отъ васъ да се заеме да изработи нѣкаква добродетель въ себе си, която да се изрази на лицето му. Работете усилено съ мисъльта си въ това направление и вижте, какво можете да постигнете. Направете този опитъ за седемь деня. Всѣка сутринь или вечерь отдѣляйте отъ времето си по 10-15 минути за размишление върху образа, който искате да създадете. Седемь деня по 15 минути правятъ 105 минути. Интересно е да видите, какво можете да постигнете за това време. Ако искате да придобиете изразъ на милосърденъ човѣкъ, трѣбва усилено да мислите върху милосърдието. Представете си мислено, че отивате въ дома на една бедна вдовица съ нѣколко малки деца. Майката цѣлъ день тича, работи, да изкара за хлѣбъ на децата си. Като си представите тежкото положение на тази вдовица, проследете, какви чувства се събуждатъ у васъ. Следъ това огледайте се въ огледалото, да видите, какъвъ изразъ има лицето ви. После, представете си, че искате да помогнете на тази вдовица. Бръквате въ джоба си, но не намирате нищо. Взимате пари на заемъ и купувате хлѣбъ, сирене, чай, захарь и всичко това занасяте на бедната вдовица. Наблюдавайте се вѫтрешно, да видите, каква радость и доволство ще изпитате. Огледайте се пакъ въ огледалото, да видите, очъртана ли е радостьта на лицето ви. Като направите този опитъ мислено, направете го и въ действителность. Само по този начинъ ще можете да развиете въ себе си милосърдието.
Следователно, като ученици, вие трѣбва да работите съ мисъльта си, да развивате въ себе си всички ония чувства и способности, чрезъ които можете да предадете на лицето си изразителность и красота.
„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!
15. Лекция отъ Учителя, държана
на 21 февруарий, 1926 г. София.