.



„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“.



Размишление.



Чете се резюме на темата: „Най-полезното растение“.



Чете се темата; „Най-силната гласна и най-меката съгласна“.



Когато пишете темитѣ си, вие трѣбва да бѫдете свободни, да не се смущавате. Всѣка тема е упражнение на ума. За да напише нѣщо, човѣкъ трѣбва да мисли. Буквитѣ, съ които си служите въ езицитѣ, се взиматъ вмѣсто числа. Защо съ буквитѣ „х, у, z“ се изразяватъ неизвестни величини? (— Математицитѣ сѫ се условили съ първитѣ букви на азбуката да означаватъ известни величини, а съ последнитѣ — неизвестни). Споредъ мене, „х“ се взима като неизвестно, защото представя крѫгъ, раздѣленъ чрезъ диаметъра на две равни части, които по неизвестенъ начинъ сѫ се обърнали и образували тази буква. Какъ сѫ се обърнали дветѣ половини на крѫга, за да образуватъ буквата „х“, това, именно, е неизвестно. Ние искаме да знаемъ, коя сила, коя причина е раздѣлила крѫга на две равни части и по неизвестенъ начинъ ги е обърнала, а после съединила и образувала „х“. Сѫщата причина, сѫщата сила действува и върху житното зърно, посадено въ земята, и го заставя да се пукне и да покълне.



Като дойдемъ до буквата „у“, виждаме единъ символъ, съ който египтянитѣ представяли човѣка, обърнатъ съ главата надолу. Ние не можемъ да си обяснимъ, защо човѣкъ се е обърналъ съ главата надолу. Въ бѫдеще тази буква трѣбва да се обърне, да представи човѣка, застаналъ въ право положение, съ главата нагоре — . Въ положение на буквата „у“ се намиратъ и растенията. Главата на растенията и до днесъ още е заровена въ земята.



Буквата „з“ пъкъ представя крѫгъ, напрѣчно раздѣленъ на две части. Подъ влиянието на нѣкаква сила тѣзи две части, неизвестно какъ, сѫ се обърнали и образували „з“ — знакъ за размножаване. Значи, въ всѣки знакъ, въ всѣка буква е скрита една идея. Въ това отношение буквитѣ представятъ фигуративно изразени идеи. На васъ, като ученици, не остава нищо друго, освенъ да изучавате идеитѣ, които се криятъ въ буквитѣ.



Кои букви се посочиха за най-силни гласни и за най-меки съгласни? — Буквитѣ „а, о, и, у“ се посочиха като силни гласни, а буквитѣ — „х, м, л, с“ — като меки съгласни. Ако съедините гласнитѣ, „а, о“ съ гласната „х“, ще образувате частицитѣ „ахъ и охъ“, които сѫ общи за всички народи — англичани, германци, французи, българи, турци и т. н. — Какъ опредѣляте мекотата на съгласнитѣ букви? — По начина на изговарянето. Колкото по-малко съпротивление се изпитва при изговаряне на дадена буква, толкова по-мека е тя. Съ буквата „м“ и съ нѣкои гласни се образуватъ сричкитѣ „ма, мо, ми, му“, или „ам, ом, им, ум“. Гласнитѣ ли смекчаватъ буквата „м“, или „м“ смекчава гласнитѣ? Гласнитѣ ли предаватъ качества на съгласнитѣ, или съгласнитѣ — на гласнитѣ? Като изговаряте съгласнитѣ букви, наблюдавайте, кои органи взиматъ участие: езикътъ, небцето или устнитѣ. Сѫщевременно, наблюдавайте, какво напрежение изпитвате при изговаряне на различнитѣ съгласни. Когато произнесете звука „м“, усѣщате спиране на устнитѣ. Когато произнесете звука „х“, усѣщате спиране около ларинкса, въ дъното на езика. При изговаряне на звука „л“ езикътъ спира на небцето. Буквата „с“ пъкъ е звукъ, съ който си служатъ змиитѣ и гѫскитѣ. Когато чуе този звукъ, човѣкъ взима предпазителни мѣрки. Той предупреждава човѣка да не падне въ пропасти. Нѣкои животни си служатъ съ слога „му“. Кравата мучи. Буквата „м“ е символъ на нѣщо. Тя означава субстанциално състояние на материята. Сѫщевременно тя изразява и потенциално състояние на материята. Следователно, думата „ма-ма“. образувана отъ дветѣ срички „ма-ма“, представя материята, отъ която човѣкъ е направенъ. Подъ думата „мама“ разбираме това, което ни е дало форма, и това, което се проявява у насъ. Слогътъ „ма“ се повтаря два пѫти. Англичанитѣ обичатъ да съкращаватъ думитѣ, затова често си служатъ съ слога „ма“.



Сега, като изучавате силата на гласнитѣ букви и мекотата на съгласнитѣ, вие можете да се ползувате отъ тѣхъ като методъ за трансформиране на състоянията си. Съ нѣкои отъ буквитѣ ще можете да трансформирате единъ родъ състояния, а съ други — другъ родъ състояния. Представете си, че сте студентъ, който е пропадналъ на изпита. Какъ ще си въздействувате: съ гласнитѣ, или съ съгласнитѣ букви? Ще изговаряте една, втора, трета буква отъ гласнитѣ и отъ съгласнитѣ, докато неразположението ви напълно изчезне. Всѣко неразположение, било физическо или психическо, се лѣкува по два начина: или съ методъ, подобенъ на причината, която го е предизвикала, или съ методъ, противоположенъ на причината. Запримѣръ, измръзнали рѫце и крака се лѣкуватъ съ студено, а не съ топло. Изгорени удове отъ организъма се лѣкуватъ съ топло. Тѣ се намазватъ съ дървено масло, понеже то поглъща топлината въ себе си, и по този начинъ освобождава организъма отъ излишната енергия, която е приелъ чрезъ изгарянето. Когато организъмътъ е простуденъ, той е погълналъ особенъ родъ енергия, която не е въ хармония съ него. За да трансформира тази енергия, човѣкъ се нуждае отъ външна помощь.



Лесно се говори за трансформиране на енергиитѣ, на състоянията на човѣка, но мѫчно се постига това трансформиране. Какво е положението на студента, който е пропадналъ на доктората си? Работилъ, челъ, писалъ и въ единъ моментъ се вижда пропадналъ. Като се върне у дома си, той седне на столъ, отпусне главата си и започва да мисли: Какво направи професорътъ съ мене? Насади ме въ земята, както насаждатъ растенията. Това означава клюмналата глава. Обаче, туй не го задоволява. Той става отъ стола, нервно се разхожда изъ стаята си и се разговаря мислено съ професора: Защо ме скѫсахте? Защо ме насадихте въ земята? Това е несправедливо! Следъ туй отново сяда на столъ, започва да свива юмруци, да се заканва на професора си. Като помисли малко, пакъ става отъ стола, започва да се разхожда, като си казва: Защо ли си въобразявамъ? Азъ нищо не мога да му направя, но ще започна усилено да работя, да уча, да преработя доктората си и пакъ ще го представя предъ комисията. Щомъ дойде до това разсѫждение, той дига главата си нагоре и започва спокойно да се разхожда изъ стаята.



Това сѫ психологически състояния, които всѣки човѣкъ преживява. Когато страда, човѣкъ сяда, става, движи се. Безъ тѣзи движения той не би могълъ да издържи голѣмитѣ душевни напрежения. Седи, мисли, очудва се, заканва се: Хмъ, ще му дамъ да разбере! После му дойде нѣкаква свѣтла идея въ главата, веднага скача отъ стола си и радостно извиква: Ха, така ще постѫпя, да покажа, че и въ мене има благородство, характеръ. Когато въ душата на човѣка ставатъ редъ вѫтрешни процеси, той трѣбва да ги изрази чрезъ нѣкакви символи. Ако го наблюдавате, ще видите, каква буря става въ него: ту утихне, ту отново се яви, докато, най-после въпросътъ се реши. Не е лесно да се справя човѣкъ съ своитѣ вѫтрешни преживявания. Като знаете това, не го сѫдете, но старайте се по нѣкакъвъ начинъ да му помогнете.



Да се върнемъ пакъ къмъ гласнитѣ и съгласнитѣ букви като методъ за трансформиране на състоянията. Щомъ сте неразположени, или скръбни, започнете да си въздействувате първо съ съгласнитѣ букви, а после съ гласнитѣ. Ако при изговаряне на всички съгласни и гласни букви състоянието ви не се измѣни, започнете да ги комбинирате въ срички. Като правите това упражнение, забелязвайте, при кои съгласни или гласни състоянието ви се е измѣнило. Правете това упражнение съ себе си, или съ нѣкой вашъ приятель и вижте, какво заключение ще извадите. Работете съ буквитѣ десеть вечери наредъ, по половинъ часъ, между деветь и десеть часа. Наблюдавайте внимателно въздействието на буквитѣ върху вашия психически животъ. Това е наука, която има приложение въ живота. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ си служи съ нея. Съгласнитѣ букви представятъ затваряне на известни енергии въ човѣка, а гласнитѣ — отваряне пѫть на тѣзи енергии, даване възможность да се проявятъ, да излѣзатъ навънъ. Значи, чрезъ съгласнитѣ букви човѣкъ си служи като съ спирачки, да не дава ходъ на нѣкои свои енергии.



Изобщо, буквитѣ могатъ да се използуватъ при различни случаи въ човѣшкия животъ. Нѣкой ученикъ започва да развива дадена тема. Седне на столъ, вземе писалката, но не му дохожда на умъ, какво да пише. Нека не се мѫчи да измисля нѣщата, но да почне да изговаря ту една гласна, ту една съгласна, да ги съчетава въ срички. Нѣма да се мине много време, и въ главата му ще влѣзе нѣкаква малка, свѣтла мисъль. Така той ще разбере, че отдѣлнитѣ букви, както и съчетанията имъ въ слогове, представятъ сѣчива, пособия, съ които опитниятъ майсторъ може свободно да работи. Често хората употрѣбяватъ слога „охъ“. Какво показва този слогъ? — Той показва, че човѣкъ се е отклонилъ отъ правия пѫть, въ който природата го е поставила. Той е излѣзълъ отъ естествения крѫгъ на своето движение. Сѫщевременно частицата „ох“ показва начинъ, по който човѣкъ може да се върне въ правия пѫть. Въ математиката „хиксътъ“ означава движение на крѫга въ безкрайность и връщането му назадъ. Следователно, когато човѣкъ се изгуби нѣкѫде въ безконечностьта, той не продължава да върви напредъ, но се връща назадъ. Това значи: когато направи една погрѣшка, човѣкъ се връща назадъ.



За да изправи погрѣшката си, човѣкъ трѣбва да я прекара два пѫти презъ ума си: да я изповѣда предъ себе си, да я изповѣда и предъ хората. За да се освободи отъ терзанието на една своя погрѣшка, или на единъ свой грѣхъ, човѣкъ трѣбва да се изповѣда предъ своитѣ ближни. Такъвъ е законътъ. Една погрѣшка, една болка се лѣкува, когато излѣзе наяве. Запримѣръ, нѣкой се разгнѣви и отъ гнѣвъ порѣже пръста си. Кой какъ го види, все го пита, защо рѫката му е превързана. Той може да каже истината, но може и да не я каже. Ако каже истината, раната му ще зарасне по-скоро. Той ще мине презъ голѣми изпитания, но и много хора ще му се притекатъ на помощь. Едни ще му помагатъ, а други ще го морализиратъ, ще го питатъ, защо е билъ толкова глупавъ, защо не се е въздържалъ и т. н. Всичко това той трѣбва да издържи, но въ края на краищата ще се освободи. Ако не каже истината, малцина ще знаятъ погрѣшката му, но раната му мѫчно ще зарасне, нѣма кой да му помогне. Когато изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, решителенъ. Когато изправя погрѣшкитѣ си, той не върши това за хората, но за великия принципъ, на който служи.



Като ученици, отъ васъ се иска мораленъ устой. Вие трѣбва да имате мораленъ устой не само въ единъ случай, но въ всички случаи. На сто случаи въ живота ви може да има най-много десеть изключения. Колкото повече погрѣшки върши човѣкъ, толкова по-неблагоприятна е срѣдата, въ която живѣе. Запримѣръ, гладниятъ човѣкъ има най-много условия да грѣши, защото живѣе въ гѫста срѣда. Въ желанието си да задоволи своя гладъ, той прави много погрѣшки. Любознателниятъ, който търси срѣдства да си достави нѣкаква книга, прави по-малко погрѣшки, защото срѣдата, въ която живѣе, е по-рѣдка. Моралниятъ човѣкъ пъкъ прави най-малко погрѣшки. Срѣдата, въ която той живѣе, е още по-рѣдка. Следователно, колкото по-гѫста е срѣдата, въ която човѣкъ живѣе, толкова по-голѣми сѫ съпротивленията и противодействията на неговия пѫтъ.



Сега можете да зададете въпроса: Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да избегне глада? — За да избегне глада, човѣкъ не трѣбва да поставя спирачки на своитѣ естествени желания. Забелязано е, че следъ известни болести, въ човѣка се развива голѣмъ гладъ. Докато е боленъ, лѣкаритѣ и близкитѣ му го поставятъ на строга диета. Като започне да оздравява, гладътъ се проявява въ него, и той усилено се стреми къмъ ядене. Следователно, спирачкитѣ, които се поставятъ въ живота на човѣка, не трѣбва да бѫдатъ голѣми. Тѣ трѣбва да се турятъ постепенно, незабелязано. Това зависи отъ разумностьта на човѣка. Колкото по-разуменъ е човѣкъ, толкова повече спазва законитѣ на природата. Щомъ спазва законитѣ на природата, той ще бѫде свободенъ отъ нейнитѣ спирачки. Обаче, обикновениятъ човѣкъ, който не живѣе споредъ законитѣ на разумната природа, има обикновена опитность, съ обикновени резултати. Обикновениятъ човѣкъ, колкото печели, толкова губи. Разумниятъ човѣкъ всѣкога свършва съ изобилие. Ако искате да знаете, какъ сте прекарали деня, като обикновенъ или като разуменъ човѣкъ, всѣка вечерь, преди да си легнете, употрѣбете 10 — 15 минути, мислено да си дадете отчетъ, какво сте правили презъ деня. Спомнете си, кѫде, какво сте казали, какво сте правили и т. н. И ако следъ всичко това намѣрите въ себе си една малка придобивка, туй показва, че сте прекарали деня добре, като разуменъ човѣкъ. Колкото малка да е придобивката, тя е ценна. Само по този начинъ човѣкъ може да разработва своя характеръ. Само по този начинъ природата може да му разкрие своята съкровищница. Тя ще му разтвори каситѣ си, да взима, колкото и каквото иска. Природата има довѣрие само на онѣзи, които иматъ мораленъ устой. Който си позволи да проникне инкогнито въ силата, въ тайнитѣ на природата, той ще изпита нейния камшикъ върху гърба си. За да спечелите довѣрието на природата, вие трѣбва да живѣете по новъ начинъ, а не както сте живѣли нѣкога, въ миналото си. Като влѣзете въ новия животъ, вие ще имате микроскопически резултати, едва забележими, но това, именно, трѣбва да ви радва. Докато сте на земята, вие можете да бѫдете обикновенъ човѣкъ, на никого неизвестенъ, но на небето ще бѫдете на всички известенъ. Затова е казано: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога“.



Упражнение. Всички прави, рѫцетѣ настрана. Дѣсната рѫка прави широкъ полукрѫгъ отпредъ, като се поставя върху рамото на лѣвата, която е напредъ, отдето се спуща надолу, по дължината ѝ, до китката. При това движение на дѣсната рѫка се произнася високо буквата „а“... Дѣсната рѫка се движи нагоре по лѣвата, до рамото. После минава предъ гърдитѣ, хоризонтално, настрана и се спуща надолу.



Сѫщото движение прави лѣвата рѫка върху дѣсната, при което пакъ се произнася звука „а“. Така могатъ да се произнасятъ и други звукове — гласни (о, и) и съгласни — м, л....



Като правите това упражнение, наблюдавайте, да видите, какво въздействие ще укаже върху васъ.



„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди.“



11. Лекция отъ Учителя, държана на

24. януарий, 1926 г. София.