От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание





НАСОКА И НАПРАВЛЕНИЕ

НА ЕНЕРГИЯТА



8.15 часа вечерьта.



Любовьта ражда доброто.

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.



Размишление.



Прочете се резюмето “Ролята на свръхсъзнанието” и “Прѣдназначението на гръбначния стълбъ”.



Прочетоха се темитѣ “Защо се ражда и умира човѣкъ”.



Тема 11: “Какво зная азъ?” Ще си зададете този въпросъ на себе си и тъй, философски ще отговорите, въ прикрита форма. Какво е казалъ Цезаръ? - “Дойдохъ, видѣхъ и побѣдихъ”. Какво е писалъ на римския сенатъ? - Туй, което той е знаелъ. Ще мислите върху тази тема: “Какво зная азъ”. Сѫщественото, което знаете, не какво сте учили и какво сѫ ви казали и какво сте запомнили, а каквото вие знаете. Самата тема е дадена въ най-добрата си форма.



Тема 12: “Тритѣ стѫлба на знанието”.







Между тия числа има ли сходство или нѣкакво съотношение? Едно на кое съотвѣтствува? (- На 10.) Двѣ на кое съотвѣтствува? (- На 11.) Три? На 12; Четири? - На 13. Добрѣ. Да допуснемъ, че ви се дава изборъ на тѣзи числа, кои ще изберете? Изборътъ е свободенъ, всѣки може да си избере каквото иска. Обаче, има и друго нѣщо. Отъ тия числа не може да изберете които искате. (-Защо?) Допуснете, че азъ ви давамъ една малка игла, обикновена, съ която шиете, и ви дамъ едно вѫже по-дебело отъ пръста и ви накарамъ да вдѣ нете туй вѫже. Да кажемъ, то е дълго една педя. Може ли туй вѫже да го вдѣнете въ иглата така, както си е? - Не. Значи, изисква се мисъль. Вие трѣбва да разберете вдѣването на туй вѫже. Какъ може да вдѣнете туй вѫже? Ще го разнищите на тънки нишки и така цѣлото вѫже може да го прѣкарате прѣзъ иглата.



Тѣзи числа сѫщестуватъ въ природата така наредени. Тѣ се намиратъ и въ живота, но не всѣко число вие може да изберете. Да допуснемъ, вие сте една положителна личность - плюсъ сте и избирате числото едно, ще ви ползва ли този изборъ? (-Не, защото числото 1 е положително.) Азъ говоря за живитѣ числа въ природата. Вие като сте положителенъ и числото 1 е положително, то ще произведе у васъ едно неприятно състояние. (-Ще изберемъ числото 13.) Още по-лошо: 1, 4, 10, 13 - все сѫ положителни числа. Като дойдете до числото 2, то е съ знака минусъ. Слѣдователно въ дадения случай, щомъ вие сте положителенъ, вие трѣбва да изберете числото 2; щомъ изберете числото 2, може да изберете числото 12. Вече въ 12 вие имате законъ на резултати. Какъ е създадено 12? Числото 12 показва какъ може една положителна енергия да се прѣвърне въ една отрицателна енергия. Туй е законъ - да знаешъ как да прѣвръщашъ силитѣ. Ние имаме 12 мѣсеца, тѣ показватъ единъ крѫгъ. За да прѣвърнешъ една енергия и да я използвашъ въ всички нейни проявления, ти трѣбва да направишъ едно обръщение въ 12 зодии. Вие може да изберете 2 и 12, но трѣбва да разбирате закона на 12-тѣ, защото въ 12 първата цифра 1 е положителна, вие ще се сблъскате съ нея и трѣбва да прѣкарате тази енергия въ числото 2, тогава 2-тѣ показва закона, метода и начина, съ който трѣбва да действувате.



Ако трѣбва да говорите, въ дадения случай какъ трѣбва да говорите, кой говоръ е по-хубавъ: остриятъ говоръ или мекиятъ говоръ? (-Мекиятъ говоръ.) Отблизо когато говоришъ, мѣко трѣбва да говоришъ, но когато трѣбва да говоришъ на единъ километъръ далечъ, как трѣбва да говоришъ? (-Високо.) Тъй че, подъ силно и остро говорене всѣкога се разбира далечно говорене. И докато твоята рѣчь пристигне на мѣстото, тия вълни на високото говорене отслабватъ и онзи тамъ ги слуша много мекичко. Тъй че, нѣкои хора ни се виждатъ много мекички, защото отдалече говорятъ, а колкото се приближавате къмъ тѣхъ, гласътъ имъ става по-силенъ и вие казвате: “Грубо говори.” Рекохъ, тогава много наблизо сте дошли. Та и въ природата често нѣкои отъ нейнитѣ тонове, които тя издава, сѫ силни, а други - слаби. Азъ говоря за тоноветѣ на природата. Нѣкой пѫть природата ни говори отдалечъ. Тогава тя е много тиха, нѣжна се показва, но тогава ние не трѣбва да измѣняме своята дистанция; а нѣкои отъ нейнитъ тонове, за да ги чуемъ, трѣбва да сме много близо до нея. Тогава тя ни се вижда странна. Та, рекохъ, има такива състояния и въ природата.



Числото 1 е положително, показва насока, отдѣто идатъ енергиитѣ; 2-тѣ показва насока накѫдѣ отиватъ енергиитѣ; а 3-тѣ какво показва? - Показва работата, която тия енергии сѫ извършили въ дадения случай. Какъ ги наричате вие тия числа, срѣднитѣ числа? (-Неутрални числа.) Да, числа, които не сѫ нито на едната страна, нито на другата страна. Разбира се, само едно неутрално число можете да го турите за дирекъ, за подпора, тѣ не се местятъ. И всичкитѣ устои на живота сѫ съградени все отъ тия числа - неутрални числа. Въ всѣка една година знаете ли кои дни сѫ положителни, кои дни - отрицателни и кои - неутрални дни? Онѣзи отъ васъ, които разбиратъ астрология, трѣбва да прѣгледатъ малко колко дни има въ годината положителни, колко отрицателни и колко неутрали. То е само една малка забава, едно упражнение, гимнастика на ума.



Въ окултната наука се изискватъ нѣколко условия (сили) отъ ученика. Първо, той трѣбва да има не само една силна воля, но благородна и устойчива и разумна воля. Само тогава може да се прояви волята му. Понеже, каквато и да е сила, съ която ученикътъ работи въ дадения случай, отъ него се изисква да има такава една воля. Тогава, той [е] като единъ чукъ, а знаете че всѣки единъ чукъ само въ една силна и разумна рѫка, може да произведе приятенъ ефектъ. Иначе, този чукъ може нѣкой да го взѣме отъ рѫката ти и да ти раз бие главата, нищо повече. Чукътъ въ слабата рѫка или каквато и да е сила въ рѫката на единъ слабъ човѣкъ е за него въ ущръбъ.



Ние виждаме въ съврѣменната култура мнозина, на които умоветѣ сѫ неприготвени. Като добиятъ малко знания, това знание не ги ползва, то става за техенъ ущръбъ. Ще се стремите въ вашето съзнание да се кали вашата воля, да бѫде силна, разумна и устойчива. И следъ туй ще прилагате при изправлението на нѣкои ваши минали погрѣшки. Всинца имате погрѣшки: лични и унаслѣдени погрѣшки. Нѣкои отъ тия погрѣшки се виждатъ, нѣкои не се виждатъ. Нѣкои се знаятъ, нѣкои не се знаятъ.



Та, съ волята си постоянно трѣбва да работите като единъ скулпторъ надъ себе си, понеже отъ тази работа ще зависи благото на вашия животъ. За да може да прѣкарате единъ разуменъ животъ на земята, да бѫдете по възможность щастливи, непрѣменно човѣкъ трѣбва да има силна воля. А силната воля е всѣкога разумната воля. Въ туй отношение вие трѣбва да изучавате математиката. Всички трѣбва да бѫдете не математици, но да мислите математически, то е нѣщо точно опрѣдѣлено. Нѣкой може да каже: “Може и по другъ начинъ.” - Не. Въ математиката не могатъ да бѫдатъ нѣщата и тъй и тъй. Единицата, тъй както е поставена, не може да я замѣните съ друго число. Тя е единица, нищо повече. Може да турите другъ символъ, но като количество, като сила, вие не можете да я замѣните съ нищо друго въ дадения случай. И слѣдъ туй трѣбва да си служите съ геометрията. Всѣкога трѣбва да прѣвръщате математическитѣ величини въ геометрически форми, въ най-красивитѣ геометрически форми. Безъ това вашата воля ще бѫде всѣкога слаба.



Запримѣръ какъ може да уякчишъ волята си? Да кажемъ, страхъ те е отъ мечка. Ето единъ умственъ начинъ за уякчаване на волята: нѣма да отидешъ въ гората при мечката, че да изгубишъ и ума и дума, но ще си представишъ, че тя иде в къщата ти. Мислено това ще става. И ти ще се постараешъ да я погладишъ по главата. Това е вече единъ опитъ и този страхъ, който естествено те обладава, постепенно ще почне да се самовъзпитава. Или нѣкой пѫть те е страхъ отъ сиромашия. Представи си, че ти си богатъ човѣкъ, имашъ 10 милиона, имашъ замъкъ, къща, градина, всичко това на твое разположение; после, представи си, че почнете да изгубвате това-онова, станете последенъ голакъ, нѣмате нито петь пари и се стремете да бѫдете спокоенъ, като ходите при другитѣ хора да не губите равновесието си. Всичко това мислено ще става. Туй е едно хубаво упражнение на ума. Ако вие това мислено не можете да направите съ пълно съзнание… Това сѫ маневри въ живота. Като дойде действителния животъ, да се не уплашите тогава. Военнитѣ нали преди война правятъ такива маневри - приготовляватъ се, че като стане война, да бѫдатъ подготвени. И окултния ученикъ трѣбва да прави много маневри, за да може да кали своята воля. Туй, отъ което най-много те е страхъ, правй маневри въ ума си, за да регулирашъ този страхъ.



Запримѣръ много се гневите. Представете си, че нѣкой дойде и ви обиди и мислено се постарайте да се не разгневите, вижте какво ще изпитате; тѣ сѫ много приятни упражнения. Тѣзи упражнения може да ги правите, когато нѣма съ какво да се занимавате. Когато има да учите нѣма да правите тия упражнения, но следъ като се изморите, учили сте 2-3 часа наредъ, седнете тогава за половинъ часъ или за 20 минути и направете такова едно упражнение. Следъ туй вие ще се усетите освеженъ и при това ще придобиете нѣщо. На всички ви препоръчвамъ тия упражнения да ги правите, тѣ сѫ много ефикасни. И безъ това ще ви посрещнатъ много повече спънки въ живота отколкото сега, тъй поне ще ги посрещате по-спокойно, щомъ разбирате закона. Сега, какъ разбрахте темата на разговора тази вечерь? Кой отъ васъ доброволно ще ми разправи съ свои думи какво е разбралъ?



Най-първо ще направите подготовката, а после опита ще дойде отъ само себе си. Да кажемъ, страхъ ви е отъ змия. Какъ да премахнете този страх? Ще хванете нѣкоя умрѣла змия и като свикнете съ нея, ще дойдете да опитате какъ може да хванете и живата змия. Така ще добиете известна опитность. (-Ако ни ухапе?) Вие ще вземете единъ чаталъ и съ него ще я натиснете за главата и после пакъ ще я пуснете. Ще й кажете: “Азъ съмъ малко страхлива, затуй правя този опитъ, искамъ да се не плаша.” Това е за ученичка, пъкъ ако е ученикъ, и той може да каже сѫщото, че е малко страхливъ и иска да се не плаши. Но най-първо умствено ще направите този опитъ. Когато дойде човѣкъ да прави положителни опити, трѣбва да бѫде много внимателенъ, защото нѣкой пѫть може да пострада. Змиитѣ сѫ много сръчни и тамъ човѣкъ трѣбва да бѫде много пъргавъ да се запази. Хитри сѫ змиитѣ, не сѫ тъй както вие мислите.



Сега това е само за изяснение. Тѣ сѫ упражнения, които много добре дѣйствуватъ, благотворно дѣйствуватъ, при това служатъ за едно каляване на мисъльта. Нѣкой пѫть се насъбиратъ все отрицатлни мисли, почнатъ да те безпокоятъ. Седни, направи опитъ да не те е страхъ. Запримѣръ нѣкои отъ васъ ви е страхъ отъ паякъ, други отъ жаба, отъ мишка, отъ пиявица, всеки човѣкъ все има нѣщо, отъ което се бои.



Сега, за говора отъ близо и говора отъ далече. Когато отъ близо иде гласътъ, той е отъ сърдце, пъкъ щомъ нѣкой говори само за недостатъцитѣ на хората, той е отъ далечъ. Но има и другъ случай: вие сте банкеръ, давате пари на заемъ съ лихва, който иска пари, говори тихичко, после може и банкеринътъ да говори тихо: “Ти смѣткитѣ направи ли?” Казвашъ: “Ще почакамъ малко, следъ нѣколко дена.” Той си има пари, но понеже не знае дали ще може да ви кредитира, казва: “Следъ нѣколко деня”, а въ сѫщото врѣме праща агенти да види имате ли имущество, за да се осигури. Това все тихо се говори. Това говорене не е отъ сърдце. Това е говорене отъ далече. Хора, които говорятъ отъ далечъ, тѣ не сѫ хора на сърдцето. Щомъ единъ човѣкъ ти прави добро съ нѣкаква замисъль, той отдалечъ ти говори. Пъкъ, когато се прави едно добро, безъ ние да очакваме каквото и да е благо, а просто, че това е една Божествена постѫпка, такъвъ човѣкъ отъ близо ти говори. Въ такъвъ случай ти правишъ едно добро, вървишъ и самъ се радвашъ на постѫпката, безъ да имашъ въ ума си нѣкаква облага.



Трѣбва да правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, вашето азъ. Защото въ естеството на човѣка има много силни неорганизирания, т.е. много сили, които не зависятъ отъ васъ. Има нѣкои прояви, които сѫ волеви - отъ васъ зависятъ, а има извѣстни дѣйствия въ вашия организъмъ, които не сѫ волеви движения - които не зависятъ отъ васъ. Напримѣръ биенето на сърдцето не е единъ волеви актъ. Какъ се наричатъ тия движения? (-Автономни.) Когато ние казваме, че нѣкои нѣща можемъ да ги направимъ, подразбираме тия волеви движения, а има нѣща, които вие не може да направите. Запримѣръ има нѣща, които ако изискватъ отъ васъ, въ дадения случай сѫ невъзможни. Ако ви кажа да пренесете Витоша отъ едно мѣсто на друго, това е невъзможно сега за васъ или да ви кажа да прѣхвръкнете отъ Земята на Мѣсечината. Значи, изискватъ се нѣща невъзможни, а има нѣща възможни за васъ въ дадения случай.



При сегашнитѣ условия, когато говоримъ за воля, трѣбва да знаемъ, че има единъ крѫгъ на дѣйствия, които сѫ възможни, волеви движения сѫ тѣ, пъкъ има и единъ другъ външенъ крѫгъ на дѣйствие, тѣ сѫ условни засега, тѣ не зависятъ отъ васъ. Тъй щото, когато говоримъ за волеви нѣща, разбираме тия, които сѫ подъ контролъ на нашата воля. А другитѣ нѣща сѫ подъ волята на други сѫщества, по-високи отъ насъ сили, които не се подчиняватъ на насъ, а се подчиняватъ на други сѫщества. Така ангелитѣ разбиратъ законитѣ на растителното царство, но ангелитѣ не разбиратъ живота на животинското царство. Единъ ангелъ не може да произведе живота на животинското царство, не може да направи една коза, напримѣръ. Тамъ архангелитѣ, тѣ владѣятъ този законъ. Тъй щото, всички сѫщества споредъ своята разумность и възможность. Ангелитѣ и тѣ си иматъ свой районъ на дѣйствие. Разбира се, въ сравнение съ човѣшкия, той е много по-обширенъ, но въ сравнение съ по-възвишенитѣ отъ тѣхъ сѫщества и тѣхната дѣйность е ограничена.



Слѣдователно ние, като завладѣемъ тия волеви дѣйствия, всичкитѣ сили, вложени въ нашето естество, тогава ще пристѫпимъ къмъ възможноститѣ на този, външния крѫгъ. Въ окултната наука сѫществуватъ и други методи, разумни методи разбира се, за проява на волевата сила.



Да направимъ едно упражнение: (Всички прави.)



Лѣвата рѫка право надолу, дѣсната рѫка настрани. Дѣсната рѫка слиза върху китката на лѣвата рѫка. Дѣсната рѫка прави движение по лѣвата рѫка нагорѣ, надъ главата, въ дѣсно, настрани и надолу. Когато се прави това упражнение, произнася се слѣдната формула: “Азъ мога да направя всичко, което моятъ умъ ми продиктува.”



Сѫщото упражнение съ движение на лѣвата рѫка и слѣдната формула: “Азъ мога да направя всичко, което моето сърдце ми продиктува.”



Туй упражнение е приятно за концентриране. Формулкитѣ може да произнасяте и мислено. Тогава е за концентриране. А ако ги произнесете гласно - тогава е за усилване. Тѣзи упражнения сѫ необходими за владането на мускулитѣ, при това съ тия движения вие подобрявате вашето кръвообръщение.



Туй упражнение ще го употрѣбявате за 10 деня. Но законътъ е слѣдующия: нѣма да употрѣбявате двѣтѣ едноврѣменно. Щомъ сте падналъ духомъ, тогава ще употрѣбите първото упражнение (движение съ дѣсната рѫка). Понеже то е активно, ще прѣвърне вашата пасивна енергия. Щомъ пъкъ се усѣщате много енергиченъ, тогава ще употрѣбите второто упражнение (съ движение за лѣвата рѫка). То ще урегулира вашитѣ набрали енергии. Тъй че въ разстояние на 10 деня всѣки единъ, споредъ състоянията си, ще употрѣбява или едното или другото упражнение. Ще спазвате единъ законъ. Тѣзи упражнения ще ги правите докато ви е приятно, щомъ не ви се прави вече, спрете. Въобще движенията, които ставатъ съ дѣсната рѫка, сѫ по-ефикасни, помощни. А движенята съ лѣвата рѫка ние употрѣбяваме само, за да възстановимъ едно равновѣсие.



Сега, друго едно упражнение: Прави. Рѫцѣтѣ хоризонтално настрани. Затворете очитѣ си. Концентрирайте се нагорѣ. Тъй затворете рѫцѣтѣ си надъ главата като единъ триѫ гълникъ. Концентрирайте се. Разтворете рѫцѣтѣ си и ги дръжте малко хоризонтално. Снемете рѫцѣтѣ си долу.



Любовьта ражда доброто!

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.



IV година

12 школна лекция на

I младежки окултенъ класъ

4.I.1925 година

Недѣля 8 ч.в.

София



------------------------------------------------

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛЕКЦИЯТА



Тема 11 “Какво зная азъ”.

Тема 12: “Тритѣ стълпа на знанието”.

Взаимность на числата (отношения).

Мекиятъ и високиятъ говоръ.

Говоръ отблизо и говоръ отдалече.

Насока и направление на числата.

Неутрални числа.

Каква трѣбва да бѫде волята на окултния ученикъ.

Силниятъ чукъ въ силната рѫка.

Трѣбва да изнесемъ живота въ математически величини, а математическитѣ величини - въ геометрически форми.

Умственъ начинъ за уякчаване на волята.

Умствени маневри.

Двата крѫга на дѣйствия:

волеви - зависещи отъ насъ, и външенъ крѫгъ на дѣйствие, независещи отъ насъ.

Двѣтѣ упражнения - двѣтѣ формулки.