Любовьта ражда доброто.

Доброто носи за насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.



Размишление



Прочетоха се темитѣ: “Първата отличителна черта на мисъльта.”



Тема 3: Ще извадите основнитѣ мисли на първата лекция отъ четвъртата година. Да видимъ кой какви основни мисли ще извади.



Методий, излѣзъ и начертай на дъската единъ равностраненъ триѫгълникъ по всичкитѣ правила на чертането.









Какъ мислите, този триѫгълникъ може ли да означава движението на човѣка, пѫтя, по който човѣкъ върви? Спуснете отъ страната АВ петь перпендикуляра къмъ основата АС. FK, EL, MN, OP и BD. Тия линии по своята дължина иматъ ли извѣстно отношение? (-Една отъ друга сѫ по-малки.) Гдѣ условията сѫ най-добри? Прѣдставете си, че това сѫ сѫщества. KF - това е едно малко сѫщество. При К то се ражда, а при F - умира. Живѣе само 10 години. Другото сѫщество се ражда при L, а при Е умира на 40 години. Третото - при N се ражда, а при М - умира на 60 години. Четвъртото се ражда при P, а при О умира на 80 години. А послѣдното умира при В на 100 години. Да кажемъ, че 100 години е крайния прѣделъ. Ако живѣе повече, почва да слиза по другата линия. Или може да вземемъ, че при А се ражда, а при В достига най-високата точка на своя правиленъ животъ, а при С достига 100 години - крайния прѣдѣлъ. Добрѣ, защо това дѣте KF умира на 10 години?







Прѣдставете си друго разсѫждение. Имате пакъ линията АВ, раздѣлена на 5 части. Едно лице тръгва отъ А, достига до С. Друго - до Д и спира. Трето - до Е, до n и до В. Защо първото лице се спира до точката С? Нали този пѫть трѣбва да се изходи? Кои са причинитѣ, дѣто това лице се спира при С? Може да кажемъ: “Туй дѣте има хилаво тѣло, значи то не може да издържа на външнитѣ условия и затова умира рано.” Другото дѣте умира на 20 години. Значи неговото тѣло е по-здраво. Слѣдователно само ония тѣла сѫ здраво съградени, които извървяватъ този цѣлия цикъль АВ или въ триѫгълника пѫтя АВС.



Тогава това сѫ съотношения между линиитѣ въ триѫгълника. АВ прѣдставлява външнитѣ условия, а АС това е почвата или условията, при които този животъ се проявява. Философски погледнато, какви причини може да има въ дадения случай, че това дѣте е умрѣло на 10 години? Три причини може да има: първата причина може да бѫдатъ бащата и майката; втората причина - обществото и третата причина - само дѣтето е скѫсило живота си. Причината може да се опрѣдѣли и по закона на математическитѣ вѣроятности. Да обясня сѫщото по другъ начинъ. Вие хвърляте единъ камъкъ. Той се издига до извѣстна височина и се спира при F. Значи вие съ малка сила сте го хвърлили. Слѣдующия пѫтъ хвърляте камъка по-силно - достига до Е. Послѣ - до М, до О, а като достигне до В, то ще бѫде най-голѣмата сила, съ която сте хвърлили този камъкъ. Слѣдователно ще знаете - АВС това е правилниятъ цикълъ на движението.









И тъй, като схема ще знаете: триѫгълникътъ е пѫтя, по който човѣкъ се качва. АВ е младостьта, точката С е, която служи за врѫзка съ Невидимия свѣтъ, тя не се вижда. И А, като начална, е невидима, а другитѣ се виждатъ. Когато движението стигне до С, пѫтьтъ продължава нататъкъ и се образува другата половина на триѫгълника - СВ1А. Получаваме ромба АВСВ1. Какво значи ромбъ, питахте ли? (-Играчка, пумпалъ, фърфълакъ.) Значи движение. Въ този ромбъ ние виждаме само едната страна - единия триѫгълникъ, а другата половина АВ1С не виждаме.



Ако на вашата рѫка има астрологически бѣлѣгъ, че слѣдъ десеть години ще заминете за другия свѣтъ, питамъ, ако вие знаете това, можете ли да продължите живота си? (Може, но ако е дѣте, нѣма да може.) Но има и разумни дѣца. Но ние ще приложимъ закона иначе. До тукъ бѣше за вашия физически животъ. Но прѣдставете си друго. Вие постѫпвате въ една окултна школа. Най-първо вие сте въ точката А, нищо не знаете. Дойдете до точката F - това е първата година. До тукъ дойдете и си излѣзете, колко ще знаете? Изминали сте пѫтя АК, достигнали сте до F. Другъ ученикъ продължава пѫтя си и прѣзъ втората година стига до L и точката Е и си отива, напуща училището. Е, кой тогава ще бѫде истинския ученикъ? Който завърши цѣлия цикълъ. Ето ви единъ новъ начинъ на разсѫждение, съ който вие още не сте запознати. Запримѣръ вие говорите за триѫгълници, но не знаете тази идея, която триѫгълникътъ крие въ себе си. И колко още идеи има скрити въ триѫгълника.



Сега това ви навеждамъ, за да имате постоянство, като почнете нѣщо, да го изкарате до край. А сега мнозина отъ васъ нѣмате постоянство. Запримѣръ забѣлѣзвамъ, че не всички си пишете темитѣ. А ония, които ги пишатъ, пишатъ ги като останатъ 5 минути, тогава почватъ да мислятъ какво да пишатъ. Но това е криво разсѫждение. Прѣзъ цѣлата недѣля* ти можешъ да мислишъ върху темата си, да стане тя добрѣ позната въ съзнанието ти. Ти можешъ да вършишъ каквато и да е работа и пакъ да помислишъ за темата си. После, нѣма ли да намѣрите 5 минути всѣки день празно врѣме да помислите за темата си? 5 х 6 = 30. 30 минути ако мислите прѣзъ седмицата, достатъчно е. А вие колко мислите върху една тема? Трѣбва да знаете, че всичкитѣ теми, които се развиватъ тукъ, сѫ за усилване на вашия характеръ. И когато човѣкъ развива извѣстни мисли въ свѣта, той едноврѣменно съ своята мисъль спомага на всички хора. Не мислете, че съ вашата мисъль не спомагате на човѣчеството. Едно отъ двѣтѣ, вие или спомагате или спъвате цѣлото човѣчество. Защото вие не сте сами, вие имате връзка съ цѣлото човѣчество. И ако искате да бѫдете учени хора, вие трѣбва да мислите и не трѣбва никога да казвате: “Азъ нѣмамъ врѣме.”



Послѣ въ посѣщението ви въ класа трѣбва да бѫдете много редовни. Веднажъ човѣкъ постѫпи ли въ единъ окултенъ класъ, той трѣбва да бѫде много редовенъ. Защото по това се познава дали имате характеръ. Ще помните едно: като дадешъ едно обѣщание, ти си задълженъ вече и нищо не може да те извини. Небето не обича залъгалки. Никой не те свързва, но за себе си, дадешъ ли едно обѣщание, нищо не те извинява. Ще изпълнявате обѣщанията си. И ако вие пропуснете каквато и да е тема и не я напишете или си кажете: “Може и да не ида въ класъ,” вие скоро ще платите съ живота си за това. Та затова се изисква въ всичко да бѫдете абсолютно редовни. И живата природа обича голѣма редовность. И ако спазвате тази редовность, вие ще забѣлѣжите, че ще настане една промѣна въ живота ви. Азъ бихъ желалъ всички да рѣшите въ себе си да бѫдете редовни и изправни.



Сега мнозина отъ васъ мислятъ, че свободата на човѣка седи въ това, човѣкъ да мисли каквото иска. Не, свободата на човѣка седи въ това да мислишъ това, за което не искашъ. А кое нѣщо човѣкъ не иска? Запримѣръ да ядешъ една хубава, топла баница, туй кой не го желае? Въ този случай въ какво седи волята? -Да не ядешъ баницата. Повикай другъ нѣкой отъ улицата и го покани да яде баницата прѣдъ тебе, а ти само да гледашъ. Това е воля - да направишъ това, което не искашъ. Въ това седи свободата. А има и други такива случаи, когато баницата е приготвена за тебе, а другъ я изяжда, защото твоятъ стомахъ е разваленъ. Ти ще мислишъ съ мисъльта на онзи, който яде, и ще се радвашъ, че той яде.



Сега въ науката има извѣстни положения, които трѣбва да изучавате. Запримѣръ вие още не сте се спрѣли като гръцкитѣ философи да се запитате вие като индивидъ какво прѣставлявате. Вие казвате: “Азъ съмъ.” Но кой си ти? Казвате: “Ама азъ мога да мисля.” Като можешъ да мислишъ, кажи какви задачи можешъ да рѣшавашъ? Или въ какво седи тази мисъль? “Ама азъ се самосъзнавамъ.” Много добрѣ, въ какво се самосъзнавашъ? Щомъ се самосъзнавашъ въ тѣлото си, азъ рекохъ: “Излѣзъ изъ тѣлото си малко да се поразговоримъ.” “Е, какъ тъй?” Че първото нѣщо, щомъ се самосъзнавашъ, трѣбва да излѣзашъ изъ тѣлото си навънъ и всѣкога трѣбва да си господарь на тѣлото си. Казвашъ: “Е, не мога да излѣза изъ тѣлото си навънъ.” Тогава ти си единъ затворникъ, ти мислишъ съ своите окови, не мислишъ като единъ свободенъ човѣкъ. Дотогава, докато човѣкъ е свързанъ съ своя личенъ животъ, докато той е свързанъ съ своя семеенъ животъ, съ обществения животъ и съ човѣшкия животъ, той е все ограниченъ. Тѣ сѫ 4 положения, които трѣбва да надраснете. И всички древни школи сѫ имали научни методи, т.е. редъ прѣпятствия, които тѣ трѣбвало да прѣвъзмогнатъ за усъвършенствуването на своя характеръ.



Сега по триѫгълника. Когато човѣкъ умира младъ, три причини може да има: самата почва може да е причина - основата на триѫгълника АС. Въ втория случай обществото може да е причина - АВ, а въ третия случай самия индивидъ - КF. Значи, три различни положения може да има. Въсѫщность умътъ, сърдцето и волята на човѣка вървятъ заедно. Вие не можете никога да отдѣлите ума на човѣка или сърдцето му или волята му. Тѣ тритѣ сѫ недѣлими.



Знайте друго: външната срѣда не може да бѫде по-силна отъ насъ. (-Какъ да си изяснимъ факта, че като дойдатъ извѣстни течения въ живота, едни издържатъ, а други не?) Причината е въ самия индивидъ. (-Трѣбва да приемемъ тогава, че външнитѣ условия сѫ едни и сѫщи за всички.) (-При хвърляне едно тѣло има пакъ три причини: съ каква сила се хвърля тѣлото, въздѣйствието на срѣдата, дали е въздухъ или вода, и земното притегляне.)



За съпротивление може да се говори само на физическия свѣтъ. Съпротивленията въ умствения свѣтъ сѫ отъ другъ родъ, сѫщо и съпротивленията въ чувствения свѣтъ сѫ отъ друго естество. Запримѣръ какви съпротивления може да има въ умствения свѣтъ на човѣка или въ неговия чувственъ свѣтъ? (-Съпротивление въ умствения свѣтъ прѣдставлява кривото разбиране на нѣщата. Тъмнината.) Прѣдставете си, че вие се намирате въ единъ идеаленъ свѣтъ, както е било първоначално, тогава как се родиха противорѣчията между хората? Първоначално всички хора излезли при едни и сѫщи условия, а при това виждаме туй голѣмо различие, което днесъ сѫществува?



Сега да обясня друго едно явление: човѣкъ, който обича храната, кѫде ще се спре? - Въ нѣкоя гостилница. Човѣкъ, който обича знанията, кѫде ще се спре? - Въ нѣкое училище. Който обича да се моли? - Въ нѣкоя църква ще се спре. Онзи, който обича хорцето, и т.н. Всѣки човѣкъ ще спре тамъ, дето той желае. Възможноститѣ за всѣки човѣкъ сѫ еднакви, но строежа на всѣки човѣкъ не е еднакъвъ, защото всеки единъ е задълженъ да строи самъ. И вследствие на това може да обяснимъ, че нѣкои индивиди сѫ използвали условията добре, а други - не сѫ.



Сега вашиятъ умъ седи в едно заблуждение. То е следующето. Вие сега вземате предвидъ вашитѣ бащи и майки, вземате предвидъ и обществото. Но представете си, че едно време е нѣмало бащи и майки и общество, ти самъ си билъ и индивидъ, и баща, и майка, и общество. Тъй е било първоначално. Клетката сама се размножава, разделя се, значи общество е нѣмало тогава. (-Но, за да се появи човѣкъ, макаръ и като клетка, все е сѫществувала известна природа около него.) Слушайте, математчески трѣбва да разсѫждавате. Вие не можете да извадите една часть отъ своето цѣло. Вие математически можете да извадите и логически може да го делите, изваждате, да туряте дроби, но въ природата никога не можешъ да делишъ частьта отъ цѣлото. Математически вие може да делите дробите колкото искате, но въ природата такова деление нѣма. Цѣлото се проектира въ своите части. Туй цѣло държи частитѣ въ себе си. Всѣка часть е зависима отъ другитѣ. Ако вие сте една часть на едно цѣло, тогава ще кажете: “Условията сѫ такива.” Нѣма никакви ус ловия, това е идеята вътре въ васъ, която дѣйствува. И тогава въ духовния свѣтъ всѣка една частъ има условията на цѣлото въ себе си, може да се развива, а може да дойде и въ противоречие съ цѣлото, но въ края на краищата тази часть трѣбва да се примири съ цѣлото, тя не може да излезе извънъ цѣлото.



Сега съврѣменнитѣ хора искатъ да излязатъ отъ цѣлото - тамъ е всичката борба. Но това е невъзможно. Всѣка часть си има известно отражение. И като рекохъ, че ние по умъ не се различаваме единъ отъ другъ, разбирамъ, че общия умъ, който действува въ насъ, е единъ и сѫщъ. Но умътъ на цѣлото не може да се побере въ своята часть. Въ висшата окултна математика частьта може да бѫде равна на цѣлото, но частьта не може да стане по-голѣма отъ цѣлото, едно положение. А цѣлото може да стане по-голѣмо отъ частьта. Ето разликата, това сѫ двѣтѣ положения. Тукъ седи онази велика необходимость, която ограничава частитѣ и тѣ трѣбва да се подчиняватъ, то е единъ вѫтрѣшенъ законъ на битието.



Та ние можемъ да бѫдемъ като цѣлото, но по-голѣми отъ цѣлото не можемъ да бѫдемъ. И слѣдователно, всѣки единъ трѣбва да се движи въ рамкитѣ на туй цѣло. Схванахте ли разликата сега? Вие нѣма да разсѫждавате съ ума на обществото и съ ума на съврѣменнитѣ хора, то е кривъ умъ. Кривъ, понеже той се е спрѣлъ въ извѣстенъ етапъ. Съврѣменното мислене не е мислене на цѣлокупното човѣчество, защото за да мислимъ право трѣбва да съберемъ всичкитѣ хора отъ създание мира и всичкитѣ, които за въ бѫдеще ще дойдатъ - това е цѣлото. А сега имаме една малка часть, наречена общество, но туй не е цѣлото. Теософитѣ прѣдполагатъ, че има 60 милиарда човѣшки души, които образуватъ цѣлото. А сега на земята има единъ и половина милиардъ, да допуснемъ, че сѫ два милиарда, а тогава не допускате ли, че въ другия свѣтъ тѣ не съставятъ условие за развитие? Значи въ невидимия свѣтъ има повече души, а вие тѣхъ нѣмате прѣдъ видъ. И дисхармонията, която сега се забѣлѣзва, е само по отношение на нашия животъ, а не по отношение на този, цѣлокупния животъ. Мислите ли, че цѣлото, което е по-голѣмо отъ частьта си, ще позволи на своята часть да си играе съ него? То е немислимо. Най-първо хората мислятъ, че знаятъ много, че сѫ всесилни и въ младитѣ си години всички ставатъ безвѣрници, понеже уповаватъ на своята сила. Като минатъ 45-50 години ставатъ набожни, а къмъ 80-та година всички се прѣдаватъ и вѣрватъ въ Невидимия свѣтъ. Това е една слабость на човѣшкия умъ.



(-Всички души едноврѣменно ли сѫ създадени?) Не, тѣ сѫ излѣзли при разни условия. (-Тогава различието е напълно обяснимо.) Всички души сѫ излѣзли въ битието въ единъ опрѣдѣленъ цикълъ послѣдователно. Възможно ли е човѣкъ да се роди по всѣко врѣме? Има дати, дѣто е невъзможно да се роди човѣкъ. За всѣко раждане си има точно опрѣдѣлени математически дати. Астрологически е доказано това. Сега астролозитѣ взематъ под внимание само планетитѣ, а при това всичкитѣ звѣзди, които сѫществуватъ, упражняватъ голѣмо влияние. Слѣдователно разнообразието седи въ това, коя звѣзда кому какъ влияе. И дѣто се различаватъ хората, то е по причина на тия звѣзди, а тѣ сѫ безброй, и отъ тамъ сѫществува туй разнообразие между хората.



Сега това е едно упражнение за ума ви, да се хвърли една по-свѣжа мисъль, да знаете, че всичко въ свѣта не е атавистически или както турцитѣ вѣрватъ, фатализъмъ, т.е. че всичко е опрѣдѣлено. Нѣщата дѣйствително сѫ точно опрѣдѣлени, но въ туй опрѣдѣление на живата природа сѫществува една абсолютна справедливость и свобода. Т.е. ти, като излѣзешъ въ пѫтя на живота си, не трѣбва да закъснѣвашъ! Закъснѣешъ ли веднажъ, мѫчно можешъ да намѣришъ пѫтя на своята срѣда. Ти вече излизашъ вънъ отъ тази струя и трѣбва дълго врѣме да чакашъ докато те турятъ нѣкѫдѣ. Тамъ е всичката опасность, затова ти трѣбва да пазишъ своя пѫть и да се не отклонявашъ. А човѣкъ може да загуби пѫтя си по причина на едно мимолѣтно желание само, но туй желание е въ сила да те изкара изъ пѫтя, а веднажъ излѣзналъ изъ пѫтя, течението си върви, а ти самъ съ силата си не можешъ да влѣзешъ на друго мѣсто, освенъ ако те турятъ.



Та всички трѣбва да бѫдете много внимателни. Нѣкой пѫть вие излизате изъ вашия пѫть и казвате: “Послѣ пакъ ще влѣзна.” Но не можешъ да влѣзешъ тъй както и да е. Сега вие можете да мислите, че такава е сѫдбата, но за да те сѫдять, кой е причината? Ти като извършишъ едно прѣстѫпление ще те сѫдятъ. И можемъ да кажемъ 50% човѣкъ самъ си е причина дѣто го сѫдятъ.



Сега ще турите въ ума си да развиете тази черта въ себе си: да учите правилно, да мислите правилно. Всички трѣбва да имате въ основата си правилна мисъль. Ако тази мисъль е въ пѫтя, по който вървите и не ви отклонява, тя е правилна, дръжте я. Ако тази мисъль ви отклонява не я приемайте, отхвърлете я. Всѣка мисъль, която ще ви помогне въ пѫтя, по който вървите, дайте й ходъ. А всѣка мисъль, която може да ви спре или отклони, на тази мисъль не давайте мѣсто, тя не е ваша мисъль, тя е чужда. Сѫщото е и за желанията.



Защо много хора болѣдуватъ? Какъ схващате това? Кои сѫ причинитѣ за явяването на толкова много болести? (Че човѣкъ влиза въ извѣстна срѣда, която не е за него.) Правъ сте, до извѣстна степень е така. Всички съгласни ли сте? Но азъ ще ви дамъ единъ другъ примѣръ: баща и майка искатъ много да иматъ дѣте, създаватъ условие за него, гледатъ го много добрѣ, треперятъ надъ него, а при това слѣдъ 4-5 години дѣтето умира. Коя е причината? Три възможности има: първото прѣдположение е, че малка е любовьта въ дома. Ако пъкъ дѣтето се ражда глупаво, че не може да се учи - малка е мѫдростьта въ дома; ако дѣтето се ражда хилаво, че не е свободно въ живота си - истината е малка. Тъй седи въпросътъ. Втората причина, това е ако въ обществото нѣма любовь, мѫдрость и истина. И третата причина може да бѫде самия индивидъ. Любовьта е сила въ природата, безъ нея се явяватъ болести.



Може да направите слѣдующия опитъ: най-здравиятъ отъ васъ да излиза всѣка вечерь една седмица наредъ при залѣзъ слънце и да каже: “Азъ ще се разболѣя.” Другъ пъкъ, който е малко боленъ, да става рано, когато слънцето изгрѣва и да казва: “Азъ ще оздравѣя, азъ ще бѫда здравъ.” И слѣдъ една седмица ще видите какъ ще ви подѣйствуватъ тия сили сутринь и вечерь.



Сега външнитѣ промѣни въ живота васъ често ви спѫватъ. Азъ забелѣзвамъ щомъ нѣкои срѣщнатъ прѣпятствие въ живота, искатъ или да излѣзатъ отъ тази срѣда, или да умратъ. Младиятъ, гледашъ го, не иска да живѣе или иска да измѣни срѣдата. Но тази срѣда може да я измѣните само по единъ разуменъ начинъ. Сѫщо и за нѣкои нѣща можете да желаете умирането. Има едно разумно умиране, а не да умирате глупаво, безъ да знаете защо умирате. По-жалко нѣщо нѣма отъ това. Нѣкой казва: “Искамъ да умра.” Защо? -“Дотегна ми живота.” То е глупаво умиране. Другъ пъкъ казва: “Искамъ да умра.” Защо? “Искамъ да уча музиката, пъкъ на земята нѣма условия, горѣ ще ида.” Рекохъ, тогава върви поскоро. Или пъкъ казва: “Искамъ да уча доброто, пъкъ понеже тукъ нѣма условия за доброто, искамъ да замина за другия свѣтъ.” -Хубаво, но ще дадешъ едно прошение тамъ. И ако въ туй училище, въ което искашъ да постѫпишъ, има вакантни мѣста, ще идешъ. А ако нѣма мѣсто, ще чакашъ година, двѣ, петь, десеть и като те приематъ, нито минута не се бави. Но не да умирате прѣждѣвременно и да подсмърчате нѣкѫдѣ, а да нѣмате мѣсто никѫде - нѣма по-ужасно нѣщо отъ това. Тогава желайте да умрете!



Вие ходили ли сте въ онзи свѣтъ да видите какво е тамъ безъ тѣло, ако не ви е дошло врѣмето? Затова туй училище е необходимо за васъ. Пъкъ ако тукъ не си пишете темитѣ, какъ ще ги пишете горѣ? Ако тукъ сте нередовни, като идете въ другия свѣтъ, че тамъ вашитѣ работи съвсѣмъ ще се забъркатъ. Ако тукъ сте мързеливъ и там ще бѫдете мързеливъ. Сѫщите качества, които човѣкъ има тукъ и тамъ ще ги има. А тукъ човѣкъ по-скоро се поправя. Смъртьта не измѣня човѣка, тя само го ограничава, но у него потенциално всичко остава. Тамъ човѣкъ нѣма стомахъ, но желанието у него да яде и пие остава. Желанията седятъ, но органитѣ ги нѣма. И тамъ искатъ да го научатъ, че не трѣбва да пие, понеже нѣма органъ. И тамъ е лошото, че онѣзи хора, които умиратъ съ много желания и като нѣматъ органи, влизатъ въ други хора и усилватъ у тѣхъ желанието за пиене повече. И така се правятъ много прѣстѫпления. Затуй щомъ ти се пие нѣкой пѫть много винце, не пий, защото туй прѣсилено желание не е твое. Ще му кажешъ: “Ти и безъ винце можешъ.”



Сега на мисъльта. Всички трѣбва да се стремите да усвоите този правиленъ равностраненъ триѫгълникъ. Всѣки трѣбва да си тури за идея да стане единъ равностраненъ триѫгълникъ и да владѣе всичкитѣ линии на този триѫгълникъ - външни и вѫтрѣшни; и почвата, и условията, вие сами на себе си да бѫдете господари. Да разбирате перпендикуляритѣ, три вида перпендикуляри има, могатъ да се спуснатъ въ единъ триѫгълникъ. А вие трѣбва да можете да владѣете тия три вида перпендикуляри. Сега разгледахме само перпендикуляритѣ, спуснати къмъ почвата. А има още два вида перпендикуляри. Въ друга лекция ще се спремъ още да видимъ какво значи перпендикуляръ. (-Най-кѫсото разстояние между точка и права.) Нали перпендикуляръ това е една проява въ живота. Силови прояви сѫ тѣ, понеже всичкитѣ сили се движатъ по права линия. Тѣ образуватъ перпендикуляръ или най-кѫсото разстояние на движението, а това е пѫть на силитѣ въ живота.



Размишление.



Любовьта ражда доброто.

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.



IV година

4 школна лекция на I младежки Окултенъ Класъ

9. XI. 1924 год.

Недѣля 7 часа вечерьта,

София



-----------------------------------------

*недѣля - (рус.) седмица







------------------------------------------

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛЕКЦИЯТА



Чертежъ I. Видове условия на животъ въ триѫгълника.
Причини за ранната смърть.
Чертежъ II. Триѫгълникътъ се прѣвръща на ромбъ, за
да завърши своето движение.
Кой е истинския ученикъ споредъ триѫгълника?
Да пишемъ ли темитѣ си?
Редовность и постоянство като методъ за усилване на характера.
Въ какво седи свободата на човѣка?
Въ що седи самосъзнаването?
Четиритѣ условия, при които човѣкъ е ограниченъ
Външната срѣда не може да бѫде по-силна отъ насъ!
Човѣкъ се спира тамъ, дѣто той желае.
Отношение между частитѣ и цѣлото.
Душитѣ едноврѣменно ли сѫ създадени?
Може ли човѣкъ да се роди на всѣко врѣме?
Ученикътъ не трѣбва да закѫснява.
Правилна мисъль и правилно учение.
Двата опита.
Има едно разумно умиране.
Преждеврѣменно умиране.
Условията на триѫгълника, приложени къмъ живота.
Видове перпендикуляри.