Любовьта ражда доброто!



Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!



Размишление.



Прочетоха се темитѣ: “Отношение между психология, логика и етика”.



Тема 2: “Първата отличителна черта на мисъльта.”



Върху тази тема, която писахте, азъ ще задамъ нѣколко въпроси:



Граматиката ли се е образувала по-рано и после рѣчьта? Логиката ли се е образувала по-рано и после първото сѫждение? И моралътъ ли се роди по-рано и после отношенията на човѣшката душа?



Значи, граматиката сама по себе си не е сѫществувала прѣди човѣшкия духъ, който е създалъ рѣчьта. Човѣшкиятъ духъ е създалъ тази граматика. Всѣка рѣчь трѣбва да се изкаже по единъ или другъ начинъ; думитѣ трѣбва да се нареждатъ по единъ начинъ; а между всички прѣдмети въ свѣта трѣбва да има извѣстно отношние или извѣстно съпоставяне. Двѣ граматики има въ свѣта: едната азъ разбирамъ граматика, въ която рѣчьта е свободна да се изрази съ каквито си иска думи и наредени съвсѣмъ свободно по духъ. И друга една граматика, тя е на буквата, тамъ въ строгъ редъ вървятъ думитѣ, като войници вървятъ една слѣдъ друга последователно и по опрѣдѣленъ редъ. Но този редъ не е въ всичкитѣ народи еднакъвъ. Въ българския езикъ обикновено глаголътъ се поставя въ началото, има случаи дѣто глаголътъ се туря на края. А въ нѣмски езикъ, слѣдъ като изкажешъ едно дълго прѣдложение*, тогава ще туришъ глагола най-накрая. Питамъ: защо българската граматика е турила глагола отпрѣдъ, а нѣмската - накрая? Разбира се и тамъ има изключения. Ще кажете: “Така е свойствено на езика.” Какъ мислите, защо на единъ езикъ е свойствено да туря глагола въ началото, а на другия езикъ е свойствено да се туря глагола накрая? (Защото еднитѣ най-първо мислятъ и после дѣйствуватъ, а другитѣ първо дѣйствуватъ, че после мислятъ.) Значи българитѣ най-първо дѣйствуватъ, а после мислятъ, а германцитѣ първо мислятъ, а после дѣйствуватъ. Всички съгласни ли сте съ това? (Фактически германцитѣ повече дѣйствуватъ, отколкото българитѣ.) Но германцитѣ сѫ били философски народъ, тѣ после, по примѣра на англичанитѣ, взели туй направление и се отказали отъ философията и може би за въ бѫдеще пакъ ще се измѣни граматиката имъ.



Забѣлѣжете друго: въ английската граматика има единъ навикъ, стремежъ да съкратяватъ думитѣ, когато германцитѣ разширяватъ думитѣ. Питамъ: англичанитѣ и германцитѣ, които сѫ отъ една и сѫща раса, защо това различие? Това сѫ все въпроси, които можемъ да си зададемъ, ние нѣма да ги рѣшимъ сега.



Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо въ човѣшката рѣчь? Има ли нѣкой, който да е челъ нѣщо ? (-Спорѣдъ науката най-първо се явили съюзитѣ или подражателнитѣ звуци.) Тъй, сега научнитѣ изслѣдвания показватъ, че когато човѣкъ почне да заболява, най-първо той загубва сѫществителнитѣ имена, туй показва, че тѣ сѫ отъ по-новъ произходъ; следъ туй той изгубва прилагателнитѣ, после глаголитѣ и оставатъ само съюзитѣ. И когато човѣкътъ почне да заздравява, пакъ по сѫщия начинъ се възвръщатъ думитѣ по реда си. Когато човѣкъ не може да употрѣби сѫществителнитѣ, употрѣбява глаголитѣ, напримѣръ вмѣсто секира, казва: “това, което сече” и др. И дѣйствително, първата рѣчь на човѣка е била едносложна, отпосле е станала двусложна. (Кой е първия слогъ, който е билъ произнесенъ?) Той е като първата дума, съдържалъ е всичкия смисълъ на живота въ себе си.



Вие сте изучавали въ геометрията триѫгълницитѣ, всички триѫгълници, които сѫществуватъ въ геометрята и които има още неписани, вие знаете, носятъ въ себе си една идея, първична идея точно опрѣдѣлена. Сѫщо и всички криви линии, които сѫществуватъ въ свѣта, отъ какъвто и да сѫ характеръ, си иматъ смисълъ, въ висшата жива геометрия всичко е осмислено. Тамъ по отклонението на ѫглитѣ на каквито и да сѫ линии, въ дадения случай може да се сѫди за характера на разумното дѣйствие. Да кажемъ, едно сѫщество прави отклонение на 1°, друго - на 2°, трето сѫщество прави отклонение на 3°, какво заключение ще направимъ за движението на туй сѫщество? Това сѫ аналогични разсѫждения: ако вие хвърлите едно тѣло съ голѣма бързина, какво ще стане съ него при тази бързина, ако срѣщне съпротивление на срѣдата, въ която се движи? Прѣди всичко, градуситѣ ще покажатъ силата, съ която се движи тѣлото. Колкото повече сѫ градуситѣ, толкова силата е по-голѣма и бързината е по-голѣма, а отклонението ще зависи отъ срѣдата, въ която се движи тѣлото. Щомъ отслабне силата, по сѫщия начинъ отклонението ще изчезне. Но и тази сила, която хвърля този прѣдметъ въ пространството и тя трѣбва да си има извѣстна идея. Ако ние хвърлимъ едно тѣло въ пространството и то не срѣщне никакво съпротивление, какъвъ ще бѫде пѫтя? (-Въ физиката, законътъ на инерцията казва въ какъвъ случай тѣлото се движи праволинейно и равномѣрно.) Да, тѣ сѫ прави, но така е само въ Божествения свѣтъ, само тамъ всичко е въ хармония, нѣма никакво противодѣйствие.



Сега, вие сте отъ младитѣ, можете ли да пишете, ако ви дамъ, върху темата: “Една отъ основнитѣ отличителни черти на младия.” По какво се отличава младиятъ човѣкъ? (Младиятъ има голѣмъ ентусиазъмъ, и за осѫществяване идеитѣ, и свѣтлитѣ нѣща, които сѫ въ живота, а стариятъ човѣкъ си казва: тѣзи работи сѫ неосѫществими въ този животъ.) Другъ въпросъ: кое прави младия младъ? (-Стремежътъ.) Не е стремежътъ. Стремежътъ на младия е както стремежа на една граната. Но въ тази граната има взривно вещество. Значи, у младия има заложени енергии и тия енергии го правятъ младъ, а у стария, понеже тия енергии сѫ изразходвани, той е старъ, така го наричатъ. Но и младиятъ може за 24 часа да остарѣе. Ако хипнотизираме единъ младъ и му внушимъ, че е старъ, той може да остарѣе; и ако стариятъ го туримъ въ единъ дълбокъ хипнотически сънь въ пета степень и му внушимъ, че той е младъ, и той може да се подмлади.



Въ новата психология трѣбва да се пазите отъ слѣдующето: ако не разбирате законитѣ въ природата, дълбокитѣ прѣживявания, дълбокитѣ морални сътресения, прѣживѣни неправилно, могатъ да ви застарятъ прѣждеврѣменно и да ви лишатъ отъ тази енергия на вашата младость. И когато стариятъ прѣживѣе една радость правилно, той се подмладява, добива нови енергии. Второто положение: и младиятъ и стариятъ мислятъ, но ето кѫдѣ е разликата. Да кажемъ прѣдъ мене има една ябълка, 10-годишно развито дърво съ плодове, въ рѫката си държа едно сѣме - ябълка. Питамъ, сѣмето по-голѣмо ли е отъ тази, голѣмата ябълка? Не, въ туй сѣме [има] смисълъ, идея има въ него. Младиятъ човѣкъ е едно сѣме, което трѣбва да се развие. Той още не е проявенъ въ своя животъ. У стария човѣкъ мисъльта се е проявила и реализирала въ живота, неговитѣ енергии сѫ изразходвани, станали сѫ кинетически, защото, споредъ закона на прѣраждането, ако той е изразходвалъ своитѣ енергии, че затова е остарѣлъ, питамъ тогава, той, слѣдъ като мине въ другия свѣтъ, какъ се ражда наново, от гдѣ сѫ тѣзи енергии? Но старостьта е нѣщо посторонно за човѣшката душа, то е нѣщо външно. И всичкитѣ стари чувстватъ, че сѫ млади, а само тѣлото имъ е остарѣло отъ вънъ. Не е свойствено на душата да остарѣва, това сѫ вторични състояния. Тѣ сѫ наложени на хората чрѣзъ внушение. Съ хиляди години хората си внушавали, че сѫ стари и остарѣватъ, че и другитѣ ще остарѣятъ и като мине човѣкъ 45, 50, 60 години, мислитѣ на хиляди поколѣния идатъ при тебе и ти казватъ: “Ти си вече старъ.” И ти кажешъ: “Хайде, да бѫде тъй както вие казвате.” Или трѣбва да бѫдешъ нѣкой гений да се боришъ съ тѣзи мисли.



Но тогава вашата работа ще мяза на единъ турски ходжа. Донесли му едно дѣте да го кръсти по православному, понеже попове нѣмало, били избѣгали, а понеже и той е попъ - да го кръсти. Той взелъ дѣтето, потопилъ го въ водата и казалъ: “Тъй да бѫде, както вашия попъ кръщава.” Извадилъ дѣтето и пакъ го потопилъ въ водата. Той, както попа, казва: “Тъй да стане”. И още веднажъ направилъ сѫщото и го кръстилъ.



Законътъ на внушението има тази мощна сила, че много пороци въ свѣта и много добродѣтели се поддържатъ отъ внушението. Тѣхниятъ потикъ иде отъ внушението. Нѣкой пѫть човѣкъ каже: “Азъ ще извърша едно прѣстѫпление”, и чувствува така, като че нѣщо е заложено въ него. Но това е внушение на нѣкои нисши сили и обратното: нѣкой пѫть човѣкъ иска да направи добро нѣкому, това е пакъ внушение на нѣкои добри хора или на добри сѫщества - висши сили. Сега възпитанието въ какво седи? Винаги да се внушава доброто, винаги да се поддържатъ внушенията на добритѣ сили и да се пази връзката съ тѣхъ.



Вие въ школата има да се борите съ нѣкои наслѣдствени мисли, които вие може да прѣодолѣете и трѣбва да прѣодолѣете. Разбира се, мѫчно е човѣкъ да се бори съ тѣхъ, но ако разбира закона, все таки може да си помогне. Научно има много данни. Въ геометрията запримѣръ има опрѣдѣлени черти на порока. Но при сегашното състояние, ако ви покажа нѣкоя линия на порока, вие ще мислите само за него и порокътъ ще се залѣпи при васъ като нѣкой кърлежъ.



Запримѣръ васъ ви се е случвало като говорите на нѣкой човѣкъ нѣщо и той направи една гримаса съ устата си, извади горната си джука малко настрани, навънъ, а долната настрани и навѫтрѣ, тогава се образува една такава крива линия. Но има голѣма опасность за васъ да сѫдите за човѣшкия характеръ по тия положителни (въ низходяща степень) данни. Вие нѣмате право да се произнасяте за никой човѣкъ. Можете да сѫдите за характера на човѣка само геометрически и математически. Такива данни има човѣкъ на лицето си, които сѫ постоянни. Азъ ще опрѣдѣля характера на чов ѣка отъ голѣмината на неговото око, неговия носъ, отъ дебелината и отъ голѣмината и дължината на неговата уста, отъ дължината на неговитѣ уши, после отъ широчината и височината на неговото чело, слѣдъ туй ще взема въ съображение неговата брада. Това сѫ основнитѣ черти. Сега, ако вземемъ голѣмото ухо, то има и добри и лоши страни. Забѣлѣзано е: хора съ голѣми уши сѫ щедри, а хора съ малки уши сѫ стиснати, но сѫщеврѣменно хора съ голѣми уши обичатъ широкия животъ. То е едно съвпадение сега на една добра и една лоша черта. Тѣ сѫ вѣроятности, математически вариации, но чрѣзъ редъ наблюдения може да се установи единъ законъ. Има извѣстно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трѣбва да бѫде толкова голѣмо, колкото е носа; и правилнитѣ вѣжди и тѣ трѣбва да бѫдатъ почти колкото дължината на носа. После, челото трѣбва да прѣдставлява 1/3 отъ лицето, и носътъ - 1/3, и брадата - 1/3, така е въ правилното лице. Тази правилность зависи не отъ стремежитѣ ви, тя зависи отъ онази разумна връзка между вашитѣ мисли и чувства.



Сега ние говоримъ за правата мисъль. Може ли нѣкой отъ васъ да ми каже по какво се отличава правата мисъль? Има ли правата мисъль нѣкои отличителни черти, съ които тя се отличава въ дадения случай, че е права или не? И найпосле една права мисъль съ каквато и да е дума може ли да я изкажете?



Първичниятъ езикъ на човѣчеството е билъ образенъ. Щомъ произнесешъ една дума изпъква единъ образъ въ тебе. Вземете думата “рѣка” - имате единъ живъ образъ въ ума си. Източнитѣ езици сѫ били образни, идеята изпъква ясно. Вземете съврѣменнитѣ думи, има думи, които не произвеждатъ никакъвъ образъ. А ако кажете: гладенъ съмъ, жеденъ съмъ, боленъ съмъ… винаги произвеждатъ образи въ насъ. Силни думи сѫ тѣ. И тогава, колкото думи намирате вие въ единъ езикъ, които да иматъ образи, тѣ сѫ силнитѣ думи, а другитѣ думи сѫ вторични, за да разберемъ тѣхния вѫтрѣшенъ смисълъ ние ги тълкуваме, единъ день и тѣ ще добиятъ образи. Има шансъ за тѣхъ.



Ето една дума, която нѣма образъ, какво означава думата “шансъ”? Има възможность да бѫда назначенъ, това значи шансъ, а тия думи, които иматъ образи, тѣ сѫ разумни. Думата “пѣя”, тя е образна, “плача” - сѫщо. Ние трѣбва да се стремимъ да изработимъ единъ езикъ образенъ, всѣка една дума да има образъ живъ, защото когато всѣка една дума има или придобива единъ образъ, тогава езикътъ става понятенъ и разбранъ за насъ. Има единъ езикъ животински или прѣдметенъ езикъ, той е материаленъ езикъ, само на задоволяване. Това е езикътъ на вълка. Нему му трѣбва овцата само за да я изяде. После има единъ езикъ на хората, на човѣцитѣ, той е този образния езикъ, отривистъ езикъ, въ него проличава вече идея. Той обхваща живота, свѣтлината и свободата на човѣка. И трети единъ езикъ, идеенъ езикъ, на ангелитѣ, и той е образенъ. Той включва Любовьта, Мѫдростьта и Истината.



Сега често говоримъ за добрия животъ. Добъръ животъ, но въ какво? Туй понятие добро за вас не е опрѣдѣлено. Какво нѣщо е добъръ човѣкъ? Въобще българинътъ подъ “добъръ човѣкъ” подразбира човѣкъ, който може да те прѣгледа, т.е. да ти помогне въ дадения случай, да те нахрани и услужи. А лошъ човѣкъ нарича, който въ дадения случай не ти прави услуга, не те прегледа.



А въ какво седи правата мисъль? Срѣщна те и те питамъ: “Кажи ми една права мисъль, азъ се нуждая отъ нея.” Допуснете, че нѣкой минава покрай васъ и ви каже: “Слушай приятелю, искамъ да ми дадешъ единъ съветъ, взелъ съмъ тази тояга, мисля да набия единъ човѣкъ, но ще направя каквото ти ми кажешъ, да го бия ли или да не го бия?” Ако ти му кажешъ да го набие, понеже неговата честь е накърнена, че и другъ пѫть да не говори тъй по твой адресъ, ти казвашъ една мисъль, която не е права. Защото нѣкоя вечерь той пъкъ ще набие приятеля ти. Значи, ти давашъ една мисъль, която води къмъ лоши последствия. А ти му кажи: “Що ти трѣбва да го биешъ, остави го, тази работа ще се оправи, ти имашъ сега по-важна работа.” Тогава ти ще му дадешъ една трѣзва мисъль.



Ще ви задамъ другъ единъ въпросъ: трѣбва ли да причиняваме на хората страдания или не? (-Вие казахте: “Нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.”) (-Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всѣки.) Сега забѣлѣжете, че има извѣстна зона на земята, която обхваща почти цѣлата бѣла раса, дѣто страдането е прѣувеличено по причина на тѣхната нервна система. Но да страда човѣкъ, то е една голѣма привилегия. И сѫщества, които страдатъ, природата гледа на тѣхъ съ много голѣма благосклонность. А онѣзи, които не страдатъ, къмъ тѣхъ тя не е благосклонна. Радоститѣ сѫ само едно последствие на страданията. Радоститѣ, това сѫ плодъ на страданията, човѣкъ, който не е страдалъ, той не може да има и плода - радостьта. Ние говоримъ за ония, разумнитѣ страдания, защото има страдания, които не сѫ разумни. Но разумнитѣ страдания въ природата, тѣ сѫ една привилегия. Туй е единъ законъ, ще го знаете и ще се радвате на тази привилегия отъ невидимия свѣтъ.



Ако тъй се научите да се радвате, не да иде[те], да се напиете, че да си пукнете главата нѣкѫде и да страдате, това не е страдание. Но когато вѫтрѣшно, морално страдашъ, изгубвашъ богатство, обществено положение, но за идея ти страдашъ - това е една привилегия. И споредъ закона това страдание ще ти донесе радость. Вие трѣбва това да провѣрите. Когато вие страдате по този начинъ, считайте, че това е една привилегия на природата. Природата или Богъ изявява винаги своята благосклонность къмъ васъ чрѣзъ страданието. И първиятъ актъ на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда въ себе си, Той усѣща едно такова страдание, за което вие нѣмате понятие. Но Той знае, че плода на тия страдания ще бѫде за благото на човѣчеството, на което Той прави тази привилегия, като счита въ своята прѣмѫдрость, че туй е потрѣбно.



Слѣдователно страданието лежи въ основата на живота, говоря за разумното страдание. Защото има нѣкои отъ васъ, като влѣзахте въ школата, започнаха разумнитѣ стра дания и тѣ казватъ: “Тази работа не е заради** менъ.” Е, коя работа е заради васъ? По-лека работа отъ страданието за човѣка нѣма. За страданието не се изискватъ никакви разноски. На страданието нѣма да му наемешъ стая отдѣлно. То казва: “Азъ съмъ отъ тѣзи, благороднитѣ, азъ ще живѣя въ дома ти и нищо нѣма да харчишъ заради мене, азъ съмъ много скроменъ.” При това, туй вѫтрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човѣшата душа и широчина на ума. Защото човѣкъ, когато страда - той мисли. Туй страдание не парализирва човѣка, но му дава потикъ да мисли. (Е, трѣбва ли да причиняваме страдания на другитѣ?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте отъ тѣхнитѣ страдания. Защото, ако ги лишите отъ страданията, тогава ще имъ причините страдания, понеже щомъ прѣмахнете онова страдание на природата, вие ги лишавате отъ тѣхнитѣ естествени страдания, които имъ сѫ необходими, и имъ причинявате други - изкуствени страдания.



Не разбирамъ да бѫдешъ хладнокръвенъ къмъ чуждото страдание. Ако ти имашъ едно такова страдание и азъ дойда къмъ дома ти, азъ нѣма да направя ни най-малъкъ въпросъ за вашето страдание, то е нѣщо свещенно и нѣма да го бутамъ, за друго ще се разговаряме. Въ духовнитѣ страдания всѣкога има една връзка, една непреривность, а въ физическитѣ страдания тази връзка я нѣма. Запримѣръ вие боледувате, казвате: “Само да оздравея, ще бѫда благодаренъ на Бога.” Но като мине болестьта, вие забравяте Бога, значи нѣма духовна връзка. Колко пияници, биятъ ги и теглятъ отъ главата си, но все пакъ забравятъ и пакъ пиятъ. И дълго врѣме трѣбва да ги биятъ, за да извадятъ една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние, а страданието, то е нѣщо разумно, то спада къмъ Божествения свѣтъ.



Сега ще ви запитамъ другъ единъ въпросъ: трѣбва ли да злоупотрѣбимъ съ довѣрието на единъ нашъ приятель? И слѣдъ като злоупотрѣбите какъвъ е цѣрътъ, съ който може да се възстанови довѣрието? (-Явно е, че не трѣбва.) Не само, че не трѣбва, но туй довѣрие трѣбва да го считате свещено. Азъ говоря за довѣрието, когато нѣкой приятель си отвори душата къмъ васъ и счита, че въ всичкитѣ случаи ти ще постѫпишъ тъй съ него, както и той би постѫпилъ. Тъй че, не само че не трѣбва да злоупотрѣбите, но трѣбва да считате свещено неговото довѣрие спрѣмо васъ. Туй е едно правило, ще си го запишете. Туй е за всинца ви. У всѣки човѣкъ има една личность физическа, а другата - духовна. У всѣки отъ васъ има единъ Божественъ човѣкъ, той всѣкога говори истината, у него всѣкога има този стремежъ къмъ истината. Ще каже някой: “У менъ нѣма нищо Божествено, но той страда, а туй, което страда, то е Божествено, което изпитва морално страдание, а отъ външния свѣтъ нѣма защо да се тревожите. Всички трѣбва да подкрѣпяте туй Божественото, което се развива у васъ.



(-Сега какъвъ е цѣрътъ, за да се възстанови това доверие пакъ?) Да кажемъ единъ вашъ приятель ви се довѣрилъ напълно, но вие сте злоупотрѣбили съ неговото довѣрие. Сега, за да възстановите неговото довѣрие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага съ васъ тъй, както съ себе си. Ето ви цѣрътъ. Защото той ви е далъ пълно довѣрие, безъ да иска вашето довѣрие, сега по обратния пѫть, вие за да възстановите туй довѣрие, което сте нарушили, вие ще му дадете довѣрие, той да разполага съ васъ, такъвъ е цѣрътъ.



Само да не попаднете въ положението на онзи германски професоръ, който си правилъ психологически наблюдения и опити, за изважданието двойницитѣ на хората отъ тѣлата имъ. Та той правилъ често такива опити съ единъ свой ученикъ. Единъ денъ професорътъ рѣшилъ да направи единъ такъвъ опитъ: да извади своя двойник и да го тури въ тѣлото на ученика, а двойникътъ на ученика да влѣзе въ неговото тѣло, но като направилъ този опитъ, ученикътъ се забъркалъ въ тѣлото на професора и не можалъ да излѣзе навънъ. А и професорътъ, въ туй младото тѣло, не можалъ да помогне на своя ученикъ. Разбира се, слѣдъ дълги усилия той сполучилъ да се оттегли, но трѣбвало да мине прѣзъ голѣми страдания.



Сега правя сравнение, стариятъ моралъ и новиятъ моралъ, това сѫ студента въ тѣлото на професора и професорътъ въ тѣлото на студента. А това е единъ отъ опаснитѣ опити. Тамъ се забатачватъ хората сега. Стариятъ професоръ да влѣзе въ тѣлото на младия студентъ иди-дойди, но младиятъ студентъ да влѣзе въ старото тѣло на професора, то е тежко. Въ природата има извѣстни стари идеи и когато човѣкъ дойде до извѣстна възрасть, тѣ се явяватъ, изпъкватъ въ съзнанието му и лицето му става вече старо. Когато евреитѣ, като дойдатъ до извѣстна възрастъ, всички приличатъ на расата си, този типиченъ за тѣхъ носъ, тѣзи очи, после всичко да обуславя, това сѫ черти точно опрѣдѣлени у тѣхъ.



Може ли нѣкой отъ васъ да даде опрѣдѣление на думата “довѣрие”? Кога имате довѣрие? Прѣдставете си: васъ ви гонятъ, вие сте на брѣга, има единъ лодкаринъ тамъ, вие ще се спрете, да видите кой е той, че да му се довѣрите? Не, вие влизате въ лодката и си казвате: “Каквото Господь даде”, и се мислите сигуренъ въ неговата лодка. Тъй че нѣкой пѫть довѣрието се налага на васъ. Ти влизашъ въ лодката, не знаешъ какво може да стане, отъ него зависи, може да те прѣдаде на този, който те гони. Но човѣкъ при извѣстни случаи напълно може да се довѣри на другъ човѣкъ. Въобще въ такива случаи, когато човѣкъ напълно се довѣри и изведнажъ на нѣкого, той не остава излъганъ, съ много малки изключения. Въ душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че въ всѣки човѣкъ има една добра страна, че ако ти се довѣришъ напълно на нѣкой човѣкъ, рѣдко сѫ случаитѣ дѣто той може да злоупотреби съ тебе. Но само ако се довѣришъ напълно и изведнъжъ изключенията сѫ много рѣдки, а ако се довѣришъ съ разсѫждения и умувания, изключенията сѫ повече.



Запримѣръ нѣкой те гони, влизашъ въ една кѫща и веднага имашъ пълно довѣрие въ тези хора, защото нѣма другъ изходенъ пѫть, и случва се - хората ти помогнатъ. В дадения случай, това е довѣрието, което ти имашъ къмъ тѣхъ, то ги кара да ти помогнатъ. Довѣрие има даже и у животнитѣ, ако човѣкъ вѣрва на [тѣхъ] и тѣ спазватъ този законъ на довѣ46 рие. Единъ свещеникъ ми разправяше за една своя котка. Тя е била примѣрна по довѣрие. Той ималъ пълно довѣрие въ котката си, че тя въ негово отсѫтствие нѣма да направи никаква пакость. Сутринь, когато свещеникътъ отивалъ на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнѣлъ, тя не бутала нищо, освѣнъ ако той й даде. А иначе, тя съзнавала, че на нея иматъ довѣрие и не бутала, не искала да злоупотрѣби съ довѣрието, което й се давало. Това е една черта характерна. У всѣки единъ човѣкъ има туй, доброто. У всички хора има една добра черта. Не мислете, че доброто трѣбва сега да го придобиете. Не, то е вложено въ васъ, изисква се само врѣме, т.е. благоприятни условия да се прояви. А тѣ отъ васъ зависятъ да ги създадете.



Да направимъ едно упражнение съ рѫцѣтѣ.



Любовьта ражда доброто.

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.



IV година,

3 школна лекция на

I Младежки Окултенъ Класъ

2.ХI.1924 год., недѣля, 7 часа вечерта,

София



---------------------------

*прѣдложение - (рус.) изречение

**заради - за (бел.ред.)



----------------------------------------

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ВЪ ЛЕКЦИЯТА



Граматиката ли се е появила по-рано или рѣчьта?

Логиката или сѫждението?

Моралътъ или отношенията на хората?

Отговори.

Двѣтѣ граматики.

Коя дума се е появила най-първо въ човѣшката рѣчь?

Физически закони за обяснение отклонението на ѫглитѣ въ движението.

По какво се отличава младиятъ човѣкъ?

Енергията у младия и стария човѣкъ.

Мисъльта у стария и младия човѣкъ.

За внушението.

Законъ на внушението.

Черти на порока.

Нѣмаме право да сѫдимъ хората.

Какво значи голѣмото ухо?

Какво съотношение трѣбва да иматъ частитѣ на правилното лице?

По какво се отличава правата мисъль?

Новъ езикъ - образенъ езикъ.

Прѣдметенъ, образенъ и идеенъ езикъ.

Какво нѣщо е добъръ човѣкъ?

Примѣръ. Що е трезва мисъль?

Трѣбва ли да причиняваме на хората страдание?

Страданието като привилегия и благосклонность отъ Невидимия свѣтъ.

Страда ли Богъ?

Коя работа е за насъ?

Духовни и физически страдания.

Трѣбва ли да злоупотрѣбимъ съ довѣрието на единъ нашъ приятель?

Какъвъ е цѣрътъ, съ който може да се възстанови довѣрието пакъ?

Що е довѣрие?

Какъ се появява довѣрието?

Законъ на довѣрието.

Трѣбва да създадемъ условия на доброто да се прояви у насъ.



===================================================