Предназначение на дихателната система

МОК, 22.11.1922г., сряда, 20:00ч., София
МОК

Предназначение на дихателната система



От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
15 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание




.



— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.



Т. м.



Прочетете сега положителнитѣ думи, които сте написали. Следниятъ пѫть ще прочетете отрицателнитѣ думи.



За следния пѫть пишете върху темата: „Предназначението на дихателната система“.



Сега ще ви дамъ едно психическо упражнение, което ще правите сутринь, следъ ставане, и вечерь, преди лѣгане. Ще дигнете рѫцетѣ си нагоре и ще произнесете думата „свѣтлина“, като наблюдавате, каква промѣна става въ състоянието ви. Упражнението ще продължава отъ 10—25 секунди. (Рѫцетѣ се поставятъ една до друга предъ челото, съ длани, обърнати къмъ лицето). Следъ това ще свалите рѫцетѣ си долу и ще ги поставите на горната часть на носа, като произнесете думата „благоухание“. Като произнесете тази дума, ще наблюдавате, каква промѣна става въ състоянието ви. Най-после ще поставите рѫцетѣ си подъ носа, на горната устна, и ще произнесете думата „сладость“. Пакъ ще наблюдавате промѣнитѣ въ състоянието ви. Първата дума, която ще произнесете, е „свѣтлина“, после — „благоухание“ и най-после — „сладость“. Думитѣ вървятъ отъ възходеща къмъ низходеща степень. Материята на думата „свѣтлина“ е най-рѣдка, после тази на „благоуханието“, а най-гѫста е материята на думата „сладость“.



Сега, на васъ се вижда чудно, защо ви давамъ темата „предназначението на дихателната система“. Какви знания имате за дишането? Защо диша човѣкъ? — Човѣкъ диша, за да подържа живота, горението въ своя организъмъ. — Какво нѣщо е горението и какво — дишането? Споредъ нѣкои дишането е процесъ на чистене. Въ бѣлитѣ дробове има повече отъ 600 милиона клетки, затворени въ малки стаички, въ малки лаборатории. Когато въздухътъ влиза въ бѣлия дробъ, всѣка отъ тия клетки, за кратъкъ моментъ, изпълнява двойна служба: физиологическа и психическа. Въ този смисълъ, дишането е двоенъ процесъ на хранене. Въ една минута, човѣкъ прави 20 вдишки, 20 обѣда, а въ единъ часъ — 20.60=1200 вдишки, 1200 обѣда. Ако всѣки такъвъ обѣдъ струва сто лева, значи, въ единъ часъ, за всѣки човѣкъ се изразходватъ 120,000 лв. за дишане. За 24 ч. пъкъ той ще струва на природата 2,880,000 лв. При всѣко вдишване природата слага трапеза на човѣка; при всѣко издишване, тя вдига трапезата. При всѣко вдигане и слагане на трапезата, работницитѣ извършватъ своитѣ задължения. Сложна е работата на тия работници, които иматъ крайната задача да пречистятъ кръвьта. Следъ всичката сложна функция, вие считате, че тия клетки не сѫ разумни. Разумни сѫ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ. Клеткитѣ на всѣки органъ, на всѣки удъ отъ човѣшкия организъмъ иматъ специална служба и предназначение.



И тъй, дишането е двоенъ процесъ: физиологически и психически. Крайната цель на дишането, като психически процесъ, е пречистване на мисъльта. Следователно, дишането е свързано съ мисленето, съ мисъльта. Кое е най-доброто дишане? — Има три вида дишане: горно, срѣдно и долно — споредъ това, коя часть отъ дробоветѣ взима най-голѣмо участие при дишането. Бѣлиятъ дробъ представя сложна лаборатория, въ която се кръстосватъ много енергии. Праната отъ въздуха прониква въ бѣлитѣ дробове и помага за озонирането на кръвьта даже и тамъ, дето въздухътъ мѫчно може да проникне. Въ така пречистената кръвь се влагатъ елементитѣ на живота. Най-добро е пълното дишане. За пълното дишане помага главно любовьта. Значи, любовьта е първото и необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човѣкъ трѣбва да оценява въздуха като незамѣнимо благо. Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и въ най-отдалеченитѣ клетки на дробоветѣ, изпраща имъ своята прана, своята жизнена енергия, която тѣ извличатъ и изпращатъ по цѣлия организъмъ. Значи, любовьта първо засѣга дробоветѣ. Който люби, той се разширява, разширява дробоветѣ си. Когато човѣкъ възприема едно благо съзнателно, съ благодарность, любовьта започва да действува въ него и го повдига. Тази любовь е положителна, възходеща и разширява човѣка. Всѣка Божествена енергия, която слиза отгоре, трѣбва да мине първо презъ дихателната система, оттамъ да се качи въ ума и после да слѣзе въ сърцето.



Когато се говори за любовьта, мнозина казватъ, че любовьта е слѣпа. Този изразъ е останалъ отъ времето, когато човѣчеството се е намирало подъ влияние на месечината, въ периода на постояннитѣ промѣни. Въ сѫщность любовьта се проявява въ разумния животъ. Защото, сама по себе си, любовьта е най-възвишеното нѣщо въ свѣта. Дето любовьта прониква, тамъ е животътъ, тамъ е културата. Божествениятъ день започва съ любовьта. Казано е въ Писанието: „И рече Богъ да бѫде виделина!“ — и стана виделина. Всѣки може да каже, да рече нѣщо, но затова се иска отъ човѣка първо да възприеме въздуха заедно съ праната, съ Божествената енергия, която е вложена въ него. Като проникне въ ума и въ сърцето, тази енергия ще даде потикъ на човѣка да се изкаже, да рече това, което е намислилъ. Следователно, който иска да говори разумно, той трѣбва да се научи правилно да диша и правилно да мисли. Правили ли сте опитъ да дишате тихо, никой да не ви чува? Когато дишате дълбоко, вие дишате съ шумъ, всички наоколо ви чуватъ. Изкуство е човѣкъ да диша дълбоко, но безъ шумъ, никой да не чува. Когато дишате дълбоко, турайте рѫцетѣ си на стомаха, тъй щото при всѣко поемане и издишване на въздуха, и рѫцетѣ да се повдигатъ.



Вие трѣбва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опишете и въ физиологическо, и въ психическо отношение. Изучавайте разнитѣ методи на дишане, да видите, кой методъ да приложите като най-добъръ. Правете опити, при всѣка вдишка да мислите за „свѣтлината“, за да можете по този начинъ да се свържете съ нейнитѣ енергии. Тѣзи енергии се намиратъ въ въздуха, отдето трѣбва да ги извлѣчете. Като мислите за „благоуханието“, ще извлѣчете отъ въздуха другъ родъ енергии. Като мислите за „сладостьта“, ще извлѣчете трети родъ енергия. Като мислите върху тѣзи думи и сѫщевременно дишате, ще видите, че всѣка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Най-малкитѣ, най-слабитѣ промѣни въ пулса говорятъ за деликатни преживявания на човѣка. Рѣзкитѣ промѣни въ пулса пъкъ говорятъ за голѣми преживявания на човѣка. Когато човѣкъ се въодушевява отъ възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсътъ му е правиленъ, хармониченъ. Когато човѣкъ живѣе въ областьта на грубитѣ, низкитѣ чувства, пулсътъ му е дисхармониченъ, неправиленъ. Той изгубва естествения ритъмъ на своя пулсъ. При такива случаи струва ви се, че сърцето на човѣка спира. Така бие сърцето на хора, които страдатъ отъ сърцебиене. Едно трѣбва да научите: да дишате правилно. Защо? — Защото чрезъ правилното дишане ще пречистите мислитѣ си, ще пречистите кръвьта си, ще пречистите и мозъка си.



Като се говори за дишането, трѣбва да знаете състава на въздуха. Кои елементи влизатъ въ въздуха? — Въздухътъ е смѣсь отъ 1/5 кислородъ и 4/5 азотъ. — Значи, умствениятъ свѣтъ борави съ елементитѣ на физическия свѣтъ. — Какво се отдѣля при дишането? — При дишането се поглъща кислородъ отъ въздуха, а се издиша вѫглероденъ двуокисъ. — Въ какво състояние се намиратъ елементитѣ кислородъ и азотъ въ въздуха? — Въ молекулно състояние. Изобщо, когато даденъ елементъ се е получилъ вече отъ нѣкое сложно тѣло, той е въ молекулно състояние. Когато се получава отъ сложното тѣло, докато атомитѣ му не сѫ успѣли още да се съединятъ въ молекули, той се намира въ атомно състояние. И най-после, когато нѣкое сложно тѣло се разтвори въ вода, елементитѣ му се намиратъ въ йонно състояние. — Кога сѫ най-активни елементитѣ? — Когато сѫ въ йонно състояние. По-слабо активни сѫ, когато се намиратъ въ атомно състояние, а най-слабо активни, когато сѫ въ молекулно състояние. — Човѣкъ трѣбва да се наблюдава, да види, какво е състоянието му, когато е неразположенъ, възбуденъ, гнѣвенъ и какво — когато е спокоенъ, добре разположенъ. Доброто или лошото разположение се отразява на дишането, на пулса. Който разбира това, по пулса на човѣка ще разбере неговото физическо и душевно разположение.



Като ученици, вие трѣбва да изучавате всичкитѣ състояния, да различавате тѣхната материя, по гѫстота, по съставъ. Запримѣръ, каква е материята на гнѣва: гѫста или рѣдка? — Гѫста. — Отъ какви съединения е образувана? — Отъ експлозивни вещества. Гнѣвътъ е опасенъ поради експлозиитѣ, които го придружаватъ. Който се е разгнѣвилъ, той се чувствува, като че е горѣлъ, като че е станалъ пожаръ въ него, следъ много време което трѣбва да мине, докато поправи всички повреди отъ този пожаръ. Повредитѣ ставатъ въ неговия организъмъ. На какво се дължи гнѣвътъ? — На излишни енергии въ организъма. Когато човѣкъ има много желания, които не може да реализира, часть отъ енергията, която е била опредѣлена за тѣхното реализиране, остава неизползувана. Тази енергия е причина за гнѣва въ човѣка. Необработенитѣ вещества въ мозъка предизвикватъ слаби процеси на гниене, на ферментация, вследствие на което се предизвиква гнѣва. Непостигнатитѣ желания произвеждатъ гнѣва. Когато нѣкой се гнѣви, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания. — Какъвъ е цѣрътъ на гнѣва? — Да се реализиратъ тия желания. Излишната енергия се събира задъ ушитѣ на човѣка. Въ гнѣвливитѣ хора тѣзи мѣста сѫ силно развити. Френолозитѣ наричатъ тѣзи центрове разрушителни. Тѣзи центрове сѫ свързани съ двигателнитѣ мускули на устата, затова, когато се разгнѣви, човѣкъ започва да мърда устата си. Който разбира закона за трансформиране на енергиитѣ, той ще знае, по какъвъ начинъ да отправи излишната енергия отъ ушитѣ си къмъ мозъка, да я впрегне на работа. Който не разбира този законъ, като се разгнѣви, той ще впрегне езика си на работа — напредъ, назадъ, докато изхвърли тази енергия навънъ и се облекчи. Езикътъ е картечницата, а думитѣ — картечниятъ огънь, който се изсипва надѣсно — налѣво, докато се свърши. Когато искате да знаете, кои думи сѫ отрицателни, идете при нѣкой гнѣвенъ човѣкъ, вземете листъ и моливъ и започнете да пишете. Той ще изкаже такива отрицателни думи, каквито въ никой речникъ не бихте намѣрили. Ако искате да знаете, кои думи сѫ положителни, идете при нѣкой благодаренъ, доволенъ човѣкъ и го слушайте.



Като методъ за въздействие срещу гнѣва, окултната наука препорѫчва на ученика да се откаже отъ многото си желания. Не е позволено на ученика да има едновременно много желания. Защо? — Защото не могатъ да се развиватъ правилно. Опредѣлено е, колко квадратни метра земя е нужно за едно плодно дърво, за да вирѣе добре. Ако имате единъ декаръ земя, върху която искате да посадите лозови прѫчки, вие можете да посадите най-много десеть прѫчки. Посадите ли повече, тѣ ще се развиватъ слабо, ще даватъ хилави плодове. Следователно, за да не получите хилави плодове, не бързайте да реализирате всичкитѣ си желания изведнъжъ. Желанията на човѣка се намиратъ въ зародишно състояние, и затова той трѣбва постепенно, едно по едно, да ги излупва, да може да ги храни, да дадатъ добри плодове. Всѣко желание на човѣка е капиталъ, който може да се превърне въ кинетическа енергия, но то трѣбва да чака времето си. Всѣко желание е сила, която ще даде своитѣ резултати, но тази сила трѣбва да се събуди на опредѣленото за нея време. Желанието не трѣбва да се събужда нито по-рано, нито по-късно отъ опредѣленото време. За всѣко желание има опредѣлено време и пространство, когато то може да се реализира. Ако не спазите това време, ще се натъкнете на редъ отрицателни състояния, между които на първо мѣсто ще бѫде гнѣвътъ. А като не може да постигне нѣкое свое желание, човѣкъ завижда. Щомъ започне да завижда, ще дойде и гнѣвътъ. Искате ли да се освободите отъ гнѣва, трѣбва да постигнете желанията си. За да ги постигнете, тѣ трѣбва да бѫдатъ малко на брой. Колко желания можете да реализирате годишно? — Едно желание. — Колко класа може да свърши ученика за една година? — Единъ класъ. Най-способниятъ ученикъ може да свърши два класа на годината, а гениалниятъ — три класа. И гениалниятъ учи, минава класове, но за него има особена школа. И гениалниятъ човѣкъ е изложенъ на погрѣшки; той има условия да грѣши повече, отколкото обикновениятъ човѣкъ. Гениалниятъ много печели, много губи и много страда; обикновениятъ човѣкъ малко печели, малко губи и по-малко страда. За да регулирате енергиитѣ на своя организъмъ, трѣбва да дишате правилно, дълбоко.



И тъй, многото желания отклоняватъ вниманието на човѣка. Срѣщате нѣкой човѣкъ замисленъ, навелъ глава надолу, къмъ земята гледа. Този човѣкъ има много желания, вследствие на което и дишането въ него се извършва слабо. Това е забелязано и въ живота на видни артисти. Когато нѣкой способенъ артистъ стане много амбициозенъ, кръвообращението въ него става неправилно, дишането му непълно, вследствие на което той се нервира и започва да се гнѣви. Цѣрътъ противъ гнѣва е да намѣрите нѣкой вашъ приятель, който да е отрицателенъ, пасивенъ. Помолете го да тури лѣвата си рѫка върху дѣсната половина на главата ви и ще видите, че следъ кратко време всичката излишна енергия отъ васъ ще мине въ рѫката му и ще се облекчите. Вие сте били положителенъ, активенъ, а той — отрицателенъ, пасивенъ, вследствие на което между васъ е станала правилна обмѣна.



Значи, гнѣвливиятъ трѣбва да намѣри тихъ, спокоенъ човѣкъ, на когото да предаде часть отъ излишната си енергия. Не е лошо, че се гнѣви човѣкъ, но трѣбва да знае закона, да впрѣга тази енергия на работа. За предпочитане е човѣкъ да се гнѣви, отколкото никакъ да не се гнѣви. Има хора, които сѫ пасивни и като се разгнѣвятъ, не могатъ външно да изразятъ гнѣва си. Тѣ минаватъ за кротки хора, въ сѫщность не сѫ кротки. Пасивниятъ гнѣвъ ражда страха, а активниятъ — ражда отмъщението. Особено силно е отмъщението, когато нѣкой се опита да се противопостави на гнѣва. Щомъ се разгнѣви нѣкой човѣкъ, дайте му възможность да прояви гнѣва си; спрете ли гнѣва му, той ще започне да отмъщава. Защо нѣкои хора не могатъ да се гнѣвятъ? — Защото нѣматъ излишъкъ отъ тази енергия. Тѣ мязатъ на онѣзи пияници, които искатъ да пиятъ, но или пари нѣматъ, или кръчми отворени нѣма. Значи, тѣ нѣматъ условия да се напиятъ и по необходимость минаватъ за трезви. Тѣ сѫ готови да отидатъ въ първата отворена кръчма и да се напиятъ. Истински трезвъ, добродетеленъ човѣкъ е онзи, който при всички условия да пие, да се гнѣви, не може да излѣзе отъ своето равновесие. Такъвъ човѣкъ има воля, има самообладание. Онзи, който има слаба воля, той се подава и на най-малкото изкушение.



Сега, като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате противоречията, на които се натъквате. Вие трѣбва да изучавате разнитѣ състояния, които изживявате. Нѣкой пѫть седите, чувствувате се нѣкакъ особено притѣсненъ, не знаете де да турите рѫцетѣ си: турите ги отпредъ, не ви харесва; турите ги отстрани, или отзадъ — пакъ не ви харесва. Ако разбирахте дълбокия смисълъ на вашето състояние, вие лесно щѣхте да го обясните. Рѫцетѣ представятъ човѣшката воля. Когато не знаете де да турите рѫцетѣ си, това значи, че не знаете, какъвъ ходъ да дадете на волята си. Като поставяте рѫцетѣ си отзадъ, отпредъ, или настрани, съ това вие търсите най-подходещия методъ за проява на волята. Щомъ намѣрите подходещо мѣсто за рѫцетѣ си, вие вече сте решили въпроса, по какъвъ начинъ да проявите волята си. Като пръвъ методъ за проява на волята е прилагане на закона за трансформиране на енергиитѣ въ организъма си чрезъ бѣлитѣ дробове. Източнитѣ народи обръщатъ голѣмо внимание на дишането като методъ за работа въ много направления. И западнитѣ народи сѫ искали да използуватъ този методъ, но като крайни материалисти, той е далъ за тѣхъ лоши резултати. Тѣ сѫ искали по бързъ начинъ да постигнатъ много нѣща, но скѫпо сѫ платили за това бързане. Любовь се иска отъ хората, за да използуватъ правилно науката за дишането. Безъ любовь не може да се диша. Първото условие е любовьта да участвува при дишането. Не участвува ли любовьта при дишането, никакви постижения не можете да имате. При това положение, организъмътъ не може да се справи съ излишната си енергия, вследствие на което въ човѣка се зараждатъ редъ отрицателни състояния. Когато дишането не става правилно, въ организъма се наслояватъ полуорганически вещества, утайки, които сѫ причина на всички болести. Благодарение на тия утайки, на тия полуорганически вещества, кръвьта на човѣка не може добре да се пречиства и става причина за развиване на много микроби.



Сега вече имате понятие, колко сложенъ процесъ е дишането. Достатъчно е да си представите тия 600 милиона работници, които день и нощь работятъ безкористно, за да разберете, какъвъ великъ процесъ се извършва въ вашия организъмъ. При това, всѣка клетка има своя строго опредѣлена специалность. Ако не разглеждате този процесъ съзнателно, вие ще кажете, че не струва да се живѣе. — Не, струва да се живѣе. Всѣка вдишка и издишка е резултатъ на работата, на усилията на милиони работници. Следователно, дишайте съзнателно, съ любовь, ако искате всѣкога да имате добро вѫтрешно разположение. Разгнѣвите ли се малко, цѣлата хармония въ организъма се нарушава, а съ това заедно и дишането не става правилно. За да разберете, колко скѫпо струва всѣки човѣкъ на природата, направете изчисление, колко се изразходва за него въ продължение на една година. Като знаете, колко се плаща за 24 часа, лесно ще изчислите за една година. И това е разходъ само за дишането. Изчислете следъ това, колко се изразходва за работницитѣ въ стомаха, въ мозъка и въ всички останали удове. Следъ всичко това ще дойде нѣкой да каже, че животътъ нищо не струвалъ, че всичко било даромъ дадено. — Така е за онзи, който не разбира. Онзи, който разбира, той знае, колко скѫпо струва животътъ и на най-малкото сѫщество, а още повече на човѣка. Вие сте храненици на природата, безъ да съзнавате, какви срѣдства харчи тя за васъ. Нима децата съзнаватъ, колко харчатъ родителитѣ за тѣхъ? Обаче, когато пораснатъ, когато сами започнатъ да се подържатъ, тогава виждатъ, колко много сѫ костували на родителитѣ си. Не е лесна работа да се отгледа единъ човѣкъ! Когато направите точна смѣтка за всички разходи, които природата прави за васъ, ще видите, какво нѣщо е човѣкътъ. И тогава, въ душата ви ще се пробуди велико чувство на благодарность за живота, който ви е даденъ. Само при това съзнание вие ще разберете дълбокия смисълъ на думитѣ: „По благодать живѣемъ“.



Т. м.



— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.



*



7. Лекция отъ Учителя, държана на

22 ноемврий, 1922 г. София.