Качества и проявление на волята

МОК, 15.3.1922г., сряда, 19:00ч., София
МОК

Качества и проявление на волята



От томчето "Двата пѫтя"
12 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 1
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание



КАЧЕСТВА И ПРОЯВА НА ВОЛЯТА.



Т. м.



Четоха се работитѣ върху темата: „ Мѣстото на волята.“



За следния пѫть ще извадите резюме отъ тази тема. Азъ пъкъ ще говоря научно, отъ френологично гледище, какво представя волята. Въ темитѣ вие разгледахте въпроса за волята психологически.



За следния пѫть нека трима души отъ васъ да напишатъ нѣщо за произхода на бѣлия цвѣтъ. Разгледайте този въпросъ отъ естествено гледище, както е въ природата. Азъ ще ви наведа на идеята, какво представя бѣлия цвѣтъ. Допуснете, че на бѣло платно отваряте дупка. Какво виждате отдалечъ? Отдалечъ дупката изглежда като черно петно. Значи, всѣко нѣщо, което не се освѣтява, изглежда черно, тъмно. И обратно: ако върху черно платно направите дупка и я освѣтите, тя ще изглежда като свѣтло, бѣло петно. На какво може да се уподоби бѣлата площь? Старитѣ схоластици сѫ уподобявали човѣшкия умъ на бѣла хартия, върху която може да се пише.



Сега, ще разгледаме качествата и проявата на волята. Волята се проявява въ три свѣта: въ умствения, въ сърдечния, т. е. въ свѣта на чувствата и желанията, или въ астралния свѣтъ и въ физическия свѣтъ. Волята подразбира процесъ на ограничаване. Представете си единъ богатъ, но разточителенъ човѣкъ, който харчи годишно стотици хиляди лева и все не му достигатъ. Обръща се къмъ приятели, оттукъ-оттамъ иска пари, но всички отказватъ да му дадатъ. Най-после той решава да съкрати по нѣкакъвъ начинъ бюджета си. Какъ ще постигне това? Ще се обърне къмъ себе си, тамъ ще намѣри срѣдства, методи да си въздействува. Ще започне малко да яде и пие, скромно да се облича и т. н. Това той може да постигне само съ приложение на волята си. Значи, чрезъ приложение на волята си, човѣкъ може да се смалява и увеличава, т. е. съкращава и разширява. Първиятъ процесъ, съ който волята започва, е ограничаването. Безъ ограничаване волята не може да се прояви. Преди всичко, волята разбира строго опредѣлено движение въ съзнанието, т. е. наклонъ въ съзнанието. Следователно, докато нѣщата не се ограничаватъ, нѣма да има никакъвъ наклонъ, никакво движение. Щомъ се ограничатъ въ тѣсна площь, и движението ще дойде. Обаче, отъ френологическо гледище, всички хора нѣматъ еднакво развита воля. Ето защо, човѣкъ трѣбва да познава признацитѣ на волята, да знае, коя воля е силна, и коя — слаба. Освенъ това, той трѣбва да знае, коя воля е култивирана, т. е. възпитана, разработена, и коя — проста, т. е. естествена.



Сега, като ученици на окултна школа, вие трѣбва да знаете признацитѣ на волята. Както всѣко нѣщо, така и волята има свои признаци. Запримѣръ, можете ли да очаквате нѣкаква философска мисъль отъ човѣкъ, челото на когото е само два см. широко? Челото на човѣка трѣбва да е най-малко четири см. широко, за да може да мисли. Като знаете това, много отъ илюзиитѣ въ живота ви ще изчезнатъ. Ако живѣете съ илюзии, съ заблуждения, а се занимавате съ окултнитѣ науки, вие ще се натъкнете на редъ опасности. Защо? Ако нѣкой мисли, че е гениаленъ, окултизъмътъ ще му докаже, че не е такъвъ, и той ще се обезсърдчи. Ученикътъ трѣбва да знае, че гениалното въ него е въ зародишъ, като зародиша въ семката, и трѣбва да мине време, докато израсте, докато се развие и прояви. Значи, има гении, които едва сѫ въ процеса на растенето си; има гении, които сѫ вече израснали. Тъй щото, кажете ли за нѣкой човѣкъ, че е гениаленъ, това значи, че той е израсналъ и се е проявилъ вече. Въ проститѣ, въ неукитѣ хора гениалното е въ зародишъ. Много време се изисква, докато гениалното въ тѣхъ се прояви. Изобщо, на всѣки сто години се ражда по единъ гений въ свѣта. На всѣки хиляда години се ражда по единъ светия. На всѣки две хиляди години се ражда по единъ Великъ Учитель. Всѣка година се ражда по единъ талантливъ човѣкъ. Всѣки день се ражда по единъ обикновенъ човѣкъ. Всѣки часъ се ражда по единъ глупавъ човѣкъ.



Тъй щото, който бърза, който иска да придобива нѣщата съ бързината на часоветѣ, той спада къмъ глупавитѣ хора. Който брои часоветѣ, когато се учи за Бога, той е глупавъ човѣкъ. Който брои днитѣ, той пъкъ се отнася къмъ обикновенитѣ хора. Значи, обикновенитѣ хора се раждатъ при обикновени условия. Изобщо, хората трѣбва да работятъ, да развиватъ волята си. За тази цель тѣ трѣбва да иматъ известни методи, известни норми. Споредъ разбиранията на хората въ свѣта, само онзи има силна воля, който е физически силенъ и може да се справи съ мѫчнотиитѣ въ живота. Като срещнете такъвъ човѣкъ, той веднага вади сабята си. Съ това той иска да покаже, че е човѣкъ съ силна воля, лесно се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота. Когато писательтъ хване перото, той проявява волята си. Това показва, че и той може да работи. Като отвори касата си, търговецътъ проявява волята си. Паритѣ сѫ стимулъ въ живота на хората. Като отвори торбата си съ хлѣба, бедниятъ сѫщо тъй проявява волята си. Като отвори книгата си и започне да чете, учениятъ проявява волята си. Като влѣзе въ лабораторията, химикътъ проявява волята си. Значи, различни сѫ стимулитѣ въ живота, които подтикватъ волята да се прояви. Ето защо, когато погледне главата си, човѣкъ трѣбва да се изпълни съ вѣра, да не се обезсърдчава, да знае, че има нѣщо, на което може да разчита. Той трѣбва да се почувствува смѣлъ, решителенъ, като военниятъ, който, като бутне сабята си, уповава на нейната здравина, вижда, че може да работи съ нея.



Преди всичко, вие трѣбва да имате вѣра въ себе си, въ вашия умъ, да знаете, че можете да работите съ него. После, вие трѣбва да вѣрвате въ сърцето си, като емблемъ на вашитѣ чувства, да вѣрвате, че то може да издържа на всички мѫчнотии и страдания. Най-после, вие трѣбва да вѣрвате и въ стомаха си, да знаете, че той може да обработи храната, която му се дава, и да внесе необходимото за цѣлия организъмъ. Сѫщо така вие трѣбва да имате вѣра въ рѫцетѣ и краката си, да знаете, че съ тѣхъ ще можете да работите и да ходите, дето искате. Главата, сърцето, стомахътъ, рѫцетѣ и краката представятъ талисманъ въ живота на човѣка, на който той може да разчита. Главата може разумно да решава всички въпроси. Ето защо, човѣкъ трѣбва да пази мозъка си, да не се демагнетизира. При голѣми сътресения, мозъкътъ може да изгуби силитѣ си. Причинитѣ за тѣзи сътресения могатъ да бѫдатъ отъ умственъ, отъ сърдеченъ или отъ физически характеръ. Такъвъ примѣръ имаме съ единъ руски цигуларь, който, като слушалъ единъ знаменитъ цигуларь да свири, вмѣсто да се импулсира повече, той се обезсърдчилъ. Това показва, че високитѣ планински върхове трѣбва да стоятъ далечъ отъ градоветѣ, да не хвърлятъ сѣнка. Съ други думи казано: голѣмитѣ авторитети, великитѣ хора трѣбва да стоятъ далечъ отъ обикновенитѣ хора, за да не ги засѣнчватъ, да не ги спъватъ. Човѣкъ може да уповава на известенъ авторитетъ, да се импулсира отъ него; той трѣбва да събужда мисъльта му, като сѫщевременно не го ограничава. Ако въ присѫтствието на нѣкой ученъ не мислите свободно, този ученъ не може да бѫде авторитетъ за васъ. Само Богъ може да бѫде истински авторитетъ за хората. Въпрѣки това, Той така се е скрилъ, че нийде не може да се намѣри. Отъ памти-вѣка хората Го търсятъ, и все още не могатъ да Го намѣрятъ.



Сега, ако ви запитатъ, де е мѣстото на волята въ тѣлото, какво ще отговорите? Както знаете, че мозъкътъ въ главата е мѣсто на мисъльта, а дробоветѣ и сърцето — мѣсто на чувствата, така трѣбва да знаете и мѣстото на волята въ тѣлото. Колкото повече чувствува човѣкъ, толкова повече той се разширява. Забелязано е, че когато човѣкъ е скърбенъ, той въздиша дълбоко. Значи, въ дробоветѣ се крие чувствителностьта на човѣка. Ето защо, за да се уравновеси скръбьта, човѣкъ трѣбва дълбоко да диша. Реакциитѣ и спънкитѣ ставатъ въ стомаха. Волята на човѣка се изразява въ рѫцетѣ, въ краката, въ езика, въ очитѣ, въ ушитѣ на човѣка. Изобщо, сѣтивата сѫ мѣсто на волята. Чрезъ тѣхъ тя се проявява и действува. Въ художника, напримѣръ, волята се изразява чрезъ четката. Въ оратора волята се изразява първо чрезъ мисъльта, а после чрезъ езика. Значи, волята може да влѣзе въ всѣки удъ на човѣка и оттамъ да го направлява. Въ това отношение, волята е външната страна, т. е. проявената, обективната страна на Битието.



И тъй, всѣки външенъ удъ въ човѣшкия организъмъ има отношение къмъ службитѣ, или къмъ функциитѣ, които вѫтрешно се изпълняватъ. Напримѣръ, челото е изразъ на мисъльта; носътъ — на чувствата; брадата — на волята. Сѫщото разпредѣление на функциитѣ е отбелязано и на пръститѣ на човѣшката рѫка: първата фаланга на палеца е изразъ на волята; втората — на човѣшкия умъ, а третата — на чувствата. Забелязано е, че когато волята започне да отслабва, човѣкъ свива рѫката си на юмрукъ, т. е. скрива палеца си между другитѣ пръсти. Когато нѣкой започне да обезумява, той държи пръститѣ на рѫцетѣ си отворени. Който държи палецътъ си всѣкога отгоре, надъ юмрука, той е човѣкъ съ воля. Юмрукътъ на човѣка прилича на чукъ, съ който той може да работи. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да наблюдава, да не крие палеца между другитѣ си пръсти. Почне ли да крие палеца си, той се демагнетизирва. Следователно, дръжте палеца си винаги надъ юмрука, надъ другитѣ пръсти. Тогава, именно, въ главата се събуждатъ центрове, които сѫ въ връзка съ палеца. Палецътъ е най-важниятъ пръстъ въ човѣшката рѫка. Той изпѫква навсѣкѫде. Безъ палеца и другитѣ пръсти нѣматъ смисълъ. Съ палеца всички пръсти се осмислятъ. Вие трѣбва да работите върху формата на палеца си. Щомъ формата на палеца е красива, ще можете да въздействувате добре и върху волята си. Когато изучавате паталогическитѣ прояви на човѣшката воля, ще забележите, че първата фаланга на палеца въ престѫпницитѣ е малка и топчеста. Тѣзи хора днесъ може да не сѫ престѫпници, но носятъ следитѣ на своитѣ престъпления отъ минали животи. Когато волята въ човѣка се развива правилно, първата фаланга на палеца расте; когато умътъ се развива правилно, втората фаланга расте. Въ това отношение, палецътъ на човѣка е барометъръ, по който може да се сѫди за развитието на неговата воля. Казвате: Може ли въ единъ животъ да порасне палеца на човѣка? — Може, разбира се. Ако въ единъ животъ палецътъ е порасналъ съ половинъ милиметъръ, човѣкъ е постигналъ много нѣщо. Ако работите съзнателно, само въ нѣколко години можете да забележите, че носътъ или палецътъ се е продължилъ. Ако първата фаланга на палеца е много дълга, такъвъ човѣкъ е своенравенъ. Обикновено, втората фаланга на палеца трѣбва да бъде по-дълга отъ първата. Това показва, че умътъ трѣбва да взима надмощие надъ волята. Сѫщо така и третата фаланга, областьта на чувствата, трѣбва да бъде широка. Волята представя физическата страна въ човѣка. Ако волята въ нѣкой човѣкъ преодолява, той минава за упоритъ, за своенравенъ. Като намисли нѣщо, право-криво, той не отстъпва, непременно ще го направи. Въ този човѣкъ гордостьта взима надмощие. Той мисли, че не може да прави погрѣшки. Каже ли веднъжъ нѣщо, то е право. Обикновено, интелигентнитѣ, ученитѣ хора сѫ сбѫдничави, а проститѣ — упорити. Човѣкъ може да изпитва и да калява волята си въ малкитѣ работи. Запримѣръ, кажете си, че искате да станете утре точно въ четири часа и вижте, доколко ще успѣете. Ако кажете, че ще станете въ четири ч. с., веднага изкушението ще дойде, и вие ще си кажете: Кой ще става толкова рано, въ такъвъ студъ? Вънъ е много студено, и азъ мога да се простудя. Не, кажешъ ли веднъжъ, че ще станешъ въ четири ч. с., ще станешъ, набързо ще се облѣчешъ и ще се разходишъ изъ стаята. При това положение, нѣма никаква опасность отъ простуда.



Много окултни ученици не успѣватъ, защото не могатъ да се концентриратъ. Когато се концентрира, мисъльта на ученика трѣбва да минава безпрепятствено отъ едно състояние въ друго. Който не може да се концентрира, той заспива, и съзнанието му слиза въ по-низка область. Въ това слизане се прекѫсватъ картинитѣ, които човѣкъ би могълъ да види. Това заспиване се дължи на сѫщества, които иматъ за цель да приспиватъ хората, за да ги лишатъ отъ възможностьта да видятъ повече нѣща. Като знаятъ това, хората трѣбва да се борятъ, да не заспиватъ. Щомъ започнатъ да се концентриратъ, повечето хора заспиватъ, защото иматъ много неприятели, които съзнателно ги спъватъ, замъгляватъ съзнанието имъ, и тѣ слизатъ по-долу, отколкото сѫ били. Като имъ внушаватъ мисли, тѣ започватъ да заспиватъ и падатъ въ тѣхни рѫце. Следователно, никакво заспиване не се позволява на онзи, който иска да се концентрира. Той трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ, да не мисли за резултатитѣ. Природата обича настойчивость, постоянство, а не своенравие. Не мислете, че можете да подчините природата на себе си. Това е невъзможно! Ако хората се хармонизиратъ съ природата и пристѫпватъ къмъ нея съ искреность и постоянство, тя дава това, което имъ е нужно. Бѫдете като ученика, който настоява предъ учителя си, който учи и е готовъ на всички жертви. Щомъ ученикътъ постоянствува, и учительтъ е готовъ да даде. И природата постѫпва по сѫщия начинъ. Като види, че хората сѫ готови на всички жертви, и тя има разположение да дава. Ако хората сѫ своенравни, и тя ги лишава отъ всичко онова, което тѣ искатъ отъ нея. Следователно, воля има само онзи, който, следъ като на едно добро негово желание му откажатъ 99 пѫти, той пакъ постоянствува. И най-после, на стотния пѫть неговата воля ще надвие.



Сега, въ този животъ, кармически, вие имате редъ препятствия, които трѣбва да преодолѣете. Едни отъ васъ иматъ по-голѣми препятствия, други — по-малки, но съ силата на волята тѣ ще могатъ, по-лесно или по-мѫчно, да ги преодолѣятъ. Като дойдатъ до известно положение, нѣкои се обезсърдчаватъ и се отказватъ по-нататъкъ да работятъ. Тѣ се оправдаватъ, че сѫ млади още, че трѣбва да си поживѣятъ малко; единъ день, като остарѣятъ, тогава ще помислятъ за тази работа. Ако и тогава не успѣятъ, ще отложатъ за другъ нѣкой животъ. Не, пристѫпете къмъ работа още сега, безъ никакво отлагане. Ако отложите работата за бѫдеще, ще се натъкнете на сѫщия законъ. Започнете да работите съзнателно, съ ограничаване, а не съ измѫчване. Освободете се отъ всичко онова, което ви спъва въ живота. Работете за придобиване на онова, което ви липсва.



И тъй, като работите върху волята си, ще се справите първо съ физическия човѣкъ, съ тѣлото си; после, съ чувствата си и на трето мѣсто — съ мислитѣ си. Въ тази посока, именно, трѣбва да отправите волята си. Само по този начинъ ще можете да пресъздадете тѣлото си, да внесете въ него онѣзи елементи, които ще му предадатъ по-голѣма бодрость и издържливость; само по този начинъ ще внесете въ тѣлото си такива елементи, които ще предадатъ по-голѣма издържливость на чувствата и по-голѣма сила на мислитѣ.



Всички, които влизате въ този класъ, добре е да си опредѣлите презъ 24-тѣ часа на денонощието два положителни часа за работа. Единиятъ часъ може да е сутринь, а другиятъ — вечерь. Презъ тѣзи два часа изпратете си по едно добро желание за усилване на волята си. Засега, достатъчно е да изберете тия два часа само презъ единъ день отъ седмицата, който день обичате. И тогава, като ставате сутринь и преди да си лягате вечерь, застанете тихо и спокойно въ себе си, съ добро разположение на духа и пожелайте всѣки за себе си нѣщо добро. После, къмъ всѣки едного отъ класа изпратете по една добра мисъль. Успѣхътъ въ тази работа ще зависи отъ разположението на вашето сърце и на вашия умъ. Безъ разположение нищо не става. Тъй щото, презъ тѣзи два часа вие ще изпращате добри мисли къмъ всѣки едного отъ класа ви, да направите единъ малъкъ опитъ. Ще започнете отъ малкитѣ опити и постепенно ще отивате къмъ голѣмитѣ. Ако ученикътъ не може да напише първата буква на азбуката, следъ нея втора, трета, които впоследствие да съчетава въ слогове и думи, той по никой начинъ не би могълъ да състави едно изречение.



Сѫщото ще направите и вие съ съученицитѣ си отъ вашия класъ. Ще си представите всѣки едного лично, ще прекарате образа му въ съзнанието си, и по този начинъ, съ добрата си мисъль, ще се свържете съ него. Ще се спрете върху всѣкиго въ мисъльта си така, както вечерь или сутринь поливате цвѣтята. Когато поливате градината си, вие взимате лѣйка и тръгвате последователно, отъ едно цвѣте къмъ друго, да ги поливате. Обаче, въ окултната наука не се позволява да поливате цвѣтя съ мъркучъ. По-лесно е да поливате цвѣтята съ мъркучъ, но резултатитѣ не сѫ добри. А тъй, съ лѣйка, да ходите отъ едно цвѣте на друго, е по-бавно, повече време се губи, но резултатитѣ сѫ отлични. Тъй щото, за всѣки ученикъ ще употрѣбите по десеть секунди, най-много до половинъ минута. Ако употрѣбите за всѣкиго по една минута, ще се уморите. Опитътъ трѣбва да бѫде направенъ съ разположение, безъ никаква умора. Доброто, което пожелаете за себе си, ще изпратите и къмъ другитѣ. По този начинъ ще поляризирате волята си. Като се упражните въ концентриране на мисъльта си, можете да правите този опитъ и по-дълго време, като давате за всѣки единъ по две, три, до петь минути — кой колкото може. Обаче, да не се яви у васъ нетърпение, желание часъ по-скоро да свършите опита; занимавайте се съ всѣкиго не повече отъ десеть секунди.



Сега, кой день бихте избрали за упражнението? (—Четвъртъкъ). Значи, утре сутриньта, отъ 5—6 ч. и вечерьта отъ 11—12 ч. ще направите упражнението. Докато не свършите упражнението, нѣма да си лягате. Ще бѫдете бодри, за да го изпълните добре. Засега ще обещаете, че ще направите упражнението само за дадената седмица. После, ще обещаете, че ще го правите четири седмици наредъ, а следъ това и цѣла година. Правилно е да се започва отъ малкото и да се отива къмъ голѣмото. Нѣкой дава обещание да направи нѣщо за цѣлъ животъ, но после нищо не изпълнява. (—Каква мисълъ да изпратимъ?) — Каквото желаете и за себе си. Презъ времето, когато се концентрирате, ще бѫдете тихи и спокойни, мисъльта сама по себе си ще дойде. Каквато мисъль дойде въ ума ви, ще си я запишете. Мисъльта ще бѫде кратка и ясна. Вие може да не изкажете мисъльта си добре — това нищо не значи. Важно е желанието ви да е правилно. Когато детето иска да рисува, желанието му е правилно, но формата още не е правилна. Единъ день и формата ще бѫде правилна.



Когато проектирате мисъльта си, изговаряйте следното изречение: „Безъ страхъ въ Любовьта безгранична!“ Това изречение ще ви послужи като методъ за ограждане.



Т. м.



*

4. Лекция отъ Учителя, държана на

15 мартъ, 1922 г. София.