Великьденъ
От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето
СИЛА и ЖИВОТЪ
БЕСѢДИ
ДЪРЖАНИ ОТЪ ДѪНОВЪ
(ПО СТЕНОГРАФСКИ БѢЛѢЖКИ)
ВТОРА СЕРИЯ.
III.
ВЕЛИКДЕНЬ
София — 1915
Великдень.
„Идете прочее, научете всички
народи и кръщавайте ги въ името на
Отца и Сина и Светаго Духа, и учете
ги да пазятъ всичко, що съмъ ви
заповѣдалъ и ето Азъ съмъ съ васъ
прѣзъ всичкитѣ дни до скончанието на вѣка"
Мат. 28. 19.
Въ проповѣдитѣ на цѣлия христиански свѣтъ днесъ се взема текстътъ за Христовото възкресение: само въ Америка има 80—90—100 хиляди проповѣдници, а въ България 3300 свещеници, които проповѣдватъ днесъ върху възкресението — навсѣкѫдѣ се говори за него. Понеже толкозъ души говорятъ за възкресението, азъ искамъ да направя едно малко отклонение.
Разбира се, мнозина разглеждатъ въпроса исторически и философски — възможно ли е възкресение? Спорътъ е и отъ чисто физиологическо гледище — възможно ли е човѣкъ да възкръсне? Идеолози и богослови пишатъ и се мѫчатъ да доказватъ, че възкресението е възможно, но и тѣ не могатъ да го докажатъ.
Спирамъ се върху тия думи: „Идете, прочее, научете всичкитѣ народи и кръщавайте ги въ името на Отца и Сина и Светаго Духа“. Учението върху Отца и Сина и Светаго Духа е дълбоко учение. Каква е тази наука? Често вие изговаряте тия думи „Отецъ, Синъ и Свети Духъ“, но какъвъ смисълъ иматъ тия думи за васъ? Тѣ ще иматъ смисълъ за васъ, само когато могатъ да произведатъ извѣстенъ ефектъ. Когато държите една кибритена клѣчка, никога не може да опитате нейната сила, ако не умѣете да я запалите; само когато я запалите, можете да усѣтите нейната сила. И възкресението ще бѫде прѣдметъ неизвѣстенъ за васъ, ако вие не запалите тази дума като кибрита — да произведе въ вашия умъ и въ вашето сърце свѣтлина, или ако я не посѣете като сѣме — да изникне, да видите плода ѝ. Доста е въ живота на човѣка да има двѣ или само една такава дума, която да разбира както трѣбва, и той ще стане гений; когато разбере двѣ такива думи, човѣкъ става светия, а разбере ли три, той ще стане едно съ Иисуса Христа. Тъй, въ всѣки езикъ, който говоримъ, има думи, които, като ги разберемъ, добиватъ за насъ магиченъ смисълъ. Мойсей, когато дигна своя жезълъ при Червеното море, изрече една дума, и то се раздѣли. И Христосъ, когато бѣ прѣдъ гроба на Лазара и дигна очи нагорѣ, каза само една дума — „Лазаре, излѣзъ изъ гроба!“ И въ началото Господъ рече само една дума, и свѣтътъ стана. Ние знаемъ да говоримъ и пишемъ правилно, граматически — съ запетаитѣ и точкитѣ му, съ въпросителнитѣ и възклицателнитѣ му. Разискваме много философски въпроси, но не знаемъ какъ да наредимъ живота си. Ние приличаме на онзи философъ, който излѣзълъ да се разхожда по морето и въ разговоръ запиталъ лодкаря: „Ученъ ли си, знаешъ ли нѣщо отъ астрономия?“ И като му отговорилъ: „Не зная“, той му казалъ: „Изгубилъ си 1/4 отъ живота“. Слѣдъ това го запиталъ: „Знаешъ ли нѣщо отъ геология?“ — „Не знамъ“. „2/4 си изгубилъ отъ живота си“. „Ами знаешъ ли математика?“ „Не знамъ“. — „3/4 отъ своя животъ си изгубилъ“. По едно врѣме се дигнала страшна буря, и се явила опасность да се прѣвърне лодката; тогава лодкарьтъ отъ своя страна попиталъ философа: „Умѣешъ ли да плавашъ?“ Послѣдниятъ отговорилъ: „Не умѣя“. Лодкарьтъ сега на свой редъ му казалъ: „4/4 отъ живота си изгубилъ“. Сега, ние седимъ като този философъ и питаме какъ се е родилъ Христосъ и какъ е дошълъ на земята, но, щомъ се подигне буря въ нашия животъ, дойдатъ извѣстни мѫчнотии и страдания, не знаемъ да плаваме и почнемъ да потъваме. Тогава, кѫдѣ е вашата философия, математика, въ какво ви помагатъ тѣ? А математиката е наука — какъ трѣбва да построимъ разумно живота си; биологията — какъ трѣбва да туримъ клѣткитѣ въ редъ и порядъкъ; геологията — какво е нашето отношение къмъ земята и така нататъкъ.
Въ живота на Христа има три периода, които сѫ важни — има ги въ всѣкой животъ — раждане, смърть и възкресение. Забѣлѣжете, че, когато Христосъ се роди, ангелитѣ се явиха на небето и възвѣстиха „миръ между человѣцитѣ“; значи, Христосъ се роди тържествено, но виждаме, че този тържествующъ Христосъ трѣбваше да умре съ най-позорна смърть. А пита се: защо трѣбваше така да умре? Съврѣменнитѣ хора умиратъ, и често сѫ ме питали защо умиратъ. Има причини. Христосъ умрѣ позорно и най-послѣ възкръсна. Сега ще направя едно малко съпоставяне. Какъ се появи смъртьта въ свѣта? Знаемъ, че, когато Адамъ бѣше въ рая, Богъ изрази живота и смъртьта въ видъ на двѣ плодни растения, отъ които едното нарече „Дърво на Живота“, а другото — „Дърво за познание доброто и злото“. Въ чисто окултенъ и мистиченъ смисълъ, подъ „Дърво на Живота“ се разбиратъ всичкитѣ стремежи на природата къмъ Божеството, стремежътъ, който върви отдолу нагорѣ. То е приливътъ, който расте. „Дървото за познание доброто и злото“, обаче, идва отгорѣ надолу. Сега, какъ се е родила смъртьта? По най-естественъ пѫть. Ако пуснемъ два влака отъ двѣ противоположни страни да се движатъ къмъ една и сѫща точка, какво ще стане? — Катастрофа. Адамъ се намѣри между два такива влака и, като не зная какъ да избѣгне катастрофата, умрѣ. И всѣкой отъ васъ по сѫщия начинъ ще завърши, ако пипне отъ забраненото дърво — въ деня, въ който пипне, сѫщото нѣщо ще се случи съ него. Но, понеже, когато пипне, той ще влѣзе въ това велико течение отгорѣ надолу — къмъ земята, него може само Божествената сила да избави отъ това течение. Именно затова Христосъ дойде на земята, за да вмъкне хората пакъ въ първоначалния потокъ на живота, въ обратния процесъ, който ние наричаме възкресение. За да можемъ да разберемъ това учение, трѣбва да разберемъ учението на Отца и Сина и Светаго Духа. Какво трѣбва да се разбира подъ Отца? — Учението на Божествената мѫдрость,.Подъ Сина? — Учението на Божествената любовь. Подъ Духа? — Учението за въздигането, еволюцията на човѣка. И казва се въ Писанието: „Който повѣрва въ това учение, спасенъ ще бѫде“. Трѣбва да разберемъ законитѣ на туй учение. Какво се изисква отъ насъ? Всѣкой отъ васъ е баща; но разбирате ли като бащи своето призвание? Всѣкой е билъ въ положението на синъ, но знаете ли какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на сина къмъ бащата? Като Духа не сте, но ще бѫдете; сега сте именно въ процеса на Духа, този именно Духъ, който въздига хората и който сега трѣбва да въздигне Христа въ насъ.
За да можемъ да разберемъ правилно Христовото учение, трѣбва да се освободимъ отъ много закачки въ този свѣтъ; не да се отречемъ отъ свѣта, защото това би било криво разбиране. Свѣтътъ има двѣ лица: едно чисто божествено лице и едно вънкашно лице на нѣщата, и, когато се говори, че трѣбва да се отречемъ отъ свѣта, трѣбва да се разбира — да се отречемъ отъ всички ония елементи, който иматъ прѣходенъ, измамливъ характеръ, които не носятъ нищо сѫществено въ нашия животъ; обаче, всичко онова, което служи за нашето повдигане на земята, ние трѣбва да го пазимъ, защото на друго мѣсто Писанието казва: „Богъ толкова възлюби свѣта, щото даде Сина Си Единороднаго, за да му помогне“, Че свѣтътъ има двѣ страни, се разбира отъ другъ стихъ на Апостолъ Павелъ, който казва: „Образътъ на този свѣтъ прѣхожда, а има образъ, който не се мѣни“. Човѣкъ се роди, израсте и мисли, че ще оправи и ще завладѣе свѣта, но дойде къмъ 45-50 годишна възрасть и забѣлѣжи извѣстно отслабване, почуствува, че силитѣ му го напущатъ, и той поумнѣва и почне да кара младитѣ да работятъ за него. Стане по-мекъ, по-любезенъ, защото е слабъ и защото въ него се заражда мисъль, че той остарѣва и че утрѣ може да умре; въ него не се зараждатъ такива мисли, които могатъ да го направятъ да възкръсне: съврѣменнитѣ хора сѫ заразени изобщо отъ възгледа, че човѣкъ не може да възкръсне, да оживѣе изново. Именно тамъ е най-голѣмата измама въ сегашния животъ. Човѣкъ може да възкръсне тъй, както може и да умре; тѣ сѫ двѣ нѣща относителни: влѣзешъ ли въ противорѣчие съ силитѣ, които дѣйствуватъ въ природата, твоята форма ще се разруши: не разберешъ ли законитѣ, ще бѫдешъ смачканъ. Трѣбва да се освободимъ отъ извѣстни спънки, които сѫществуватъ по наслѣдство въ нашитѣ души.
Ще приведа единъ примѣръ и ще обясня единъ великъ законъ, който регулира живота. Нѣколко души моряци, англичани, излѣзли изъ парахода да посѣтятъ единъ европейски градъ. Обикаляли насамъ-нататъкъ изъ града, влизали въ разни кръчми и се напили. На връщане качватъ се въ лодкитѣ, обаче, забравятъ да ги развържатъ отъ колцитѣ, о които били привързани, и почнали съ веслата да гребатъ; гребали, гребали цѣла нощь, като мислѣли, че наближаватъ парахода; на сутриньта, обаче, виждатъ, че все на брѣга стоятъ. Защо не сѫ стигнали парахода? Това малко вѫже, което е било завито около колцитѣ, то ги е свръзвало. Хората не могатъ да възкръснатъ именно по тази причинѫ - завързани сѫ за колецъ. Азъ съмъ виждалъ често малки дѣца да хващатъ птичка и да я пущатъ да хвърчи съ конецъ; птичката литне нагорѣ, но пакъ падне на земята. Така сѫ вързани всичкитѣ човѣци. Хората трѣбва да иматъ идеалъ. Какъвъ? — Такъвъ, който да ги тегли къмъ небето. „Хвръкнахъ, ама паднахъ, не зная защо“ — вързанъ си. Имашъ сѣмнѣние въ ума си, имашъ важни въпроси, които не си разрѣшилъ — отвържи лодката си, загреби съ веслата си и върви къмъ цѣльта. Ние не можемъ да избѣгнемъ послѣдствията на причинитѣ. Мислимъ си, че нашитѣ мисли и желания не упражняватъ никакво влияние; а въ сѫщность всѣка мисъль, колкото слаба и да е, упражнява влияние. Мойсей, мисля, казва въ Второзаконието, че Богъ въздава за прѣстѫпленията до четвъртия родъ. Въ сто години едно прѣстѫпление трѣбва да се ликвидира.Тѣзи, които сѫ изучвали закона, сѫ забѣлѣзали слѣдното нѣщо: ако нѣкоя черна жена има сношение съ бѣлъ мѫжъ, въ първото поколѣние може да се роди бѣло дѣте и, ако не въ второто, или третото, въ четвъртото непрѣмѣнно ще се роди черно дѣте.Ако се роди въ началото,добрѣ — ще свърши кармичностьта. Законътъ дѣйствува и обратно: ако бѣла жена има сношение съ черенъ мѫжъ, черното дѣте може да се роди въ началото и, ако не се роди тогава, то слѣдъ сто години непрѣмѣнно ще се роди. И чудятъ се хората: откѫдѣ Господъ ни е далъ това черно дѣте? Нѣкоя ваша прѣбаба прѣди сто години е имала сношение съ черенъ мѫжъ. Този законъ работи и въ нашитѣ чувства и мисли. Седите денемъ и ви се явява лоша мисъль. Защо? — Прѣди сто години вашата душа е имала сношение съ черенъ мѫжъ. Този черенъ мѫжъ ние наричаме дяволъ. Едно лошо ваше желание, то е сѫщо ваше дѣте. Този законъ на кармичностьта е строгъ; ние трѣбва да се пазимъ добрѣ, защото не можемъ да избѣгнемъ послѣдствията. Никога не трѣбва да даваме мѣсто въ ума си на лоша мисъль, защото тя ще изработи своя форма и въ бѫдеще, когато и да е, ще ни спъне. Не е въпросътъ тука, че нѣкой се родилъ отъ бѣлъ или отъ черенъ мѫжъ; въпросътъ е, че има вибрации на черни и бѣли хора, който се различаватъ. Чернитѣ хора иматъ стремежъ къмъ земята, а не къмъ небето; тѣ сѫ хората на онова дърво, отъ което вашата първа майка е яла; бѣлитѣ хора, който сега идватъ, сѫ хората на „Дървото на Живота“. Слѣдователно, отъ което дърво ядемъ, туй ще станемъ. А „Дървото на Живота“ — то е Христосъ. Когато проникне въ васъ тази велика мисъль за Христа — не отвлѣчената мисъль, че Христосъ стои отъ дѣсна страна на Отца, но Христосъ — силата, която е проникнала цѣлата наша земя, и когато тази струя проникне въ всички сѫщества отъ малки до голѣми,тогава ще настѫпи спасението. Когато Христосъ умрѣлъ, станало тъмно, хората почуствували тази тъмнота, и Писанието казва, че Христосъ влѣзълъ въ ада и проповѣдвалъ това учение тамъ, и всички, които го послушали, излѣзли изъ ада и дошли на земята. Не бѣхте ли и вие тамъ, когато е проповѣдвалъ Христосъ? Бѣхте, но сте забравили. И какво ви каза Христосъ, когато слѣзе тамъ да ви извади изъ тъмнотата? „Идете и не грѣшете вече“, защото ще раждате, както ви казахъ прѣди малко, черни дѣца, ще идватъ страдания слѣдъ страдания. И понеже Христосъ е на земята, Той е рѣшилъ да избави човѣчеството и ще го избави.Нѣма въ свѣта нѣкоя сила, колкото мощна и да е,която да може да противодѣйствува на Христовата сила. Той казва: „Овцитѣ, които Отецъ Ми е далъ, никой не може да ги вземе отъ рѫцѣтѣ Ми, понеже нѣма по-голѣмъ отъ Отца Моего“. И ако нѣкой пѫть проникне съмнѣние въ вашата душа, то е вашиятъ черенъ баща. Скѫсайте връзкитѣ си съ него! Чистата душа никога не трѣбва да се прѣплита съ нечиста. Когато дѣтето на една майка се много оцапа, майка му взема ли изеднъжъ да го пригърне? Не: По-напрѣдъ го понашари добрѣ, послѣ го измие, прѣчисти го, облѣче го съ чиста дреха и тогава го цѣлува. Това е простата философия на живота. Нѣкой ще доде да ви каже: „Ама ти не ме обичашъ“. — „Кални сѫ дрехитѣ ти, приятелю, кална си, сестро, ела, ще ти платя за банята, поизчисти се, измий си както трѣбва тѣлото, така и сърцето, и, слѣдъ като направишъ това, само тогава ще възкръснешъ“. Сега, знаете ли защо страда Христосъ? Кръстътъ показва човѣшката кѫща — кубътъ разпънатъ дава кръстъ; а Христосъ бѣше разпнатъ на този кръстъ, и Богъ казва сега: „Измий кѫщата си, разтвори прозорцитѣ, всичко прѣчисти“. Нѣкои казватъ: „Цѣлуни този кръстъ“; но този кръстъ трѣбва да се прѣчисти. Кръстътъ е вѫтрѣ въ ума, въ сърцето. Този кръстъ не могатъ да цѣлуватъ хората, докато не го прѣчистите. Всички сме кръстове — живи кръстове; трѣбва да въздигнемъ тия божествени кръстове въ сърцата си и, когато направимъ това, ще туримъ една окрѫжность, която означава вѣчностьта, и ще направимъ отъ кръста едно колело или витло да се движи.
Слѣдователно, Христосъ съ Своето учение иска да покаже основнитѣ закони, чрѣзъ които да измѣнимъ реда на нѣщата. И можемъ да го измѣнимъ. Трѣбва да имаме първо идея за това, и второ, да се стремимъ да я постигнемъ. Съврѣменнитѣ хора не могатъ да я постигнатъ поради една проста причина: въ тѣхъ сѫществува единъ неумолимъ егоизъмъ — всѣкой желае да бѫде пръвъ. Единъ художникъ много добрѣ е прѣдставилъ това съ една своя картина: нарисувалъ планински връхъ, на който се издига идолъ, и милионитѣ хора гледатъ нагорѣ къмъ този връхъ и, ако единъ рече да възлѣзе и да стигне до идола, другитѣ го хващатъ и го не пущатъ. И така хората се постоянно борятъ, и никой не може да отиде горѣ. При надбѣгванията въ олимпийскитѣ игри въ стара Гърция онзи, който достигнѣлъ цѣльта пръвъ, той вземалъ вѣнеца. Въ подвига за Христа, обаче, всѣкой може да вземе този вѣнецъ, стига да се постарае да изпълни Христовото учение.
И тъй, ние имаме тия три нѣща въ учението за Отца и Сина и Светаго Духа. Ако можемъ да произнесемъ тия три думи въ тѣхния пъленъ смисълъ — като произнесемъ „Отецъ“, да почувствуваме пулса на туй сѫщество, което движи свѣта; да го почувствуваме така, както една майка може да усѣща пулса на своето дѣте; а да почувствуваме божествената мисъль, то значи да я разбираме и познаемъ, — „тогава“, както казва Господъ, „прѣди да сте поискали нѣщо, Азъ ще отговарямъ на вашитѣ желания“. Всинца трѣбва да имаме отлични синовни отношения къмъ Бога — да изпълняваме длъжноститѣ, които имаме къмъ своя Баща. Той не слѣзе на земята; но Той прати Сина Си. И ние трѣбва да се жертвуваме въ този свѣтъ. Мнозина ги е страхъ отъ жертва и казватъ, че въ жертвата нѣма животъ, и мнозина въ недоумѣние се спиратъ прѣдъ думитѣ на Христа, Който казва: „Ако не ядете отъ плътьта Ми и не пиете отъ кръвьта Ми, нѣма да имате животъ вѣченъ“. Ние всѣки день ядемъ, за да живѣемъ — нима това житно зърно, тия трѣви, чиито сокове гълтаме, не умиратъ и не се жертвуватъ за насъ? Но тѣ казватъ: „Ние умираме, стига вие да станете хора“. Колко милиарди сѫщества ни слугуватъ! А какво правимъ ние сега на земята? Ние се занимаваме съ схоластични въпроси, като ония стари богослови въ срѣднитѣ вѣкове, който философствували колко дяволи могли да играятъ на бода на единъ ножъ. Все съ това се занимаваме и ние.
Казвамъ, че Христовото учение съдържа въ себе си смисълъ на живота. Всѣкога въ двѣ велики епохи има една низина. Ако разгледаме нашия мозъкъ, ще видимъ, че и той има вдлъбнатини и издигнатини; благодарение на тия бразди може да циркулира човѣшката мисъль. И земята е съ такива вдлъбнатини, който създаватъ извѣстни течения, благодарение на който ние можемъ да живѣемъ. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да живѣя въ долина“. — Ами кѫдѣ искашъ да живѣешъ? Колко дяволи могатъ да живѣятъ на единъ планински върхъ? Всички не могатъ да живѣятъ тамъ. Всѣкой въ браздитѣ на своя животъ: еднъжъ въ долина, другъ пѫть на връхъ, трети пѫть пакъ въ долина, четвърти — на връхъ, ще има слизане и качване, докато се разбере законътъ, че еволюцията е движение по една чупена линия. Обаче, когато човѣкъ научи Христовото учение за крѫглото движение въ вѣчностьта, ще влѣзе въ друга еволюция, която нѣма дя върви нагорѣ-надолѣ, а ще върви въ крѫгъ.
Отъ друга страна, учението на Духа е учение реално, което съврѣменнитѣ хора отказватъ. Когато Божествениятъ Духъ у насъ работи, Той подразбира единство, подразбира и множество. Отецъ е сътворилъ нѣщата, Духътъ е множество отъ единия и другия полюсъ, а Христосъ прѣдставлява соковетѣ, които постоянно текатъ въ „Дървото на Живота“. Духътъ прѣдставлява условията, въ които живѣемъ. Съврѣменнитѣ астролози казватъ, че човѣкъ се намира въ съобщение съ цѣлата вселена, сир, че всички сѫщества се намиратъ въ извѣстно съотношение; сърцето, умътъ, ушитѣ, очитѣ съотвѣтствуватъ на извѣстни сѫщества въ пространството и, когато между тѣхъ стане борба, тогава човѣкъ усѣща въ съотвѣтната часть, въ краката или главата, нѣкои дѣйствия. Нѣкой пѫть те заболи рѫка или коя да е друга часть, това е влияние, което иде отъ вънъ, — влияние, както го наричатъ, на Юпитера, на Сатурна, на Марса. Може да възрази нѣкой: „Какъ Марсъ може да влияе на хората“? Ние казваме: Англия упражнява извѣстно влияние, земята на Англия, или народътъ, който живѣе тамъ, английскиятъ народъ съ своитѣ мисли упражнява това влияние. Слѣдователно, и ония сѫщества, които живѣятъ на Марса, ни влияятъ, чрѣзъ своитѣ мисли прѣзъ пространството, като образуватъ едно течение, и ние, когато дойдемъ подъ това течение, ставаме войнствени. Сега всички хора сѫ подъ влиянието на Марса; ще се биятъ, докато туй влияние извърши своята цѣль, за която то сѫществува въ свѣта. Не мислете, че учението на Христа е учение на мира; то е на мира, но, наруши ли се това равновѣсие, ще има война; а само чрѣзъ войната може да се възстанови слѣдъ врѣме нарушеното равновѣсие. И ние знаемъ този законъ отъ практическия животъ: жената, когато иска да извади масло отъ млѣкото, бие го въ буталката. И войната въ свѣта ще прѣстане, само когато се добие масло. Сега, защо воюватъ хората? Христосъ казва: „Азъ искамъ масло — като се намажете, ще станете по-мекички, защото сега сте твърди и груби“. Сега се бие маслото и, като ви намаже Христосъ, вие ще станете по-нѣжни. Че това е тъй, показва и притчата за ония глупави дѣвици, които забравили да взематъ масло за свѣтилницитѣ си и останали вънъ. За да влѣзешъ въ Царството Божие, непрѣмѣнно трѣбва да имашъ масло.
Това е учението на Духа Азъ говоря въ алегориченъ смисълъ; но, ако и вие размислите, ще разберете отношенията на ония сили, които дѣйствуватъ смекчително. А Господъ е създалъ съврѣменния свѣтъ, знаете ли защо? Ония духове, които бѣха създадени най-първо, станаха кристали; слѣдъ това трѣбваше да се създаде нашата земя, за да се образуватъ нови клѣтки, не по кристална, чупена, геометрическа форма, а въ крѫгообразна форма. Единъ кристалъ, единъ диамантъ трѣбва да стане жива клѣтка, за да може да се развива — като растение Ако вникнете добрѣ въ тази мисъль, ще разберете, че и най-благородното растение трѣбва да прѣобърне своитѣ дървени неподвижни клѣтки въ месо и нерви, за да може да чувствува и да се движи, както се чувствуватъ и движатъ животнитѣ. Така и ние трѣбва да платимъ всичко, за да образуваме оная клѣтка, която създава светиитѣ. Ние сме сега мрътви: въ небето ние сме насадени съ главата надолѣ. Трѣбва да се пожертвуваме, за да станемъ разумни клѣтки, да станемъ едно съ Христа и, като минемъ прѣзъ Неговото тѣло, прѣзъ Неговия умъ, прѣзъ Неговото сърце, само тогава ще можемъ да се тонираме, да разберемъ дълбокия смисълъ на нѣщата. Разбира се, тия нѣща сѫ много отвлѣчени и, ако бихъ се впусналъ да ги обяснявамъ, ще се отвлѣка отъ темата си, а това нѣма да ви ползува.
Първото нѣщо въ живота е послушанието. Единъ гръцки ученикъ въ древностьта искалъ да изучи тайнитѣ науки и затова отишълъ въ Египетъ, въ училището на тъй нареченото Бѣло Братство. Главниятъ жрецъ на храма на Изида, като го развеждалъ, завелъ го прѣдъ една статуя и му казалъ: „Това е Истината“. — „Защо не ме доведохте понапрѣдъ при Истината, ами ме развеждахте другадѣ? Трѣбваше още първия пѫть да ме доведете тукъ“, — възразилъ ученикътъ. „Не може“, рекълъ жрецътъ и добавилъ: „Да не вдигашъ завѣсата на тази статуя, не се докосвай до нейното було, изучавай я отъ вънъ“. У ученика се заражда голѣмо желание да види какво има отъ долу, подъ туй було; рекълъ си: „Като вдигна това було, ще намѣря Истината и, когато се върна въ Гърция, ще обладавамъ голѣма сила“. Една вечерь излиза тихичко, докопва се и влиза въ храма, вдига завѣсата, обаче, сутриньта го намѣрили падналъ мъртавъ прѣдъ статуята. Какво е научилъ той? Нѣкой казва: „Я вдигнете завѣсата, искамъ да видя Истината“ Опасно е, ако се вдигне булото: човѣкъ трѣбва да е готовъ за момента. Христосъ е дошълъ на земята да ни приготви да посрѣщнемъ безъ страхъ този моментъ. Най-първо трѣбва да разберемъ кой животъ ни води къмъ спасението; слѣдъ туй трѣбва да минемъ прѣзъ другъ процесъ, — за което Той казва: „Ако се не родишъ свише, нѣма да видишъ Царството Божие“. И на Никодима е казалъ, че, ако не се роди отъ вода и духъ, не може да влѣзе въ Царството Божие. Значи, има двѣ раждания, но не прѣраждания, защото прѣраждането подразбира всѣки процесъ на прѣсѣкването. Прѣраждането е законъ на дисхармонията въ свѣта: да се прѣродишъ, то значи да почнешъ изново работата, която си напусналъ. Улавятъ те, затварятъ те и, като излежишъ 20 години, останатъ ти 15, избѣгашъ, връщатъ те и те турятъ още 10 години, та ставатъ пакъ 25 за излежаване: слѣдъ петь години пакъ избѣгашъ, хващатъ те наново, затварятъ те за трети пѫть и ти налагатъ още по-голѣмо наказание. Туй е и прѣраждането — човѣкъ, който не иска да си излежи затвора; или въ другъ смисълъ — когато вие сте пратенъ на земята и не искате да живѣете както Богъ е опрѣдѣлилъ, а искате по лесенъ начинъ да избѣгате, тогава ще ви хванатъ и ще ви турятъ въ затвора и, ако все бѣгате, нѣма да се свърши вашето затваряне во вѣки вѣковъ. Законътъ на новото раждане подразбира — да изпълни човѣкъ волята Божия. И не е мѫчно да я изпълните. Мѫчнотията лежи винаги въ дълбокитѣ причини на неразбиране живота. У съврѣменнитѣ хора има склонность да критикуватъ; всѣкой вижда грѣшкитѣ на другитѣ: „Еди-кой-си не живѣе така, както трѣбва“; ами ти живѣешъ ли така? — „Той не мисли правилно“; ами ти мислишъ ли правилно? — „Той не е добъръ“; ами ти добъръ ли си? Прѣди всичко човѣкъ трѣбва да познае себе си. Трѣбва да проучи своята конструкция. Проучили ли сте защо Господъ ви е турилъ носъ, защо ви е турилъ двѣ очи и защо на нѣкои очитѣ сѫ черни, на други сини или зеленъ и защо сѫ тия вѣждички отъ горѣ? Образува се една осморка; какво значи туй число? То показва числото на работата. И носътъ, то е рало. Като турите човѣка хоризонтално, това показва, че той трѣбва да оре, и тогава Божествената благодать ще слѣзе, и ще изникне онова, което е посѣялъ. Въ какво състои мисленето? — Да съсрѣдоточишъ мислитѣ си. А въ какво състои това съсрѣдоточаване? Срѣщнахъ еднъжъ въ Варна единъ българинъ, невѣрующъ, съ свободни възгледи, който ми се оплака: „Бѣхъ спечелилъ осемь хиляди лева, дадохъ ги на единъ търговецъ, който фалира, и така изгубихъ; но, добъръ Господъ, ще спечеля пакъ“. Казахъ, този човѣкъ е разбралъ закона: той не е окултистъ, но признава единъ законъ, който ще го научи да спечели пакъ — Господъ дава, Господъ взема. Тия нѣща сѫ прѣходни въ живота; Господъ съ тѣхъ ни опитва, както майка опитва дѣцата си. Вие може да опитате какво ще бѫде вашето дѣте. Майкитѣ често казватъ: „моето ангелче“; но опитайте и вижте да-ли ще стане то ангелъ. Дайте му една ябълка и му я поискайте пакъ; ако ви я върне, ще стане ангелъ; не върне ли ви я, ще стане дяволъ. Господъ ви дава едно благословение и казва: „Дайте го и на други“. — „Не мога да го дамъ“ — ето едно неизвѣстно, което не си разрѣшилъ. — „Не вѣрвамъ въ живота“ — имашъ друго неизвѣстно, другъ X, който не си разрѣшилъ; бѣгашъ отъ живота — имашъ трети X. Казваме: X е равенъ на еди-какво, а не можемъ математически да намѣримъ на какво е равенъ. Този X има съдържание, неговата стойность ще намѣримъ, като работимъ. За да разрѣшимъ този X, трѣбва да впрѣгнемъ своитѣ мисли и чувства. Често човѣкътъ, като не може да разрѣши иксоветѣ на живота си, плаче и е нещастенъ. Свѣтътъ е училище — кой те кара да влизашъ въ това училище, като не искашъ да се учишъ, да се съсрѣдоточавашъ? Тогава по-добрѣ влѣзъ въ растението, въ минерала. Чрѣзъ упорно съсрѣдоточаване ти ще научишъ учението на Отца и Сина и Светаго Духа — и ще възлюбишъ Господа. Казватъ: любовьта е глупость. То е пакъ X, който има извѣстна стойность, и азъ мога да разрѣша, споредъ това учение, загадката на любовьта,
Сега, Учительтъ на това учение идва всѣка сутринь и хвърля въ душитѣ ни по една мисъль, но ние, въпрѣки това, убѣдиняваме. Защо убѣдиняваме? Понеже не можемъ да оцѣнимъ тази мисъль, която Христосъ ни дава. „Азъ искамъ слава, искамъ това и онова“. Благата, които дава Христосъ, сѫ много по-сѫществени: славата Божия въ този случай струва много повече, отколкото славата на человѣцитѣ. Христосъ иска всинца ви да тури на власть, да станете господари надъ живота и смъртьта. И знаете ли кой създава смъртьта? Тия милиарди духове, който постоянно разрушаватъ. Всѣки день вие се изпълвате съ съмнѣния, зависти, и искате при това да бѫдете хора на прогреса! Срѣщатъ се дори хора, който за окултизъмъ говорятъ, а мисъльта имъ не е свободна, и тѣ не разбиратъ живота. Христосъ възкръсна; Той показа пѫтя, по който трѣбва да минемъ — прѣзъ процеса на раждането. А знаете ли що е раждане? Толстой разправя за единъ свой сънь — какъ сънувалъ една нощь, че е труденъ и се мѫчилъ да роди, и усѣщалъ такива болки, щото, когато на сутриньта се събудилъ, попиталъ такива ли болки усѣщатъ женитѣ при ражданието, и, като му отговорили утвърдително, рекълъ: „Мѫчно е човѣкъ да бѫде жена“. Въ вашия умъ се зароди една мисъль, докато родите, колко страдания тя ще ви причини. Но да не мислите, че страданията сѫ лошъ признакъ: както майката, така и вие трѣбва да дадете нѣщо отъ себе си на вашата рожба, трѣбва да дадете животъ и сила на нѣкоя благородна мисъль — и най-послѣ трѣбва да имате смѣлостьта да отвалите камъка, да не седите като съврѣменнитѣ философи и да питате и разсѫждавате да-ли може да възкръсне Христосъ или не. Има хора, които сѫ били тамъ, когато Христосъ възкръсна. Ще каже нѣкой: „Докажи!“. Мога да ви го докажа; но ще заемете сѫщитѣ отношения. Има извѣстенъ законъ, който трѣбва да се спази. А що е доказване? Ще заведешъ човѣка на извѣстенъ пѫть, ще му посочишъ начина, ще опита и ще провѣри истината.
Настаналъ е послѣденъ часъ, всинца трѣбва да възкръснемъ, и ще възкръснемъ. И при туй възкресение трѣбва да се запитаме не да-ли Христосъ е възкръсналъ, а да-ли е наближило нашето врѣме да възкръснемъ — ето въпросътъ. Питатъ да-ли Христосъ е лежалъ три дена въ гроба. Вие отъ осемь хиляди години лежите все въ този гробъ, и не е ли достатъчно това врѣме? Достатъчно е. И този ангелъ отъ горѣ е зовъ Христовъ, че второто пришествие иде. Какъ ще ви намѣри Христосъ?Ако камъкътъ на вашия гробъ е затворенъ, какъ ще каже Христосъ: „Лазаре, излѣзъ вънъ?“ Вашитѣ ближни и приятели трѣбва да ви направятъ тази услуга, да отвалятъ камъка отъ гроба ви, и тогава Христосъ ще каже: „Станете!“ — и ще възкръснете.
На всички, които ме слушате тази сутринь, азъ отвалямъ вашитѣ надгробни камъни: Христосъ иде... Той ще застане прѣдъ вашитѣ отворени гробове и ще каже: „Излѣзте вънъ!“
(Бесѣда държана на 22 мартъ 1915 г).